Нора Робъртс
Имитация в смъртта (22)

Двайсет и първа глава

Тя се запъти по болничния коридор. Беше закачила значката си на колана, за да попречи на каквито и да било медицински служители да й се изпречат на пътя. Рурк искаше да й каже, че пламъкът в очите й е напълно достатъчен за тази цел, но се страхуваше, че това може да помрачи тази убийствена светлина.

А на него му беше твърде приятно да я вижда, за да поеме този риск.

Охранителят, който беше сложила на пост пред вратата на интензивното отделение беше нащрек, когато тя зави зад ъгъла. Според Рурк униформеният служител най-вероятно бе подушил във въздуха нейната енергичност и беше скочил на крак.

Дори в мига, в който Ив се протегна да отвори врата, тя сама зейна отворена. „Лекарят е по-куражлия“ — помисли си той. Докторът й препречи пътя, като скръсти ръце на гърдите си и използва намръщеното си изражение като щит.

— Казаха ми, че сте уведомена и вече сте на път. Пациентката едва се крепи и непрекъснато губи съзнание. Състоянието й продължава да е критично. Няма да поема риска да бъде подложена на разпит на този етап.

— Преди двайсет и четири часа ми казахте, че никога няма да дойде в съзнание. Тя дойде.

— Честно казано, смятам това, че излезе от кома, е истинско чудо.

„Села Кокс си пожела още едно чудо — помисли си Ив. — И с божията помощ го получи.“

— Не вярвам в чудеса. Някой съзнателно я прати в тази стая и има шанс тя да ми каже кой е той, преди да вкара някой друг в болница. Или в проклетата морга — сега гласът й изсвистя като камшик и накара униформения полицай да премигне. — Не бихте искали да ми попречите да разнищя този случай.

— Напротив — Лорънс не повиши мелодичния си глас, но погледът му беше също толкова убийствен, колкото и този на Ив. — Препречвам ви пътя в този случай, а това тук е моята територия. Здравето на пациента ми е над всичко.

— За последното сме на едно и също мнение. Искам тя да е жива и да е добре.

— За да даде показания.

— Точно така, дявол да го вземе. Ако смятате, че това ме превръща във враг, значи просто сте глупав. Аз я отписах, Лорънс, също както и вие. Но тя показа и на двама ни от какво тесто е замесена. И сега аз искам да знае, че мъжът, който й причини това, е прибран на топло. Искам да знае, че ще го направя за нея и че тя също е помогнала. Точно сега тя е просто жертва. Аз ще й помогна да се превърне в герой. Това е нещо, за което си струва да живееш. Имате две възможности — продължи тя, преди лекарят да успее да каже каквото и да било. — Или ще накарам този служител да ви задържи, или ще влезете с мен и ще я наглеждате.

— Не ми харесва тактиката ви, лейтенант.

— Подайте оплакване — тя блъсна вратата и хвърли бърз поглед на Рурк. — Ще се наложи да изчакаш отвън.

Когато влезе в стаята, сърцето й отново помръкна. Марлин лежеше неподвижна и мъртвешки бледа в леглото. Майка й бе застанала до нея и я държеше за ръката.

— Тя само си почива — бързо каза Села. — Когато казахте, че ще дойдете, помолих съпруга си да отиде долу в параклиса. В стаята може да има само двама души по едно и също време.

— Госпожо Кокс, длъжен съм отново да ви кажа, че присъствието на лейтенант Далас е в разрез с медицинските изисквания. Дъщеря ви се нуждае от спокойствие и тишина.

— Тя се намираше в постоянна тишина, откакто й бе причинено това и няма да намери спокойствие, докато той не бъде заловен и наказан. Благодарна съм ви, докторе, повече отколкото мога да го изразя. Но Марли има нужда да направи това. Познавам детето си.

— Внимавайте какво вършите — прошепна Лорънс на Ив, — или вие ще бъдете задържана.

Тя не откъсваше поглед от Марлин, докато се приближаваше към леглото.

— Трябва да й кажете вие, госпожо Кокс. Не искам да я изплаша.

— Предупредих я, че ще дойдете. — Села се надвеси над леглото и докосна с устни челото на дъщеря си. — Марли? Марли, скъпа, отвори очи. Лейтенант Далас дойде да говори с теб.

— Толкова съм изморена, мамо — думите й бяха завалени и приглушени.

— Знам, миличка. Само за малко. Лейтенантът се нуждае от помощта ти.

— Знам, че си преживяла много. — Ив не обърна внимание на лекаря, когато той пристъпи по-наблизо. — Знам, че е тежко. Няма да допусна да му се размине. Няма да допуснем да му се размине, Марли. Ти и аз. Ти се отърва от него. Спря го веднъж. Можеш да ми помогнеш да го спра веднъж завинаги.

Очите на момичето потрепнаха и се отвориха. Беше мъчително да наблюдава усилието, с което повдигна мигли, напрегнатия опит да фокусира очите си. Ив разпозна този поглед, решимостта да се пребориш с болката.

