Нора Робъртс
Невинни в смъртта (7)

7.

Изтощението бе на път да я завладее, когато сви с колата през портала. „Далеч от несекващия шум, тълпите, гнева и яростта на града“, помисли си тя. Най-сетне се завърна в света на Рурк.

Неповторим, само техен, съвършен свят. Дългата алея се виеше през градините, покрити с неопетнена от бързащи коли бяла снежна пелена и водеше до входа на голямата каменна къща с безброй прозорци.

В тях грееше топла, златиста светлина.

Бе свикнала с това да се плъзга между железните порти и да вижда забележителния си дом с големи и малки кули като приказно видение в мрака.

Зад стъклото и камъка се редяха стая след стая, практични, изискани и весели. Всяка от тях бе прекрасна и отразяваше вижданията на Рурк. Всичко, което бе искал да построи и да притежава.

Сградата издаваше не само стремежа му към внушителност, изтънченост и престиж, а и нужда, силна нужда да създаде дом.

Какво бе добавила тя към сътвореното от него? Няколко дреболии, едно осиротяло коте и кабинет, който безспорно бе невзрачен и лишен от стил според неговите стандарти.

Постепенно Ив започна да чувства къщата като дом, създаден от двама им. Нима нямаше право, след като бяха изградили живот, който означаваше много за всеки от тях.

Нямаше да допусне някакъв призрак от миналото да помрачи този живот.

Остави колата отпред и изкачи стъпалата до разкошната входна врата. Рурк бе построил къщата, но сега тя бе нейна територия, нейна земя. Никой не можеше да влезе, без да се пролее кръв.

Бе посрещната във фоайето от Съмърсет, следван по петите от котарака като закръглена сянка.

— Нека разменим по някоя ругатня вместо поздрав и без повече разговори — започна тя. — Имам работа.

— Все още не се е прибрал.

Сърцето й отново се сви, докато сваляше шлифера си.

— Благодаря, че ми докладва.

— Наложи се да промени графика на срещите си, за да вмести личен обяд.

Ив гневно метна шлифера върху колоната на парапета. Поне сега имаше удобна мишена, върху която да излее напиращия гняв, който я изгаряше отвътре.

— Хубав повод да позлорадстваш. Обзалагам се, че си готов да затанцуваш от радост, защото Маги е в града.

— Напротив — прекъсна я Съмърсет, удивително спокойно. — Никак не се радвам. Искам да ми отделиш минута.

— За какво?

Икономът стисна зъби и това й подсказа, че се е излъгала. Нещо трепваше зад непроницаемото му спокойствие.

— Неприятно ми е да говоря за Рурк по този начин, а ти правиш нещата още по-сложни. Но предвид тревогата, която не ми дава покой, нямам голям избор.

Устата й пресъхна.

— Каква тревога?

— Ела в приемната за малко. Камината е запалена.

Ив закрачи натам. Пламъците грееха червеникави и златисти. Всички богати тъкани сияеха, а грижливо лъснатите антики от масивно дърво блестяха. Когато застана в стаята, почувства вледеняващ студ.

— Ще седнеш ли? — попита Съмърсет. Ив поклати глава, отиде до прозореца и се загледа навън. — Ще ти налея вино.

— Не го хаби! — отказа тя. Не би понесла вино в това състояние.

— Тя е опасна жена, лейтенант.

— В какъв смисъл?

— Ловка манипулаторка. Обожава авантюри и интриги. И притежава сила, каквато обикновено имат изключително красивите жени. Още преди дванадесет години владееше изкуството да я използва до съвършенство, едва ли е загубила способностите си.

— Не е — промърмори Ив. — Осъзнава въздействието си.

— Освен това има забележителен интелект.

— Колко продължи сериозната им връзка? — когато Съмърсет не каза нищо, Ив се изправи пред него. — Не се прави на ударен. Колко?

— Доста време. Близо година.

