Нора Робъртс
Родени в смъртта (2)

2.

Спалнята беше просторна, с уютен кът за сядане до прозореца, гледащ към улицата. Ив нагледно си представи как Натали е седяла там, за да съзерцава външния свят.

Натруфеното легло бе явен знак, че спалнята е била обитавана от жена. Внушителна купчина възглавнички бяха пръснати навред. Някои от тях сега бяха окървавени. Доскоро навярно са били подредени по дантелената кувертюра в розово и бяло, както предпочитаха да правят много други жени.

Край леглото, както и до къта за сядане имаше скринове, опрени до стената. Дългият гардероб бе с налепени по него изображения на цветя. Две от етажерките бяха съборени. По пода се търкаляха няколко бутилки. Някои бяха счупени. Вероятно са били върху гардероба, откъдето са се стоварили на пода.

Подът бе застлан с две пухкави килимчета. Натали лежеше върху едното, с извити крака, вързани в глезените. Ръцете й, сгънати пред гърдите, също бяха притиснати една към друга сякаш за страстна молитва и също вързани.

Беше по пижама на сини и бели карета, прогизнала от кръвта. В ъгъла бе захвърлена синя рокля. Набитото око на Ив Далас веднага забеляза, че жертвата е била удушена с коланчето от нея, понеже то още бе усукано около шията й.

Кръвта се бе просмукала в двете килимчета, а край вратата имаше следи от повръщане. От този коктейл спалнята смърдеше непоносимо, плюс вонята от урина.

Ив пристъпи към трупа и коленичи до него за стандартната процедура по разпознаване, а също и за да установи часа на смъртта.

— Жертвата е жена от бялата раса, на възраст около двадесет и шест години, идентифицирана като Натали Копърфийлд, обитаваща този апартамент. Има лицеви рани, свидетелстващи за удари, причинили смъртта. Носът й изглежда счупен. Два от пръстите на дясната й ръка вероятно също са счупени. Има видими следи от изгаряне по рамото, където горнището на пижамата е раздрано. Още следи от обгаряния по ходилата на двата й крака. Кожата е на синьо-сиви петна, както при всички случаи на смърт от удушаване. Очите са налети с кръв и силно изпъкнали. Свидетелката е докоснала трупа, когато го е открила на пода, така че е налице известно замърсяване на сцената на местопрестъплението. Ориентировъчен час на смъртта — един и четиридесет и пет през нощта, т.е. около два часа преди намирането на трупа.

Тя се извърна към вратата, когато Пийбоди влезе да й докладва.

— Внимавай да не настъпиш повръщаното — предупреди я Ив.

— Благодаря. Ще взема двете полицайки и един от психолозите към дирекцията, за да се заемат със сестрата на убитата.

— Добре. Жертвата още е била по пижама, когато е била нападната. Но няма признаци за сексуално насилие. Виж тук, около устата. По някое време е била запушена. Може би със самозалепваща се лента, притисната към лицето й. Виждаш ли тези червени кръгове по пръстите й?

— О, пречупени са!

— Да, скършил е пръстите й, счупил е носа й. Изгорил е кожата й на няколко места. Наистина много от белезите изглеждат като следствие от съпротивата й, но е възможно убиецът да е държал да я измъчва преди смъртта колкото може повече.

Пийбоди се отправи към коридора.

— Банята е натам. Не намерих видеотелефон до леглото й, но има един на пода там, в банята.

— Какво ти подсказва това?

— Изглежда, сякаш жертвата е грабнала видеотелефона и побягнала с него в банята. Може би се е надявала да се заключи там и да се обади за помощ. Но не е успяла.

— Да, така изглежда. Събудила се е и е чула, че има някого в апартамента. Нищо чудно в първия миг да си е помислила, че е сестра й. Възможно е да се е провикнала или просто да се е надигнала от леглото. Вратата се е отворила, не е била сестра й. Сграбчила е видеотелефона и се е опитала да избяга. Възможно е. Нови ключалки на външната врата, от добро качество, заедно със сигнална уредба. Възможно е някой да й е отправял заплахи. Провери дали нямаме регистрирани оплаквания от нея през последните няколко месеца.

Тя се изправи и отиде до вратата, водеща към коридора.

— Убиецът е проникнал от тук, така че тя го е видяла от леглото си. Била е достатъчно разумна да грабне видеотелефона и да побегне в противоположната посока към банята, която се заключва отвътре. Да, била е умна и бързо е съобразявала за човек, току-що събуден от дълбок сън.

