Нора Робъртс
Родени в смъртта (16)

16.

Ив отмести таблото за Танди, докато Рурк въвеждаше данните в компютъра й, за да й ги покаже на екрана. На нея, естествено, й се сториха само безкрайни колони от числа, ужасно сложни, подредени в тях.

Но той очевидно бе видял нещо повече в тези числа.

— Ето тези две банкови сметки ми се сториха доста съмнителни — започна Рурк. — Първо, двамата с Макнаб бяхме на едно мнение, че в тях се наблюдават незапълнени позиции, нещо като малки празнини. Но един толкова прецизен и методичен счетоводител като Натали Копърфийлд не би допуснала такива пропуски в нито един от своите файлове.

— Искаш да кажеш, че са подправени?

— Именно. И по този въпрос между нас имаше пълно единодушие.

— Да — кимна Макнаб. — Аз може да не съм някакъв финансов гений, но мога да разбера дали един файл е бил обект на неправомерен достъп. Поне някои от тези незаконни намеси съвпадат с датите, когато Копърфийлд за пръв път е споделила с Байсън, че е открила нещо съмнително. Помниш ли, секретарката й спомена, че е оставала да работи извънредно? Промените в този файл са били направени точно тогава.

— Някой доста внимателно е отстранявал и/или променял счетоводните й записи — продължи Рурк. — Някой, който, според мен поне, е доста добре запознат с тънкостите на счетоводството.

— И какво излиза? Че е било работа на вътрешен човек? Какъв е номерът на файла?

След като Рурк й го съобщи, Ив бързо намери съответстващото му име.

— Хм, излиза, че става дума за старите ни познайници Стубен, Робинс, Кавендиш и Мъл.

— Интересно.

— Ти ми обясни, че това е юридическа кантора — усмихна се Макнаб и погледна Рурк. — Явно е трябвало да ги анализираме много по-внимателно.

— Тук са данните с часовете за платените им консултации. — С помощта на лазерно управлявания писец Рурк освети колоните в копието от файла, което досега бе изследвал. — Има сведения за договори за юридически услуги, както проценти за партньорите им. Обаче балансът по сметката не излиза.

— Но в какво можем да ги обвиним? — попита Ив. — В незаконна дейност, във финансови злоупотреби или в укриване на данъци?

Рурк скептично поклати глава.

— Възможно е да се появят празнини в някоя сметка и тогава всеки счетоводител се старае да ги запълни. Само че тук числените стойности са изравнени и на пръв поглед няма нищо смущаващо.

— Наистина е така — съгласи се Ив. — Излиза, че всичко е наред.

— Обаче във втората банкова сметка, с която се заех, не всичко се оказа наред. — Той премести позицията на курсора на екрана към записите, разположени по-долу във файла. — Стойностите от долните редове са идеално подравнени — продължи Рурк. — Такъв счетоводен баланс според мен би издържал на проверките дори и на най-подозрителния ревизор. Или поне при повечето от стандартните проверки. Но ето на какво се натъкнах и което, подозирам, е направило силно впечатление на твоята жертва: има някои приходи и разходи, в които едно опитно око ще открие — разбира се, едва след много внимателно вглеждане — следи от предпазливо нанесени манипулации с цел добавяне на приходи. Привидно няма никакви допълнителни приходи от хонорари. Но ето с тези данни това предположение може да се докаже. — Той отново освети част от екрана с лазерния писец. — Тези хонорари тук се повтарят, но като точно фиксирани проценти от съответните дялове от приходите, само че просто не са съгласувани. Равняват се само на около четиридесет и пет процента от получените хонорари. Докато съответните суми при същите проценти се появяват под записите за контрибуциите, неносещи приходи, което ги превръща в позиции, необлагаеми с данъци. След всички тези толкова детайлни манипулации въпросните приходи се оказват неподлежащи на деклариране пред данъчните власти.

— Следователно имаме работа с опити за данъчни измами — заяви Ив.

— Вероятно, но това е само едната част от играта. Приходите са разпределени и прикрити в подсметки, към които са заведени и разходи, за да бъдат приспаднати. После приходите минус съответните служебни разходи са върнати в главната сметка. Те са били изплатени, по-точно, изплатена е цялата сума по такъв начин, че — поне доколкото аз мога да преценя, макар че работя на сляпо, без да зная за кой точно клиент се отнася — да може да бъде прокарана през някакъв благотворителен тръст. Клиентът е получавал солиден доход, който може да се засече ето тук. Говоря за стабилен ежегоден доход. Размерът му е променлив в течение на годините, но схемата за преразпределение се запазва непроменена.

— И колко пари са успявали да изперат?