— Всичко е замъглено, всичко ми се слива. Не мога да го направя по-ясно.

— Всичко е наред. Кажи ми каквото можеш. Връщала си се от работа. Взела си метрото.

— Винаги взимам метрото. Само няколко пресечки. Топла нощ. Краката ме болят.

— Имало е фургон.

— Да, малък фургон — Марлин се размърда неспокойно, но преди лекарят да успее да помръдне, Села вече галеше косата на дъщеря си.

— Всичко е наред, детето ми. Всичко свърши. Никой няма да те нарани отново. Ти си в безопасност. Аз съм до теб.

— Мъж. С голям гипс на ръката. Никога не съм виждала толкова голям бинт. Не можеше… не можеше да вкара канапето. Все се хлъзваше назад и се удряше в асфалта. Стана ми мъчно за него. Мамо.

Ив нарочно пристъпи по-близо и хвана другата ръка на Марлин.

— Не може да се добере до теб сега. Никога няма да те докосне отново. Мисли си, че те е унищожил, но не е. Ти вече победи.

Очите й отново трепнаха и се отвориха.

— Не мога да си спомня много. Реших да му помогна, след това нещо ме удари. Заболя ме. Никога не ме е боляло така. Не знам какво стана после, не знам — по бузите й започнаха да се стичат сълзи. — Не мога да си спомня нищо след това, освен че мама ми говореше, или татко, или брат ми. Чичо Пит? Чичо Пит и леля Дора бяха ли тук?

— Да, скъпа. Всички бяха тук.

— Просто се реех някъде, докато те ми говореха, сетне се събудих тук.

— Преди да те нарани, ти си го погледнала. — Ив почувства как пръстите на Марли се вкопчват в нейните. — Сигурна съм, че си се поколебала известно време, първо си искала да си съставиш впечатление. Решила си, че е съвсем наред, просто някакъв човек в затруднено положение. Твърде умна си, за да се качиш при някой, който изглежда опасен.

— Той носеше този голям гипс и изглеждаше толкова разстроен и притеснен. Беше симпатичен. С тъмна къдрава коса и бейзболна шапка. Струва ми се. Не мога… Погледна ме и ми се усмихна.

— Можеш ли да го видиш сега? В мислите си? Виждаш ли го, Марли?

— Да… струва ми се. Не ясно.

— Ще ти покажа няколко снимки. Искам да ги погледнеш и да ми кажеш дали някой от тези хора е мъжът с гипса. Просто виж лицето му в мислите си и погледни снимките.

— Ще се опитам — тя навлажни устни. — Толкова съм жадна.

— Ето, съкровище — почти изтананика Села и поднесе чаша със сламка към устните на дъщеря си. — Не бързай. Помни, че вече си в безопасност.

— Трудно е да остана будна. Трудно е да мисля.

— Стига й толкова, лейтенант.

Като чу гласа на Лорънс, Марли се размърда отново и се напъна да го погледне.

— Чух ви, докато се реех, чух ви. Казахте ми да не се предавам. Че… и вие няма да се предадете, ако аз не се предам.

— Така е — състраданието в гласа му накара Ив да преглътне нетърпението си. — И ти не се предаде — продължи Лорънс. — Накара ме да се гордея с теб.

— Дайте ми още една минута — прошепна му Ив. — Само още една минута, Марли, и всичко ще свърши.

— Вие сте от полицията? — Марлин извърна глава на възглавницата си и лицето й изглеждаше толкова непоносимо младо, непоносимо крехко. — Съжалявам. Обърквам се.

— Аз съм от полицията. — Ив извади снимките на нейните заподозрени. — Когато гледаш снимките, помни, че той вече не може да те докосне. Ти се отърва, не се предаде и не може да те докосне с пръст.

Тя ги показа на Марлин една след друга, като следеше израза на очите й. Разпозна го. Видя го.

— Той е. О, Господи, той е! Мамо. Мамо.

— Лейтенант Далас, това беше достатъчно.

Тя отблъсна лекаря с лакътя си.

— Марли. Сигурна ли си?

— Да, да, да. — Тя извърна лице към пазвата на майка си. — Това е неговото лице. Това са неговите очи. Той ми се усмихна.

— Всичко е наред. Той е свършен.

— Искам да излезете. Веднага.

— Тръгвам.

— Почакайте! — Марлин отново потърси ръката на Ив и извърна насиненото си и изтощено лице от майка си. — Щеше да ме убие, нали?

— Не успя. Ти го победи. И го спря — тя се наведе над леглото и заговори много бавно, докато очите на Марлин отново трепнаха и се затвориха. — Ти си тази, която го спря, Марли. Помни това. Никога не го забравяй.

Тя отстъпи назад, а лекарят се зае да проверява жизнените й показатели в мониторите. Сетне Ив се обърна и излезе от стаята.

— Пипнах този кучи син — каза тя на Рурк и без да спира се запъти право към асансьора. — Трябва да отида в Централното управление и да събера всички части. Все още искам да провериш датите на пътуванията. Искам всичко да е по вода и да няма мърдане. Ще получа заповедта за обиск до два часа, дори ако трябва да удуша съдия, за да я имам.

