Нора Робъртс
Родени в смъртта (19)

19.

Когато Ив се свърза с Бакстър, оказа се, че той паркира пред дома й.

— Реших, че ще можем взаимно да обменим информация. Лично. Трухарт е с мен. Все ще се намери нещо, което дори едно хлапе ще съумее да свърши.

„Винаги ще се намери нещо“, помисли си Ив, след което започна да коригира и подрежда бележките си. Трухарт можеше да се нагърби с ролята на андроид и да напише рапорта й. Въпреки че вече от доста месеци работеше с Бакстър, той бе още свеж като майска маргаритка и пълен с живот като някое кутре, подскачащо сред тях. Надали би протестирал, ако му възложат работата, която обикновено оставят за довършване на андроидите.

— Повече ченгета в дома ни — отбеляза Рурк — означава повече консумация на кафе.

— Нали в скоро време ще танцуваш гол под тропическото слънце.

— Предполагам, че едва ли ще отделиш четвърт час за солариума, да потренираме за изживяването. — Той остави до лакътя й чашата с поредното кафе.

— През последните две години доста се упражнявахме. Мисля, че вече сме готови да се заемем сериозно за работа. Какъв е произходът на парите, които са изпирали?

— Мисля, че ще трябва да оставим грижата по проследяването им на ФБР и на глобалната полиция.

— Да, но все пак това продължава да ме тревожи. — Тя стана и отиде до таблото, за да се вгледа изучаващо в снимките на Мадлин Бълок и Уинфийлд Чейс. Представи си ги как седят един до друг на дивана, как се докосват. — Знаеш ли, те не са само майка и син.

Когато Рурк не каза нищо, тя се обърна към него. Той кимна:

— Виждам, че си го забелязала.

— Предполагам, че ние двамата сме по-чувствителни към подобни неща от повечето хора. Аз забелязах… Ние забелязахме… интимността, която съществува помежду им. Тази дума ми се струва прекалено умерена за тях, по-скоро бих го нарекла кръвосмешение. Но надали порокът им е в основата на всичко около тях. Тя командва всичко, следователно командва и него. Тя е като паяк, когато трябва да го пази да не го застигне нещо лошо. Но в същото време го използва и го върти на малкия си пръст… което никак, ама никак не ми допада.

Рурк застана зад нея, отпусна ръце върху раменете й и докосна косата й с устни.

— Кога ще престанеш да изживяваш всичко това толкова дълбоко? Както аз преживявам историята с Танди.

Ив протегна ръка и силно стисна неговата.

— Навярно той е извършил всички тези убийства. Можеш да го прочетеш в очите му, защото под външното лустро прозира склонността му към насилие. Но тя е натискала бутоните му. А аз май се вживявам прекалено и пречупвам всичко през себе си.

— Аз също.

— Добре. — Ив си пое дъх и пусна ръката му. — Ако не грешим в предположенията си, това може да се окаже силен коз, който да използвам при разпита. Но засега… Какъв ли може да е източникът на парите? Незаконни сделки, например от търговия с оръжие? Хм, някак си не ми звучи правдоподобно. Или може би пари на мафията? Не знам. Но не вярвам да се занимават с това. По-скоро действат другояче — отново се замисли тя. — В книгите са описани толкова много начини за лесно печелене на пари, но на мен ми изглежда… всъщност само ми се струва — побърза да се коригира тя, — че е нещо, което много ги увлича. Дори може да му се наслаждават. Или да вярват сляпо в него. Нали видя какви самовлюбени шибаняци са и двамата!

— Чудесно описание.

— Значи ме разбираш — кимна тя. — Престорено скромни и праведни, фалшиво добродетелни, с огромно самочувствие. Но не мога да си представя да действат с други представители на организираната престъпност, защото тя е от тези, които искат сами да командват парада. Май пак ще трябва да си поговоря с Майра, да ми изготви психологически профил.

— Струва ми се, че ти вече си съставила психологическите им портрети.

— Ами достатъчно е да обърнеш внимание само на следната подробност: тя се разхожда в дома си, отрупана с диаманти; той пък се мотае в костюм, макар много добре да знае, че през цялата неделна вечер ще бъдат само двамата. Явно много държат на имиджа си, дори когато наоколо няма никой друг, пред когото да се перчат. Такива са се родили, така са били възпитани и си остават все такива важни, важни даже и когато се съвокупляват в тъмното. А като стана дума за секс, това е другото, още по-важно ниво на тяхното единение, с което си въобразяват, че се издигат над околните. Знаеш ли ти кои сме ние? Вероятно контрабанда, ето това се очертава зад тънкия горен слой лустро, преплитащо се с перверзната им любовна история.

— Е, много ти благодаря, скъпа.

Тя завъртя очи към него. Рурк не пропускаше да й напомни как на младини бе успял да натрупа значителна част от сегашното си богатство.

— Бижута, предмети на изкуството, изискани вина. Може би това е в основата на контрабандата, с която се занимават. Навярно и изнудване.