— Между шест и осем милиона годишно, поне за периода от време, данните за който изследвам. Но сигурно се е касае за много повече. Съществуват, разбира се, доста по-опростени начини за укриване на данъци и за пране на пари. Бих добавил дори, че този конкретен клиент е имал доходи, които надали са били съвсем законни. Това е ловко замислена операция — обясни той на Ив. — Много успешно действаща и изключително доходна. Бих казал още, че при внушителния размер на дължимите данъци и на сериозните разходи хората, които са се облагодетелствали от тази хитроумна схема, не са били много малко.

— А Копърфийлд открила ли е всичко това?

— Ако го е търсила. Или ако е имала някакви съмнения и е започнала да рови, за да стигне до отговорите, преди да приключи сметката. След като започнеш да разравяш слой след слой, се разкрива проста схема, понеже всичко е организирано много систематично.

— Аз обаче не бих се справила — скептично поклати глава Ив. — Нищо не разбирам от числа и се чувствам направо безпомощна пред тях. Но нали не ми се налага. Ако операцията е представлявала точно това, което току-що ми описа, защо тогава не са запазили второто копие от счетоводните книги?

— Защото алчността е изключително мощен стимул. Допуснали са сериозни нарушения на данъчните закони не само за приходите, за които говорим, но и за още много други. Но за да ги заловим, трябва да разполагаме с данни за тези приходи, както и за съответните разходи.

Тя кимна разбиращо.

— Кой е кодът на този файл?

— 024–93.

Ив се върна до бюрото си и го въведе в компютъра си.

— Това са „Трите сестри“. Ресторантска верига със заведения в Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк и Чикаго.

— Ресторанти? — намръщи се Рурк. — Не, тук нещо не е наред. Това тук въобще не прилича на банкови сметки на ресторанти.

Тя провери още веднъж.

— Само че тук пише точно така.

— Е, може и да са ресторанти, но файловете по нищо не приличат на счетоводните файлове, характерни за ресторантите.

— Рурк, проверих целия списък с клиентите на Натали Копърфийлд, но никъде не открих „Трите сестри“, освен във файла за конкретната банкова сметка.

— Тя просто е подменила файловете.

— А след това и имената им. Както и дисковете. Защо го е вършила? И на кого е прехвърляла данните?

Ив започна да преглежда целия файл с клиентите.

— Ето я. Мадлин Бълок. Кучка! Това тук са счетоводните файлове на фондация „Бълок“. Само че тя не е била клиент на Копърфийлд.

— Обаче Кавендиш й е бил клиент — припомни й Рурк. — А именно неговата фирма е представлявала фондация „Бълок“.

— И така, какво се получава? — замислено процеди Ив.

— Копърфийлд е проникнала във файловете на фондацията. Само че ги е замаскирала чрез файловете на друга банкова сметка. Никой не би се досетил да надникне в тях, освен ако не е искал да е напълно наясно с какво се е занимавала. По-точно с какво юридическата кантора, представляваща интересите на фондация „Бълок“, е предизвикала интереса й. Да, да! Ето че на сцената трябва да се появи Краус, Робърт Краус. Нали той оглавява операциите по всички тези банкови сметки. Същият, който според твърденията му през нощта на убийствата на Натали Копърфийлд и Бък Байсън е забавлявал Мадлин Бълок и сина й. Ако ти е нужно алиби, защо да не използваш клиента си, чиито счетоводни книги подправяш от толкова много време? — Тя започна нервно да кръстосва около бюрото. — Изглежда Копърфийлд е забелязала нещо нередно в банковите сметки на юридическата кантора „Стубен, Робинс, Кавендиш и Мъл“, след като не е успяла да изравни баланса по една или няколко от тях. Нещо, което е било свързано с фондация „Бълок“. Да не забравяме, че както фондацията, така и юридическата кантора са били клиенти на счетоводната им фирма. Тогава защо да не отиде да докладва какво е открила на един от големите си шефове, някой от тройката на върха? При това не само за банковите сметки на юридическата кантора, но и за тези на фондация „Бълок“. И така, тя влиза в кабинета на Краус, споделя с него загрижеността си, започва да задава доста неудобни въпроси. Може би той просто я е отрязал, че това не е нейна грижа. Или пък й е обещал лично да се заеме с проблема. Но любопитството й е останало незадоволено, а пък и тя е била прочута с прецизността при спазването на професионалните си задължения. И така, Натали решава сама да се поразрови по-надълбоко. И тогава е видяла това, което си видял ти — обърна се тя към Рурк.

— И си е направила копие от съмнителните сметки — кимна той. — Но не е била сигурна дали да съобщи за това на Краус, след като не е могла да си отговори на елементарния въпрос защо това, което е шокирало нея, не му е направило впечатление. И с кого тогава е можела да сподели?

— Само с годеника си, естествено. Но след като вече е повдигнала първите си въпроси, Краус е бил нащрек. Дори може да е изпаднал в паника. И така се е стигнало до заплахите и до предлагането на подкупа.

