Нора Робъртс
Наслада в смъртта (22)

22.

Ив се опита да не обръща внимание на факта, че Фийни и Рурк са увлечени в разговор на неразбираем компютърен език. Не стига това, а от другата й страна Макнаб и Пийбоди седяха сгушени един до друг като две сънени кутрета и по шушукането и приглушения им смях се познаваше, че си бъбрят за секс.

Ако скоро не се измъкнеше от проклетия микробус, щеше да извърши масово убийство. Щеше да използва тънкия като шиш за лед ток на едната от ужасно неудобните червени обувки и да го забие в компютрите.

От токчетата ставаше добро оръжие, помисли си тя. При подходяща сила и подходящ ъгъл, можеше да ги забие в нападателя.

Сигурно затова жените носеха такива, за всеки случай, ако се наложи да убият някого. Поне тогава би имало смисъл. Въпреки че й се струваше по-разумно да ги носят на ръцете си, където щеше да бъде по-удобно да ги използват, ако потрябва…

Убийствените й мисли секнаха, когато Кармайкъл заговори в слушалката й:

— Заподозрените влизат в театъра.

— Разбрано. Дръжте ги под око.

— Следваме ги. Отправят се към бюфета. Поръчват бутилка шампанско за ложата си. Държат се приповдигнато, привличат внимание с много гръмогласен смях. Влизат в залата. Персоналът бърза шампанското да бъде доставено в ложата им, преди да се вдигне завесата.

„Създават алибито си“, помисли си Ив.

— Заемете позиции. Ако единият се измъкне, някой тръгва след него.

— Мисля, че ще оставя това на новия. Затварям.

— Изпипват работата — каза Ив. — Пристигат пет минути преди началото на представлението, поръчват шампанско. Барманът ще ги запомни, както и сервитьорите, и някои от тълпящите се зрители…

„Чудовищата — помисли си тя — не са чак толкова глупави.“

— Ще трябва да изчакат, докато започне представлението, за да предприемат това, което са намислили. Докато хората се взират в сцената, след като светлините угаснат, те ще се измъкнат… Престанете да се хилите — скара се тя на Пийбоди. — Получавам тикове.

— Просто си седим тук.

— Познавам секси кикотенето отдалеч.

— Не съм се кискала.

— Не ти. Той.

Макнаб само се ухили срещу нея.

— Чух похотлив мъжки смях — настоя Ив. — Вие сте ченгета. Дръжте се като такива.

Тя ядосано се раздвижи и погледна Рурк.

— А ти на какво се усмихваш?

— Ела да седнеш тук и ще ти кажа. — С дяволит блясък в очите той докосна коляното й. — Може и аз да започна да издавам похотливи звуци.

— Стига! Карате Фийни да се срамува.

— Не ми прави впечатление — промърмори Фийни с наведена глава. — Заобиколен съм от тайфа глупаци, които се смеят похотливо или получават тикове, докато сме в акция за залавяне на двама побъркани типове, които изтребват за удоволствие.

— Не им ли казах да престанат?

— Като им обръщаш внимание, само ги насърчаваш. — Каза го с тъга, вдигна поглед към нея. — Сега аз ще започна да получавам тикове, защото ти събори стената.

— Каква стена?

— Онази, която бях издигнал в главата си, за да не чувам онова секси кикотене. А след като я срина, ще ги чувам и ще имам тикове.

— Значи аз съм виновна? Стената ти е била слаба, това е, щом съм успяла да я срина само като споменах… Млъкнете! — нареди тя и изведнъж стана сериозна, когато линкът й звънна. — Всички, млък! — Погледна дисплея, усмихна се. — Време е за шоу.

Прокара пръсти през косите си, за да ги разроши, потърка бузите си, за да поруменеят, и задържа линка точно пред лицето си. Беше Дъдли.

— Какво искаш, шибан нещастник? — попита Ив, говорейки завалено.

— Лейтенант Далас, слава богу! Трябва да ме изслушате. Имам само минута.

— Майната ти!

— Не, не, не ми затваряйте. Нуждая се от помощта ви. Заради Слай. Мисля… Господи, мисля, че е полудял.

— Говори по-силно. Тук е шумно, едва те чувам.

— Не мога да рискувам да говоря по-силно. — Продължи с драматичния шепот и съскане. — Изслушайте ме! Мисля, че той е убил Делафлот и горката Ейдриан. Нещата, които каза, след като си тръгнахте от „Лайънълс“… Не мога да повярвам. Беше толкова ядосан и изплашен. Каза… Но не мога да ви го съобщя по линка. Той се напи… Мисля, че скоро ще мога да се измъкна. Ще измисля повод или ще изчакам, докато задреме, за да изляза и да се срещна с вас. Трябва да ви кажа… Моля ви, нека се срещнем.

