Нора Робъртс
Родени в смъртта (20)

20.

На третия етаж завариха андроид с бледозелена лабораторна престилка, проснат на пода край прекатурен стол.

— Наложи се да го обезвредим малко по-грубо — съобщи Пийбоди и извади шперца си от ключалката в близката врата, замаскирана тъй добре, че почти се сливаше със стената на коридора.

Трухарт приклекна пред миниатюрния преносим компютър и замислено поклати глава:

— Андроидът навярно го е деактивирал, когато ни е чул да влизаме. Не мога да го реактивирам.

— Аз ще се заема с тази ключалка — обади се Рурк и извади комплекта с инструментите си от джоба на палтото си.

— Прилича на медицински андроид — рече Ив, след като леко го подритна с обувката. — Снабден е с преносимо оборудване за родилна помощ. Има и малък монитор за контрол на зародиша. — Вдигна очи към количката с медицинска апаратура. — Освен това има тава, кърпи и везна. Всичко това съм го виждала на курса за бъдещи родилки. Значи Танди е някъде тук наблизо.

— Но може да е защитена с някоя специална електронна охранителна система — припомни й Пийбоди. — Този андроид е бил оставен от Мадлин Бълок и Уинфийлд Чейс да дежури в коридора, като я следи на монитора. Какво стана с тях двамата?

— Вече са обезвредени и свалени долу, на партера. Макнаб и Бакстър се занимават с тях сега. Веднага се обади в Централата, Пийбоди. Искам по-скоро да ги отведат. Повикай също линейка и спешен медицински екип. Рурк, готов ли си?

— Почти. Оказа се малко по-сложно.

— Пийбоди, повикай униформени полицаи да вземат копие от съдебното решение за Кавендиш. Искам час по-скоро и той да бъде арестуван. Освен това се свържи с Шер Рео и лейтенант Смит, за да им докладваш за развоя на ситуацията. Очаква ни грандиозно парти в централата.

— Ще осигуря шапчиците и свирките.

— Още малко — промърмори Рурк. — Ах, ти, кучко, докопах те!

На екрана на уреда му, покрай тясната ивица от хромирана стомана, пропълзяха светещи в зелено точки.

— Вътре може да има още един андроид от охраната — предупреди го Ив. — Затова по-добре…

— … залегни — довърши Рурк.

Тя кимна и бутна вратата.

— Там свети — извика Ив, насочи пистолета си и се втурна вътре. — Танди Уилоби, ние сме от полицията! Аз съм лейтенант Далас.

Вътре свиреше приглушена класическа музика, а въздухът бе наситен с уханието на цветя. Стените бяха боядисани в топъл жълт цвят, а по тях бяха окачени картини с ливади или притихнали морски заливи. Столовете бяха удобни, диваните — отрупани с възглавнички, а сипещият се отвъд прозорците сняг създаваше вътре уютна, отпускаща атмосфера.

Танди се надигна плахо в леглото, пребледняла, с хлътнали очи. В свития си юмрук стискаше нещо бяло и остро.

— Далас? — Гласът й прозвуча изтънял и леко прегракнал. Тялото й се разтърси от неудържимо хлипане. — Далас? Те искаха да ми вземат бебето! Искат да го вземат. А аз нищо не мога да направя!

— Вече всичко е наред. Сега най-после си свободна. Веднага ще те отведем оттук.

— Те ме заключиха. Не можело да запазя бебето за себе си. Нямала съм право според договора…

— Глупости. Пийбоди!

— Не се тревожи повече за това. Не бива повече да се плашиш. Ето. — Пийбоди бавно пристъпи към леглото. — Защо не ми дадеш това, което стискаш? Ще ти донесем палто, за да те наметнем, че навън е доста студено, и ще те отведем в болницата.

— Не, не, не! — С див поглед Танди рязко се присви назад. — Никаква болница! Те ще ми вземат бебето!

— Няма да могат. — Ив прибра пистолета си в кобура и се втурна към леглото. Протегна й ръка. — Защото аз няма да им позволя.

Танди отмаляло пусна на пода предмета, който стискаше в длан, а после се отпусна в ръцете на Ив и се разрида безпомощно.

— Моля те, моля те, моля те, да се махаме оттук.

— Ето, вземи моето. — Рурк рязко смъкна палтото от раменете си. — Наистина навън е много студено. Ето, напъхай ръце в ръкавите и се загърни плътно.

— Стой при мен. — Танди стисна здраво ръката на Ив, докато сълзите рукнаха по страните й. — Моля те, остани при мен, не ме оставяй повече! Не им давай да вземат бебето ми! Кой е този? Кой е този? — Тя изплашено се прилепи до Ив, когато зърна Трухарт на вратата.

— Той е от моите хора. От добрите момчета. Трухарт, слез долу да помагаш на Бакстър и Макнаб. Искам онези там да бъдат по-скоро отведени в централата.

— Слушам, сър.

— Сега по-добре ли си, Танди? Можеш ли да вървиш?

— Навън ли излизаме? Да, мога да вървя. И бебето е добре, постоянно рита. Но моля те, не искам да ходя в болница. Не искам да оставам сама. Те може да се върнат. Те могат да…

— Би искала да се видиш с Мейвис, нали? — Рурк се стараеше да й говори тихо и нежно, докато й помагаше да стане от леглото. — Тя е у нас и много се безпокои за теб. Защо пък да не отидем още сега да се видим с Мейвис?

При тези думи Рурк хвърли многозначителен поглед към Ив, преди тримата с Танди да напуснат стаята.

— Изпаднала е в лек шок — отбеляза Пийбоди. — Или по-скоро е още изплашена до смърт. Какво да правя с нея? Мога да я придружа до вас, докато довършваш процедурите със заподозрените.

О, как й се искаше да се съгласи! Но не биваше да оставя Рурк сам с две бременни жени.

— Ще тръгна с Танди и като се посъвземе, ще запиша показанията й. А ти в това време се погрижи заподозрените да бъдат закарани в централата, да ги регистрират и да ги натикат в две отделни килии за тази нощ. Първите разпити могат да изчакат до сутринта. Нека видят какво е да си заключен в килия три на три! А после се прибери у дома да се наспиш най-сетне.