— А накрая той е организирал двойното убийство, като е използвал за алибито си точно двамата, които са били най-заинтересувани от потулването на цялата афера. Двама души, които са лицето на една от най-престижните, най-филантропичните благотворителни фондации в целия свят.

— А са се оказали помагачи на убиеца, на двойния убиец. Мисля, че няма да е зле да си поговорим с Боб Краус. Пийбоди, идваш с мен.

— О, Далас, винаги и навсякъде с радост ще те придружавам, но мисля, че в този случай трябва сама да поемеш разпита на нашия фалшификатор на банкови сметки. В подобен разговор аз няма да съм ти от голяма полза.

Ив недоволно присви устни и се вгледа изпитателно в Рурк.

— Тя има право. А ти ще дойдеш ли?

— Да. Обещава да бъде доста забавно.

— Радвам се, че няма да се занимавам само с колони с числа — призна Пийбоди. — С Макнаб можем да продължим работата по случая на Танди Уилоби, докато ти разговаряш с Краус.

— Добре. Тогава ти оставаш тук, за да надзираваш Мейвис. Хайде, да тръгваме — подкани тя Рурк.

Не намериха Краус в дома му. Съпругата му трябваше да прекъсне неделната си партия бридж, за да им обясни, че той в момента е на голф на вътрешното игрище в Бруклин. На екрана на видеотелефона жената изглеждаше с приятна външност, добре поддържана, издокарана за традиционното си занимание в яркосин кашмирен тоалет.

— Да не би да е заради онова мило момиче и нейния красив млад приятел? Толкова е ужасяващо! Помня само, че си побъбрихме с нея много приятно на годишнината на компанията миналия декември. Надяваме се, че ще откриете кой негодник е виновен за всичко това.

— Ще го открия. Междувременно разбрах, че през онази нощ сте забавлявали гостите си.

— О, да. Гостуваха ни Мадлин и Уин. Първо вечеряхме, а после малко поиграхме на карти. И през цялото това време…

— До късно ли играхте?

— Ами горе-долу докъм полунощ, поне доколкото си спомням. Но по едно време така ми се доспа… всъщност може нещо да ме е приспало, защото се чувствах много изморена. Но след като се наспах, отново бях в добра форма. И на следващата сутрин, на закуска, си прекарахме много приятно с мъжа ми.

— Дал е на жена си нещо, за да я приспи — започна Ив на глас да гради хипотезата си, докато бързаха към Бруклин. — Така е разполагал с достатъчно време да отиде до Копърфийлд и „да се погрижи“ за нея. После е прескочил до апартамента на Байсън, справил се е и с него, след което се е прибрал у дома. С един замах е уредил всичките си проблеми, а накрая е бил възнаграден със закуска в приятна семейна обстановка.

— Какво ли е сторил с компютрите и дисковете на жертвите? — учуди се Рурк.

— Да, още не знаем това. Навярно ги е скрил в дома си. Нищо чудно да има домашен кабинет, в който жена му никога да не е стъпвала. Или пък е наел под наем някоя гарсониера, където е можел да ги прибере, преди да ги унищожи. В цялата тази добре подредена картина обаче има една засечка.

— И каква е тя?

— Робърт Краус никога не е имал шофьорска книжка, нито е притежавал автомобил. А който е извършил убийствата, трябва да е разполагал с транспорт. Следователно е действал със съучастник.

— Бълок или Чейс?

— Може би. Звучи правдоподобно. Или някой друг от фирмата. Кавендиш например или секретарката му, неговият ангел-пазител. Един или няколко души от счетоводната фирма също трябва да са били наясно какво се върши там. Както един или няколко души от фондацията. И от юридическата кантора. Спомена, че всичко ти изглежда като добре замислена операция. Склонна съм да се доверя на твоя усет. Но откъде са дошли парите? Фондовете, през които са се изпирали, където са били укривани и манипулирани? Какъв може да е източникът?

— В списъците фигурират частни фондации, всевъзможни дарителски организации, благотворителни тръстове, частни дарения. Не бих могъл да се разровя по-надълбоко, без да разполагам с конкретните имена на личностите и компаниите.

— Както и всичките тези хонорари и проценти. Като че ли са връщали топката на някого, когато тайно са заделяли пари за счетоводителите и адвокатите. Трябва да проследим всичко това, все ще ни доведе донякъде.

 

 

Вътрешното игрище за голф в Бруклин се оказа трудно достъпно за външни лица. Но зад оградата всичко бе чудесно подредено — и тревните площи, и паркингът, въобще бяха осигурени пълни удобства любителите на спорта да играят, да упражняват удара си или да се оттеглят на чашка с приятели. Срещу допълнително заплащане комплексът предлагаше елегантно обзаведени изолирани зали за наблюдаване на спортни прояви по екраните на стените, душ-кабини, компаньонки, официално наричани масажистки или съответно масажисти.

