Нора Робъртс
Наслада в смъртта (21)

21.

Беше се запитал дали се е досетила, но сега разбра, че не е стигнала дотам. Просто не си бе дала сметка колко точно се вписва в профила на жертвите.

Беше най-добрата в това, с което се занимаваше, и известна със способностите си, особено след успеха на книгата на Надин. Сама бе постигнала всичко.

Не можеше да бъде наета от някого, но служеше на обществото.

А връзката, мамка му, беше чрез Рурк, нали?

Вече си даваше сметка за това и проклета да бъде, ако сега той не умуваше как да използва себе си като примамка.

— Значи, според теб аз съм набелязана жертва — обърна се Ив към Майра.

— Според мен не само идеално пасваш, а ще бъдеш най-ценният трофей за тях. Избрали са момента за първото убийство така, че да има голяма вероятност ти да поемеш случая — напомни й Майра. — Дори и да не беше, щеше да се включиш в разследването по някакъв начин след второто убийство, което е свързано с Рурк чрез мястото. Отговаряш на изискванията им за подходяща жертва. Известна си като една от най-добрите в своята област. Прочула си се с това, което правиш.

— Не съм била свързана с тях в миналото.

Но тя погледна към Рурк и млъкна.

— Разбира се, че си — спокойно каза той, — защото аз съм имал общи бизнес интереси с тях. Ако приемат тези неща лично, имат причина да изпитват враждебност към мен заради някои от сделките ми.

Ив пъхна ръце в предните си джобове.

— Защо не са набелязали теб?

Рурк се усмихна.

— Би било забавно, а? Но не се вписвам — добави той. — Нито предоставям услуги, нито съм за продан. Да закриляте и служите, лейтенант, това е професионалния ви дълг. Ако за момент се опиташ да поразсъждаваш като тях, вместо да мислиш как да им устроиш клопка, ще проумееш, че си скъпо удоволствие. И то мое. От тяхна гледна точка, аз съм те купил с парите си…

Долавяше яростта й, горещите изблици, и продължи да я гледа, облегнат на стената.

Но тя запази самообладание. Тази сила на волята бе достойна за възхищение. Просто кимна.

— Искам да помисля върху това, да го обсъдим по-задълбочено, но излагането на доказателствата, събрани досега, и получаването на съдебни заповеди е приоритет и главна цел. Имаш ли достатъчно за представяне пред шефа си, Рио?

— Ще му занеса това и ще настоявам. — Рио остана на мястото си, огледа таблата и екраните. — Имате куп косвени улики, които се равняват на солиден аргумент за заповеди за обиск. Но нямаш шанс за арест. И навярно го знаеш — добави тя. — Убеди мен и аз ще убедя главния прокурор. Убеждаването на съдия да издаде заповеди за обиск на домовете на двама мъже без криминално минало, при техния произход, връзки и влияние… за това ще бъде нужна работа и ще отнеме време. — Стана от стола си. — Най-добре е да започна час по-скоро. Няма да бъде никак лесно. Ще се обадя.

— Да направим този куп косвени доказателства още по-голям — каза Ив, когато Рио излезе. — Продължавайте да ровите, докато изкопчите по още нещо с хитрост. Ще натрупаме всичко и ще ги пипнем. Отново на работа. Доктор Майра — заговори тя, докато ченгетата се изнизваха един по един, — ако може, отделете ми още няколко минути. Командир Уитни, ще ви осведомя подробно.

— Мисля да остана.

— Добре, сър. Пийбоди, координирай…

— Щом партньорът ми се кани да се наниже на кукичка като стръв, държа да участвам в стратегическото заседание.

— Стръвта има нужда от електронния отдел. — Фийни си взе парче маринован зеленчук от масата и захрупа.

— Засега не планирам подобна акция… — Чувстваше се буквално обсадена. — Ще бъде само резервен план, ако Рио не успее да издейства заповедите. Мисля, че ще ги получим, само престанете да кръжите около мен. Извинения, командир.

— Няма за какво.

— Доктор Майра, ако аз съм мишена, вероятно вече са избрали мястото и оръжието, ако не и часа.

— Съгласна съм. Предполагам, че ти е трябвало да бъдеш последния им трофей — поне тук, в Ню Йорк, и поне на този етап от състезанието. Всичко сочи, че изпитват удоволствие от конкуренцията, от резултата, така че едва ли биха те набелязали точно сега за последния рунд. Но…

— Ако получим заповедите за обиск, това ще усложни обстоятелствата. — Ив кимна. — Ще се ядосат и ще го приемат като предизвикателство. Ще опитат късмета си с мен по-скоро.

