Нора Робъртс
Имитация в смъртта (3)

Втора глава

Ив се отби в моргата. Това беше още една възможност да разбере какво ще й „каже“ жертвата. Тя нямаше истински приятели, явни врагове, колеги и семейство, Джейси Утън изглеждаше самотна жена с професия в сферата на физическия контакт. Жена, която бе смятала тялото си за своето най-голямо богатство и бе избрала да го използва, за да живее добре.

Ив трябваше да разбере какво щеше да й каже за убиеца тялото на Джейси.

По средата на коридора в този дом на покойници тя се спря.

— Намери си някъде място — обърна се тя към Пийбоди. — Свържи се с лаборантите и започвай да ги тормозиш. Умолявай, хленчи, заплашвай, прави каквото трябва, но ги притисни по-бързо да изследват хартията.

— Нека вляза с вас, ще се справя. Този път ще издържа.

Ив обаче забеляза, че тя вече бе пребледняла. Отново си представяше всичко — уличката, кръвта, екскрементите. Щеше да се овладее, в това Ив бе напълно сигурна, но на определена цена. Нямаше нужда да я плаща тук и сега.

— Не казвам, че не можеш да се справиш, а просто, че ми трябва източникът на хартията. Убиецът оставя нещо след себе си и ние се хващаме за следата. Настани се някъде и си свърши работата.

Ив не даде никаква възможност на помощничката си дори да гъкне, а рязко се отправи по коридора, мина през двойната врата, водеща към мястото, където я очакваше трупът.

Предполагаше, че Морис, главният патолог, лично ще се заеме със случая, и се оказа права. Работеше сам, както често се случваше, облечен в прозрачен предпазен екип, под който се виждаха синя туника и кожени панталони.

Дългата му лъщяща коса бе прибрана в конска опашка и покрита с шапка. На врата му висеше сребърен медальон с тъмночервен камък по средата. Ръцете му бяха окървавени, а красивото му, екзотично лице имаше каменно изражение.

Морис често слушаше музика по време на работа, но днес помещението бе тихо, като се изключат тихото бръмчене на машините и зловещото свистене на лазерния скалпел.

— От време на време — каза той, без да вдига поглед, — тук виждам нещо, което минава всякакви човешки граници. А ние и двамата знаем, нали, Далас, че човек има удивителната способност да проявява жестокост към себеподобните си. Но понякога виждам неща, които прекрачват границата дори на най-зловещото.

— Раната в гърлото я е убила.

— Нищожна милост — отвърна, разбрал смисъла на думите й и вдигна глава. Очите му не се усмихнаха през очилата както обикновено, нито имаха блясъка на човек, омагьосан от работата си. — Не е почувствала всичко останало, което са й сторили. Била е в спокойните води на смъртта, преди да я накълца като касапин.

— Това касапска работа ли е според теб?

— Ти как би го нарекла? — подхвърли скалпела на една от таблите и размаха окървавената си ръка над осакатеното тяло. — Как по дяволите би го нарекла?

— Не намирам подходящи думи. Не мисля, че въобще съществуват. Жестокост не е достатъчно силно. Думата зло просто не обхваща всичко, не всичко. Не мога да изпадам във философски размишления точно сега, Морис. Това няма да й помогне. Само искам да разбера дали той е знаел какво върши или е било просто насичане.

Дишането на Морис беше учестено. За да се успокои, махна рязко очилата си, свали шапката и с бързи крачки отиде да измие химикалите и кръвта от ръцете си.

— Знаел е. Разрезите са съвсем прецизни. Без колебание, без излишни движения — докато казваше това, той пристъпи към хладилника и извади две бутилки вода. Едната подхвърли на Ив, а от другата отпи голяма глътка. — Нашият убиец знае как да оцветява картинката, без да излиза от линиите.

— Моля?

— Не спирам да се удивлявам, че нямаш детски спомени. Имам нужда да поседна — той седна и протърка с длан челото си между веждите. — Това тяло ми влезе под кожата. Не можеш да предвидиш кога ще ти се случи. От всички, които пристигат тук ден след ден, именно тази четирийсет и една годишна жена с несръчно направен педикюр и подут палец на левия крак ми влезе под кожата.