Откриха Робърт Краус край девета дупка в компанията на още четирима играчи.

— Искаме да ни отделите няколко минути — съобщи му Ив.

— Сега ли? — Той сбърчи вежди под шапката си за голф от туид. — Но в момента съм точно на средата на серията пък и съм поканил важни мои клиенти.

— По-късно ще си довършите играта. Или ако предпочитате, мога да ви придружавам от дупка на дупка, докато разговаряме — любезно му предложи Ив. — Искам да кажа, докато обсъждаме пред вашите клиенти някои счетоводни несъответствия в банкови сметки на фондация „Бълок“.

— Несъответствия? Та това е смешно. — Но все пак хвърли бегъл кос поглед към жената и двамата мъже, които го придружаваха. — Изчакайте ме за малко, моля. — Отиде при тях и разпери ръце в знак на извинение. По лицето му обаче бе изписано искрено раздразнение, когато се върна при Ив. — За какво по-точно става дума?

— Става дума за многомилионен мотив за убийство. Натали Копърфийлд е дошла при вас с някои съвсем обосновани въпроси относно банкови сметки на „Стубен, Робинс, Кавендиш и Мъл“.

— Стубен? Копърфийлд въобще не е идвала за тези сметки. Да не би да ме питате дали е обсъждала с мен нещо, свързано с него? В такъв случай отговорът ми е не.

— Въпросните банкови сметки са на името на фондация „Бълок“, която е ваш клиент. Както и вашето алиби за времето, когато са били извършени двете убийства.

Той се изчерви и притеснено се огледа наоколо.

— Имате ли нещо против да говорите малко по-тихо?

Ив само вдигна рамене и прибра ръце в джобовете на палтото си.

— Ако имате някакъв проблем, че някой може да чуе разговора ни, можем да го продължим в централата.

Видимо объркан, той прикани Ив и Рурк да го последват настрани.

— Може би ще е най-добре да се отбием в клуба. — Краус пое направо през тревата покрай девета дупка към вътрешния двор на близката сграда, огрян от мощни лампи, имитиращи слънчева светлина. Прокара клубната си карта през процепа, вратата се отвори автоматично и той ги покани да се настанят на столовете край една маса, скрита под широк чадър.

— Не зная какво си въобразявате, че ще постигнете с този разпит — започна той.

— Ще разкрием механизмите за пране на пари чрез благотворителни тръстове — започна на свой ред Рурк. — Свързано е с плащания по тези фондове, декларирани като необлагаеми с данъци и разпределени в множество подсметки, от които впоследствие в същите тези фондове са били връщани обратно солидни суми за преразпределяне. Цялата кръгова схема е замислена умно и така са били изпирани ежегодно значителни доходи.

— Фондация „Бълок“ не подлежи на съмнение, тъй като е наш отдавнашен клиент. Невъзможно е описаното от вас да се случи.

— Само че Натали Копърфийлд наистина е имала достъп до банковите сметки на фондация „Бълок“.

— Не мога да проумея какво искате от мен. Очевидно нямате представа как движим нашия бизнес. Натали не бе упълномощена да борави с тези данни.

— Но вие сте били упълномощен, нали? Това са били ваши сметки. Този, който я е убил, е взел домашния й компютър заедно с всичките й дискове. Но не сте могли да изтриете всички данни или със сигурност поне не и файловете, които тя е замаскирала като отделни сметки, водещи се на имената на други, напълно безобидни клиенти. Тя просто е разменила имената на файловете. Така че данните за фондация „Бълок“ са налице.

— Че защо й е потрябвало да върши всичко това? Толкова усложнено?

Ив се наведе напред.

— Ще ви обвиним в пране на пари и данъчни измами. Така че сега трябва да си поприказваме надълго и нашироко, ако искате да помогнете за разкриването на двете убийства, особено на първото от тях.

— Никого не съм убивал. Боже мой, да не сте си загубили ума? — Ръката му леко потрепери, докато смъкваше шапката си. — И никакви сметки не съм подправял. Това е крайно нелепо подозрение.

— Съпругата ви твърди, че в нощта на убийствата сте играли карти до малко след полунощ. Точно тогава тя се почувствала много изморена. Легнала да спи, с което ви е предоставила достатъчно време да отидете до апартамента на Натали Копърфийлд. Да разбиете вратата, да я нападнете и завържете, да я измъчвате, да я убиете и накрая да задигнете компютъра й.

Той вече не беше пребледнял. Беше посивял.

— Не.

— А след това сте отишли до жилището на Бък Байсън, борили сте се с него, зашеметили сте го, вързали сте го и сте го разпитали, преди да убиете и него и също да вземете домашния му компютър. Успяхте ли вече да се отървете от двата компютъра?

