Нора Робъртс
Родени в смъртта (4)

4.

Ив не бе сигурна какво говори за нея фактът, че се чувства по-добре в моргата, отколкото в бебешки бутик. Пък и всъщност не я бе грижа. Студените бели стени, мирисът на смъртта, едва потискан от ухаещите на борова гора препарати за почистване, й бяха толкова добре познати.

Бутна масивната врата и влезе в залата за аутопсии, тъкмо когато Морис, главният патоанатом към съдебномедицинския център, преместваше мозъка на Бък Байсън от разтворения му череп върху везната.

— Според мен и при двете жертви смъртта е настъпила по сходен начин.

Морис, чийто елегантен костюм се очертаваше под прозиращата найлонова престилка, спря за малко, колкото да запише данните от претеглянето. После остави мозъка върху бял поднос. Не се отличаваше с висок ръст, но бе така добре сложен, сякаш още в следващия миг мускулестият му гръден кош ще пръсне по шевовете шоколадовокафявия му костюм и тъмнозлатистата тениска под него. Изглеждаше странно секси с тези черни, леко скосени очи и мастиленочерна коса, вързана отзад на стегната, сложно усукана плитка.

— И на мен ми изглежда така — съгласи се Ив. — Съвпадението е очевидно. Методът на действие е същият? И убиецът е същият?

— Физическо насилие и травма. Технически казано, той буквално ги е премазал. Завързал е китките и глезените им. Много ще се изненадам, ако следователите не установят, че при двете убийства е бил използван един и същи вид самозалепваща лента. И в двата случая смъртта е настъпила вследствие на задушаване. Мъжът е бил зашеметен от силен удар над стернума^[1]. По тялото му, както споменаваш в бележките си от огледа, се наблюдават натъртвания, прорезни рани и охлузвания. Оказал е ожесточена съпротива. Отстраних няколко парченца керамика от гърба и бедрата му.

— Лампата бе счупена. Изглеждаше така, сякаш я е сграбчил от леглото си, изтичал е с нея в ръка във всекидневната и се е опитал да я използва като оръжие срещу нападателя.

— И по двата трупа липсват посмъртни травми. Убиецът е избягал веднага след настъпването на смъртта. И при двата случая няма следи от сексуално насилие. Жената…

Морис избърса ръцете си в кърпа, въпреки че беше с полиетиленови ръкавици, преди да се премести на съседната маса, където лежеше Натали, почистена, гола, с етикет на едното ходило.

— Този трилъчев разрез не ми изглежда направен от твоята ръка — отбеляза смръщена Ив, докато оглеждаше тялото.

— Какво набито око имаш, Далас! — Морис не скри възхищението си от способностите й. — Не, сутринта само надзиравах работата на новия екзаминатор. Нашето мото е: Умри, за да се обучиш. Жената е била измъчвана, преди да умре. Счупени пръсти. Ъгълът и положението на счупването свидетелстват, че е станало чрез извиване на пръстите назад.

Морис вдигна ръка, хвана я с другата и задърпа пръста си назад и надолу.

— Ефективно и болезнено.

Ив си спомни ужасната болка, от която бе останала без дъх, когато баща й бе счупил ръката й.

— Да. Да, така е.

— Има и изгорени участъци: по рамото, корема, ходилата. Приличат на контактни обгаряния с лазерен лъч или нещо подобно. Виждаш ли този кръгов отпечатък? Трябва да е бил притиснат много силно, много яко, за да изгори кожата така дълбоко и да остави толкова ясна следа.

За да може по-добре да вижда, тя си постави микро очилата.

— Белезите са съвсем ясни. Глезените й са били здраво вързани, но тя е подскачала и се е гърчила, когато убиецът е горял кожата й. Наложило се е да натисне крака й с ръка, за да я задържи неподвижна. Действал е много грубо. — Тя смъкна очилата. — Носът й е счупен.

— Да. А под микроскопа открихме следи от дребни наранявания от двете страни на ноздрите. — Той взе очилата, за да ги подаде на Пийбоди, а Ив предупредително вдигна пръст към партньорката си.

Пийбоди нагласи очилата и се наведе надолу.

