Нора Робъртс
Имитация в смъртта (13)

Дванайсета глава

Лежаха по гръб на пода. Гърлото й ужасно бе пресъхнало и тя не бе съвсем сигурна, че може да преглътне. Дишането й отнемаше цялата енергия, която й бе останала.

Що се отнася до спонтанния, неконтролиран секс, вече имаха победител.

Очите й бяха затворени, защото клепачите й тежаха приблизително по един тон. Почувства, че пръстите му леко докосват нейните и му даде максимален брой точки за възстановяване.

— Има ли още нещо в списъка ти?

— Не — дъхът й свистеше. — С това се приключва.

— Слава богу.

Тя изсумтя — най-близкия звук до смях, който бе в състояние да произведе.

— Трябва да станем оттук преди утре на обяд.

— Мисля, че трябва да е по-скоро. Умирам от глад.

— Аз също. Не смятам, че си в състояние да изпълниш един от мъжкарските си номера и да ме вдигнеш.

— И аз не смятам. Надявах се ти да ме вдигнеш.

— Мда — те останаха там, където си бяха още една минута. — Може да опитаме заедно.

— На три тогава — той отброи. На три те успяха да се вдигнат един друг в седнало положение, след което просто си останаха така, ухилени до уши.

— Това беше много добро.

— Хрумването е мое — напомни му тя.

— Достойно за книгата на рекордите. По-добре да се опитаме да се изправим.

— Добре, но да не пришпорваме нещата.

Те се изправиха, олюляха се и се хвана един за друг като двойка пияници.

— Леле. Щях да кажа, че малко изгубих равновесие, докато те наблюдавах как губиш рунда в борбата с грила, но не е така. Ти ме накара да изляза от равновесие. Оценявам го.

— Удоволствието е изцяло мое — той положи глава на нейната. — Само изчакай за минута, докато кръвта ми започне да циркулира отново.

— Кръвта ти има склонността да циркулира право към оная ти работа, а аз искам пица. И душ — сети се тя. — Душ и после пица, приятелю мой, защото на нищо не приличаме.

— Добре. Хайде да съберем каквото е останало от дрехите.

Тя откри раздраната си риза, онова, което някога е било бельо и разни останки от различни дрехи. Двамата заедно изнесоха веществените доказателства от кухнята.

— И не си и мисли, че ще ме изчукаш отново под душа. Приключихме.

Той я изчука отново под душа, но само защото тя го бе споменала.

Заеха се с пицата си. Когато вече работеше усърдно над третото си парче, тя усети, че може би празнината в стомаха й започва да се запълва.

— Какво прави днес? — попита тя съпруга си.

— С кое?

Тя вирна глава:

— От време на време искам да знам какво правиш. Така си припомням, че не си само хубав секс обект.

— Аха, разбирам. Имах срещи — той вдигна рамене, докато тя не отместваше поглед от него. — Най-често, когато обяснявам какво правя, очите ти стават като стъкло или изпадаш в безсъзнание.

— Не е вярно. Е, добре, за стъклото може би си прав, но никога не губя съзнание.

— Имах среща с брокера си. Обсъдихме настоящите пазарни тенденции и…

— Нямам нужда от всички подробности. Среща с брокера — акции и бонове, и прочие. Ясно. Какво друго?

— Конференция за курорта „Олимп“. Два нови района са готови и предстои да бъдат пуснати. Увеличавам полицейските сили и отредите по сигурността. Шериф Анджело ти праща поздрави.

— Предай и на нея. Някакви проблеми там?

— Нищо сериозно — отми соления вкус на пицата „Пеперони“ с шампанско. — Дарсия се чуди кога ще отидем пак на гости.

— Следващия път, когато загубя съзнание и позволя да ме завлекат на космическа совалка — тя облиза соса от пръста си. — Какво друго?

— Среща с вътрешния персонал, няколко проверки на сигурността. Рутинни неща. Обсъждане на предварителните доклади за ферма за овце в Нова Зеландия, която смятам да купя.

