Нора Робъртс
Родени в смъртта (11)

11.

Около нея танцуваха не само числа, но и пъстроцветни дъги. И летящи сред тях бебета. Но когато летящите бебета започнаха да жужат като оси и да се групират на ята, Ив успя да се събуди и да се изтръгне от лапите на този отвратителен сън.

Надигна се в леглото и изохка. Раменете й се бяха вдървили.

— Уф! — Това бе всичко, което успя да излезе от гърлото й.

— Кошмари ли сънуваш? — Рурк, който вече бе станал, я чу, надигна се от дивана във всекидневната и дойде при нея.

— Летящи бебета. Дяволски летящи бебета с дяволски крилца.

Той пристъпи към подиума около леглото и приседна на единия му край.

— Скъпа моя Ив, явно и двамата се нуждаем от ваканция.

— Имаше и балони — глухо заговори тя. — И развяваха тези крила, остри като бръснач, а балоните се пукаха ли, пукаха. А когато всички се спукаха, отнякъде изскочиха още летящи бебета.

Той погали с пръст бедрото й.

— Може би ще трябва да направиш някакво усилие, за да сънуваш… да кажем, сексуална фантазия.

— Защо да се занимава човек със секс, ако ще създаде само тези дяволски летящи бебета? — Ив рязко се протегна напред и сграбчи с шепа пуловера му. От очите й струеше отчаяние. — Не ме оставяй сама с всички тези жени на партито днес.

— Съжалявам, но нали трябва да спазвам клаузата за пениса. Което, ако се произнесе на глас, може да прозвучи доста сквернословно, но така съм свикнал да говоря. И така, никакви преговори по въпроса.

— Копеле! — изкрещя тя, но се издаде, защото прозвуча повече като израз на завист, а не на гняв.

— Ето, започва се. — Той разсеяно я потупа по рамото.

— Може пък да завали сняг. Да се извие дори виелица. Хората няма да могат да дойдат, защото дори най-леката виелица е способна да постави Ню Йорк на колене.

— Прогнозата е за не много студено време, ще спадне най-много до минус пет, а небето ще остане ясно.

— Чух я. Чух и това, което ми каза. — Тя отново се надигна и заби пръст в гърдите му. — Не говоря за думите ти, а за тона, с който ги произнасяш. Струва ти се много забавно.

— Не. Знам, че не е. Но ти също ще си прекараш добре, първо, защото Мейвис ще бъде на седмото небе от щастие, и второ, понеже ще можеш за малко поне да забравиш професионалните си задължения, като се отпуснеш в компанията на няколко жени, които ти допадат.

— Но, Рурк, трябва да се измислят някакви игри, някакви развлечения.

— Ти не трябва да играеш в тях.

Очите й се разшириха от учудване.

— Защо не?

Той не можа да сдържи усмивката си. Как успяваше Ив да бъде едновременно толкова паникьосана и в същото време да остава изпълнена с подозрения?

— Нали си домакинята на празненството, няма да е справедливо да се включиш в игрите и да обереш всички награди.

— Наистина ли?

— Би трябвало, а и тъкмо тази позиция ще отстояваш.

— Да, ще я отстоявам. — Тя видимо се оживи. — Благодаря за съвета.

Ив реши да изреди всички начини за отпускане, като първо посети фитнес залата, после поплува в басейна и завърши с един горещ душ. Но накрая отново се върна в кабинета си, за да обмисля нови вероятни сценарии за събитията, довели до двете убийства.

— Ама ти пак ли се залови за работа!?

Ив подскочи на стола и дори се почувства за миг виновна.

— Ти какво, да не си трудов надзирател? — тросна се тя на Пийбоди.

— Ти нямаш нужда някой да те надзирава, а да те пази. Далас, служителите от фирмата за доставки ще пристигнат всеки миг.

— Добре де, чудесно, страхотно. Някой да ме уведоми, когато пристигнат. — Ив махна с ръка. — Искам само да проверя нещо, което може да има връзка с такива досадни работи като някое двойно убийство.

Наложи се обаче да изключи компютъра, понеже Пийбоди продължи да я фиксира с обвинителен поглед, потрепвайки с крак за по-голям ефект.

— Ти не си трудов надзирател. — Произнесе го със солидна доза горчивина и язвителност. — По-скоро си като онези от Гестапо.