Премести се към леглото, обиколи го, за да прецени разстоянието до банята. И тогава забеляза нещо блестящо под леглото. Наведе се и с облечената си в полиетиленова ръкавица ръка измъкна оттам кухненски нож.

— Защо е трябвало да държи в спалнята си този голям кухненски нож?

— Бива си го този нож — обади се Пийбоди. — Дали не е на убиеца?

— А защо тогава не го е използвал? Обзалагам се, че е взет от кухнята.

Хм, замисли се Ив, нови ключалки и нож под леглото. Явно се е притеснявала от някого.

— Но няма регистрирани оплаквания. Ако се е тревожела от нещо, не го е съобщила в полицията.

Ив претърси леглото, надникна под матрака, раздруса възглавниците. После отиде в банята. Малка, но спретната. И тук се виждаше, че е пипала женска ръка. По нищо не личеше, че убиецът е проникнал в нея. Но Ив присви устни, когато прерови тоалетното шкафче и намери мъжки дезодорант, а до него — мъжки одеколон.

— Имала е приятел — отбеляза Ив, като се върна в спалнята, за да прерови нощното шкафче. — Ето тук има презервативи и мехлем, който е безопасен при поглъщане.

— Може да е скъсала с приятеля си. Ако някой друг е имал свободен достъп до апартамента ти, но накрая решиш да не го допускаш повече, най-логично е да смениш бравата. Особено ако този някой не се е отказал от намеренията си.

— Може би точно така е станало — съгласи се Ив. — Подобни престъпления обикновено са свързани със сексуално насилие. Провери видеотелефона й за всички входящи и изходящи обаждания през последните няколко дни. Аз ще доогледам апартамента.

Излезе от спалнята и отиде във всекидневната. Скъсала е с приятеля си, заради което е очаквала той да се появи отново и да тропа на вратата й. „Хайде, Нат, по дяволите! Пусни ме вътре. Трябва да поговорим!“ Приятелят й е натиснал здраво дръжката или я е изритал с все сила, след което е успял да проникне вътре. Но това засега нямаше как да се провери. Ив надникна и в кухнята — просторна, грижливо обзаведена, по всичко личеше, че жертвата често е пребивавала тук. Върху безупречно чистия бял кухненски шкаф видя блок с комплект готварски ножове, сред които един липсваше.

Премести се във втората спалня, обзаведена като домашен кабинет. И тук имаше признаци, че помещението е било доста използвано. Но на блестящото бюро с покритие от неръждаема стомана не видя компютър, въпреки очакванията си.

— В кабинета няма нито дискове, нито компютър дори — съобщи тя на Пийбоди.

— Че що за кабинет е тогава?

— Именно. Не виждам нито един компактдиск. И тъй като другата електроника, толкова лесна за крадене, е по местата си, то явно компютърът е бил целта на нападателя. Искал е да убие жертвата и след това да й вземе компютъра. Да не би Натали да е била преследвана от някой друг, а не от бившия си приятел?

— Някой, който не само е решил да я убие, но е искал първо жестоко да я нарани. — Когато отново се обърна към трупа, в гласа на Пийбоди се прокрадна жалост към жертвата. — Не открих нищо във видеотелефона й, освен обаждането от сестра й в десет тази сутрин, както и още един разговор със „Слоън, Майерс и Краус“. Обадила им се, за да съобщи, че е болна. Това е счетоводна фирма с офиси на Хъдзън Авеню. Предишните обаждания, по-точно до вчера сутринта, са били изтрити. Но от отдела за електронна информация могат да намерят следите от тях. Ще искаш ли да узнаеш какво ще открият колегите?

— Да, но нека да им дадем време да се поразровят. А сега искам отново да се срещна със сестра й.

По пътя към централата, така наричаха на своя жаргон централното полицейско управление, Пийбоди й прочете от лаптопа си някои данни от биографията на жертвата.

— Родена е в Кливлънд, Охайо. Родителите й са учители, още живеят заедно. Има една сестра, по-млада с три години. Жертвата няма криминално досие. През последните три години е работила като счетоводител в „Слоън, Майерс и Краус“. Никога не се е омъжвала, няма и данни за извънбрачно съжителство. От осемнадесет месеца живее на този адрес на Джейн Стрийт. Преди това е била на квартира в Челси, на Шестнадесета улица. А преди да се засели там, е живяла в Кливлънд при родителите си. Там също е работила като счетоводител на половин работен ден към местна счетоводна къща. Вероятно е искала да изкара пари, докато е учела в колежа.