— Не мога да не се съглася. Оставят следи от себе си и от оръжието на всяко местопрестъпление. Правят така, че да бъдат свързани с убийствата, но косвено, за да поискаш да се срещнеш с тях. Състезават се един с друг и същевременно, като отбор, се състезават с теб.

— И мамят.

Рурк взе бутилка вода от масата.

— Когато се опитаха да играят нечестно срещу теб, ти ги разби. На голф. — Тя сви рамене. — Не съм убедена, че нямаше да бъдеш по-вълнуваща мишена. Не си обслужващ персонал, добре, но за теб работят цяла вселена хора, които са. Вече си техен конкурент, когото презират, защото си имал наглостта сам да изградиш състояние, вместо да го наследиш. Обзалагам се, че някога си излизал с жени, с които те са имали връзки.

Той бавно отпи вода.

— Ще кажа само, че вече имам по-добър вкус. После ще изтъкна това, което вече трябва да знаеш много добре. Няма по-добър начин да ме засегнат, отколкото да убият жена ми.

— Която си купил с пари?

Е, добре, това не преставаше да я гложди, помисли си той. И поради някаква извратена причина, нейната реакция уталожи собствения му гняв.

— Да, за тях. Те не разбират нито теб, нито мен. И определено не разбират любовта. Съгласна ли сте, доктор Майра?

— Да. И предпочитат да убиват жени. Можеш да прецениш процентите. — Майра посочи към таблото. — Убивали са и мъже — и определено ще продължат, ако не бъдат спрени. Но жените са предпочитаните мишени, защото и двамата ги смятат за вещи, които могат да бъдат използвани и захвърлени. За нещо по-нисше…

— Особено Дъдли — отбеляза Ив. — Обгражда се с тях като харем. Добре… — отново кимна тя. — Трябва да съставим план. Съдебните заповеди може да се окажат достатъчни, за да напредна, но можем да измислим нещо, което да ускори нещата.

— Но ако чакаш Рио да се обади — възрази Пийбоди, — можем да използваме времето, за да изградим по-добра стратегия, резервен план.

Фийни поклати глава.

— Тя хвърля топката, те реагират. Така ще ги поставим в отбранителна позиция. Ще трябва да побързат с хода си, и то когато са неподготвени. Няма да я подмамят, защото тя ще ги подмами. Можем да ти сложим камера и микрофон.

— Имам това.

Ив завъртя китката си и очите на Фийни се присвиха.

— Дай да го видя. Свали го — каза й той, когато протегна ръката си. — Няма да го задигна.

Изпълни молбата му и Фийни отнесе устройството до един стол да го огледа отблизо.

— Ще се изправя срещу тях. Бясна съм. — Ив сви юмрук пред гърдите си. — Вече имаме цял куп трупове, два за един ден. Аз съм най-добрата, а те бягат в кръг около мен. Знам, че са замесени — продължи тя и закрачи. — Толкова стрелки сочат към тях, но все още трупат точки, докато аз се въртя. Правят така, че да изглеждам некомпетентна.

Можеше да се справи с това, каза си тя. Да, щеше да се справи.

— Командирът диша във врата ми, съпругът ми се сърди заради многото часове, които прекарвам на работа. Започвам да приличам на идиотка, което никак не ми харесва. Ще подпаля нечий задник.

— Колко ще им дадеш? — попита Уитни.

— Колкото те ми дават. Косвена връзка, но искам нещата да изглеждат лични. За тях, за мен. Разполагам с неограничен бюджет — реши Ив. — Да. Не мога да получа достъп до източниците чрез отдела, но ще използвам свои пари, за да се добера до тези източници. Нима не знаете коя съм? Нима не знаете, че имам повече пари, отколкото вие двамата заедно? Това ще им въздейства, нали? — обърна се тя към Майра. — Той ме е купил, но мога да харча милиардите му, стига само да се чукам с него, когато поиска.

— Глупакът и парите му — промърмори Рурк с насмешка, която не можа да сдържи.

Майра тихо въздъхна.

— Бих казала, че най-вероятно гледат точно така на връзката ви.