— Дисковете, които донесоха Пийбоди и Макнаб, може би ще ти подскажат нещо. Или поне ще ти помогнат малко за напредъка на разследването.

— Да. Но може да са кодирани, допълнителен трън в петата. Все пак вече знаем, че повечето от къщите им, както и другата им собственост са на името на фондация „Бълок“. — Ив неспокойно закрачи пред таблото с данните за двойното убийство. — Но нали тъкмо така големите играчи намират вратички в данъчните закони. Отсега мога да се обзаложа, че много от всички тези бижута, произведения на изкуството и други скъпи вещи са били купувани само срещу пари в брой.

Ив посочи с пръст данните, изписани на екрана на компютъра:

— Ето, погледни. Макар вече да наближава петдесетте, нито веднъж не се е женил, дори за извънбрачно съжителство не се споменава, а на всичко отгоре още живее с майка си. Работи с майка си. Пътува с майка си. И като че ли никак не се притесняват и въобще не си дават труд да прикриват близостта си. Направи ли ти впечатление, че той не каза: „Знаете ли кои сме ние?“, а „Знаете ли коя е тя?“. Явно тя е силната личност в тази странна двойка. И тя контролира всичко.

Ив прекъсна хода на разсъжденията си, когато чу стъпки пред вратата на кабинета си.

Кой знае защо, за нея винаги бе изненадващо да вижда Трухарт в униформа. Според нея Бакстър приличаше на хитър, много опитен ветеран, а Трухарт — на млад и неопитен чирак.

— Ще получим ли по чаша кафе? — попита Бакстър още от прага. — Много ме измъчихте с тази проверка. Здравей, Далас. Здравей, Рурк.

— Какво откри за автомобила на Рендъл? — настойчиво попита Ив.

— Ами оказа се, че са изтривали видеозаписите от дисковете на всеки двадесет и четири часа, така че всичко за въпросната вечер отдавна е заличено. Няма никакви данни.

— Нима идваш дотук само да ми кажеш, че не си открил нищо?

— Нищо не съм открил ли? — Той пое чашата с кафе, която Трухарт му донесе, седна и изпъна нозе. — Гаражът е частен и за ползването му се плащат месечни вноски, които се оказаха по-високи от наема на моя апартамент, плюс двата апартамента на моите хлапета. Влиза се с кодирани карти и пароли. Разполагат с места само за десетина автомобила, но повярвайте ми, всички до един са суперкласа. Този на жертвата е един як всъдеход, четириместен, страхотно мощен.

— Звучи впечатляващо.

— Точно така. Огледахме го, но първо трябваше да повикаме менажера, за да ни допусне вътре. Докато бяхме там, се появи един тип с класически модел „Сънсторм — ХХХ“, всъдеход, шестместен, със страхотно мощен двигател. Целият черен, с блестящи лайсни, отпред прилича на зейнало адско чудовище. С покрив от стъкло със сребърно покритие. Знаеш ли го този модел? — попита той Рурк. — Пуснаха го на пазара през 2035 година.

— Да, познат ми е. Чудесен е.

— Едва не се просълзих, като го видях.

— Много привлекателен — потвърди Трухарт, но леко се изчерви, когато Ив му метна един поглед.

— Звучи ми, сякаш вие, момчета, още припадате по детските си играчки. Но каква ми е ползата от всичко това?

— Докато разговаряхме, собственикът на всъдехода, някой си Дерик Нюман, заяви, че никога не се е срещал с Рендъл Слоън, но винаги се възхищавал от колата му и сериозно се замислял дали да не си купи и той този модел, защото бил много подходящ за шофиране в лошо време и по третокласни пътища.

— Може би сега, когато собственикът е мъртъв, ще успее да уреди сделката.

— Но макар никога да не го е виждал — повтори Бакстър, — все пак забелязал, че Рендъл Слоън нямал навика да паркира на заден ход. И затова толкова се учудил една вечер, било около седмица преди сряда, приблизително около седем вечерта, когато видял, че всъдеходът бил оставен на мястото си обратно. В онзи ден Нюман ходил до Ойстер Бей заради репетицията за сватбата на брат си. Самата церемония била насрочена за следващата събота. Върнал колата си в гаража малко след три през нощта. Та тогава му направило впечатление, че всъдеходът на Слоън не бил паркиран както винаги досега.

Ив замислено присви устни.

— Това може да се окаже важна подробност.

— Да, и аз мисля така. След като този Дерик Нюман ми описа шофьорските навици на Рендъл, менажерът на гаража потвърди думите му. Каза още, че Слоън ползвал този гараж от три години и нито веднъж не нарушил навика си. Така било до онази нощ, седмица преди въпросната сряда или по-точно рано сутринта в четвъртък.

— Искам колата да бъде конфискувана. Искам още чистачите от техническия отдел да я проверят молекула по молекула.

— Мислиш, че вече не съм досетил ли? Обадих се където трябва още докато бяхме там. Нашите хора вече трябва да са на път към гаража.