Ив не беше сигурна как трябва да се държи с него, когато е в такова състояние. Доверявайки се на инстинкта си, тя придърпа един стол, седна до него и отпи от бутилката си. Не беше изключил записващото устройство, помисли си тя. От него зависеше дали ще да изреже тази част от записа или не.

— Нужна ти е почивка, Морис.

— Често го чувам — засмя се той. — Трябваше да замина утре. Две седмици в Аруба. Слънце, море, голи жени — такива, които все още дишат — и огромно количество алкохол, сервиран в черупки от кокосови орехи.

— Ами тръгвай.

Той поклати глава.

— Отложих го. Искам да видя края на този случай — той най-сетне я погледна. — Има неща, които трябва да видиш до край. Още щом видях какво са й сторили, знаех, че утре няма да лежа на плажа.

— Бих могла да ти кажа, че имаш свестни колеги. Те ще се погрижат добре за нея и за всеки, който пристигне тук през следващите няколко седмици.

Ив отпи глътка вода, докато изучаваше останките на Джейси Утън върху дисекционна маса в една много студена стая.

— Бих могла да ти кажа, че ще намеря кучия син, който й е причинил това и ще събера достатъчно доказателства, за да сме сигурни, че наистина ще си плати в съда. Бих могла да ти кажа всичко това и всяка дума ще отговаря на истината. Но самата аз не бих заминала. — Тя подпря глава на стената. — Не бих.

Той седеше точно срещу Ив с глава, опряна на стената и изпружени напред крака, сякаш беше нейно огледално отражение. А разрязаното тяло на Джейси Утън се намираше върху масата на няколко метра пред тях.

Настъпилото мълчание прерасна в приятелски разговор.

— Какво по дяволите не ни е наред, Далас?

— Сега вече ме затрудни.

Морис затвори очи за секунда с усещането, че постепенно се успокоява.

— Обичаме мъртвите — тя изсумтя, а той се захили, без да отваря очи. — Но не по извратения, некрофилски начин на смахнатите перверзни типове. Независимо какви са били приживе, ние ги обичаме, защото са били измамени и малтретирани.

— Май все пак го удряме на философски размисли.

— Май да — каза той и направи нещо, което рядко си позволяваше. Докосна я. Просто леко потупа дланта й. Ив осъзна, че това бе проява на интимност. Изпълнен с топлина контакт между бойни другари, много по-интимен от всички контакти, които жертвата някога бе имала с клиентите си.

— При нас пристигат — продължи Морис — от бебета до изкуфели старци. Без значение кой ги е обичал, докато са били живи, в смъртта им ние ставаме техните най-близки приятели. И понякога тази близост прониква някъде дълбоко в нас и сплита червата ни на тънки плитчици. Ех!

— Изглежда не е имала никакъв близък приятел, докато е била жива. Съдя по това, което видях в дома й, липсва, мисля, че мога да го нарека сантимент; не е искала никого в живота си. Така че… сега й оставаме аз и ти.

— Добре — Морис отпи още една глътка и се изправи. — Добре — остави бутилката встрани, отново си сложи ръкавици и намести очилата си. — Избързах с токсичното изследване, за да видя дали ще се появи нещо интересно. По черния дроб има следи от злоупотреба с алкохол. Но въпреки това, не открих някакво по-сериозно увреждане или заболяване. Последното ядене е било макарони, около шест часа преди настъпване на смъртта. Подлагала се е на няколко операции — уголемяване на бюста, изпъване на бръчките около очите и повдигане на седалището, както и леко оформяне на челюстта. Всичките операции са перфектни.

— Отскоро ли са?

— Не. Отпреди няколко години или поне що се отнася до задника й, а смятам, че това е последният „ремонт“.

— Всичко съвпада. Късметът й е изневерил и тя не е можела повече да си позволява добри пластични хирурзи.

— Да минем към последната й „операция“. Убиецът е използвал тънък нож с гладко острие, вероятно скалпел, прерязал е гърлото в посока от ляво на дясно с удар отдолу. От ъгъла може да се съди, че брадичката й е била изправена, а главата — килната назад. Нападнал я е отзад, по всяка вероятност я е дръпнал за косата с лявата си ръка и е прерязал гърлото с дясната.

Морис показа нагледно с помощта на двете си ръце, които се движеха по невидимо очертание на тяло.

— Един удар, който е засегнал сънната артерия.