— Но за да печели повече, е била принудена да се премести в Ню Йорк. Какво знаем за тази счетоводна фирма?

— Почакай да проверя. Да, тя наистина е голяма — започна Пийбоди четенето на данните от екрана на лаптопа. — Всичките й клиенти са много богати. Сред тях има няколко доста известни корпорации. Помещава се на три етажа в бизнес сграда на Хъдзън Авеню, с около двеста служители. Основана е приблизително преди четиридесетина години. О, я виж, оказва се, че жертвата е била директор на един от счетоводните отдели.

Ив продължаваше да обмисля чутото, докато зави към подземния паркинг под сградата на централата.

— Да допуснем, че жертвата е успяла да се добере до нещо подозрително в счетоводните книги на някои от тези богати клиенти. Например някой, който се е опитвал да води двойно счетоводство, за да пере пари. Да укрива данъци или капитали от някакъв престъпен бизнес. Или пък е разровила мръсните ризи на някой клиент. Нещо, свързано с изнудвания, грабежи, злоупотреби.

— Но фирмата й има добра репутация.

— Това обаче още не означава, че е същото се отнася и за репутацията на клиентите или служителите им. Всичко зависи от гледната точка.

Паркираха колата и се насочиха към асансьорите.

— Необходимо ни е името на приятеля й, независимо дали е бивш, или е настоящ. Да не забравим да разпитаме портиера на жилищната сграда. Трябва също да проверим фирмата й, за да разберем. Да видим дали не е споменавала нещо пред сестра си за затруднения в работата или за някакви лични проблеми. Съдейки по това как я заварихме, очевидно е очаквала или се е подготвила за някакъв проблем, макар да не е съобщила в полицията. Или е отлагала оплакването. Все пак не е зле още веднъж да поговорим с полицаите от кварталния участък.

— Може да е бил замесен неин колега. Или пък някой от началниците й, ако проблемът е бил свързан с работата й.

— А защо да не е някой интимен приятел?

Колкото по-нагоре се издигаше асансьорът, толкова повече хора се качваха в кабината. Ив долови подобната на джоджен миризма на евтин сапун, както и мириса на пот от ризата на някой, който явно отдавна живее сам. Когато асансьорът стигна етажа, им се наложи с лакти да си пробият път към вратата на кабината.

— Погрижи се да подготвят стаята за разпити — започна Ив с разпоредбите още с влизането си в дирекцията. — За нищо на света не желая да разговарям със сестрата на жертвата в салона за посетители. Там няма да може да се съсредоточи. Ако има нужда от психотерапевт, може да го доведе.

Ив забързано прекоси „кошарата“, така наричаха на професионален жаргон клетките с по едно бюро в голямата работна зала. Първо се отби в кабинета си. Още от вратата смъкна със замах палтото си, за да се заеме веднага с проверката на алибито на свидетелката.

Палма Копърфийлд наистина работеше като стюардеса на совалката, летяща по маршрута Лас Вегас — Ню Йорк, и се бе приземила с нея в нюйоркския център за полети горе-долу точно по времето, когато сестра й е била удушена.

— Здравей, Далас.

Ив се извърна към влезлия в кабинета й Бакстър, детектив в екипа й.

— От два часа не съм пила кафе — предупреди го тя. — Или може би от три.

— Чух, че си извикала Палма Копърфийлд в изповедалнята.

— Да, като свидетел. Сестра й е била удушена малко след полунощ.

— Ах, по дяволите! — Той нервно прокара пръсти през косата си. — Така се надявах да съм сбъркал.

— Познаваше ли двете сестри?

— Само Палма, и то слабо. Не и жертвата. Запознах се с Палма преди няколко месеца на едно парти. Оказа се приятелка на приятелката на моята тогавашна приятелка. После имахме няколко срещи.

— Тя е на двадесет и три.

Той я изгледа намръщено.

— И аз нямам намерение скоро да се пенсионирам. Пък и нищо особено не се случи между нас. Красива жена. Наистина е много красива. И тя ли е пострадала?

— Не. Но е заварила сестра си мъртва в апартамента й.