— Ще издържа. Погледни тази стая. Дори за комфорта са се погрижили, нали? Копелета гадни!

Ив позвъни в криминалния отдел, след което остави Бакстър, Трухарт и Макнаб да се заемат с огледа на помещението, където Танди е била държана като пленница. Освен това тримата полицаи трябваше да претърсят цялата къща. Никак не й се искаше тъкмо сега да напусне местопрестъплението и да остави на колегите си грижата за довършване на операцията, но въпреки това се качи във всъдехода на Рурк. Преди всичко трябваше да се погрижи за жертвата.

— Толкова бях уплашена. — Плътно загърната в палтото на Рурк, Танди се настани на предната седалка. — По едно време си мислех, че ще дойдат да ме убият. Първо да ми отнемат бебето, а после да ме убият. Отначало ме оставиха там. Той идваше всеки ден, по веднъж дневно. И ме оглеждаше така бездушно, сякаш съм вече мъртва. Но най-лошото бе, че нищо, абсолютно нищо не можех да сторя.

— А откъде взе това оръжие? — попита я Ив.

— Какво?

— Този пластмасов нож, който стискаше в ръка.

— О, онзи ли? Ами донесоха ми го с храната. Андроидът ме обслужваше. Трябвало да се грижи бебето да се роди здраво, така ми рече жената. Ужасно бе, че винаги бяха толкова радостни. Дори когато тя ме завързваше за прегледите. Скрих и две лъжици, които също ми ги донесоха с храната. Пластмасови. А нощем, когато гасяха светлините, ги изваждах от скривалището и ги напъхвах под одеялото. И така седях и чаках по цели часове. Исках да наръгам някого от тях. Не знам как можеше да стане, но ужасно много го исках!

— Добре че си имала шанса да оцелееш. Искаш ли да ми разкажеш какво се случи, или преди това предпочиташ първо да си починеш?

— Беше в четвъртък. Излязох от работа и тръгнах към автобусната спирка. И тогава тя — името й е Мадлин Бълок — закрачи до мен. Толкова се смутих… Преди, в Лондон, когато открих, че съм бременна, и разбрах, че нещата няма да се уредят, отидох в тази агенция. Мислех да оставя бебето за осиновяване. Тогава ми се струваше, че това е най-доброто, което мога да сторя за него. Аз…

— Вече знаем това. Измислили се тази далавера под прикритието на фондацията. Продажба на бебета.

— О, господи! Боже мой, такава идиотка се оказах само…

— Не, Танди, въобще не си идиотка — побърза да я успокои Рурк. — Просто си им се доверила.

— Да. Така беше. Имаха консултанти и всички бяха толкова мили, така сговорчиви. Госпожа Бълок дойде да се срещне с мен заедно със сина си. Увериха ме, че ще даря с огромно щастие една почтена богата семейна двойка, като им поверя бебето си. Подписах договора и ми дадоха пари. За разноските, така ми казаха. За подходяща храна, за дрехи. Но трябваше да се съглася да търся само техните лекари и сестри, техните лечебници. Е, наистина са на ниво. Трябваше редовно да ходя на прегледи, на консултации, а от фондацията ми обещаха да се погрижат за устройването ми с жилище или ако реша да продължа образованието си. Както и със съвети за кариерата ми се ангажираха. Въобще за всичко, което може да пожелае човек.

— Много мила картинка.

— Да, много мила. Само че аз промених решението си. — Тя обви с ръце корема си и се сви на седалката. — Винаги съм искала да имам семейство, да стана майка, а ето че сега трябваше да се отрека от всичко това. Все пак съм интелигентна жена, а освен това съм силна и здрава. Можех да осигуря добър живот на детето си. Затова отидох да им върна парите. Но бях похарчила малко от тях. Възстанових сумата, като изтеглих от спестяванията си. — Избърса сълзите от лицето си. — Тогава те станаха ужасно груби. Развикаха ми се, че съм подписала договор, и заявиха, че съм юридически обвързана с тях. Искаха да ме дадат под съд, за да ме заставят с помощта на съдията да изпълня задълженията си, предвидени в договора. Каква майка ще бъдеш, казваха ми, след като съм била такава лъжлива измамница! Беше ужасно! Оставих им парите. Бях толкова разстроена, лутах се, колебаех се какво да направя… Ами ако имаха право? Дали наистина щях да стана ужасна майка? И няма ли съдът да ми отнеме детето? Пък и как можех да докажа, че съм им върнала парите? Всичко беше глупаво, толкова глупаво.

— И тогава си дошла в Ню Йорк — намеси се Ив.

— Отначало си повтарях, че не бива да идвам тук. Не трябваше да се нагърбвам с такъв риск. Поне десет пъти се питах дали да не потърся бащата на бебето, но нали вече бях взела решение, затова не го сторих. Така се стигна до деня, в който си опаковах багажа, напуснах работа, продадох част от вещите си. Една приятелка ме заведе до Париж за уикенда. Дори и нея излъгах, като й казах, че ще си потърся работа там. Не зная защо й казах така, но сигурно защото съм се опасявала, че ще ме преследват навсякъде. — Танди отпусна глава назад и затвори очи. — Бях толкова ядосана тогава. Всички ме дразнеха. Взех автобуса от Париж до Венеция, а оттам със совалката пристигнах в Ню Йорк. Отначало бях ужасно самотна и замалко да се върна обратно в Англия. Но после си намерих работа, която се оказа много добра. Като се записах в курсовете за родилки, срещнах Мейвис. Започна да ми се струва, че всичко е наред. Липсваха ми… Все пак ми липсваха роднините, но вече започвах да мисля предимно за бебето.