— А аз бих казал, че това вече не звучи като резервен план — отбеляза Рурк.

— Фийни е прав. Аз ще хвърля топката. Аз избирам момента. Ще ги атакувам, когато узная или съм достатъчно сигурна, че ще получим заповедите, но преди да ги изпълним. Това просто ще им даде тласък да напреднат по-бързо с графика си. Ще ги ужилим — настоя тя и Рурк разбра, че се опитва да го привлече на своя страна. — Щом набележат мен, ченгето, това ще бъде краят. Скъпоплатените им адвокати, семейните богатства и проклетото им потекло няма да ги спасят от килията до края на живота им.

— Това ли те безпокои? — попита той. — Опасяваш се, че въпреки доказателствата, които събра, и онези, които вярваш, че ще намериш, когато получиш заповедите, те ще се изплъзнат на системата?

— Безпокоя се заради тях. — С едно рязко движение Ив посочи към таблото, към лицата на мъртвите. — Заради вероятността да сложа и друго лице там.

Рурк забеляза как тя допусна да издаде емоциите си пред началника. И как отново ги овладя и укроти.

— Искат да видят мен тук, затова ще ги накараме да го пожелаят по-скоро.

— Знаеш ли, от известно време работя върху нещо подобно. — Фийни продължи да изучава часовника й и нехайната му забележка понижи напрежението, което витаеше във въздуха. — Това е хубаво и компактно, с екстри, за които не съм се сетил.

Вдигна поглед, спря го за миг на Рурк, преди отново да се обърне към Ив.

— Идеалното ще бъде случайно да ги срещнете някъде, вие двамата. На обществено място. Ресторант, клуб, нещо подобно. Изнервена си, нали схващаш, опитваш се да си починеш малко, а ето ги там, пред лицето ти. Може би вече си бясна след кавга с Рурк и това просто прелива чашата. Реагираш импулсивно. Както преди малко си изпусна нервите.

— Идеалната ситуация — съгласи се Ив.

— Понякога имам проблясъци. — Фийни стана, върна устройството на Ив, погледна Рурк. — Хубава машинка.

— Благодаря.

— Пийбоди, виж дали ще успееш да откриеш къде ще бъдат тази вечер. Поне единият. Петък вечер е. Няма да стоят у дома и да си играят на домино.

— Аз ще го разбера по-лесно и по-бързо.

Рурк извади линка си, отдалечи се.

— Все пак искам да ти сложим камера и микрофон — каза й Фийни.

— Добре.

Ив пъхна ръце в джобовете си и проследи Рурк с поглед, докато излезе от стаята.

— Ще ги носиш по всяко време, освен когато си затворена в онзи ваш замък и се трудиш да докопаш някой милиард.

— Какво… — Беше поразена. — За бога, Фийни!

— Ти започна. Ще уредя това.

— Искам двама полицаи да те следват неотлъчно. От този момент — добави Уитни.

— С Макнаб застъпваме тази нощ.

— Теб вече са те виждали — напомни Ив на Пийбоди.

— Няма да ме познаят.

Майра се измъкна, изчака, докато Рурк прибра линка си.

— Дължа ти извинение — започна тя. — Съвестта не ми позволяваше да премълча мнението си, въпреки че знаех как ще реагира Ив, какво ще направи. Но съжалявам.

— Длъжен съм да приемам това, което прави. Това, което е — добави той, напомняйки си, че тя също го приема. Почти несъзнателно плъзна ръка в джоба си, намери копчето, което носеше там. Малка частица от нея. — Този дълг възникна, когато се влюбих в нея, и беше подпечатан, когато се оженихме. Преди да й кажеш, водех жестока вътрешна борба дали аз да й го съобщя.

— Разбирам.

Срещна погледа на Майра за няколко мига.

— Не знам коя страна от мен щеше да надделее.

— Аз знам. Щеше да й кажеш, а после да се скарате заради реакцията й, когато сте насаме.

— Предполагам, че си права.

— Кое те безпокои повече? Това, което е намислила, или фактът, че е в такова положение заради връзката си с теб?

— Двамата изпитват неистова омраза към мен и с удоволствие я показват. Сигурно си мислят, че ще ме засегнат или наранят чувствата ми чрез нея.

— Както каза, те не те разбират.

