Нора Робъртс
Разделени в смъртта (3)

Втора глава

— Не. Не, не съм мила нито лицето, нито ръцете й. — Каро седеше, погледът й бе спокоен, изразът на лицето — уравновесен. Но ръцете й бяха вкопчени една в друга в скута й, сякаш ги използваше като въже, за да прикове тялото си към стола. — Опитах се да докосна колкото е възможно по-малко неща и да я успокоявам, докато вие дойдете.

— Каро. — Ив не откъсваше поглед от лицето на жената и се опитваше да игнорира факта и малкото зрънце негодувание в стомаха си от присъствието на Рурк. По искане на Каро. — Горе до главната спалня има голяма баня. Вижда се, въпреки че мивката е била избърсана, че някой е отмивал кръв там.

— Не съм се качвала горе. Давам ви думата си.

Заради това Ив й повярва, даде си сметка, че Каро не разбира скрития смисъл на думите й. От промяната на позата на Рурк обаче — леко помръдване като знак за тревожност — се досети, че съпругът й я е разбрал.

Тъй като той запази мълчание, онова зрънце на негодувание леко се стопи.

— По дрехите на Рива има кръв — продължи Ив.

— Да, знам. Видях… — В погледа й пролича разбиране, последвано от зле овладяна паника. — Лейтенант, ако Рива… ако тя е използвала банята, ще е било, докато е била в шок. Не защото се е опитвала да прикрие нещо. Трябва да повярвате. Тя беше в шок.

И й се повръщаше, несъмнено, помисли си Ив. Отпечатъците й бяха върху тоалетната чиния. Точно както биха били, ако й е станало много лошо. Но не в голямата баня. Свидетелството за нейните стомашни проблеми бяха в банята и по коридора, след като се излезе от спалнята.

А следите от кръв бяха в голямата баня.

— Как влязохте тук, Каро?

— Как ли… Ооо. — Тя прокара ръка през лицето си като жена, която отмахва разсеяно паяжина. — Вратата, външната врата беше отключена. Беше открехната.

— Открехната?

— Да. Да, светлината на бравата беше зелена, после видях, че вратата не е затворена, затова само я бутнах и влязох.

— И какво видяхте, когато влязохте?

— Рива седеше на пода в преддверието. Седеше там, свита на кълбо, трепереше. Не беше съвсем на себе си.

— Но е била достатъчно на себе си, когато ви се е обадила, за да ви каже, че Блеър и Фелисити са мъртви, и тя — вашата дъщеря — е в беда.

— Да. Разбрах, че съм й необходима, и че Блеър, Блеър и Фелисити са мъртви. Тя каза: „Мамо. Мамо, мъртви са. Някой ги е убил.“ Плачеше, а гласът й бе глух и странен. Каза, че не знае какво ще прави, какво трябва да прави. Попитах я къде е и тя ми каза. Не мога да си спомня точно какво каза тя, нито какво казах аз. Но е записано на телефона ми вкъщи. Ще го чуете лично. — Гласът й малко се напрегна.

— Да, ще го чуем.

— Давам си сметка, че Рива, а после и аз, трябваше да се свържем с полицията незабавно.

Каро се опита да изглади с ръка коленете на пижамата си, после се втренчи в тях, сякаш току-що бе осъзнала с какво е облечена.

Бузите й леко порозовяха, после тя въздъхна.

— Мога само да ви кажа, че и двете, и двете бяхме… не мислехме трезво и се сетихме само да се обадим на човека, комуто вярваме най-много.

— Знаехте ли, че вашият зет й изневерява?

— Не. Не, не знаех. — Думите звучаха насечено и в тона й се усещаше гняв. — И преди да сте ме попитали, познавах Фелисити доста добре — или поне си мислех така — поправи се Каро. — Смятах я за една от най-близките приятелки на Рива, почти сестра. Често е посещавала дома ми, както и аз — нейния.

— А тя, Фелисити, имала ли е връзки с други мъже?

— Водеше много бурен светски живот и имаше афинитет към художниците. — Устните й се изпънаха мрачно, когато мислите я понесоха, очевидно към спомена за зет й. — Обичаше да се шегува, че не е готова да се спре върху някой определен стил или епоха — когато се отнася до мъжете или до колекциите с произведения на изкуството. Беше, струва ми се, интелигентна жена, много стилна и с чувство за хумор. Рива е по-скоро сериозна и съсредоточена в работата си. Мислех си… Смятах, че Фелисити й е добра приятелка, която я кара да показва по-лекомислената си страна.