— Лейтенант! Лейтенант, почакайте! — Села се втурна по коридора. — Сега ще тръгнете след него.

— Да, госпожо, точно това ще направя.

— Наистина ли мислехте онова, което казахте — че тя го е спряла?

— Да.

Майката притисна пръсти към очите си.

— Това ще я изправи на крака. Познавам момичето си и това наистина ще я излекува. Те не мислеха, че някога ще се събуди. Аз знаех, че ще оживее.

— Адски сигурна бяхте.

Села се засмя, след което притисна ръка към устните си, за да възпре напиращо ридание.

— Доктор Лорънс, знам, че се отнесе грубо към вас, но беше толкова мил с нас и наистина се бори с все сили за Марли.

— Аз също се отнесох грубо. Просто ние всички се грижим посвоему за нея.

— Само исках да ви кажа, че мислех за доктор Лорънс като за нейния ангел хранител, а за вас — като за ангел отмъстител. Никога няма да ви забравя — тя се изправи на пръсти, бързо целуна Ив по бузата и побърза да си тръгне.

— Ангел отмъстител — притеснена, Ив присви рамене и влезе в асансьора. — Господи! — После се изпъна и се изкикоти зловещо. — Мога да ти кажа едно: когато приключа, на Нилс Ренквист ще му се видя като демон от ада.

 

 

Беше доста деликатна работа, както в политическо, така и в лично отношение. Пийбоди щеше да бъде бясна и несъмнено щеше да цупи, че не е била повикана. „Ще й се наложи да го преглътне“ — помисли си Ив, докато подготвяше изложението си за пред командир Уитни.

Той самият едва ли беше особено доволен от факта, че е повикан обратно в Централното управление, предположи Ив. Когато влезе в кабинета му и забеляза смокинга, в който бе поместено едрото му тяло, тя едва се сдържа да не премигне.

— Сър, извинете, че прекъснах вечерта ви.

— Предполагам, че причините ти да го направиш са достатъчно основателни, за да умилостивят жена ми — и тъй като този път Ив не успя да се въздържи да не премигне, Уитни кимна. — И идея си нямаш. Дано да държиш Нилс Ренквист в ръцете си, лейтенант, защото преди да се заема с жена си, трябва да се справя с посланика, Обединените нации и британското правителство.

— Марлин Кокс категорично разпозна в лицето на Нилс Ренквист своя нападател. Разполагам с показанията на София ди Карло, гувернантка в дома на Ренквист, които противоречат на неговите и на съпругата му твърдения, че си е бил у дома по времето, когато е извършено убийството. Притежава хартията, използвана за бележките, оставени на местопрестъпленията и отговаря на профила. В този момент капитан Фийни и цивилният консултант Рурк провеждат проверка на пътуванията. Смятам, че резултатите от нея ще потвърдят, че лицето е било в Лондон, Бостън и Ню Лос Анджелис по време на предишните убийства, които съответстват на методите, прилагани в този случай. При нормални обстоятелства това би било достатъчно за заповед за обиск и заповед за задържане на лицето по подозрение в убийство.

— Но това не са нормални обстоятелства.

— Не, сър. Дипломатическият статут на лицето, както и политическата сфера, в която се изявява, добавят елемент на деликатност и бюрократичност. Моля да разговаряте направо със съдията и необходимите за това звена, за да се ускори издаването на заповедите. Той ще убие отново, командире, и то скоро.

— Искаш да си сложа примката на главата, лейтенант, така ли? — той вирна глава. — Разполагаш с показания на жена с тежко физическо и емоционално разстройство. Жена с травма на главата. Освен това имаш показанията на служителка в домакинството, която, както гласи твоят рапорт, твърди, че е била подлагана на сексуален тормоз от лицето. И двете са нестабилни. Притежаването или закупуването на хартията, използвана за бележките не е достатъчно, и ти го знаеш, в противен случай Ренквист щеше да е в затвора досега. А има и други, които отговарят на профила. Всичко това ще бъде изтъкнато от представителите и адвокатите на Ренквист, както и от британското правителство. Трябва да си достатъчно „подкована“.

— Ако вляза в дома му, в кабинета му, ще бъда достатъчно „подкована“. Той е, командире. Знам, че е той.

Командир Уитни седеше, потънал в мълчание и широките му пръсти потропваха по повърхността на бюрото.

— Ако имаш някакви съмнения, ако има място за съмнение, най-добре ще е да се въздържиш от предприемането на тези стъпки. Можем да го поставим под наблюдение, да следим всеки негов ход, докато няма никакво съмнение, че е той и случаят ще се окаже примка на неговата глава.

„Голям късмет ще извадим със следенето на всеки негов ход, ако се върне обратно в сградата на Обединените нации“ — помисли си Ив, но се опита да подходи по-дипломатично:

— Ренквист може би вече подготвя следващото убийство. Без обиск, той запазва контрол над ситуацията. Той е единственият, който знае самоличността и местонахождението на следващата си жертва. Ако стигне до нея преди мен, тя може и да не извади същия късмет като Марлин Кокс.