Ив бързо се обърна към прозореца. Почувства остра болка точно под сърцето.

— Защо скъсаха?

— Планираха удар. Планираха го седмици наред. — Тя не бе пожелала вино, но той се нуждаеше от нещо, което да му вдъхне кураж. — Жертвата беше заможен мъж с великолепна колекция от произведения на изкуството. — Съмърсет отиде до лакирания бюфет, извади гарафа и си наля малко уиски. — Ролята на Магделана беше да го съблазни, да започне връзка с него. Беше много по-възрастен от нея и известен със слабостта си към млади и енергични жени. Щеше да събира информация отвътре за охранителната система, за навиците му и местата, където се пазят ценните творби. Спряха се на две картини на Реноар. Но в деня, когато трябваше да осъществят удара — докато Магделана и жертвата са на яхтата му — тя се омъжи за стареца по бързата процедура.

— По-добре питомното, отколкото дивото — рече Ив.

— Именно. Естествено, той трябваше да се откаже от удара, защото не бе сигурен дали информацията, която е получил, е достоверна, или е бил изигран. Това му коства много в няколко отношения.

— Но не е тръгнал по петите й, за да я накара да си плати. — Ив се обърна отново. — Не го е направил, защото е бил по-скоро наранен, отколкото ядосан. Обичаше ли я?

— Беше заслепен.

Нещо в нея се преобърна.

— Значи е още по-лошо.

— Съгласен съм. — Съмърсет отпи глътка. — Примиряваше се с доста неща, докато бяха заедно. Тя обичаше рисковете и в професионален, и в личен план. Но у нея има някакъв огън. А това го привличаше.

— Умна е — промълви Ив. — И образована. Направих проучване.

— Естествено. Беше много интелигентна млада жена.

— Ето за какво й се е възхищавал. Бил е впечатлен от интелекта й дори повече, отколкото от външността.

Съмърсет се поколеба за миг. Веднъж бе видял нея в компрометиращо положение точно в тази стая. Но ако го изтъкнеше, би причинил още по-голяма болка.

— Разбира от изобразително изкуство, музика и литература. Той винаги е бил жаден за знания, за опознаване на неща, от които е бил лишен като малък. Тя има глава за финанси и е ненаситна за разкош и блясък — обясняваше Съмърсет.

— Обичала е и да краде. Това също го е привличало.

— Обичаше да присвоява чуждото. Ако й купи подарък, сияеше от радост известно време, но далеч повече предпочиташе да го е задигнал. И винаги искаше още и го получаваше, без да го е молила директно. Намираше начин. И сега ще иска повече.

— Дойде в офиса ми, преди да си тръгна.

Съмърсет сведе поглед към чашата си и отново отпи.

— В неин стил е — обясни той — да посее някое и друго семе на интрига, като се преструва на добронамерена.

— Нещо подобно. Искаше да ме засегне, знаех го. Постигна целта си. Призна, че се е съгласил да й помогне в някакво бизнес начинание. Ако го е придумала да извършат нов удар или поне да й подготви почва за действие… Господи!

— Не бива да му позволяваш.

— Рурк не се нуждае от моето позволение.

— Но имаш влияние над него. Използвай го. Тя му е слабост и винаги е била.

— Единственото, което мога да направя, е да го попитам направо. Не мога да се боря с инсинуации и хитрини. Не ми се удават. — Ив усещаше, че ще се пръсне от гняв. — Не мога да се меря с нея в това отношение, мамка му! В края на краищата, изборът е негов. Винаги е било така. Сега се налага да поработя.

Тръгна към вратата, но спря и се обърна. Срещна погледа на Съмърсет.