— Къде си, по дяволите? Ще дойда и ще закопчая онзи пиян задник с белезници.

— О, не! Почакайте, ами ако греша? Той е най-старият, най-близкият ми приятел. Имайте милост. Моля ви за помощ. И то точно вас, лейтенант, защото ще знаете какво да направите. Ако преувеличавам, ще разберете и Слай няма да изпадне в неудобно положение. А ако съм прав, ще разкриете тези ужасни убийства още тази вечер, преди той да… Ще бъдете героиня… отново. Ще ви признаят заслугите за спирането на тази лудост. Но не искам името ми да се споменава. Толкова е мъчително… Моля ви, в „Стратмор Сентър“ съм. Мога да изляза, но не и да се отдалечавам много. Трябва да се върна преди антракта, в случай че… „Лейди ъф Шедоус“. Само на една пряка е.

Дълбоко в себе си Ив се усмихна, но се намръщи срещу линка.

— Онази затънтена църква?

— Близо е и можем да разговаряме, без някой да ни прекъсне или подслуша. Трябва да ви се доверя. Вярвам, че ще направите каквото е нужно. Ще бъда там след двайсет минути и ще ви кажа всичко, което знам. Вие сте единственият човек, на когото мога да се доверя.

— Да, добре, но дано е ценно, Дъдли. Имах скапан ден.

Затвори и потупа с линка по дланта си.

— Наистина ме мислят за глупава.

— Бясна и глупава — добави Рурк. — Ще действат в екип.

— Несъмнено. Фийни.

— Засякох го.

— Макнаб, поеми волана, докато разпределя екипите. Искам ги на улицата, в радиус от не повече от две преки от уговореното място.

— Разбрано.

— Какво правиш на това нещо? — попита тя, докато Рурк работеше на джобния си компютър.

— Зареждам отново плана на църквата. Трябва да освежиш спомените си за разположението.

— Вече мисли като ченге — довери тя на Фийни. — Мрази да го казвам, но какво да се прави? Дъдли определи срещата след двайсет минути, значи ще бъде там след петнайсет или по-скоро. Ще трябва да се мъча на тези кокили поне една пряка от изток, в случай че някой от двамата се оглежда за мен. Дъдли е дрогиран — добави тя. — Зениците му бяха колкото чинии. Вероятно и Мориарити е взел някоя доза.

— Не мисли, че това ги прави по-малко опасни — предупреди я Рурк.

— Не, не смятам. Но ги прави безразсъдни. И ги е подтикнало да действат по-несдържано, бих казала, заради шоуто, което им разиграхме преди малко. — Взе джобния компютър от Рурк, разгледа плана. — Добре. При заемането на позиции, след като екипът на Бакстър докладва за движенията на андроида, сложихме хора тук и тук.

Погледна Пийбоди, получи утвърдително кимване.

— Втори екип отвън да заварди изходите. Искам да бъдат под наблюдение, докато и двамата заподозрени влязат. Никой да не издава присъствието си, преди да дам сигнал. Ясно?

— Да, лейтенант. Веднага тръгвам към тази позиция. Макнаб…

— Аз ще заема другата.

Пийбоди понечи да каже нещо, но размисли, когато срещна погледа на Рурк.

— Добре. Вие двамата ще бъдете вътре.

Ив би предложила на Рурк малкия си електрошоков пистолет, но се досещаше, че заедно с тоалета й Съмърсет е донесъл и оръжие за него. Не искаше да знае как е преминал през охраната.

— Искам вътре, Далас.

Вдигна поглед към Макнаб, докато той паркираше микробуса до бордюра. Понякога адски я дразнеше, но знаеше, че може да му вярва безрезервно.

— Заемаш позиция с Пийбоди и не искам да чувам никакви секси кикотения. — Докосна ухото си. — Ясно. Дъдли е тръгнал. Стой на мястото си, Кармайкъл, докато Мориарити го последва. Изчакай го. Екип А да довлече задниците си до църквата.

Рурк се наведе към нея и заговори, допирайки устни до ухото й:

— Помисли внимателно, преди да им позволиш да ти оставят дори един белег, ако ги искаш здрави и читави за арест. — Сетне наведе глава и впи устни в нейните. — Пази се, мое ченге.

Скочи отзад след Пийбоди.

Тя посегна към обувките, но срещна празния поглед на Фийни.

— Какво има?

— Не съм казал нито дума. Имаме бронежилетка, ако искаш.

— Ще ме прави дебела — каза Ив и го накара да се засмее.

— Няма да помогне, ако се прицелят в главата ти. Вземи. — Той пъхна ръка в едно чекмедже, извади бутилка.