— Никога никого не съм наранил през целия си живот. Въобще не съм напускал дома си през онази нощ. Боже мой, боже мой, какво всъщност става тук?

— Или сте оставили на Бълок или Чейс да свършат вместо вас мръсната работа?

— Това е абсурд. Разбира се, че не.

— Ще се сдобия с прокурорска заповед за конфискуване на файловете ви, господин Краус. Щом сте сторили това с една банкова сметка, какво е пречело да го направите и с други?

— Можете да вземете прокурорска заповед за каквото си щете. Но нищо няма да откриете, защото нищо незаконно не съм извършил. Грешите, ужасно грешите по отношение на фондация „Бълок“. Натали трябва да е сбъркала, защото с тях не може да се допускат неточности. Рендъл…

Ив настръхна.

— Какво общо има Рендъл Слоън с всичко това?

Краус потри лице с изпотените си ръце, след което даде знак на келнера, който отначало беше отпратил:

— Скоч, веднага. Двоен. Господи, господи, какъв ден!

— Какво общо има между Рендъл Слоън и банковите сметки на Бълок?

— Това са негови сметки. Официално се водят на мое име, но всъщност са негови. Само той се занимава с тях.

— Бихте ли ми обяснили цялата тази бъркотия?

— Той ги доведе като клиенти във фирмата. Беше преди доста години. Тъкмо бях станал младши съдружник. Но баща му не му позволяваше самостоятелно да води банкови сметки. Имаше известни съмнения относно почтеността му заради неговите… хм, професионални умения и най-вече етични ценности. Повече го биваше да се оправя с връзките с обществеността. Но искаше да води тези сметки, а пък аз бях още новак тогава. Та дойде при мен и ме помоли… Макар че не беше всъщност молба. — Краус пое чашата, която келнерът му донесе, и набързо я пресуши. — Бях подложен на ужасен натиск и ако трябва да бъда докрай честен, си мислех, че няма нищо лошо в това да му отстъпя сметките. Затова се съгласих да се водят и занапред на мое име, а той всъщност да върти бизнеса. Проверявах само най-долния ред, разбира се, на всяко тримесечие. И ако имаше проблеми или ако възникваха въпроси, взимах мерки. Но клиентът беше много доволен.

— Мога да се обзаложа, че наистина е било така — кимна Ив.

— Само че тя не е идвала при мен. Мога да ви се закълна, Натали не е идвала при мен във връзка с каквито и да било проблеми или въпроси.

— Кой друг знае, че Рендъл Слоън обработва банковите сметки на фондация „Бълок“?

— Не вярвам някой друг да знае. Той ми каза, че за него това било въпрос на чест, на гордост, ако щете, а пък аз му повярвах. Но той никога не би наранил Натали. Та за него тя бе като родна дъщеря. Трябва да е станала някаква ужасна грешка.

— Обичайно ли е Мадлин Бълок да отсяда в дома ви, когато са в Ню Йорк със сина й?

— Не. Но в един разговор с жена ми Мадлин споменала, че много харесва нашия дом, защото у нас се чувствала желана, а освен това било много спокойно. Едно води до друго и така те се съгласиха да останат с нас. Искам да видя тези банкови сметки. Нали съм упълномощен да ги следя. Сигурен съм, че се касае за някакво страхотно недоразумение.

— Разкажете ми за начина на живот на Рендъл Слоън.

— Моля ви, не искайте от мен да говоря зад гърба му. Колеги сме. Дори приятели. И в края на краищата, той е синът на шефа на нашата фирма.

Ив не отвърна нищо, само го изчакваше да се поуспокои.

Краус допи остатъка от уискито и махна за още едно.

— Той се увлича по хазарта. Това е голямата му слабост. Или по-скоро беше. При това в много опасни размери. Носеха се слухове, че преди, доста отдавна, било е преди да постъпя във фирмата, задигнал доста пари от един-двама клиенти и се наложило баща му да възстанови заграбеното. Но го изпратили в специализирано заведение, където го подложили на оздравителна програма за лечение от пристрастяването към хазарта. Баща му… Джейкъб, е корав мъж и за него няма нищо по-важно от почтеността. Ала синът му омърси всичко. Така че Рендъл никога няма да стане партньор. Той се е примирил с това. Предпочита да си кротува, като се занимава единствено с това, което му възлагат. Предимно административна работа и незначителни счетоводни задачи.

— Но ви е притиснал да му отстъпите воденето на тези сметки, скришом, под масата, макар да се касае за много пари.

— Защото той доведе Мадлин Бълок като наш клиент.

— Да, това е доста интересно, не сте ли съгласен с мен?

 

 

— Ти му повярва, нали? — попита я Рурк, когато оставиха Краус да седи до масата под чадъра, пазещ от псевдослънчевата светлина, хванал се с две ръце за главата.