— С кого се срещаше Фелисити напоследък?

— Не съм сигурна. Имаше някакъв мъж преди две седмици. Всички бяхме тук за една от нейните неделни вечери. Беше художник, струва ми се. — Тя затвори очи, като че ли, за да се съсредоточи. — Да, художник. Казваше се Фредо. Това е всичко — тя го представи като Фредо и той ми направи впечатление на драматичен, чужд на обстановката и напрегнат човек. Но няколко седмици преди това имаше друг. Слаб, блед и умислен. А преди него…

Тя сви рамене:

— Фелисити се наслаждаваше на мъжете и по всичко личеше, че връзките й са съвсем повърхностни.

— Дали някой друг знае кодовете за достъп до това жилище?

— Не знам. Фелисити беше много стриктна, когато ставаше дума за сигурността й. Не наемаше персонал, поддържаше само дроиди за къщната работа. Обичаше да повтаря, че на хората не може да се вярва, защото винаги се вярва не на когото трябва. Помня, веднъж й казах, че намирам това за много тъжно и тя се разсмя, след което ми напомни, че ако не е вярно, дъщеря ми не би имала работа.

Ив видя, че Пийбоди се приближи към прага и се изправи.

— Благодаря. Ще трябва да разговаряме пак с вас и се нуждая от вашето разрешение, за да взема домашния ви запис за проучване.

— Имате го, а също и всичко друго, което ви е необходимо, за да изясните тази ситуация. Искам да знаете, че съм ви много благодарна, защото поехте случая лично. Знам, че ще откриете истината. А сега мога ли да отида при Рива?

— Ще бъде по-добре, ако изчакате още известно време. — Тя хвърли поглед към Рурк и той разбра, че същото се отнася и за него.

В коридора кимна на Пийбоди да върви напред.

— Оперативните полицаи откриха кръв в канала на банята горе и отпечатък на Юинг на тоалетната чиния, въпреки че беше изтрит много грижливо. Оръжието на убийството не е от приборите на тукашната кухня. Тук има много изящен комплект, от който изглежда нищо не липсва.

Погледна в бележките си.

— Реактивираха домашния дроид. Бил е изключен в двайсет и един и трийсет. Преди този час е записал, че Фелисити е вкъщи с придружител. Тя е програмирала дроида да не дава имена или подробности. Ще трябва да го вземем, за да го прегледаме.

— Тогава ще видим. Някакви следи от кръв във втората баня горе?

— Не. Само отпечатъците на Юинг на тоалетната.

— Добре. Нека дадем на Юинг втора възможност.

Отидоха заедно в жилищната част, където един униформен служител се грижеше за Рива. В момента, в който Ив влезе, Рива се изправи на крака.

— Лейтенант. Бих искала да разговарям с вас. На четири очи.

Ив даде знак на униформения служител да напусне стаята и заговори, без да поглежда Пийбоди.

— Това е моят партньор детектив Пийбоди. За какво искате да разговаряте с нас, мисис Юинг?

Рива се поколеба, после, когато Ив седна, изпусна въздишка на смирение.

— Просто главата ми започна да се прояснява и аз си дадох сметка в каква каша съм се забъркала. И кашата, в която забърках майка си. Тя дойде само защото бях изпаднала в истерия. Не искам и частица от бъркотията, в която се намирам, да я засегне.

— Не се тревожете за вашата майка. Никой не иска да я нарани.

— Добре — Рива кимна отривисто. — Добре тогава.

— Казахте, че сте видели телата и кръвта, когато сте отметнали покривката на леглото.

— Да. Видях, че те са мъртви. Знаех, че са мъртви. Така трябва да беше.

— Къде беше ножът?

— Ножът?

— Оръжието на убийството. Къде беше то?

— Не знам. Не съм виждала този нож. Само Блеър и Фелисити.

— Пийбоди, ще покажеш ли оръжието, което взехме като доказателство?

Пийбоди извади плика с ножа и отиде да го покаже на Рива.

— Познавате ли този нож, госпожо Юинг?

Рива се вторачи в изцапаното острие, изцапаната дръжка, после вдигна към Ив поглед, пълен с изненада и объркване.