— Виждам само следи от хаотично нанесени удари. — Фокусира погледа си и остана със смръщени вежди, докато Морис освети с фенерчето си носа на Натали отстрани. — Да, добре. Видях ги. Сама нямаше да ги забележа, но сега ги виждам. Той е запушил устата й, а после е стиснал здраво носа й с палец и показалец, за да я задуши.

— Със счупен нос й е било много трудно да диша. А той я е затруднил още повече.

— Подложил я е на разпит — заяви Ив. — Ако е искал само да я измъчва, нямаше да я осакати толкова. Насякъл я е, чупил е костите й, горил я е жестоко по цялото тяло. Повече ми прилича на сексуално насилие или на травма, макар да липсват следи по гърдите и гениталиите.

— Така е. Искал е само да я нарани. Но при второто убийство е имало и разпит, придружен с побой, и е завършил с удушаването на жертвата.

— Защото жената му е казала всичко, което е искал да узнае, или му е дала всичко, от което се е нуждаел — заключи Пийбоди.

— А втората жертва е трябвало да умре, защото първата е казала на убиеца, че приятелят й знае всичко, което й е известно, или е видял същото, което и тя. Но първопричината за двете убийства е свързана най-вече с нея — промърмори Ив.

 

 

Ив се завърна в централата и седна зад бюрото си, за да изпие поредното кафе и да добави сведения и бележки към първия си отчет. За втори път се обади в прокуратурата, за да провери дали ще получи по-скоро съдебното решение, без което не можеше да получи достъп до вътрешнофирмената информация.

„Проклетите адвокати“ — въздъхна тя. Адвокатите на счетоводната фирма бяха реагирали като ужилени и веднага се бяха заели да блокират издаването на съдебното решение. „Както и трябваше да се очаква“ — мрачно се замисли Ив. Но нямаше да успеят. Или поне не до края на днешния работен ден.

От своя страна, тя също бе пришпорила разследването и едва не подлуди лаборантите. Те се опитаха да я успокоят: доказателствата вече били получени и обработката им напредвала с пълен ход. Ала за нея всичко това бяха само жалки опити да оправдаят протакането.

Поне засега тя разполагаше само с две жертви, убити в домовете им, намиращи се само през няколко пресечки, само с един час разлика във времето на убийствата. Първо е загинала жената. Работеща в същата фирма, макар и в друга дирекция. И в двата случая смъртта е насилствена, като липсват компютрите и дисковете.

Никакви сведения за лични врагове на жертвите.

Убиецът трябва да е разполагал със собствен транспорт, продължаваше да размишлява тя. Иначе не би могъл да отнесе незабелязано двата компютъра и множеството дискове от двете местопрестъпления.

Намръщи се и провери обажданията на телефона си, за да разбере дали Пийбоди вече е определила какви компютри са притежавали жертвите. Оказа се, че чевръстата й партньорка бе успяла да й изпрати копие от списъка на компютърното оборудване, регистрирано на имената на двете жертви: два настолни компютъра и два лаптопа.

Но в списъка нищо не се споменаваше за палмтопи. Защото от Компюгард не изискваха регистрацията им. Жертвите може да са притежавали и палмтопи, които също като настолните компютри и лаптопите им не бяха открити в жилищата им.

Притежавали са превъзходно оборудване, при това изключително компактно, повтаряше си тя, докато оглеждаше снимките на моделите, приложени към списъка на Пийбоди. Но не можеше да си представи как убиецът е мъкнал компютрите на Натали Копърфийлд, докато се е промъквал тайно през аварийното стълбище.

Не, трябва да е имал автомобил подръка или друго транспортно средство, в което е заключил техниката, докато довърши среднощното си занимание.

А къде е паркирал? Дали не живее някъде наблизо? И дали е действал сам?

Взел е със себе си самозалепващата лента, а може би и инструмент за зашеметяване, както и преносим лазер или каквото там е използвал за обгарянията на телата. В едната ръка е държал оръжие, за да убие поредната си жертва, ако окаже прекалено силна съпротива.

Знаел е за солидно подсигурените ключалки и сигналната уредба у Копърфийлд. Както и че на втория адрес мерките за сигурност са още по-сериозни. Навярно е огледал предварително и двата апартамента, след което се е заел с подготовката. Или пък е познавал апартаментите, защото ги е посещавал.

Дали пък не е бил вътре преди убийствата?

И дали е имал лични контакти с двете жертви?

