Нора Робъртс
Имитация в смъртта (20)

Деветнайсета глава

Обаждане до кабинета на Ренквист я снабди с информацията, че той е по работа извън града и ще отсъства през следващите два дни. Тя премина през формалностите около уреждането на среща с него след завръщането му и се отправи към дома му.

Икономката й даде същата информация.

— Видяхте ли го да заминава? Вие лично?

— Не ви разбрах?

— Видяхте ли го да излиза от вратата с куфарчето си?

— Не разбирам въпроса, но аз лично занесох багажа на господин Ренквист до колата му.

— Къде отиде?

— Не съм посветена в тази информация, но дори и да бях, нямаше да имам свободата да я разкрия. Задълженията на господин Ренквист често изискват от него да пътува.

— Сигурна съм. Бих искала да видя госпожа Ренквист.

— Госпожа Ренквист не е у дома. Нито се очаква да се прибере преди вечерта.

Ив се опита да надникна в къщата. Би дала месечната си заплата за заповед за обиск.

— Нека те попитам нещо, Джийвс.

Тя трепна:

— Стивънс.

— Стивънс. Кога повикаха шефа ти по работа?

— Струва ми се, че направи необходимите приготовления много рано тази сутрин.

— Как разбра, че трябва да вдигне гълъбите?

— Моля?

— Получи трансмисия, обаждане, осведомиха го по личния му видеотелефон, или какво?

— Опасявам се, че не знам.

— Ама и ти си една икономка. Как изглеждаха очите му тази сутрин?

Стивънс придоби озадачен вид, който се смени с открито раздразнение.

— Лейтенант, очите на господин Ренквист не са моя грижа, нито пък ваша. Приятен ден.

Тя се замисли дали да не подпре вратата с крак, когато тя започна да се затваря пред нея, но реши, че това ще е загуба на енергия.

— Пийбоди, кажи на хората от Отдела за електронна обработка на информацията да започнат да проучват в каква посока се е отправил Ренквист и как ще стигне дотам.

— Предполагам, че той е нашият човек.

— Защо?

Ред беше на Пийбоди да придобие озадачено изражение и тя забърза след Ив към колата.

— Той задява бавачката. И той, и жена му излъгаха, че си е бил вкъщи през цялата сутрин в неделя. Има лична заключена стая в къщата и тази сутрин съвсем удобно е бил повикан по работа извън града.

— Значи се отмяташ от Фортни, просто ей така. Пийбоди, ти си следовател — фурнаджийска лопата.

— Ама всичко съвпада.

— Можеш да го изтълкуваш и по друг начин. Задява бавачката, защото е кралско лайно и перверзен тип. Жена му не му пуска и той си има младо, хубаво момиче в къщата, което се страхува да каже „не“. Те излъгаха, защото и двамата са кралски лайна, които не искат да бъдат притеснявани от полицията, а да кажеш, че си бил вкъщи е по-удобно. Има заключен домашен кабинет, защото има персонал, който може да си навре носа в материали от поверително естество и дете, което не иска да го притеснява, докато работи. Бил е повикан извън града тази сутрин, защото работата му изисква да стане и да тръгне, когато получи такова повикване.

— Ех, мамка му.

— Ако не разглеждаш фактите от двете страни, не получаваш правилните отговори. А сега да видим как ще се държи Брийн на официален разпит.

 

 

Той чакаше и оглеждаше еднопосочното стъкло, когато Ив влезе в стая Б за разпити. Обърна се и й отправи една от момчешките си усмивки.

— Знам, че трябва да съм бесен и да крещя, че искам адвокат, но това е направо върхът.

— Радвам се, че ви забавляваме.

— Но се наложи да оставя Джед при една съседка. Не мога да се доверя на дроида да го гледа, докато ме няма. Така че се надявам, че няма да отнеме много време.

— Тогава седнете и да започваме.

— Разбира се.