— Овце? Бее-бее?

— Овце, вълна, агнешки котлети и други вторични продукти — той й подаде салфетка и я подсети за госпожа Паркси. — Имах дълъг работен обяд с няколко предприемачи и техния представител, които ме поканиха да се включа в проекта им. Огромен център за отдих на закрито в Ню Джързи.

— Ще се включиш ли?

— Малко вероятно. Но все пак беше забавно да ги чуя и да хапна за тяхна сметка. Това достатъчно ли ти е?

— И това е само до обяд?

— Точно така.

— Ти си зает човек. Сега по-трудно ли ти е да се занимаваш с всички тези работи извън Ню Йорк, отколкото преди, когато пътуваше?

— Аз още пътувам.

— Не както преди.

— Преди повече ме влечеше. Преди да имам жена, която иска да я изчукам на кухненския под.

Тя се усмихна, но той я познаваше твърде добре:

— Какво те тормози, Ив?

Тя едва не му разказа всичко за съня си, за спомена си, но се удържа. Темата за майките беше още твърде болезнена за него. Затова заговори за работата си. Не беше измъкване. Работата наистина я тормозеше.

— С цялото си същество усещам какъв е той. Но не мога да си го представя със сигурност. Променя се и ще се промени отново, за да ми попречи. Не, мисленето си няма да промени. Защото това също се променя. Добър е, защото се променя. Защото се превъплъщава в личността на този, когото имитира. Не знам дали ще успея да го спра.

— Вероятно се надява точно на това? Да те обърка, като избира различно лице, различен метод, различен тип жертва.

— Досега успява. Опитвам се да го разгранича от маската, която си слага. Да го видя такъв, какъвто е, за да разбера дали инстинктът ми е на прав път. За да мога да премина от инстинкта към доказателствата до ареста.

— И какво виждаш?

— Арогантност, интелигентност, гняв. Концентрация. Той има отлична концентрация. И страх, струва ми се. Чудя дали страхът го кара да имитира други, вместо да действа по свой собствен начин. Но от какво се страхува?

— От залавяне?

— От провал. Мисля, че от провал. И може би този страх от провал се корени във властна жена.

— Според мен го виждаш много по-ясно, отколкото признаваш.

— Виждам жертвите — промърмори тя. — Двете, които вече е убил и сянката на следващата. Не знам коя ще бъде, нито къде, нито защо ще избере тъкмо нея. И ако не открия всичко това, той ще се добере до нея, преди аз да се добера него.

Апетитът й бе изчезнал, както и еуфорията от страхотния секс.

— Ти си зает човек, Рурк — каза тя. — Имаш си достатъчно работа.

— Предпочитам така. Както и ти.

— Браво на нас. Трябва да погледна списъка със заподозрените. Трябва да открия тази властна жена, защото, когато това стане, ще открия и него. Бих могла да използвам нечия подадена ръка.

Той взе нейната и я стисна:

— По случайност имам една свободна.

 

 

„Най-практичният начин да започне е по азбучен ред“ — помисли си тя. Макар че гордостта й бе леко наранена, все пак реши да остави Рурк да работи на компютъра.

Беше се провалил с грила, но на този уред е истински цар.

— Ще започнем с Брийн — каза му тя. — Искам всичко, което може да се намери за Томас Е. Брийн, без да прекрачваш законите за поверителност на информацията.

Той й хвърли жален поглед.

— И какво му е забавното?

— Нека да е чисто.

— Добре тогава, искам кафе. И бисквита.

— Бисквита ли?

— Да — котаракът скочи на бюрото, за да завре глава в ръката на Рурк. — Знам, че имаш скривалище за бисквити. Искам една.

Тя постави ръце на хълбоците си и нервно потропа с пръсти:

— От къде знаеш, че имам скривалище?

Той погали котарака и й се усмихна:

— Като останеш без надзор, през повечето време забравяш да ядеш и когато се сетиш, налиташ на сладко.