— Добре свършена работа.

— Значи признаваш, че все пак и аз съм свършил нещо полезно — рече Бакстър и сви рамене. — Всеки ден си говоря с Палма. Тя искаше да влезе в апартамента на сестра си и да опакова вещите й колкото може по-скоро след прочистването.

— Работим по този въпрос — успокои го Ив и кимна на Пийбоди и Макнаб, които влязоха точно когато тя свърши разговора с Бакстър.

— Всичко е опаковано, надписано, натоварено и доставено. — Пийбоди уморено се прозина, докато двамата с Макнаб стоварваха кашоните с доказателствения материал върху бюрото на Ив. — Парите миришат приятно. Особено когато са толкова много.

— Дайте й кафе — разпореди се Ив.

— Но първо изпий това — намеси се Рурк и й поднесе чаша с енергийна напитка, която междувременно бе успял да приготви.

— Хм, струва ми се доста безвкусно.

— Приготвих я специално за теб.

— О, така ли? — Въпреки че бяха натежали от умората, в очите й проблеснаха искрици на оживление, преди да изпие остатъка. — Но все пак е безвкусно.

— Да, знам. Има и за теб, Йън.

— Енергийна напитка? Падам си по тях. — С тези ободряващи думи Макнаб изпи без колебание полагащата му се доза, докато Трухарт си поръча още кафе.

— А сега, ако всички са успели да възстановят силите си, да се заемаме с приключване на последното за тази година разследване. — След този тържествен увод Ив се зае с разопаковането на кашоните, съдържащи толкова ценните дискове с данни за финансовите операции на фондация „Бълок“. Веднага постави първия диск в компютъра и му продиктува: — Покажи данните, като се започне от екран номер едно. — „Не са кодирани“, помисли си тя, което би я накарало да изтанцува няколко радостни стъпки, ако не беше толкова изтощена. — Рурк? Ще ми разчетеш ли какво всъщност имаме тук?

— Това са месечни отчети — веднага започна той. — Бих казал, че е личното копие на Рендъл Слоън. Сега всичко е съвсем ясно, за разлика от файловете, регистрирани в счетоводната фирма. Да, ето тук са месечните постъпления. — Рурк освети с лазерно управлявания писец част от екрана. — Ето и комисионите на Мадлин Бълок и Уинфийлд Чейс. Както и юридическите такси за Кавендиш, по-точно за нюйоркския филиал на юридическата кантора в Лондон. Тя си е начислявала солидни хонорари на база на месечните доходи, но освен това си е прихващала и часовете за консултации.

— Което на обикновен английски означава?

— Означава, че това са реалните отчети, докато в официалните всичко е старателно замаскирано и прикрито като оборотни средства. Тук ясно се вижда, че тези операции са били незаконни. Хрътките от данъчното ще има радостно да потриват ръце доста години напред.

— Самюъл и Рийс Русо, плащане в размер на четвърт милион.

— Това е само едната вноска — обясни й Рурк. — Една от четирите.

— Един милион от Самюъл и Рийс. Приблизително толкова от някоя си Мери Ан Клоувър. Следват още… Нали каза, че вноските били четири… Не, май излизат по пет, а не по четири… от отделни личности, при това само за първото тримесечие на миналата година. Но за какво са плащали тези хора?

— Разходите, свързани с тези доходи, може би ще ни разкрият отговора на загадката — обади се Рурк и подаде на компютъра съответната устна команда. — Виж тук. Оказва се, че посредническата такса за плащанията на двамата Русо възлиза на десет хиляди долара, плюс вноската на Сибил Хопсън, месечна, в размер на две хиляди евро, изплащана на името на получателя — доктор Летисия Браунбърн, като само за октомври миналата година са се натрупали десет хиляди. Има още едно плащане, записани като дарение за „Неделните деца“. Юридическите такси се равняват на… дванадесет хиляди само за тази трансакция, като е платено от името на фондация „Бълок“.

— И така се стига до сумата от един милион, напълно незаконно записана като първичен приход, неподлежащ на облагане с данъци, докато разходите възлизат само на сто хиляди. Е, никак не е зле да можеш да се похвалиш с подобна рентабилност — реши Ив. — А какво е това „Неделните деца“?

— Агенция за осиновени деца — промърмори Пийбоди, още в полусънно състояние. — Със седалище Лондон.

— Какво?!? — рязко се извърна Ив.

— А? Какво каза? — Пийбоди се сви на стола и започна да примигва учестено. — Извинявай, сигурно съм позадрямала.

— Попитах за „Неделните деца“.

— О, проверяваме ги за участие в незаконни отвличания на деца. Това е една от агенциите в списъка. Седалището й е Лондон, но има филиали във Флоренция, Рим, Оксфорд, Милано, ах, да, щях да забравя — и в Берлин. Извинявай, но трябва да хвърля един поглед на бележките си.

— Тази агенция е в списъка по случая с Танди, а в същото време се оказва един от главните получатели на пари от фондация „Бълок“? — Ив погледна Бакстър. — Съвпадението е прекалено подозрително, не мислиш ли?

