Нора Робъртс
Родени в смъртта (3)

3.

След като взе полевия си комплект за разследване на местопрестъпления, Ив нахлузи полиетиленовите ръкавици и напръска високите си, зимни обувки с предпазния спрей. После включи диктофона на запис и се зае с първичния оглед на апартамента.

Първо обърна внимание на страничния прозорец, гледащ към съседната сграда, с тесен балкон пред него.

— Заварвам отворен прозореца откъм южната страна — продиктува тя за протокола от огледа, след което се премести към външния ъгъл на помещението, за да го огледа по-отблизо. — Изглежда като че ли отвън е било приложено усилие. Тук се намира и аварийният изход, който може да е бил използван за проникването. Не е изключено извършителят на престъплението да е напуснал жилището също през този изход.

Така си е осигурил безопасно промъкване два пъти, помисли си Ив. Както при влизането, така и при излизането му от тук е било невъзможно съседите да го видят.

Отправи се натам, откъдето според предположението й убиецът бе проникнал.

— Тялото е с лицето нагоре, ръцете и краката са вързани със самозалепваща се лента, както и предишната жертва. Втората жертва е мъж от смесена раса, на възраст малко под тридесетте, облечен само с бели боксерки. Събудил си се, нали, Бък, когато си чул някакъв шум. Усетил си, че се е вмъкнал някой неканен гост. След което си му създал доста неприятности. Навсякъде личат следи от съпротива. Преобърната маса, счупена нощна лампа. Не всичката кръв е от жертвата, така че отначало не си му отстъпил лесно победата. По лицето и тялото се забелязват натъртвания, порезни рани и охлузвания. — Тя коленичи край тялото. — Тук също има следи от изгаряне, но те изглеждат като следствие на контакт с нещо силно нагорещено. Стигнало се е до безмилостна борба, но убиецът е успял да зашемети Байсън, вързал го е и го е пребил. Дали го е разпитвал за нещо? За удушаването на жертвата е била използвана синя пластмасова корда. — Все още приклекнала край трупа, тя отново огледа стаята. — Има някакви строителни материали в северния ъгъл на стаята, завързани със синя пластмасова лента, като тази около врата на жертвата. — Взе отпечатъци за потвърждаване на идентификацията на Байсън. — Време на смъртта — продължи тя, след като погледна часовника си — два часа и четиридесет и пет минути след полунощ. Следователно е бил убит след Копърфийлд. — Надвеси се ниско над убития. — Следи от някакво лепило около устата му, както и при предишната жертва. Но защо лентата е била свалена? Защото е трябвало да каже нещо? Или убиецът е искал да чуе предсмъртното му изхъркване, докато го е душил? А може и двете. — Изправи се, за да се отдалечи от тялото. Отиде във всекидневната. По всичко личеше, че апартаментът е бил обитаван от ерген. Вероятно Байсън е спял тук временно, докато свърши ремонтът. Дюшек бе метнат върху матрака, върху една от двете маси до леглото се търкаляше счупена лампа. Навред бяха разхвърляни дрехи, но по-скоро от небрежност, а не защото някой ги е претърсвал. — Събудил се е. Грабнал е лампата в отчаян опит за самозащита. Първата жертва, понеже е жена, е грабнала видеотелефона си и е изтичала в банята, но мъжът се подчинява на по-други инстинкти като този да брани пещерата си. Скочил е и се е вкопчил в убиеца. Може дори да го е изненадал. Последвала е ожесточена схватка. Белезите по коленете на жертвата доказват, че противникът му го е повалял няколко пъти на пода, докато накрая се е ударил толкова силно, че е изгубил съзнание, а малко след това и живота си. — Ив направи няколко крачки наоколо, преди отново да огледа позата на тялото. — Убиецът е завързал ръцете и краката му, а освен това му е затъкнал устата. Явно не го е убил веднага. Защо е трябвало да му запушва устата, ако Байсън е бил зашеметен? Може би първо е трябвало да узнае нещо от него и го е попитал. А дали не му е обяснил какво е сторил с Натали? Мога да се обзаложа, че е станало точно така.