Имаше известни възражения срещу забележката за надзора, но сега имаше друг приоритет. Приближи се към него с присвити очи и го изгледа изпитателно, сякаш срещу нея седеше главен заподозрян:

— Нали не си се промъкнал в кабинета ми в Централното управление и не си претарашил тайния ми склад за бонбони?

— Естествено, че не. Мога и сам да си намеря бонбони.

— Възможно е да лъжеш — каза тя след миг. — Доста си хлъзгав.

— Така каза и под душа.

— Ха-ха. Но мога обаче да си представя как дебнеш из управлението и ми задигаш шоколадовите бонбони, само за да ме подлудиш.

— Не и когато мога да намеря по-удобни начини да го постигна. Къде ми е кафето?

— Добре, добре. Томас Е. Брийн.

Ив отиде в кухнята и усети как котаракът се извива като панделка в краката й, въпреки че бе изял парче пица. Програмира автоготвача да приготви кана кафе, свали чаши, след което хвърли предпазлив поглед към кабинета си, запъти се към малкия шкаф, в който бръкна, за да извади плика тройни шоколадови бисквити.

Извади една за Рурк и реши, че тя също може да хапне. После си помисли, какво пък толкова, той й помагаше. Можеха да ометат каквото е останало в плика.

Подушвайки десерта, Галахад започна още по-усилено да мърка и да се умилква. Сипа му шепа котешки деликатеси и докато слагаше кафето и бисквитите на поднос, видя как се нахвърли върху храната си — като лъв върху газела.

— Данните от първо ниво вече са готови, но сигурно вече имаш най-основното — каза Рурк. — Защо проверяваш Брийн?

— Първо, защото е стандартна процедура да проверявам всеки, когото съм разпитвала по време на разследване — тя остави подноса. — А се заравям по-надълбоко, защото при него ми светна лампичка. Не знам точно защо.

Тя се приближи към стенния екран, където Рурк вече бе извадил първоначалните данни.

— Томас Екуинас Брийн, трийсет и тригодишен, женен, с едно дете от мъжки пол на две години. Писател и професионален баща. Приличен доход. Докарва си добри пари и явно е на път да направи още повече. Едно задържане за незаконни вещества — „Зонър“ — на двайсет и една. Пушене в колежа, нищо изненадващо. Роден в Ню Йорк, завършил е Нюйоркския университет — хуманитарни науки със следдипломна квалификация по криминология — харесва ми това — и творческо писане. Изкарва прехраната си, като пише статии за списания, разкази и до този момент има две публикувани книги, и двете са бестселъри. Женен от пет години и двамата родители са живи и живеят във Флорида. Звучи ми нормално.

— Да — но не беше, помисли си Ив. В действителност не беше хубавата картинка, която се представяше. — Има хубава къща в хубав квартал. Не би могъл да си я позволи — не и преди втората си успешна книга, но жена му има високоплатена работа, така че най-вероятно комбинират приходите си, тъй като живеят там от втората година на брака си. Той се занимава с детето, а тя изкарва големите пачки.

Рурк опита бисквитата. „Жена му, помисли си, имаше непогрешим усет за сладкиши.“

— Имам известен брой служители с подобна семейна структура.

— Просто има нещо нередно, това е всичко. Трудно е да се назове. А и като прибавиш факта, че тоя тип прекарва деня си в мисли за убийства, описва ги с думи, чете за тях, пресъздава ги.

— Наистина ли? — той сипа кафе и за двама им. — Кой би посветил толкова много време и енергия на убийството?

— Усетих сарказма. Разликата е, че полицаят намира за отблъскващи убийствата. А той се омагьосва от тях. Крачката от удивлението и възхищението до експериментирането не е толкова голяма. Има нужното образование, гъвкава програма и познания, както и мотив — ако медиите надушат убийствата, продажбите на книгите му ще се увеличат. Съпругата му е директор на модно списание и съм сигурна, че тя също знае цената на публичността.