— Ако ме разбираха, вече да са се опитали да я убият. Въобразяват си, че така ще ми причинят неудобство и за известно време ще всеят смут в професионалния и личния ми живот, че ще ме извадят от равновесие. — Завъртя копчето между пръстите си. — Всичко това би им донесло наслада. Ако знаеха, че загубата й ще ме унищожи по начини, които не могат да си представят, щяха да я нарежат на парчета и да се окъпят в кръвта й.

— Не — възрази Ив от прага. — Нямаше да успеят, защото съм по-добра от тях. Не могат да надвият нито мен, нито нас. Ще ни оставиш ли за минута? — обърна се тя към Майра.

Психоложката докосна ръката на Рурк, преди да се върне в конферентната зала.

— Наистина ли мислиш, че тези две разглезени богаташчета могат да ме победят?

О, помисли си Рурк, самочувствието й наистина не бе засегнато, беше напълно спокойна. Но в интерес на истината, и той се чувстваше така.

— Не съм си и помислял подобно нещо, но не съм и предполагал, че тези две разглезени богаташчета ще убият девет души или повече и ще гледат как нюйоркската полиция им диша праха…

— Така ли… — Яростта й изригна, гореща като лава. Би се заклел, че кожата му настръхна. — Така ли наричаш събирането на солидни доказателства за по-малко от седмица? Откриването на връзки, които ще ги закопаят, с много пот и безсънни нощи и съвестна, последователна полицейска работа? Дишаме им праха, така ли?

— Толкова солидни, че си готова да нарисуваш мишена на гърба си, вместо да разчиташ на тези доказателства…

— Това е полицейската работа, по дяволите! Това са рисковете на професията и ти го знаеше от самото начало. Ако не можеш да ме подкрепиш, когато…

— Престани — предупредително изрече той. — Не съм казал, че няма да те подкрепя, но няма да ме принудиш.

— Нямам време да подхождам тактично, да обсъждаме и дебатираме. Не събрах две и две, а трябваше. Не се досетих, преди Майра да го изтъкне, а това трябваше да свети като шибана лампа в ума ми. Но поне ще съм наясно коя е следващата им мишена, ако съм аз, и няма да се наложи да застана до трупа на още някого, когото не съм успяла да спася.

— Разбирам те много добре. — Господи, колко бе уморен. Не помнеше кога за последен път се е чувствал така смазан. — Наистина ли очакваш да нямам никакви тревоги, никакви мрачни мисли? Тогава да разменим ролите. Аз решавам да служа за примамка. Какво ще направиш?

— Вярвам в теб достатъчно, за да знам, че можеш да се справяш сам, да се грижиш за себе си и да използваш средствата, които имаш, за да осигуриш собствената си безопасност.

— Ив, моля те, не стой тук и не хвърляй прах в очите ми. Ще изпоцапаш хубавите ми дрехи.

Тя гневно въздъхна, но най-сетне той забеляза, че яростта й започва да отшумява.

— Е, добре, вярвам в теб, но и аз щях да имам притеснения, тревоги и мрачни мисли. И на теб щеше да ти бъде неприятно, че ги имам.

— Добре.

Присви очи срещу него.

— Добре ли? Това ли е?

— Преди малко водих доста по-разгорещен спор с теб… в мислите си. Беше страстно и яростно.

— Кой спечели?

Той не се сдържа и я докосна по брадичката с върховете на пръстите си.

— Не стигнах до края, но щом истинският спор приключи, иска ми се да вярвам, че и двамата ще се успокоим.

— Наистина мислех онова, което казах там вътре, но не биваше да го изричам пред Уитни. Не мога да допусна още едно лице на таблото.

Рурк видя как изражението й се промени, как му позволи да надникне в истинските й емоции.

— За тези, които вече са тук, не можах да го предотвратя. Но ако се появи още един, отговорността ще бъде моя, защото имам средствата да ги спра. Трябва да положа максимални усилия.

— И съдебните заповеди не са достатъчни, така ли?

— Вярвам, че са достатъчни… — Ив извърна глава за миг. — Но има една частица, малък процент опасение, че те може да са предвидили всичко, че няма да намерим достатъчно доказателства, за да ги изправим пред съда. А ако бъдат обвинени, армията им от скъпоплатени адвокати ще намери достатъчно малки пролуки, за да ги измъкнат. Вдигам залога и имам още няколко идеи, които ще увеличат шансовете ни. Можеш да ми помогнеш с тях.

— Да, предполагам.