— Много кръв.

Ив продължаваше да изучава тялото, но си представяше Джейси Утън жива, изправена с лице към мръсната стена на уличката. Сетне рязкото отмятане на главата, внезапният шок от дръпването, чистата болка и объркването. Шурти и плиска много.

— Страшно много. Той се е изцапал целият, макар че я е нападнал отзад. Що се отнася до другото, било е едно внимателно изрязване.

Патоанатомът го очерта с пръст във въздуха.

— Бързо, дори доста пестеливо откъм движения изрязване. Не бих го определил като изкусно, нито като хирургическо изпълнение, но определено не му е за първи път. Рязал е месо и преди това.

— Не е хирург. Би ли могъл да е лекар с друга специалност?

— Не бих го отхвърлил като възможност. Бързал е, трябвало е да работи на оскъдна светлина, да не забравяме вълнението, страха, възбудата, които са го обхванали — екзотичното лице на Морис отразяваше като огледало погнусата, която изпитваше. — Не знам каква е причината, но за първи път думите ми убягват. Каквото и да е чувствал, то би могло и да му попречи да изяви уменията си. Отстранил е половите органи експедитивно, ако мога да се изразя така. Няма как да се разбере дали е имало сексуален контакт преди отстраняването. Но от момента на смъртта до отрязването на гениталиите са минали само няколко минути.

— Би ли го определил като медицински работник? Санитар, ветеринар, сестра? — умишлено направи пауза. — Патолог?

Той леко й се усмихна.

— Възможно е, разбира се. Изискват се сериозни умения, предвид обстоятелствата. Но все пак него не го е вълнувало каква е вероятността да оцелее пациента. Нужни са му били известни познания по анатомия, както и познаване на инструментите, които е ползвал. Бих казал, че със сигурност е учил и определено се е упражнявал, но не е задължително да е имал медицински лиценз и основната му цел не е била оцеляването на пациента. Чух, че имало бележка.

— Да. Адресирана е до мен, за да е сигурен, че аз ще водя разследването.

— Значи е написана с лично чувство.

— Дори може да се каже интимно.

— Ще ти изпратя резултатите от тестовете и доклада, веднага щом са готови. Искам да направя още малко изследвания, за да видя дали ще успея да открия по-точно типа ножове, които е ползвал.

— Добре. Карай по-спокойно, Морис.

— Ох, просто я карам някак — отвърна той, а Ив се отправи към вратата. — Хей, Далас? Благодаря ти.

Тя се извърна и го погледна.

— Няма за какво.

Далас махна на Пийбоди, като се запъти надолу по коридора.

— Кажи ми каквото искам да знам.

— Лаборантът, след като преданата ви помощничка доста нахално си напъха носа в работата му, успя да установи, че хартията, използвана за бележката и пликът е с особен вид текстура. Дори не е рециклирана хартия, което направо разтърси моето сърце на последовател на „Свободна ера“, което обаче означава, че се продава и произвежда извън Съединените щати и прилежащите към тях територии. Тук си имаме закони все пак.

Ив повдигна вежди, пристъпвайки отново в жегата навън.

— Аз пък мислех, че привържениците на „Свободна ера“ не вярват в закони, позволяващи правителствена намеса в обществото.

— Вярваме, когато обслужват целите ни — каза Пийбоди, докато се пъхаше в колата. — Хартията е произведена в Англия и може да се намери само в шепа магазини из Европа.

— Не се продава в Ню Йорк.

— Не, лейтенант. Всъщност е трудно да я купиш дори с поръчка чрез Интернет или чрез електронната поща, защото в тази страна артикулите от нерециклирана хартия са включени в списъка на забранените стоки.

— Хм, хм — мозъкът на Ив работеше с няколко хода напред, но тъй като Пийбоди се подготвяше за изпита за детективи, сметна, че може да зададе един доста добър изпитен въпрос. — И как тогава се е озовала хартия от Европа на уличка в Китайския квартал?

— Ами, хората внасят контрабандно всякакви забранени продукти в Щатите. Или пък използват черния пазар. Или ако човек пътува с чуждестранен паспорт, обикаля Щатите или просто е на посещение, има право на определен брой лични вещи, които не са съвсем в рамките на закона. Дори може да е дипломат. Но какъвто и да е случаят, трябва да я плати, а цената й е висока. Тази хартия в частност върви по двайсет евродолара парчето. Листът. А пликът струва дванайсет.