Тя включи записващото устройство и издекламира формалните фрази, с които започваше всеки разпит.

— Разбирате ли правата и задълженията си, господин Брийн.

— О, да. Хей, чух репортажите за нападението тази сутрин. Този тип се изяви като Бънди. Какво мислите…

— Защо не ме оставите аз да задавам въпросите, Том?

— Съжалявам. По навик — ухили се той.

— Къде бяхте в два часа през нощта?

— Вкъщи, заспал. Приключих работа към полунощ. Към два часа хърках като дъскорезница.

— Жена ви вкъщи ли беше?

— Разбира се. Хъркаше точно до мен — но деликатно, по женски.

— Смятате, че можете да си позволите остроумни забележки тук, така ли, Том?

— Няма да навредят.

Без да казва нищо, Ив отмести поглед към Пийбоди.

— Ами, напротив — отзова се Пийбоди. — Ако я ядосате, може и да ви навредят. Повярвайте ми.

— Ще направите номера с доброто и лошото ченге? — той се залюля на стола си, балансирайки го небрежно на задните му крака. — Изучавал съм всички основни техники на разпит. И така и не можах да разбера защо тази действа. Мисълта ми е, че това е най-старият номер по книгите.

— Не, най-старият номер по книгите е, когато ви вкарвам в тайна стая и по време на нашия кратък разговор, се спънете и някак неочаквано си разбиете лицето.

Той продължи да се люлее, докато изучаваше Ив.

— Не мисля така. Имате такъв тип поведение, както и вродена склонност към насилие, но не биете заподозрени. Твърде сте почтена. Вие сте добро ченге.

Той говореше откровено, очевидно запленен от собствения си интелект и интуиция.

— Вие сте ченге, което разнищва докрай нещата, защото вярва. Повече от всичко друго вярвате в духа на закона, може би не в буквата на закона, но в духа. Може би от време на време заобикаляте правилата, правите неща, които не попадат в официалните ви рапорти, но внимавате кои граници да прекрачите. И сдобиването с показания чрез бой не е от заобиколните пътища, които бихте поели.

Сега той погледна Пийбоди.

— Заковах я, нали?

— Господин Брийн, не бихте могли да заковете лейтенанта, дори ако превърнете това в смисъла на живота си. Тя е извън обсега ви.

— О, я стига. Просто не искате да признаете, че съм също толкова добър в тази игра, колкото и вие. Вижте, когато изследваш убийства, не изучаваш само убийците, но и полицаите.

— А жертвите? — намеси се Ив.

— Разбира се, че и жертвите.

— Цялото това изследване, проучване, анализиране, писане. Всичко това сигурно е усъвършенствало способностите ви да наблюдавате, нали така?

— Писателите са родени наблюдатели. Това е, което правим.

— Значи когато пишете за престъпления, пишете кой е извършителят, кой е жертвата, кой е следователят и така нататък. С две думи — пишете за хора. Познавате хората.

— Правилно.

— Наблюдателен човек като вас би опознал много добре хората — техните навици, мисли, поведение.

— Отново сте права.

— Значи след като сте толкова наблюдателен, толкова „на ти“ с човешката природа и поведение, не бихте пропуснали факта, че жена ви се чука с мацка, докато вие носите сина си на конче у дома.

Това моментално изтри самодоволното изражение от лицето му, сякаш Ив бе натиснала копче за изтриване. Онова, което се появи на негово място беше шокът, който направи кожата му лъщящо бяла, преди да разцъфне топлината на унижението и гнева.

— Нямате право да го казвате.

— Хайде, Том, твоите забележителни способности за наблюдение не са те изоставили в твоя собствен малък замък — там, където мъжът е крал. Знаеш какви ги върши. Или може би трябва да кажа, какви ги върши с друго маце.

— Млъкни.