— И така се е стигнало до четвъртък, когато, след като е свършил работният ден…

— В петък щях да почивам, а за събота беше насрочено бебешкото парти на Мейвис. Чувствах се чудесно. Но ето че точно тогава се появи тя. Така ме изненада, че просто не бях на себе си. На всичко отгоре ме заговори съвсем любезно, попита как съм, с какво се занимавам. Бях толкова притеснена, че ми се искаше да побягна, но тя махна с ръка и ми заяви, че трябвало да забравим миналото. Каза ми още, че имала кола, с която можела да ме откара до вкъщи. И когато разкошната й лимузина се появи иззад ъгъла като с магическа пръчка, аз се качих в нея.

Колата е обикаляла наоколо, веднага си каза Ив. Никъде не е паркирала, затова няма заведена квитанция за паркиране.

— Тя седна на задната седалка до мен. Шофьорът подкара лимузината. Тя ми подаде бутилка с вода и започнахме да си бъбрим за Лондон. И тогава… Усещах се много странно и вече нищо не помня… Докато накрая не се събудих в тази стая…

— Вече не си в онази стая — напомни й Ив, когато Танди отново започна да трепери. — Сега ти си на свобода, а те ще са тези, които ще бъдат държани под ключ.

— Да, да, вече съм навън, навън съм. И тях ги няма, те са на сигурно място. Но тогава бяха там, и двамата — продължи тя с малко по-спокоен тон. — Както и онзи ужасен андроид, непрекъснато стоеше там, все край мен, като ме гледаше втренчено и немигащо още от мига на събуждането ми. Обясниха ми как са нагласили всичко. Бебето нямало да бъде мое, защото вече съм била подписала декларацията. От мен сега се искало само да го родя. — Танди се раздвижи и зарея поглед някъде зад гърба на Ив. — Разказаха ми всичко това съвсем спокойно. А когато се разкрещях и се опитах да се измъкна от там, онзи гаден андроид насила ме върна обратно в леглото. Обясниха ми, че ще се грижат много добре за мен, ще ме хранят според най-високите изисквания, ще си почивам, ще следят за здравето ми, защото очаквали най-късно до седмица да родя съвсем здраво бебе. Отвърнах им, че са полудели, че не могат да ме заставят да им дам детето си. Но той, синът й, ми заяви, че те имали всичко — богатство, власт, положение, докато аз съм нямала нищо, освен плодовитата си утроба. Принудиха ме денем и нощем да слушам музика. Казаха, че била много полезна за бебето. Всичко в стаята беше здраво завинтено за пода или за стените. Нямаше как да се измъкна от този капан. Опитах се да тропам по прозорците, ала нямаше кой да ме чуе. Крещях, докато глас не ми остана, но никой не ме чу. Какъв ден е днес?

— Понеделник, рано сутринта — отговори й Ив.

— О, още е понеделник, така ли? — въздъхна Танди и уморено отпусна глава. — А пък аз си мислех, че е изтекла цяла вечност. Толкова дълго ми се стори. Ти спаси детето ми. Спаси и мен. Дори двеста години да живея, пак няма да го забравя.

Навън още не бяха изключени уличните лампи, осветяващи прозорците и земята наоколо, засипана със сняг. Клоните на дърветата изглеждаха натежали от снега, който продължаваше да се сипе неспирно.

— О, та тук е като в дворец — сепна се Танди, като чак сега се озърна. — Като зимна приказка. Чувствам се като принцеса, спасена от злите магьосници. А вие сте моите рицари в блестящи доспехи… — промълви тя и изтри сълзите, рукнали по лицето й.

 

 

Вратата на стаята се отвори и на прага се появи Мейвис, облечена в един от пеньоарите на Ив. Зад нея бързо подтичваха Леонардо и Съмърсет.

— Мейвис, ти обеща да ме изчакаш. — Съмърсет посегна да я хване за ръката.

— Знам, извинявай, но не можех повече да чакам. Танди! — Тя остави вратата отворена. — Танди! Добре ли си? Ами бебето?

— Те ни спасиха.

„Но в последния момент“, мрачно си каза Ив, докато двете приятелки се прегръщаха, облени в сълзи.

— Хайде да влезем всички вътре и да затворим вратата, за да не стоите на студено, скъпа. — Леонардо обгърна раменете им. — Хайде, Танди, влез вътре.

— Заведете ги направо в стаята, която съм приготвил — разпореди се Съмърсет. — Аз ей сега ще ви последвам.

Докато вървяха по коридора, съпровождани от Леонардо, Мейвис се извърна назад към Ив.

— Знаех, че ще я намериш. Още от самото начало бях сигурна, Далас, че ще успееш!

— Вече са на твое разположение — обърна се Ив към Съмърсет. — Мен ме чака още работа.

— Лейтенант.

Тя се обърна и се намръщи срещу него.

— Какво пак?

— Добре свършена работа.

— Хм. Благодаря. — Ив повдигна вежди срещу Рурк, когато мъжете влязоха в стаята. — Трябва да предупредя Пийбоди да се погрижи да охраняват зорко задържаните, да огледа още веднъж заедно с Бакстър местопрестъплението и да позвъни на Рео и лейтенант Смит.

— Да, разбира се. Но само след като поспиш.

— Чака ме още доста работа.

— Няма да ти избяга. По-късно ще продължиш. Виждам, че дори адреналинът ти е на изчерпване. Освен това си бледа като луната, дори думите вече започваш да заваляш.

— Едно кафе ще ме оправи.

— За нищо на света.

Рурк явно имаше право да настоява, защото като фокусира погледа си, установи, че неусетно се е озовала в спалнята. При това едва се крепеше на крака.

— Трябва ми само един час в хоризонтално положение — промърмори тя, докато сваляше колана с кобура.

— Не един, а поне четири, за да има достатъчно време всичките ти системи да се заредят с гориво до сутринта и да можеш да отидеш в центъра да печеш заподозрените на бавен огън.

— Не, по-добре на грил. — Тя приседна на края на дивана, за да изхлузи обувките си. — Направо ще ги изпържа. Защо не ме отнесеш в леглото?

— Защото си още с дрехите.

— Добре де. Мога да спя и с дрехите. — Тя се усмихна сънливо и протегна ръце към него.