— Момчетата от лабораторията ли ти казаха?

— Не, лейтенант, понеже седях отвън, проверих го сама.

— Добра работа. Имаш ли имената на магазините?

— Всички, за които има данни. Въпреки че хартията се произвежда най-вече в Англия, има информация за шестнайсет търговци на дребно и двама на едро, които продават точно тази разновидност. Двама от тях са в Лондон.

— Нима?

— Реших, че след като имитира Джак Изкормвача, лондонската следа е най-горещата.

— Започни от там. Ще проучим всички магазини, но Лондон все пак ще е на първо място. Виж дали можеш да се добереш до списък с продажбите на тази хартия.

— Да, лейтенант. За тази сутрин, лейтенант. Знам, че не си свърших работата…

— Пийбоди — прекъсна я Ив, — да съм казала, че не си свършила работата си?

— Не, но…

— Имало ли е случай, откакто си под мое командване, в който да съм се поколебала да ти кажа, когато смятам, че не си свършила работата си според изискванията ми, или че не съм доволна от изпълнението, или пък че си провалила всичко по някакъв начин?

— Ами, ъъъ, не, лейтенант — изду бузи Пийбоди и шумно изпусна въздуха. — Всъщност не.

— Тогава забрави за това и ми намери списъците на клиентите.

 

 

В общото помещение на Централното полицейско управление вече я очакваха с въпроси, слухове и догадки за убийството на Утън. Ако полицаите шушукат по някой случай, това означава, че обществеността направо ще крещи.

Тя намери убежище в кабинета си и първо поръча на автоготвача да й направи кафе, сетне прослуша съобщенията и гласовата поща на видеотелефона си.

Спря да брои репортерските обаждания, щом стигна до двайсет. Но шест от тях бяха от Надин Фарст от Канал 75.

С кафе в ръка Ив седна на бюрото си. Почука с върховете на пръстите си по него. Рано или късно трябваше да се изправи пред медиите. Всъщност бе късно да избира, но предпочиташе това да стане през следващото хилядолетие. Ала се налагаше да направи изявление. „Направи го кратко и официално — каза си тя. — Отказвай и избягвай всякакви преки включвания и интервюта.“

Той иска точно това. Иска тя да се изявява, да говори за него, да получи достатъчно ефирно време и вестникарско пространство, за да му постеле пътя към славата.

„Повечето от тях искат това“ — замисли се Ив. Почти всички. Но този конкретно иска да се превърне в сензация. Иска медиите да тръбят: СЪВРЕМЕННИЯТ ИЗКОРМВАЧ ВИЛНЕЕ ИЗ НЮ ЙОРК.

Да, такъв беше неговият почерк. Главни букви, удебелен шрифт, сензационен стил.

„Джак Изкормвача“ — каза си тя и се обърна към компютъра си, за да нахвърля първите бележки.

Кръстникът на модерния сериен убиец.

Не е бил заловен никога, нито идентифициран със сигурност.

Главен персонаж на множество изследвания, разкази и хипотези вече близо два века.

Обект на възхищение и отвращение. И на страх.

Средствата за информация са раздухвали пламъка на паниката и интереса по време на неговия кървав гуляй.

Имитатор, който очаква, че няма да бъде разкрит. Иска да събуди страх и възхищение и предизвикателно се изправя срещу полицията. Най-вероятно е изучавал прототипа си. Учил е медицина, официално или неофициално, за да може да извърши първото си престъпление. Луксозна хартия, символ на богатство или добър вкус.

Някои от главните заподозрени по случая на Изкормвача са били от висшето общество, припомни си Ив. Дори от кралското семейство. Били са над закона. Смятал е, че е над закона.

Според друга хипотеза пък Изкормвача бил американец, живеещ в Лондон. Винаги бе смятала тази хипотеза за грешна, но… възможно ли е нейният убиец да е британец в Америка?

Или може би — как се казва — англофил? Някой, който се прекланя пред всичко британско. Дали е пътувал до там, дали се е разхождал по улиците на Уайтчапъл, преживявайки всичко наново. Представяйки си, че той самият е Изкормвача?

Започна да пише доклада си, спря, свърза се с кабинета на доктор Майра и си уреди среща с нея.