— За бога, Фийни, няма да пия от това, за нищо на света, не и преди тази акция.

— Ще го повъртиш в устата си и ще го изплюеш. — Подаде й чаша заедно с бутилката ирландско уиски. — Нали искаш да те мислят за достатъчно пияна, за да се хванеш на този тъп номер, да паднеш в нескопосания им капан? Трябва да миришеш на алкохол.

Тя отпи, завъртя уискито в устата си и сложи малко от него на шията си като парфюм, което отново го разсмя. После изплю. Наведе се напред и силно дъхна в лицето му.

— Как е?

— Става. Ще ядем ли бургери с телешко утре?

— Може би.

— Бих изял един голям. А пай ще има ли?

— Не знам.

— Лимонов пай с белтъчна глазура. Подходящ е за лятно барбекю. Може би и ягодов кекс.

— Този бих го нападнала веднага… Ако не бъда убита.

— Баба ми правеше лимонов пай с белтъчна глазура. Поръсваше от онези малки захарни пръчици отгоре. Можеше да пече истински пай, моето бабче.

— Дъдли се е запътил към църквата. — Ив се надигна и репетира разкопчаването на сакото, изваждането на оръжието. — Така ще стане. Всички екипи да стоят на позиции. Далас — в движение.

— Трябва леко да залиташ, в случай че те наблюдават.

Тя слезе отзад.

— С тези обувки не е проблем.

— Наслука.

Усмихна му се чаровно, преди да затвори вратата.

Не бързаше, мислено репетираше държанието си. Забеляза ченгетата, но знаеше накъде да гледа. Залитайки, влезе в църквата.

Беше запалил няколко от имитациите на свещи, забеляза Ив, и светлината трептеше и се движеше. Направи още няколко нестабилни крачки и застана на пътеката между задните скамейки.

— Дъдли, нещастнико. — Гласът й отекна. — Дано не ми губиш времето.

— Тук съм. — Гласът му трепереше. Навярно се надяваше да звучи уплашено, но тя долови подигравателната нотка. — Исках… Исках да се уверя, че сте вие, че не ме е проследил.

— Не се безпокой, ще те пазя. Плащат ми, за да пазя негодниците в града.

— Сигурно не е достатъчно.

— Толкова си повърхностен. Не парите са важни, а властта. Нищо не може да се сравни с удоволствието да гледам как заподозрените се подмокрят от страх, когато ги притисна. Имаш пет минути — каза тя, докато Кармайкъл шепнеше в ухото й, че Мориарити е тръгнал.

— Не знаете колко много означава за мен, че дойдохте. Наясно съм, че сте под ужасно напрежение.

— Майната му на напрежението. Когато приключа този случай, ще ме дават по телевизията със седмици. Може да излезе и нова книга. Двама богати глупаци като теб и Мориарити… Медиите ще се надпреварват да ме превъзнасят.

— Слай е убиецът. — Той се приближи към нея, отново се спря. — Прикривах го, но не знаех какво е извършил. Ако знаех… Разбрах го едва тази вечер.

— Петте ти минути изтичат, Дъдли. Говори или ще те задържа за разиграване на полицай. Повярвай ми, не съм в настроение да влача задника ти в Централата.

— Мориарити е пред вратата — чу Ив в слушалката си и в същия миг долови тихите вибрации от линка в джоба на Дъдли. Той плъзна ръка вътре.

— Хей, да виждам ръцете ти!

Несръчно затършува в чантата си.

— Съжалявам. — Дъдли тръсна ръце. — Нервен съм. Толкова ми е мъчно. Трябва да ми помогнете!

Сграбчи я за китките, сякаш в отчаяние.

Вратата се отвори със замах зад гърба й. Трябваше да потисне инстинкта си да заеме отбранителна позиция и вместо това залитна. След миг усети допира на електрошоковото оръжие до шията си.

— Стой мирно — нареди Мориарити.

— Не, все още не! — извика Дъдли. — По дяволите, Слай. Без измами.

— Просто привличам вниманието й.

Той плъзна оръжието към рамото й. Така щеше да я зашемети, помисли си Ив, но нямаше да я убие.

— Що за игра е това?

— Не е игра, лейтенант — каза й Дъдли. — Игрите са за децата. Това е приключение. Състезание. Хвърли тази хубава чантичка или Слай леко ще те погъделичка. Доста неприятно — добави той, когато Ив се поколеба.

— Нека всички да се успокоим.

Тя пусна чантата на земята.

— Ще ми се да имахме повече време. — Дъдли закрачи покрай скамейките, наведе се. — Надявахме се да имаме повече време, преди да стигнем до теб. И възнамерявахме да използваме „Свети Патрик“. Щеше да бъде грандиозно, нали?

