Нора Робъртс
Родени в смъртта (21)

21.

Когато Ив излезе, Пийбоди я чакаше с няколко кутии пепси.

— Обикновено след горещ разпит предпочиташ да приемаш кофеина охладен. — Втората бутилка подаде на Бакстър с думите: — Виж, за теб, Бакстър, не съм толкова сигурна.

— Аз поемам кофеина всякак.

— Да, това вече съм го чувала от няколко жени — отвърна Ив, преди да отпие от бутилката.

За пръв път от часове насам Бакстър се засмя.

— Благодаря ти, че ми позволи да присъствам на разгрома на този мръсник, Далас. Ще се обадя на Палма, за да й разкажа как го заковахме.

— Далас, докато провеждаше разпита, пристигна Джейкъб Слоън. Оставихме го да те чака в салона.

— Добре, веднага отивам при него. А вие в това време можете да доведете Мадлин Бълок.

— Сигурна ли си, че не искаш първо да си починеш малко? Вече почти шест часа се занимаваш с това. Доста ти се насъбра.

— Ще издържа. Трябва да привърша всичко и да напиша рапортите. — Тя разтърка врата си, схванал се от напрежението около разпитите. — А после ще се прибера у дома. Същото се отнася и за теб.

— Да, добре. А сега отивам да я доведа.

Ив изтри потта от лицето си, взе кутията пепси и тръгна към салона, където я чакаше Джейкъб Слоън. Стори й се остарял, уморен и отпаднал.

— Господин Слоън, сега трябва да сте у дома, при семейството си.

— Наистина ли Уинфийлд Чейс е убил сина ми? Разполагам със свои източници на информация — побърза да добави той, когато Ив повдигна учудено вежди. — Знам, че е арестуван заедно с майка си. Но след като не очаквам Мадлин да е вършила нещо повече от това само да дърпа конците зад сцената, ви питам още веднъж, наистина ли Уинфийлд Чейс е убил сина ми.

— Да. Току-що направи признание. Инсценирал е самоубийство, за да го свържем с убийствата на Натали Копърфийлд и Бък Байсън. Призна, че е убил и тях.

Джейкъб Слоън не отвърна нищо, само плътно сви устни и кимна мълчаливо. Ив стана от стола. Реши да наруши бойкота на автомата за продажби, който си бе наложила, и поиска бутилка минерална вода. После се върна при Слоън и я остави пред него.

— Благодаря ви. — Докато вдигаше бутилката, ръката му леко трепереше. — Синът ми е голямото ми разочарование в живота, при това в много отношения. Беше себичен, небрежен, мързелив, а на всичко отгоре на младини се увличаше по хазарта и заплати за това с провала на брака си, както и със сриването на репутацията си. Но въпреки всичко си остава мой син.

— Много съжалявам за загубата ви.

Той отпи още от водата, но този път по-бавно, за да може да си поема дъх.

— Натали и Бък… те двамата бяха толкова умни и способни. Съвместният им живот едва започваше. Съжалявам, толкова съжалявам… — Отново стисна плътно устни. — Съобщихте ли на семействата им?

— Точно сега колегите уреждат това.

— Тогава ще изчакам до утре, преди да се свържа с тях. Защо ги е убил? Можете ли да ми кажете?

— Мога само да ви кажа, че Натали си е вършела чудесно работата и така е попаднала на нещо, за което се е опитала да намери обяснение, за да може да уреди всичко.

— Моят син е виновен. Не беше за тази работа. — Той поклати глава, след като Ив предпочете от деликатност да му спести цялата горчива истина. — Ще бъде трудно, много трудно не само за мен, но и за съпругата ми, а също и за внука ми.

— Именно заради това те сега трябва да бъдат до вас, господин Слоън.

— Да. Или по-скоро аз да бъда край тях. — Изправи се. — Но мога поне да ви обещая, че ще е достатъчно само да поискате и нашата фирма ще стори всичко, което е по силите й, за да остане Уинфийлд Чейс в затвора до последния миг от живота си. — Протегна й ръка. — Благодаря ви.