— Знаеш ли вече къде ще бъдат тази вечер?

— Ще гледат балет в „Стратмор Сентър“.

— Можеш ли да уредиш билети за нас?

— Имаме запазена ложа. Но преди представлението ще се срещнат за по питие в „Лайънълс“.

— Още по-добре. — Тя хвана ръката му, преплете пръсти с неговите. — Ще ти разкажа плана.

 

 

Рурк трябваше да признае, че тя е скалъпила интересен и оригинален сценарий за отрицателно време. Той го доизглади и се почувства безкрайно удовлетворен.

— Ще дам на Рио още трийсет минути. Дотогава трябва да е приключила разговора с шефа си. Налага се да свикам екипа на съвещание.

— Ще се съберат в седем. Дотогава имаш време да поспиш един час. Не подлежи на обсъждане — каза Рурк, преди тя да възрази. — И не на пода, по дяволите. Трябва да има кушетки поне в медицинския ви пункт.

— Мразя медицинския пункт.

— Ще го преглътнеш — настоя той.

— Майра има голям диван в стаята си за сеанси. Ще я попитам дали мога да го ползвам.

— Попитай за двама ни. И аз имам нужда да отдъхна…

Ив спа като труп, в какъвто двама богаташи искаха да я превърнат. След малко се събуди и се свърза с Рио.

— Кажи ми, че си ги получила.

— Обещах ти, че ще ти се обадя, когато успея. Нали ти казах, че според шефа, съдия Дуайър е най-надеждният човек за това? — Раздразнението в гласа й се долавяше ясно. — Доколкото е известно, няма никакви връзки с никое от двете семейства, има солидна репутация… Но нали ти споменах, че съдия Дуайър е на риболов в Монтана?

— А аз нали ти казах, че съм съгласна да опитате с друг?

— Не ни учи как да си вършим работата. Точно в момента главният прокурор разговаря със съдията — запознава го подробно с доказателствата, и интуицията ми подсказва, че сме на път да го убедим. Деветдесет процента сме успели.

— Достатъчно… Когато получиш заповедите, обади се на Бакстър. Той ще поеме тази част.

— А ти къде ще бъдеш?

— Ще се срещна с две момчета в бар.

Затвори, когато влезе Фийни.

— Трябва да ти сложим джаджите.

— Аз мога да го направя. — Рурк влезе след него със сребрист калъф за дрехи на закачалка. — И без това ще трябва и да се преоблече.

— С какво? — попита Ив.

— Подходящ тоалет. Хитрината ти ще бъде по-убедителна, ако си облечена подходящо.

Фийни изсумтя и се оттегли.

— Съблечете се, лейтенант — нареди Рурк. Затвори и заключи вратата.

— Трябва да мога да нося оръжие.

— Казах, подходящ тоалет.

Той отвори ципа на калъфа.

Роклята бе къса, семпла и черна. Но беше съчетана с прилепнало сако с множество сложни каишки отпред.

— Някой може да ме убие пет пъти, докато разкопчая това сако и извадя оръжието си.

Рурк й демонстрира колко лесно се откопчава. Каишките бяха само за декорация.

— Не е лошо… — Когато Ив свали дрехите си, той нагласи диктофона, камерата и слушалката. — Откъде се взе тази рокля?

— От гардероба ти. Обадих се на Съмърсет да я донесе. Заедно с аксесоарите. — Подаде й диамантени обици. — Ще ги видят и уверявам те, дори няма да им хрумне, че си с подслушвателно. И ще смениш часовника с този…

Ив скептично погледна бляскавото творение.

— Все още не съм си играла с него.

— Работи също като предишния ти. Можеш да носиш малко оръжие в тази чантичка, но почти нищо друго. Добави и обувките.

Бяха в убийствено червено с токчета, при вида на които ходилата й изтръпнаха.

— Как си представяш да бягам с тях?

Той я погледна с насмешка за миг.

— Нима възнамеряваш да бягаш?

— Човек никога не знае. — Но тя се облече, сложи обувките. — Подходящо ли е?

— Изглеждаш съвършено. — Рурк обхвана лицето й с ръце.

— Трябва да сме сърдити, запомни това. Влез в ролята си…

— Никога не е проблем да се правя, че съм ти сърдит.

Рурк се усмихна широко и я целуна по устните. Допря чело до нейното, когато някой почука на вратата, и отиде да отвори.