— Мейвис току-що ми се обади. Каза, че не искала да звъни на твоя видеотелефон, понеже знаела, че си заета с последните приготовления за празненството. Сега сигурно вече е на път насам, защото нямала нерви да чака повече.

— Господи! Нали изключих компютъра? Напускам кабинета. Ето, виж, излизам и затварям вратата зад себе си.

Пийбоди само се усмихна. Нямаше по-могъщо средство за въздействие от чувството за вина. От най-ранно детство бе усвоила този урок.

Първата изненада за Ив бе, че момчетата и момичетата от фирмата за доставки въобще не поискаха помощ от нея. Нещо повече, дори пожелаха не само Ив, но и всички останали да не им се пречкат. Второто чудо за деня бе откритието, че Съмърсет вече се е измел от къщата и няма да се върне чак до следващия ден.

— През този следобед няма да намериш и следа от мъжките У хромозоми в цялата къща, освен в котарака — осведоми я Рурк.

Бе отишъл при Ив във всекидневната на втория етаж. Тя бе по-просторна от салона долу, който използваха най-често, а освен това бе богато обзаведена с разкошна двойна камина с лавица от малахит. Имаше още в изобилие столове, кресла, дивани, купища възглавнички по тях, всички подредени в къта за разговори, а също и дълга маса, в момента отрупана с разноцветни камари от дрехи, свещи, пакети и какви ли не подаръци. Каквото не се бе побрало върху нея, го бяха подредили покрай дългата стена на всекидневната. Над въжетата с нанизани на тях шарени флагчета се издигаха балоните, в розово и синьо, съответно за момиченцата и момченцата сред бъдещите новородени, както и някакво загадъчно изкуствено растение, смътно напомнящо асма, каквито се срещаха по верандите в квартала, поне листата изглеждаха лозови. Те оформяха полукръг, украсен с искрящи електрически крушки, и се спускаха като приказен балдахин над масата, където според плана на Пийбоди гостенките трябваше да оставят донесените от тях подаръци.

От малките сребърни кошници, приличащи по-скоро на бебешки кошчета, надничаха все цветя, чиито наименования напомняха за повода на събирането — бебешки рози, бебешки ирис, т.е. перуника, както и бебешки дъх, или гипсофила, както ботаниците наричаха това нежно декоративно цвете.

Масите със закуските, украсени в цветовете на дъгата, вече бяха напълно подредени. Момчетата и момичетата от фирмата за доставки бяха заредили първата само с порцелан, според старателно подбрана цветова схема, а на следващата бяха поставили миниатюрни свещички. Третата бе отрупана с цветя, сред които се извисяваше сладоледена статуя на щъркел, понесъл вързопче в клюна си.

Ив бе очаквала всичко да изглежда безкрайно глуповато, но й се стори доста очарователно.

Огънят в камините пращеше тихо, а средата на помещението се мъдреше люлеещият се стол с разноцветна драперия, отрупан с цветя.

— Струва ми се, ще изглежда доста добре.

— Много е сладко. — Рурк улови ръката й. — И много женствено. Моите поздравления.

— Нищо особено не съм направила.

— Не е вярно. Опита се да се измъкнеш и не спря да мрънкаш, но накрая се стегна и си се справила чудесно със задачата. — Поднесе ръката й към устните си, след което се наведе, за да я целуне.

— Опа! — Като ги видя, Пийбоди се закова на прага. — Да не съм прекъснала нещо? Да не би този щъркел и всичките тези люлки и кошчета да са ви вдъхновили за нещо?

— Не ме карай точно днес да те удрям! — сурово я предупреди Ив.

— Мейвис е с мен. Мисля, че ще искаш лично да й покажеш цялата украса.

— Да не би зрението й да е пострадало от бременността?

— Не, но исках само… Е, няма значение — засмя се Пийбоди. — Добре, ето я и нея.

Мейвис може и да бе наедряла с десетина килограма, но все още се крепеше здраво на нозете си. Появи се на вратата все още обута в розовите си ботуши, стигащи чак до коленете. Полата й, в синьо и бяло, се издуваше като камбана на цвете над внушителния й корем. Ръкавите на блузата й бяха украсени с усукани линии, които се събираха отзад.

А косата — толкова нежна, боядисана специално за днешното събиране в светлорусо — бе стегната в дълга опашка, която немирно се подмяташе при всяко по-устремно движение.