— Щеше да ни донесе слава. — Слай леко се раздвижи зад гърба й. — А това място? Не блести с нищо особено.

— След тази вечер ще се прочуе. — Дъдли изправи гръб, размаха старинното оръжие във въздуха. — Ние ще го направим известно.

— Какво е това, по дяволите? — попита Ив.

Дъдли зае поза за фехтовка, разсече въздуха с острието.

— Нарича се шпага, невежа кучко. Италианска, много стара и много ценна. Оръжие на аристократ.

— Няма да се отървете безнаказано. Партньорката ми знае къде съм, с кого ще се срещна.

— Лъжите няма да ти помогнат. Толкова си пияна, че едва помнеше името си, когато ти се обадих в онзи бар, където беше. И дойде тук точно както ти казах.

— Вие сте ги убили. Всичките. Хюстън, Крамптън, Делафлот, Джонас. Двамата сте работили заедно — точно както предполагах.

— Не беше работа — поправи я Дъдли. — Беше удоволствие.

— Планирахме още един рунд преди теб, но…

— Знаех си! — Все още играейки ролята на безпомощно пияна, Ив леко залитна в хватката на Мориарити. — Заговорничили сте да убиете четирима души.

— В Ню Йорк — потвърди Дъдли с широка самодоволна усмивка. — Но събрахме доста точки другаде.

— Ала защо? Кои бяха те за вас?

— Незначителни стари познати, нови играчки.

Дъдли избухна в смях, докато затрепери.

— Уини, налага се да се връщаме.

— Прав си. Жалко, че не можем да си поиграем още малко с нея. Трябва да бъде едновременно, не забравяй. В една и съща част от секундата, за да остане резултатът равен. Твоят спусък, моето острие. Да кажем, на три.

Мориарити се наведе, устните му докоснаха ухото й.

— Кой е глупакът сега? — попита той.

— Сигурно ти.

Ив удари с лакът ръката му, с която държеше оръжието. И заби тънкия ток на лявата си обувка в пръстите на крака му. Докато се завърташе, Дъдли нападна. Острието леко се плъзна по бицепса й, но отскочи, когато тя завърши завъртането. И прониза Мориарити.

С ококорени очи Дъдли нададе вой — странно съчетание от мъка и ярост. Докато ченгетата нахлуваха в помещението, тя си достави удоволствието да му нанесе жесток юмручен удар по лицето.

Почти без да погледне Дъдли, Рурк прескочи приятеля му.

— Две съсипани сака за една седмица.

— Не съм виновна.

— А кой е виновен тогава? Виж, кокалчетата ти са пострадали.

— Недей… — просъска Ив, когато той повдига ръката й и целуна кокалчетата на пръстите й.

— Заслужаваш това — скара й се Рурк, — защото го удари. Нали знаеше, че аз искам да го направя?

— Бусът и линейката са на път. — Пийбоди погледна към Мориарити. — Добра хватка. Жалко за сакото.

Ив притисна ръка към разрязания си ръкав.

— Струваше си. Добре, а сега нека да довършим. Пийбоди, запази стая за разпити. И кажи на медиците да се опитат да спасят този тук. Може да е романтично, ако се окаже, че приятелчето му го е убило, но сега не ми е до поезия. Отивам в Централата да се преоблека и да докладвам пред командира.

— Не и преди медиците да се погрижат за раната ти — възрази Рурк.

— Само ме одраска… И това нямаше да стане, ако не бяха идиотските обувки.

— Имаш две възможности. Или седни да изчакаш медиците, или ще те засрамя пред подчинените ти, като те целуна.

Тя седна.

 

 

Дъдли поиска адвокат веднага щом дойде на себе си и това даде време на Ив да се измие и преоблече, да докладва пред Уитни и да разпусне екипа.

Застана в конферентната зала, сама, срещу таблото с лицата на мъртвите. Замисли се за съпругата на Джамал Хюстън, за неговия приятел и партньор, за ридаещите родители на Ейдриан Джонас и разтреперената й асистентка, която едва бе запазила самообладание, и за всички други, чиито сърца бе принудена да разбие с новината за нечия смърт.

Щеше да поговори с тях — с всеки от тях — отново, да им каже, че хората, отнели живота на близките им и разтърсили целия им свят, са заловени. И ще платят за действията си, доколкото зависи от нея.

Надяваше се това да помогне на живите и продължаваше да вярва — поради причини, които не разбираше напълно — че ще успокои душите на мъртвите.

В този миг забеляза доктор Майра и извърна глава от таблото.

— Какво правиш все още тук? — попита Ив.