— Лоша работа. По дяволите. Мисля, че двете са били много близки. Палма ми бе споменала, че винаги оставала да преспива в апартамента на сестра си при всяко пристигане в Ню Йорк. Спомням си още, че след вечерята в деня на първата ни среща ме помоли да я оставя пред сградата на Джейн Стрийт, където живеела сестра й.

— Още ли излизаш с нея?

— Не. Вече не се срещаме. Имахме само две срещи, това бе всичко. — Бакстър напъха ръце в джобовете си с притеснения вид на човек, който не знае къде да ги дене. — Слушай, ако аз, като познат на сестра й, мога да помогна, нека да поговоря с нея.

— Може би ще е полезно за следствието. Да, няма да е зле. Пийбоди вече подготвя стаята за разпити. В салона за посетители е прекалено многолюдно за този важен за нас разговор. Тя споменавала ли ти е дали сестра й е била близка с някого?

— А, да. Имаше приятел, някакъв финансист или брокер, или нещо от този сорт. Мисля, че ходеха сериозно и дори може да са били сгодени. Но не мога да кажа, че тогава съм обръщал много внимание на това. Не съм имал намерение да свалям сестра й, ясно ли е?

— Да не би да искаш да си наваксаш, Бакстър?

— Не, разбира се. — Той се усмихна леко. — Но както вече ти казах, тя е доста хубава жена.

Всичко това, преведено на общодостъпен език, означаваше просто, че те двамата не бяха спали, а това намаляваше рисковете появата на Бакстър да обърка разпита на Палма.

— Добре, а сега ме остави, понеже трябва да дам на Пийбоди видеотелефона на жертвата за изследване. После ще се заемем със свидетелката.

Ив остави Бакстър да отиде преди нея в стаята за разпити, но все пак погледна през стъклената преграда към още мокрото от сълзите лице на Палма, която неспокойно се озърташе. Жената примигна два-три пъти, сякаш се опитваше да свикне с новата обстановка, макар лицето й да издаваше колко дълбоки чувства продължават да я измъчват — бавно и мъчително осъзнаване на случилото се, облекчение да попадне в сигурни ръце, объркване, примесено със страх, а накрая и давещата мъка по загубата на сестра й.

— Бакс! О, господи! — Тя му протегна и двете си ръце, той се завтече към нея и ги пое в своите.

— Палма, толкова съжалявам.

— Не знам какво да правя. Нат… моята сестра… някой я е убил. Наистина не знам какво да правя сега.

— Ние ще ти помогнем да се съвземеш.

— Но тя никога никого не е наранявала. Бакс, през целия си живот тя не е сторила никому зло. Лицето й беше…

— Това е ужасна трагедия. Най-ужасната. Но ти можеш да ни помогнеш, за да ти помогнем и ние после.

— Добре. Добре, но ще останеш с мен, нали? Може ли той да остане тук? — извърна се тя към Ив.

— Разбира се. Това, което пък аз трябва да направя сега, е само да включа звукозаписа и да ти задам няколко въпроса.

— Нали не мислите, че… Нали не си мислите, че аз съм й сторила това?

— Никой не си мисли нещо подобно, Палма. — Бакстър стисна още по-силно ръцете й. — Само трябва да ти зададем няколко въпроса. Защото колкото повече знаем, толкова по-бързо ще заловим убиеца й.

— Трябва да го намерите. — Произнесе го бавно, сякаш го обмисляше внимателно, преди да го изрече. После за миг притисна клепачи. — Да, длъжни сте да го откриете. И заради това ще ви кажа всичко, което ми е известно.

Ив включи диктофона на запис и продиктува задължителните встъпителни фрази.

— Рано тази сутрин кацнахте в Ню Йорк, така ли?

— Да, с полета от Лас Вегас. Пристигнахме към два часа, не помня точно в колко, но може да е било и двадесетина минути по-късно. Да, така беше. После с Мей, тя летя заедно с мен, се отбихме в бара на летището на чаша вино. Само колкото да се поотпуснем. Заедно взехме такси до центъра. Тя слезе първа, защото е на квартира в Ист Сайд заедно с още две стюардеси. А аз продължих към апартамента на Нат. — Тя млъкна за миг, пое си дъх и отпи от чашата с вода, оставена на масата пред нея. — Платих за таксито и влязох в сградата. Имам ключове. Зная кода за отключване на външната врата. Обаче ключалката се оказа разбита. Случвало се е няколко пъти досега, затова не обърнах голямо внимание. Все още не. Но когато стигнах до нейния апартамент, ключалката, а тя ми бе казала, че е сменила бравата, също беше разбита. Тогава нещо в корема ми сякаш се преобърна. Но си казах, кой знае защо, че може би ключалката не е била монтирана както трябва.