Ив се надигна, отиде до таблото с данните за убийствата, после се върна пак на стола си, като го завъртя така, че да може да изучава лицата на мъртъвците.

„Какво си знаела, Натали? Какво си притежавала? Какво си открила? Очевидно си се безпокояла за нещо, каквото и да е било то. Дали пък не си позвънила сутринта на убиеца? Поставила си нови ключалки, алармена система, при това в апартамент, където си се нанесла само преди няколко месеца. Да, сигурно си имала повод за тревога. Но не дотолкова, че да го споделиш със сестра си или с шефа си, жена, която определено е била приятелски настроена към теб. Но в онази сутрин Бък е отишъл на работа. Тогава може би не си се безпокояла толкова, а по-скоро си била в готовност и си се ослушвала за нещо подозрително. И не си била чак толкова разтревожена, не си била достатъчно подплашена, че да повикаш приятеля си да дойде при теб и да остане през нощта. Не, не си била изплашена за живота си — заключи Ив — въпреки ножа, скрит под леглото. Била си напрегната, изтормозена, нервна… и нащрек. Но не си се опасявала за живота си. Може би си се чувствала като глупачка, дори леко засрамена, когато си занесла онзи нож в спалнята си. Но не си била чак толкова изплашена, че да повикаш полицията. Или поне да се преместиш при годеника си за няколко дни. Може би си работила върху нещо. И си обичала жилището си, предлагащо усамотяване и спокойствие. Но щом се е стъмнило, тревогата ти се е засилила.“

За да опресни паметта си, Ив отново включи презаписания от видеотелефона на Палма разговор на сестрите:

 

 

— Здрасти, Нат!

— Здравей, Палм. Къде си сега?

— Някъде над Монтана. Нали помниш, сега летя по линията Лас Вегас — Ню Йорк. Вчера започнахме. Напред и назад, почти не слизам от совалката. По-късно ще се прибера в Ню Йорк. Нали може пак да отседна при теб?

— Разбира се. Наистина искам те видя. Липсваш ми.

— И ти на мен. Хей, да не би нещо при теб да не е наред?

— Не. Не. Само дето много ми се струпа тези дни.

— Да не си се карала с Бък?

— Не. Ние сме добре. Само че… много работа ми се насъбра. Всичко се дължи на… Слушай, нали утре почиваш, а?

— Можеш да се обзаложиш, че точно това възнамерявам да направя. Искаш ли да зарежем всякаква работа и да се позабавляваме по женски?

— С удоволствие. Може да обиколим магазините.

— Да. Тъкмо главата ми ще се проветри. А може да изберем и нещо подходящо за теб.

— Да не си променила цветовете си?

— Какво? О, не. Не. Нищо подобно. Не е свързано с това. Става дума за…

— По дяволите! Шефовете отново ме викат!

— Ами тичай тогава. Ще си побъбрим утре сутринта. О, да не забравя! Получи ли новия ключ, както и бележката с новия код за отключване, които ти изпратих сутринта?

— Току-що. Скъпа, струваш ми се много уморена. Какво… о, за бога! Тук не спират да ми звънят. Съжалявам, Нат.

— Добре. Всичко е наред, така че тръгвай, Палм. Наистина се радвам, че отново ще бъдем заедно.

— И аз се радвам. Ще има ли палачинки за закуска?

— Разбира се.

— Дочуване!

 

 

Повишено ниво на стрес у жертвата, констатира мислено Ив. Излишно бе да търси помощта на компютърния анализатор. Съвсем ясно го долавяше в гласа й и сякаш го виждаше в очите й. Но не е било страх, а напрежение и умора.

Готвела се е да го сподели със сестра си, каквото и да е било то. Разчитала е на нея така, както е разчитала и на годеника си — в това Ив вече не се съмняваше. Но за щастие на Палма по време на двете убийства тя е била много далече от сцените на престъпленията.

Търсела е да се посъветва с някого, да сподели бремето от разкритията си: натъкнах се на нещо, открих нещо, подозирам нещо… и сега не съм сигурна какво да предприема.

Ив затвори клепачи и мислено си представи отново апартамента на Натали. Подчертано женствена атмосфера в него, всичко спретнато подредено, подбрано с много вкус и хармония. Дрехите й, до които Ив се бе докоснала, го доказваха. Определено е притежавала усет за стил. Освен това е работила усърдно като счетоводителка. Била е практична и много организирана личност. Сменила е ключалките. Следователно е била предпазлива и нащрек.

