Нора Робъртс
Фантазии в смъртта (5)

5.

— Мислиш ли, че пенисът някога се уморява?

Докато караше, Ив извърна глава към Пийбоди и я погледна над слънчевите очила, които този път се бе сетила да сложи.

— Чий?

— На всеки. Искам да кажа, на всеки, който има. Дали някога си казва: „За бога, дай си малко почивка!“, или вечно: „Охо! Хайде пак!“.

— Има ли това връзка със случая, или се увличаш в момичешко бърборене?

— Произтича от случая. Мислех си за онзи плазмодий Дубровски. Вчера следобед е чукал Брит Кейси. Три пъти, според нея. На пода — изброи тя, свивайки по един пръст, — на леглото и до вратата. После снощи с Роланд са си устроили забавление с фантастичната игра. Пиратски капитан и юнга.

— Престани.

— Почакай. А тази сутрин? Измъква се за кафе и едно бързо чукане с Челси Сакстън, след което получава свирка под душа.

— За бога, Пийбоди.

— Е, не съм разпитвала за мръсните подробности, но и тримата просто издрънкаха всичко, когато разбраха за другите. Наистина мисля, че почти всяка „катеричка“ би казала: „Хей! Не си и помисляй да пускаш някого вътре в скоро време“.

— „Катеричка“…

— Галено име за вагина. И наистина мисля, че след два сеанса, при каквито и да е обстоятелства, една средностатистическа „катеричка“ би се чувствала задоволена за известно време. А дали пенисът не престава да търси нова дупка? Питам се какво би казал някой, който има.

— В такъв случай и двете ще продължим да се питаме. И аз нямам.

— Виждала съм те гола, така че знам. Мисля, че дори и най-издръжливият пенис в един момент ще си рече: „Стига за днес или за тази нощ, а след като освободих напрежението, мога да си почина. Или да подремна“.

— Е, накара ме да си представя член, седнал в бар на плажа на морски курорт, със слънчеви очила и някой от онези глупави коктейли с много плодове и хартиени чадърчета.

— Ха-ха. Много сладко.

— Не е, по-скоро е малко зловещо. Или ужасяващо. Не съм сигурна кое от двете. — Ив уморено въздъхна. — Мисля, че и двете.

— Трябва да има и малка сламена шапчица. Както и да е, не мисля, че пенисът на Дубровски иска толкова секс.

— Пийбоди, излишно е да те убеждавам, че пенисът на Дубровски е последното, за което искам да мисля.

— Това е зависимост — невъзмутимо продължи Пийбоди. — Обзалагам се, че Майра би се съгласила — добави тя, говорейки за уважавания психолог и сътрудник на отдела. — Отъждествява своята значимост с пениса си и го използва като оръжие.

— Е, добре, сега си го представям със златна верижка, размахващ бластер. Престани вече.

Пийбоди се раздвижи на седалката и погледна Ив със задоволство.

— Изграждаш най-страхотните образи в съзнанието си. Затова си толкова добро ченге. Дубровски е надрънкал куп глупости, че иска да му се възхищават. Но може би, докато говори за външността си, за маниерите си, подсъзнателно мисли за пениса си.

— Добре. Ако се съглася с теб, защото наистина съм съгласна, ще престанеш ли?

— Просто ми е интересно. Да вземем онзи Дювон…

Ив стисна зъби.

— О, не подхващай темата и за неговия…

— Един мъж захвърля жената, с която е живял двайсет години, заради голям „балкон“ и свежа млада „катеричка“.

— О, господи!

— Прави го, защото започва да се замисля, че самият той е смъртен… А не иска. Нуждае се от големия „балкон“ и свежата млада „катеричка“, за да може да си казва: „Хей, вижте какво си имам, вижте къде влиза пенисът ми — това доказва, че все още съм жизнен и мъжествен“. Отново стигаме до пениса, който наистина изпитва нужда от възхищение. Знаеш ли, можем да се консултираме за това с Чарлс.

Ив спря до моргата и си позволи минута почивка, опряла чело на волана.