Той ги пое и леко ги разтри, докато я водеше към леглото, след което и двамата се стовариха върху него.

— Това е най-доброто, което сега мога да сторя за теб.

— Напълно достатъчно. — Сгуши се до него, той я притисна в прегръдките си и двамата неусетно се унесоха в сън.

 

 

Рурк се оказа напълно прав за четирите часа, реши Ив. Очакваше я дълъг и напрегнат ден, така че наистина се нуждаеше от солидно зареждане на батериите.

Както очакваше, двамата Бълок бяха призовали цяла сюрия адвокати. Ив нарочно ги остави да я чакат, докато тя и останалите от екипа й довършваха рапортите за командир Уитни и Шер Рео.

— От ФБР и от глобалната полиция вече могат да заведат съдебно преследване за измами, за търговия с бебета и за каквото там им хрумне, стига да открият още незаконни дейности на фондацията — каза й Рео.

— Ще получат пълното ми съдействие.

— В юридическата кантора в Лондон също са на тръни. Оказва се, Далас, че си попаднала на крупна международна афера.

— Имам вече три смъртни случая. Отговарям за разследването на всеки от тях. А колкото до отвличането и незаконното задържане на Танди Уилоби, това трябва да се разследва заедно с лейтенант Смит от отдел „Издирване на изчезнали лица“.

— Как е тя? Питам за Уилоби.

— Слава богу, добре е. Още спеше, когато излязох. — Обърна се към Уитни: — Искам да се заема с Кавендиш, сър. Той е най-слабото звено сред заподозрените.

— Ти си на ход.

Рео се надигна.

— Притисни ги здраво заради отвличането, а за допълнителни доказателства можеш да разчиташ на сътрудничеството с глобалната полиция. Три убийства, никак не е малко.

— Ще ги притисна.

Рео кимна.

— Ще възразиш ли, ако наблюдавам разпитите?

Кавендиш бе призован за разпит. Изглеждаше бледен, изпотен и силно притеснен, въпреки изискания си костюм. Мъжът от лявата му страна веднага скочи на крака.

— Моят клиент е прекарал нощта тук без заповед за задържането му и са го оставили да чака цял час. Възнамеряваме да подадем оплакване и когато свършите с тази смешна демонстрация на сила, ще изискаме да се проведе вътрешно разследване срещу вас.

— На демонстрация ли ти прилича? — извърна се Ив към Пийбоди.

— По-скоро ми прилича на онази игра, в която не е разрешено да говориш, а трябва да подскажеш думата или фразата на другия с пантомима.

— Не се шегуваш, нали? Това е добре, защото макар господин Кавендиш да е представен тук чрез двамата си адвокати и те могат да говорят вместо него, аз не съм задължена да говоря на тях. Диктувам за протокола: Лейтенант Ив Далас и детектив Дилия Пийбоди започват официален разпит на Уолтър Кавендиш, придружаван от двама юридически представители. Първо ще прочета обвиненията. — Когато приключи с тях, Ив седна и изпъна уморените си крака под масата. — Вече са ви прочели правата според поправката „Миранда“^[1], нали, господин Кавендиш…

— Моят клиент, моят почитаем довереник, е гражданин на Обединеното кралство и…

— Бог да пази краля. Запознат ли сте с вашите права и задължения в тази връзка?

— Запознат съм. Нямам какво повече да кажа.

— Добре, тогава аз ще говоря. Ще започнем с обвинение в съучастничество в убийство, по-точно в три убийства. Това е напълно достатъчно за три доживотни присъди в добрите стари Съединени американски щати. Но Великобритания може да ви изиска и ние да се съгласим да ви депортираме под тяхно попечителство, което наистина много ще ме натъжи. Все пак те също могат да ви затворят до края на живота ви, което пък, от друга страна, ще спести пари на американските данъкоплатци.

— Не разполагате с нищо, уличаващо моя клиент в извършване на убийство или в каквото и да било друго престъпление.

— Разполагам с достатъчно свидетелства не само да ви обвиня — заговори Ив директно на Кавендиш, — но и да ви окова във вериги и да ви изхвърля зад борда. Рендъл Слоън е съхранявал копие от счетоводните документи, Кавендиш. Чейс не е успял да се добере до тези книжа. Но аз успях. В тях фигурира вашето име. — Тя се усмихна леко, като видя как горната му устна се ороси с пот. Да, наистина той бе слабото звено във веригата. — Вие сте отлично запознат с аферите на фондация „Бълок“, като продажба на невръстни деца, по-точно новородени, за огромни суми, съпътствано от данъчни измами с цел нарастване на печалбата от цялата операция. Знаели сте също така, че Чейс е възнамерявал да убие Натали Копърфийлд и Бък Байсън, които са разкрили част от тази престъпна дейност. Знаели сте какво се е канел да извърши той с тях. — Ив побутна напред две от снимките на местопрестъпленията, оставени върху масата.

— Моят клиент не знае нищо за обстоятелствата около тези престъпления.

— Може да сте били накрая на веригата, Уолт, но все пак сте знаели. Мадлин Бълок и Уинфийлд Чейс са идвали в офиса ви да обсъждате всичко насаме, нали? И докато сте обмисляли как точно да бъдат убити тези двама нещастници, за да не се обърка нещо, тримата сте си устроили приятна вечеря.

— Но това е абсурдно! — От възмущение единият от адвокатите скочи на крака. — Това не е нищо друго, освен безпочвени спекулации. Без никакви основания. Този разпит…

— Мога да продължа все в тоя ред, Уолтър. Вашата приятелка в момента се намира в съседната стая и чака своя ред за разпит. — Ив се усмихна, когато погледът му веднага се насочи към вратата. — Да, там е и аз отсега мога да ви обещая, че ще се постарае да хвърли цялата вина върху вас. Тя е работила за вас, а всъщност не, вие сте вършили това, което тя ви е внушавала. Тя ви е разигравала, а сега вие ще трябва да си изпатите вместо нея. Но съдбата винаги е била неблагодарна към хора като вас. По-добре си татуирайте на челото „Аз съм глупак“. Никак не я харесвам, затова предпочетох първо да разговарям с вас. Искам да ви предложа сделка, която, ако не се споразумеем, ще предложа после на нея.