Загледана замислено в екрана, тя се заклати напред-назад на краката си:

— Притежава хартията. Твърди, че е подарък от почитател, от някой, когото не си спомня. Няма как да се докаже, нито да се опровергае. И все пак би било интересно, ако открия, че той или жена му са я купили. Това би било много интересно.

— Мога леко да прекрача ограничителните мерки за поверителност и да видим какво мога да изровя по този въпрос.

Предложението беше съблазнително, но Ив поклати глава отрицателно:

— Покупката не се води нито на неговата сметка, нито нейната. Поне ние не сме открили нищо такова. Ако тръгнем в тази посока, ще бъде повече от леко прекрачване. Ще се придържам към биографичните данни засега.

— Развали ми удоволствието.

— Притежава хартията и това е предостатъчно. Позволи ми да я видя — усмихна му се Ив.

— Ако той е твоят човек, не би ли трябвало жена му да знае?

— Така ми се струва и на мен, освен ако не е пълна идиотка. Биографията й не ми изглежда като на идиотка. Джулиета Гейтс, на същата възраст, също завършила Нюйоркския университет. Мода и връзки с обществеността, двойна магистратура. Тя си е начертала път и го е следвала неотклонно. Минимално прекъсване за раждането, след това отново на работа. Изкарвала е двойно повече от него допреди две години и все още си докарва същата сума годишно. Чудя се как ли са регламентирани финансовите им дела?

— Какво търсиш?

— Кой поръчва музиката? Парите са власт, нали? Обзалагам се, че тя командва парада в това домакинство.

— Ако това е критерият, струва ми се, че аз нямам толкова контрол тук, колкото би трябвало.

— Лошо за теб. Изобщо не ми пука за парите ти. Обзалагам се обаче, че на Том му пука за нейните — с присвити очи тя отново си представи и него, и къщата, и детето, и усещането за дом. — Нуждае се от нейния дял, за да поддържа тази хубава къща, да отглежда детето, така както иска, поне докато не започне да печели повече. Първокласен модел дроид-детегледач, който му помага, хубави дрешки, хубави играчки, той самият си има свой работен ритъм, така че може да си позволи почивки, за да носи на конче сина си и да го води в парка.

— И тези черти на добър баща го правят заподозрян в убийство. Докато следя мисълта ти, започвам да се плаша, че всичко това ни превръща в една доста цинична двойка.

Тя хвърли поглед над рамото си, само за да го погледне за малко. Цинична или не, те бяха двойка в истинския смисъл на думата.

— Така и не каза нищо за нея. Виждаш неговите вещи и тези на детето, разпръснати из къщата. Играчки, обувки и така нататък, но нищо нейно. Интересно! Интересно е, че те не изглеждат едно цяло. Изкарай данните за родителите.

Тя им хвърли бърз поглед, попълвайки празнините в най-основните факти, които бе узнала преди това.

— Виждаш ли, и тук майката е ключовата фигура. Има сериозна кариера, тя е била основният източник на приходи. Бащата е напуснал работа, за да поеме функцията на професионален баща. И погледни, майката е работила като служител в Международната асоциация на жените, била е дори директор и е сътрудничела на „Феминист войс“. Възпитаничка на Нюйоркския университет, докато таткото е учил в държавен университет. Да, това е интересно.

— Този сценарий означава, че Брийн е израснал в среда, доминирана от жена, бил е контролиран от жена със силни политически наклонности и изяви, докато бащата е сменял пеленки и всичко останало. Майката го е притиснала да учи в нейния университет, или той го е направил, за да спечели одобрението й. И когато си е избирал половинка, се е спрял на жена с ярка индивидуалност, която да контролира неговия свят, докато той приема исторически по-типичната за жените роля на отглеждащ родител.

— Да, което не го прави непременно извратен психопат, но е нещо, което трябва да се има предвид. Копирай и сложи във файл данните тук и на компютъра ми в управлението.

Той се усмихна, докато правеше онова, което му бе казала.