Ив остана за кратко неподвижна, докато той напускаше салона, след което машинално допи водата от бутилката. После се отби в тоалетната, за да наплиска лицето си със студена вода.

Сега й предстоеше решителният сблъсък лице в лице с Мадлин Бълок.

Още щом видя израженията на двамата адвокати, които я придружаваха, Ив се досети, че те вече я бяха осведомили за развоя на събитията.

— Включвам на запис за протокола — продиктува Ив и се зае със стандартната процедура. — Синът ти си призна за пет убийства — започна тя по същество, без да откъсва поглед от очите на Мадлин. — Виждам, че вече са те осведомили. Освен това той описа в подробности съучастието ти при всяко от тези убийства, както и в отвличането на Танди Уилоби.

— Госпожа Бълок се е приготвила да направи изявление — заяви единият от адвокатите.

— За да ме затрупа с празни приказки ли? Е, добре, да чуем.

— Не очаквам от вас да разберете моята неописуемо дълбока тревога, моята мъка, моето чувство за вина. — Мадлин притисна към устните си дантелената си кърпичка. — Моят син… как мога да не се обвинявам? Та нали той е моя плът и кръв. Но нещо… нещо в него се пречупи, сбърка се. Такъв подтик към насилие, такива необуздани изблици на гняв. Толкова години съм живяла в страх за него.

— Моля те. Не си се опасявала за нищо друго, освен да не изгубиш властта си във фондацията, за теб тя винаги е била най-важният източник на пари и престиж. Чрез нея си осъществявала операцията, която си започнала почти веднага след смъртта на съпруга ти.

— Вие наистина не можете да разберете. Той ме принуждаваше да… Това… това просто не може да се изговори.

— Да правиш секс с него ли? Както виждаш, не е чак толкова трудно да се изговори. Пак дрънкаш празни приказки. Възползвала си се сексуално от сина си през целия му живот.

— Колко е ужасно да се каже това. — Мадлин придоби изражение на човек, който в следващия миг ще рухне. За кратко скри лице в кърпичката. — Уин е болен, много болен и аз нищо не можех да…

— Той е твоя плът и кръв — прекъсна я Ив. Усети как у нея се надига гняв. Мислено се видя отново затворена в студената стая с мъжа, който я бе създал и който неведнъж я бе изнасилил. — А ти си го използвала и си го малтретирала сексуално. Ти си го направила такъв, какъвто е сега.

— Вие въобще не можете да си представите в какъв ужас съм живяла.

— Не ми говори за каквито и да било ужаси. Получих признанията на Уолтър Кавендиш и Елин Бръбъри, както и на сина ти, в които се подчертава, че именно ти си била тази, която е ръководела всичко. Ти и само ти си взимала решенията и си издавала заповедите. А сега, след като ръцете ти не са изцапани с кръвта от убийствата, си въобразяваш, че ще можеш да се измъкнеш чистичка от мръсотията?

— Вършех само това, което ми нареждаше Уин. Иначе и мен щеше да убие.

Мадлин се пресегна през масата, за да улови ръцете на Ив. И Ив й позволи, макар кожата й да настръхна от допира. „Добра си — каза си тя, — много си добра, дяволски си добра, Мадлин.“

— Призовавам ви, обръщам се към вас като жена към жена. Умолявам ви да ме защитите. В моя син се крие чудовище. Толкова се страхувам за живота си.

— Госпожа Бълок всъщност е била заложница на душевното заболяване на сина си — започна единият от адвокатите. — Жертва на физическо и емоционално насилие. Той я е използвал…

— Той я е използвал? — рязко го прекъсна Ив, освободи китките си и впи поглед в лицето на Мадлин. Но вместо нейното, видя лицето на баща си. — Всичко това са глупости, Мадлин. Никой никога не е могъл да те използва. И не вярвам да си чак толкова слаба, толкова немощна. По-скоро си недостойна. Има ли нещо по-жалко от майка, която се оправдава със сина си в опитите да си спаси задника? Ти си го подтиквала, ти си го тласнала. Затова сега за теб няма измъкване.