— Никаква сделка — просъска единият от адвокатите.

— Сигурна съм, че сте работили за „Стубен, Робинс, Кавендиш и Мъл“ — неочаквано се обърна Ив към него, но после продължи с Кавендиш. — Те също би трябвало да бъдат разследвани. Там наистина има немалко интелигентни адвокати, Уолтър. Същите умни юристи, които представляват Мадлин Бълок и Уинфийлд Чейс. Представям си как ще се задействат да стоварят цялата вина върху вас. И без това вече е доста напечено. Кой може да е сигурен, че именно вие няма да изгорите?

— Бях си у дома, в леглото с жена си, когато са станали тези убийства. — Кавендиш нервно оправи вратовръзката си. — Така че нямам нищо общо с всичко това.

— Всъщност никак не ви се иска да ме лъжете, при това в очите, нали? Нито искате да ме настройвате срещу себе си, още повече че аз съм единствената, която се е загрижила за вас. Чейс е убил Рендъл Слоън, като се е постарал да изглежда като самоубийство. Чудя се само какво би сторил с вас. Може би няма да е зле да ви тикнем в една килия с него, за да проверим какво ще се получи.

— Заплахите към задържаните не се толерират от закона — озъби се единият от адвокатите.

— Това не е заплаха, само разсъждение. Ето какво се е случило, така както е било записано в частния архив на Рендъл Слоън. Копърфийлд стигнала до извода, че нещо не е наред в счетоводните документи, и като добро момиче отишла за съвет при Рендъл Слоън. Тя го познавала, пък и нали баща му е шеф на фирмата, а е била приятелка и със сина му, така че е било напълно естествено да му се доверява. Той може да се е опитал сам да потуши пожара, но тя започнала да задава доста дръзки въпроси. Така че се свързал с Мадлин Бълок, а тя пък с вас. След като се убедила, че не може да уреди с подкуп прикриването на надигащия се скандал — изпратила сина си в апартамента на Натали Копърфийлд. И ето оттук започва вашето участие. Вие сте знаели какво точно ще бъде извършено, което ви превръща в съучастник.

— Това също са само празноглави спекулации — възрази адвокатът. — Не разполагате с нищо конкретно срещу моя клиент, нито срещу госпожа Бълок или сина й.

— На кого ще повярвате, Уолтър? На този изтупан костюмар от „Стубен, Робинс, Кавендиш и Мъл“ или на един полицай, който ви държи в ръцете си? Всичко ще е за ваша сметка и вие много добре го знаете, нали? На карта е заложен животът ви, кариерата ви, луксозният ви кабинет, щедро попълваната ви банкова сметка. Но още можете да избирате как ще прекарате остатъка от живота си. Три обвинения за съучастничество в убийства, но ако сега приемете да сътрудничите на правосъдието, то ще вземе това под внимание. Няма да ви се размине без престой зад решетките, но ще имате основание по-късно да претендирате за предсрочно освобождаване под гаранция. Това означава, че ще завършите живота си навън, а не в затвора. Само че тази оферта е еднократна и срокът за приемането й изтича след тридесет секунди. — Ив се наведе напред, така че Кавендиш нямаше как да избегне погледа й, прикован в лицето му. — Знаете, че тя ще проговори, когато отида в съседната стая. Ще ви хвърли на кучетата, без дори окото й да трепне. Тик-так, Уолтър, часовникът тиктака. Остават само двадесет секунди.

— Искам писмени гаранции.

— Кавендиш…

— Млъкни! — кресна той на адвоката си. — Не твоят живот е заложен на карта, нали? Но няма да говоря сега. Искам писмени гаранции — натърти повторно той. — И ще разкрия всичко, което ми е известно.

— Това много ще облекчи разследването — заговори Пийбоди, когато излязоха в коридора.

— Дори не успя да ме изпоти — сподели Ив и раздвижи раменете си. — Безгръбначно копеле. Скъпо ще му струва този опит да оспорва обвиненията.

— С какво предпочиташ да продължим?

— Ще се заемем с Бръбъри. Тя ще бъде много, много нещастна, когато узнае, че шефът й успя да я изиграе.

— Мислиш, че ще се пропука?

— Най-много след два часа.

— Да заложим ли пари?

Ив се замисли за миг.

— По петдесетачка.

— Дадено.

След час и петдесет и три минути Пийбоди изскочи от втората стая за разпити.

— Напълно съм сломена. Не само че изгубих петдесетачка, но и се изумих, като я гледах как всичко си изпя. Тя не само че се пропука, ами направо експлодира.

— А освен това се оказа, че знае много повече за тайните операции, които са останали скрити от шефа й. — Ив радостно потри ръце. — Залагаме ли сега за Чейс? Двойно или нищо?

— Мислех, че Мадлин Бълок ще е следващата.

— О, не. Нея си я пазя за десерт.

— Вече не се обзалагам срещу теб — реши Пийбоди. — Все ти печелиш.

Двете се обърнаха и видяха Бакстър да крачи забързано по коридора.

— Нося ви най-приятния рапорт, който някога съм виждал. Затова поисках собственоръчно да го предам. — Подаде на Ив папка и диск. — Тук е всичко, което успяхме да открием за автомобила на Рендъл Слоън. От лабораторията са открили в него косъм, при това на шофьорската седалка. На Уинфийлд Чейс е. Има още един рапорт — добави той и й връчи още една папка. — Макнаб, за когото вече обявих, че ще ми бъде най-добрият приятел, е засякъл разговори, входящи и изходящи, от телефона на доктор Летисия Браунбърн от Лондон. Британските полицаи вече са я арестували и сега действат за съдебно решение, което ще им позволи да я задържат в ареста до приключване на цялостното разследване на практиката й. Имало е разговори и с офиса на Кавендиш. Мадлин Бълок се е обаждала на Бръбъри. Звъняла е и в офиса в Лондон, за да говори доста продължително със „Стубен, Робинс, Кавендиш и Мъл“. В тези разговори се споменава, макар и шифровано, за някаква спешна доставка.