— Не ще и дума. За бога, Далас, как може да се обясни такова удивително съвпадение?

— Трухарт, ще позвъниш на доктор Летисия Браунбърн в Лондон. Рурк, с твоя помощ трябва да прегледам тези файлове колкото е възможно по-бързо, за да проверим дали съществува някакъв утвърден модел. Особено важно е дали ще се появят други подобни агенции или родилни центрове.

Обстановката изведнъж рязко се напрегна. И тъй като вече бяха заети всички компютри в двата кабинета, Ив прибягна до помощта на палмтопа си:

— Искам данни за Самюъл Русо и Рийс Русо — започна тя, след което продиктува номерата на паспортите им, като ги прочете от файла със счетоводния отчет.

Обработка на заявката за търсене… Самюъл Русо, дата на раждане: 5 август 2018 г., женен за Рийс Русо, по рождение Бъкли, родена на 10 май 2020 г. Жилища: Лондон, Англия; Сардиния, Италия; Женева, Швейцария; остров Невис. Едно дете от мъжки пол, дата на раждане: 15 септември 2059 г. Придобито чрез частно осиновяване.

— Това е достатъчно, прекрати това търсене. Заеми се с данните за Сибил Хопсън — заповяда тя и продиктува съответния номер на паспорта.

Обработка на заявката за търсене… Сибил Хопсън, дата на раждане: 5 август 2018 г. Родители…

— Прескочи това. Дай ми жилищен адрес и данни за децата й.

Местоживеене: университетския район на Оксфорд. Студентка. Няма деца. Една регистрирана бременност, приключила с раждането на живо дете от мъжки пол на 15 септември 2059. Предадено за частно осиновяване.

— Искам името на агенцията за осиновяване, която е осигурила дете на семейство Русо и е приела детето на Хопсън.

Обработка на заявката за търсене… „Неделните деца“, Лондон.

— Това не е незаконно, Далас — обади се Бакстър, който през цялото време стоеше неотлъчно зад нея. — Не зная какви са законите за частно осиновяване в Европа, но нищо чудно да се отличават от нашите.

— Обаче плащанията са прекалено високи — възрази Ив. — Няма съмнение, че тази студентка е продала детето си, а продажбата на човешки същества е незаконна в целия свят.

— Но можеш да го наречеш и другояче. Например образователна инициатива, стимули за насърчаване на раждаемостта, мероприятия за възвръщаемост на направените разходи и така нататък.

— Може би. Но те са укривали пари, като са поддържали банкови сметки със суми винаги под ниско облагаемата долна граница, докато огромната част от приходите си въобще не са декларирали. Но дори и това би могло да бъде класифицирано като незначително нарушение на данъчните закони. Съвсем друг вид престъпление обаче е да продаваш новородени бебета като всяка друга стока и да трупаш огромни тлъсти печалби от тази търговия. Няма да изглежда никак благопристойно, ако медиите се доберат до тези разкрития. Още повече че за прикриване на тази търговия са убили трима души.

— Да, именно това е смутило Натали Копърфийлд — промърмори Бакстър.

— Съмнявам се дали тя е осъзнавала в какво точно се е забъркала, но все пак е поразровила наоколо и се е добрала до нещо съществено. Бакстър, сигурна съм, че ще открием и други изчезнали жени, освен Танди, като за поне една от тях отсега зная, че е била убита, при това заедно със зародиша в утробата й. Но на това ще се върнем по-късно. — Ив кимна към екрана. — Ще се върнем точно към тези банкови сметки.

— Да сграбчваш жени насред улицата? Да ги отвличаш, за да откраднеш децата им?

— Нещо от този сорт. Ако тези жени са се свързали с „Неделните деца“, може би процедурите по осиновяването са започнали и фондацията си е събрала първоначалните вноски.

Вече не ставаше дума за сглобяване на отделни, разпокъсани късчета от мозайката. Картината най-после се очерта в своята цялост, ясна и с прегледни очертания.

— Но да допуснем, че някоя от тези жени впоследствие реши да промени намеренията си. Тогава я хващат и я завличат някъде, за да се чувства подплашена и застрашена, че ще бъде подложена на сурово преследване за неизпълнение на договора. Освен това не забравяй, че отвличанията са все малко преди термина, тоест когато бременната е най-уязвима, най-безпомощна. Имали са сериозни основания да изберат точно този момент.

— Да, разбира се, колкото по-скоро е раждането, толкова по-малки са разноските на тези негодници — мрачно обобщи Бакстър.

— И щом стоката бъде доставена на поръчителя, жената не им е нужна повече и бързат да се отърват от нея. Просто са гледали да поддържат разходите си максимално ниски. Иди да продължиш търсенето с Рурк на неговия компютър. Искам от теб да ми намериш някой, който е плащал вноски за полученото от него бебе, но при условие че разходите по доставката му не съответстват на остатъка от общата договорена сума.