— Тя е манипулаторка, вече ми е ясно. Освен това е красива, изтънчена, образована… И достатъчно умна, без съмнение, за да се докопа до всичко, което Рурк притежава. Честно казано, мислех, че ти би преливал от щастие, ако Рурк ме замени с точно такъв тип жена. — Преглътна, за да продължи, без гласът й да затрепери. — Няма да цапа къщата с кръв, ще знае коя рокля да облече за всеки прием. И никога не би забравила за делова вечеря, понеже през деня се е занимавала с нечий труп. Е, защо ми казваш всичко това?

— Тя наистина би била бляскаво украшение до него — спокойно започна Съмърсет. — Говори безупречно френски и италиански и има неограничен запас от чар, когато пожелае да го раздава. Отново ще използва Рурк. Ще ламти за още и за още от богатствата му. А ако е нужно или просто ако й хрумне да се позабавлява, не би се поколебала да го хвърли на вълците само за да види кой ще победи. — Съмърсет допи уискито си, замисли се за миг и продължи с официален тон: — А вие, лейтенант, често сте груба и определено не притежавате изискани обноски. Нито усет как да бъдете идеалната съпруга за мъж с положението на Рурк в очите на обществото. Но бихте сторили всичко, независимо от риска, за да го предпазите от нещо, което го застрашава. Тя е неспособна да го обича. А вашите чувства са искрени.

„Прав е“, помисли си Ив, докато се отдалечаваше.

Странно, че бе забравила колко страх и страдание може да донесе любовта.

Никога не ги бе изпитвала, преди да го срещне. Не бе познавала тази мъчителна болка, разтърсващия страх от загуба.

Не бе изживявала и вълнуващата тръпка на утехата, опияняващото щастие, което изведнъж изтласква всичко друго на заден план.

Отиде направо в кабинета си и програмира цяла кана кафе. Преди Рурк да се появи в живота й, вечер най-често се бе потапяла в работа. Не виждаше причина да не стори същото и сега.

Трябваше да мисли и за дълга си. Един човек бе убит. Човек, който според всички събрани досега сведения бе обикновен, приятен и амбициозен млад мъж.

Нямаше никакво доказателство, нищо, което да навежда на мисълта, че би пожелал зло някому. Не бе имал извратени сексуални наклонности, не беше използвал или разпространявал наркотици.

Нито бе откраднал, нито бе проявил жестокост към някого. Не бе изневерявал на съпругата си.

„Обяд със стара приятелка също не е изневяра“, помисли си Ив, докато буташе количката с кафето към бюрото си. Както и страстният секс до забрава с друга жена дванадесет години преди сключване на брак.

Рурк нямаше да й изневери. За това можеше да бъде спокойна.

Но дали щеше да изпита желание? Това бе по-трудният въпрос, който нямаше нищо общо с Крейг Фостър.

Седна, подпря лакти на плота и отпусна глава върху дланите си. Трябваше само да проясни мислите си. Да прогони натрапчивите съмнения. Не бе зле да вземе нещо за проклетото главоболие, което караше слепоочията й да пулсират.

Сърдита на себе си, дръпна горното чекмедже, в което Рурк бе оставил опаковка с малки сини хапчета. Мразеше да взема лекарства, но иначе нямаше да успее да се съсредоточи.

Погълна една таблетка с кафе и в този миг при нея дотича Галахад, готвейки се да скочи на бюрото й. Седна на пухкавия си задник и втренчи поглед в нея.

— Имам работа! — скара му се Ив. Но бе странна утеха да прокара ръка по главата на котарака и да го накара блажено да се изтегне. — Трябва да поработя, иначе ще полудея.

Завъртя се на стола и пъхна в устройството дисковете с информация, които искаше да прегледа.

— Компютър, съпоставка на списъците на персонала и клиентите от диск А с тези на настойниците на учениците, преподавателите, администрацията и помощния персонал от диск В. Съобщи за открити съвпадения.

Прието. Изпълнение.

— Вторична задача: стандартно проучване за всички имена от диск С, криминално минало, финансово състояние, трудова биография, семейно положение, образование.

Прието. Изпълнение.