— Да. А ти?

— И аз. Бил е аутсайдер, на последното стъпало в йерархията във фирмата, затова е склонил да направи услуга на сина на големия шеф. Дори се е почувствал поласкан, че някой му е обърнал внимание. Макар че би било по-умно, ако Рендъл Слоън и двамата Бълок не бяха избрали взаимно да подсигуряват алибито си.

— Когато попаднеш на някой лековерен човечец, защо да не го използваш за целите си? Сега ти ще шофираш — каза му тя и му съобщи адреса на Рендъл Слоън. — Както се очертава, отново ще трябва да телефонирам в Лондон.

Ив се свърза с дома на Мадлин Бълок в Лондон, но попадна на местния клонинг на Съмърсет. Е, на екрана на видеотелефона й лондонският иконом не изглеждаше с чак толкова костеливо и съсухрено лице, но за сметка на това бе не по-малко вкиснат.

— Госпожа Бълок е на пътешествие.

— Къде?

— Не мога да отговоря.

— Ако от Скотланд Ярд почукат на вратата ви през следващия половин час, какво ще ми отговорите тогава?

Той само изсумтя недоволно.

— Не бих могъл да предоставям подобни сведения.

— Добре. Да кажем, че в къщата пламне пожар. Как бихте се свързали с госпожа Бълок, за да й съобщите лошата вест?

— На личния й телефон, на преносимия й видеотелефон.

— А защо не ми дадете номера му?

— Лейтенант, не съм задължен да предоставям на чуждестранни власти сведения за частния живот на госпожа Бълок.

— Добре, така да бъде. Обаче дори и ние, туземците от бившите американски колонии, имаме свои начини да се сдобиваме с нужната ни информация. — Тя прекъсна връзката. — Дали не ги учат на всичко това в някакво специално училище? — сърдито подметна тя. — Например в някакъв университет за коравосърдечни задници? И дали Съмърсет не го е завършил cum laude^[1]?

— Несъмнено е бил първенецът на класа. Искаш ли да поемеш волана, докато търся номера, който ти е нужен?

— Понякога се чудя как преди да те срещна съм могла да се справям с подобни заплетени ситуации. — Тя се зае с търсенето, но не след дълго се отказа. — Знаеш ли какво? Хрумна ми по-добра идея. — И тя позвъни на Фийни в дома му.

Фийни изплува на екрана по развлачена фланелка с избледняло изображение на „Ню Йорк Либъртийс Арена Бол“^[2] на гърдите, нахлупил бейзболна шапка, едва прикриваща буйната му коса.

— Да не би да устройваш бал с маски, на който не съм поканена?

— Трябват ми още само два часа, за да довърша играта.

— Изглеждаш смешен.

Лицето му се стегна.

— Ако толкова искаш да знаеш, тази фланелка ми я подари моят внук. Да не би да си решила да ми се обадиш в неделя с единственото намерение да критикуваш облеклото ми?

— Необходима ми е една бърза справка. Търся номера на един частен мобилен видеотелефон и местонахождението на притежателя му в момента.

— Трябват ми още само два часа — повтори той, — за да довърша играта.

— Имаме работа с убийство, което трябва да се разследва по двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Трябва да побързаме. Засега обаче ми трябва само един телефонен номер и зоната, в която се намира притежателят му. Някъде в проклетата Англия. По-скоро притежателката му — Мадлин Бълок. Може да е регистриран на нейно име, но може и да е на името на фондация „Бълок“. Постоянният й адрес е в Лондон.

— Добре, добре, добре — съгласи се той и прекъсна.

— Можех и аз да свърша това — упрекна я Рурк.

— Ти сега имаш друга задача — да шофираш. — Ив набра номера на Пийбоди. — Трябва да се разследва Рендъл Слоън, но от друг ъгъл. Говоря за финансовото му състояние, за имотите му и всякаква друга собственост. Той е запален комарджия, така че го имай предвид.

— Попаднала си на някаква следа?

— Да. И съм поела по тази диря. Какво става с Мейвис?

— Тя се умори и преди около половин час легна да си почине.

— Добре. Ако успея да открия Рендъл Слоън, ще го докарам в централата за разпит. И тогава ще ти се обадя от там.

— Далас, вече разполагам със списъка на агенциите и консултантските фирми за осиновяване от цяла Англия. Всички имат седалища в Европа.

Ив трябваше да превключи към случая на Танди в движение.

— Предай данните на следователите, оглавяващи разследванията в Рим и Мидълсекс. Междувременно маркирай тези, които имат по няколко филиала в Европа. И препрати списъка до моя палмтоп.

— Добре тогава. Желая ти успех.

Ив разтърка очи, примигна и едва тогава ги отвори.