— Очевидно и аз съм се спрял на жена с ярка индивидуалност. Какво говори това за мен, питам се?

— Моля те! — рече тя и отиде да си вземе бисквита. — Утре имам среща с Джулиета Гейтс. Междувременно нека преминем към Лео Фортни.

Фортни беше на трийсет и осем години, имаше два брака зад гърба си, два развода, никакво потомство. Рурк изпълняваше изключително бързо исканията й и тя прочете, че първата му съпруга е била незначителна филмова звезда, от порно видеофилмите. Бракът бе продължил само малко повече от година. Втората съпруга беше преуспяващ театрален агент.

— Около него има някаква шумотевица — вметна Рурк. — Пикантни слухове, ако се съди по репортажите в медиите. Искаш ли да ги извадя целите или ти трябват само ключовите моменти?

— Започни с ключовите моменти.

— Изглежда Лео е бил много лошо момче. — Рурк отпи от кафето си, зачетен в своя монитор. — Хванали са го по долни гащи, буквално, в хотелски апартамент в Ню Лос Анджелис, докато се е забавлявал с две доста надарени старлетки. Освен това се носели слухове за значителни количества химични стимуланти, както и за уреди от сексуално естество — между другото аз само цитирам. Явно подозирайки нещо подобно, жена му е наела частен детектив да го следи. Той бил обрулен до шушка при развода и си е навлякъл доста подигравки, тъй като няколко други жени на драго сърце разкрили пред медиите преживяванията си с горкия Лео. Едната казва следното: „Той е ерекция в движение, постоянно му става и обикновено му се свива в ключовия момент.“ Олеле!

— Развратен, неспособен да се контролира и публично изложен от жени. Има на сметката си няколко сексуални нападения и ексхибиционизъм. Харесва ми. Виж финансовото му състояние. Няма начин да поддържа начина на живот, който иска с това, което изкарва. Трябва му жена — понастоящем Пепър Франклин — която да го издържа.

— Не го харесвам — промърмори Рурк, докато продължаваше да чете. — Тя заслужава по-добър.

— Той се опита да сваля Пийбоди.

Той вдигна поглед и в очите му просветна мрачен блясък.

— Определено не го харесвам. На теб налетя ли ти?

— Не. Страх го е от мен.

— Значи поне не е напълно безмозъчен.

— Той всъщност е едно егоцентрично лъжливо копеле, което обича да вкарва тъпи женски в леглото си, Пийбоди се направи на такава пред него, и да използва по-силни жени, за да се грижат за него, а след това да им изневерява. Той е образован и знае как да си сложи блестящо лустро. Обича хубавия живот, включително скъпата хартия за писма, достатъчно театрален е, за да му харесва имитацията и има необходимата свобода да проучва и да ловува. Какво имаме за родителите му, семейната среда?

— На екрана е. Виждаш, че майка му е актриса. Предимно поддържащи роли, жанрови типажи. Всъщност съм гледал някои от филмите й. Добра е, непрекъснато е ангажирана.

— Родила е Лео от съпруг номер две от общо пет. Бих казала, че определено е заета непрекъснато. Значи той има няколко втори бащи и доведени братя и сестри. Бащата е театрален брокер. Също като Лео.

— Ето, тук също има интересни неща — той преглеждаше бързо това първо ниво на информация и търсеше ключови скандални думи. — Нашият човек е бил на шест, когато родителите му са се развели — двамата са имали доста явни връзки по време на брака си и след това. Майка му също така е твърдяла, че бащата е склонен към физическо насилие. Но от друга страна той твърдял същото за нея. Съдейки по това, домашното им огнище трябва да е било като бойна сцена.

— Значи прибавяме детство, белязано от насилие и възможна родителска небрежност. Майката е обществена фигура, което я прави много силна. Сигурно са имали домашен персонал, нали? Прислужници, градинари, детегледачка. Виж какво ще изровиш кой се е грижил за малкия Лео, докато ми показваш семейство Ренквист.