Тя се закова на място и притисна длани към устата си. Сетне избухна в порой от сълзи.

— О, мамка му! О, мамка му! — Това бе всичко, което успя да се изтръгне от гърлото на Ив.

— Не, не, не. — Все още хлипаща, дори след като Леонардо й се притече на помощ, Мейвис размаха ръка. — Толкова съм развълнувана. Заради бременността е, явно вече съм изцяло в плен на хормоните. Толкова е красиво! О, да, и тези цветни дъги, и цветята. Направо е вълшебно. Да, като в приказка е, Далас!

Не спря да хлипа и подсмърча, докато прекосяваше всекидневната, за да се хвърли в протегнатите за прегръдка ръце на Ив. Разбира се, пръв до тях достигна надутият й корем.

— Добре, хайде, успокой се. Много се радвам, че ти харесва.

— Дали ми харесва? Обожавам я! Пийбоди! — Мейвис протегна ръка в опит да прегърне и Пийбоди. — Благодаря ти.

— Може би ще е по-добре първо да седнеш, Мейвис.

— Не, и така съм си добре. Искам само да се поогледам. Не е ли разкошно, сладурче? — обърна се тя към Леонардо.

— Снощи тя получи лек пристъп. Плака цели десетина минути.

Очевидно този спомен предизвика само смях в нея, защото се ухили безгрижно и дори го сръга с лакът.

— Не знам как успя да ме успокои. Представяш ли си, беше към три през нощта! Събудих се ужасно изгладняла. Все едно седмица са ме държали заключена в избата само на хляб и вода. А моят малък мечок веднага се надигна, за да ми приготви бъркани яйца. О, трябваше да сте там, за да ги опитате! — Тя отново потрепна, докато оглеждаше стола с балдахин над него. — Ама това май прилича на трон, а? И аз трябва да се настаня там?

— Мейвис, време е да заемеш мястото, което по право ти се полага — потвърди Ив.

— Мога ли да ви подам ръка, ваше величество? — обади се Рурк и й предложи ръката си.

— Хм, звучи ми толкова официално. Нали се готвеше да изчезнеш някъде с моето сладко мъжле?

— Веднага щом успеем да се измъкнем — кимна Рурк и й помогна да се настани на стола.

— Добре тогава. Вече можете да вървите.

— Дай й атрибутите — прошепна Пийбоди.

— Ами ако отново ревне?

— Ще имам специални атрибути? Наистина ли? — Понеже вече бе седнала, Мейвис оживено се размърда в стола. — Какви са? Къде са? О, господи, колко обичам специалните атрибути.

Все още обезпокоена за крайния резултат, Ив отиде в кабинета си и донесе скиптъра и тиарата.

— О, вижте! Вижте какви царствени атрибути!

Ив въздъхна облекчено, докато връчваше тиарата на Леонардо. Очите на Мейвис заблестяха от радостна възбуда, а не от спотаени сълзи.

— Навярно знаеш как да я поставиш?

— Коронясай ме, миличък — нареди му Мейвис. — Е, сега вече игрите могат да започнат.

 

 

Не бе изминал и час, когато всекидневната се изпълни с толкова естроген, че Ив се замисли дали да не го бутилира и да го пласира на черния пазар. Жените хапваха, отпиваха, бъбреха, поглеждайки най-често към посестримите си с издути кореми, като коментираха любимите си теми:

КОСА: Чудесно изглеждаш днес. А какъв разкошен цвят си докарала! При коя фризьорка ходиш?

ТОАЛЕТ: Направо фантастични обувки. Удобни ли са?

МЪЖЕ: Той дори не слуша това, което му говоря.

Но поради повода за събирането, естествено, най-оживено говореха за бебета, бебета и пак бебета.

Новото, което Ив откри днес, бе, че жените, които вече бяха майки, се чувстваха задължени на всяка цена да споделят опита си с очакващите първото си раждане:

Можеш ли да си го представиш? Цели шестнадесет часа и половина съм се напъвала. Но си струваше.

Все едно че „Титаник“ потъваше, когато водите ми изтекоха. Ако бях закъсняла само с десет минути за родилното, щях да го родя направо там, в таксито.

Трябваше да ми направят цезарово сечение. Уайли не искаше да се обърне.