Набързо приключи с предварителния оглед. Както бе споменала съседката, апартаментът наистина имаше три спални. Най-голямата бе празна, докато във втората бяха складирани строителни материали. А третата бе преустроена в кабинет. Само че Ив и тук не намери компютър. Но личеше къде е стоял. Вероятно е бил покрит с предпазващ платнен калъф, когато е започнал ремонтът на апартамента. По масата имаше дебел слой прах, върху който ясно се очертаваше мястото му.

Ив Далас се върна във всекидневната и тъкмо оглеждаше отворения прозорец, когато се появи Пийбоди.

— Съседката все още е много разстроена, но ще издържи на шока. Оставих я да говори по телефона със съпруга си. Помоли го да се прибере, за да е край нея. Между другото, той е тръгнал за работа в седем сутринта. Госпожа Йорк каза също, че съпругът й и Бък Байсън често посещавали един и същи фитнес клуб, преди да отидат на работа. Но тази сутрин програмата им била нарушена.

— ЧС^[1] около един час след смъртта на Натали Копърфийлд. Набива се в очи фактът, че се натъкваме на еднакъв МО^[2] при двете убийства. Няма нито компютър, нито компактдискове.

— Изглежда така, сякаш убиецът е търсил нещо конкретно — заключи Пийбоди. — Най-вероятно е свързано с професията на двете жертви. Те са знаели нещо, чули са нещо или са работили върху някаква задача. Оттук ли е проникнал? — попита тя, като кимна към прозореца.

— Прозорецът е бил отворен с прилагане на значително усилие. Евакуационното стълбище стига до този етаж, затова по всяка вероятност убиецът е излязъл точно през него. Така е могъл да се спусне до тротоара. Ще трябва да повикаме чистачите от техническия отдел, за да проверят за следи. Сигурно няма да има отпечатъци, но нека да се намират на работа.

Тя обиколи още веднъж цялата сцена на местопрестъплението, следвана по петите от партньорката си.

— Може би все пак ще се намерят следи по парчетата от счупената нощна лампа за ДНК анализ. Да не забравят да проверят и по китките на жертвата. — Пийбоди погледна трупа. — Мъжът май е бил в добра спортна форма. Нищо чудно да е създал доста главоболия на нападателя.

— Но се е оказало недостатъчно.

Когато пристигнаха чистачите от техническия отдел, двете напуснаха апартамента и се отправиха към счетоводната фирма.

— Знаеш ли, бебето на госпожа Йорк ми припомни, че снощи сигурно си ходила на обучението на бъдещи родилки. Е, как мина?

— Не ми се говори за това — махна с ръка Ив. — Нито сега, нито друг път, никога.

— Е, хайде де, разкажи ми нещо.

— Не. За нищо на света.

За да прикрие подигравателната си усмивка, Пийбоди се престори, че гледа през страничния прозорец на колата.

— Бебешкото парти наближава. Готова ли си с приготовленията?

— Да, да, да. — Или поне се надяваше да е готова.

— Аз й измайсторих едно от онези сладурести бебешки одеялца. През почивните дни ме бе обхванало плетаческо настроение. Във всички цветове на дъгата. Ще изплета и едни бебешки терлички и шапчица. А ти какво си й приготвила?

— Не знам.

— Искаш да кажеш, че още не си готова с подаръците? Забрави ли, че датата наближава?

— Е, имам още няколко дни на разположение. — Но нещо внезапно й хрумна и очите й светнаха. — Ти можеш да купиш нещо. После ще ти дам парите.

— Ъхъ. Не може така. — Пийбоди скръсти ръце пред гърдите си. — Тя е най-старата ти приятелка. А след като най-добрата ти приятелка в най-скоро време ще ражда първото си бебе, редно е ти самата да си направиш труда да избереш подаръците.

— По дяволите. По дяволите, по дяволите.

— Но мога да дойда с теб. След като приключим със задълженията си в службата, можем да се отбием в същия магазин за детски стоки, където тя е обикаляла. Дори може да успеем да хапнем нещо набързо.

Ив изтръпна цялата, като си представи какъв ужас ще е за нея да пазарува в бутиците за бебешки дрешки и дрънкулки.

— Ще ти дам сто долара, ако отидеш сама.

— Ама това вече е удар под кръста! — възмути се Пийбоди. — Само че аз съм достатъчно силна духом, за да бъда подкупена толкова евтино. Повтарям: сама трябва да се справиш с това, лейтенант Далас. Защото е заради Мейвис.