— Защо да не подремнеш малко, преди да нахълтаме в дома на Слоън?

Но тя само поклати глава. Сега най-много й се искаше да бе взела със себе си термос с кафе.

— Няма как да узнаем дали е още жива. Ако те искат само бебето й, ще я държат скрита някъде и ще чакат да роди. За тях тя е само съд, в който е скрито това, което им е нужно. — Ив се извърна към Рурк. — Но когато им го предостави, вече няма да им е необходима.

— Не можеш да сториш повече от това, което правиш, Ив.

— Може би не, но това още не означава, че е достатъчно. Ако тя е още жива, сигурно вече не е на себе си от страх. И то не само заради самата себе си, а и заради бебето. Когато носиш в себе си… нещо, което впоследствие ще се превърне в малко живо същество, предполагам, че става център на целия ти живот. Поне на мен ми се струва така. Ти си го създал, ти го пазиш, бдиш над него, носиш го в себе си… и така нататък. И въпреки всички неудобства, затруднения, болки, кръвоизливи и страхове, за теб то е жизненоважно. За бременната жена няма нищо по-важно от неговото здраве, от неговата безопасност или казано накратко, то е най-важното създание на този свят. Откривам това себеотдаване у Мейвис, по начина, по който гледа, ходи и се държи. По начина, по който го пази да не пострада. Не знам дали и аз го притежавам.

— Скъпа, сигурно се шегуваш. Ив, та ти си способна да се раздадеш цялата на напълно непознати хора.

— Такава ми е работата.

— Не, ти си такава. По рождение.

— Знаеш колко съм скептична към всичко, свързано с деца, родители и цялата тази суматоха, която непрекъснато се вдига около тях.

Рурк задържа волана с една ръка, а с другата пое нейната, за да я притисне до устните си.

— Знам, че във всеки от нас има тъмни страни, че може би се нуждаем от малко повече светлина, за да изясним всичко, преди да можем да кажем, че сме готови да пристъпим към увеличаване на семейството ни.

— Добре, чудесно. Повече светлина. Аз съм „за“.

— Тогава мисля, че бихме могли да имаме пет или шест.

— Пет или шест какво? Какво? Шест деца? — Имаше чувството, че за миг сърцето й спря. Ушите й забучаха тъй силно, че едва чу смеха му. — Никак не е смешно.

— Разбира се, че е смешно, особено от моята гледна точка. Да можеше сега да се видиш как изглеждаш.

— Кой знае, може в един прекрасен ден медицината толкова да напредне, че да открие начин да имплантира ембрион в мъжа, за да се развива там като в инкубатор, докато този мъж надебелее до такава степен, че едва-едва ще пристъпва и няма да може да погълне нито хапка, без да му се доповръща. Тогава ще видим дали ще е много забавно.

— Едно от нещата, заради които толкова те обичам, е твоето страхотно въображение.

— Тогава не забравяй, че ще впиша името ти на челното място в списъка с кандидатите за имплантиране на зародиши. Защо хората не си стоят в неделя по домовете? — учудено и огорчено възкликна тя, когато автомобилът им трябваше да забави ход заради поредното задръстване. — Какво лошо има да си останеш у дома? Интересно, с какво транспортно средство се придвижват Мадлин Бълок и синът й, когато пристигнат в Ню Йорк.

— Другото, което обичам у теб, е, че съзнанието ти може да работи едновременно по няколко съвсем различни направления. Несъмнено ползват частно превозно средство, като се има предвид дълбочината на портфейлите им.

— Искаш да кажеш, че пътуват със совалката на фондацията си?

— А къде са били, когато за пръв път провери алибито на Робърт Краус?

— Не знам. Възложих тази проверка на Пийбоди. Тя трябваше да позвъни във фондация „Бълок“ и да събере тези сведения. Тогава обаче не успяла да се свърже с тях. Но сега, ако се налага, мога да проследя маршрутите на тази совалка. Наистина може да се стигне до нарушаване на някои международни закони и споразумения, а аз мразя да постъпвам така, но вече имам достатъчно основания, за да ги призова на разпит. Мисля също, че британското правителство ще се заинтересува много от техните банкови сметки.

— Ще бъде истински хит за сезона — съгласи се Рурк. — Но ако са по-умни, каквито би трябвало да бъдат всички юридически представители, ще се отърват от Рендъл Слоън и от фирмата.

— Може обаче да се забъркам в някакви неприятности, ако юридическите им представители също се окажат замесени в тази афера. Тогава ще се наложи да действам чрез глобалната полицейска служба. Но всичко това ще се осъществи след разговора ми с Рендъл Слоън.

Оказа се, че Рендъл Слоън живее в неголяма, елегантна стара къща с фасада от кафяв пясъчник. От тротоара Ив забеляза, че третият етаж е превърнат в солариум с помощта на полупрозрачен покрив от бледосиньо стъкло.