— Исках да видя как ще завърши това. — Майра застана до нея и също се загледа в лицата. — Толкова много. Невероятна жестокост…

— Щеше да има още. Тази вечер ги хванахме и сега ще ги тикнем в ареста. До голяма степен благодарение на теб. Ако по-рано бях загряла, че са набелязали мен, може би нямаше да има толкова много лица на таблото.

— Знаеш, че не е така, и не бива да мислиш подобни неща. Също толкова лесно може да се каже, че щяха да бъдат повече, ако ти не се беше досетила за модела толкова бързо. Свърши добра работа по случая, тази вечер ще го приключиш. Искам да наблюдавам разпита на Дъдли.

— Може да се забави. В момента преговаря със свитата си от адвокати.

— Ще почакам. Разбрах, че си пострадала.

— Само драскотина, заради обувките. Пречеха ми да пазя равновесие. Все пак — потупа по ръката си Ив — беше италианска шпага. Много ценна…

Пийбоди влезе.

— Здравейте, доктор Майра. Далас, главният адвокат на Дъдли иска да говори с теб.

— Дано е за добро. Ще го чакам пред стаята за разпити.

 

 

Бентли Соренсон беше мъж с внушителна осанка и бели кичури, виещи се сред буйните му черни коси. Той рязко кимна на Ив.

— Лейтенант, трябва да ви уведомя, че възнамерявам да подам официално оплакване за отношението ви към моя клиент, излишна употреба на сила, устройване на засада и тормоз. Освен това, вече се свързах с губернатора, който ще разговаря с прокурора за фалшива информация и неправомерен обиск на жилището на клиента ми, фирмата и автомобилите му. Искам клиентът ми да бъде освободен до пълното изясняване на случая.

— Можете да подадете каквито документи желаете. Можете да се обадите на губернатора, на вашия конгресмен и дори на президента, по дяволите, но клиентът ви няма да излезе оттук. Можете да възпрепятствате работата ми, господин Соренсон. — Ив нехайно сви рамене. — Но аз ще се прибера, ще си легна и ще си почивам през уикенда, а той ще го прекара зад решетките.

— Господин Дъдли е уважаван бизнесмен от едно от най-влиятелните семейства в тази страна. Няма криминално досие и е оказал пълно съдействие на вас и отдела ви. Освен това се е обърнал към вас за помощ и е предложил своята, а вие сте се отнесли грубо с него.

— Знаете ли, залагам петдесет на петдесет, че или сте идиот, или просто си вършите работата. Ще бъда благосклонна към вас и ще приема второто. Трябва да решите дали тази вечер ще блокирате разпита, което означава клиентът ви да охлажда страстите си зад решетки до понеделник, или ще влезем там и ще поговорим.

— Мога да уредя изслушване от съдия след час.

— Давайте, а аз ще подремна, докато го уреждате. Беше дълга седмица.

— Сериозно ли сте готова да рискувате кариерата си?

Тя зае нехайна поза и пъхна палци в предните си джобове.

— Това заплаха ли е, господин адвокат?

— Въпрос, лейтенант.

— Ще ви кажа какво не съм готова да рискувам. Клиентът ви да излезе от тази стая, преди да го разпитам, освен ако не е, за да бъде отведен в ареста… Не желая да рискувам да офейка, защото има пари и средства да го направи. Много добре знаете, че мога да го задържа до понеделник, така че нека престанем взаимно да си губим времето. Ще разговарям с него сега или си отивам у дома.

— Както искате.

Ив използва устройството на ръката си.

— Детектив Пийбоди, явете се в стаята за разпити. Хубава джаджа, а? — каза тя, когато забеляза, че Соренсон се взира в часовника й. Отвори вратата, влезе.

Дъдли имаше синина и оток на брадичката, а очите му бяха зачервени и подпухнали от плач. Бе имал достатъчно време да изтрезнее, забеляза тя, и това можеше да бъде полезно. От двете му страни стояха двама други адвокати. Млади, привлекателни жени. Едната буквално държеше ръката му.

— Запис, включен. Лейтенант Ив Далас, разпит на Уинстън Дъдли Четвърти. — Стовари обемиста папка върху своя край на масата. — Присъстват още адвокатът на господин Дъдли — Бентли Соренсон, и още двама представители. Ще каже ли всеки името си за записа?

Когато го направиха, тя мислено ги нарече просто Блондинка и Червенокоска.

— Детектив Дилия Пийбоди се включва в разпита. Е, цялата банда вече е тук. Как е лицето, Уини?

— Ти ме удари. Спасих живота ти, а ти ме удряш и влачиш като престъпник.