— Групи за обучение на бъдещи родилки, бебешки партита, а сега пазаруване. Няма ли край робията на приятелството?

Ив реши да забрави, да погребе окончателно всичките тези досадни задължения, когато закрачи решително към приемната на счетоводната фирма „Слоън, Майерс и Краус“.

В стремежа си да поддържат статута си на фирма, достойна да обслужва дори най-богатите клиенти, от „Слоън, Майерс и Краус“ се бяха постарали да отрупат приемната с плюшени завеси, изцяло остъклени стени и изобилие от свежа зеленина под формата на декоративни растения с огромни листа. Широкият плот от сив камък служеше като работна площ за трите рецепционистки — и трите със слушалки в ушите, и трите усърдно натискащи клавишите на компютрите пред себе си. Трите помещения на приемната бяха разположени във формата на ветрило, с дълбоки кресла и екрани, на които се прожектираха развлекателни тв програми.

Ив остави полицейската си значка върху бюрото, зад което седеше мъж с костюм и жилетка и щръкнала руса коса. Кичурите му по краищата бяха оформени като къси, стегнати къдрици.

— Искам да говоря с някого от началниците.

Той я дари с една чаровна усмивка.

— Това със сигурност не съм аз. Търсите някого от определена дирекция или който и да е от нашите началници?

— Нека да започнем с по-дребните шефове. Например преките началници на Натали Копърфийлд и Бък Байсън.

— Нека да проверя. Копърфийлд е главен директор по счетоводните операции, както корпоративни, така и чуждестранни, т.е. международните корпорации. Те са на този етаж. Ще търсите госпожа Кара Грийн. А, да, Байсън, Байсън, Байсън, Бък — той едва не пропя, докато преглеждаше изписаните редове на екрана. — Вицепрезидент на дирекцията за персонални финансови операции, само за вътрешния пазар. Това е на горния етаж. Там пък ще трябва да потърсите госпожа Майра Ловиц.

— Първо ще се заема с Грийн.

— Но тя е на съвещание.

— Вече не е. — Ив потропа по бюрото с полицейската си значка.

— Е, добре, така да бъде. Ще я повикам. Искате ли да седнете?

— Не. Искам само Грийн.

Доста претенциозно място, помисли си Ив, докато чакаше. Очевидно през тези врати влизат доста пари. А нищо не изкушава така един убиец, както изобилието от пари.

Кара Грийн се появи в тъмночервен костюм. Макар да бе закопчан до горе, кройката му подчертаваше стройната й фигура. Изражението на гладкото й лице с чудесен карамелен тен обаче бе нетърпеливо. Влезе в рецепцията с отчетливо потракване на тънките си като шишове за лед токчета.

— От полицията ли сте? — запита тя и заканително насочи пръст към Ив.

— Лейтенант Далас и детектив Пийбоди. Вие ли сте Грийн?

— Точно така. И току-що ме измъкнахте от важно съвещание. Ако синът ми отново е спипан да краде в училището, аз сама ще се разправям с него. Но не одобрявам ченгета да нахлуват в кабинета ми.

— Не сме тук заради сина ви. Посещението ни е свързано с Натали Копърфийлд. Ако предпочитате, може да ме посетите в кабинета ми. Но веднага.

Раздразнението в очите на жената мигом отстъпи пред тревогата.

— Какво за Натали? Нали не сте дошли да ми съобщите, че е изпаднала в беда? Тя никога не е нарушавала закона.

— Може ли да проведем разговора във вашия кабинет, госпожице Грийн?

Изражението отново се промени, но този път в тъмнозелените й очи се появиха следи от страх.

— Нещо се е случило с нея? Някаква злополука? Всичко наред ли е с нея?

— Най-добре ще е да отидем във вашия кабинет.

— Последвайте ме.

Със забързани крачки Кара заобиколи рецепцията и се насочи към двойните стъклени врати, които автоматично се отвориха при приближаването й. Продължи напред все така устремено, премина покрай джунглата от тесни кубични секции, в които неуморно се трудеха десетки роботи, покрай кабинетите, в които счетоводителите се взираха в колоните с числа, докато накрая стигна до ъгловия кабинет, който като по-луксозен съответстваше на ранга й.

Щом влязоха вътре, тя веднага затвори вратата и се обърна към Ив:

— Казвайте, но по-бързо, моля ви.