Но каквото и да е било — което именно е довело до смъртта й — не го е знаела отдавна. Не е изключено да не е узнала всичко, макар според досегашната преценка на Ив убитата Натали Копърфийлд да е била доста интелигентна.

Споделила е тази информация с някого, с някое трето лице, освен с годеника си. Ако наистина е станало така, значи е попаднала не на този, на когото е трябвало.

Ив взе списъка с имената, предоставен й от Кара Грийн, и се зае с разучаването на колегите, сътрудниците от другите отдели и началниците на жертвата, включително и висшето ръководство на фирмата. После се свърза с Пийбоди по видеотелефона за връзка между полицейските отдели:

— Искам да се заемеш с проучването на другите обитатели на сградата, в която е апартаментът на Натали Копърфийлд. Може да са забелязали нещо по-особено.

— Тъкмо отивам натам. Само колкото да снема свидетелските показания на съседите. Първо в сградата на Копърфийлд, а после и на Байсън. Ала нищо интересно не изплува засега.

— Тогава се гмурни по-надълбоко. Аз пък ще се заема с проучването на сметките на двете жертви. И също ще трябва да се заровя по-надълбоко.

— Не се очаква да са били жертви на изнудване. Нито на някакви други финансови машинации.

— Все пак трябва да проверим.

Ив бе съгласна с Пийбоди, че вероятно не става дума за финансови машинации, но това не й попречи да се захване с данните за сметките на Натали. Както и можеше да се очаква, личните й финанси бяха в същия безупречен ред, както и служебно възложените й банкови сметки. Отлично подредени, прилежно организирани се оказаха също всичките й отчети и баланси за разходите и приходите. Вписана бе всяка една покупка, включително някакъв доста евтин спрей, както, разбира се, и внушителната сума за сватбена рокля, воал и бельо. Вноската бе направена три месеца преди планираната от Натали и Байсън дата за сватбата им.

Само че в апартамента не се намери нищо от този венчален комплект. Ив веднага сподели това озадачаващо обстоятелство с Пийбоди.

— Все някъде трябва да ги е оставила — отвърна й Пийбоди. — Най-вероятно са още в магазина, защото е оставала седмица или дори повече до великото събитие.

— О, да, бях забравила. Но все пак ще проверя, за по-сигурно.

— А пък аз тук се натъкнах на един притежател на забранени вещества, макар и в минимални количества. Наркоман, от три години обитава апартамент на първия етаж. Името му е Майкъл Паули. Има данни, че е страдал от ей ди енд ди^[2]; бил е задържан за дребни кражби по магазините. Но наскоро не е попадал в черните списъци.

— Вече трябва да тръгвам към кабинета си. Ще ти препратя всички нови данни, но ги пази. А после ще се отбия в отдела за електронна информация. Ще видя дали ще успеят да измъкнат нещо полезно от личния й видеотелефон.

— Мога и аз да отида.

— Не искам да те изпращам там, за да не се заиграеш с Макнаб, да го награбиш за задника и прочие.

— Аха, ясен ми е този твой намек.

— Провери имената, Пийбоди. Ако има нещо подозрително, веднага ми сигнализирай. А накрая изпрати всички сведения до компютъра ми тук и вкъщи. Като свършиш, можеш да се прибереш. Ще си поиграеш с Макнаб на „хвани ми задника“.

— Той няма много за хващане, но…

За да си спести нервите, Ив рязко прекъсна връзката. Със същата цел реши да отиде до отдела за електронна информация с елеваторите, а не с асансьора, който тъкмо сега, когато сутрешната смяна приключваше работа, беше претъпкан с народ. Сигурно в кабината му се носеха какви ли не миризми. Елеваторите също не бяха идеални, отдавна изпотрошени от употреба, стотици ченгета се качваха и слизаха с тях, мъкнеха всевъзможни субекти на разпити или се спускаха долу в архивния отдел.

Ив се отклони от обичайния си маршрут, за да поеме по стъпалата към последния етаж. Влезе в коридора на отдела за електронна информация и веднага бе заслепена от диво искрящите синкави драсканици върху виолетово-розовата одежда, която Йън Макнаб вероятно наричаше „пъстроцветна ежедневна риза“.