— Спасил си живота ми? Господи, спомените и записките ми, водени в хода на разследването, както изисква процедурата при всяка наша среща, говорят друго. Също и записите и показанията на полицаите от църквата „Лейди ъф Шедоус“.

— Тези записи и показания ще бъдат поставени под съмнение — намеси се Соренсон. — Ще документираме вашата вендета срещу клиента ми.

— Да, приложете този малък номер, да видим докъде ще стигнете. Да започнем оттам. Ти ми се обади малко след двадесет и два часа.

— Беше пияна — каза той на Соренсон. — Но бях отчаян. Почти не можеше да говори свързано, когато пристигна, и едва стоеше на краката си, толкова беше замаяна.

Ив отвори папката, извади оригинал на резултати от изследвания и го хвърли на масата.

— Алкохолните ми проби, направени през интервали от по един час от деветнадесет до двадесет и един. Напълно чиста.

— Фалшифицирани, както всичко останало! Вече беше пияна, когато дойде при нас със Слай в „Лайънълс“. Десетина свидетели могат да потвърдят това и обидното ти отношение. Собственият ти съпруг е отвратен от теб.

— Впрочем Рурк ти праща много поздрави. Сигурно не си го забелязал в църквата.

Тя се усмихна, когато лицето на Дъдли почервеня от ярост.

— Заложили сте капан на клиента ми… — започна Соренсон.

— Глупости. Клиентът ви ми се обади, което е потвърдено от паметта и на двата линка. Срещнахме се по негова молба. Не само процедурата изисква да имам подкрепление, а и се препоръчва от политиката на отдела. Ти призна, Уини, при срещата ни, когато приятелят ти допря електрошоков пистолет до гърлото ми, че двамата сте си устроили състезание по убиване на набелязани жертви.

Извади снимките от папката си, подреди ги една по една.

— Изопачила си думите ми. Правех всичко възможно да спра Слай. — Сълзи, навярно искрени, бликнаха от очите му, докато безсрамно лъжеше. — Предадох и убих най-близкия си приятел заради теб.

Погледна го, също както той бе погледнал Рурк в „Лайънълс“. Със сдържано презрение.

— Много лесно топиш най-скъпия си приятел.

— Изпълнявам дълга си. И Бог знае, че не мога да му навредя. Той е мъртъв. Убих го, за да те защитя.

— О, не се безпокой, не си го убил. Всъщност вече е доста добре.

— Лъжеш. Видях го.

— Какво си мислиш, че си видял, надрусан с „Хайп“ и малко първокласен „Зеус“? Пробата ти за наркотици.

Ив я извади от папката.

— Бях изплашен. Затова взех малко. Можеш да ме обвиниш в употреба на незаконни опиати, но…

— Млъкни, Уини.

— Не съм убиец! — Той се извърна към Соренсон. — Беше Слай. А Слай е мъртъв!

— Все още не е и ще си поговоря с него сутринта — увери го Ив. — Обзалагам се, че и той ще те натопи така бързо и лесно… Полицаят, който е при него, казва, че ти е много сърдит, след като го прободе.

— За да те спася.

— Защо донесе онази старинна италианска шпага в църквата, Уини?

— Не съм аз. Слай я донесе.

— Всъщност не. Донесе я твоят андроид. Същият, който вие двамата сте използвали да играе ролята на домашен андроид на Симпсън в нощта, когато Слай уби, а ти участва в заговора за убийството на Люк Делафлот. Андроидът е при нас, Уини, и проверяваме устройствата му. С приятелчето ти трябваше да унищожите тази машина.

Ив кимна на Пийбоди, която излезе.

— Детектив Пийбоди излиза от стаята за разпити. Има много неща, от които е било най-добре да се отървете. Я виж тук, още снимки.

— Нямам представа кои са тези хора.

Но ръцете му затрепериха.

— Разбира се, че имаш. Вие сте ги убили.

— Лейтенант, ако ще добавяте още абсурдни обвинения към клиента ми, ще…

— Това е модел, господин адвокат, и мога да посоча връзката на всеки от тези хора с клиента ви. Ето първата, която изровихме. Били сте в Африка, било е горещо… Ти си й плащал, нали? Трябвало е да изпълнява всяка твоя прищявка, когато поискаш. Толкова си неотразим — продължи тя и закрачи в кръг около масата. — Жените трябва да лягат, когато им наредиш, да разтварят крака, когато им кажеш. Всъщност сама си е била виновна и добре че е бил Слай да те измъкне.

Ив протегна ръка, наведе се над него и сложи снимката на останките на Мели Бристоу от папката.

Блондинката закри лице.

— Да, потресаващо, но вече е била мъртва. Страхотна тръпка, да се отървеш безнаказано за убийство. А и те са били просто незначителни хорица. Като София Ричи в Неапол, като Линет Джоунс във Вегас.