— Тогава ще си взема още една бисквита.

Тя се извърна назад, като чу последното, готова да направи някаква саркастична забележка. Но щом го видя, с лъскавата му коса и будните, съсредоточени върху екрана очи, сърцето й заби бясно.

Нелепо, беше нелепо. Тя много добре знаеше как изглежда той. И все пак той продължаваше силно да й влияе.

Сигурно усети втренчения й поглед върху себе си, защото вдигна очи и срещна нейните. Абсурдно красив мъж с бисквита в ръка.

— Мисля, че я заслужавам.

Мозъкът й даде заето:

— Какво?

— Бисквитата — отвърна той и отхапа от нея. В следващ момент вирна глава. — Какво?

— Нищо — леко засрамена, тя се обърна и заповяда на сърцето си да се успокои. Време беше да преминат към следващия.

„Нилс Ренквист — помисли си. — Самодоволно, нахално копеле. Но това беше просто лично мнение. Време беше за факти.“

Той беше роден в Лондон. Майка му бе наполовина британка, наполовина американка. Четвърта братовчедка на краля по майчина линия и купища пари по бащина. Баща му беше лорд Ренквист, член на парламента и твърд консерватор. Една по-малка сестра, която се бе установила в Австралия с втория си съпруг.

Ренквист притежаваше целия британски образователен пакет. От „Стоунбридж“ в „Итън“, от „Итън“ в „Оксфорд Единбург Юнивърсити“. Беше служил две години в Кралските военновъздушни сили като офицер с чин капитан. Владееше италиански и френски и се беше присъединил към дипломатическия корпус на трийсет години — в същата година, когато бе сключил брак с Памела Елизабет Дайсърт.

Тя имаше подобен произход и образование — заможни родители, първокласно образование, което включваше и шест години в пансион в Швейцария. Беше единствено дете и разполагаше със значително парично състояние.

Те бяха това, което хората от тези среди биха нарекли подходяща двойка, предположи Ив.

Спомни си за малкото момиченце, което бе слязло по стълбите, докато разпитваше Памела Ренквист. Малката кукла в розово и златно — Роуз — която нетърпеливо бе дръпнала ръката на бавачката си, преди да се подчини на майка си.

Не, не бавачка. Тя я бе нарекла гувернантка. Хората от тяхното тесто винаги имаха засукани имена за всичко.

Дали Ренквист е имал бавачка или гувернантка, докато е растял?

Работното му време бе строго определено. Но дали неговите помощници или секретари биха му задавали въпроси, ако им каже да го покрият за няколко часа? Разгледа снимката от личната карта на Ренквист и сериозно се усъмни.

Нито той, нито жена му имаха криминално досие. Нямаше никакви малки петънца, както при Брийн и Фортни. Направо съвършена картинка, полирана и блестяща.

Тя не се хвана.

Не се бе омъжил до трийсетгодишна възраст, помисли си. Разумна възраст, ако си поел по маршрута под мотото „докато смъртта ни раздели“. Освен това мъж с политически амбиции имаше по-голям успех в тази сфера, ако представеше комплекта от съпруга и семейство. Ако не е дал обет за целомъдрие, би трябвало да е имал други връзки преди брака.

А може би и след него.

Вероятно си струваше да проведе един разговор с настоящата гувернантка. Кой познаваше по-добре семейната динамика от домашния персонал?

Ив отиде да си сипе още кафе.

— Можеш да заредиш данните за Кармайкъл Смит.

— Искаш ли ги преди информацията за бавачката на Фортни?

— Имаш ли я вече?

— Какво да кажа? Заслужавам си бисквитите.

— Първо Фортни, умнико.

— При тази трудна ситуация, която вече видяхме, е обяснимо, че последователно са ползвали услугите на няколко детегледачки. Детегледачки, бавачки, гувернантки, каквото ти хрумне. Общо седем за по-малко от десет години. Никоя не се е задържала на работа повече от две години, като средната продължителност на престоя им е шест месеца.