— Веднага ще се заема.

— Трухарт!

— Вече съм готов да докладвам, лейтенант. Доктор Летисия Браунбърн е член на борда на директорите на „Неделните деца“. Жилището й е в сграда, в която на долните етажи се помещава акушерска клиника.

— Пийбоди, тази агенция има ли филиал в Ню Йорк?

— Не. Само в Европа.

— Тогава потърси някаква друга агенция, която да е сред най-често срещаните в счетоводните отчети на фондация „Бълок“. Не ми се вярва да са върнали жената обратно в Англия, особено когато е оставало толкова малко до термина. Най-вероятно са искали „стоката“ да е наблизо, при безопасни „условия на съхранение“ и в добро здравословно състояние. Може би в Ню Джърси. Или пък в Кънектикът. Кой знае, може да е и в…

Ив изруга гневно, преди да се втурне към видеотелефона на бюрото си. Голямата къща с огледалните прозорци. Можеш да виждаш отвътре навън, но не и отвън навътре, помисли си тя, докато трескаво избираше номера на Шер Рео.

Решили били да поостанат още малко, но инкогнито. Как ли пък не!

— Господи, Далас, колко пъти ще ми звъниш тази нощ! — възмути се Рео и отметна кичура от разрешената си до неузнаваемост руса коса. — Тъкмо бях успяла най-после да се поуспокоя и да се унеса в тежък сън.

— Успокой се, можеше да бъде и по-зле. Нужно ми е съдебно решение. Но спешно!

— Ще ти дам проклетото съдебно решение, но първо ме остави да ти обясня, че вложих цялото старание, на което съм способна, за да го издействам.

— Не, Рео, не ме разбра. Не ти се обаждам за него, а за друго. Този път става дума за обиск в жилището на Мадлин Бълок на Ист Сайд Авеню. Говорим за пълно претърсване.

— О! Това ли било? — Провлаченият южняшки акцент на Рео, допреди малко съвсем леко доловим, сега се усещаше много по-ясно, като гъст сладък пчелен мед.

— Имам пълното основание да вярвам, че държат против волята й в дома си една жена. Говоря за жена в напреднала бременност, чийто живот е застрашен, ако роди, преди да се доберем до нея. Но ако тя не е там, пак ще ми е необходимо разрешение да претърся всички помещения, за да открия някакви следи, които да ме насочат към мястото, където я крият.

— Далас, за какво говорим, по дяволите? За убийци или за похитители на деца?

— Едното неизбежно води към другото. Рео, тази жена е изчезнала в четвъртък. Опасявам се да не би вече да е прекалено късно. Само не ме принуждавай да се бавя още повече.

— На мен обаче ми е необходимо нещо повече от това, че имаш „пълното основание да вярваш“, Далас. Да не си въобразяваш, че е много лесно да ти издействам прокурорска заповед за задължително взимане на проба за ДНК? Ще задействам процедурата за второто съдебно решение като отделна задача, но отсега да знаеш, че адвокатите им ще вдигнат шум до бога, и тогава не знам как ще се оправяш с последиците…

— Нямам никакво време за губене! — припряно я прекъсна Ив, задъхана и зачервена. — Отивам да взема Пийбоди, а после тя всичко ще ти обясни. Ще взема оперативната група с мен, Рео. Със или без съдебното решение, най-много до един час ще се справя с онази банда.

Нервно потропвайки по видеотелефона, Ив нахълта в кабинета на Рурк.

— Успях най-сетне да проумея модела на тези финансови операции, лейтенант — докладва Рурк. — Годишно са пласирали максимум десетина деца, веднага след раждането им, срещу щедра такса, погасявана минимум на четири вноски. В течение на последните осем години са били извършени шестдесет и пет подобни сделки, при това срещу колосалната печалба от шестдесет и пет милиона евро.

— Ще се сдобия със съдебно решение за претърсване на къщата на Ист Сайд Авеню. Мисля, че именно там държат Танди като заложница. Бакстър!

— Ще отида да взема няколко от онези модерни електронни играчки — отвърна той, без дори да погледне екрана на видеотелефона. — Установих, че при шест от случаите разходите са значително по-ниски в сравнение с останалите. Дори има един, при който всички първоначални разходи са били изцяло възстановени.

— Става дума за Емили Джоунс от Мидълсекс, Англия, нали?

— Да, точно това е жената, чието име е на челно място в списъка. Само за нея е записано пълно възвръщане на разноските, при това на частно лице, а не на някаква медицинска служба. Знаеш ли какво още открих, Далас? Името на Танди също фигурира тук. — Макнаб я погледна тревожно. — За нея е вписано едно плащане в края на май, говоря за миналата година. Но към него е отбелязано, че цялата сума е върната в началото на юни.

— Променила е намерението си и те са прибрали парите обратно. Но този трик няма да мине пред нас. Ние потегляме към къщата.

Щом се върна в кабинета, Ив описа вътрешното разположение на къщата, доколкото се бе запознала с него при посещението си там.

