Нора Робъртс
Имитация в смъртта (2)

Първа глава

Винаги има какво още да видиш. Няма значение колко пъти си минавал през кръв и екскременти, няма значение колко често си съзирал ужаса, който човек е способен да причини на ближния си, винаги има какво още да видиш.

Винаги има нещо по-зловещо, по-отвратително, по-ненормално, по-гнусно, по-жестоко.

Лейтенант Ив Далас се взираше в купчината месо, която някога е била жена и се питаше дали е виждала нещо по-отвратително от това.

Двама от униформените полицаи, дошли на местопрестъплението, повръщаха в началото на уличката. Звуците, съпровождащи погнусата им, долитаха до нея. Облечена в защитно прозрачно облекло, Ив Далас не помръдваше, а чакаше стомахът й да се успокои.

Дали бе виждала толкова много кръв досега? Не й беше лесно да си спомни. И по-добре.

Ив клекна, отвори чантичката с приспособленията и извади устройството за идентифициране, за да вземе отпечатъците на жертвата. Нямаше как да избегне кървавата гледка, затова предпочете да не мисли за нея. Вдигна безжизнената длан и притисна палеца до повърхността на устройството.

— Жертвата е от женски пол, от бялата раса. Тялото е открито около три и половина сутринта от полицаи след анонимно обаждане на 901, след проверка на отпечатъците е идентифицирана като Джейси Утън, четирийсет и една годишна, лицензирана компаньонка, регистрирана на адрес „Дойърс“ 375.

Пое си дъх, после продължи:

— Гърлото на жертвата е прерязано. От начина, по който се е разляла кръвта може да се съди, че раната е нанесена, докато жертвата е стояла опряна на стената на улицата. Кървавите следи показват, че жертвата или е паднала, или е сложена на асфалта от нападателя или от нападателите…

— Господи! О, Господи! — промълви тя и продължи: — Които след това са отстранили гениталиите й. Прорезните рани в гърлото и в областта на таза показват, че доста прецизно е използван остър инструмент.

Въпреки горещината, кожата й, хладна и лепкаво влажна, бе настръхнала, докато взимаше мерките и записваше данните.

— Съжалявам — промълви зад гърба й нейната помощничка Пийбоди. И без да се обръща, Ив знаеше, че лицето на Пийбоди все още е бледо и потно от изживяния шок и от желанието да повърне.

— Съжалявам, лейтенант, не успях да се овладея.

— Не се притеснявай. Добре ли си вече?

— Аз… Да, лейтенант.

Ив кимна и продължи работата си. Решителна, уравновесена и все пак зависима от външни фактори подобно на прилива, Пийбоди хвърли поглед на това, което се намираше в уличката, пребледня като платно и препъвайки се, заотстъпва назад заради неумолимата заповед на Ив да повръща някъде другаде.

— Идентифицирах я. Джейси Утън, живее на „Дойърс“. Лицензирана компаньонка. Направи проверка.

— Никога не съм виждала подобно нещо. Просто никога не съм виждала…

— Открий данните й. Отдръпни се встрани. Закриваш ми светлината.

Това не беше вярно, Пийбоди добре го знаеше. Нейната началничка й даваше шанс да си поеме глътка въздух и понеже пак й се зави свят, тя се възползва от предоставената възможност и пое надолу по уличката.

Униформената й риза беше мокра от пот, а косата под фуражката й бе влажна около слепоочията. Гърлото я дразнеше, а гласът й бе немощен, но все пак се зае с проверката. И наблюдаваше как Ив работи.

Компетентна, организирана и както би казал някой, студена. Ала преди да се почувства толкова зле, Пийбоди видя скръбта, изписана по лицето й. Не, студена не бе точната дума, Ив бе покрусена.

Пийбоди забеляза, че изглежда бледа, но не само заради светлината на прожекторите, които изцеждаха цвета от изпитото й лице. Лешниковите й очи бяха съсредоточени и безчувствени, дори не потрепваха от чудовищната гледка, която разучаваха. Ръцете й бяха уверени, а ботушите — изцапани с кръв.

Мократа й от потта риза бе залепнала на гърба й, но тя нямаше да избяга като Пийбоди. Щеше да стои, докато си свърши работата.