Но още повече бяха съветите:

Когато ще даряваш живот на някое малко същество, трябва да слушаш симфонията за Мария Магдалена! Без нея щях да съм загубена. Толкова е въодушевяваща.

Единственият начин да се облекчат болките е раждането във вода. Два пъти попадах в лагуната в родилното. Прилича на религиозно преживяване.

Не забравяй да си взимаш лекарствата.

„Това последното, каза си Ив, е най-разумното изказване за деня.“

С чаша изстуден коктейл „Белини“ в ръка Надин Фрост, нашумяла репортерка и бъдеща водеща на собствено шоу за криминални разследвания, обикаляше групите наоколо.

— Страхотно парти си спретнала, Далас. Не мисля, че някога съм виждала Мейвис така щастлива. Тя буквално грее от щастие.

— Почакай, защото всеки момент може да започне да хленчи или да крещи.

— Хормоните — сви рамене Надин. Напоследък тя бе започнала да се появява в обществото с щръкнала изрусена коса. — Знаеш ли, отдавна искам да си поговорим.

— Косата ти изглежда разкошно, обувките ти са фантастични, а освен това съм сигурна, че който и мъж да си уловила напоследък, той непременно ще е някой красавец, че на всичкото отгоре и умник. За това ли искаш да поговорим?

— Не. Но все пак уцели три от верните отговори. Вече уточняваме последните подробности по формата на шоуто ми и си мисля, че ще бъде върховно, ако се уговорим за месечно предаване с твое участие. Един напрегнат телевизионен час на всеки четири седмици не само ще фокусира вниманието на зрителите върху поредния ти случай, но и ще позволи да се направи обобщение на всичко, което си разследвала през последния месец. — Преди да отпие, Надин вдигна чашата си като за тост. — Освен това ще внесе разтърсващ ефект във формата на предаването, ще се експонира много добре, пък и ще спомогне за подобряването на имиджа на нюйоркската полиция.

— Предлагаш ми нещо като ежемесечно участие? Остави ме да си помисля за минута. Не.

Надин обаче никак не се смути от отказа й, а само отпи от питието си и леко повдигна вежди.

— Именно това казах и аз на екипа си, когато обсъждахме какъв ще е отговорът ти. Затова съм подготвила алтернативен вариант, който, мисля, че ни устройва и двете. Месечен откъс, посветен на дейността на отдел „Убийства“. Някой от вашата дирекция ще ни гостува веднъж на всеки четири седмици. От теб се иска само да ми подбереш един от вашите детективи, както и да ми дадеш по-важните насоки, за да мога да се подготвя. Ще изглежда много добре на екрана, Далас. И ще помогне на зрителите да се запознаят с проблемите ви в полицията.

— Може би. — Наистина имаше нужда от контакти с медиите, а освен това знаеше, че може да разчита на Надин за балансиране на възгледите, дискутирани в предаването. — Ще бъде нещо като резюме на работата ни.

— И най-вече на твоите случаи. — Тя потупа Ив по рамото. — Например този, върху който работиш в момента, ще привлече огромен интерес. Двама влюбени — млади, привлекателни, но иначе съвсем обикновени — вързани, измъчвани и убити. Как ти звучи?

— Ето защо ми допадаш, Надин. Знаеш как да водиш светски разговори.

— Да не би да предпочиташ да си бъбрим за раждане и кърмене?

— По-скоро бих предпочела да ми забият запалена клечка кибрит в окото. Идеята ти я бива. Имаш ли нещо за Уолтър Кавендиш? Един от най-богатите юристи в града.

— Не, но мога да поразпитам тук-там.

— А какво знаеш за фондация „Бълок“?

— Много. Даряват пари на кого ли не, занимават се поддържането на фондове, предоставят стипендии и дотации. Седалището на фондацията е Лондон, но действат в целия свят, дори представляват интересите на някои корпорации извън Земята. В момента се оглавява от вдовицата на Бълок, която му е втора съпруга и се радва на общественото внимание. Дясната й ръка е синът й, който рядко се отделя от полите на майка си. Но какво общо може да има между толкова уважаваната и щедра фондация „Бълок“ и онези двама мъртви счетоводители?

— Тъкмо в това е въпросът.

В този миг Ив видя, че Пийбоди идва към тях. Знаеше, че тя отново ще се опита да я върне в царството на бебетата — мислено го наричаше „бейбиланд“, затова бързо протегна ръка, за да вземе един коктейл и за себе си.