 

 

Доктор Шарлот Майра бе облечена в един от елегантните си костюми в студено синьо, който бе съчетала с три дълги, тънки златни верижки. В меката й кестенява коса имаше няколко сламени кичура, които обрамчваха красивото й лице. Те бяха нещо ново, отбеляза Ив, и се зачуди дали от нея се очаква да направи някакъв коментар по техен адрес или, тъкмо обратното, да се преструва, че не ги е забелязала.

Никога не се чувстваше в свои води на женска територия.

— Благодаря ти, че ми отдели време — започна Ив.

— Чудех се, дали ще ми се обадиш днес — отвърна Майра и й посочи един от вдлъбнатите столове в стаята. — Всички говорят за твоя случай, твоя особено отвратителен случай.

— Колкото по-отвратителен, толкова по-голям шум.

— Да, права си — Майра предположи, че Ив е изкарала целия ден само на кафе, затова програмира автоготвача си за чай. — Не мога да преценя кое от всичко, което чух, отговаря на истината.

— В момента пиша доклада си. Знам, че още е рано да те моля за психологически профил, но в този случай не ми се ще да изчаквам. Ако съм права, той тепърва започва. Джейси Утън не е била неговата цел, или поне не конкретната цел. Не мисля, че я е познавал, нито пък тя него.

— Според теб е било произволен избор.

— Не съвсем. Търсел е определен тип жена — лицензирана компаньонка. Курва. Улична проститутка в беден квартал на града. Имал е точно определени изисквания, а Утън е мъртва, защото е отговаряла на тях. Нито повече, нито по-малко от това. Ще ти кажа всичко, което знам и ми се върти из главата, а когато му придам завършен вид, ще ти го пратя като файл. Но искам, нужно ми е — поправи се тя, — да знам, че съм на прав път.

— Кажи ми какво знаеш — отвърна психоложката и й подаде изящна порцеланова чашка, след което седна и постави собствената си чаша на коляното си.

Описа жертвата Джейси Утън в основни линии — обясни каква е била и къде е намерена. Спомена за бележката на убиеца, за работата си до този момент, както и за първоначалните заключения на Морис.

— Джак — промърмори Майра. — Джак Изкормвача.

Ив се наведе напред.

— Знаеш за него?

— Всеки уважаващ себе си криминален психолог е изучавал Шикозния Джак. Смяташ, че си имаш работа с имитатор?

— А ти как мислиш?

Майра се облегна на стола си и отпи от чая.

— Определено е подготвил почвата за такъв извод. Сигурно е образован и егоцентричен. Презира жените, фактът, че е избрал точно този начин да убива, е достатъчно показателен. Неговият прототип е нападал и осакатявал жените по различни начини. Той самият отстранява именно онова, което прави жертвата жена.

По бавното кимване на Ив тя разбра, че лейтенантът вече е стигнала до същия извод.

— На практика той я е лишил от белезите на сексуалността. За него сексът означава похот, насилие, контрол, унижение. Връзките му с жени не са нито здравословни, нито традиционни. Възприема се като част от елита, той е изкусен, дори блестящ. Само ти си достойна за него, Ив.

— За какво съм достойна?

— За негов противник. Най-великият и неуловим убиец на новото време не може да приеме да го преследва кое да е ченге. Не е познавал Джейси Утън, съгласна съм с теб. Или ако я е познавал, е било само дотолкова, че да види в нея подходящата жертва. Но познава теб. Ти си толкова негова мишена, колкото и тя. Дори повече. Тя е била пионка, моментна тръпка. А ти си голямата игра.

Ив бе мислила и върху това, и все още разсъждаваше как да го обърне в своя полза.

— Той не иска да ме убие.

— Не, или поне не още — лека бръчка на загриженост между веждите помрачи лицето на Майра. — Иска те жива, за да може да наблюдава как го преследваш, да следи как медиите оповестяват неговите дела и хода на разследването ти. Стилът на бележката е подигравателен и той най-вероятно иска да те раздразни. И то точно теб, не просто някой полицай, а висококвалифициран полицай, при това жена. Той не би позволил да загуби от жена и увереността му, че ще те разгроми, че ще ти поднесе най-голямото ти поражение, го възбужда в много голяма степен.

— Значи ще пострада доста, когато го сразя.