Когато Ив се изправи, Пийбоди видя висока, стройна жена с окървавени ботуши, изтъркани джинси и разкошно ленено сако, видя скулесто лице, плътни устни, широко отворени златистокафяви очи и къса, несресана коса в почти същия цвят.

Нещо повече — тя видя полицай, който никога не извръща поглед от смъртта.

— Далас…

— Пийбоди, не ми пука, че повръщаш, стига да не го правиш на местопрестъплението. Дай ми данните.

— Най-близки роднини са родителите й. Живеят в Айдахо.

— Царството на картофите, а?

— Да — успя да се усмихне с разтреперани устни Пийбоди. — Царството на картофите. Жертвата е живяла в Ню Йорк двайсет и две години. Предишният й адрес е на „Сентрал Парк Уест“. От осемнайсет месеца живее в Китайския квартал.

— Доста рязко е сменила стандарта. С какво се е издънила?

— Притежание на забранени вещества — три пъти. Отнели са й лиценза на елитна компаньонка, прекарала е шест месеца на топло, после рехабилитация, консултации и преди около година са й дали лиценз за работа на улицата с изпитателен срок.

— Изпяла ли е името на пласьора си?

— Не, лейтенант.

— Ще видим какво ще покажат токсичните проби в моргата, но не мисля, че Джак е нейният пласьор.

Ив вдигна пощенския плик, оставен върху тялото, който вече бе запечатан в плик за доказателства, за да не се изцапа с кръв.

ЛЕЙТЕНАНТ ИВ ДАЛАС, НЮЙОРКСКА ПОЛИЦИЯ

Направено е на компютър, предположи тя, със странен шрифт и върху изискана кремава хартия. Плътна и тежка, освен това доста скъпа. Използва се за покани във висшето общество. Познаваше добре тази хартия, тъй като съпругът й много го биваше да праща, и да получава покани, предназначени за висшето общество.

Извади второто найлоново пликче за доказателства и прочете бележката.

Здравейте, лейтенант Далас,

Достатъчно горещо ли ви е? Знам, че прекарахте едно доста натоварено лято и с възхищение следях работата ви. Не се сещам за никой друг от полицията на нашия красив град, с когото бих желал да завържа такава интимна връзка.

Това тук е образец от работата ми. Какво мислите?

С нетърпение очаквам продължението на нашата връзка.

Джак.

— Ще ти кажа какво мисля, Джак. Мисля, че си един много извратен шибаняк. Прибери и надпиши — нареди тя и хвърли последен поглед към уличката — „Убийство“.

 

 

Апартаментът на Утън се намираше на четвъртия стаж на една от жилищните конструкции, издигнати като временен подслон за бежанци и жертви на Градските войни. Няколко такива се извисяваха в по-бедните райони на града и непрекъснато ги включваха в списъците за събаряне.

Градските власти водеха безкрайни пазарлъци дали да се отърсят като от бълхи от евтините проститутки, наркоманите, търговците на наркотици и бедните работници и да разрушат разнебитените конструкции, или — точно обратното — да им вдъхнат нов живот.

Докато в общината се пазаряха, сградите се рушаха и нищо не се правеше.

Според Ив нямаше да предприемат нищо, докато сградите сами не рухнат върху своите обитатели, а градските първенци не се окажат в центъра на горещ съдебен процес.

Дотогава обаче това бе място, където би живяла закъсала проститутка.

Стаята й бе задушна малка кутийка с миниатюрен придатък, минаващ за кухня и с някакво подобие на баня. Гледката, откривала се пред погледа й, бе стена от сграда.

През тънките стени Ив съвсем ясно чу долитащото от съседния апартамент титанично хъркане.

Въпреки заобикалящата я мизерия, Джейси бе поддържала жилището си спретнато, дори бе направила опит да му придаде известна изисканост. Мебелите бяха евтини, но цветни. Явно не е било по джоба й да си позволи щори, но на прозорците имаше пердета на волани. Леглото й представляваше разтегаем диван, но постелята бе оправена, а чаршафите бяха от хубав памук. Вероятно бяха оцелели от по-добри времена, помисли си Ив.

На масата имаше евтин видеотелефон, а сглобяемата тоалетка бе покрита с разнообразни атрибути, присъщи за бизнеса й.

