Нора Робъртс
Невинни в смъртта (23)

Епилог

След дългото и изтощително разследване Ив се върна в офиса си.

Рурк беше там. Седеше на бюрото й и работеше на компютъра й.

— Това е полицейска собственост, приятел.

— Просто убивах времето с малко работа, която току-що изпратих на домашния си компютър. — Той се завъртя на стола. — Беше тежък ден за вас, лейтенант.

— Имала съм и по-тежки. Трябваше да се прибереш у дома.

— Хрумна ми, че може да имаш нужда от мен. — Стана и я прегърна.

— Мислех… надявах се, че ще се почувствам по-добре, когато тази част приключи — въздъхна Ив. — Че когато обявя край на разследването и процесът започне, ще бъда по-спокойна и доволна. Сега не мога да реша какво точно изпитвам.

— Съжаление към Оливър и Алика Страфо, непримиримост при мисълта за трагедията с невинното момченце, с болната старица и с добрия учител, станали жертви на една себична хлапачка. И състрадание към съпругата му, която вечно ще скърби.

— Свързах се с госпожа Фостър. Казах й, че сме приключили случая и ще отида да й обясня всичко. Господи — тя притвори очи, — трябва да си вървиш у дома.

— Не, ще дойда с теб.

Ив отново въздъхна.

— Би могло да помогне. Рейлийн е използвала сълзите си, за да омилостиви представителя на Агенцията за закрила на детето. Успяла е да го трогне. Но не и Майра. Обвинението ще бъде повдигнато утре. Междувременно, поради особената жестокост на престъпленията и без възражения от родителите ще бъде държана в арест за възрастни. Отделно от другите обитателки.

— Признавам, че никога през живота си не бях чувал нещо толкова смразяващо. — Рурк притисна устни към косите й. И двамата се нуждаеха от това. — Всички в контролната зала мълчаха. Не се чу нито остроумничене, нито мръсен виц, каквито често се разказват при електронното наблюдение по време на акция. Никой не обели дума, докато ти я разпитваше, а тя се перчеше с подвизите си. Страфо приличаше на призрак. Сякаш някой бе изтръгнал сърцето му.

— Поставена е под наблюдение на психиатър. Може би баща й ще се почувства длъжен да поиска консултация и от друг специалист. Не мога да използвам самопризнанията й, но имам всичко друго. И знаеш ли какво? Отново ще го изкопча от нея и ще го запиша.

— Как ще го постигнеш?

— Ще използвам нейната самовлюбеност. Помисли: „Рей, ти си най-добрата. Не само най-добра, а уникална. Ще станеш известна в целия свят“.

— А твърдиш, че аз съм страховит. — Рурк я целуна по челото. — Ти си уникалната. И си само моя.

— Няма дълго да се терзая заради това изчадие, да се питам как е възможно. Просто трябва да приема, че има въпроси без отговор. Трябва да бъдат загърбени.

— Състоянието на Алика Страфо вече е под контрол. Говорих с Луиз.

— Е, това все пак е нещо. Ще я разпитам веднага щом се съвземе достатъчно. А когато приключа с всичко, нека просто се приберем у дома. Ще отворим онова шампанско. Всъщност нека да има по бутилка за всеки, да се напием до забрава. А после да става каквото ще.

— Страхотен план. — Той свали шлифера й от закачалката и го донесе. — Имам безброй идеи какво да става после.

— Да, ти винаги си пълен с идеи. — Тя хвана ръката му. — И си само мой.

Ив усети спокойствието, което я обгърна, близостта, с която дълбоко бе свикнала. Той винаги щеше да бъде до нея, каквото и да се случеше оттук нататък.