— Искам да разбера откъде пазаруваш — настоятелно му заяви тя.

— Ъ? Какво? О, здрасти, Далас.

— За да не допусна никога фаталната грешка и аз да пазарувам от същото място. — Тя измъкна няколко кредита от портмонето си. — Донеси ми една бутилка пепси от онова саркастично и садистично техническо чудо, което наивниците наричат „автомат за продажби“.

— Разбира се.

Пийбоди явно имаше право в преценките си за него или поне в частта, касаеща задника му. По-скоро имаше кльощаво като стъбло на тръстика тяло, обличаше се колоритно като циркова звезда и бе силно увлечен от техниката.

Косата му бе доста зализана от някакво козметично мазило, но все пак прибрана назад благодарение на връзването й на опашка. Така симпатичното му лице се откриваше още повече. В лявото му ухо бяха забучени безброй сребърни халки, че чак подрънкваха, докато крачеше забързано. Ив винаги се бе чудила защо чува по-добре с дясното ухо, ако му говорят отляво.

— Запознах се с твоя случай — започна той, докато й подаваше бутилката. — Но само накратко, по обратния път, колкото да се разнообразя.

— И намери ли нещо, което да ми е от полза?

— Първо се докопах до няколко разговора, проведени от първата жертва седем дни назад. Разбираш ли, дори да е изтрила паметта на видеотелефона си, разговорите се запаметяват на хард диска за…

— Не ми трябва лекция по електроника. Трябват ми само крайните резултати.

— Хайде тогава да се върнем там.

Ако отдел „Убийства“ беше нещо като бизнес класа в нюйоркската полиция, то отделът за електронна информация повече приличаше на салон за висша мода. Пъстроцветната риза на Макнаб заблестя още по-силно сред тези крещящи цветове наоколо, бляскави метални корпуси на компютри и каква ли не друга електроника, сред грижливо намазаните с гел обувки на хората от персонала и тонове накити и всевъзможни украшения по телата им. Винаги е било така — примирено въздъхна лейтенант Ив Далас. Докато отдел „Убийства“ тихомълком си вършеше работа, отделът за електронна информация вдигаше непоносима врява. Дори можеше да се каже, че пищеше до небесата, с всичките тези звукови сигнали, бръмчене, звънене, гласове, музика и свистене от електронните уредби.

Стигаше й само за час да я затворят тук и щеше да полудее окончателно, затова често се бе питала как бившият й партньор Фийни, началник на един от подотделите, успяваше да оцелява в този ад. Всъщност — побърза да се поправи тя — дори да процъфтява сред тези надути пуяци.

Макнаб измъкна един диск от компютъра си.

— Ела, ще ти ги покажа и двата.

Той чевръсто си проправи сред околната джунгла. Повечето от служителите в отдела за електронна информация се размотаваха наоколо, докато оживено говореха посредством слушалките, забучени в ушите им. Глъчта бе толкова силна, че й се прииска веднага да се махне от тук. Но продължи да следва Макнаб през стъклените врати, зад които спретнато, като войници за парад, бяха подредени десетина кабини. Повечето от половината вече бяха заети. Макнаб се добра до най-близката от свободните, влезе вътре и веднага напъха диска в прореза на миниатюрния компютър.

— Повечето от разговорите са на втората жертва. Байсън е разговарял с майка си, със сестра си, с фирмата си. Има и още няколко обаждания до различни магазини. Нали двамата с Натали Копърфийлд са се готвели за сватба?

— Точно такива са били плановете им.

— Даа. Да проверявам ли разговорите за доставка на цветя, за поръчка на тоалетите и други подобни дейности?

— Може ли да прескочим този увод?

— Разговорите се оказаха толкова много, че се наложи да разпределя записите не в един, а в два файла. В първия съм отделил само тези, в които е говорил с приятелката си. Ако пожелаеш, можеш после да ги прослушаш. Режим на възпроизвеждане на записите — подаде той устна команда към компютъра.

Компютърът послушно изрецитира датата и часа на записания разговор, както и използвания код. На екрана се появи Байсън, така както Натали го е виждала тогава на джобния си видеотелефон.

Изглеждал е доста привлекателен, каза си Ив, преди лицето му да е било смазано.

 

 

— Здравей, Нат.