Афродизиаци, благовония, перуки, евтини крещящи бижута, временни татуировки. Чекмеджето и шкафът съдържаха предимно работно облекло, но сред дрехите й на проститутка се мярнаха и няколко по-консервативни модела. Ив предположи, че ги е използвала в извънработно време.

Откри запас от законно продавани лекарства, включително половин бутилка тоник за изтрезняване и пълна, неотворена бутилка за запас. Което съвсем логично се връзваше с двете бутилки водка и шишето с домашно произведена бира в кухнята.

Ив не откри забранени вещества, което я наведе на мисълта, че Джейси по всяка вероятност е превключила от наркотици на алкохол.

Отвори видеотелефона и прослуша съобщенията, получени и изпратени през последните три дни. Първото бе до нейната адвокатка — искаше лиценз за по-изискана работа; второто бе от нейния хазяин, заради просрочен наем — на него не бе отговорено; третото бе до пластичен хирург в централната част на града със запитване за тарифите.

„Никакво бъбрене с приятели“ — размишляваше Ив.

Тя прегледа компютъра й, намери финансовите й документи и установи, че Джейси бе водила счетоводството си пестеливо и целесъобразно. „Грижела се е за парите си“ — заключи Ив — вършела си е работата, внасяла е парите в сметката си и е източвала по-голямата част от тях, за да ги вложи отново в бизнеса си. Високи бяха разходите за дрехи, козметични и фризьорски услуги.

„Изглеждала е добре“ — заключи Ив. Искала е да изглежда добре. Самоуважението зависи от външността, тя — от сексуалната привлекателност, а от сексуалната привлекателност зависи дали ще се продадеш за достатъчно пари, за да поддържаш външността си.

„Странен и тъжен цикъл“ — помисли си Ив.

— Свила си е хубаво гнезденце на доста грозно дърво — отбеляза Ив. — Не открих никакви съобщения от някого на име Джак, или от който и да е мъж. Няма ли данни за брак или някакво съжителство?

— Не, лейтенант.

— Ще разпитаме нейната адвокатка дали знае с кого е била близка. Но не мисля, че по този начин ще открием убиеца.

— Далас, струва ми се, че това, което е сторил с нея, е нещо лично.

— И на мен така ми се струва — рече Ив и отново заоглежда стаята. Спретната, кокетна, издаваща отчаян копнеж по изисканост. — Мисля, че е било много лично, но не е насочено конкретно към жертвата. Убил е жена, при това жена, която си изкарва прехраната, като продава тялото си. Това е личното. Не просто я убиваш, а отсичаш от нея онази част, с която се е препитавала. Не е никак трудно да намериш улична компаньонка в този район по всяко време на нощта. Просто трябва да избереш времето и мястото. „Образец“ от неговата работа — промърмори тя, — това е всичко, което е била за него.

Ив отиде до прозореца и с присвити очи си припомни местопроизшествието, тясната уличка, сградата, която точно на това място е извън обсега на зрението.

— Може да я е познавал или пък да я е виждал. Също толкова възможно е да е било чиста случайност. Но той е бил готов, чакал е само да му се отвори възможност. Разполагал е с оръжието, бележката е била написана и поставена в плик, носел е и още нещо — куфар, чанта или раница, нещо, в което да сложи чисти дрехи или да прибере онези, с които е бил облечен. Сигурно целият е бил опръскан с кръвта й.

— Отива в уличката с него — продължи Ив. — Горещо е, вече е късно, а работата едва ли върви. Но ето появява се клиент, може би една последна възможност да припечели, преди да се отправи към дома. Тя е опитна, от две десетилетия е в бранша, но едва ли й се е сторил подозрителен. Може би е подпийнала или пък той е изглеждал съвсем нормално. А като прибавим и обстоятелството, че отскоро е работела на улицата като проститутка, едва ли е имала нужните инстинкти за тая работа.

„Свикнала е с хайлайфа — помисли си Ив, — със сексуалните прищевки на богатите и дискретните. Идването й в Китайския квартал сигурно й се е сторило като кацане на Венера.“

— Опира се на стената — тя си я представяше съвсем ясно. Тъмна щръкнала коса, потрепваща със сребристи отблясъци, предизвикателно и примамващо червено бюстие. Мисли си, че парите й трябват, за да си плати наема, или пък се надява, че той ще приключи бързо, защото краката я болят. Исусе, сигурно са я болели до смърт в тези обувки. Уморена е, но ще спечели още една точка, преди да приключи нощта.