— Трябва да отидем при групата, за да се присъединим към игрите — заяви Пийбоди с блясък в очите, който можеше да се дължи на коктейлите или на свръхдоза естроген.

— Ти ги открий — подкани я Ив.

— Не! Ти трябва да го направиш. Ако го сторя аз, няма да мога да играя, а много ми се иска.

— Не си го и помисляй — заяви Надин, когато Ив се обърна към нея.

— О, по дяволите! Чудесно, няма що. Явно няма измъкване.

Провеждаше разследвания, ръководеше цял отряд детективи. Все щеше да се справи със стотина жени, увлечени в някакви глупави игри.

Още през първия четвърт час Ив реши, че всички са напълно полудели. Всекидневната беше пълна с жени, изпаднали в някаква психоза, просто си плачеха да бъдат освидетелствани. Крещяха, викаха, смееха се като пациенти от някоя клиника за душевноболни, докато се надпреварваха да отгатват поредната загадка.

Не беше съвсем сигурна дали няма да се наложи да усмирява една брюнетка, която изглеждаше толкова наедряла, сякаш носеше три близнака в корема си.

— Люлката „Робер“! — изпищя жената.

— Добре, позна отговора. А сега седни. — Ив притисна пръсти към очите си, пое си дълбоко дъх и се помоли мислено да издържа следващите два рунда от играта, но без да се превръща в нечленоразделно бърборещ идиот.

Най-после тя можа да си отдъхне, когато победителката в играта настоя да получи правото да си избере трофей сред купчината подаръци.

— Далас? — От своя царствен трон Мейвис протегна ръка към Ив.

— Трябва ли ти нещо? Добре ли си?

— Да, повече от добре. Само се притеснявам защо Танди още не се е появила. Не знам какво би могло да й се случи. Позвъних в апартамента й, после на видеотелефона й, но не се обади. Изплаших се да не би вече е отишла в родилното, но от там ми отговориха, че не е приета.

— Да не би просто да е забравила за днес?

— Не може да бъде. Последния път, когато говорих с нея, само за това приказваше. Ох, започвам да се тревожа за нея.

— Недей. — Ив отлично знаеше, че ако Мейвис започне да се тревожи, в следващия миг ще се разциври. — Слушай, нали терминът й е съвсем скоро. Може би е прекалено уморена или нещо подобно. Затова е изключила и двата си телефона и е задрямала. По-късно отново ще й позвъниш.

— Да, може и така да е. Разбира се, тя е добре. Само дето се е нуждаела от почивка. Но никак не ми е приятно, че сега не е с нас. Партито е направо върховно. А пък тя го очакваше с такова нетърпение.

Очите на Мейвис се наляха със сълзи и Ив се наведе към нея:

— Хей, не се разстройвай. Ние… хм… ние ще й оставим от тортата и другите лакомства. И един от подаръците.

— Ще бъде чудесно. Никога няма да забравя този ден, Далас! Дори да живея милион години.

— Само се успокой и се радвай на празника. Сега трябва да дам началото на следващия рунд.

Май предпочиташе да се занимава с останалите жени, увлечени в играта, а не с емоционално нестабилната Мейвис, която можеше да роди всеки миг.

Успя да издържи шумотевицата около игрите, а след като Пийбоди обяви победителката, започна следващата част от празничната програма — раздаването на подаръците.

В желанието си да се дистанцира от ахкането и охкането на Мейвис при всяко разкъсване на опаковката на поредния подарък, Ив се отдалечи и се отпусна уморено върху един от столовете в другия край на всекидневната. След малко Майра се присъедини към нея.

— Впечатляващо празненство.

— Как могат да са толкова въодушевени? — учуди се Ив. — Опасявам се, че няма да мога да издържа повече.

— Бебетата, особено ако са толкова желани, носят несравнима радост на майките. Защото за нас, жените, независимо дали сме решили, или не, да имаме деца, е изключително важно, че в този свят само ние сме способни да ги раждаме. В това е нашата сила. — Тя потупа Ив по ръката. — Направила си прекрасен подарък на приятелката си.

— Не бях сигурна, че ще се справя. Не знам какво щеше да стане, ако не беше Пийбоди да ме пришпорва. Но си струваше.