— Здравей, Бък. Сам ли си?

— Да, тъкмо отивам на едно съвещание. Какво те безпокои пак?

— Искам да поговоря с теб… за… за това, с което се занимаваме. Може ли да обядваме заедно?

— Няма да мога. Имам насрочен делови обяд. Какво има?

— Не мисля, че е редно да говорим за това по телефона. След работа… ще отидем у дома. Когато свършиш за днес, слез долу при мен да ме вземеш. Става ли? Мисля, че наистина е важно.

— Добре, ще се видим по-късно.

 

 

Компютърът обяви край на разговора и отчете времето му.

— Била е малко стресирана, малко изнервена, но същевременно и възбудена — заключи Ив. — Звучи като в играта „Виж какво намерих“.

Вторият разговор беше проведен на следващия ден с входящо повикване.

 

 

— Здрасти, скъпа. Опитах се да се отърва от онзи делови обяд, но ударих на камък. Искаш ли по-късно да намина към теб?

— Не, не, всичко е наред. Сега имам много работа. Бък, слушай, натъкнах се на още нещо. Дори си мисля, че е много повече, отколкото досегашното. Утре ще ти разкажа. Какво ще кажеш да се видим на закуска? На нашето място?

— Ще бъда там. В седем и половина добре ли е?

— Чудесно. Господи, Бък. Просто не мога да повярвам. Трябва да разровим всичко това. Защото то трябва да бъде спряно.

— Ами можем да отидем при ченгетата.

— Не сега. Нали трябва да сме абсолютно сигурни. Не знаем кой е замесен, нито пък докъде се простира краят на веригата. Още нищо не е сигурно. Трябва да бъдем много внимателни. Утре сутринта ще ти го обясня.

— Но не работи до много късно. Обичам те.

— И аз те обичам.

 

 

Следваше поредица от други разговори, все по-напрегнати, но също толкова загадъчни, която приключваше с един разговор, проведен в полунощ, само два часа преди убийството на Натали.

 

 

— Исках само да поговоря с теб. Да видя лицето ти на екранчето. Нат, чуй ме, свърших и мога да прескоча до теб.

— Стана късно, а пък ти днес имаше толкова труден ден. Аз съм добре, наистина. Е, малко съм изнервена, признавам. Пък и Палма ще дойде по-късно. Винаги се чувствам неудобно, когато оставаш да преспиш тук, а тя е в съседната спалня.

— Ти си пуританка.

— Наистина съм.

 

След малко тя се засмя.

 

 

— Ще й кажа, Бък, ще разкажа и на нея.

— Не ми допада начинът, по който действаш. Нат, те се опитват да те подкупят.

— Но само за това, за което си мислят, че ми е известно.

— Това по-скоро е ултиматум, а не подкуп. Могат да се опитат да те наранят.

— Поисках четиридесет и осем часа, за да обмисля всичко. Няма причина да се решат да предприемат нещо, преди да им дам отговор. Монтираха ми нови ключалки и алармена система. И Палма ще си дойде. Сега съм в разгара на работата, Бък. Искам да я свърша докрай. Искам само да сглобя картинката и да кажа на Палм. А утре ще занесем всичко на властите.

— Ще дойда утре рано сутринта. Ще отидем заедно.

— Но не взимай твоите копия от файловете. Нека просто така… като застраховка, разбираш ли? Ако ченгетата не свършат работа, ще се обърнем към медиите, защото това трябва да излезе наяве.

— По един или друг начин, Нат. Ще им подпалим задниците.

— И ще се върнем към нашия живот. Нямам търпение да се омъжа за теб.

— Аз пък съм луд по теб. Наспи се добре, скъпа. Утре всичко ще свърши.

— Никак не искам повече да го отлагаме. Обичам те. Лека нощ.

 

 

— Любители… — процеди Ив със смесица от съжаление и гняв. — Играят си на детективи. Ако бяха отишли в полицията, сега щяха да са живи.

— Попаднали са на нещо горещо — съгласи се Макнаб. — Подкупи и заплахи, завършили с кърваво убийство. Ще върна записите назад. Може би тя се е добрала до повече подробности някъде на по-ранен етап в тази игра на криеница. Струва ми се съвършено ясно, че е надушила нещо в работата си.