— Най-вероятно укриват нашия обект някъде на втория или третия етаж. Според мен на третия. Може да е завързана и несъмнено е охранявана, вероятно с роботи. Двете заподозрени лица и един андроид прислужник трябва да са някъде в къщата. С оглед на ситуацията трябва да предположим присъствието на медицинско лице — андроид или човек, санитар. Може да се очаква ожесточена съпротива и от двамата заподозрени. — Тя погледна Рурк. — Можеш ли от разстояние да повредиш цялата им охранителна система?

— Мога.

— След като го направиш, ще влезем без никакво протакане. Най-важното е да намерим нашия обект и да гарантираме сигурността й. Пийбоди, искам от теб и Трухарт да се заемете с това. Макнаб, ти си ми нужен, за да обезвредиш електрониката в къщата, заедно с Рурк, разбира се. Да се деактивират и всички андроиди, които са вътре. Бакстър, двамата с теб ще се заемем с обезвреждането на заподозрените. Те ще се съпротивляват, затова ще приложим физическа сила, за да ги обуздаем.

— С всички възможни средства ли?

— Не, не ги искам мъртви. Искам да могат да говорят, да дадат показания. Можем обаче да ги обездвижим. Ще използваме личните си комуникатори, настроени на канал А. Искам да узная колкото е възможно по-скоро къде точно е обектът и в какво състояние е. Ето, сега ще покажа в детайли плана за нападението.

Ив се обърна към екрана на стената, където скицира разположението на помещенията в къщата на Ист Енд Авеню.

Щом свърши, тя отиде в спалнята, за да си сложи колана с кобура за пистолета, като преди това провери оръжието и по-специално предпазителя. После на умивалника в банята, наплиска лицето си със студена вода, понеже още усещаше очите си зачервени и уморени.

Пое дълбоко дъх и обля лицето си за последен път с много вода.

Изправи се задъхана и първото, което видя, беше отражението на загриженото лице на Рурк в огледалото.

— Само не започвай пак да ми мърмориш, че много се преуморявам.

— Не е нужно да изтъквам нещо толкова очевидно. Но не мога да мълча, след като се готвиш за опасна и изтощителна схватка.

— Както и ти. — Все още с мокро лице, Ив се извърна към него и докосна бузата му. — Но ти също си много бледен. Дори повече от мен.

— Събитията от последните два дни ми напомниха, че вече два пъти не плащаш за дейността ми като полицай.

— Не е заради парите, а заради приключението. — Той се разсмя, а тя грабна най-близката кърпа и избърса мокрото си лице. — Мислех си за мечтата на всеки човек да има дете, около която се върти всичко това. Разбира се, не забравям и онзи кучи син. Ако по-рано бях…

— Как можеше да се досети човек?

— Не знам, но ако бях реагирала навреме, сега Танди щеше да си е у дома, на леглото си, а Мадлин Бълок, Уинфийлд Чейс и останалите от бандата им щяха да са зад решетките. — Гневно захвърли кърпата настрани. — За бога, Рурк, не мога да не мисля, че бяхме там снощи. Опитах се да ги притисна и ако са изпаднали в паника и са й сторили нещо… Ако са решили да избързат с разписанието си? Защото тя е там. Танди е там, по дяволите. Зная го. И е била там през цялото време, докато ние тук си седяхме и пиехме проклетия си чай.

— Само че и досега нямаше да го знаем, ако не беше заподозряла нещо и не беше изпратила Пийбоди и Макнаб да търсят сейфа, в който Рендъл Слоън е криел копията от счетоводните книги. Никой друг не се досети, Ив. Никой не стигна толкова далеч, колкото теб. Не забравяй това.

— Няма да го забравя, но ще се успокоя чак когато я намерим, и то жива и здрава. — Погледна часовника си. — Повече няма да чакам съдебното решение. Да вървим и да им дадем заслуженото.

 

 

Приблизително от един час валеше сняг. Обилен, мокър, на едри снежинки. Целият екип на Ив Далас, заедно с електрониката, която Рурк и Макнаб избраха за операцията, бяха натоварени във всъдехода на Рурк.

Докато пътуваха, Ив се напрягаше да си представи колкото може по-нагледно вътрешното разположение в къщата. Просторно фоайе, стълбище отляво, отдясно — зона за отдих, стъклени врати от изток, водещи към терасата. Което бе евентуален изход и възможност за бягство.

Но те нямаше да побегнат. Не вярваше да го сторят. Нали бяха прекалено увлечени в поддържането на собствената си значимост, за да се излагат като жалки бегълци.

Чейс навярно ще изчака до сутринта, преди да се заеме с осъществяването на плановете си. Ив бе готова да се обзаложи, че двамата с мамчето сега спят непробудно. Без да подозират, че ги очаква крайно неприятно преждевременно събуждане.

Рурк спря всъдехода на половин пресечка преди къщата от другата страна на улицата.

— Хайде да се захващаме с нашите играчки, Йън.

— Вече го направих.