— Както Кавендиш, така и Бръбъри пропяха като махленски клюкарки — съобщи му Ив. — Сега ще се заемем с Чейс.

— Ще отида в съседното помещение, за да наблюдавам от там и да правя компания на Шер Рео.

— Бакстър, защо не поемеш ти този разпит? Аз предпочитам да наблюдавам отстрани. — При тези думи Пийбоди погледна многозначително Ив. — Това устройва ли те?

— Напълно.

— Чудесно. Как мислиш да го подхванеш?

— Твърдо и без шикалкавене. Никакви сделки, никакви преструвки, че съм доброто ченге. Той е избухлив. Ще го изкарам от равновесие.

— Харесва ми стилът ти.

Влязоха заедно. Ив тупна папките върху масата, край която Чейс вече бе заел мястото си, заедно с тримата си адвокати.

— Начало на записа. — Ив изчете пред диктофона задължителните встъпителни данни. — Тук виждам обаче един костюм в повече. — Тя вдигна гневно ръка, преди някой от тях да успее да отвори уста. — Имам право на лична преценка за броя на защитниците, така че няма да допусна присъствието на повече от двама. Единият от вас трябва да си върви.

— Но тъй като господин Чейс е британски гражданин, както и с оглед на абсурдните обвинения, повдигнати от вас срещу него, ние сме в правото си да изискваме специално представяне по силата на международното право както в разделите за криминални деяния, така по отношение на данъчното законодателство.

— Хич не ми пука какво изисквате и какво не. Казах, единият от вас трябва да си тръгне. И то веднага, преди разпитът да е започнал. Иначе той така и няма да започне. А вашият еди-какъв си клиент ще бъде върнат в килията, за да изчака съставът ви да се редуцира до двама.

— Ние очаквахме все пак някаква любезност от ваша страна.

— Така и няма да я дочакате. Детектив! — провикна се тя към вратата.

— Притежавам пълномощия да участвам в дела, гледани както по международното, така и по криминалното право — заговори с ясен, добре школуван глас единствената жена от тримата адвокати, брюнетка, на възраст някъде към петдесетте. — Мисля, че е в интерес на нашия клиент всичко това да бъде уредено колкото може по-скоро.

Единият от другите двама, без нищо да продума, стана и с унили крачки напусна стаята.

— Господин Чейс, прочетоха ви поправката „Миранда“ нали?

Той остана мълчалив като скала, затова адвокатката пое думата:

— Господин Чейс признава, че са му прочели правата.

— Искам да го чуя лично от него за протокола, иначе съм длъжна отново да припомня, че ще бъде сложен край на разпита.

— Прочетоха ми правата — озъби се Чейс. — Което обаче никак не им попречи да се държат зле с мен. Възнамерявам да подам протест за полицейска бруталност.

— А пък на мен ми изглеждате съвсем наред. Да не би да настоявате за медицинско освидетелстване за някакви телесни повреди, причинени ви по време на ареста?

— Вие ме нападнахте.

— Позволете ми да не се съглася с вас. Още повече че има видеозапис как вие нападате мен. А сега ми отговорете разбирате ли правата и задълженията си, господин Чейс. Нека той сам да ми отговори — натърти повторно Ив. — Заради протокола.

— Разбирам ги като нещо, което може да се очаква в една нецивилизована страна като вашата.

— Чудесно тогава. В тази наша „нецивилизована страна“ обичаме да пъхаме хората в килии заради най-различни престъпления. При това до живот. А сега ще започваме ли?

— Лейтенант. — Брюнетката измъкна лист от чантата си. — Можем ли първо да изчистим въпроса за някоя си Танди Уилоби, временно пребиваваща в дома на госпожа Мадлин Бълок и моя клиент, господин Уинфийлд Чейс, в Ню Йорк?

— Пребиваваща? Така ли определя вашият британски клиент преживяванията на бременна жена, заключена в една стая в дома му и държана там против волята й? — Ив се извърна към Бакстър и мрачно поклати глава. — А после се опитват да ни убеждават, че говорим един и същи език с англичаните. — На мен поне — продължи тя — не ми изглежда правдоподобно тази жена да е пребивавала там. Готова съм да заложа всичките си пари, Чейс, че на вас много ви харесва да заключите някоя жена, за да е напълно безпомощна и изцяло подчинена на волята ви. На всичкото отгоре в последните дни на бременността й, така че е абсурдно дори да се опита да се съпротивлява на насилието от ваша страна. Всичко това не е нищо друго, освен неописуема перверзия, шибана перверзия.

— Ще подадем оплакване срещу всякакви сквернословия — превзето обяви брюнетката.

— Жалък перверзен тип. Чекиджия. — Ив му се усмихна мрачно. — Мога да се обзаложа, че тайно си зяпал как Танди се съблича, докато си лъскал бастуна.

— А ти си само една отвратителна кучка!!!

— Господин Чейс! — Брюнетката протегна ръка към неговата. — Лейтенант, моля ви. Вярвам, че може набързо да изчистим този въпрос, за да продължим нататък. Разполагам с няколко изявления, продиктувани от госпожа Бълок пред нейния защитник, които са одобрени и подписани от господин Чейс. Бих искала да ги прочета, след което те да бъдат приложени към свидетелските показания.

— Моля, имате думата.