— Забеляза ли нещо, когато продължи навътре, например във всекидневната, където първо си влязла? — прекъсна я Ив.

— Всъщност не обърнах достатъчно внимание. Само сложих предпазната верига на вратата. Нат никога не я слагаше, когато знаеше, че ще идвам. Сетне оставих пътната си чанта там, до вратата, защото отначало се канех само да надникна при нея, за да проверя дали всичко е наред. Но не беше. — Сълзите й отново рукнаха, ала тя продължи да говори: — Тя лежеше на пода и толкова кръв наоколо, толкова много кръв… сякаш е имало свирепа битка. Имаше и счупени шишенца от парфюмите й, които тя обичаше да колекционира. Да, на пода беше. Върху розовите килимчета. Бяхме заедно, когато ги купи. Бяха меки, като котешка козина. Макар че тя не обичаше котки. Но килимчетата наистина бяха меки. Съжалявам.

— Много добре се държиш — опита се да я окуражи Бакстър. — Отлично се справяш с разпита.

— Тогава се втурнах вътре. Казах си: всичко това само ми се привижда. Не може да е истина! Дали не съм изкрещяла? Мисля, че изкрещях името й и се втурнах към нея, за да я накарам да се събуди, макар вече да знаех… не исках да е мъртва. Лицето бе толкова изранено и окървавено, а пък очите й… Знаех, че никога няма да се събуди. Ръцете й бяха омотани със самозалепващата се лента. — Изгледа Ив ужасено, сякаш чак сега си спомняше преживяния ужас. — О, господи, ръцете й, глезените й! Бяха облепени с ленти. — Палма притисна треперещи ръце към устата си. — Трябваше веднага да извикам някого на помощ, но ми прилоша, преди да успея да изскоча навън и да грабна видеотелефона си от чантата. И тогава побягнах. Не можех да остана повече там. Затова с трескава бързина набрах 911, след което седнах отвън на стъпалата. Нямах сили да се върна вътре и да остана при нея. Макар че не биваше да я оставям съвсем сама.

— Правилно си постъпила — намеси се Бакстър и й подаде чашата с вода. — Действала си точно както трябва.

— Тя споменавала ли ти е за нещо или за някого, който да я е измъчвал? — попита Ив.

— Не, но нещо наистина я измъчваше. Поне в това съм сигурна. Изглеждаше доста разстроена, когато се отбивах при нея преди това, само че когато я питах какво не е наред, тя все ми отвръщаше, че нямало никакви поводи за безпокойство. Ала все пак имаше нещо.

— Срещаше ли се с някого? С някой мъж?

— Бък! О, боже мой. Бък, съвсем забравих за него! — Очите й отново се насълзиха. Тя пак притисна ръце към устата си. — Те са сгодени. Планираха да се оженят през май. О, боже мой! Трябва да му кажа.

— Какво е цялото му име?

— Бък, Бък Байсън. Те работят заедно. Е, по-точно в една и съща компания, но в различни дирекции. Нат е старши счетоводител към „Слоън, Майерс и Краус“, счетоводна фирма. А Бък е финансист там. Вече две години излизат заедно. Как ще му го кажа сега?

— По-добре ще е ние да се нагърбим с това.

— И на родителите ми. — Тя започна да се олюлява на стола, напред и назад, напред и назад. — Трябва да им кажа. Но не искам да е по телефона. Трябва ли още да стоя тук? Веднага трябва да си ида у дома, в Кливлънд, и да им кажа, че Нат ни напусна. Нат…

— Можем и за това да поговорим, след като приключим с разпита — увери я Ив. — Имаше ли някакви проблеми в отношенията с годеника й?

— Не. Поне аз не знам за нещо подобно. Та те бяха лудо влюбени един в друг. Мисля, че все пак може за нещо да са се спречкали и затова тя да е била толкова разстроена. При всичките тези планове за сватбата човек още повече се разстройва. Но те двамата наистина бяха щастливи заедно. Чудесна двойка.

— А тя имаше ли годежен пръстен?