„Искам я изпотена, искам я гърчеща се, страдаща, проливаща порои от сълзи“, закани се тя.

— Успяхме да извлечем информацията от паметта на андроидите в къщата ти. Така че водещата ти роля е ясна. Същевременно британските власти са задържали твоята доктор Летисия Браунбърн, която вече е направила признания, в които твърди, че е получавала заповедите директно от теб. Никой няма да повярва на измислиците ти, че си била слаба, немощна, уплашена за живота си майка, Мадлин. Защото ти си силната, двигателят на цялата операция. Но освен това ти си един гаден женски паяк, ти си пиявица, което много лесно мога да докажа.

— Нищо повече нямам за казване пред тази персона — озъби се Мадлин. — Искам да говоря само с британския консул. Ще разговарям дори с вашия президент, ако се наложи, който е мой личен приятел. Както и с британския премиер.

— Оплачи се на краля на Англия, ако щеш. Това напълно ме устройва. — Ив се наведе напред. — Преди да си мигнала, и вече ще са се отрекли от теб. Само почакай с теб да се заемат колегите от глобалната полиция. Ще ти се наложи да им обясняваш как си примамвала жените да се откажат от бебетата си. Как си изнудвала хората, които са купували същите тези бебета. Разполагаме с доста подробен списък, Мадлин. Знаем имена, градове, пълни подробности, така че медиите от целия свят ще пощуреят от радост, когато им поднесем тази сензация.

— Към това ли се стремиш? — премина Мадлин на „ти“ и презрително изсумтя. — Към вниманието на медиите? И си решила да заложиш моето име и репутацията на фондация „Бълок“ срещу изфабрикуваните от теб обвинения. Ще съжаляваш, и то горчиво, много горчиво.

— Така ли мислиш? — Ив я удостои с изпепеляващ поглед, след което се усмихна заплашително. Продължи да се усмихва, докато не съзря в изражението й първите признаци на страха. — Ще те разпънат на кръст, докато надават радостни крясъци. А когато аз приключа с теб тук, след това ще трябва да отговаряш пред италианските власти за София Белего. Чейс вече ни обясни къде се намират останките й. Ще го отведем в Рим, откъдето е била отвлечена. Ти и там притежаваш къща, така че италианските полицаи ще открият доказателство за съучастието ти.

— Моят син е душевноболен. Той се нуждае от помощта на професионалисти.

— Ако наистина е така, ти си го направила такъв, като си изопачила представите му за секса, за жените, за да можеш да се забавляваш с него.

— Лейтенант — взе думата адвокатът, докато Мадлин само фиксираше Ив с леденосините си очи. — Госпожа Бълок вече заяви, че господин Чейс винаги е бил крайно агресивен тип.

— Госпожа Бълок ме лъже в очите, а освен това е перверзна и страхлива личност. Не е трябвало да обсъждаш пред слугите си плановете за убийства и отвличания, Мадлин. Дори и пред андроидите. Особено пред тях, понеже те много лесно запаметяват всичко. — Ив отвори една папка. — Тук имаме доказателства за разпознаването на гласа ти в тези записи, в които заповядваш на Уин да убие Натали Копърфийлд.

— Това е невъзможно! Ние бяхме сами, когато аз…

— … му даде тази заповед? — довърши Ив вместо нея, след като Мадлин рязко замлъкна насред фразата. — Знаеш ли, хората като теб много често се самозабравят пред слугите. Но най-вероятно си мислила, че си насаме с Уин. — С тези думи Ив затвори папката. — Притежавам и архива на Рендъл Слоън. Твоето момче се е изложило, защото не е намерило личното му копие. Така че сега разполагам с многобройни свидетелства, които те уличават. Да не забравяме и показанията на Танди Уилоби. Имам и записи от разговорите ти, които не си успяла да изтриеш от паметта на видеотелефона преди ареста. Те още повече увеличават тежестта на доказателствата срещу теб. Откажи се, Мадлин. Синът ти прояви поне малко доблест да заяви, че се гордее с това, което е считал за своя работа. Работа, която ти си му възлагала.