Докосна всяка портретна снимка, докато Соренсон отхвърляше обвиненията й, а Дъдли продължаваше да трепери.

— Но е било още по-голяма тръпка да убивате хора, които са станали известни, нали? — продължи тя. — Защо да си губите времето с този и онзи? Решили сте да добавите нещо пикантно в състезанието. Впрочем какво щеше да получи победителят?

— Съчиняваш си.

— Баровска версия на класическата игра „Улики“. О, почакай.

Ив натисна бутона на диктофона, предварително нагласен, и зазвуча гласът на Дъдли:

„Игрите са за децата. Това е приключение. Състезание.“

— Колко ли точки си спечелил за компаньонката в лунапарка с байонета? — запита се Ив. — Байонетът на прачичо ти. Или за посредничката на алеята за джогинг с камшика. Камшикът е бил изработен специално за теб в Австралия. Детектив Пийбоди се връща в стаята за разпити. О, виж, тя ти носи част от любимите играчки.

— Не съм бил близо до никое от двете места. Много добре знаеш, че имах гости в нощта, когато беше убита Ейдриан.

— Разговаряхме с хората от списъка на гостите ти. Още по-точно, с персонала, нает за малкото ти соаре. Сервитьорите, Уини. Те често виждат неща, които хора като теб не забелязват — усмихна се тя. — Вече открихме няколко гости, които са те търсили, за да ти пожелаят лека нощ, преди да си тръгнат, но не могли да те намерят никъде.

— Имам голяма къща, обширно имение.

— Да, и си имал нужда от много допълнителен персонал, който няма причина да лъже заради теб. Няколко души са забелязали теб и Ейдриан Джонас да се отправяте към гаража, а други са те видели да се прибираш малко след три сутринта. Сам.

— Подкупила си ги. — По лицето му бе избила пот като роса. — Всичко го правиш от завист.

— Хм, от какво?

— Може да си подмамила Рурк да се ожени за теб, може да имаш пари, но никога няма да бъдеш важна личност. Никой от двама ви няма да бъде това, което съм аз.

— И слава богу. Имам показания, записи, свидетели, оръжия. — Ив сви рамене. — А, и знаеш ли още какво? Запазил си това в заключено чекмедже в спалнята си. — Извади малка дамска чанта. — На Ейдриан Джонас.

— Забрави я на партито. Запазих я, за да й я дам.

— Не, измисли нещо по-добро. Попаднахме на паметливи сервитьори, които са я видели да влиза в гаража ти с чантата.

— Изпусна я.

— А, и странно защо линкът й не е бил вътре, въпреки че е разговаряла по него минути, преди да тръгне с теб към гаража. Странно е и че в колата ти бяха открити нейни отпечатъци и няколко косъма. А и две от момчетата, които си наел да паркират, са видели твоята кола да излиза от имението по-малко от час преди настъпването на смъртта.

— Сигурно е помолила някого от прислужниците да я откара. Не мога да държа всички под око.

— Твои ли са тези обувки? — Ив ги извади от кутията и той сви рамене. — Мога да спестя време и на двама ни, като ти кажа, че бяха намерени в гардероба ти, маркирани и регистрирани. Бил си с тях в нощта на убийството на Ейва Крамптън. Имаме те на видеозапис — със същите обувки и дегизировка — как влизаш в Къщата на ужасите с нея по-малко от трийсет минути преди смъртта й.

— Не е възможно. Аз се… Не съм бил там.

— Щеше да кажеш, че си се погрижил, блокирал си камерите с това. — Ив извади блокиращото устройство. — Постарал си се, Уини, безспорно. Но не си успял да блокираш всичките. Преди да изтъкнете, че навярно много хора носят обувки от този модел — обърна се тя към Соренсон, — трябва да знаете, че са ограничен брой, в този номер и цвят, и много малко са продадени. Елиминирахме всеки друг купувач като заподозрян. Не мисля, че клиентът ви е бил напълно откровен с вас.

— Трябва да поговоря насаме с него.

— Разбира се. Предвид късния час, мога да отложа продължението на разпита за понеделник сутринта. Обзалагам се, че вече си доста напрегнат, Уини. Господи, как трепериш и се потиш. Сигурно ти се иска да вземеш нещо за успокоение. До понеделник има много време, толкова дълго в килия, без обичайните ти удоволствия.

— Не можеш да ме задържиш тук.

Тя се наведе точно пред лицето му.

— О, мога, и още как.

— Соренсон, некадърнико, направи нещо.

— Лейтенант, мога ли да поговоря с вас отвън?