Може би щеше да изникне нещо за някого от родителите, посетили училището онази сутрин.

— Последна задача: подреждане на сведенията за преподаватели, администрация и помощен персонал в академия „Сара Чайлд“ по азбучен ред на стенен екран едно.

Прието. Информацията е показана на стенен екран едно. Основната задача изпълнена. Няма съвпадения.

— Да, иначе би било твърде лесно — въздъхна Ив. — Използвай същите списъци за проучване за роднински връзки, бивши съпрузи или партньори на семейни начала.

Прието. Изпълнение. Вторичната задача изпълнена. Избор на екран за резултата?

— На монитора.

Ив се облегна назад и прегледа информацията.

Нямаше нищо съществено. Едно-две малки провинения — притежание на незаконни опиати за лична употреба, обвинение в кражба от магазин преди четири години… Никакви престъпления или излежани присъди.

Преди да се съсредоточи върху информацията на стенния екран, Ив притвори очи и мислено си преповтори всичко, което знаеше: отрова в горещия шоколад; термос, оставян всяка сутрин без надзор на достъпно място; навик…

— Момент!

Тя се надигна и присви очи, когато й хрумна да проследи друга нишка. Свърза се с Лисет Фостър:

— Обажда се лейтенант Далас. Извинете за безпокойството, но имам няколко въпроса. Вие сте приготвяли горещия шоколад всяка сутрин, нали?

— Да, както ви казах, приготвях го за Крейг.

— А пиехте ли от него?

— Не. Има твърде много калории — вяло отвърна Лисет. — Но той не знаеше, че използвах малко истински шоколад заедно със соевото мляко и какаовия прах.

— Защо го криехте от него? — учуди се Ив.

— Шоколадът е толкова скъп! Крейг нямаше представа, че го купувам и го добавям, както правеше майка ми. Много му харесваше, казваше, че никой не може да го приготвя като мен. И беше вярно, защото всяка сутрин слагах съвсем малко истински шоколад.

— Някой друг знаеше ли за добавката?

— Майка ми. Тя ме научи да го приготвям. Сигурна съм, че съм го споменавала и пред колежки. Може да съм се похвалила и на Мири. Беше малка тайна от Крейг. Не би одобрил, ако узнаеше, че харча пари за него.

— Забелязах какаовия прах в кухнята ви и опаковка течен шоколад в кутия от „Фам Витал“.

Лисет леко се усмихна.

— Никога не надничаше в кутиите ми с витамини, така че държах шоколада скрит там.

— Изпратихме праха и шоколада в лабораторията. Някой друг знаеше ли къде ги държите?

— Какаото може би, но не и шоколада. Мислите, че…

— В лабораторията ще установят дали към някоя от съставките е било добавено нещо друго. Гостува ли някой в апартамента ви през уикенда преди смъртта на съпруга ви?

— Не — отвърна уморено Лисет. — Мисля, че не. Излязох за малко в събота по магазините, но Крейг остана у дома. Не спомена да е идвал някой.

— Друг, освен вас, има ли ключ? Или вашия код?

— Мири, за извънредни случаи. Но…

— Добре. Кооперацията ви няма охранителни камери или портиер.

— Не можехме да си позволим по-скъпо жилище. Кварталът е спокоен, не сме имали неприятности.

— Добре, госпожо Фостър. Благодаря, че ми отделихте от времето си.

„Значи има още една вероятност“, помисли си Ив. Ако неизвестно лице е имало достъп до апартамента на семейство Фостър, познавайки навиците им, би могло да сложи отрова в праха. Вероятно Крейг е имал посетител, за когото не е казал на съпругата си.

Или… Не беше сигурно, че е станало точно предния ден. Навярно той е извадил късмет неколкократно, като не е погълнал от отровата или пък количеството се е оказало недостатъчно.

Ив взе доклада от лабораторията и прочете какво е съдържало питието в термочашата. Сред съставките не беше посочен истински шоколад.