— Все още чакам шибаното съдебно решение за файловете и папките й. И пак ми се пречкат техните адвокати. Проклетите адвокати! Някой иска да свърши нещо, но те прахосват ужасно много време да го обвиняват в какво ли не, докато потулят следите.

— Само че всичко оставя следи. А хрътките от отдела за електронна информация само чакат команда, за да започнат да душат по следата. — Той извади диска и го подаде на Ив. — Дяволски ме е срам за тях, че още не са напипали нещо съществено. Но скоро ще се убедиш, че са способни да вършат много добра работа.

— Те знаят само да се ровят в числата, а оставят на нас да ловим лошите момчета. — На излизане от кабината обаче я обзе пристъп на угризение. — Върни записа назад — нареди тя на Макнаб, преди да се разделят. — И продължавай все назад, докато не попаднем на нещо полезно. Струва ми се, че ако някой се е свързал с нея чрез видеотелефона, тя е запазила записа на разговора. Вероятно си е казала, че се е натъкнала на важен случай. Всички счетоводители, заети с техните колони с числа и балансови отчети, имат навика да пазят архивни сведения. Ако наистина се е осъществил такъв разговор, тя може би го е записала някъде.

„Или го е предала на убиеца си“, мислеше си Ив, докато излизаше с облекчение от отдела за електронна информация. Най-вероятно му е признала всичко, което той е искал да узнае, преди да приключи с нея.

По пътя към дома си Ив се отби и в лабораторията. Целта й бе да нахока здравата шефа й Дик Беренски заради протакането на лабораторните анализи. Но докато крачеше забързано из тунелите и остъклените помещения, неочаквано зърна Харво — една от лаборантките, с която преди бе работила в един екип.

Погледът на Ив моментално бе привлечен от голите мъже, изрисувани върху кепето, което Харво бе нахлупила върху късата си, непокорно щръкнала червена коса.

— Хубава шапка.

— Много се зарадвах, когато я намерих — отвърна Харво, без да престава да дъвче розовата си дъвка. — Ако търсиш Дик, няма да го намериш. Замина за няколко дни на юг. Сигурно вече е слънчасал и досажда на някоя нещастница, чието единствено желание е да я оставят на мира да си пийва пиня колада.

— Кой тогава управлява приюта?

— Йън се нагърби с този товар, но в момента и той е навън по някаква задача. Нещо, свързано с някакъв удавник, намерен в Ист Ривър. И понеже за него това е приятно разнообразие, веднага се понесе към мястото на произшествието. Но ако искаш, аз мога да ти покажа до какво сме се добрали относно твоето двойно убийство.

— Оценявам това.

— Винаги съм на своя пост.

Но вместо да заведе Ив до царството на Беренски, Харво я замъкна сред лабиринта от стаи до своето работно място.

— Не обичаш ли работата на открито, Харво?

— Не. Защото си харесвам кошера. — Тя се настани на столчето си и опря на поставката му маратонките си в черно и зелено. — Пък и не ме привличат много гледките с трупове. Нали знаеш, моята работа е само да издирвам доказателства. — Завъртя се на столчето, а дългите й лакирани нокти затанцуваха върху клавиатурата. — Още не съм обработила самозалепващата се лента, защото техникът, който се зае с нея, току-що си тръгна. Може би ще получиш рапорта утре сутринта, но след като си дошла дотук…

— Да, след като и без това съм вече тук…

— Лентата и при двете убийства е от една и съща ролка. Виждаш ли тук? Това е парчето от глезените на убитата жена, което съвпада с парчето от китките на мъжа. Няколко часа ни бяха нужни, докато изчистим всички примеси, но накрая доказахме, че съвпадат. Това е лента, която се използва в градинарството.

— Не си въобразявай, че мога да сътворя чудо и да доставя пръстови отпечатъци.

— Не храня подобни илюзии. Но ми е нужно нещо подходящо за ДНК анализ. Засега не разполагаме с нищо съмнително от първото убийство. Няма дори и под ноктите й. Колкото до отпечатъците от пръсти от местопрестъплението — още говоря само за първото убийство, — те са на двете жертви и на Палма, сестрата на Натали. Кръвта е на жертвата. Тя не е успяла да нанесе нито един удар. Но виж, мъжът е съумял да халоса убиеца няколко пъти.

— Тогава разполагаш с ДНК материал от второто убийство.