— Сигурно е доста вбесяващо, нали? — поклащайки глава, Ив се изправи, заобиколи масата, за да се надвеси над рамото му и му заговори в ухото. — Дори не проявява любезността да чука друг мъж, докато ти си седиш вкъщи и се правиш на мамче. Какво говори това за теб, Том? Сексът с теб е бил толкова скучен, че тя е решила да види как е по другия начин? Не говори много добре за твоя инструмент, нали?

— Казах ти да млъкнеш. Не съм длъжен да слушам тези гадости.

Със свити юмруци той се надигна от стола. Ив го бутна да седне отново.

— Напротив, длъжен си. Жена ти не е била на служебна среща в нощта, когато Джейси Утън е накълцана. Била е с любовницата си. Знаеш това, нали, Том? Знаеш, че тя се измъква тайно и ти изневерява от близо две години. Как се чувстваш, Том? Какво изпитваш като знаеш, че тя желае друга жена, обича друга жена, отдава се на друга жена, докато ти отглеждаш сина, който сте създали заедно, грижиш се за къщата и си повече съпруга, отколкото е тя?

— Кучка — той покри лице с ръцете си. — Проклета кучка.

— Предполага се, че трябва да изпитвам известно съчувствие към теб, Том. Справяш се с всичко. Къщата, детето, кариерата. При това важна кариера. Ти си някой. Но си поел по пътя на професионален баща и това е достойно за възхищение. Докато тя прекарва деня си в голям кабинет и се занимава с мода.

Ив въздъхна тежко и бавно поклати глава.

— Занимава се с мода. И това е по-важно за нея от семейството й. Тя пренебрегва и теб, и детето. Майка ти е постъпвала по същия начин. Но Джул прави още една крачка напред. Лъже, изневерява, търкаля се с друга жена, вместо да застане до теб и да бъде съпруга, майка.

— Млъкни — вече беше закрил очите си с ръце. — Не можеш ли просто да млъкнеш?

— Искаш да я накажеш за това, Том, кой би могъл да те вини? Искаш да си вземеш обратно онова, което ти се полага, кой по дяволите не би искал? Изяжда те отвътре. Ден след ден, нощ след нощ. На моменти те докарва до лудост. Жените не струват, нали?

Тя седна на края на масата, доближи се до него, нахлувайки в личното му пространство, като много добре знаеше, че той го усеща, но не спря, дори когато почувства, че той целият се тресе.

— Гледа ме право в очите и ме лъже. — Той притисна силно пръсти към затворените си очи, след което отпусна ръце на масата. — Аз я обичам. Мразя я заради това, което прави, мразя я, защото продължавам да я обичам. Тя не мисли за нас. Поставя онази жена над нас и аз я мразя заради това.

— Знаел си, че не е на служебна среща. Побесня ли, докато я нямаше? И после когато се прибра и отиде да си легне. Уморена, твърде уморена да бъде с теб, защото е била с друга жена. Изчака ли да се качи горе, да си легне, преди да излезеш от къщата? Занесе ли инструментите си в Китайския квартал, представяйки си, че си Джак Изкормвача? Силен и ужасяващ, над закона? Видя ли лицето на жена си, когато преряза гърлото на Джейси Утън?

— Не съм излизал от къщата.

— Тя не би могла да знае дали си излизал. Не ти обръща никакво внимание. Не я е грижа за теб.

Видя как той потрепна, когато го каза и раменете му се свиха, сякаш се подготвяха да понесат жестоки удари.

— Колко пъти отиде в Китайския квартал, преди да убиеш Джейси в онази уличка, Том? Човек като теб знае да прави проучвания. Колко пътувания дотам ти трябваха да огледаш курвите и наркоманите?

— Не ходя в Китайския квартал.

— Никога не си бил в Китайския квартал? Нюйоркчанин като теб?

— Бил съм там. Разбира се, че съм бил. — Той започваше да се поти и напереността му се превърна в нервност. — Имам предвид, че не ходя там за… не ползвам компаньонки.