— Когато й прерязва гърлото, тя е изненадана. Трябва да е бързо и чисто — едно моментално срязване, от ляво на дясно, точно през сънната артерия. Тялото й е мъртво, преди още мозъкът да го регистрира. Но за убиеца това е само началото.

Ив се обърна, хвърли бърз поглед на тоалетката. Евтини бижута, скъпи червила. Парфюмите й бяха дизайнерски шедьоври, за да й напомнят, че някога се е къпела в истински аромати, и със сигурност отново ще го прави.

— Нагласява я, полага я на земята и след това изрязва гениталиите й. Сигурно е носел чанта, нещо, в което да сложи онова, което й е отнел. Сетне почиства ръцете си.

Ясно виждаше и него, и приведената му сянка в мръсната уличка, и ръцете му, хлъзгащи се от кръвта, докато ги почиства.

— Бас ловя, че е изчистил и инструментите си, но със сигурност е почистил ръцете си. Изважда бележката, която предварително е написал и внимателно я поставя върху гърдите й. Трябва да се преоблече в чиста риза или да сложи яке. Да облече нещо заради кръвта. А после какво?

Пийбоди премигна.

— А, тръгва си с мисълта за добре свършена работа. Прибира се вкъщи.

— Как?

— Хмм, ами пеша, ако живее наблизо — помощничката й си пое дълбоко дъх, забрави за малко уличката, за да вникне в мислите на лейтенанта. — Светът е в краката му и той не се притеснява, че може да бъде нападнат от някой джебчия. Ако не живее наблизо, сигурно разполага със собствено превозно средство, защото, дори преоблечен или наметнат с нещо, по него има страшно много кръв и сигурно миризмата се усеща. Би било глупаво да вземе такси или да използва метрото.

— Добре. Ще проверим таксиметровите компании дали са взимали клиенти в района на местопрестъплението, но едва ли ще открием нещо. Хайде, да запечатаме стаята и да огледаме сградата.

Съседите, както може да се очаква от съседи в подобни места, не знаеха нищо, не бяха чули нищо, не бяха видели нищо. Хазяинът имаше магазин в Китайския квартал, който се намираше между пазар, специализиран в продажбата на патешки крака и Център за алтернативна медицина, който обещаваше здраве, благополучие и духовно равновесие, както и възстановяване на парите, в случай на неуспех.

Ив познаваше такива типове като Пиер Чан — мускулести ръце, очертани от ръкавите на ризата и мустачки като нарисувани с молив, кацнали над тънки устни. Непретенциозна обстановка и диамантен пръстен на кутрето.

Беше със смесен произход, с достатъчно количество азиатска кръв, за да успее да се наложи в Китайския квартал, въпреки че според нея последният му прародител, видял Пекин с очите си, трябва да е бил в разцвета на силите си по време на Боксерското въстание.

Точно както и предполагаше, Чан бе настанил семейството си в едно от богаташките предградия на Ню Джързи, докато той самият се изживяваше като собственик на бордеи в долната част на Ист Сайд.

— Утън, Утън — докато двама безмълвни служители се суетяха зад него, Чан прелистваше тефтера с данни на наемателите си. — Да, тя държи луксозна единична стая на улица „Дойърс“.

— Луксозна? — повтори Ив. — И какво й е луксозното?

— Има кухня с вграден хладилник и автоготвач. Вървят в комплект с жилището. Тя закъснява. Трябваше да си плати наема преди седмица. Получи стандартното напомнящо обаждане преди няколко дни. Днес ще последва второ, след което автоматично идва ред на уведомлението за изгонване от жилището през следващата седмица.

— Няма да е необходимо, тъй като тя си смени адреса, вече е в градската морга. Била е убита рано тази сутрин.

— Убита — веждите му се сключиха в изражение, което Ив изтълкува по-скоро като раздразнение, отколкото като съчувствие или изненада. — Дявол да го вземе. Запечатахте ли жилището?

Ив вдигна глава.

— И по каква причина питате?