— Пийбоди, изглеждаш прекрасно.

— Благодаря. — Тя повдигна ръце с дланите нагоре към Ив. — Е?

Също беше облечена в черно, младежки и екстравагантен тоалет, с елече на крещящи райета, под което бе скрито оръжието й. С коса на безброй спираловидни къдрици, изумруденозелени сенки и устни, червени като обувките на Ив.

— Права си, няма да те познаят.

— С Макнаб тръгваме. Ще бъдем на мястото, когато заподозрените стигнат там. Детектив Кармайкъл и новият ще поемат балета. Бакстър чака обаждането, за да пристъпи към двата обиска.

— Добра работа, Пийбоди.

— Ще се видим в бара.

— Нахъсана е — отбеляза Ив. — И не от това, че е изпила доста кафе, а понеже сме близо и скоро ще ги пипнем. Ще ги доведем тук, ще ги изпотим и ще ги разбием.

— И някой друг май е нахъсан.

— Иска ли питане? — Ив направи няколко движения, приклекна и се завъртя, за да види дали роклята е удобна. — Можеш ли да кажеш, че съм заредена? Оръжието — добави тя, когато Рурк й се усмихна.

— Знаеш ли, всичко това започва да ми се струва много забавно.

— Почакай, докато им се разкрия. — Тя разтвори предниците на сакото си, извади оръжието. Върна го обратно в кобура. — Ще видиш какво се казва хъс.

 

 

Влязоха в разкошния бар с интериор в богато рубиненочервено и сапфиреносиньо, привидно водейки приглушен спор. Когато Рурк я сграбчи за лакътя, тя нарочно се отдръпна и заговори с писклив глас:

— Няма да ме влачиш насам-натам, за да се перчиш с мен.

— Не бих си го и помислил. Имаме резервирана маса за двама на името на Рурк — заяви той на сервитьорката, която запази искрено недоумяващо, но приветливо изражение.

— Да, сър, разбира се. Сепарето ви е готово. Насам.

— Знаеш на какво напрежение съм подложена — продължи Ив, вперила поглед в Рурк. — Командирът следи всяка моя стъпка.

— Ще бъде приятно разнообразие поне една вечер да не обсъждаме твоя командир. Уиски — каза той на сервитьорката. — Двойно.

— А за вас, госпожо?

— „Хед Шот“, догоре.

Рурк се наведе към нея, сякаш шепнеше нещо, и тя отново се отдръпна.

— Защото имам нужда, затова. Слушай, тук съм, нали? А ти няма да направиш подобна жертва за мен, защото утре заминаваш.

— Имам работа и отговорности, Ив.

— Аз също.

— Но твоите задължения не носят подобни дрънкулки за ушите ти — каза той и побутна едната от обиците й с пръст.

— Заслужила съм ги по други начини, не забравяй… — Тя замълча, когато уж случайно забеляза Дъдли и Мориарити. — О, идеално! Просто идеално.

— Говори по-тихо.

— Не ме командвай. Писнало ми е от заповеди. Аз съм най-печеното ченге, разследващо убийства в този град, а не получавам нищо от отдела за усилията си, още по-малко от теб. Мамка му! Точно сега искам да остана сама.

Стана и излезе от сепарето, а той се втурна след нея твърде късно, за да я спре.

Трябваше да признае, че усети силното си въздействие, докато гневно крачеше с червените обувки към съседното сепаре.

— Мислите ме за глупава, така ли?

— Лейтенант Далас. — Дъдли й подаде ръка, олицетворявайки самата загриженост. — Изглеждате разстроена.

— Ако ме докоснеш, ще те арестувам за нападение на полицай. — Тя удари с длани по масата между Дъдли и Мориарити, наведе се. — Знам, че вие сте убили Делафлот и Джонас, може би и другите, но за тези двамата съм сигурна…

— Мисля, че сте пияна — тихо отбеляза Мориарити.

— Все още не. Повярвайте ми, ще ви изправя пред съда. Не ме интересува кога ще стане това и какво ще бъде нужно. Няма да ме победите на собствената ми игра. Това е работата ми.

— Ив. — Рурк се приближи зад нея, хвана ръката й. — Престани. Да вървим.

— Жена ти изглежда много разстроена и леко изнервена — усмихна се Дъдли. — Май не успяваш да я контролираш.