— Том, Том — Ив цъкна с език и отново седна срещу него. На лицето й бе изписана приятна усмивка и в очите й играеше поглед на развеселена недоверчивост. — Млад, здрав мъж като теб? Искаш да ми кажеш, че никога не си плащал за една бърза свирка? Жена ти не е била особено склонна да откликне на тази ти нужда от близо две години, нали? И ти не си използвал една съвършено законна услуга? Ако е вярно, трябва да си доста… загорял. Или може би просто вече не можеш да го вдигаш и затова жена ти е решила да пробва конкуренцията.

— Нищо ми няма. — Цветът му се възвърна. — Джул е просто… Не знам, просто трябва да прогони това от себе си. Да, добре, наемал съм компаньонки няколко пъти, откакто нещата вкъщи тръгнаха зле. Господи, не съм евнух.

— Тя те превръща в такъв. Обидила те е, омаловажила те е и те е предала. Може би просто си излизал и си хващал някоя непозната. Нормално е един мъж да го прави, когато собствената му жена му отказва. Може би нещата са излезли от контрол. Целият този гняв и напрежение просто са се натрупали. Мислел си как те лъже, как си ляга в леглото ви, веднага след като е била с друга жена. Лъже те, изневерява ти, унижава те.

Остави последната дума да вибрира в стаята, да го удари с все сила.

— Нуждаеш се от внимание, дявол да го вземе. Главата ти е пълна с мъже, които са знаели как да получат внимание. Знаели са как да изправят жените на крака и да бъдат забелязани. Сигурно си се чувствал добре, като си разпорил Джейси, нейния символ, като си изрязал онова, което я прави жена. Като си я накарал да си плати, накарал си всички да си платят за това, че ти си пренебрегнат.

— Не! — Той навлажни устни и дъхът му излезе на пресекулки през тях. — Не. Сигурно си полудяла. Абсолютно полудяла. Няма да говоря повече с теб. Искам адвокат.

— Ще ме оставиш ли и аз да те победя, Том? Ще оставиш някаква жена ченге да те победи? Повикаш ли адвокат, аз печеля рунда. Започнеш ли да хленчиш за адвокат, на първо място ще те обвиня в убийство — два броя. Нападение с цел убийство — един брой. Ще ти стисна топките до посиняване, в случай, че все още имаш такива.

Дъхът му свистеше при всяко вдишване и издишване в тишината, която последва. И той извърна лице от нея.

— Нямам какво друго да кажа, докато не се посъветвам с адвоката си.

— Изглежда, че аз отбелязвам точка. Този разпит е прекратен, за да се позволи на лицето да си уреди да бъде представено от адвокат по негово искане. Край на записа. Пийбоди, погрижи се господин Брийн да бъде подложен на стандартния психотест и го придружи до място, откъдето може да се свърже със своя адвокат.

— Слушам, лейтенант. Господин Брийн?

Той се изправи, залитайки.

— Мислите, че сте ме унижили — каза той на Ив. — Мислите, че сте ме пречупили. Но много закъсняхте. Джулиета вече се погрижи за това.

Тя изчака, докато той излезе, след което се приближи до стената и се вгледа в собственото си отражение в огледалото.

 

 

Изтощена до крайност, Ив се върна в кабинета си. За първи път не можеше да понесе просъскването на кафето и програмира автоготвача за вода. Застанала до малкия си прозорец, тя пиеше жадно и наблюдаваше въздушното и уличното движение.

„Хората пътуват — помисли си. — Не знаят какво, за бога, се случва тук вътре. И не искат да знаят.“ От ченгетата искаха да ги пазят, а минеха ли покрай полицията, вероятно си казваха: „Просто си вършете работата и ни пазете. Не ни интересува как го правите, стига да не ни засегне нас.“

— Лейтенант?

Ив продължи да гледа през прозореца.

— Погрижи ли се за него?