— Госпожица Копърфийлд е била убита тази сутрин.

Дъхът на Кара Грийн секна, преди да успее да вдигне ръка към устата си. Само пристъпи, но вече не толкова енергично, към хладилника до стената, за да извади бутилка изстудена вода. После се отпусна сломено на стола си, без да я отвори.

— Как? Как… Нищо не разбирам. Трябваше да се досетя, че нещо не е наред, когато вчера ми се обади, че е болна и няма да може да присъства на тазсутрешното съвещание. Трябваше да се досетя. Толкова й се ядосах. Защото това съвещание… — Отново вдигна ръка. — Съжалявам. Безкрайно съжалявам. Господи, какъв шок. — Преди Ив да заговори, тя се изправи на крака. — О, боже, ами Бък? Годеникът й… той знае ли? Тя е сгодена за един от нашите вицепрезиденти от дирекцията за персонални финансови операции. Работи на горния етаж. О, господи! Щяха да се женят през май.

— Тя пряко за вас ли работеше?

— Натали е един от моите главни директори по счетоводните операции. Много бързо напредна в кариерата. Много е способна. Искам да кажа… О, господи, о, господи, тя бе толкова добра в професията. Превъзходна. Инициативна, интелигентна и много работлива. Планирах да я издигна още, да й предложа вицепрезидентски пост.

— Били сте приятелки — вметна Пийбоди.

— Да. Макар че не бяхме чак толкова близки. Трябва да спазвам известна дистанция, след като съм й началник. Но да, не мога да отрека, че бяхме приятелки. — Притвори очи и притисна студената бутилка към челото си. — Винаги сме поддържали много топли, дружески отношения. Не мога да повярвам, че се е случило.

— Ще ни кажете ли къде бяхте между полунощ и четири часа тази сутрин?

— Нима си мислите, че… — Кара отново приседна, но този път отвори бутилката и изпи на един дъх няколко глътки вода. — Бях си у дома, със съпруга си и дванадесетгодишния ни син. Със съпруга ми си легнахме малко след полунощ. Господи, как е била убита?

— На този етап предпочитаме да не съобщаваме подробности. Тъй като сте били приятелски настроена към нея, а освен това сте й пряк шеф, да сте забелязали да е имала някакви тревоги? Дали е получавала заплахи?

— Не, не и пак не. Но през последните две седмици изглеждаше малко напрегната, обаче го отдавах на вълненията преди сватбата. Нали разбирате, венчални приготовления и прочие. Щеше да сподели с Бък, ако някой я притеснява. Тя всичко му казваше.

„Да, разбира се — помисли си Ив, — най-вероятно е било точно така. Ето защо сега и той е мъртъв.“

— Какво точно работеше тя?

— Водеше няколко специални банкови сметки, като лично отговаряше за част от тях и оглавяваше екипа, който се занимава с останалите сметки.

— Нужен ни е списък на всичките нейни сметки. Освен това трябва да проверим файловете й, папките й, въобще цялата й документация.

— Това не мога да направя. Ние сме длъжни да спазваме строга дискретност по отношение на клиентите си. Кожата ще ни съдерат от съдебни процеси, ако си позволя да предам конфиденциални сведения на полицията.

— Ще издействаме съдебно решение.

— Моля ви, донесете го. Съвсем искрено ви го заявявам. Моля ви, донесете решението и тогава аз лично ще се погрижа да получите всичко, което ви интересува, както и всички данни, които се изискват по закон. Но първо трябва да се свържа с господин Краус — продължи тя, щом се надигна от стола. — Длъжна съм да му докладвам какво става. И какво се е случило с Натали. Трябва да се съобщи и на Бък. Вие непременно трябва да говорите с Бък.

— Бък Байсън също е бил убит рано тази сутрин.

Кара Грийн пребледня като платно.

— Аз… аз не мога да повярвам. Не знам какво да кажа. Това е ужасно!

— Съжалявам. Разбирам, че е шок за вас. Трябва да разговаряме и с началника на господин Байсън.

— Хм, това е… о, господи, не мога да разсъждавам. Майра. Майра Ловиц. Мога веднага да ви свържа с нея.

— Предпочитам да не разговаряте преди нашата среща с нея. Кой друг е работил по сметките с госпожица Копърфийлд?