— Не ми изглежда достатъчно дълго, за да му окаже някоя от тях сериозно влияние. Така че според мен майката е авторитетната фигура.

— И съдейки по данните, доста избухлива фигура. Трима бивши служители са завели дела за тормоз срещу нея. Всичките са били уредени извън съда.

— Ще се наложи да огледам майката по-добре — тя закрачи напред-назад пред екрана, докато осмисляше информацията. — Лео има майка, която е актриса и настоящата му любовница също е в този бранш. Захваща се с професия, в която си има вземане-даване с актьори — упражнява контрол върху тях и те — върху него, предполагам. Това значи нещо. Убиецът играе. Приема някаква роля и доказва, че може да я изиграе по-добре от оригинала и с повече финес. Когато пусна да се изчислява процента на вероятност въз основа на тези данни, тя ще се окаже доста висока при Лео.

Тя се замисли.

— Хайде да преминем по целия списък, преди да се захванем със следващия. Намери ми бавачката на Ренквист или както там се нарича тази длъжност в Англия.

— Роберта Джанет Гейбъл — обяви Рурк и се усмихна. — Аз съм многофункционален.

— Обикновено да — промърмори тя и вдигна поглед към снимката на екрана. — Господи! — Ив потрепери драматично. — Зловеща.

— Тази е отсега. Трябва да е била значително по-млада, когато е работела за майката на Ренквист — и предвидил какво ще бъде следващото й искане, Рурк изкара по-ранна снимка. — Пак си е зловеща.

— Определено — тя се зае да изучава двата образа на екрана, които показваха слабо лице с тъмни, вдлъбнати очи и устни, без следа от усмивка. Косата й бе кестенява на снимката от младини и сива — на настоящата, но силно опъната назад и на двете. Линиите, които обрамчваха като скоби устата, която сякаш казваше „Без глупости“ на по-ранната се бяха задълбочили в неодобрителни бразди върху лицето на по-възрастната жена.

— Обзалагам се, че никой никога не я е наричал Боби — отбеляза Ив. Тя започна да се бори с изчисленията и беше искрено благодарна на Рурк, че вече бе направил сметката.

— Започнала е работа при тях, когато Ренквист е бил двегодишен и е останала с него, докато е навършил четиринайсет. Той не е бил пансионер в „Стоунбридж“, спял си е у дома. На четиринайсет е отишъл в „Итън“ и вече не са се нуждаели от услугите на бавачка. Роберта трябва да е била на двайсет и осем, когато е започнала работа като частна детегледачка. Сега е на шейсет и четири и отскоро е излязла в пенсия. Никога не се е омъжвала, нито има свои деца.

— Изглежда, че щипе — промърмори Ив. — Една от детегледачките в държавното училище беше същинска „щипалка“. Има всички възможни препоръки, но със същото можеше да се похвали и тази кучка, която украсяваше ръцете ми със синини, когато бях на десет. Беше родена в Бостън и се върна там, когато се пенсионира. Да, това определено е класическа физиономия от Нова Англия, от онзи тип хора, които казват тъпотии от рода на „не играе ли пръчката, детето ще се разглези“.

— Би могла да бъде зле изглеждаща жена със златно сърце, която носи захарни пръчки в джоба си, за да ги раздава на розовобузи деца.

— Прилича ми на „щипалка“ — повтори Ив и седна на края на бюрото. — Финансовото й състояние е стабилно — обзалагам се, че си е спестявала пенитата и не ги е прахосвала за захарни пръчки. Какво е захарна пръчка между другото?

— Ще ти купя. Ще ти хареса.

— Много вероятно. Мисля да си побъбря с нея, да видя какво ще каже за детството на Ренквист. Хайде да видим неприятния господин Смит.

— Ела да седнеш в скута ми.

Ив се опита да го погледне злобно, но дори не успя да се доближи до изражението на Джанет Гейбъл:

— Няма да има джиджи-биджи по време на работа.