Значи убиецът не знаеше за тайната рецепта на Лисет.

Ив стана замислено и пристъпи към таблото с материали по случая. Загледа се в снимките от местопрестъплението, в лика на жертвата. Скръсти ръце, докато се взираше в термоса.

„Нищо необичайно“, реши тя. Средно голям цилиндричен съд за около петдесетачка. Катраненочерен, с името на жертвата, изписано със сребристи букви. Изглеждаше нов…

Но нали го е използвал всеки работен ден повече от година? Защо изглеждаше съвсем нов?

Вече бе мислила върху тази версия, а сега тя просто се потвърждаваше. По дяволите!

— Бързо и лесно — прошепна тя. — Харчиш петдесетачка и можеш да ги подмениш за три секунди. Не се налага да изливаш истинския шоколад и да наливаш отровния. Вземаш неговия, пъхваш го в куфарчето или чантата си и оставяш другия.

„Хитро — каза си тя, — без цапане.“

Извади доклада на оперативната група, макар да знаеше, че не би пропуснала такава важна подробност, ако в сградата е намерен втори такъв термос.

— Компютър, сравни вероятностите във връзка със случай номер 33091-Д. Първа възможност: в термоса на жертвата е била сипана отрова сутринта в деня смъртта му. Втора възможност: термосът на жертвата е бил подменен с идентичен, съдържащ отровата, отново сутринта в деня на смъртта му. При коя от двете вероятността е по-голяма?

Прието. Изпълнение.

Ив наля още кафе в чашата си и закрачи пред таблото. Седна зад бюрото си.

При наличните данни вероятността при двете възможности не се различава съществено.

— Голяма помощ, няма що! — изпъшка Ив.

Щом обаче натуралният шоколад липсваше в състава на отровното питие, отпадаше и теорията, че рицинът е добавен към какаовата смес в апартамента на семейство Фостър.

Сипването му на местопрестъплението би било по-лесно, по-ефективно. Но пък с повече риск.

Подмяна на целия съд наистина бе най-хитрият, най-ефективният начин, и то с минимален риск от провал.

На следващия ден щяха да претърсят училището по-щателно. Но Ив бе готова да заложи главата си, че убиецът е отнесъл чашата на Крейг като трофей. Или се е отървал от нея, но извън училището.

Въведе описанието на съда като критерий за търсене на търговци на дребно в града и в мрежата, които продават точно тази марка и модел, с възможност за гравиране на име.

Само в Манхатън имаше повече от двадесет магазина, предлагащи тази стока, и три пъти повече онлайн търговци.

Най-сетне бе постигнала пробив. Независимо дали самата чаша играеше някаква роля, вече бе сигурна, че питието е било приготвено от убиеца. От някой, който не е знаел за тайната съставка на Лисет.

Отново посягаше към кафето си, когато видя Рурк изправен до вратата.

— Лейтенант!

— Здравей…

Предпазливо се взираха един в друг, докато той се приближаваше.

— Надявах се да не закъснея толкова.

— Е, случва се.

Край на търсенето. Няма открито съответствие.

— Понякога светът не се оказва толкова малък, колкото ти се иска да бъде — отбеляза Ив и повдигна чашата си.

— Имах дълъг работен ден.

— Аз също.

Той седна на ръба на бюрото и я погледна право в очите:

— Скарани ли сме, Ив?

Тя изпита ужасен гняв към себе си. Искаше й се да захлупи лице върху плота и да заридае.

— Не зная.

Рурк протегна ръка и прокара пръсти по косите й.

— Тази сутрин ме ядоса. Накара ме да изляза от кожата си. Нямаш ли ми доверие?

— Нима мислиш, че бих седяла тук, ако нямах?

— Щом е така, значи не би трябвало да има проблем помежду ни.

— Нищо не е толкова просто — въздъхна Ив.