— Ще ви предоставя списък с имена. Извинете. — Тя се върна до бюрото, отвори едно чекмедже и извади носна кърпичка. — Извинете, но още не мога да се окопитя. Мога да звънна на горния етаж и да предам на секретаря на Майра, че ще я посетите. Това ще ви помогне ли?

— Това ще е от полза. Благодаря ви за сътрудничеството. Ще се върнем със съдебно решение за файловете, папките и бележниците на госпожица Копърфийлд.

На горния етаж те бяха посрещнати и съпроводени от секретаря на Ловиц до друг кабинет, доста подобен на кабинета на Кара Грийн.

Майра Ловиц седеше зад бюрото си, отрупано с папки, дискове и документи. Ив набързо прецени, че е малко над шестдесетте. Посивялата й коса обаче определено подхождаше на строгото й, ъгловато лице. Носеше делови тъмносин костюм на фино райе. Усмихна се кисело, когато Ив и Пийбоди влязоха.

— И така, на какво дължа вашето посещение?

— Идваме относно Бък Байсън.

Дори и киселата й усмивка помръкна.

— Случило ли се е нещо с този младеж? Цяла сутрин се мъчим да се свържем с него.

— Мъртъв е. Тази нощ е бил убит.

Устните й се стегнаха. Ръцете й върху бюрото се свиха в юмруци.

— Проклет град. Проклет. Някой крадец ли?

— Не.

Ив остави Пийбоди да говори, да задава въпросите, да прави заключения. Разговорът доста наподобяваше предишния, с Кара Грийн, но госпожа Ловиц се държеше по-студено.

— Той е дяволски способен млад мъж. Интелигентен, вдъхващ доверие. Знае как да успокоява клиентите, когато се нуждаят от това, а също и как да върти бизнеса, когато обстоятелствата го притискат. Освен това беше и доста добър психолог. Той и онова сладко хлапе от счетоводителите на долния етаж? И двамата? Господи, какъв ужас.

— Върху какво работеха те? — попита я Пийбоди.

— Те? Бък и Натали никога не са работили с едни и същи сметки. Той се занимаваше с персоналните финансови операции, и то главно за вътрешния пазар, а тя с корпоративни баланси, при това предимно на чуждестранните компании.

— Как ви изглеждаше той през последните две седмици?

— Леко изнервен. Да, сега, като го споменахте, си го припомних. Нали наближаваше сватбата им, а те си бяха купили апартамент в Трайбека. Трябваше да го ремонтират, да го декорират, да го обзаведат. Всеки мъж би се изнервил в подобна ситуация.

— Не ви ли е споменавал за някакви поводи за загриженост?

— Не. — Майра присви очи. — Искате да кажете, че убийството не изглежда случайно извършено, като при грабеж? Искате да кажете, че тези двама млади са били убити съзнателно?

— Не, мадам — намеси се Ив. — Засега все още нищо не можем да твърдим със сигурност.

След като задвижи процедурата за осигуряване на съдебното решение, Ив копнееше само да се прибере заедно с Пийбоди в централата, за да приключат с устните и писмените рапорти, да уточни графика за следващите си действия и да отдели малко време за дъската с предположенията за убиеца.

Ала Пийбоди нямаше намерение да я остави на мира.

— Трябва да се съобразяваш с правилата, иначе ще съжаляваш. Длъжна си сама да се заемеш с пазаруването на бебешките подаръци.

— Няма да пазарувам, нито с теб, нито без теб. Просто ще купя нещо. При това най-много за десетина минути.

— А не искаш ли да спрем някъде и да хапнем нещо?

— Типично за теб. Но най-вероятно няма да намерим къде да паркираме. Просто ще си поръчам нещо от мрежата. Само ми кажи какво да купя и ще го взема. Така става ли?

— Не.

— Кучка!

— Ще ми благодариш, когато Мейвис омекне и се размаже.

— Не обичам нищо размазано, освен ако не е шоколад.

— Като стана дума за шоколад, каква ще е тортата, която ще занесем на бебешкото парти?

— Нямам представа.

Искрено шокирана, Пийбоди се завъртя неспокойно на седалката.

— Не си поръчала торта?