— Проведат ли се веднъж обажданията и снежната топка се търкулне по своя път, тя може да премаже и двама ни. Аз ще го преживея. Имам повече години със значка, отколкото ти на бял свят. Мога да се примиря с пенсионирането. Последиците, в случай че грешиш, ще засегнат твоята кариера, може би необратимо. Разбери го.

— Разбирам, сър.

— Ти си стабилно ченге, Далас, може би най-доброто под мое командване. Струва ли си да форсираш нещата сега? Струва ли си да те разжалват, да загубиш поста си в отдел „Убийства“ и доверието към теб?

Тя се замисли за съня, за умрелите и за жертвите, които тепърва предстояха. „Винаги има друга“ — бе казал баща й. И беше прав, проклет да е.

— Да, сър. Ако поставях поста по-високо от работата, нямаше да съм тук. Не греша, но ако все пак не съм права, ще понеса последствията.

— Ще проведа обажданията. Дай ми една шибана чаша кафе.

Тя примигна, като чу заповедта и се огледа неопределено из кабинета му. Леката вълна на ненавист, която почувства, докато отиваше към автоготвача я накара да си помисли, че може би в края на краищата постът не беше чак толкова надолу в списъка й с приоритети.

— Как го искате, сър?

— Нормално. Свържи ме със съдия Уомак — изкомандва той видеотелефона. После излая „Влез“ в отговор на почукване на вратата.

Фийни се вмъкна в стаята с унила усмивка на лицето. Рурк го последва и се ухили закачливо на Ив.

— Няма да откажа чаша кафе, щом правиш.

— Не обслужвам цивилни.

— Служи и защитавай, лейтенант — напомни й той. — Защитавай и служи.

— Гледай си работата — тихичко промърмори тя и отнесе кафето на бюрото на Уитни.

— Имаме ги — каза Фийни.

— Задръжте обаждането. Какво открихте?

— С цивилния свършихме отлична работа. Ако само бюджетът ни стигаше да си позволим това момче… — той тупна Рурк по рамото с искрена обич. — Хитър ум и вълшебни пръсти.

— Спести ми глупостите, Фийни, и карай по същество.

— Нашият заподозрян е използвал дипломатически, обществени и частни совалки, като частните бяха скрити доста надълбоко. Пътувал е до Париж, Лондон, Бостън и Ню Лос Анджелис. Бил е в тези градове по време на неразкритите убийства, предшестващи тези тук. Често пътува до Лондон, както можеш да предположиш. По-рядко до Бостън. За Лондон използва дипломатически транспорт. За Бостън — обществен, макар че пътува в първа класа и доста луксозно. Но за Западния бряг е използвал частен транспорт и е пътувал сам. Има две регистрирани пътувания по този начин, като първото е един месец преди убийството на Сузи Манъри, а второто — два дни преди него, като се е върнал в деня след убийството. По същия начин е действал и при другите неразкрити убийства.

Той се обърна към Ив:

— Право в целта, хлапе.

 

 

Дори с прибавената тежест на последните разкрития, Ив се сдоби със заповедите за обиск и задържане чак след полунощ. Но предишната й умора бе прогонена мълниеносно от притока на адреналин.

— Как разбра? — попита Рурк, докато тя караше към центъра. — Посвети цивилния в това.

— Трябваше да е един от тях. Хартията беше твърде явна следа. Той я е използвал нарочно, за да се включи в играта. Вниманието, удоволствието, вълнението. Имал е нужда от това.

Тя се вклини зад едно високоскоростно такси и остави шофьорът да проправя път и за нея.

— Но е трябвало да знае, че в Ню Йорк ще има и други, които да са подходящи заподозрени. Така че е трябвало да не е първият купувач. Смит е бил, а той е лесен за проследяване. Публична личност и обича да вдига шум около себе си.

— Продължавай — подкани я Рурк.

— Следва Елиът Хоторн с неговите доставки от същата хартия.

— Като стана въпрос за него — той се развежда с настоящата си жена. Нещо свързано с треньора й по тенис.

Ив отдели няколко секунди, за да се усмихне самодоволно, преди да продължи.

— Решил е, че Хоторн също ще бъде въвлечен. Той беше в кюпа, но никога не е фигурирал сериозно в списъка ми — твърде е стар, за да отговаря на профила и около него няма нищо. Нищо не изскочи.

— Но все пак трябваше да отделиш време да го провериш, да го включиш в общата картина. Това сигурно е доставило удоволствие на Ренквист.

— Точно така. Следва Брийн — изпращането на хартията просто е добавило приятен акцент за Ренквист. Брийн е специалист и човек, комуто Ренквист вероятно се възхищава. Залагам месечната си заплата, че ще намерим книгите на Брийн в кабинета на Ренквист. Той е изучавал Брийн — работата му и самия човек.

— Но ти изобщо не си помисли, че е Брийн.

— Не отговаряше на профила. Има достатъчно арогантност и познания. Но не е човек, който мрази жените или се страхува от тях.