— Не. — Палма отново пое дълбоко дъх. — Бяха решили да не си купуват, за да пестят пари. Бък е чудесен, но понякога прекалява с икономиите. Нат не му възрази. Е, и тя самата бе като него, разбирате ли! Имаше навик да къта бели пари за черни дни.

— Той не живееше ли при нея? Така биха спестили от наема.

— Тя нямаше да му позволи. — Палма се усмихна за пръв път и Ив разбра защо Бакстър е бил привлечен от нея. — Тя все повтаряше, че ще трябва да изчакат, докато мине сватбата. В нашето семейство всички сме си малко старомодни. Мисля, че родителите ми продължаваха да вярват, че Нат не бе правила секс с Бък. Обаче те двамата много се обичаха — едва чуто промърмори тя накрая, преди да повтори: — И бяха такава чудесна двойка.

— А съществуваха ли някакви проблеми в работата й?

— Никога не е споделяла с мен подобно нещо. Пък и от три седмици не се бяхме виждали. Имах шанса да отлетя от Ню Лос Анджелис до Хаваите и да остана там десетина дни, след което си взех отпуск заедно с две приятелки. Наистина, чухме се два пъти по телефона, но… Канехме се да се срещнем, да понапазаруваме, да се занимаем с плановете за нейната сватба. Тя никога не ми разказваше за проблемите си както в работата, така и извън нея, но аз усещах, че нещо не е наред. Само че не обърнах достатъчно внимание.

 

 

Ив излезе от стаята за разпити, придружена от Бакстър.

— Знаеш ли нещо за този годеник?

— Не. — Той се почеса замислено по врата. — Палма ми бе споменала, че сестра й била сгодена, и това много я радваше. Но повече нищо не зная, защото точно тогава се оттеглих.

— Увлечението ти по нея няма нищо общо с разследването на случая, така че няма да се занимаваме с него. Но засега това, че я познаваш, ни помага, защото, като те видя, тя се поуспокои. Защо не полетиш заедно с нея на совалката? Просто за да си край нея сега, когато й се струпаха толкова неприятни изживявания. Дори можеш да отидеш при родителите й.

— Оценявам това, лейтенант. Наистина може да отделя малко време за нея.

— Добре ще е да си край нея — повтори тя. — Да се увериш дали е разбрала, че може да ни потрябва отново. Искам да знам къде ще бъде, кога ще се върне в града. Обичайната процедура.

— Няма проблеми. Толкова ми е жал за нея. Но нали сега трябва да посетим приятеля на жертвата.

— Да, това ще е следващата ни задача.

 

 

— Байсън не е ходил в кабинета си — докладва Пийбоди на Ив. — Което според секретарката му било крайно необичайно за него. Рядко отсъствал и винаги предупреждавал, когато поради болест е възпрепятстван да се яви на работното си място. Тя го потърсила на домашния му телефон, а също и на мобилния му видеотелефон. Доста е загрижена, задето не е успяла да се свърже с него.

— Къде е жилището му?

— На Брум Стрийт, в квартал Трайбека. Според бъбривата му секретарка двамата с жертвата съвсем наскоро си купили мансарден апартамент, но той се нанесъл сам, докато не приключат с ремонта преди сватбата.

— Е, тогава ще го потърсим там.

— Дано само ходенето ни дотам не се окаже напразно — измърмори Пийбоди, докато бързаше към асансьора, водещ до подземния гараж. — Дали не се касае за някакво скарване с годеницата, след което тя си е тръгнала, а той е останал сам в квартирата си? Случват се такива истории.

— Не, случаят не е от личен характер.

Пийбоди излезе от асансьора със свъсени вежди.

— Но подобни лицеви рани и удушаване се наблюдават при драми от лично естество.

— Намерихме ли някакви инструменти на мястото на престъплението?

— Инструменти?

— Говоря ти за отвертка, за чук или за някакъв друг инструмент.

— Не. А това означава, че… О, да. — Пийбоди кимна разбиращо, преди да се намести на седалката до шофьорската. — Самозалепващата се лента. Ако не е имала някои основни инструменти, защо й е притрябвала самозалепваща се лента? Убиецът я е донесъл със себе си, което силно намалява вероятността убийството да е извършено от страст.

— Освен това няма признаци за сексуално насилие. Има обаче счупена брава. Когато Палма е разговаряла с нея няколко часа преди смъртта й, не е имало признаци за облаци по небето на нейния рай. Не, не е било лично — убедено повтори Ив. — Било е заради бизнес.