— Повече нямам какво да кажа.

— Добре. — Ив се изправи. — Ще ти повдигнем обвинение в заговор за убийство, при това на няколко души. Това автоматично ще те изпрати на доживотна каторга извън планетата. Всъщност срокът, на който ще те осъдят, ще се равнява на няколко човешки живота. И то преди да се намесят следователите от ФБР, от глобалната полиция, от италианската и британската полиция. Как мислиш, Пийбоди, колко време ще може да издържи тази претенциозна особа в някоя единична килия в извънпланетен затвор?

— Най-много шест месеца.

— И аз споделям това мнение. Там никого не освобождават под гаранция. Питай адвокатите си, ако не вярваш на нас. Те ще ти кажат същото. Колкото и да се стараят да омайват съдията със сладки приказки, присъдата няма да ти се размине. Нищо добро не те очаква, Мадлин. Само след първите две-три денонощия в карцера ще поискаш да сключим сделка, но след като сега изляза от тази стая, сделки повече няма да има.

Тя се насочи към вратата.

— Лейтенант — извика след нея единият от адвокатите, след което започна да шепне нещо в ухото на клиентката си.

— Не мога да обсъждам това — тръсна глава Мадлин. — Тя блъфира. Не разполага с доказателства за половината от претенциите си. Само блъфира безочливо.

Ив се усмихна, докато отваряше вратата, когато се обърна за един последен поглед назад.

— Не, не блъфирам.

— Ти всъщност не искаше да се стига до сделка с нея — отбеляза Пийбоди, когато двете останаха сами.

— Не, не исках. Тя е по-лоша от сина си. Тя го е създала, тя го е моделирала, тя го е развалила и го е използвала. Тя е лоша, непоправима, затова ми се иска през следващите петдесетина години, или колкото там й остават, да гние в бетонна килия. А сега да си вървим у дома, Пийбоди. Справи се много добре.

— Уча се от теб.

Ив въздъхна.

— Тогава нека приключим колкото е възможно по-бързо с проклетите писмени отчети и да се махаме от тук.

Ив вече едва се крепеше на краката си, но бе решена да привърши с описанието на разпитите. Копнееше единствено да се излегне за дълго в джакузито, с цяла бутилка вино, последвана от бавен секс с Рурк, преди да заспи най-малко за десетина часа.

Искаше й се колкото може по-скоро да изтрие от съзнанието си образа на Мадлин Бълок, галеща в леглото тялото на единствения си син.

Стори й се, че дочу музика, долитаща от салона, след което гласът на Мейвис надделя над ритмичните звуци и Ив разбра, че май ще й се наложи да изчака малко за жадуваната почивка във ваната, да не говорим за секса и съня след него.

Завари бременната си приятелка полуизлегната се в едно кресло, качила крака на възглавничка, поставена върху най-близката табуретка, докато Съмърсет й поднасяше поредната чаша чай. Това може би обясняваше защо не я бе посрещнал в преддверието, какъвто беше навикът му. Леонардо също дежуреше край Мейвис с усмивка на лице, докато Рурк отпиваше от чашата си с вино в другия край на стаята.

— Тук всички толкова много ми угаждат, че чак не ми се прибира у дома. С това не искам да намекна, че ти не си грижиш достатъчно за мен — извърна се тя към Леонардо. — Но специално днес имам усещането, че съм във ваканция или нещо подобно. Съмърсет, защо не се преместиш да живееш при нас?

— Вземи си го. Целият е твой — щедро махна с ръка Ив още от прага на стаята.

— Далас! Далас!

— Не ставай. — Ив й даде знак да се облегне отново. — Нещата се проточиха доста. Уморих се. Искам да поседна за малко при вас. — Настани се върху облегалката на стола на Рурк, за да може да го надзирава колко още вино ще изпие.

— Танди си почива. Нали знаеш колко беше напрегната, но Съмърсет каза, че вече се окопитва. — Мейвис го удостои с още един поглед, преливащ от възхищение. — Той се отнася с нас като с принцеси.