— Той има шофьорска книжка — каза Ив. — И държи колата си в частен гараж на четири пресечки от тук. Така че има не само мотив, но и транспортно средство, за да извърши убийствата.

— Тази възможност е доста несигурна, Ив, като се има предвид, че той разполага с алиби. Или мислиш, че хората, с които е бил онази вечер, са се опитали да го прикрият?

— Нямам такова предчувствие, но все пак трябва да проверим. Може да е бил само инструмент за убиеца. А инструментите често се замърсяват. Ако не е извършил сам убийствата, то поне е знаел за тях. — Тя изкачи трите стъпала пред главния вход. — Хм, странно, лампите на алармената инсталация светят в зелено. — Тя ги посочи на Рурк. Вдигна ръка, за да натисне звънеца, но забеляза нещо тревожно и веднага извади полицейския си диктофон. — Лейтенант Ив Далас и гражданският експерт-консултант Рурк влизат в жилището на Рендъл Слоън. При пристигането ни заварих алармената система изключена, а входната врата — отворена. — Машинално извади пистолета си. После натисна звънеца и се провикна: — Рендъл Слоън, аз съм лейтенант Далас от полицията. С мен е един граждански консултант. Моля, потвърдете, че ни чувате! — Изчака с наострен слух за какъвто и да е звук. — Господин Слоън, повтарям, от полицията съм. Вашето жилище е неохраняемо. — Но след като не последва отговор, тя побутна вратата, която веднага се открехна. — Нищо не се забелязва на пръв поглед — констатира тя. — Може да е някаква примамка. Нужно ми е съдебно решение за влизане.

— Но вратата е отворена.

— Да. Аз влизам, за да проверя какво ни очаква вътре. Вероятната причина за действията ми може да се оспорва. Без разрешение от властите поемам риск да дам достатъчно поводи на адвокатите му да ме обвиняват в незаконно проникване. Макар че много скоро ще се сдобия със съдебно решение. — Започна да вика с надеждата някой отвътре да я чуе. Но за своя изненада чу името си отзад, зад гърба си.

Обърна се и видя Джейк Слоън и Рошел де Лей да се приближават към къщата, ръка за ръка, с лица, порозовели от студа.

— Лейтенант, ние сме, Джейк и Рошел, помните ли ме?

— Да. А това е Рурк.

— Познавам ви, сър. — Като приближи до първото стъпало, младежът протегна ръка. — Радвам се, че ви срещам. Ако някога ви потрябва млад, работлив счетоводител, да знаете, че съм на разположение.

— Ще го имам предвид.

— А това е Рошел.

— Радвам се, че ви виждам заедно.

— Да не би да сте дошли да се срещнете с баща ми? Но той защо ви държи да го чакате отвън на студа? — Джейк посочи вратата с кимване. — Ама тя е отворена!

— Така я заварихме — обясни му Ив.

— Наистина ли? Много странно. — Той ги заобиколи и прекрачи прага, като се провикна силно: — Здравей, татко! Водим ти компания. Хайде, да влизаме — обърна се подканващо към Ив и Рурк. — Отбихме се, за да го вземем за неделната среща у дядо. — Джейк свали шапката си и я напъха в джоба на палтото. — Може би ще седнете във всекидневната, за да изчакате? Сигурно е някъде на горния етаж.

Ив беше прибрала пистолета в джоба на палтото си, докато разговаряха, но сега отново протегна ръка към оръжието.

— Имаш ли нещо против да вляза с теб?

— Ами, добре…

— Вратата беше отворена, Джейк, а алармената инсталация — изключена. На мое място всеки следовател би бил нащрек при подобни обстоятелства.

— Разбира се. Добре. Вероятно баща ми току-що е отворил, за да провери дали не идваме вече. Работата е там, че малко закъсняхме. И е забравил да затвори. Това е всичко.

От зоркия поглед на Ив обаче не убягна, че младежът бе разтревожен, когато пое по стълбите.

— Татко? Хей, татко! Идвам и водя представител на закона. — Насили се да се усмихне при тези думи, но тъй като не дочака отговор, усмивката му скоро помръкна.

Шестото чувство на Ив й припомни нещо много познато.

— Искаш ли да останеш зад мен? — предложи му с привидно небрежен тон и го заобиколи, за да върви напред. — Коя спалня е неговата?

— Втората вдясно. Слушайте, лейтенант…

Ив отвори вратата с един удар.

Рендъл Слоън няма да може да присъства на днешното неделно събиране, каза си тя, докато се опитваше да попречи на Джейк да влезе след нея в спалнята.

От сводестия таван висеше скъп полилей от хромирана стомана. А от него висеше въжето, стегнато в примка около шията на Рендъл Слоън.