Квартирата на Байсън се оказа в стар, но добре поддържан жилищен блок, около който имаше по-ниски къщи с ярко боядисани веранди, където обитателите им имаха навика да прекарват приятните летни вечери. Прозорците към улицата бяха широки, което позволяваше на хората от блока да наблюдават оживеното улично движение. Наоколо имаше и магазинчета от най-различен вид: хлебарници и сладкарници, от които майките и татковците пазаруват за семейната трапеза, кокетни малки бутици, в които чифт обувки струват колкото едно бързо прескачане до Париж и служеха единствено да убеждават минувачите, че тънат в бездънна мизерия.

Някои от къщите в квартала привличаха погледа с добре обзаведените си балкони, където според Ив хората отглеждаха стайни растения и при хубаво време се излягаха в шезлонгите си, за да се подготвят за идната зима, докато наблюдават как техният свят бавно, но неотменно си отива.

Гледан отвън, блокът имаше доста по-внушителен вид от сградата на Джейн Стрийт и несъмнено повече подхождаше на една млада семейна двойка от амбициозни професионалисти със стабилни доходи.

Байсън не отговори на позвъняването, но преди Ив да посегне към шперца си, в домофонната уредба прозвуча женски глас:

— Господин Байсън ли търсите?

— Точно така. — На таблото имаше малък видеоекран и Ив се възползва от него, за да покаже полицейската си значка. — Полиция. Ще ни пуснете ли вътре?

— Почакайте.

Вратата забръмча и ключалката изщрака. Ив и Пийбоди пристъпиха в тесния входен коридор, където някой си бе направил труда да домъкне огромен фикус в ярко боядисана саксия. Ив реши да изчака, щом чу шума от спускането на асансьора.

Жената, която излезе от кабината, беше с приятно лице, облечена с червен пуловер и сиви панталони, кестенявата й коса бе вързана на опашка. В ръцете си държеше толкова малко бебе, че бе трудно да се определи точно на колко месеца е. Нито пък можеше да се отгатне полът му.

— Аз ви се обадих — обясни тя. — Съседка съм на господин Байсън. Какъв е проблемът?

— Има нещо, което искаме да обсъдим с него.

— Не знам дали си е вкъщи. — Докато разговаряше с тях, тя не преставаше да дундурка бебето си, което се зазяпа глуповато в Ив, преди да напъха палеца в устата си и да го засмуче толкова сладко, сякаш бе посипан с опиум. — По това време на деня трябва да е на работа.

— Но не е.

— Странно, защото обикновено го чувам кога излиза. Ние сме на един и същи етаж и аз винаги чувам асансьора. Само че днес не го е повикал. А пък имаше уговорен час за посещение на водопроводчика, защото прави ремонт на апартамента. Когато при него идва някой от майсторите, винаги ми се обажда да ме пита може ли да го пусна вътре. Ала днес никой не е идвал, затова не съм и отваряла. Все пак човек никога не може да бъде сигурен дали някой непознат с гаечен ключ в ръка няма да се опита да ограби нещо.

— Значи имате ключ?

— Да. Не само имам ключ, но знам и кода за отключването. Нещо не е наред, нали? Искате да ви пусна вътре ли? Обаче ще трябва да ми кажете защо. Не мога да ви пусна да влезете в апартамента, ако не знам какво става.

— Нещо наистина не е наред. — Ив отново извади значката си. — Убита е годеницата на господин Байсън.

— О, не! — Жената, отказваща да повярва на чутото, смаяно поклати глава. — Не. Не може да бъде. Не и Нат.

Гласът й се повиши, но след малко секна. Бебето веднага измъкна палеца от устата си и ревна с все сила.

— Познавахте я, така ли? — попита Ив, като отстъпи крачка назад от ревящото малко създание.

— Разбира се. Тя често се отбиваше тук. Бяха решили да се оженят след няколко месеца. — Очите на жената се просълзиха, докато притискаше бебето още по-плътно към гърдите си. — Аз я харесвах. Отсега си представях как ще си живеем като съседи. Бък и Нат, аз и моят съпруг. Ние… Не мога да повярвам. Какво се е случило? Какво се е случило с Нат?

— Трябва да поговорим с господин Байсън.