— Последните дни бяха много изморителни и за двете ви. Опитай тези сандвичи с препечени филийки. — Той й подаде подноса. — Знам колко много ги обичаш.

— Всъщност не съм много гладна, но ще си взема един. Или два. Ще вземем и Танди с нас у дома, когато се събуди, за да те освободим от присъствието си. Тя още не е готова да остане сама в апартамента си, макар че сигурно това няма да трае дълго.

— Хм. — Това бе всичко, което Ив успя да изтръгне от ума си, вече замъглен от дрямката.

— Арън й се обади днес. И то неведнъж, а поне пет-шест пъти. Помниш ли го? Приятелят й от Англия. Толкова е сладък, толкова е смирен пред нея. Разговаряха безкрайно дълго. Разбира се, тя си поплака малко, но накрая той успя да я разсмее. И поиска, всъщност помоли я, да му позволи да дойде и да се видят още днес, само че тя още не е готова. Все пак се съгласи да се отбие довечера. Накрая Арън й каза, че иска да се ожени за нея.

— Прекрасно.

— Тя все още не е казала „да“, но в най-скоро време ще го стори. Сподели с мен, че всичко се нареждало точно така, както го искала толкова отдавна, и че може би след толкова много преживелици сега двамата ще бъдат по-стабилни като семейна двойка. Разбрах, че ти си я открила, Далас.

— Щом казваш.

— Но това не е всичко, което имам да ти кажа. Не съм ти обяснила още колко се възхищавам от теб. И от Рурк, от Пийбоди, Макнаб, Бакстър и от този сладур Трухарт. Надявам се онези ужасни престъпници да останат в килията, докато изгният там.

— Е, хайде сега, нали трябва да проявяваме поне малко жалост към всеки — обади се Леонардо.

— Да, да, знам. Да не трупаме в себе си лоша енергия, да опазваме само доброто в нас. — Мейвис неспокойно се размърда в креслото. — Но не можах да се сдържа. Особено след като Танди ми разказа за всички ужасии, които е преживяла в онази къща.

— Нека се опитаме да забравим злото. Всички признаха, с изключение на Мадлин Бълок. Но аз и не я притиснах много. Не беше необходимо. Исках само да я видя как се гърчи и безсилно хапе устни.

— Работлива пчеличка си ми ти — обади се Рурк.

— А ние не бива да се застояваме прекалено дълго в твоя кошер. — Мейвис отново се опита да се измести и примигна болезнено.

— Мейвис? Какво има? — Леонардо веднага понечи да стане от стола.

— Просто не бях седнала добре. Това е. Напоследък ми е особено трудно да се настаня по-удобно. Но нищо, нали остават само десетина дни. Хайде, сладко мое бебче, смили се над мен, освободи ме по-скоро от тази тежест.

Танди се появи с клатушкане на прага точно когато Леонардо се зае да помага на Мейвис да се изправи на крака.

— Съжалявам. О, здравей, Далас, здравей, Рурк. Исках да ви благодаря. Толкова много имам да споделям с вас. Но се опасявам, че току-що водите ми изтекоха.

— Наистина ли? Вече!? — извика Мейвис. Ив пребледня. — О, боже, Танди! — Тя изведнъж се разбърза, поне доколкото можеше, да протегне ръце към приятелката си. — Ще си имаме бебе! Искаш ли да се обадим на Арън?

— Да! — Лицето на Танди изведнъж просветна. — Наистина искам.

— Сега за нищо вече няма да се тревожиш. Леонардо ще прескочи до апартамента ти да вземе чантата ти за родилния дом. Аз ще те придружа до там. И тогава ние… Ох! Ох, ох… — Мейвис притисна ръка към корема си и се преви напред, останала за миг почти без дъх. — Олеле! Оох! Като че ли и мен започва да ме присвива.

Ив успя само да притисне пръсти към очите си, докато Леонардо възбудено заснова из стаята.