— Да, лейтенант. Обади се с адвоката си и се умълча. Поиска и втори разговор, свързан с детето. Аз, хм, дадох разрешение, при условие, че е под наблюдение. Свърза се със съседката и попита дали може да задържи Джед още няколко часа. Каза, че е зает с нещо. Не пожела да говори с жена си.

Ив само кимна.

— Бяхте доста груба с него.

— Това наблюдение ли е или оплакване?

— Наблюдение. Знам, че ще кажете, че съм следовател — фурнаджийска лопата, но започва да ми изглежда читав. След като го обвинихте, че знае за връзката на жена си, той така и не се възстанови.

— Да, така е.

— А и когато го натиснахте за компаньонките. Начинът, по който се оплете, взе да отрича, след което се пречупи и си призна, за да ви докаже, че все още го бива в сексуално отношение.

— Да, това беше глупаво от негова страна.

— Не звучите особено ентусиазирано.

— Уморена съм. Просто съм уморена.

— Сигурно искате да си починете малко, преди да го подхванете отново. Трябва да дойде адвокатът му, да се консултира с него. Така или иначе имате един час, ако искате да дремнете.

Ив понечи да отговори, и тъкмо се обърна, когато Трухарт влезе в стаята.

— Простете, лейтенант, Пепър Франклин е тук и иска да ви види. Не знаех дали ще искате да я пусна направо.

— Да, няма проблем.

— Искате ли да остана? — попита Пийбоди, когато Трухарт излезе. — Или да отида да дундуркам Брийн?

— Залагаше на Фортни, преди да решиш да се отмяташ. Нека и двете чуем какво има да ни каже тя.

Ив се приближи към бюрото си, седна зад него и завъртя стола си по посока на вратата, когато Пепър влезе. Актрисата носеше огромни сребристи слънчеви очила и яркочервено червило. Великолепната й коса беше прибрана назад в дълга пригладена опашка. Ведрият жълт кожен костюм беше в рязко противоречие с убийственото изражение на прекрасното й лице.

— Поръчай кафе, Пийбоди. Седни, Пепър. С какво мога да ти помогна?

— Можеш да арестуваш това лъжливо, кръшкащо копеле Лео и да го захвърлиш в най-дълбоката и тъмна дупка, която намериш и да остане там, докато плътта изгние по шибаните му кости.

— Не е необходимо да потискаш емоциите си тук, Пепър. Кажи ни какво действително чувстваш.

— Не съм в настроение за шеги. — Тя махна очилата и пред очите им се разкри впечатляваща синина. Щеше да е по-впечатляваща след няколко часа, прецени Ив, когато кръвта престане да се натрупва в отоците.

— Сигурна съм, че боли.

— Твърде съм бясна, за да го усетя. Открих, че оправя дубльорката ми. Проклетата ми дубльорка. Както и помощник-сценичната мениджърка. И Господ знае коя още. Когато го обвиних, той отрече, просто продължи да лъже и да ми обяснява, че си въобразявам разни неща. Имаш ли водка?

— Не, съжалявам.

— Сигурно така е по-добре. Събудих се към три часа сутринта. Не знам защо, обикновено спя, все едно съм изпаднала в кома. Но се събудих и него го нямаше. Бях объркана и притеснена, затова направих компютърна проверка на къщата. И проклета да съм, ако това чудо не ми заяви, че той си е вкъщи, в леглото. Да, ама го нямаше, още по-малко в леглото. Предполагам, че го е програмирал да казва така, ако някога заподозра нещо и реша да пусна записа, системата ще потвърди, че той изобщо не е напускал къщата. Копеле!

— Предполагам, че си обиколила жилището, за да се увериш, че не е възникнал технически проблем и той всъщност се намира в кухнята и атакува автоготвача.