Кръстосал крака, Макнаб натискаше трескаво бутоните върху миниатюрната клавиатура.

— Навън е доста студено. Вече съм програмирал координатите. Ако и ти си готов, мога да започна.

— Бакстър, искаш ли да си разменим местата? — Макар че се бе приготвил да излезе навън, Рурк предпочете да изчака Макнаб, докато трае проверката на настройките на електрониката. — Хайде, да действаме.

— Включени са инфрачервените и термичните сензори. На екрана се появи първото изображение. Бързо действа тази техника! Е, като че ли имаме очертанията на две човешки тела, излъчващи топлина. Намират се на втория етаж. В хоризонтално положение. Спят. В една и съща стая, в едно и също легло. Мисля, че това са търсените от нас, майката и синът.

— Точно те ни интересуват — обади се Ив и усети как стомахът й се стегна на топка.

— Отвратително! Майка и син да спят заедно! Повтарям, две човешки тела, излъчващи топлина, на втория етаж, източно, втората стая.

— Само две ли? — попита Ив, а Макнаб я изгледа извинително:

— Ами… това се показва на екрана. Топлината, излъчвана от тялото, сърдечен пулс, обем и плътност, височина и тегло. Това е страхотно оборудване. Ето, появиха се и изображенията на андроидите. Трима на първия етаж и един на третия, но не виждам трети човек. При нито един от тези образи няма бебе.

— Йън — промърмори Рурк, — погледни тук. — Посочи му участък от третия етаж.

— Празен участък. Не би трябвало да има празен участък. Хм, тази стая се показва на екрана като студена. Господи, да не съм се объркал? Излиза, че тази стая е защитена срещу термично наблюдение чрез външни сензори.

— Не можеш ли да преодолееш защитата? — настойчиво запита Ив.

— Това ще отнеме няколко минути — предупреди я Рурк.

— Не мога да чакам. Влизаме… — Тя млъкна, защото видеотелефонът й избръмча. — Рео, кажи ми, че си успяла.

— Трябваше да продам остатъка от душата си, освен това отиде по дяволите и срещата, която си бях насрочила за днес. По-добре благодари на всички богове, Далас. Решението скоро ще бъде подписано.

— Добра работа свърши, Рео.

— Искам веднага да ми се обадиш. Щом намериш жената, незабавно ми позвъни. На минутата.

— Дадено. Но искам от теб още една услуга.

— Кога ще престанеш да ме изнудваш?

— Свържи се с лейтенант Джей Смит от отдел „Издирване на изчезнали лица“. Разкажи й за операцията. Не искам да я занимавам, преди да съм получила съдебното решение.

— О, добре, разбира се, с радост ще се нагърбя с ролята на твой комуникационен андроид. Нещо друго, докато не съм…

Ив побърза да прекъсне връзката.

— Хайде! Влизаме!

— Ама още не съм свършил!

— Откажи се! — нареди Ив на Рурк. — Пийбоди, Трухарт, вие вървите след мен и Бакстър, като се качвате направо на третия етаж. Трябва да превземете тази стая. Рурк, ти и Макнаб трябва да очистите първия етаж, след което ще ме следвате. Но първо трябва да обезвредите охранителната система.

Ив видя как по лицето му пропълзя гримаса на раздразнение, че не го оставиха да довърши първата си задача, но бързо се окопити, извади от джоба си миниатюрен приемо-предавател, стисна го в ръка, изскочи от колата и се запрокрадва към къщата на Мадлин Бълок.

Не бе сигурна дали само иска да се доближи максимално до мишената на нападението, или просто не желае цял екип ченгета да го наблюдава как се справя с една толкова усъвършенствана охранителна система само за някакви си тридесет и пет секунди.

— Вторичната система също се оказа активирана. — Когато тя се присъедини към него, гласът му прозвуча леко хладно, но същевременно бодро и оживено. — Сега обаче ще трябва първо да шунтирам автоматично задействащата се алармена сигнализация, щом като искаш да проникнеш незабелязано в къщата.

— Разбира се, че това искам. Колко време ще ти отнеме?

— Около дванадесет секунди.

Тя проследи изтичащите секунди, отброявани върху дисплея на приемо-предавателя му, макар поредицата проблясъци на сигналните лампи да заслепяваше погледа й.

— Вторичната е деактивирана. Сега вече можеш да влизаш.

Ив незабавно подаде сигнал на групата да я последва и се завтече през притихналата заснежена улица.

— Видеозапис включен — набързо продиктува тя в диктофона и кимна на Рурк.

Записващите устройства бяха задействани, но тя съобрази да вдигне ръце и да закрие от камерите действията на Рурк, зает с деактивирането на входните заключващи системи. Ив отлично съзнаваше, че така нарушава правилата за видео документиране на всяко силово проникване, но не можеше да допусне в полицейските архиви да остане свидетелство за способностите на Рурк да разбива сложни електронни заключващи системи.