— Нямаме нужда от бивш компаньон, сега сексолог и терапевт, за да разследваме този случай. Освен това, с Луиз са на сватбено пътешествие.

— Но ще се върнат след няколко дни. Мисля, че ако опознаем природата на пениса, това може да ни помогне за бъдещи разследвания.

— Добре, ти върви да се консултираш с Чарлс. Ще очаквам да докладваш какво си научила. Но сега не искам да чувам тая дума до края на деня.

— Няма хубава дума за тази част от тялото на мъжа… — довърши Пийбоди, когато влязоха. — Всичките са или твърде вулгарни, или глуповати. Но като се замислиш, не е ли смешно да ти виси такова нещо отпред?

— Ще те убия. Да спестим парите на данъкоплатците, като се опитаме да узнаем нещо тук, в моргата. По-ефективно е.

Хладният въздух вътре и белите стени помогнаха на Ив да се избави от образите, които теориите на Пийбоди бяха извикали в съзнанието й. Видя Морис в коридора да разговаря с един от лаборантите с бели престилки.

— Ще дойда след няколко минути да видя какво става — каза той на лаборанта, а после се обърна към Ив. — Питах се дали ще успееш да наминеш днес.

— Исках да те хвана, преди да си тръгнеш.

— Тъкмо отивах към кабинета си да ти изпратя доклад. Сигурно ще пожелаеш да го видиш.

Закрачи до нея.

— Кажи ми за обгарянията.

— Незначителни са, но ги има около всички рани, дори по синините. — Морис побутна вратите на залата за аутопсии, където тялото лежеше в стоманена вана, а главата — върху по-малка тавичка. Подаде и на двете микроскопски очила. — Ще забележите, че стават все по-силни. Петната по кожата, на лявата ръка и глезена. Толкова са леки, че може би дори не е усетил. Но тук? На рамото, където се вижда малко по-тъмна синина и зачервяване, са по-изразени.

— Колкото по-сериозно е нараняването, толкова по-силни са обгарянията?

— Не, въпреки че отначало си помислих същото. Но на пищяла личат по-тъмни синини, отколкото на глезена и между китката и лакътя, а обгарянията са съвсем леки. На предмишницата и врата са буквално идентични. А определено можем да кажем, че раната на врата е далеч по-сериозна.

— Значи токът — или каквото и да е причинило обгарянията, се е засилвал по време на играта. Колкото по-дълго е играл, толкова по-силен е бил шокът при порязване.

— Това изглежда най-вероятно.

— Обикновено предизвикателствата за геймърите стават все по-големи — изтъкна Пийбоди. — Докато преодоляваш едно ниво или си на път да преминеш на следващото.

— Добре. — Ив изчака умът й да осмисли това. — Може би става въпрос за засилване на усещанията. Рурк има такава виртуална игра. Използват се истински оръжия, огнестрелни. Ако лошият те улучи, усещаш леко пробождане. Така разбираш, че си прострелян. Достатъчно е, за да го почувстваш, но не и да те заболи. Някой е променил правилата за Барт. Но това не обяснява обгарянията в раните. Разбирам как може да ги е получил по кожата си, но при разрезите ги има и вътре, не само отвън. Което означава, че самото оръжие носи някакъв заряд. Какъв е смисълът? Нима голям и остър меч не стига?

— Разбира се, че е достатъчен…

Приближи се към главата, огледа врата.

— Пасват ли?

— Идеално.

— Може би зарядът е толкова важен, колкото замаха. Добавен е ток, за да не е нужно нападателят да бъде особено силен. Дал е на убиеца по-голямо надмощие. — Свали очилата. — Лице в лице?

— По всичко личи, че е така — потвърди Морис.

— Станало е бързо, нали? Адски бързо. Не е дрогиран, не е вързан и противникът му държи голям меч. Веднага би побягнал да се спасява. Можел е да бъде съсечен изотзад, но дяволите да ме вземат, ако просто е стоял и е чакал да му отсекат главата. Раната на ръката е предупреждение. Убиецът иска да види реакцията му, шока… После, с един енергичен замах…

Ив поклати глава.

— Ще се върна на местопрестъплението.