— Би могъл да се насочи към теб, ако усети, че се приближаваш твърде близо и разрушаваш фантазиите му. Първоначално ще му изглежда като предизвикателство, но не мисля, че би понесъл унижението да бъде спрян от жена — поклати глава тя. — Но до голяма степен това зависи каква част от личността на Изкормвача е възприел и в кое от множеството лица, приписвани на прототипа му, се е превъплътил. Доста е сложно, Ив. Когато казва, че това е „образец“ от работата му, дали има предвид, че това е първата му жертва, или е убивал и преди, но тялото не е било открито?

— Това е първото му убийство тук в Ню Йорк, но ще проверя в Международната база данни. От време на време някой психопат се опитва да подражава на Джак Изкормвача, но не знам случай, когато в крайна сметка извършителят да не е бил заловен.

— Дръж ме в течение, а аз ще изготвя по-подробен психологически профил.

— Ще ти бъда благодарна — тя се изправи, но не побърза да си тръгне, а колебливо каза: — Виж, Пийбоди имаше малък проблем тази сутрин. Жертвата беше в доста ужасно състояние и… ами, стана й лошо. И сега се измъчва заради това. Все едно е първото ченге, което си повръща върху обувките — промърмори Ив. — Както и да е, тя е напрегната, понеже се подготвя за изпита за детектив, а и си търси жилище, в което да заживеят с Макнаб — затова дори не ми се мисли, но явно е разтревожена. Така че може би ще отделиш някоя и друга минута да я потупаш по главичката или нещо такова. Както и да е. По дяволите.

Майра се засмя звънливо.

— Много си сладка, като се притесняваш за нея.

— Не искам да съм много сладка — каза Ив разпалено. — Нито да се притеснявам за нея. Моментът не е подходящ да губи самообладание.

— Ще поговоря с нея — вирна глава Майра. — А ти как си?

— Аз ли? Чудесно. Добре. Никакви оплаквания. Хъм… при теб наред ли е всичко?

— Да, наред е. Дъщеря ми и семейството й са ни дошли на гости за няколко дни. Винаги е хубаво, когато са при мен, а освен това имам възможността да си поиграя на баба.

— Ъхъ — Майра с нейния костюм в студено синьо и хубави крака не се връзваше с представата на Ив за чиято и да било баба.

— Много ще се радвам да се запознаеш с тях.

— Ох, ами…

— В неделя ще правим барбекю на открито. Ще ми бъде много приятно, ако ти и Рурк успеете да дойдете. Към два часа — каза тя, преди Ив да успее да измисли подходящ отговор.

— Неделя — паниката заседна в гърлото й. — Не знам дали той няма някакви други планове. Аз…

— Ще го попитам — в очите на Майра проблеснаха присмехулни пламъчета, когато остави чашата си. — Това е просто семейно събиране. Нищо специално. А сега по-добре да те оставя да се върнеш към работата си.

Тя отиде до вратата, отвори я и направо изтика Ив навън. Сетне се облегна на вратата и се разсмя от сърце. Определено изпита страхотно удоволствие, като видя леко ужасеното и напълно озадачено изражение на Ив, когато се сблъска с идеята за семейно барбекю.

Погледна колко е часът и бързо се отправи към телефона. Щеше веднага да се свърже с Рурк, за да приклещи Ив натясно, преди да успее да намери авариен изход.

 

 

Ив все още беше ужасена и озадачена, когато се върна в отдел „Убийства“. Пийбоди изскочи от кабинета си и се завтече след нея.

— Лейтенант Далас.

— Какво прави човек на барбекю на открито? — промърмори Ив. — Защо изобщо трябва да готвиш, още по-малко пък на открито? Навън е горещо. Има буболечки. Въобще не го разбирам.

— Далас!

— Какво? — Ив се извърна със свъсени вежди. — Какво има?

— Имам списък на клиентите. Проведох кратки преговори, но убедих собствениците на двата магазина да ми дадат имената на регистрираните купувачи на хартията, открита върху тялото на Джейси Утън.

— Провери ли имената?

— Не още. Само ги получих.

— Дай ми ги. Трябва да върша нещо, за да дойда на себе си.

Тя грабна диска от ръката на Пийбоди и го зареди в компютъра на бюрото си.