— На Блеър е. От комплекта, който купи миналата година, когато реши, че и двамата трябва да изкараме курсове по готварство. Казах му да продължава, а аз останах на ниво автоготвач или храна отвън. Той всъщност завърши курса и от време на време готвеше. Този прилича на един от неговите кухненски ножове.

— Вие ли го донесохте тази вечер, Рива? Толкова ядосана ли бяхте, че го сложихте в чантата си, може би, за да ги заплашите, да изпитат страх?

— Не — тя отстъпи от него. — Не, не съм го донесла.

Този път Ив извади един от пликовете с веществени доказателства.

— Тази шокова палка вашата ли е?

— Не — пръстите на Ив се свиха на кълбо. — Това е последен военен модел. Моята е от преди шест години, направена от Сикрет сървис. Тази не е моята. Не съм я виждала никога.

— И палката, и ножът са били използвани срещу жертвите. И двете носят ваши отпечатъци.

— Това е лудост.

— Силата на нанесените удари е предизвикала значително разливане на кръв. Върху дланите, ръцете, лицето и също върху дрехите ви.

Рива погледна вяло към ръцете си и ги отърка леко.

— Знам, че на блузата ми има кръв. Не знам… Може би съм докоснала нещо там. Не помня. Но не съм ги убила. Никога не съм докосвала този нож, тази палка. По ръцете ми няма кръв.

— Има обаче в канала на банята, а отпечатъците ви са на мивката.

— Мислите, че съм мила ръцете си? Мислите, че съм се опитала да залича следите, а после съм се обадила на майка си?

Главата й се проясняваше, помисли Ив, и самообладанието й се възвръщаше заедно с логичната мисъл. Тъмните очи искряха, зъбите й бяха здраво стиснати, когато цветът й се възвърна.

— За каква, по дяволите, ме мислите? Мислите, че ще разкъсам съпруга и приятелката си на парчета, на шибани парчета, защото са ме измамили? И ако съм го направила, нямаше да се сетя, мамка му, да се отърва от оръжието на убийството и да се прикрия? За бога, те бяха мъртви. Бяха мъртви, когато влязох при тях.

Тя бутна стола, докато изплюваше думите, и гневът й беше толкова неподправен, че я накара да се завърти из стаята.

— Какво, по дяволите, става? Какво, по дяволите, е това?

— Защо дойдохте тази вечер тук, Рива?

— За да се изправя очи в очи с тях, да викам и да крещя и може би да ударя Блеър по топките. Да ударя Фелисити по това красиво, измамно лице. Да счупя нещо и да направя дяволски грозна сцена.

— Защо тази вечер?

— Защото разбрах едва тази вечер, мамка му.

— Как? Как разбрахте?

Рива спря, погледна Ив, сякаш се опитваше да разбере някакъв стар, позабравен език.

— Пакетът. О, боже, снимките и разписките. Имаше пакет, доставен в моя дом. Вече бях в леглото. Беше рано, малко след единайсет, но бях уморена и си легнах. Чух звънеца на вратата и се нервирах. Нямах представа кой може да идва в единайсет, но слязох долу. На вратата бе оставен пакет. Излязох и го взех.

— Видяхте ли някого?

— Не. Само пакета и тъй като съм подозрителна, прокарах скенера през него. Не очаквах взрив — отбеляза тя с кисела усмивка, — но това е навик. Разбрах, че е чист, и го внесох. Мислех, че е от Блеър. Нещо като „вече ми липсваш“. Правеше подобни неща — наивни, романтични…

Тя се зарея, бореше се със сълзите в очите си.

— Просто реших, че е от него и го отворих. Имаше снимки, много снимки като онези, които се правят при наблюдение, на Блеър и Фелисити. Интимни снимки, които не предизвикват съмнение, на двамата, и копия от разписките от хотели и ресторанти. Мамка му.

Тя притисна пръсти към устните си.

— Разписки за бижута и бельо, които бе купувал той — но не за мен. Всичките от сметка, за чието съществуване изобщо не съм подозирала. Имаше и два диска — един от телефонните им разговори и един от имейлите, които са си разменяли. Любовни разговори, любовни писма — много интимни и красноречиви.

— И нищо не подсказваше кой ви ги е изпратил?