— Обичам те, това е самата истина — тихо каза Рурк. — Сутринта не ме целуна за довиждане.

Наведе се и докосна с устни нейните. В този миг нищо не можеше да спре любовта, която я изпълни.

Той отново докосна устните й — топло и ласкаво.

— Сигурно не си вечеряла…

— Тъкмо набрах скорост в разследването. Не съм и помисляла за храна.

Той хвана ръката й и преплете пръсти с нейните. Сетне закачливо почеса котарака, който надигна глава.

— Изглеждаш уморена, лейтенант. Тъмните кръгове по очите са от безсъние… Ще спретна бургери. А после ще ми разкажеш за случая.

„Не желае да говорим за сутрешната кавга — помисли си тя — или за срещата си с Магделана.“ Рурк избягваше темата много ловко, но тя трябваше да бъде обсъдена откровено и ясно.

— Тази жена дойде в офиса ми — отрони Ив.

Лицето му дори не трепна. Нищо чудно, че бе железен при бизнес преговорите.

— Магделана ли?

— Не, кралицата на феите.

— Малко е рано за нея. Не идва ли през май?

— Господи, колко смешно! — нацупи се Ив. — Дойде в края на смяната ми. Хрумнало й, че можем да пийнем по нещо и да си побъбрим като приятелки. Знаеш ли какво й отговорих?

Рурк стана от бюрото.

— Съжалявам, ако това те е разстроило. — Той се отправи към вградения бюфет, откъдето извади бутилка бренди. — Тя е общителна, импулсивна. Предполагам, че е била любопитна да те опознае.

— Така ли? — Гневът се бореше в нея с нещо, което би могла да нарече остра болка. — Дори след като си й казал, че няма да ме хареса.

Той я погледна, наля бренди и прибра бутилката обратно.

— Нито пък ти нея. Най-вероятно е решила да ми докаже, че греша.

„Той бе заслепен от нея“, бе казал Съмърсет.

— Мисля, че това е било последното в списъка с намеренията й. Значи ще работиш с нея?

Този път раздразнението му бе твърде силно, за да го овладее и прикрие.

— Не, нищо подобно.

— Тогава значи е лъжкиня.

— Ако го е казала, или се е изразила погрешно, или ти не си разбрала какво има предвид.

— Аз не съм разбрала?

— Господи! — Той отпи глътка бренди. — Опитваш се да ме притиснеш в ъгъла, а няма за какво. Просто обядвахме заедно и тя ме помоли за помощ във връзка с инвестиция, която иска да направи. Съгласих се да й дам насоки и имената на хора, с които би могла да работи. Нещо, което съм вършил за други хора хиляди пъти досега.

— Тя не е като другите.

— Глупости! — Този път гневът му бе очевиден и необуздан. — Нима очакваше да кажа: „Съжалявам, не мога да ти дам имената на няколко бизнес партньори, защото на жена ми не й харесва фактът, че сме се чукали преди дванадесет проклети години?“. Не е в стила ти, Ив.

— Не мога да кажа, защото не съм изпадала в такова положение.

— В какво по-точно?

— Жена, към която си имал чувства, да застава на пътя ми. Да зная, че съзнателно парадира с това пред мен.

— Не съм от камък, имал съм чувства и към други жени, преди да те срещна. Разговаряла си с няколко от тях. Що се отнася до Магделана, защо би застанала срещу теб? — попита той. — Не може да спечели нищо от това. Драматизираш прекалено и създаваш сложна ситуация заради нещо, което се е случило години преди да узная, че съществуваш. От уверения ли се нуждаеш? Обещания ли искаш от мен? Въпреки всичко, което означаваме един за друг?

— Как става така, че тя предприема ходове, а аз съм тази, която заслужава укор? Не виждаш що за човек е.