— Разбира се, че проверих. Бях притеснена — горчивината в думите се разля като сярна киселина. — Тогава това беше единствената ми мисъл. Огледах цялата къща и зачаках, дори си мислех да се обадя в полицията. Сетне ми хрумна, че може би просто е излязъл на разходка или да се повози, или Исусе, не знам какво друго. И охранителната система беше повредил. После задрямах в креслото. Вероятно към шест часа, когато се събудих няколко часа по-късно, на видеотелефона бе получено съобщение.

Тя се зарови в чанта си с размерите на щата Небраска и извади диска.

— Имаш ли нещо против? Искам да го чуя отново.

— Няма проблеми — Ив го взе, пъхна го в собствения видеотелефон и пусна съобщението. Гласът на Лео се разнесе из стаята.

„Добро утро, сънливке! Не исках да те будя. Изглеждаше толкова красива, сгушена в леглото. Станах рано и реших да отида право в здравния център и в крайна сметка се оказах на служебна закуска. Човек никога не знае на кого ще се натъкне. Днес имам доста натоварена програма, така че няма да успея да се върна, преди да си излязла за записа на онзи промоционен клип този следобед. Ще бъдеш страхотна! Най-вероятно няма да се срещнем, докато не свърши представлението ти тази вечер. С нетърпение ще очаквам да те видя, защото ми липсваш, кукло.“

— Кукла друг път — промърмори Пепър. — Пратил е съобщението в тих режим към шест и петнайсет. Знае, че никога не ставам по-рано от седем и половина и по-късно от осем. Отидох в кабинета му, но той се беше обадил на онази празноглава патка, която сигурно също оправя и й беше казал, че няма да го има през целия ден. Тя се изненада, като ме видя, защото очевидно на нея пък й е казал, че преживявам някаква емоционална криза и се налага да остане с мен. Ще му дам аз на него една емоционална криза.

Тя се изправи, но видя, че няма достатъчно място, за да закрачи нервно и се отпусна отново в стола.

— Отложих записа на промоционния клип, прибрах се вкъщи и прерових кабинета му. Ето как открих, че е пращал цветя и изискани малки подаръчета на шибания си харем, освен това намерих квитанции от хотелски стаи, имена и дати, вписани в личния му електронен бележник. Той се появи към три часа, изглеждаше искрено изненадан да ме види, искрено очарован — насиненото й око проблесна гневно. — В последния момент са били отменени два от ангажиментите му и не е ли това цяло щастие? Защо да не се качим горе в леглото и да се ощастливим отново.

— Предполагам, че си му казала, че щастието му е приключило.

— В общи линии. Обвиних го, че не си е бил вкъщи през цялата нощ и той се опита да ме убеди, че съм сънувала или съм се изживявала като сомнамбул. Когато му показах копията на личните му квитанции и списъка с датите, той имаше наглостта, шибаната наглост да се прави на наранен и засегнат. „Ако не ми вярваш, явно имаме сериозен проблем.“

Тя млъкна и вдигна ръка, за да покаже, че й трябва секунда да си поеме дъх.

— Направо не повярвах на ушите си, като чух какво се изсипва от устата му. Толкова гладко, толкова отработено. Боже! Боже!

— Нямам никакъв алкохол — вметна Ив в настъпилата тишина. — А какво ще кажеш за кафе?

— Благодаря, но бих искала само малко вода, ако може.

Докато Пийбоди отиде да се погрижи за това, Пепър свали очилата си и ги завъртя във въздуха.

— Няма смисъл да се впускам в грозни подробности, но когато осъзна, че няма да се хвана на въдицата, понеже му заявих, че всичко между нас е приключено, че той е вън от всичко, вън от къщата, от кабинета си, от сметките и от живота ми, боклукът направо излезе от кожата си. И юмрукът му се стовари върху лицето ми.

— Къде е сега?