— Не, а и аз не погледнах, дори не се замислих. Бях прекалено шокирана, ядосана и наранена. Последният запис на диска беше как те двамата разговарят как ще прекарат два дни заедно, тук, в града, докато аз си мисля, че той е в командировка. Присмиваха ми се — промърмори тя. — Присмиваха ми се колко наивна съм била и не съм забелязвала това, което става под носа ми. Експерт по сигурността, който не може да държи юздите дори на собствения си съпруг.

Седна отново, като се отпусна тежко.

— Това няма смисъл. Просто е лудост. Кой ще ги убие и ще ме натопи?

— Къде е пакетът? — попита я Ив.

— В колата ми. Донесох го със себе си, в случай, че се размекна по пътя — въпреки че нямаше голям шанс да се случи. На седалката до шофьорското място е — така че да мога да го виждам.

— Пийбоди.

Рива изчака, докато Пийбоди излезе навън да донесе пакета.

— Това не ме прави да изглеждам по-малко виновна. Получих доказателство, че съпругът ми ме мами с най-добрата ми приятелка, разбрах, че тази вечер имат среща и дойдох тук — въоръжена и подготвена. Сама се натопих. Не знам как и защо съм била избрана. Не знам защо трябва да ми вярвате, когато ви казвам, че са ме натопили. Но е истина.

— Ще трябва да ви арестувам. Ще ви предявя обвинения. Обвинението ще бъде в убийство първа степен, за двамата. — Тя наблюдаваше как цветът изчезва от лицето на Рива. — Не ви познавам — продължи Ив. — Но познавам майка ви и Рурк. Никой от тях не е несериозен човек. И двамата вярват във вас, затова ето какво ще ви кажа. Неофициално. Вземете си адвокат. Вземете си дяволски добра флота от адвокати. И не ме лъжете. Не ме лъжете за нищо, което мога да ви попитам. Тези адвокати са достатъчно добри, те ще ви измъкнат под гаранция още на сутринта. Бъдете чиста, праволинейна и на мое разположение. Ако скриете нещо, ще го разбера и това ще ме вбеси.

— Нямам какво да крия.

— Можете да помислите за нещо. И ако се решите — и когато се решите — обмислете го пак. Искам доброволно да се явите на Теста на истината, трето ниво. Ужасно е, посегателство е и може да бъде болезнено, но ако нямате какво да криете и бъдете точна с мен, ще се оправите. Трето ниво ще наклони значително везните във ваша полза.

Тя затвори очи и започна да диша дълбоко.

— Мога да се справя с трето ниво.

Ив се усмихна леко.

— И не влизайте с чип на рамото си. Била съм там, тази процедура е съсипваща. Мога да получа заповед за претърсване на дома ви, офиса ви, превозните ви средства, всичко. Но ако сама ми дадете разрешение, това също ще е от ваша полза.

— Оставям почти всичко във вашите ръце, Далас.

— То и без това е там.

 

 

Тя взе Рива със себе си, регистрира я. Поради часа, тя имаше право да реши без процедура по прекъсване да продължи разпита до сутринта. Но Ив имаше работа, а и трябваше да се оправи и с Рурк.

Мина през временния арест на отдел „Убийства“, където детективите на нощна смяна се прозяваха през последните два работни часа. Както очакваше, Рурк беше в кабинета й.

— Трябва да разговарям с теб — започна той.

— Предположих. Не говори, докато не изпия едно кафе. — Отиде направо при автоготвача, програмира го за двойно сервиране на силно и черно кафе.

Рурк остана на място, само се обърна, за да не я гледа, и насочи поглед през мизерния прозорец към слабия трафик преди зазоряване. След като изпи няколко глътки кафе, тя забеляза, че нетърпението и гневът му се излъчват през кожата му като гръмоотводи.

— Уредих Каро да я види за петнайсет минути. Повече от това не мога да направя. После ти трябва да изведеш Каро оттам, да я заведеш у дома, да я успокоиш. Ти знаеш как.

— Тя не е на себе си от притеснение.

— Предполагам.

— Предполагаш? — Той закрачи бавно около мястото, където стояха. Достатъчно бавно, за да усеща Ив, че гневът му е на косъм от изригването. — Току-що арестува единственото й дете за две убийства първа степен. Ти вкара дъщеря й зад решетките.

— А ти да не би да си си въобразявал, че понеже ти обичаш тях, а аз — теб, просто ще я оставя да валсува в нощта, след като имам отпечатъците й върху оръжието на убийството? След като съм я сварила на сцената на двойно убийство, а жертвите са съпругът и приятелката й — и двамата голи в леглото. Когато тя, да му се не види, признава, че е нахлула при тях, след като е разбрала, че той си има вземане-даване с нейната добра приятелка Фелисити?