— Виждам теб — увери я Рурк. — Виждам жена си да се терзае заради нещо от далечното минало. — Остави брендито и опита да бъде спокоен. — Ив, не мога да се върна назад и да променя това, което съм вършил преди толкова години. Дори и да имах възможност, не бих го направил. Защо да го сторя? Всяка крачка, която съм изминал тогава, ме е водела тук, при теб.

„Не е в това въпросът“, помисли си тя. А може да бе прав? Но всичко, което й се искаше да изрече, звучеше дори в мислите й като хленчене на обидена жена.

— Можеш ли да ме увериш, че не й се иска да продължите от там, където сте спрели?

— Ако има подобни желания, ще бъде разочарована. Ив, ние с теб не се събрахме като лекомислени тийнейджъри. Ако някой от двама ни се измъчва заради връзки, които са минали и заминали, преди да се срещнем, винаги ще бъдем сърдити.

Тя направо скочи на крака:

— Ти едва не преби Уебстър тук, в тази стая!

— Видях те в ръцете на друг мъж в собствения ни дом. Дяволски различно е. — Думите се изтръгваха от устата му, яростни и остри като бръснач. — Дори за миг не ми хрумна, че си го пожелала или насърчила. Превъзмогнахме го, лейтенант, въпреки заплахата ти, че ще ме халосаш. Какво искаш, по дяволите?

— Да узная какво цели тя, мамка му! Нов удар ли планира? Да не би да иска от теб…

— Дори и да има подобни намерения, не ми е споменала. Всъщност тъкмо обратното. Но каквото и да крои, не е моя работа. Нима ме смяташ за човек с толкова слаба воля, та не само отново да прекрача границата, а и да бъда примамен в леглото на друга жена! Каквото и да иска, Ив, няма да получи от мен друго, освен онова, което й обещах. Няколко предложения за инвестиции. Да накарам ли секретарката си да го оформи като договор за теб?

Гърлото й пареше, главоболието я мъчеше, а не бе постигнала нищо, освен да го ядоса, поставяйки Магделана като стена помежду им.

— Мразя да се чувствам и да се държа така! Мразя, че сега стоим тук и спорим за нея. Превръща се в център на вниманието ни.

— Тогава престани. — Рурк пристъпи към нея. Сложи длани на раменете й и ги прокара надолу по ръцете й, преди да я притегли към себе си. — Ако ще се караме, нека бъде за нещо истинско, а не за това. Ти не просто си центърът на моя свят, Ив. — Целуна я по челото, слепоочията и устните. — Ти си всичко в него.

Ив го обви с ръце и силно го притисна. „Все пак отговори — каза си. — Престани да се измъчваш“.

— Ти си виновен, че те обичам така. — За миг притисна лице към рамото му. — До полуда.

— Разбира се. — Той погали косите й и отново почувства слабост. — Нека изживеем лудостта си заедно. По-добре ли си сега?

„По-добре“, каза си тя. Но въпросът не бе приключен. Толкова се страхуваше какво би могло да последва, че мисълта не й даваше покой. Просто трябваше да я прогони.

Вече готова да смени темата, Ив се облегна назад.

— Бърджис в Ню Джърси беше много отзивчива.

— Радвам се да го чуя. — Рурк закачливо докосна трапчинката на брадичката й. — Коя е тази отзивчива Бърджис в Ню Джърси?

— Управителката на твоя завод там, получила е наредбата ти.

— Какво? А, да, изпратих такива до всички холдинги в началото на годината. Днес се оказа, че е имало полза.

— Не се прави на наивен. Само за твое сведение, в завода ти се обработва рицин.

— И какво от това?

— Рицин, отровата, с която е бил убит Фостър, се добива от кашата, която се получава от смилането на семената на растението за производство на масло.

Той присви очи:

— Да не би някой от завода да е замесен?

— Досега не съм успяла да открия връзка между никого от списъка на заподозрените ми и хора от завода. Все още нямам и мотив, поне не достатъчно ясен. Възможно е някога Фостър да е видял един от колегите си да върти любов с омъжена жена в учебно време. Но убийството е твърде крайна реакция, когато са те хванали в крачка.