— Не знам. Сигурно ще има. — Ив започна да се притеснява още в мига, в който заговориха за бебешкото парти. За всичките досадни задължения, какво да направи, какво да не направи. Стомахът й се сви на топка. — Щом толкова искаш всичко да знаеш, ще ти призная, че се обадих на една фирма за доставки. Ясно ли ти е сега? Да, сама се обадих. Не го възложих на Рурк, нито съм молила Съмърсет, пази боже.

— Е, и какво им поръча? Каква ще е темата?

Присвиването на стомаха й прерасна в силен спазъм.

— Какво искаш да кажеш с тази „тема“?

— Нима още нямаш тема? Че как може бебешко парти без тема?

— Мили боже, нима трябва и за тема да си напрягам ума? Представа си нямам какво означава това. Просто звъннах на някаква фирма за доставки. Обясних на една от техните служителки, че се касае за бебешко парти. Споменах приблизително колко ще бъдат поканените. Казах още къде и кога ще се състои великото събитие. А пък тя започна да ме разпитва най-подробно, задаваше ми какви ли не въпроси, от които получих ужасно главоболие. Накрая й отвърнах повече за нищо да не ме пита, ако не иска да си загуби поръчката. Само да свърши каквото трябва. Е, това не е ли достатъчно?

Пийбоди въздъхна продължително и сърцераздирателно.

— Дай ми телефона на тази служителка. Сама ще се оправя с нея. Тя ли ще се нагърби и с украсата?

— О, господи, и украса ли трябва да има?

— Ще ти помогна, Далас. Ще поема всички разправии с тази фирма за доставки. А в деня на великото събитие ще пристигна рано сутринта, за да ти помагам да подготвиш всичко както трябва.

Ив присви очи и се опита да не обръща внимание на закачливия й тон. Все пак почувства облекчение.

— И какво ще ми коства всичко това?

— Нищо. Просто обичам бебешките празненства.

— Ти си една побъркана, напълно побъркана жена.

— Виж! Виж там! Онази кола ей сега ще излезе от паркинга. Използвай момента! Намърдай се на мястото й! На първото ниво е, почти до входа. Това е знак от богинята на плодородието или нещо подобно.

— Проклети да са всичките паркинги — промърмори Ив, но побърза да заеме мястото за паркиране, опразнено от потеглилия мини кар.

Припомни си колко мрази да пазарува в бебешки бутици. Ив много добре познаваше себе си. Във всеки от тях имаше купища гигантски препарирани животни. И отвред кънтеше музика, от която главата й можеше да се пръсне. Имаше миниатюрни детски столчета, странно оформени бебешки кошари, други животни или ярко оцветени надуваеми звезди, висящи от стените и таваните. Както и лавици, пълни с дребни бебешки принадлежности, повечето от които с доста неясно предназначение. И бебешки обувчици, разбира се, не по-големи от пръста й. „Има нещо неестествено в обувки, по-малки от един човешки пръст — помисли си тя. — Защо са им на бебетата обувки, след като са още толкова малки, че не могат да се държат на краката си?“

Всичко наоколо се люлееше и клатеше, а музиката неуморно кънтеше в ушите й. Освен това беше пълно с безброй жени, повечето от които в напреднала бременност, а останалите понесли наскоро придобитите си рожби в пъстроцветни носилки, провиснали на гърдите им, или в странно оформени седла, окачени отзад на раменете им. Ето, едно от въпросните същества точно сега бе решило да огласи всичко наоколо с оглушителния си рев.

Имаше, разбира се, и поотраснали дечица, настанени в колички или мотаещи се около полите на майките си, заети единствено с опити да халосат с юмруче най-близката плюшена играчка или да се покатерят по всичко, което се изпречи пред погледа им.

— Кураж — пожела й Пийбоди и отпусна ръка върху рамото й, за да не позволи на Ив да побегне панически към изхода.

— Само ми посочи нещо и ще го купя. Каквото и да е. Цената е без значение.

— Не става така. Първо трябва да отидем до някой от онези екрани, ще видим какви са поръчките на Мейвис и ще се заемем с търсенето на някой от предпочитаните от нея подаръци. Същевременно ще проверим какво са накупили преди нас другите поканени от нея жени. Тук поне има богат избор.

— А защо нещо, което не може да ходи, да говори и да се храни само, ще има нужда от толкова много неща?