Ив си спомни съсипаното му лице, когато го обсипа с тежки думи, спомни си съкрушения му поглед. Налагаше й се отсега нататък да живее с мисълта за собствената си вина за състоянието на Брийн.

— Той обича жена си и това го прави мухльо, а не убиец. Обича да си седи вкъщи с детето. Вероятно би го правил, каквато и да беше майката. Но аз го притиснах, притиснах го много силно.

Той чу съжалението в гласа й и прокара нежно ръка по нейната.

— Защо?

— В случай, че съм го преценила грешно. В случай, че… — тя издиша шумно и се опита да накара чувството за вина да отлети с дъха й. — В случай, че не съм била права. Харесах го от пръв поглед, по същия начин както не харесах Ренквист.

— Затова се тревожиш, че част от това е лично.

— До известна степен. И Брийн можеше да е замесен — това беше ъгъл, който трябваше да имам предвид. Можеше да е предоставил данни на убиеца, да му предостави всичко, за да опише после историята в следващата си книга. Как се държеше и реагираше, как отговаряше или отказваше да отговоря по време на разпита, всичко това беше важно.

— Или ще го преживее, Ив, или няма. Жена му е тази, която го е предала, а не ти.

— Така е, онова, което направих аз е, че разбих хубавия му илюзорен похлупак. Както и да е, Ренквист е проучил Брийн доста добре. Обзалагам се, че знае за допълнителната дажба на жена му. Ще удвоя залога и ще кажа, че ще открием нерегистрирано оборудване в кабинета му, оборудване, което е използвал, за да проучи и проследи останалите заподозрени. Поднесъл ми ги е на тепсия, кучият му син.

— Твърде много ценя парите си, за да приема облога. А защо не Кармайкъл Смит?

— Защото е жалък. Нуждае се от жена, която да го обожава и да го дундурка. Той не убива жени; иначе кой ще му масажира стъпалата и ще го гали по главичката?

— Аз самият бих се зарадвал на един масаж на стъпалата.

— Да бе — изсумтя тя. — Вземи си номерче.

Той се протегна да навие кичурче от немирната й коса, само за да я докосне. И зададе следващия въпрос, само за да я накара да продължи да говори:

— Тогава Фортни.

— Любимецът на Пийбоди. Клонеше към него най-вече, защото засегна чувствителността й. Все още е мека, нали знаеш.

— Да. Знам.

— Ще запази част от мекотата си. — Ив се опита да не мисли за изпита на следващия ден и колко много от самочувствието и достойнството на помощничката й зависеше от него. — Това е добре — добави. — Добре е, че е предразположена да я запази донякъде. Ако станеш прекалено твърд, ако спреш да чувстваш, тогава работата ти става просто работно време по часовник.

„Ти не си спряла да чувстваш. Никога няма да спреш.“

— Притесняваш се за нея.

— Не е вярно — тя изстреля думите, сетне изсъска, когато го чу да се изсмива. — Добре де, може и да е така. Малко. Може би се притеснявам, че е толкова нервна и на нокти заради този проклет, глупав изпит и ми се ще да имах още шест месеца, за да я подготвя за него така, че да не се издъни. Толкова е важно за нея, да му се не знае.

— За теб не беше ли?

— Беше различно. Да, така е — заяви тя разпалено, когато съпругът й повдигна вежди. — Аз нямаше да се издъня. Бях по-уверена в себе си, отколкото е тя. Налагаше се. Нямах нищо друго.

Ив се изненада от себе си, като се усмихна и го погледна, след което добави:

— Тогава.

Не се изненада, като видя топлината, която се разля в погледа му, нито като почувства как ръката му я гали по бузата.

— Стига лигавщини. Да се върнем на Фортни. Той замъгли мислите на Пийбоди. Освен това е лайно и не е достатъчно умен, за да го извърши. Липсва му организирана мисъл и не е достатъчно хладнокръвен. Склонен е към насилие спрямо жени, но насиняване на окото не е като осакатяване. Трябва да си хладнокръвен, за да осакатиш някого по този начин. И смел, по извратен начин, Фортни не е достатъчно смел, за да извърви целия този път. За него сексът е неговият начин да унижава жените. Купил е хартията втори и предполагам, че това е предизвикало усмивка на лицето на Ренквист, ако е следял покупките.

— А според теб го е правел.

Тя хвърли бърз поглед в огледалото, за да се увери, че екипът продължава да ги следва.

— Адски сигурна съм и по всяка вероятност е направил проучване на Фортни и е знаел, че ще бъде в Ню Йорк през този период. Нужно е време, за да поставиш представление, месеци подготовка. Ренквист не е съставил плана си за едно денонощие.

— Продължавай.

Рурк я караше да говори, осъзна тя, за да не си изпусне нервите и да не изгуби търпение заради задръстването. Което беше направо отвратително. За кратко обмисли идеята да пусне сирените и да си проправи път. Но това щеше да наруши процедурата. Трябваше да действа безупречно, съвсем по правилата.