— Вижте, аз притежавам шест сгради, имам седемдесет и два апартамента. Когато имаш толкова много наематели, все някой хвърля топа по една или друга причина. Имаш и самотна смърт, и подозрителна кончина, и нещастен случай, и самоубийство — той ги изброи на дебелите си пръсти, — както и убийство — за него използва палеца си. — И тогава се появявате вие, запечатвате мястото, уведомявате най-близките роднини. Още преди да съм мигнал, някой чичо или вуйчо идва и изнася покъщнината, преди да успея да предявя иск и да си получа наема.

Той разпери ръце и отправи към Ив поглед, изпълнен с огорчение:

— Просто се опитвам да си изхранвам прехраната.

— Както е правела и тя, преди някой да реши да я накълца.

— Хората с такъв занаят няма как да не срещнат грапавини по пътя си.

— Знаете ли, този поток от човеколюбие направо ме задушава, така че по-добре да говорим по същество. Познавахте ли Джейси Утън?

— Познавах молбата й за настаняване, препоръките й и парите, с които си плащаше наема. Аз лично никога не съм я виждал. Нямам време да се сприятелявам с наемателите си. Имам повече от сто.

— Аха. И ако някой закъснее с наема и се опита да изклинчи от принудителното изселване, правите ли му кратко посещение, за да събудите спортсменското му чувство?

Той разтърка мустака си с върха на пръста.

— Действам по тефтера пред мен. Годишно харча доста пари за съдилищни такси и хонорари, за да изхвърля хайманите, но те са част от разходите ми. Част от бизнеса ми. Не бих познал тази Утън, дори ако се отбие да ми направи една свирка. А и тази нощ си бях у дома, в Блумфийлд, при жената и децата си. Сутринта закусих и пристигнах в града в седем и половина, както всеки ден. Ако ви трябва нещо повече от това, ще се наложи да говорите с адвокатите ми.

— Боклук — заяви Пийбоди, когато вече бяха на улицата.

— О, да, и съм готова да се обзаложа, че получава част от наема си в натура. Сексуални услуги, малки пликове за подаръци със забранени вещества, крадени стоки. Бихме могли да го притиснем, в случай че разполагахме единствено със свободно време и чувство за справедливост.

Тя изви главата си, за да разгледа окачените на ченгели птици — бяха толкова хърбави, че смъртта сигурно им се е видяла като край на мъките — и купчините с причудливо преплетени пилешки крака.

— Как ли се ядат крака? — зачуди се Ив. — Дали започваш от пръстите и глозгаш нагоре или пък от глезена караш надолу. Патиците имат ли глезени?

— Прекарала съм много безсънни нощи, блъскайки си главата над този въпрос.

Ив само я изгледа невъзмутимо, ала тайничко се зарадва, че помощничката й отново е във форма.

— Тук се извършва част от касапската работа, нали? Нарязват стоката и я оформят като кубчета. Остри ножове, много кръв, известни познания по анатомия.

— Да нарежеш пиле трябва да е далеч по-лесно, отколкото да накълцаш човек.

— Не знам — отвърна замислено Ив и отпусна ръце на хълбоците си. — Технически погледнато е така. Човешкото тяло има по-голяма маса, отнема повече време, а може би изисква и по-големи умения, за да бъде нарязано, отколкото е нужно на касапина, за да свърши тая работа с едно пиле. Но едва ли има голяма разлика. Вероятно първо се упражняваш върху животни, за да придобиеш нужните умения. Би могъл да е побъркан лекар или ветеринар. Но със сигурност е знаел какво върши. Касапин, лекар, ловък аматьор, но определено някой, който е усъвършенствал уменията си, за да отдаде почит на своя кумир.

— Своят кумир ли?

— Джак — отвърна Ив, запътвайки се към колата си. — Джак Изкормвача.

— Джак Изкормвача? — Пийбоди подтичваше с широко отворена уста, за да не изостава от началничката си. — Имате предвид оня от Лондон, дето е действал през… Всъщност кога?

— В края на 1800 г. в Уайтчапъл. Беден район на града през викторианската епоха, предпочитано средище на проститутките. Убил е между шест и единайсет жени, всички в радиус от приблизително една миля, за период от една година.

Тя седна зад волана, хвърли бърз поглед настрани и видя, че Пийбоди я зяпа с отворена уста.