— Не мърдам оттук. — Ив се облегна на стола си и кръстоса обутите си с ботуши нозе. — Защо не ме очистиш, Уини? Такъв е бил планът. Но Слай го провали, прецака всичко. Той е губещият. Но и ти се провали. Господи, колко сте смешни. За по-малко от седмица се справих и с двама ви. Може би трябва да пийна нещо, за да полея победата.

Извади бутилка шампанско от кутията.

— Скъпа стока от Франция. Специална реколта, номерирано и вписано в регистъра на Делафлот за вечерята на Симпсън. Беше в твоята винарска изба. Този Делафлот, как се е осмелил да си легне с мамчето ти? Шибано френско парвеню.

— Затваряй си устата.

— О, имам и още доста неща. Толкова много, че съм изумена, че сте се измъквали цели девет месеца. Какво казва председателят на журито на участъка? — посочи към Пийбоди.

— Дава им пет и осемдесет по десетобалната система. Но това е за изобретателност — добави Пийбоди. — Оценката за изпълнение пада на четири и шейсет.

— Справедливо. Но беше забавно, нали, Уини? Толкова забавно, че започнахте да го правите за удоволствие, а не за точки. И ти го обожаваше, както обожаваш опиатите. Какво е животът без тръпка и адреналин?

— Лейтенант, достатъчно. — Соренсон стана. — Да приключим този разпит тук.

— Няма да остана тук, да стоя в килия. Ти, некадърен нещастнико, свърши работата, за която ти се плаща! Искам да си отида у дома. Искам тази кучка да бъде наказана.

— О, вече не издържаме, а? — Ив поклати глава със съчувствие, когато погледна часовника си. — Минало е доста време. Не че някога ще си отидеш у дома, Уини, но там няма да намериш запасите си. Взехме и тях.

Той скочи на крака и избута Червенокоска от стола й, когато се опита да го успокои.

— Нямаш право да докосваш нещата ми. Аз ти плащам. Ти си просто слуга на обществото. Аз те притежавам.

— Вие сте плащали и купували тези хора. — Ив посочи към снимките, разпилени по масата. — И според вас сте имали пълното право да ги убивате за развлечение.

— Адски си права. Те са никои. — Дъдли помете и събори снимките на масата. — Нищо повече от андроиди. Кой плаче, когато унищожат някой андроид? А ти си временна държанка на едно хитро, амбициозно нищожество. Трябваше да убием първо теб.

— Да, предполагам. Пропуснахте тази възможност.

— Уинстън, не искам да казваш нито дума повече. Чуваш ли ме, нито дума!

— Ще послушаш ли платения си слуга, Уини? — Ив вкара подигравателна, самодоволна нотка в гласа си. — Той ли ще ти нарежда какво да правиш?

— Никой не ми казва какво да правя. Ще си тръгна оттук и ще те съсипя. Мислиш си, че като си се омъжила за богаташ, не си застрашена от нищо? Аз имам име, влияние. С една дума мога да те срина.

— Коя дума? Защото на мен са ми нужни повече. Ето ги. Уинстън Дъдли Четвърти, освен обвиненията срещу вас, които вече са на записа, вие сте обвинен за още пет убийства и съучастничество в убийствата на следните лица: Мели Бристоу, човешко същество…

Зад нея, докато изреждаше останалите имена и обвинения, Пийбоди отвори вратата на двама униформени. Вече го бе ударила веднъж, затова този път се отдръпна, когато той нападна, и остави на униформените да му сложат белезници.

— Лейтенант! — Соренсон излезе след нея. — Очевидно е, че клиентът ми е емоционално и психически нестабилен и може би страда от наркотичен глад…

— Обърнете се към прокурора. Аз свърших работата си.

Ив продължи напред и когато мина покрай вратата на стаята за наблюдение, Рурк излезе и я настигна.

— Добра работа, лейтенант, като за временна държанка.

— Поласкана съм да чуя това от хитро, амбициозно нищожество.

— Колко добре си пасваме. — Той хвана ръката й. — Готова ли си за уикенда?

— О, господи, нямам търпение да хапна лимонов пай с белтъци и ягодов сладкиш.

— Откъде този апетит?

— Понякога човек иска да се поглези. — Тя пое към конферентната зала. — Трябва ми около половин час да приключа с документацията. Утре сутринта ще се наложи да отделя два часа за Мориарити.

Рурк само кимна и задържа ръката й в своята, когато погледнаха към таблото.

— Няма да има повече лица — каза той. — Не и тази нощ.

Ив знаеше, че разбира колко важно е това за нея. И че е наясно, че ще има други лица в други нощи.

Но не и тази.

Обърна се към него, прегърна го и отпусна глава на рамото му, дишайки спокойно.

Прав беше. Толкова добре си пасваха.