— Нужно му е било време да набележи мишените, разполагал е с няколко седмици от момента, в който е пратил хартията на Брийн до първото убийство. Първото в Ню Йорк — поправи се тя. — Ще намерим още тела, или поне каквото е останало от тях, пръснати из цялата планета, а вероятно и извън нея.

— Той ще ти каже — заключи Рурк.

— О, да — лицето й беше мрачно, докато си проправяше път през тесен процеп между броните на колите. — Хванем ли го, ще ни каже. Няма да може да се удържи. Иска да заеме място в учебниците по история.

— И ти ще заемеш своето. Независимо дали ти пука или не, лейтенант — поясни Рурк, когато тя се намръщи. — Ще заемеш своето.

— Да се придържаме към Ренквист. Той е перфекционист и зад гърба си има години практика. В работата си, в рамките на образа, който си е изградил, трябва да е дискретен, дипломатичен, често сервилен. А това е в разрез с природата му и се налага да го прави ден след ден. В душата си той е ексхибиционист, човек, който смята, че е над другите, въпреки че е бил стъпкван от жени през целия си живот. Жените са низши създания, но имат власт над него, затова трябва да бъдат наказани. Той ни мрази и да ни убива е най-голямата му радост, най-доброто му постижение.

— Ти щеше да си последната.

Тя хвърли поглед към него и видя, че я наблюдава.

— Да, щеше да стигне до мен, най-вероятно на по-късен етап, защото иска да са нанизани във верига. Видях го в очите му още първия път, когато се срещнах с него. Беше мигновено. Не можа да издържи кучият син. Исках да се окаже той.

Ив паркира пред дома на Ренквист и микробусът с екипа за претърсване спря зад нейната кола.

— Голям купон ще падне.

Тя изчака Фийни и остави останалите от екипа да се източат в колона зад тях. Домашната охранителна система сканира значката й, след това заповедта за обиск, преди да превключи в режим на изчакване. След две минути икономката, облечена в дълъг черен халат, отвори вратата.

— Простете — поде тя, — но сигурно е станала някаква грешка.

— Тази заповед упълномощава мен и екипа ми да влезем в този дом и да проведем обиск. Също така съм упълномощена да арестувам Нилс Ренквист по подозрение в няколко убийства от първа степен и нападение с умисъл, също от първа степен. В сградата ли е господин Ренквист?

— Не, той е извън града по работа — тя изглеждаше по-скоро стъписана, отколкото ядосана. — Ще се наложи да ви помоля да почакате тук, докато уведомя госпожа Ренквист за тези… обстоятелства.

Ив отново показа заповедта.

— Това означава, че не се налага да чакам. Но отиди и й кажи, че сме тук. След като ме заведеш до кабинета на господин Ренквист.

— Не съм… едва ли мога да поема отговорността за…

— Отговорността е изцяло моя — тя направи знак на екипа зад гърба й да влиза. — Разделете се на групи по двама. Искам пълен и щателен обиск, стая по стая. Всички записващи устройства да се включат. Кабинетът? — обърна се тя към икономката.

— На второто ниво е, но…

— Само ще ни покажеш пътя, Стивънс, после ще се махнеш. Не искаш да се замесваш в това.

Без да изчака икономката, Ив започна да се изкачва по стълбите. Стивънс я настигна на бегом.

— Ако само ми позволите да събудя госпожа Ренквист и да я уведомя…

— След като ми покажеш кабинета му.

— Последната врата вдясно. Но има охранителна система.

— Имаш ли кода?

Икономката се изпъна като струна, като се опитваше да запази достойнство, облечена в нощен халат и заобиколена от полицаи.

— Само господин Ренквист има кода. Това е личният му кабинет и той се занимава с деликатни материали. Като служител на британското министерство…

— Да, да, дрън-дрън. — Ив сметна, че е била права. Това си беше истински купон. — Заповедта ми дава право да отворя тази врата, с или без код — тя извади полицейския си код. — Прилагам това си правомощие в този момент и използвам полицейски код, за да изключа охранителната система на вратата.

Тя въведе кода и не остана никак изненадана, когато видя, че не действа.

— Взел е допълнителни предпазни мерки — тя хвърли поглед към Рурк. — В този момент смятам за уместно и наложително да приложа алтернативен метод. Ако електронните специалисти от екипа не успеят да деактивират системата, ще използвам щанга.

— Нека първо хвърлим един поглед — предложи Фийни и Ив нарочно извърна записващото устройство, за да не се види на записа как Рурк се навежда с шперцове в ръка.

— Фийни, искам да конфискуваш всички дискове със записи на охранителната система. Подозирам, че субектът ги е фалшифицирал, за да не бъде регистрирано излизането му от къщата за убийствата и нападението.

— Ако го е направил, ще намерим следи — той насочи поглед към Рурк и му се наложи да прехапе устни, за да не се ухили. Вълшебните ръце отново бяха в действие.