— Никой не ме контролира, нещастнико. Искаш да си тръгнеш ли? — обърна се тя към Рурк. — Добре. Върви си. Защо просто не заминеш закъдето си се запътил още сега, вместо утре, и не се махнеш от главата ми?

— Отлична идея. Господа, моите най-искрени извинения. А ти, Ив, можеш да се прибереш у дома — каза той.

— Ще се прибера, когато искам… — Щом Рурк се отдалечи, тя рязко се извърна обратно към сепарето. — Отделът не ми дава достатъчно пари, за да се справя с вас двамата. Майната им, той ще ми ги даде. — Кимна в посоката, накъдето бе тръгнал Рурк. — Знам как да получа това, което искам. На прокурора може да не му стиска да поиска заповед, но само ми дайте време. Не оставям неприключен случай. Ще приключа и този.

Грабна една от чашите на масата и отпи голяма глътка, преди да я стовари обратно.

— Нима си мислехте, че няма да съзра очевидното? Че използвате служителите си за заблуда, че взаимно прикривате задниците си, когато единият от вас убива? И двамата сте познавали последните две жертви, а аз ще открия как сте се запознали с първите. Вече дишам във врата ви.

— Излагате се — каза Мориарити, но се спогледа с Дъдли.

— Люк Делафлот е направил семейство Дъдли на глупаци, когато е чукал мамчето на Уини. О, да, знам доста неща за вас. Почти съм успяла, момчета. Време е да си платите сметката.

— Госпожо… — Сервитьорката се приближи и гузно погледна мъжете. — Налага се да ви помоля да напуснете заведението.

— Няма проблем. Ще намеря по-добро място да пийна нещо от тази дупка, в която сервират на измет като тези двамата. Наливайте се — обърна се тя към тях, — защото в килията, където ще се озовете в близките четиридесет и осем часа, не се предлага алкохол. Там ще ви пратя. Можете да бъдете сигурни.

Ив почти съжали, че не носи наметало, което да се развее зад гърба й, когато профуча към вратата.

Продължи да крачи една пряка на север, после зави и със същата походка измина още половин пряка. Фийни отвори задната врата на микробуса на електронния отдел. Тя скочи вътре и бързо свали обувките.

— Как се справих?

— Ако бях женен за теб, щях да се разведа.

Рурк хвана ръката й, целуна я.

— Ужасна кучка, но си е моя…

Ив докосна ухото си.

— Пийбоди докладва, че разговарят разпалено. Изглеждало, сякаш Дъдли се опитва да убеди Мориарити в нещо.

— Чувам я. — И Рурк потупа по ухото си. — Не си единствената, която има уши.

— О, добра идея беше да ги накараш да мислят, че тази вечер заминаваш. Ще предприемат хода си още сега.

Завъртя ръка, когато комуникаторът й звънна.

— Провери това — нареди тя на Фийни. — Далас.

— Рио се обади — каза ѝ Бакстър. — Получихме заповедите.

— Не отивайте веднага. Дайте им малко време. Ако номерът ни е сполучлив, единият или и двамата ще се появят в някоя от къщите или офисите на фирмите, където имат лични апартаменти. Трябва да вземат оръжието. Изчакайте ги. Няма да се забавят повече от десет минути вътре. Щом излязат, вие влизате. Не искам да съм ги изплашила толкова, че да изхвърлят някое доказателство, но ако ги хванем с оръжието, ще можем да добавим и опит за посегателство върху полицай. Това ще бъде черешката на тортата.

— Значи, изчакваме.

— Ще бъде жалко представлението да е било напразно — каза тя на Рурк. — Проклятие. — Намръщи се, когато в слушалката й отново зазвуча гласът на Пийбоди. — Поръчали са си по още едно питие. Може би все пак не са налапали въдицата… Не се отделяйте от тях — нареди Ив на Пийбоди и отново отговори на позвъняване на комуникатора си. — Какво?

— Движение до къщата на Мориарити. Андроидът, Далас, същият, който имаме на записа от къщата на Фрост.

Тя поклати глава с удивление.

— Господи, какви тъпанари… Не са унищожили андроида, а най-вероятно той ще им занесе оръжието. Искам екип да проследи този андроид. Трябва да съм наясно къде ще отиде, какво ще направи. Когато се отдалечи от къщата, влизате.

Ив потърка босия си крак.

— Клъвнаха.

— И аз мисля така — отбеляза Рурк.