Когато и тази преграда бе преодоляна, тя размаха ръце, за да напомни на всеки от екипа в каква посока трябва да се насочи. Проговори единствено на Бакстър:

— Ще започна от първия етаж.

— Пази се!

Той се шмугна покрай нея с насочен пистолет. Зад тях двамата Рурк и Макнаб чевръсто завиха и поеха надясно.

— Полиция! — извика Ив, когато се устреми към стъпалата, плътно следвана от Пийбоди и Трухарт. — Имаме съдебно решение за цялостен обиск на сградата. Имаме право да конфискуваме всичко, свързано с целта на това решение. Хайде! Хайде! — енергично подкани тя спътниците си да побързат нагоре, след което се затича заедно с Бакстър по коридора на втория етаж.

Чу трясъка на долния етаж, но не спря нито за миг. Чейс изскочи от спалнята вляво, трескаво опитвайки се да завърже колана на карираната си нощна роба.

— Какво означава всичко това? Това е възмутително!

Ив му посочи съдебното решение.

— Това е Америка и ние много си падаме по възмутителните неща. Ще ни сътрудничиш според точките от това решение или ще бъдеш закопчан с белезници и изведен от помещенията. Макар да се съмнявам, че ще склониш да ни сътрудничиш.

— Ще повикам адвоката си! Веднага! — Пеньоарът на Мадлин беше яркочервен, а русата й коса — разрошена. Без тежкия грим тя се стори на Ив поне с пет години по-стара. Изправи се там, пред вратата на спалнята, трепереща от гняв и възмущение, до сина си.

По-скоро до любовника си.

— Първо си оправете дрехите. Детектив Бакстър с радост ще ви прави компания.

— Детектив Бакстър може да върви по дяволите, както и ти. Това е моят дом. Това е моята спалня. — Тя посочи назад с драматичен жест. — Никой няма право да влиза тук без покана.

— Покана ли? — извика Ив и отново размаха съдебното решение. — Ето я моята покана за твоята спалня. — После се пресегна към кръста отзад и подрънка закрепените там белезници. — Искаш ли комплект нови метални гривни?

От яд бузите на Мадлин пламнаха.

— Уин, не казвай нищо. Не прави нищо. Не само че ще се простиш с работата си, докато още не е съмнало, лейтенант, но и ще ти одера кожата. — Извъртя се рязко и развя полите на пеньоара си на влизане в спалнята.

— Доста си я бива, нали? — безгрижно подметна Ив. — Винаги ли правиш каквото ти каже, Уин? Нали си добро момче и слушкаш майчето си, дори когато се опитваш да я изиграеш?

— Как смееш, мръсна курво!

— Просто описвам това, което виждат очите ми. Майка ти ли те посъветва първо да измъчваш Натали Копърфийлд, преди да я убиеш? Или беше чисто твое хрумване?

— Нищо няма да ти кажа.

— Разбира се. Нали мамчето ти заръча да си мълчиш. Е, нищо. Вече всичко е наред. Когато свършим с претърсването на къщата, ще разполагаме с всичко необходимо. Зная, че Танди е горе. Затова съм изпратила две ченгета да я измъкнат от „студената“ стая.

Прочете го в очите му, така че когато той измъкна пистолет иззад робата си, не я завари неподготвена. Със светкавичен ритник изби оръжието от ръката му, а после се завъртя вихрено, така че юмрукът му, профучал покрай рамото й, не успя да я уцели. Заби лакът в слънчевия му сплит, но преди да се превие на две, той се опита да я блъсне с глава като овен. Адреналинът й рязко се покачи, когато Уинфийлд все пак успя да я притисне в стената и да вкопчи пръсти в гърлото й. За свое щастие Ив успя да събере сили, да вдигне коляно и с все сила да го срита в слабините. Видя как въздухът изскочи от устата му, преди да просъска и да се свие като спукан балон.

— С отказа си да ни сътрудничиш само ми доставяш по-голямо удоволствие. Е, Уинфийлд Чейс, арестуван си за нападение на офицер от полицията. — Завъртя го надолу, изви ръцете му на гърба и му щракна белезниците. — Повярвай ми, като ти казвам, че това тук е само началото на представлението.

Вдигна очи тъкмо навреме, за да зърне как Мадлин изскочи от спалнята, с ръце, извити като нокти на хищна птица, и изписана на лицето й смъртоносна гримаса. Макар да успя да отскочи навреме, Ив надали би се спасила от нея, ако Бакстър точно в този миг не се появи в коридора, за да повали нападателката на пода със замах от движение.

— Съжалявам, Далас. Сам не разбрах как успя да ми се изплъзне.

— Няма проблеми. — Ив се обърна и видя Рурк да се качва заедно с Макнаб по стъпалата.

— Първият етаж е обезопасен, лейтенант — рапортува Макнаб. — Трите андроида — един прислужник и двама охрана, са деактивирани. Свършени са.

— Както и тези двамата тук. Макнаб, помогни на Бакстър да ги смъкне долу. Ние с Рурк ще продължим нагоре.