— Също така искам всички видеотелефони и комуникатори — тя не погледна Рурк, а остана с гръб към него. Но мислено нареждаше: „Побързай, дявол да го вземе, побързай. Не мога да печеля време още дълго.“

— Лейтенант — каза Рурк след миг, — смятам, че системата е деактивирана.

— Добре — Ив се обърна. — Сега влизаме в личния домашен кабинет на Нилс Ренквист. — Тя отвори вратата, даде команда да се запалят всички светлини, сетне си пое дълбоко въздух. — Да се залавяме за работа.

Стаята беше педантично организирана, дори елегантно мебелирана. На антикварното бюро се намираше модерно комуникационно и информационно оборудване и нещо, което, след озадачено изучаване от нейна страна, се оказа сребърна мастилница. Имаше бележник с кожена закопчалка и електронен бележник, както и дълбоки меки кресла в тъмно мъжествено зелено.

Към кабинета беше прилепена спретната баня в черно и бяло с перфектно подредени на купчина хавлии.

„Той се е мил тук след убийствата“ — помисли си Ив. Представяше си го съвсем ясно как се почиства, оправя се и се оглежда в дългите огледала, които блестяха по стените.

Обърна се, прецени разположението на стаята и направи жест към нещо, което приличаше на врата на килер.

— Ето там. Залагам петарка, че нерегистрираното му оборудване е вътре.

Прекоси стаята и установи, че вратата е заключена. Вместо да губи време, махна на Рурк и здраво стъпи на краката си, когато чу шума от бързи стъпки.

Облечена в бледопрасковен халат, който се въртеше около нея, Памела Ренквист връхлетя в стаята. Лицето й беше без грим и изглеждаше по-старо, отколкото предишния път, когато я бе видяла. Беше пламнало, а очите й хвърляха огнени искри. Вече бе се озъбила.

— Това е скандално! Това е подсъдно. Искам всички да напуснете дома ми на секундата! Ще се обадя на посланика, ще се обадя на юридическия консултант и на началниците ви.

— Заповядайте — покани я Ив и едва не залепи заповедта в лицето й. — Имам всички пълномощия за този обиск и ще го извърша, независимо дали с ваше съдействие или без него.

— Ще видим това — тя се запъти към бюрото, но Ив препречи пътя й.

— Няма да можете да използвате този видеотелефон, нито който и да е друг в къщата, преди обискът да приключи. Ако искате да се обадите или да пратите съобщение, имате право да използвате единствено личните си видеотелефони в присъствието на упълномощен полицейски служител. Къде е съпругът ви, госпожо Ренквист?

— Върви в Ада.

— Той ще ме изпревари там, уверявам ви.

Ив долови знак от страна на Рурк с ъгълчето на окото си и се запъти към отключената врата. Отвори я.

— Гледай ти, гледай ти, какво имаме тук. Малко скривалище с информационен и комуникационен център — ще открием, че е нерегистриран, Фийни. И вижте всички тези дискове. Ренквист е голям почитател на Томас Е. Брийн и неговото творчество. Всички тези книги и данни за серийни убийци, които са събрани тук.

— Едва ли е незаконно, дори в тази страна, да имаш лично пространство и да притежаваш книги на каквато и да било тема — но Памела вече губеше гневната си червенина.

Ив продължи нататък и отвори кожена чанта с цилиндрична форма.

— Не е незаконно да притежаваш и хирургически инструменти, но със сигурност е странно. Убедена съм, че ги е почистил много добре, но се обзалагам, че ще открием следи от кръвта на Джейси Утън по тях.

Тя отвори дълъг шкаф и усети как собствената й кръв се разбунтува, докато изучаваше колекцията от перуки, черната пелерина, униформата на служител от градската поддръжка и други костюми.

— Нилс обича да се маскира?

Тя ритна с ботуша си контейнер с гипс.

— И освен това сам ремонтира дома си. Истински ренесансов човек.

Отвори едно от чекмеджетата и усети леко пронизване в сърцето. След това протегна вътре ръката си в ръкавица и извади златна халка, инкрустирана с пет малки сапфира.

— Пръстенът на Лоис Грег — промълви. — Мисля, че семейството й ще си го иска обратно.

— Намерих още един от сувенирите на това извратено копеле.

Ив се обърна и видя, че лицето на Фийни беше мъртвешки бяло, а очите му горяха. Той държеше капака на преносима хладилна кутия и преди да успее да проговори, тя вече знаеше какво има вътре.

— Изглежда намерихме останалата част от Джейси Утън — Фийни дишаше бавно през зъби. — Кучият син е сложил етикет, за бога.

Ив си наложи да погледне, наложи си да пристъпи към него и да погледне в контейнера, където ледената пара вече се разпръсваше. В него имаше прозрачен, запечатан плик, с педантично надписан етикет — „Вагина на курва“.

Бързо се завъртя и улови изражението на лицето на Памела.

— Знаела си. Част от теб е знаела и си го прикривала. Не искаш да се вдига скандал, не искаш никакви петна по съвършения си малък свят.