 

 

Първо трябваше да посети Дювон.

С Пийбоди провериха в офиса му, но както очакваха, вече си бе тръгнал. Корпоративните шефове и ченгетата не бяха в една категория нито по работно време, нито по възнаграждение.

Ив не изпитваше гняв към него заради това, но се подразни, когато разбра, че ще трябва да измине целия път до предградията и обратно до центъра.

— Знаеш ли какво… — започна Пийбоди, но Ив изръмжа:

— Ако споменеш част от анатомията на когото и да било, ще те хвърля през прозореца в насрещното движение.

— Нямах намерение, но сега отново се сетих за това. Щях да кажа нещо за меча. Не като евфемизъм за част от мъжкото тяло, а като смъртоносно оръжие. Миналата година бях на една конвенция с Макнаб.

— За какво ти е да ходиш с него на конвенции?

— Среща на нюйоркски геймъри в конферентния център. Беше пълно с маниаци и далеч по-забавно, отколкото очаквах.

— Ако очакваш истински кошмар, не е нужно да бъде много по-различно, за да ти се стори забавно.

— Е, хората се обличат като герои от игри, филми и шоу програми. Актьорите, които изпълняват ролите, раздават автографи и правят демонстрации, има дори търгове. Въртят се и големи пари. Става купон и има състезания, семинари и много възможности за изпробване. Можеш да играеш почти всяка игра, която съществува, ако успееш да се добереш през тълпата и изчакаш реда си. „Ю-Плей“ имаше голямо присъствие там, спомням си. Да, може би съм видяла и Барт… Както и да е, беше тридневен геймърски фестивал.

— Господи, запиши ме за следващия.

— Искам да кажа, че те имат оръжия. За игри, реквизитни и виртуални оръжия. Голяма част от популярните игри са свързани с водене на битки.

— Е, на хората никога няма да им омръзне да се избиват помежду си — заяви Ив, но не можеше да отрече, че това е интересна насока. — Електрически меч би привлякъл доста внимание.

— Без съмнение. Получихме пропуск за един от търговете и там имаше меч, но не електрически, а на Елда, кралицата воин, който се продаде за пет милиона.

— Толкова шибани долари за един меч?

— Да, шибани долари… Беше онзи, който Елда използва във филма, за да защити трона си. Игрите са страхотни. С Макнаб често ги играем.

— И кой е кралицата?

Пийбоди се усмихна.

— Имат и холографска версия — поясни тя, — но ние нямаме холографска техника, така че играем само компютърната. Както и да е, на тези конвенции има безброй оръжия и много търговци и колекционери. Можеш да се сдобиеш с бластер, магически жезъл, огнено копие, лазерен меч и дезинтегратор. Но доколкото забелязах, най-ценни са мечовете. Те са по-секси.

„Интересна насока — отново си помисли Ив. — Добра следа“.

— Обзалагам се, че Барт си е помислил колко секси е да му отсекат главата с един от тях. Колекционери, търговци и конвенции. Добре е да проучим това. Но може би ще ни провърви и Дювон просто ще размаха магическия си меч, ние ще го застреляме с бластер и ще приключим случая.

— Разпознавам евфемизъм за думата с „п“.

Ив се плъзна до бордюра в зона, забранена за паркиране, и включи светещия надпис „В акция“.

— Ако размаха каквото и да било, ще го застреляме.

Пийбоди се засмя и слезе от колата.

— Хубаво място.

„Ако си падаш по стомана, стъкло и остри ръбове“, помисли си Ив. Затъмнените стъкла със златист оттенък отразяваха лъч светлина, който я накара да се радва, че бе сложила слънчевите си очила. Запита се колко ли хора са били заслепени, докато преминават покрай триетажната екстравагантност на нещо, което навярно бе представата на архитекта за постпостмодернистичен градски разкош. Представи си, че някога на това място е имало достолепна стара къща с каменна или тухлена фасада, разрушена по време на Градските войни. На нейно място се издигаше лъскава сграда със стоманени странични стени и златисти стъкла.