— Може би Фостър е изнудвал любовника или любовницата — предположи Рурк.

— Няма доказателства за това, а и не е характерно за него. Не съм открила нито един човек, с когото да не е бил в добри отношения, дори въпросният любовник. Чакам резултатите от лабораторията и проучвам всеки от преподавателите, помощния персонал и администрацията. Както и родителите на учениците. Но не надушвам никаква гореща следа.

— Какво ще кажеш и аз да хвърля един поглед с по-свежи очи?

— Не би навредило.

„Забрави да ме убеждава да хапна нещо“, помисли си тя, когато Рурк седна да прегледа информацията. А може би така бе по-добре, нямаше особен апетит.

 

 

Когато си легна, спа на пресекулки, а накъсаният сън бе изпълнен с картини и реплики от разговорите й с Рурк, от разпитите и срещата с Пърсъл. Събуди се изтощена от глъчката на множество гласове, която бушуваше в главата й.

Но на сутринта съпругът й бе там, където седеше всяка сутрин: с чаша кафе на дивана в спалнята гледаше финансовия бюлетин по телевизията с изключен звук.

Ив се довлече до душа и опита да отмие изтощението си със силна гореща струя.

Когато се върна в спалнята, Рурк бе превключил на сутрешните новини. Веднага се отправи към кафето.

— Не можа да си починеш — каза той и дълго се взира в лицето й.

— Този случай не ми дава покой.

— Съжалявам, че не успях да помогна повече.

Тя сви рамене и отнесе кафето до гардероба.

— Може би днес ще изплува нещо.

— В чантата има приготвен тоалет за участието ти при Надин довечера.

Ив се намръщи:

— Защо да се преобличам?

— Резервни дрехи, в случай че имаш нормален работен ден и вечерта си цялата в кръв или с разкъсан панталон след лудо преследване на заподозрян.

— Както е тръгнало, ще прекарам по-голямата част от деня заровена в документация и няма да стигна доникъде.

— В такъв случай… Не, не това сако!

— Че какво му има?

Ив го погледна навъсено, но дълбоко в себе си изпита известна радост от забележката му, която й се стори толкова нормална, че едва сдържа глуповатата си усмивка.

— Не е подходящо за телевизията.

— И аз не съм за телевизията.

— Вярно е, но все пак…

Рурк стана и закрачи към гардероба й.

— Не е нужно да избираш тоалетите ми.

— О, скъпа Ив, напротив.

Извади сако с бронзови оттенъци, което би се заклела, че не е виждала преди, и го окомплектова с кафяв панталон и бледозлатисто поло.

— Бъди небрежна и дръзка — добави той, докато подготвяше дрехите. — Сложи обици. Може би малки златни халки.

Когато тя понечи да се възпротиви, той обхвана лицето й и я целуна бавно и страстно.

— Обожавам тези устни — прошепна Рурк. — Особено когато на тях се появи саркастичната ти усмивка. Какво ще кажеш за бекон с яйца?

— Приемам с повече ентусиазъм, отколкото идеята за златни халки на ушите ми.

Но след като откри чифт такива обици, ги сложи и се облече. Беше доволна, че той не отстъпи за дрехите й.

Точно когато се канеше да седне до мъжа си и котаракът скочи на страничната облегалка на дивана при вида на бекона, джобният линк на Рурк запиука.

В мига, когато го извади и погледна дисплея, Ив разбра кой го търси.

— Обади се — настоя тя, когато видя, че се кани да прибере апарата обратно. — Доста е ранобудна.

— Превключих на гласова поща. Да хапнем, преди закуската да изстине.

— Обади се — повтори Ив. — Пийбоди ще дойде тук всеки момент. Чао засега.

— По дяволите, Ив.

— Чао — повтори тя отново и тръгна към вратата.