— И двете ли? — Безкрайно изненадан, Рурк инстинктивно стисна ръката на Ив, вдигна я от облегалката на стола и я притисна към себе си. — Ама какво става? Точно сега ли? И двете! Едновременно?

— Всичко се нарежда като по поръчка.

Господи, защо се страхуваше така? Нали току-що бе приключила толкова тежко разследване, което завърши със залавянето на двама международни престъпници. И нали при ареста лично бе сритала убиеца в топките. Нали съвсем наскоро се бе сблъскала с демон в човешки образ, докато седеше срещу Мадлин Бълок в стаята за разпити и бе видяла образа на собствения си баща. Е, с всичко това успя да се справи. Слава богу.

Но да имаш вкъщи две бременни, чиито контракции са започнали, които пищят и говорят толкова забързано, че нищо не им се разбира, а на това отгоре и един неадекватен бъдещ баща, който смята, че раждането ще започне всеки миг… А пък собственият й съпруг, човек, който винаги, дори в най-трудните моменти се бе отличавал с удивително хладнокръвие, сега се държеше като малоумен и буквално я тласкаше към пълна лудост.

Тя го изгледа облещено през рамо и мълком допи виното от чашата си.

— Добре де, добре! Млъкнете! Млъкнете, казах! Ето какво ще направим сега.

Пискането и дърдоренето внезапно секнаха, когато Ив изкрещя. Все едно ги бе разпръснала с лазер. Погледите на всички се насочиха към нея. Първата й по-ясна мисъл бе да изкрещи диво и да призове Съмърсет на помощ, но успя да се овладее и не се поддаде на първоначалния си истеричен пристъп.

— Така. Ще се качим в някой от всъдеходите на Рурк и ще потеглим към родилния център.

— Но аз имам нужда от чантата си! — изхлипа Танди и тревожно опипа корема си. Дишаше задъхано, на пресекулки. — Трябва да е с мен. Там са всичките ми неща за раждането, дисковете ми с музика и апаратът ми за фокусиране…

— И моята! И моята! — присъедини се Мейвис, с ръка на кръста. — Ако останем без чантите…

— Тогава ето какво ще направим. Ще кажа на Пийбоди и Макнаб да прескочат и да ги вземат. Но ние тръгваме. И то веднага!

— Дами, ще ви трябват и палтата. — Рурк пристъпи напред и отпусна ръка на рамото на Ив. — Съжалявам, скъпа, но в първия миг изцяло блокирах — прошепна й той. — А, да, Съмърсет, тъкмо ти ни трябваш. Веднага докарай всъдехода пред входа.

— Да не би да започнаха контракциите, Танди?

— Водите ми изтекоха, а Мейвис има контракции.

— Не е ли прекрасно? — промърмори той толкова спокойно, че Ив пожела този път да го цапардоса по-силно, отколкото обикновено й се искаше. — Ще родите заедно. Мейвис, през колко време са контракциите?

— Господи, забравих да отчитам времето! — ахна Леонардо и по лицето му се изписа паника. — Как можах да забравя да броя минутите!

— Всичко е наред. Нали контракциите ти току-що са започнали? — попита я Съмърсет.

— Мисля, че усещам нещо подобно вече от два часа. Или може би три.

— От два часа! — С безкрайна изненада, Ив чу паническия тон, който се изтръгна от собствената й уста. — За бога, Мейвис!

— Всичко е наред. — Съмърсет удостои стопанката си с един изпепеляващ поглед. — Танди, кога беше последната ти контракция?

— Хм. Ами току-що. — Тя пое бавно дъх.

— Трябва да отчитаме времето! — развика се отново Леонардо и диво разтресе ръце. — Трябва ми хронометър!

— Не. — Ив сърдито размаха пръст към него. — Трябва веднага да тръгнем към родилното.

— Някой досети ли се да позвъни на акушерката? — попита Съмърсет.