— Това е нелепо. Не знам за какво говорите — кожата й придоби зеленикав оттенък и тя се отдръпна по-далеч от килера и неговото ужасно съдържание. Но брадичката й остана вирната и непоколебима, а тонът й — презрителен.

— Напротив, знаеш. Знаеш какво се случва в къщата ти. Това ти е работата, да знаеш. Защо не погледнеш по-отблизо? — Ив я хвана за ръката и я дръпна леко, въпреки че нямаше намерение да я пуска в килера. — Погледни добре с какво се е занимавал Нилс. И си помисли кога щеше да дойде твоят ред. Или на дъщеря ти.

— Вие сте побъркана. Махнете си ръката от мен. Аз съм британска гражданка. Не съм под вашата егида.

— Ти си до колене под моята егида, Пам. — Ив се приближи още малко. — Ще го хвърля в затвора. Това е на първо място. И след като го вкарам в кафеза, ще превърна в мисия на живота си да ти лепна присъда за съучастничество.

— Нямате право да ми говорите по този начин. В собствения ми дом. Когато свърша с вас…

— Ще видим кой кого ще свърши. Фийни, изведи я оттук. Домашен арест, с охрана от женски пол. Има право на едно обаждане.

— Не ме докосвайте. Да не сте посмели да сложите ръцете си върху мен. Няма да напусна тази стая, докато не получа гаранции, че всички вие ще загуби значките си.

Ив пъхна палци в джобовете си, застана с извит на една страна ханш и каза:

— Ще тръгнеш доброволно с капитан Фийни или ще добавя оказване на съпротива и насила ще те окова в белезници.

Ръката на Памела полетя. Беше женска атака, която Ив лесно би могла да избегне или отклони. Но я остави да попадне в целта и желанието й се сбъдна.

— Толкова се надявах на това. Прибавяме оказване на съпротива и нападение на полицейски служител. Току-що ми осмисли нощта. — Ив извади белезниците си с бързо движение. Докато Памела буйстваше, тя я завъртя, дръпна ръцете й назад и й сложи белезниците.

— Погрижи се да я откарат в Централното полицейско управление — обърна се тя към Фийни. — Да се протоколира оказване на съпротива и нападение на полицейски служител. Може да остане затворена някъде, докато приключим тук.

Памела риташе и ругаеше със страст и въображение, които накараха Ив да повдигне вежди.

— Така я харесвам повече — тя завъртя рамена, докато Фийни изтикваше Памела навън и се обърна към Рурк. — Трябва да се уверя, че това е нерегистрирано оборудване, което прибавя още една допълнителна тежест към натрупаното за Ренквист до момента. И ми трябват всички данни в него. На какво се хилиш, приятел?

— Ти я подмами да те халоса.

— Е, и?

— И съм изненадан, че не я изведе ти самата.

— Тя е дребна монета. Ще си я сложа в джоба, преди да приключа с това, но искам първо него. Ще осведомя командира за последните разкрития — тя извади комуникатора си. — Набави ми тези данни.

 

 

След петнайсет минути Ив разполагаше с файловете на Ренквист и четеше над рамото на Рурк.

— Всичко е тук — промърмори тя. — Старателно въведено. Пътуванията му, проучванията, подборът. Всяка жертва със съответния предпочетен метод. Уреди, гардероб.

— Ще забележиш, че има доста солидно досие за теб, лейтенант.

— Да, мога да чета.

— И — продължи Рурк със същия хладен тон, — че е възнамерявал ти да бъдеш неговото кресчендо. Да използва метода за убиване на ченгета на Питър Брент. Широкообхватен лазерен бластер.

— Което значи, че тук има такъв. По-добре да го намерим.

— Него също. Сега го искам също колкото и ти.

Тя отмести поглед и срещна неговия.

— Не е лично — изчака една секунда и сви рамене. — Добре, как наричаш глупости като това? Бабини деветини. Лично е, но може да почака. Не съм следващата в списъка му.

Тя погледна отново към монитора.

— Кейти Мичъл, Уест Вилидж. Лицензиран счетоводител. Двайсет и осемгодишна, разведена, без деца. Живее сама и работи основно в мезонета си. Има всичко за нея. Ръст, тегло, навици, дневен режим, дори шибаните й навици за пазаруване. Магазини, покупки. Той е изчерпателно копеле. Иска да имитира Марсионини.

— Получава първоначален достъп, като се представя за клиент — каза Рурк. — Прави копие на охранителната система. Влиза повторно, докато жертвата спи. Връзва я, измъчва я, след което я изнасилва и осакатява, като накрая остава една-единствена червена роза на възглавницата до нея.

— С този метод Марсионини е убил шест жени между късната зима на 2023 г. и пролетта на 2024 г. Всичките са били брюнетки като Мичъл, всичките са работели вкъщи и са били на възраст между двайсет и шест и двайсет и девет. Всичките са приличали до известна степен на по-голямата му сестра, която се предполага, че го е тормозела сексуално и физически през детските му години.

Ив се изправи.

— Ще скрием Кейти Мичъл. Ако не успеем да намерим Ренквист през следващите двайсет и четири часа, той ще ни намери.