— Какво? — поинтересува се Ив. — Не мога ли и аз да знам някои работи?

— Напротив, лейтенант. Знаете купища работи, но историята не е от най-силните ви страни.

„Убийството обаче е — помисли си Ив, докато сваляше колата от бордюра. — И винаги е било.“

— Докато момиченцата четяха за пухкавите и все още неизкормени патенца и прочие сладки животинки, аз четях за Джак и прочие известни серийни убийци.

— Чели сте… такива неща като дете?

— Да. Е, и?

— Ами… — не знаеше как точно да се изрази. Беше й добре известно, че Ив е израснала в системата за социални грижи — по сиропиталища и приюти. — Нямаше ли някой възрастен, някой от вашите отговорници, който да следи какви са интересите ви? Мисълта ми е, че моите родители — а те много държаха да не ограничават избора ни — биха натрошили с чук сектора на компютъра, съдържащ такава информация, когато бяхме деца. Защото това са годините, когато човек се формира. Знаеш, че влияят всякакви кошмари, емоционални сривове и други такива.

Тя обаче бе белязана, много преди да е в състояние да прочете повече от няколко думи. А що се отнася до кошмарите, Ив не си спомняше някога да не са я спохождали.

— Щом проучвам в Интернет информация за Изкормвача или Джон Уейн Гейси, за моите отговорници това означава, че се занимавам с нещо и следователно няма да им създавам проблеми. Такива бяха основните критерии.

— Разбирам. Значи винаги сте знаели, че искате да станете ченге.

Със сигурност знаеше, че иска да бъде нещо различно от жертва, а сетне бе разбрала, че иска да защитава жертвата. За нея това означаваше да бъдеш полицай.

— Повече или по-малко. Изкормвача е пращал бележки до полицията, но това е станало чак след известно време. Не е започнал в началото като нашия човек. Но този тип иска да знаем каква е целта му още от самото начало. Иска играта.

— Иска вас — вметна Пийбоди и получи утвърдително кимване от началничката си.

— Току-що приключих един доста нашумял случай. Много телевизионно време. Голяма патърдия. После случаят с портретите по-рано това лято. Също се вдигна много шум. Той ги е следил. Сега иска да получи своя дял от медийната известност. Самият Джак се е радвал на доста голям интерес едно време.

— Иска да се захванете с него, а медиите да популяризират личността му. Иска да омагьоса целия град.

— Така мисля и аз.

— Значи ще търси следващата си жертва сред останалите компаньонки в същия район.

— Такъв ще е моделът. — Ив направи пауза. — И така иска да мислим.

 

 

Следващата й спирка бе при адвокатката, която работеше в кантора с три помещения в южната част на Ист Вилидж. Върху голямото й, претрупано бюро имаше купа с шарени бонбони. Самата тя седеше точно зад тях, облечена в сив костюм, който й придаваше вид на същинска матрона.

Ив прецени, че се намира в залеза на петдесетте, а лицето й имаше меко изражение, което контрастираше с проницателни лешниковокафяви очи.

— Треса Паланк — тя се изправи и силно стисна ръката на Ив, преди да й посочи стол, на който да седне. — Предполагам, че става въпрос за някой от моите клиенти. Имам на разположение десет минути преди следващата среща. С какво мога да ви помогна?

— Интересува ме Джейси Утън.

— Джейси? — веждите на Треса се вдигнаха и лека усмивка заигра по устните й, но очите й говореха друго — в тях се четеше неизменният поглед на ужас и страх. — Не мога да повярвам, че ви е създала някакви проблеми. Джейси влезе в правия път и е твърдо решена да си върне своя първокласен лиценз.

— Джейси Утън е убита призори.

Треса затвори очи и в продължение на няколко секунди се чуваше само дишането й.

— Знаех си, че е някоя от моите — отвори очи и те бяха все така прями. — Щом чух бюлетина за убийството в Китайския квартал, вече знаех. Просто вътрешно усещане, ако разбирате какво имам предвид. Джейси — тя кръстоса ръце върху бюрото и впи поглед в тях. — Какво се е случило?

— Все още нямам право да ви съобщя подробности. Мога само да ви кажа, че е била намушкана.