— Тъкмо заради това. А и бебетата се нуждаят от стимулация, както и от комфорт. Ето че стигнахме. — Пийбоди активира екрана за избор на покупки. На него моментално се появи свежото лице на една млада, чаровно усмихната жена.

— Добре дошли в „Белия щъркел“! С какво мога да ви помогна?

— Искам списъка с регистрацията на подаръците, записан на името на Мейвис Фрийстоун, моля.

— Веднага ще се изпише на екрана! Желаете ли да погледнете целия списък на лицата, избрани от госпожица Фрийстоун, или се интересувате само от свободните позиции?

— Само от свободните — моментално отвърна Ив.

— Един момент, моля!

— Защо ми говори така? — обърна се Ив към Пийбоди. — Сякаш съм малоумна.

— Тя не е…

— Далас?

Нервите на Ив бяха толкова опънати, че едва не подскочи, като чу името си. Завъртя се рязко и видя Танди Уилоби, запътила се право към нея.

— О, това е Пийбоди, нали? Видяхме се веднъж при Мейвис.

— Да, да, помня, не съм забравила. Как си?

— Много добре. — Танди потупа издутия си корем. — Вече остава съвсем малко. Заради Мейвис ли сте тук?

— Само ми кажи какво да й купя. — Ив бе готова дори да го удари на молба. — Много бързам.

— Няма проблеми. Всъщност и аз съм тук за същото. Анулирайте търсенето на регистрациите на покупките — заповяда тя. — Може би, ако сте склонни да похарчите малко повече…

— Не това ме безпокои. Само искам да избера някакъв подарък, който може веднага да бъде опакован.

— Но ще е по-голям от обикновените. Знаеш ли, досега поне десетина пъти ми се налагаше да възпирам Мейвис да не изкупи всичко наоколо, а да изчака да мине бебешкото парти. Особено й легна на сърцето този комплект с люлеещия се стол. — Танди пое напред по пътеката между щандовете, като си проправяше път сред камарите с бебешки стоки. Русата й опашка закачливо се подмяташе на тила й. — Предупредих шефа да поръчаме един, при това точно в любимите на Мейвис цветове. Убедена съм, че ако тя не го зърне сред подаръците, после, след партито, ще преобърне всички магазини, за да си го купи. Ще ти покажа еталонния модел на компютъра, за да видиш какво точно купуваш. Но само на екрана, защото само в склада имаме от този модел.

— Изглежда чудесно. Остава само да платя. Хей! — извика Ив, когато Пийбоди я сръга с лакът в ребрата.

— Хвърли му поне един поглед.

— О, да, трябва да го разгледаш — съгласи се Танди. Широко отворените й и по детски сини очи изглеждаха толкова невинни. — Истинско чудо на техниката. — Това, което Танди й посочи, заприлича на Ив на някаква странна, дори идиотска необикновено дълга S-образна възглавница, зелена като джоджен. Кой знае защо обаче, необичайният предмет накара Пийбоди да ахне от възторг. — Може да се спуска, да се върти, да се огъва, да вибрира, та дори и някоя мелодия ще ти изсвири. Стандартният модел се доставя с двадесет мелодии, но можеш да запишеш още много други песни. Или просто да програмираш гласа на майката или на бащата, с една дума каквото си пожелаеш. — Танди нежно прокара длан по горната извивка. — Материалът е водоустойчив, не се замърсява лесно, а е толкова мек, че непременно трябва да го пипнеш, за да се увериш.

Очевидно това бе изискване, което никой клиент нямаше право да откаже, затова Ив потупа стола.

— Бива си го. Много е мек. И удобен. Ще го взема.

— Трябва да седнеш в него, за да го изпробваш — продължи да настоява Танди.

— Не искам…

— Хайде, Далас — отново я сръга Пийбоди. — Изпробвай го. Длъжна си.

— Господи, добре, добре. — Чувствайки се като пълна идиотка, Ив се отпусна на стола и усети как той помръдна, макар и съвсем леко, сякаш бе живо същество. — Ама той мърда!