— Мамка му! — Ив прокара ръка през косата си. — Ти й се обади — нареди му тя. — Кажи й, че тръгваме натам и че водим и двете. А, да, обади се и на Пийбоди. Кажи й да вземе Макнаб и да донесат чантите на Танди и Мейвис. То се видя, че сме загубени без проклетите чанти. Освен това трябва да се свържеш някак и с Арън Апълби.

— О, да, моля ви — засия Танди.

— Кажи му къде да дойде. Кажи му и защо е цялата суматоха.

— Естествено. А сега, дами, хайде да поседнем.

— Да поседнем ли? Глупости говориш — сопна му се Ив. — Трябва да тръгваме.

— Тези неща изискват време. Починете си, а аз ще ви донеса палтата и ще затопля колата. Танди, не искаш ли сама да поговориш с Арън?

— Да. Да, благодаря ти, наистина ми се иска.

Съмърсет извади мобилния видеотелефон от джоба си и й го подаде.

— Отивам да се обадя на акушерката и след това ще ви донеса палтата. Веднага ще се върна.

Въпреки че бе способен да извърши куп грешки за нула време, икономът ставаше ужасно чевръст, когато се налагаше. Ив бе длъжна да му го признае. Потеглиха само след четвърт час. Всички се побраха във всъдехода, включително и Съмърсет, по изричното настояване на Мейвис и Танди.

Бърборенето обаче нито за миг не секна. За какво ли не се приказваше — за разкрития, за контракции, естествено, за положението на плода в утробата, за кърмене. Ив с носталгия си спомни последния път, когато бе потеглила с екипа си за поредната задача. Разговорите бяха на типични полицейски теми — за вероятността да намерят някой труп или поне ранен.

Беше къде-къде по-малко стресиращо.

Докато пътуваха, Леонардо два пъти се сви на две с глава между коленете. Не го обвиняваше.

— Ще ви оставя пред входа, а после ще паркирам — обади се Рурк и стрелна Ив с поглед. — Успокой се, няма да престана да карам, докато не стигна в Мексико. Веднага ще дойда при вас. Можеш да разчиташ на думата ми.

— Само помни какво си обещал, защото, ако се отметнеш, ще те преследвам, докато те заловя, а после ще разчленя крайниците ти, за да нахраня с тях уличните псета.

— Запомних.

Щом влязоха вътре, ги посрещнаха две медицински сестри, безкрайно мили и приветливи, но облекчението на Ив, че най-после е прехвърлила бремето другиму, не трая дълго.

— Трябва да дойдеш с нас.

— Да дойда с вас ли? — опули се тя срещу Мейвис. — Но нали Леонардо ще е с теб…

— Той трябва да ни регистрира. — Мейвис отчаяно се вкопчи в ръката й. — Трябва да дойдеш. Оох!

Ив, безпогрешно разпознаваща вече този симптом, погледна изплашено Съмърсет:

— Още една контракция!

— Да, съвсем нормално. Върви с нея. Аз ще доведа Леонардо и Рурк.

Не беше честно, нито справедливо да поеме соловата партия. Но Мейвис сякаш се бе залепила за нея, сестрите ги поведоха някъде навътре.

— Да не си посмяла да го снесеш, преди да сме се събрали всички, ясно ли е?

— Не ми се вярва да се стигне дотам.

— Имаме още много време. — Сестрата се усмихна на Ив. — Аз съм Доли и ще се грижа за теб, Мейвис. Ранда скоро ще се присъедини към нас.

— Аз съм Опал. Ей сега ще ви настаним в стаята и ще проверим има ли разкритие. Но не виждам родилните ви чанти.

— Отидоха да ги донесат. — Танди успя да докопа свободната ръка на Ив и също като Мейвис я сграбчи с все сила. — И двете бяхме на гости, когато се започна. Моят приятел… годеник… искам да кажа бащата на бебето… всеки момент ще дойде.

— Щом пристигне, веднага ще го изпратим при теб. Не се притеснявайте, мамчета. И на двете ви е първо раждане, нали? А на всичкото отгоре сте приятелки? И ще родите заедно. Не е ли ужасно мило?

— По-скоро е пълна лудница — едва чуто промърмори Ив.