— Нямам представа. Благодаря — каза тя, когато Пийбоди й подаде чашата с вода. — Очаквам от теб да го намериш, Далас, и да го арестуваш. Сигурно нямаше да се размина само с посинено око, ако дроидът охранител не беше в готовност. Бях се погрижила за това, защото исках да го съпроводи на горния етаж, да изчака, докато си събере вещите, които са си лично негови и да го изпрати до вратата. После обаче, като го повиках, той влезе точно, когато Лео се приближаваше към мен, за да ме удари отново. Дроидът го измъкна навън и го изрита от къщата.

Тя пи от водата на бавни глътки, докато чашата се изпразни.

— Каза ми жестоки неща — продължи Пепър. — Груби, жестоки, отвратителни неща. Вината била моя, че е бил съблазнен — той употреби тази дума — съблазнен от други жени, защото съм била толкова властна, дори в леглото. Че било крайно време да ми покаже кой командва парада, защото му било писнало да получава заповеди от… някаква путка, която се прави на шеф — тя потрепери. — Той ми изкрещя тия неща, преди дроидът да влезе. Бях ужасена. Не съм и предполагала, че някога мога да се ужася така. Не съм и предполагала, че може да бъде такъв, какъвто беше през тези няколко ужасни минути.

— Дай й още вода, Пийбоди — нареди Ив, когато Пепър започна да трепери.

— Предпочитам да съм бясна, отколкото уплашена — тя отново зарови в чантата си и извади поръбена с дантела кърпичка, с която попи напиращите в очите си сълзи. — Чувствам се добре, когато просто съм бясна. Разбрах за жената, която е била нападната миналата нощ и в репортажа бе изказано предположение, че покушението може би е свързано с двете убийства — онези, за които ме питахте. И си помислих „О, господи, о, Господи, Лео би могъл да го направи“. Този Лео, когото видях днес, би могъл да го направи. Не знам какво да правя.

— Ще подадеш оплакване и ние ще предявим към него обвинение в нападение. Ще го намерим и ще го докараме тук. Няма да те докосне отново.

— Страх ме е да остана сама. Срамувам се, той ме превърна в страхливка, но…

— Не си страхливка. Просто един тип, който е с петнайсет килограма по-тежък от теб, е забил юмрук в окото ти и те е заплашил, че няма да се задоволи само с това. Само глупачка не би се разстроила, а ти не си глупачка, защото дойде тук и ще предявиш обвинение.

— Ами ако наистина е убил тези жени? Спях в едно и също легло с него, правих любов с него. Ами ако наистина е направил тези ужасни неща и после се е прибирал при мен?

— Нека да караме стъпка по стъпка. След като приключим с писмената работа, ще се погрижа полицейски служител да дойде в дома ти и да остане с теб, ако ще се чувстваш по-сигурно, като при теб освен дроид-охранител, има и полицай.

— Ще се чувствам по-сигурно. Определено. Но ще дойде в театъра, тя също. Имам представление в осем часа — тя се усмихна тъжно. — Шоуто трябва да продължи.

 

 

Когато най-после изпрати Пепър и придружаващия я полицай към Бродуей, стресът и умората й причиниха силно главоболие. Беше пуснала заповед за издирването на Фортни и процедурата по проследяването му вече бе задействана.

Срещна се с адвоката на Брийн и остави предварителните оплаквания да минат покрай ушите й. Но когато той настоя на клиента му да бъде позволено да се прибере вкъщи, за да се погрижи за невръстното си дете, тя не възрази. Всъщност Ив изненада адвоката като отложи по-нататъшния разпит за девет часа на другата сутрин.

И определи двама души, които да държат под око Брийн и дома му през нощта.

Върна се в кабинета си и седна, след като краят на смяната й отдавна бе минал и се замисли за кафе, сън и работа.

Когато Макнаб връхлетя при нея, той имаше толкова свеж и енергичен вид, че направо усети болка в уморените си очи.

— Не можеш ли поне от време на време да обличаш нещо, което да не блести? — поинтересува се тя.