— Господи! Господи… Добре, добре. — Очевидно потресена, тя се обърна и натисна бутона на асансьора. — Тази вест просто ще го убие. Тихо, Криси, по-тихо. — Разлюля бебето в едната си ръка и го потупа с другата, когато трябваше да се качат в асансьорната кабина. — Те двамата толкова си подхождаха, но без да са отблъскващо прехласнати един по друг, ако ме разбирате какво искам да кажа. Толкова много я харесвах. Може би е станала някаква грешка.

— Съжалявам. — Това бе всичко, което Ив успя да й отвърне. — А тя споменавала ли е пред вас за някакви проблеми? За нещо или за някого, който я е притеснявал?

— Не, съвсем не. Е, имаше суетня около приготовленията за сватбата, ама това си е нещо обичайно за всички бъдещи младоженци. Планираха да се оженят в Кливлънд, откъдето е тя. С Хънт получихме покани. Това щеше да ни бъде първото пътуване извън града след раждането на Криси. Хънт е моят съпруг. Вижте, ще отида да донеса ключа — забързано добави тя, когато вратата на асансьора се отвори на етажа. — Ето, това е неговият апартамент. Поделяме си етажа.

— Само по два апартамента на етаж?

— Да. Хубаво място си имаме. Слънчево. С Хънт купихме нашия апартамент още когато бях бременна. Кварталът си го бива, пък и имаме три спални.

Тя отключи вратата, без да престава да подрусва бебето, което сега разтегна малките си устни в безгрижна самодоволна усмивка. Като придържаше с едното си бедро вратата отворена, жената бръкна в купата върху масата до нея и измъкна връзка ключове.

— Не си казахте името — припомни й Ив.

— О, извинете. Грейси, Грейси Йорк. — Тя завъртя ключа в ключалката, след което набра кода върху миниатюрната клавиатура на вратата. — Може би Бък е излязъл да потича или нещо подобно. Ама не съм го чула да излиза, така че сигурно се е измъкнал доста рано. Криси беше много неспокойна тази нощ, затова заспах късно, чак преди разсъмване. Растат й млечните зъби. — Грейси понечи да открехне вратата, но Ив веднага протегна ръка, за да й попречи.

— Изчакайте малко. — Ив почука на вратата. — Господин Байсън — провикна се тя. — Полиция. Отворете вратата, моля.

— Наистина не вярвам да си е у дома — отново заговори Грейси.

— Дори и така да е, ние сме длъжни да изчакаме поне една минута, преди да влезем. — Ив отново почука. — Господин Байсън, аз съм лейтенант Далас от нюйоркската полиция. Влизаме.

Още в мига, в който приказливата съседка отвори вратата, Ив се убеди, че Байсън си е у дома. Това потвърждаваха и думите на съседката. Явно бе попаднала на гореща следа. Убиецът на Натали Копърфийлд бе убил и годеника й. Или навярно бе самият той, побърза да се поправи Ив.

— Боже мой! О, боже мой! О, боже мой! — задъхано заповтаря Грейси, докато Ив и Пийбоди се опитваха да я изведат от коридора, за да влязат в апартамента. Притиснала с две ръце бебето към гърдите си, Грейси се разкрещя още по-силно, малко оставаше да изпадне в истерия. Но все пак успя донякъде да се окопити, като притисна още по-плътно рожбата към рамото си, преди да се втурне навън.

— Госпожо Йорк, веднага се приберете вкъщи — заповяда й Ив. — И заключете вратата! След броени минути аз или колежката ми ще се отбием при вас.

— Но това е Бък. Наистина ли е Бък? Точно там, проснат в дъното на коридора…

След красноречивия жест на Ив Пийбоди побърза да хване ръката на жената, изпаднала в шок.

— Отведете Криси у дома — нежно я заговори Пийбоди. — Приберете се с детето. Първо трябва да се погрижите за него. Нищо лошо не бива да му се случи. Просто влезте вътре и чакайте.

— Нищо… нищичко не разбирам. Трябва да е мъртъв. Лежи проснат там, насред коридора.

Пийбоди я изтика насила към вратата на апартамента й, а после се върна при Ив. На лицето й бе изписано примирение.

— Предполагам, че по-късно ще поискаш да се заема с нея.

— Дяволски си права. Но първо се обади в централата, Пийбоди, после иди при нея за формалния й разпит като свидетел на местопрестъплението. Аз пък ще си взема полевия комплект и ще се заема с първичния оглед.