— Също както шестнадесетте часа родилни мъки? — запита Майра с усмивка.

— О, господи, защо? Защо им доставя такова огромно удоволствие да говорят такива работи? Тръпки ме побиват.

— Защото това е силата на любовта. Всяко преживяване е уникално, без значение откога се размножава човечеството. То е интимно и удивително и ни обвързва като жени. Един ден, когато си готова, ще го разбереш.

— Като видях всичко това — както ужасите, на които се нагледах в курса за родилки — все повече стигам до убеждението, че раждането на деца не е начело в списъка на приоритетите ми.

— Ще стане, когато си готова — повтори Майра. — Харесва ми да ги наблюдавам. Жени. С най-различни размери и форми, цветове на косата или кожата. Виж какво многообразие имаме тук. Погледни Луис и Надин, седнали там и допрели глави. Както и Трина, приятелката на Мейвис, сгушена между онези двете там. Вероятно им дава съвети за поддържането на кожата и косата по време на бременността. Ами Пийбоди, която така добре се справя с подаръците и изглежда толкова щастлива, че е полезна? Мейвис на нейния трон — между впрочем тази идея е очарователна — изглежда толкова жизнена и цветуща.

— А ето че ние двете с теб сме седнали тук като странични наблюдатели. На мен поне ми се струва, че наблюдавам някакви извънземни създания. Е, не мога да отрека, че в същото време ми е забавно — призна Ив. — Да вземем онази блондинка там, с червената рокля. Обувките я убиват. Но всички се надпреварват да й правят комплименти за тях, а тя твърди, че били много удобни. А ето че сега се свива от болка. Ами брюнетката с късата зелена пола? Непрекъснато се отбива до масата с лакомствата. И всеки път си взима по резенче от кейка. Вече десетина пъти. Но не си позволява да отиде един-единствен път и да си вземе едно голямо парче. Сигурно си казва, че малките резени не се броят.

Майра прихна да се смее, а Ив се отпусна, защото това бе нейната игра, в която бе майстор.

— Ами Трина? Първо трябва да благодаря на бога, че в момента е прекалено заета, за да ме притисне в някой ъгъл с нейните съвети за косата. Тя просто си печели клиенти по този начин, като не ти оставя възможност за измъкване. Но в същото време гледа да не се отдалечава на повече от метър и половина от Мейвис. Непрекъснато я следи. Донесе й безалкохолно и парче от тортата. Ходи с нея винаги, когато Мейвис трябва да отиде до тоалетната.

— Тя ми спомена, че имала някакъв нов страхотен продукт, който — цитирам: През зимата премахва като чудо всякаква влага от косата. Дори мостра ми връчи. Ах, Мейвис май се готви да отвори подаръка от Пийбоди. Нямам търпение да видя тази сцена.

— Затова Пийбоди е толкова нервна — добави Ив. — Стои там и се поти, изплашена да не би Мейвис да не го хареса толкова, колкото се е надявала. Такова мъчение е поднасянето на подаръци.

Щом повдигна капака на кутията обаче, на лицето на Мейвис се изписа пълно изумление, последвано от колективно ахкане от онези, които бяха по-близо и успяха да надзърнат вътре.

— О, Пийбоди!

Неподправената радост в гласа на Мейвис, едва ли не стигаща до страхопочитание, подсказа на Ив, че партньорката й е улучила десетката.

Мейвис нежно повдигна мъничките обувчици и шапката в пастелни тонове. На Ив й се стори, че всички жени наоколо изпаднаха в сантиментален транс. А когато Мейвис измъкна и одеялцето, последваха бурни ръкопляскания и оживено размахване на ръце.

— Чудесно е — призна Майра. — Наистина прекрасно. Това са неща, които Мейвис ще пази за идните поколения.

Трогната от все сърце, Мейвис се опита да се надигне от стола, за да прегърне виновницата за вълнението си. Зачервена и насълзена, Пийбоди приемаше сипещите се от всички страни комплименти за избора си.

— Хм, след като така и така си станала — започна Пийбоди, — ще трябва да получиш и последния подарък от нашата домакиня. Далас?

— Господи. Сега е ред на моя коронен номер. — Ив веднага остави чашата си и забързано прекоси всекидневната. И докато Пийбоди тихо й подсказваше как да го направи, Ив пое единия край на капака, а Пийбоди — другия.