— Лято е, Далас. Човек трябва да блести. Имам новини, които ще върнат блясъка по бузите ти. Фортни си е купил билет за първа класа на совалка за Ню Лос Анджелис. В момента пътува.

— Бърза работа, Макнаб.

Той изправи показалеца си като пистолет и духна към него.

— Най-бързият служител в Отдел за електронна обработка на информацията в цялото Източно крайбрежие. Лейтенант, изглеждате като пребита.

— Явно и очите ти са съвсем наред. Заведи Пийбоди у дома. Погрижи се да се наспи добре, което е моят заобиколен начин да ти кажа да не се впускате в заешки игрички през половината от нощта. Утре ще й трябва ясна и будна глава.

— Не се тревожете. Вие също можете да се наспите добре.

— В края на краищата — промълви тя, сетне се захвана с процеса по екстрадирането на Фортни и уговарянето на местните власти да бъде посрещнат в момента, в който слезе от совалката.

Пийбоди влетя в кабинета й.

— Лейтенант, Макнаб каза, че вие сте казали…

— Трябва просто да сложа въртяща се врата на кабинета си, защото всеки влиза и излиза, както и когато му скимне.

— Вратата беше отворена. Почти винаги е отворена. Макнаб каза, че съм свободна за днес, но аз още не съм се свързала с Ню Лос Анджелис, нито съм им препратила заповедта за задържането на Фортни.

— Направено е. Те ще го поемат, ще го пратят обратно и обещаха, че всичко това ще отнеме достатъчно време, за да сме сигурни, че ще прекара тази нощ в килия. Не може да си издейства пускане под гаранция до сутринта.

— Мое задължение е да…

— Млъквай, Пийбоди. Прибери се, хапни и поспи. Изпитът започва точно в осем часа.

— Лейтенант, смятам, че може би се налага да отложа изпита, тъй като случаят се намира в решителния си етап. Фортни — и виждам, че първоначалният ми усет не ме е подвел — ще трябва да бъде разпитан, освен това ще искате отново да разпитате Брийн и да уредите разговор с Ренквист, за да се изяснят всички въпроси. Чувствам, че е неуместно да отделя половин ден на личните си дела по време на този етап от разследването.

— Паникьосала си се, а?

— Ами, ъъъ, да, но…

— Ще се явиш на изпита, Пийбоди. Ако трябва да чакаш още три месеца, за да се явиш, някоя от нас ще скочи от покрива на най-близката сграда, или което е по-вероятно — просто ще те разкарам. Смятам, че все някак ще се справя един ден без теб.

— Но аз мисля, че…

— Яви се в Изпитна стая №1 в осем часа, полицай. Това е заповед.

— Не вярвам, че можете наистина да ми наредите да се явя… — тя замлъкна и преглътна с мъка, когато Ив вдигна поглед към нея: — Но, ъх, разбрах ви, лейтенант. Ще се опитам да не ви разочаровам.

— Господи, Пийбоди, няма да ме разочароваш каквото и да направиш на изпита. И ще се…

— Стига — Пийбоди плътно стисна очи. — Не казвайте нищо, което ще е на кутсуз. Не казвайте нищо такова, нито изречение, което да съдържа думата „късмет“.

— По-добре иди да си вземеш хапче.

— Може и да го направя — тя се усмихна нервно. — Не ми пожелавайте думата с буквата К, става ли, но може да направите ето това. — Пийбоди се усмихна широко, ококори очи, за да демонстрира ентусиазъм и показа свит юмрук, от който се подаваше палецът.

Ив се облегна назад.

— Какво е това? Трябва да ти направя знак да си завреш палеца в задника?

— Не! Това значи „Успех!“. Господи, Далас. „Успех!“ Забрави.

— Пийбоди — Ив се изправи и възпря помощничката си, преди тя да изхвърчи от кабинета й. — Започва в осем часа и очаквам от теб яко да сриташ изпита отзад.

— Слушам, лейтенант. Благодаря.