Тя отпи голяма глътка кафе.

— А може би трябваше да направя религиозна полицейска операция и да я изпратя на вратата със съвета да си върви и да не върши повече грехове?

— Тя не е убила никого. Очевидно е, че Рива е била натопена и онзи, който ги е убил, я е набелязал, планирал го е и я е оставил тя да се върти във вихрушката.

— Съгласна съм с теб.

— А арестуването й само дава на този, който го е направил, време и възможността за… — какво?

— Казах, че съм съгласна с теб за натопяването. Но не и с това, което току-що каза. — Тя продължи да пие кафе, този път по-бавно, така че течността да влезе нежно в организма й. — Давам му времето и възможността да си мисли, че ще се отърве — а междувременно държа Рива в безопасност. И докато аз се занимавам с това, ще спазвам досадната буква на закона. Върша си работата, така че, остави ме на мира.

Рурк седна, защото изведнъж се почувства изморен, и също, защото вече му беше лошо от тревогата по майката и дъщерята. А той се смяташе отговорен и за двете.

— Значи й вярваш.

— Да, повярвах й. Вярвам също на очите си.

— Съжалявам. Май бях малко досаден тази нощ. И какво ти казаха собствените ти очи?

— Че е прекалено нагласена. Сцената на местопрестъплението. Като жива картина. Зловещо убита гола двойка, нож — от собствената кухня на заподозряната, забит в матрака. Кръв в канала на банята, отпечатъци на заподозряната върху мивката — една малка точка, която е пропуснала при изтриването. Отпечатъците й върху всички оръжия, в случай, че разследващият офицер трябва да бъде воден за шибания си нос.

— А това несъмнено не важи за теб. Трябва ли да се извиня, че съм се усъмнил в теб?

— Не е необходимо, като се има предвид, че е пет часа сутринта и сме изкарали дълга нощ. — Тя се чувстваше достатъчно благородна, за да му даде кафе и да програмира още една чаша за себе си. — Работа от висока класа обаче. Който го е направил, трябва да е познавал твоето момиче — какво работи, как реагира. Трябва да е бил абсолютно сигурен, че ще хукне към къщата на приятелката си изпълнена с гняв. Че ще преодолее охранителната система. Трябва да е изчислил, че тя първо ще почука на вратата, но няма да се обърне и да се прибере вкъщи, когато никой не се обади. Но е пропуснал много неща.

— Какви?

— Ако е влязла с голям, опасен нож в ръка, нямаше да бърка в чантата с инструментите, за да вади мини бормашина, с която да разкъса якето. Ако се е мила, защо ще използва банята, до която се стига по другите стълби, за да повръща? Защо ще остави отпечатъци там? Как така няма кръв по косата й? Пръските стигат до лампата, до стената, а за да направи това, тя трябва да е била надвесена над тях, но няма пръски по косата й. И тях ли е измила? Тогава защо оперативните полицаи не са намерили нейни косми в канала на банята?

— Аргументите ти са основателни.

— Затова ми плащат много. Извършителят я познава, Рурк, нея, както и жертвите. Искал е единият или другият да бъде мъртъв, може би и двамата. Или може би е искал Рива Юинг да прекара живота си зад решетките. Това е трудната задача.

Тя приседна на ъгъла на бюрото си, присви очи и отпи от кафето.

— Ще обърна живота й с хастара нагоре и ще направя същото за жертвите. Поне едната от тях е ключът. Извършителят е следял жертвите, направил е снимки, подготвил е дисковете. Добро качество. И е влязъл в къщата точно толкова безпрепятствено, колкото и Рива, охранителната система не е била проблем за него. Има шокова палка, военен модел. Още не съм приключила с анализа, но се обзалагам, че не е взета от черния пазар. Смятал е, че ченгетата ще видят сцената на престъплението и ще се хванат на целия този боклук тук, а после ще ядат понички.

— Не и моето ченге.