— Гелът във възглавниците се настройва според формата на тялото — обясни Танди със светнало лице. — Регулира се точно според размерите и теглото на собственика. Но по желание може да се програмира предпочитана настройка, ръчно или чрез гласово подавани команди. Позициите, движенията, всичко може да се регулира ръчно или с реч. Автоматиката е скрита под двете облегалки за ръцете. Не само под дясната, но и под лявата, за да е удобно и на левичарите. Достатъчно е само да докоснеш бутоните с пръст. — Танди демонстрира как се извършва регулирането, като отмести капачката и им показа единия от двата командни панела. — Луксозният модел, по който на Мейвис едва не й изтекоха очите, е снабден и с една допълнителна възможност — режима „Бебето вече заспа. Майчето уморено ли е?“. — Тя натисна три бутона и столът започна леко да жужи, когато страничната облегалка се отвори и една малка квадратна поставка започна да се издига нагоре със странично разтягане. — Трябва само да се протегнеш, за да нагласиш бебето в кошчето, а след като то заспи, и ти ще можеш да подремнеш.

— Истинско съвършенство — отново се размаза Пийбоди.

— Издържа на товар на бебето до десет килограма и може да се върти и люлее, независимо от стола. Има също и малък багажник от другата страна за пелени, подложки, второ одеяло. Мога да се закълна, че може да върши почти всичко, като за майката остава само да кърми бебето и да подменя пелените.

— Добре. — Ив с облекчение се измъкна от стола.

— Този модел е класиран на едно от първите места от списание „Изискани грижи за бебето“, както и от „Съвременното семейство“. А пък телеканалът за майки го избра като най-добрия подарък за миналата година.

— Купувам го.

— Наистина ли? — Бузите на Танди внезапно порозовяха. — О, та това е чудесно. Направо е чудо.

— Можеш ли да го доставиш у тях за партито?

— Иска ли питане? А тъй като и аз ще се навъртам наоколо, ще уредя да включат и втората доставка, която трябва да бъде изпратена в апартамента на Мейвис. Без никаква надбавка.

— Оценявам това. — Ив отново се взря в стола, сякаш все още обмисляше избора си. — Колко струва това чудо?

Пийбоди едва не се задави, когато Танди назова цената. А Ив само се взря смаяно в комплекта и мрачно отрони:

— Мили боже…

— Да, знам, че е ужасно скъпо, но пък действително си струва парите. Освен това мога да ти предложа десетпроцентова отстъпка за всичко, което ще купиш днес, ако си отвориш сметка в „Белия щъркел“.

— Не, не, благодаря. — Ив потърка лице с двете си ръце, докато си повтаряше, че това е само една от съблазните, с които съдбата ни изкушава. — Ще платя целия комплект. Този, който е в любимите на Мейвис цветове.

— Това е страхотен подарък, Далас — увери я Пийбоди.

— Да, така е. Наистина. — Очите на Танди действително се бяха просълзили. — Тя е толкова щастлива, че има приятелка като теб.

— Дяволски си права.

Това са само пари, напомни си Ив, докато приключваше с плащането. Само купчина шибани пари. Докато се възстановяваше от ценовия шок, Пийбоди и Танди не преставаха да бъбрят за бебета, за бебешки партита, за бебешки дрънкулки. Щом стигнаха до подхранването за осигуряване на повече кърма, Ив не издържа и прекъсна разговора им:

— Трябва да тръгваме. Чакат ни куп криминални следствия.

— Толкова се радвам, че се отби при нас. И то не само защото реши да пазаруваш тук. Просто не мога да дочакам съботата и бебешкото парти на Мейвис. Напоследък моят социален живот е доста занемарен — добави тя и се засмя безгрижно. — Бебешкото парти на Мейвис е записано на челно място в графика ми. По важност отстъпва само на един предстоящ рожден ден. — Тя се потупа по наедрелия си корем. — Покупката ще бъде доставена в деня преди партито, при това най-късно до обяд. Но ако възникнат някакви проблеми, само ми позвъни тук.

— Ще последвам съвета ти. Благодаря, Танди.

— Доскоро!

С искрена радост, Ив се измъкна навън от топлия, ароматизиран и озвучен бутик, за да се озове сред студения, ветровит и шумен град.

— Колко стана часът, Пийбоди?

— Ами… към три и половина.

— Искам да си легна в някоя тъмна стая.

— Е…

— Но няма почивка за дежурните полицаи. Соевите хотдози ще трябва да заменят комфортния отдих.

— Нима ще си похапнем? — Пийбоди едва се сдържаше да не затанцува по тротоара. — Би трябвало по-често да пазаруваме заедно.

— Пепел ти на езика.