— Осакатена. Бюлетинът гласеше, че лицензирана компаньонка е била убита и осакатена в пресечка на Китайския квартал рано тази сутрин.

„Някой от униформените се е раздрънкал — помисли си Ив — и изтичането на информация ще му излезе през носа, когато разбера кой е.“

— На този етап не мога да ви кажа нищо повече. Разследването е още в началната си фаза.

— Знам процедурата. Самата аз съм била в занаята пет години.

— Била сте полицай?

— Пет години, занимавах се предимно със сексуални престъпления. Прехвърлих се към адвокатската професия. Не харесвах улиците, нито това, което виждах там. Тук имам възможност да помогна, без да се налага да виждам всичко, което се случва. В никакъв случай не е забавление, но със сигурност е онова, което правя най-добре. Ще ви кажа каквото знам. Дано ви помогна.

— Говорила е с вас наскоро във връзка с придобиването на по-висок лиценз.

— Отказаха й. Остава й… оставаше й още една година от изпитателния срок. Задължително е заради арестите и пристрастяването. Рехабилитацията й мина добре, но подозирам, че е намерила заместител на стимуланта, към който се бе пристрастила.

— Водка. Открихме две бутилки в жилището й.

— Ами! Законно е, но е в нарушение на изискванията за по-висок лиценз. Не че вече има някакво значение.

Треса потърка очите си и въздъхна.

— Не че вече има някакво значение — повтори. — Но Джейси не мислеше за нищо друго, освен как да се върне обратно в центъра на града. Мразеше работата на улицата, но в същото време никога не се бе замисляла, или поне не сериозно, за някаква друга професия.

— Някакви редовни клиенти, за които да е споменавала?

— Не. Някога е имала доста голям списък от клиенти, както мъже, така и жени — тя имаше лиценз и за двата пола. Но доколкото знам никой не я е потърсил в тази част на града. Мисля, че би ми казала, защото щеше да поласкае самочувствието й.

— Ами пласьорът на наркотици?

— Не искаше да издаде името му, дори на мен. Но се закле, че не се е свързвала с него, след като са я пуснали от затвора. Повярвах й.

— Според вас дали е криела името му, защото се е страхувала?

— Мисля, че за нея това бе въпрос на етика. Половината от живота си е била проститутка. Добрата компаньонка е дискретна, да скрие самоличността на клиентите си за нея е нещо свещено, както при лекаря или свещеника. На своята работа гледаше по същия начин. Подозирам, че пласьорът й е бил неин клиент, но това е само догадка.

— При последните ви срещи показа ли с нещо, че е загрижена, притеснена, уплашена?

— Не. Просто нямаше търпение да си върне стария живот.

— Колко често идваше?

— На всеки две седмици, такива са изискванията. Никога не е пропускала. Вземаше си редовно лекарствата, винаги е била готова да се подложи на внезапна проверка. Съдействаше ми по всякакъв начин. Лейтенант, тя беше обикновена жена и малко объркана. Не беше обикновена проститутка, бе свикнала с по-подбрана клиентела и по-изискан режим. Харесваше хубавите неща, грижеше за външния си вид и се оплакваше от ниските тарифи, определени за нейното ниво на лиценз. Не общуваше с никого, защото се срамуваше от положението, в което бе изпаднала и смяташе, че хората от настоящото й обкръжение са под нивото й. — Треса притисна пръсти към устните си. — Съжалявам. Опитвам се да не се разстройвам, да не го приемам лично, но не мога да се овладея. Една от причините е, че не успях да й помогна. Харесвах я и исках да й помогна. Не знам кой би могъл да й стори подобно нещо. Просто един случаен акт на насилие над някой по-слаб. Просто една уличница в края на краищата.

Гласът й одрезгавя, тя си прочисти гърлото и пое дълбоко дъх.

— Много хора продължават да мислят така, и двете добре го знаем. Идват при мен пребити и малтретирани, унижени и смазани от бой. Някои се отказват, други се оправят, някои се издигат до друго ниво и живеят като царски особи. А някои просто ги подхвърлят в канавката. Това е опасна професия. Ченгета, служители по спешни случаи и здравни работници, проститутки. Опасни професии с високо ниво на смъртност. Тя си искаше стария живот обратно — въздъхна Треса — и това я уби.