— В четвъртък, малко след шест следобед, докато пазарувала по Мадисън Авеню, госпожа Бълок видяла госпожица Уилоби. През май миналата година тя потърсила фондация „Бълок“, за да й окажат помощ при процедурата по осиновяване на бъдещото й дете. След време обаче престанала да спазва уговорените ангажименти с назначения й гинекологичен консултант, с акушерката, както и с агенцията за осиновяване. Затова, зарадвана, че я вижда в добро състояние, госпожа Бълок се приближила до нея, но установила, че госпожица Уилоби е много разстроена. Тя веднага започнала да моли за помощ. Изпълнена със загриженост, госпожа Бълок решила да се отзове, като на първо време само й предложила да се възползва от лимузината й, за да я отведе в дома й. Което и разпоредила на личния си шофьор. Госпожица Уилоби обаче не само че се държала все по-истерично, но дори започнала да говори несвързано за замисляното от нея самоубийство. Тя била в последните седмици на бременността си и вече започвала да осъзнава (според собствените й признания), че нямало да може да отгледа детето сама, като имала предвид емоционалните си проблеми, от една страна, както и финансовите си затруднения, от друга. Преизпълнена със загриженост и желание да помогне, госпожа Бълок отвела младата жена в своя дом — но при изричното съгласие на самата госпожица Уилоби. Там госпожа Бълок я настанила в самостоятелна стая, след което незабавно се погрижила на гостенката й да бъде осигурено пълно медицинско обслужване, като същевременно започнала да урежда всички изисквани от закона процедури за лекарски консултации и евентуално предаване на бебето за осиновяване, при условие че госпожица Уилоби остане в същото незавидно душевно състояние.

— Можете да спрете дотук, защото ние не сме си донесли лопатите, а пък вие стоварихте в тази стая толкова много боклук, че просто не знаем как ще го изгребем. Вие, Чейс, сте се нахвърлили на Танди. Не само нейните показания, но и показанията на петима полицейски служители и едно цивилно лице свидетелстват, че тя е била заключена в онази стая против волята й.

— Душевното състояние на госпожица Уилоби — отново започна да рецитира брюнетката, но внезапно млъкна, когато Ив скочи от стола си и изкрещя в лицето й:

— Аз пък се питам какво ли щеше да бъде вашето душевно състояние, ако ви бяха заключили някъде, където денонощно да ви проверява и надзирава андроид санитар, без никой да е искал съгласието ви! Така че можете да си заврете изявлението, където щете, както и целия останал боклук след него! Да, сестро, заврете си го, много добре знаете къде, защото, когато Стубен и компания бъдат изобличени, вашият добре избърсан задник също ще лъсне гол-голеничък на вятъра.

— Ако този разпит не може да бъде провеждан при спазване на нормите за елементарно благоприличие…

— Майната му и на благоприличието, и на теб! Ако пък толкоз не ти харесва, ето я там вратата! — Ив се зае с Чейс и в гнева си неусетно премина на „ти“: — Точно сега момчетата от лабораторията се ровят в паметта на онзи твой санитар. Никак не ми се искаше да си губя времето с тази сцена тук, защото записите в андроида ви изобличават напълно, Уин, теб и твоето майче. О, да, между другото, запозна ли твоите юридически представители, че те заварихме да спиш с мамчето, когато те арестувахме?

— Затваряй си устата!

— Лейтенант, моля ви. — Брюнетката вдигна ръка, за да протестира, ала по блясъка в очите й Ив разбра колко е шокирана. — Недопустимо е да опетнявате репутацията на госпожа Бълок и господин Чейс.

— Длъжна съм да подчертая, че ние, гражданите на толкова нецивилизованите Съединени американски щати, наричаме това кръвосмешение. И пак според законите на същите тези Съединени щати за отвличането и задържането на Танди Уилоби против волята й ще получиш от двадесет и пет години до доживотна присъда. Но ако открием, че сте я изнасилили, докато е била държана там…

— Никога не съм докосвал тази мръсна пачавра!

— О, така ли? — Ив разлисти една от папките. — Е, добре, приемам, че така и не си пожелал да си поиграеш с нея, защото си пазил страстта си единствено за мамчето.

— Може би той е като онези мамини синчета — предположи Бакстър. — Да, обзалагам се, че е от онези перверзници, които обичат да пипат малки момчета, когато не се навъртат около полите на майка си.

— Отвращаваш ме. И двамата ще сте мъртви, преди да приключи всичко това тук.

— Не, той не си е играл с другите момчета — отбеляза Ив. — Защото мамчето не му е позволявало. Нито пък си изнасилил Танди, нали така, Уин? Въобще никоя не си докосвал през живота си, освен мамчето. Понеже никоя друга не може да те възбуди, а?

При тези думи Чейс скочи от стола и се нахвърли върху нея. Трябваше да се намесят адвокатите и Бакстър, за да го върнат на стола.

— Лейтенант, това просто е недопустимо! Няма да позволя да се говори по този начин на моя клиент.

— Напишете оплакване. — Ив стана, обиколи масата и застана до рамото на Чейс. Той дишаше тежко. Тя усещаше как от него се излъчва топлина. — Нито пък си изнасилил Натали. Другата мръсна пачавра, нали? Защото не е като майка ти, която е толкова важна за твоя живот и толкова задълбочено те разбира, така добре познава нуждите ти. Ти и твоята майка имате толкова много тайни. Нали това ти е казала, когато е започнала да те опипва, да те докосва, още когато си бил момче. Това ще бъде тайна, нашата тайна, ще си остане само между нас. И докато си бил доброто, послушно момче, докато си вършел всичко, което мамчето ти е нареждала, всичко е било наред. Но тогава онази кучка Копърфийлд започнала да души наоколо, където въобще не й било работа, и се опитала да те изобличи. Имала нахалството да задава въпроси за твоя бизнес. Не ти ли каза тогава майка ти, Уин, да я оправиш? Поне аз така си го представям. И ти си сторил това, което мамчето ти е заръчала. Или може би просто не ти е останало достатъчно време, за да се гавриш още с Натали? Мамчето ли ти подсказа да използваш колата на Рендъл Слоън? Защото в нея са намерили твой косъм.

— Моят клиент и господин Рендъл Слоън са се познавали. Той е можел да се вози в колата му по всяко време.