— Нямам кафе в ръката си — отбеляза Ив, когато имената започнаха да се изреждат по екрана. — А съм сигурна, че ми е нужно и то веднага.

— Да, лейтенант, разбира се. Видяхте ли? Има херцогиня и граф, а също и Лива Холдрийк, актрисата, е в списъка и…

— Кафето още не е в ръката ми. Как е възможно това?

— А също и Кармайкъл Смит, световната поп звезда; той има поръчка за кашонче със сто листа хартия и пликове на всеки шест месеца — докато говореше, Пийбоди пъхна чашата в протегнатата ръка на началничката си. — Музиката му е твърде лигава за моя вкус, но той самият? Абсолютен сладур.

— Много се радвам да го науча, Пийбоди. Много е важно да знам, че е лигав сладур в случай, че го арестувам за убийството на тази нещастница. Подобна информация трябва да е на първо място.

— Само казвам — промърмори Пийбоди.

Тя прегледа имената и сложи в края на списъка клиенти, които имат само европейско гражданство. Най-напред щеше да провери тези, които имаха и американско гражданство.

— Кармайкъл Смит държи апартамент в горната част на Уест Сайд. Холдрийк има американски паспорт, но е регистрирана в Ню Лос Анджелис. Просто ще я изтеглим по-надолу в списъка.

Тя започна стандартната проверка, разсъждавайки над имената.

— Господин и госпожа Елиът П. Хоторн. Той — седемдесет и осемгодишен, тя — трийсет и една годишна. Човек не би си помислил, че на неговата възраст Елиът ще хукне да прерязва гърла на компаньонки. Женени са от две години, това му е четвърти брак — пада си по млади жени, а обзалагам се, и по глупави.

— Не ми изглежда глупаво да се омъжиш за богат старец — вметна Пийбоди. — По-скоро пресметливо.

— Можеш да бъдеш глупав и едновременно пресметлив. Притежава къщи в Лондон, Кан, Ню Йорк и Бимини. Направил е състояние по старомодния начин. Наследил е парите от баща си. Няма криминално досие, нито нещо друго по-особено. Все пак ще проверим дали в момента е в Ню Йорк. Може да има слуги, кухненски персонал, помощници или някой откачен роднина, които да имат достъп до хартията.

Ив продължи надолу по списъка.

— Запиши си имената, Пийбоди. Виж можеш ли да разбереш дали някой от тях е в Ню Йорк.

„Възможно ли е да е толкова лесно? — питаше се тя. — Възможно ли е да е толкова безцеремонно, арогантно?“ Да остави улика, която толкова бързо би ги отвела към него. Дори чрез тази специална хартия да стигнеше до него, трябваше да го докаже.

— Нилс Ренквист — промърмори тя. — Трийсет и осемгодишен. Женен, с едно дете. Британски гражданин с местожителство в Лондон и Ню Йорк. Понастоящем е шеф на канцеларията на фелдмаршал Евънс — британския делегат в Обединените нации. Добре си се окопал на „Сътън Плейс“, нали, Нилс. Висока класа. Ти също нямаш досие, но си струва да те преслушаме.

Тя отпи от кафето, а през главата й мина далечната мисъл за храна.

— Пепър Франклин. Що за име е Пепър? Актриса? Разбира се, че си актриса. Британска актриса — в момента участва в бродуейска версия на „Местната лейди“. Няма досие. В този списък направо скърцат от чистота.

Беше леко потискащо.

Но се натъкна на нещо интересно при партньора на Пепър Франклин, Лео Фортни.

Изнасилване, ексхибиционизъм, сексуален тормоз.

— Лошо момче — отбеляза Ив. — Лошо и доста активно момче.

Когато Пийбоди се завърна, Ив вече бе подредила списъка си по степен на важност и надяваше сакото си.

— Кармайкъл Смит, Елиът Хоторн, Нилс Ренквист и Пепър Франклин са в Ню Йорк или поне със сигурност се знае, че са тук понастоящем.

— Обличай се. Ще направим посещение на някои от нашите английски приятели — тя се отправи към вратата. — В момента има ли сесия на ОН?

— ОН? Като Обединените нации ли?

— Не, ОН като… Омотаните натрапници.

— Разпознавам сарказма, когато го чуя — засегнато отвърна Пийбоди. — Ще проверя.