— Е, намерената там кръв не е само от жертвата. Има няколко задоволителни следи по кокалчетата на пръстите на убития. Той е цапардосал копелето. Когато го пипнеш, ще докажем, че ДНК пробата съответства на неговата.

— Заеми се с обработката на частиците по кожата на жертвата.

— Да, разбира се, вече сме започнали. Но ще трябва да изчакаш, докато ги изчистим. Ще ти дадем резултатите, а от теб се иска да откриеш името и адреса на убиеца. По тялото на мъжа се натъкнахме на следи от кръв и слюнка, които не са негови. За удушаването му е използвана корда, която после е била отстранена.

— Като че ли се е забавлявал, докато го е душил.

— Може и така да се каже. А ето и още нещо. По тялото на жената има следи от жестоки наранявания. Чупил е пръстите й с някакъв гладък и кръгъл предмет. Може би чукче. Фрас, фрас и готово. А за да се справи с ключалките, си е послужил с шперц.

Ив сама бе забелязала това, но само кимна и добави:

— Явно е отишъл добре подготвен. Знаел е, че ключалките са сменени.

— И така, да повторим, ние ще ти предоставим всичко, с което разполагаме за второто престъпление, за да можеш да хукнеш по дирите.

— Оценявам това.

Ив се загледа в Харво, докато си мислеше какво тежко пътуване я очаква на път за вкъщи заради ужасно претовареното движение. И така, какво се изясни досега? Първо се е опитал да я подкупи. Може би за да подготви убийството й. Натали Копърфийлд наивно е вярвала, че преговорите около подкупа ще й осигурят време, но всъщност така е облекчила убиеца — той е разполагал с възможност да планира и подготви всичко.

Несъмнено се е касаело за нещо наистина доста горещо, за да бъде извършено двойно убийство.

Трябваше да се върне към счетоводната фирма. Само там можеше да изрови нещо. Отчаяно се нуждаеше от проклетата документация, заключена в кабинета на Натали Копърфийлд. Протегна ръка към видеотелефона, вграден в арматурното табло на колата, и се свърза с прокурора Шер Рео от градската прокуратура.

— Тъкмо излизам — прекъсна я Рео. — Наистина имам важна среща. Не ме разигравай точно сега.

— Аз пък имам два трупа в моргата. Искам си съдебното решение. Не ме разигравай точно сега.

— А знаеш ли колко документи трябва да обработи един прокурор за няколко часа?

— Това да не е от онези въпроси като „Колко ангела могат да се поберат върху острието на една игла“?

Рео кисело се усмихна.

— Обади ми се на същия номер.

— А защо ангелите танцуват върху иглата? Защо вместо това не се реят в облаците?

— Лично аз бих предпочела второто. Но не забравяй, че не съм ангел — иронично присви устни Рео.

— Нито пък аз. Стига сме философствали. Какво да правя с онези адвокати? Какво става с моето съдебно решение?

— Започнах работата по него, Далас, но няма да мога да се справя преди утре сутринта. Тези адвокати не само че са много устати, но са и доста богати. Разполагат с добре платени слуги и с цяла орда юридически роботи, които могат да намерят прецедент като игла в купа сено.

— Купа сено? Какво искаш да кажеш с това?

— Нищо особено. — Рео въздъхна дълбоко и продължително. — Най-добре ще е да се изчака края на утрешния ден. Свързах се с един съдия, за да прегледа последните им искания. Ако не е много зает с нещо друго, ще се справи, да кажем, за няколко часа. Но за всеки случай ми се обади утре рано.

— Непременно — обеща Ив и прекъсна връзката.

Прекалено много време, помисли си тя. Прекалено много време й поглъщаше това изчакване.

Който и да е убил Натали и Бък — или е заповядал да ги убият — по всяка вероятност веднага след това се е заел с изтриването или подправянето на файловете в служебния й компютър.

Надяваше се Макнаб да се окаже прав, че ловджийските хрътки от отдела за електронна информация ще надушат дирята, за която тя имаше предчувствието, че адвокатите на счетоводната фирма прикриват, докато ровят в оная купа сено.

Но ако колегите от отдела за електронна информация я подведат, тя сама ще трябва да се нагърби с ролята на ловджийска хрътка.

С тези мрачни мисли, тя премина през вратите на дома си.