— Но не и да шофира — поправи я Ив. — Косъмът е намерен на шофьорската седалка. От твоята коса, Уин, твоята ДНК, същата, от която са останали следи по кокалчетата на пръстите на Бък Байсън. Нали те халоса по лицето, преди да успееш да използваш палката си. Какъв страхливец си! Не можеш да се биеш като мъж. Защото въобще не си мъж. Ти си само момченце, свикнало да спи в леглото на мама. Пък и е толкова лесно да пребиеш до смърт някоя жена, която ти стига само до кръста. Да я завържеш. Да й чупиш пръстите. Да я биеш вързана по лицето. Да гориш кожата й! И да се наслаждаваш на всичко това, особено като гледаш как очите й се оцъклят, докато я душиш с голи ръце. Обзалагам се, че това е бил единственият начин да получиш наслада, без да си в обятията на мамчето.

— Разпитът се прекратява — заяви брюнетката.

— Ще имам възможност един ден да се наслаждавам на вас — злорадо отрони Чейс.

— Ще оставиш ли тази адвокатка да ти нарежда какво да правиш? Също като мамчето: направи това, Уин, направи онова, браво, добро куче!

— Никой не ми е казвал какво да върша. А ти млъкни! — кресна той на брюнетката. — Глупава патка. До гуша ми е дошло от такива като теб. Омръзна ми да ме разпитва тази персона. Както и да ме успокояваш. Не съм направил повече от това, което трябваше да бъде направено. Рендъл Слоън е наел някакъв бандит да убие онези хора. Признал си е, преди да се обеси. Това е всичко.

— А ти откъде знаеш? И къде беше тогава?

— Самата ти ми го каза.

— Не, не съм. Казах ти само, че Рендъл Слоън е намерен обесен. Точка. Но той не е сложил сам край на живота си. Защото ти си го убил и си инсценирал самоубийство. Защото си само един безгръбначен страхливец. Пак ти си убил София Белего в Рим и Емили Джоунс в Мидълсекс, Англия. Сигурно защото не можеш да понасяш бременни жени.

— Защото въобще не може да понася никоя жена, освен скъпоценното си майче — обади се Бакстър.

— Това няма нищо общо със секса. Те подписаха договор! — Той удари с юмрук по масата. — Всички те подписаха юридически документи, а ние им обещахме, че ще намерим грижливо подбрани родители за техните копелета! Никакво право нямаха да се отмятат от обещанията си!

— Да, само че това въобще не ти дава право да изтръгваш зародиш в деветия месец от утробата на една бременна. Ти си отвлякъл София Белего, нали? И си взел детето й, а после си се отървал от нея. Защото тя ти е била нужна само като инкубатор. За временно ползване. Но виж, с Емили Джоунс не се е получило. Изгубил си стоката, която си очаквал от нея. И колко още такива имаше? Чейс?

— Ние предоставяхме услуга! — кресна той, въпреки отчаяните предупреждения на двамата си адвокати. — Ние си губехме времето с тях, залагахме нашия опит, нашето име, за да помагаме на тези закъсали жени точно когато бяха най-зле, като подарявахме децата им на достойни семейни двойки.

— Срещу доста тлъста сума.

— Но на тия жени също се плащаше, нали? Давахте им шанс да се уредят, докато децата им растат в много по-добри условия, отколкото те сами някога биха могли да им осигурят.

— Как смееш да ми задаваш такива нагли въпроси? — Той цапардоса през лицето брюнетката, седяща от лявата му страна. Сетне махна с ръка, за да накара да млъкне и вторият адвокат отдясно. — Не съм длъжен да се оправдавам тук заради действията си. — Уинфийлд рязко се изправи.

Брюнетката изтри кръвта от долната си устна и се опита да стане от стола.

— Този разпит…

— Млъкни! Нали ти казах да си затваряш дяволската уста?

— Натали Копърфийлд — хладно и сдържано заговори Ив. — Бък Байсън. Рендъл Слоън.

— Душеха наоколо, пъхаха си носовете в нашия бизнес. Вината на Слоън бе в това, че беше ужасно небрежен. Мързелив и некомпетентен.

— И затова ги уби. Всичките. Било е въпрос на чест за теб — спокойно продължи Ив. — Въпрос на бизнес.

— Фондация „Бълок“ трябваше да бъде защитена. Тя е много по-важна от всички тези некадърници. Майка ми е сърцето на фондацията и тя я направи такава, каквото е сега. Нас ни изнудваха тези тримата. Това, което извърших, беше акт на самоотбрана, за да опазя тази тъй важна благотворителна институция.

Все още притискайки носна кърпичка към кървящата си уста, брюнетката вдигна ръка:

— Спешно трябва да се консултираме с нашия клиент.

— Уволнена си. — Чейс оголи зъби, като се извърна тъй рязко към двамата си адвокати, че те едва не се препънаха, отстъпвайки назад. — Мислите ли, че още сте ми нужни? Жалки идиоти. Сводници. Махайте се! До гуша ми дойде от вас двамата. И повече да не ми се мяркате пред очите!

— Господин Чейс…

— Веднага! Мога сам да говоря и сам да се защитавам — закрещя той, докато адвокатите на бърза ръка напуснаха помещението.

„Сега вече ми падна в ръцете“, каза си Ив. Но успя да запази хладнокръвно изражение. Гласът й не трепна дори за миг.

— Господин Чейс, питам за протокола. Освобождавате ли своите представители?

Той сви устни презрително.

— Казах го вече. Сам ще се защитавам.

— Това означава ли, че доброволно се лишавате от правото си на юридически представител?

— Колко пъти трябва да го повтарям? Толкова си досадна с тези натяквания.

— Тогава няма да повтарям. Да разчитаме на протокола от разпита като доказателство, че господин Чейс освободи юридическите си представители и се съгласи този разпит да бъде продължен, без да се възползва от предимството да разполага със свои законни защитници.

Тя замълча за кратко, за да придаде на лицето си по-съсредоточено, вдъхващо уважение изражение.

— Изнудване, казвате? Това вече променя ситуацията. Защо не ни разкажете как започна всичко? Може би с това, че Рендъл Слоън ви е осведомил, че Натали Копърфийлд е започнала да задава въпроси — подхвана Ив.

И той й разказа всичко, до последната подробност.