Като разопаковаха стола, Мейвис притисна длани към сърцето си.

— Мили боже! Мили боже! Точно такъв, какъвто го исках. О, о, вижте само какви цветове! И ще седя в него през цялото време. Далас!

Ред бе на Ив да получи гореща прегръдка от Мейвис.

— Това е върхът на люлеещите се столове. Върховен е! Макар че не биваше да ми правиш подарък. Празненството бе достатъчен подарък.

— Ти ли ми го казваш! — Това бе отговорът, който щеше да накара Мейвис да се засмее, вместо да избухне в сълзи. — Хайде, изпробвай го.

 

 

Когато глъчката стихна, без да се стига до припадъци или спешно отиване до родилното, а около нея грееха само щастливи лица, Ив се почувства като победител.

Прииска й се да може още сега да се отпусне във ваната си с топла вода, с чаша с двойно „Белини“, ако ще, накрая и да заспи там.

— Мъжете са тръгнали насам — обяви Пийбоди. — Вече товарят караваната, Мейвис. Леонардо, Макнаб и аз ще пренесем всичко в апартамента ти.

— Мога и аз да помогна — каза й Трина. Консултантката по въпросите на разкрасяването днес се бе появила с доста сложна фризура, с къдри и плитки в зрелищен лилав оттенък. Тя погледна Ив: — Нуждаеш се от лечение.

— Само не започвай от мен. Аз съм пристрастена към алкохола и сладкишите.

— За твое добро е. Нуждаеш се от почивка. Седни, Мейвис, не бързай още.

— Преуморих се. Едва ще мога да изчакам Леонардо да натовари цялата тази камара от подаръци. Но твоят, Далас, е най-добрият от най-добрите. А сега искам да те помоля за нещо друго.

— Да не сме забравили нещо? — Тя се огледа наоколо. — Тук виждам всички видове бебешки подаръци, които се предлагат в Манхатън.

— Не, говоря за Танди. Тя все още не отговаря. Кое време стана вече, а аз продължих да я търся и в работата й, и в апартамента. Искам да минем покрай нея. Ще дойдеш ли с мен? Моля те.

— Денят ти наистина беше много изморителен — припомни й Трина. — Сега трябва да се прибереш у дома, за да си починеш.

— Просто не мога да го направя, докато не разбера, че е добре. Тя действително си няма друг близък. Пък и аз… аз получих толкова много от всичко.

Ив долови, че се задава нов повод за грижи, и затова излезе напред.

— Разбира се, че няма да има проблеми. Ще отскочим до дома й, а после ще те закарам у вас.

Което означаваше още отлагане на въжделената почивка във ваната, но пък така нямаше да й се налага да изнася подаръците от къщата. Разбира се, това означаваше също лично да се погрижи за уморената си, емоционална и бременна приятелка.

— Да не си посмяла да родиш, докато си с мен, Мейвис — предупреди я Ив, докато й помагаше да се настани в автомобила.

— Още не е дошло времето, не се тревожи. Само съм малко уморена. Може би вдигам излишен шум заради Танди, но не мога да престана да се притеснявам за нея. От месеци насам сме почти неразделни, а само преди два дни говорих с нея. Все ми повтаряше: „Нямам търпение да дойде събота“. Каза ми също, че си е купила нов тоалет за случая. Не, Далас, тя не може да е забравила за днешното празненство.

— Добре, ще я проверим. Ако не си е у дома, ще поговорим с някои от съседите й. Нали е в напреднала бременност, сигурно е позната на хората от сградата.

— Разбира се, разбира се. Може пък поради някакви нейни причини да е отишла в друг родилен дом. Акушерките работят на повече от едно място. Да, навярно точно това е станало. Брей, ами ако вече е родила! Или точно сега се мъчи… — Мейвис започна да разтрива корема си. — Аз може да съм следващата.

— Само че не днес, нали? — предупреди я отново Ив и й хвърли един кос поглед. — Забранявам ти да е днес.

— За нищо на света! Искам да разполагам с още малко време, за да се порадвам на всичките тези подаръци, да отделя някои настрани и да подготвя всичко в идеален ред, преди да се появи малкият Руфъс или малката Ейприкът.

— Руфъс? Ейприкът?

— Само опитвам кое име ще звучи най-добре.

Ив я погледна отново:

— Искаш ли моя съвет? Продължавай да опитваш.