— Никое ченге в този отдел, в противен случай това ченге ще заслужава ритник в задника — пламенно рече Ив. — Когато нещо изглежда толкова идеално на повърхността, то никога не е такова. Този, който го е изфабрикувал, е бил прекалено творчески настроен. Може би е предвидил, че тя ще избяга. Че когато тя се съвземе, ще бъде обзета от паника и ще избяга. Но тя не го е направила. Ще поискам да я прегледат лекари, за да разберат дали е била ударена, или й е била дадена доза от нещо, което я е повалило. Не ми прилича на онези жени, които припадат.

— Не бих казал.

Все още отпивайки, тя го погледна над ръба на чашата си.

— И ти пак ще ми го натякваш.

— Да, точно така. — Той я докосна по ръката, прокара дланта си надолу, после я пусна. — И Каро, и Рива са важни за мен. Ще те помоля за помощ. Ако ми откажеш, ще те заобиколя. Ще ми е мъчно, но ще го направя. За мен Каро не е просто служител, Ив. Тя ме помоли за помощ, а досега не е искала от мен нищо. Нито веднъж през всичките години, през които е била с мен. Не мога да отстъпя, дори заради теб.

Тя отново отпи замислено.

— Ако можеше да отстъпиш за това, дори да е заради мен, нямаше да си мъжа, в когото се влюбих, нали?

Той остави кафето си и пристъпи, за да обхване лицето й в ръцете си.

— Припомни си този момент, нали ще го направиш, следващия път, когато се ядосаш? И аз ще направя същото. — Той наведе глава и притисна устни към челото й.

— Ще ти изпратя моите досиета за Каро и Рива, които съдържат много лични данни. Ще ти дам и още.

— Това е добро начало.

— Каро ме помоли да го направя. — Той я пусна. — Все едно щях да го направя, но е по-лесно, след като тя ме е помолила. Когато започнеш да работиш с нея, ще видиш колко е педантична.

— И как тогава успява да работи за теб?

Той се усмихна.

— Парадоксално, нали? Ще се обадиш ли на Фийни?

— Ще ми трябват първокласни специалисти от електронния отдел, значи, това ще е Фийни, а той ще доведе Макнаб.

— Мога да ти помогна с електрониката.

— Ако Фийни те поиска, той може да те има. Ще го изясня с командира. Но знаеш, че ще бъде деликатно — поради твоята връзка със заподозряната. Ако не убедя командир Уитни, че това е рамката, той ще продължи, макар и неофициално.

— Можеш да разчиташ на мен.

— Нека не избързваме. Заведи Каро вкъщи.

— Разбира се. Ще се освободя от ангажименти до колкото е възможно, докато това не свърши.

— Ти ли ще плащаш на адвокатите?

— Тя няма да ми позволи. — Сянка на раздразнение премина през лицето му. — Нито едната от тях няма да отстъпи по този въпрос.

— Още нещо. Вие с Рива някога танцували ли сте танго?

— Имаш предвид дали сме били любовници? Не.

— Добре. Така ще е малко по-лесно. Изчезвай — нареди тя. — Трябва да взема партньора си и да тръгваме за Куинс.

— Мога ли преди това да задам един въпрос?

— Да е кратък.

— Ако беше отишла на това местопрестъпление снощи и не познаваше никого от замесените, по същия начин ли щеше да погледнеш?

— Когато отидох на местопрестъплението не познавах никого от замесените — отговори му тя. — Виждам нещата такива, каквито са.

— Така ли?

— Помислих си: „Ако Рурк е организирал това, никой нямаше да разбере, че е инсценирано. Който го е направил, трябва да е вземал уроци.“

Този път той се разсмя и тя със задоволство забеляза, че тревогата в очите му донякъде се стопи.

— Е, добре, това е висока оценка.

— Просто наричам нещата така, както ги виждам, и това е другата причина, че се съгласих да използвам теб. Искам да разбера подробностите за първокласната инсценировка и бих искала да използвам някой, който знае как и защо. Започнах да мисля какво работи Рива за теб — или какво е работила, или какво ще работи.

— Аз вече знам.

— Слушай, още една причина. Ти ще искаш бодигард за Каро, за всеки случай. Тя ще предпочете частен пред ченге.

— Това вече е направено.

— Здравият разум просто надделява. Заминавай.

— След като ме молиш толкова любезно. — Той първо я целуна, нежно докосване по устните. — Намери нещо свястно за хапване — извика той на тръгване.

И въпреки че погледът й се отмести към плоскостта на тавана, където криеше тайните си сладки лакомства, знаеше, че не такава храна имаше предвид той.