— След като имаше джиджи на кухненския под, последвано от биджи под душа, мисля, че можем да отложим за известно време тази дейност. Ела и седни в скута ми, самотен съм.

Тя забели очи, но все пак отиде и се опита да не се размеква твърде много, когато устните му докоснаха косата й.

— Кармайкъл Смит — каза той и си представи детето Ив, оставено на милостта на системата, която сега защитаваше. И искаше повече от всичко на света да я обсипе с всичко онова, от което е била лишена. Особено с любов.

— Трийсет и една, друг път. Убедена съм, че е напълнил нечии алчни ръце, за да фалшифицира това сведение. Роден е в Савана, но е прекарал част от детството си в Англия. Няма братя или сестри и майка му е била със статута на професионален родител, докато е навършил осемнайсет години. Запечатано досие на младежките му години, тук и в чужбина, което означава, че може би си струва да си навлечем неприятности, като се доберем до него. Няма толкова голямо състояние, колкото се предполага при неговата кариера. Може би има високи разходи или скъпоструващи навици.

— Родителите му са разведени, бащата се е оженил повторно и се е преместил за постоянно в Девън. Англия, нали така?

— Последния път, когато проверих, си беше там.

— Няма криминално досие, но съм сигурна, че има нещо. Нещо, за което е платил, за да бъде скрито или пък сам го е направил. Прекарал е известно време в два шикозни рехабилитационни центъра. Нека да разгледаме майката по-отблизо.

— Сюзън Смит. На петдесет и две години. Родила е млада — отбеляза Рурк. — А е сключила брак близо две години по-късно. Привлекателна жена.

— Да, той донякъде прилича на нея. Ха, я виж ти. Мамчето е имало лиценз за компаньонка известно време. Била е улична компаньонка. И има досие.

Заинтригувана, Ив започна да се изправя, но Рурк я хвана през кръста.

— Ако не виждаш екрана от тук, ще пусна данните през аудио системата.

— Нищо ми няма на очите. По всичко личи, че се е пробвала с изнудване, била е заловена за притежание на забранени вещества, освен това е опитала и с дребни измами. Всички обвинения са били отхвърлени — промърмори Ив. — Така и не е влязла в затвора. Сигурна съм, че е измъкнала пари от някого. Запазила е лиценза, след като е кандидатствала за статут на професионален родител, но не е декларирала никакъв доход. Просто го е укрила, това е всичко. Останала е в занаята. Защо да плаща таксата, ако няма да обслужва клиенти? Значи сексуалното обучение на малкия Кармайкъл сигурно е започнало от рано и е било нещо като предаване на опит.

— Нека да видим данните от медицинските му прегледи — поиска тя. — Колкото се може по-назад във времето.

— Сега вече да прекрачвам ли границите?

Тя се поколеба, но инстинктът й я предаде.

— Гледай да е минимално.

Той леко я потупа по бедрото, правейки й знак да стане, за да може да работи. Докато Рурк се занимаваше с компютъра, тя си сипа остатъка от кафето.

— Стандартни прегледи и ваксинации като дете — каза Рурк. — Явно е станал особено предразположен към произшествия на двегодишна възраст.

— Да, виждам — тя прегледа различните доклади от различни лекари, различни клиники. Шевове, леки фрактури, едно доста сериозно изгаряне. Изметнато рамо, счупен пръст на ръката.

— Биела го е — промърмори Ив. — Тормозът е продължил след развода, чак докато е влязъл в пубертета — сигурно е станал твърде голям, за да рискува. Значи властната личност е била майката. Тя се е местела достатъчно често, за да й се размине. Непрекъснато е сменяла местожителството си в Щатите, прекарала е известно време в Англия. И сравни заработените приходи с авоарите й.

— Приходите са направо нищожни, докато за другото може да се каже, че е доста солидно състояние.

— Да. Бих казала, че още суче от малкото си момченце. Човек няма как да не мрази подобно нещо. Да го мрази достатъчно, за да иска да убива.