Може би обитателите се чувстваха като кралски особи в своята стъклена кутия и се наслаждаваха на страхотен изглед към улиците на града.

Тя би се усещала неуютно и на показ. Но имаше всякакви хора.

Вместо по стъпала, от тротоара до входа се стигаше по наклонена рампа, водеща до площадка с детектор за движение, който веднага изпрати тих сигнал. Ив огледа камерите от двете страни и скенера за длан.

— Открит изглед, сериозно заключване — отбеляза тя.

Гласова идентификация — неприета. В тази жилищна сграда не се допускат външни лица. Всички доставки се проверяват. Няма очаквани гости в този час. Моля, легитимирайте се и заявете целта на посещението си. Благодаря.

— Е, казва „моля“. — Пийбоди сви рамене. — И „благодаря“.

— Да, голяма учтивост. Явно не си падат по случайни посещения от съседи.

Системата очаква легитимацията ви до десет секунди. Тази сграда е охранявана от Секюър Уан. При непотвърдена самоличност, след десет секунди системата ще уведоми властите.

— Това вече не беше толкова учтиво. — Ив извади значката си. — Лейтенант Ив Далас, нюйоркска полиция. Искаме да разговаряме с Лейн Дювон.

Няма записана уговорка.

— Сканирай значката и уведоми господин Дювон, че пред вратата има полицаи. При непредадено съобщение, след трийсет минути тук ще пристигне цяла тайфа ченгета със съдебна заповед.

Моля, поставете дланта си върху скенера. Благодаря.

— Върна добрите си маниери — отбеляза Ив, докато изпълняваше указанията.

Самоличност — потвърдена. Лейтенант Ив Далас, нюйоркска полиция и департамент по сигурността. Господин Дювон ще бъде уведомен за пристигането ви. Момент, моля.

След малко повече от момент охранителната система се изключи и вратата се отвори.

Прислужникът андроид — кльощав сухар с официален черен костюм, накара Ив тихо да изсумти. Би могъл да мине за брат на Съмърсет — не само с външността си, а и с надменния израз на лицето, когато впери поглед в нея.

— Хей, този толкова прилича на…

— Най-досадното същество на света — довърши Ив и леко се усмихна при мисълта за верния помощник на Рурк. — Имаш ли си име или само сериен номер?

— Казвам се Дерби. — Беше програмиран да говори с мелодичен британски акцент. — Ако ме уведомите за целта на посещението си при господин Дювон, ще му предам. Придружителката ви все още не се е легитимирала.

— Детектив Дилия Пийбоди. — Тя подаде значката си.

— Е, след като любезно ти се представихме, можеш да предадеш на собственика си, че ченгетата от нюйоркската полиция или ще разговарят с него тук, в уютния му дом, или ще го отведат в Централата да си побъбрят. Там няма да бъде така спокойно и дискретно. Целта на посещението ни не е твоя работа. Обработи тази информация.

— Ще уведомя господин Дювон. Моля ви да изчакате в преддверието. Включил съм всички вътрешни камери. Движенията и разговорите ви ще бъдат записани.

— Ще избягваме да се чешем на неприлични места.

Той изсумтя, обърна се с гръб към тях и ги поведе през отвореното фоайе с шадраван в средата, пълен с лазурносиня вода. До него като на пост стояха метални скулптури на голи жени, готвещи се да се гмурнат.

В преддверието със стъклени стени имаше два меки дивана с лъскави сребристи тапицерии и искрящо червени възглавнички. Всички маси бяха от прозрачно стъкло. В някои бяха поставени сандъчета със странни растения, виещи се под плотовете. Изящните творения от стомана и стъкло, увесени от тавана, представляваха полилеи. Подовете бяха в същия цвят и със същата гладкост като стоманените стени отвън.

Ив се опита да си спомни дали някога е виждала по-ултрамодерна и неуютна стая и реши, че не е.

— Почакайте тук — нареди Дерби.

Когато се отдалечи, Ив застана до предната стена. Да, определено се чувстваше на показ.

— Как може човек да иска между него и останалия свят да има само тънка преграда от лъскаво стъкло? — Тя сви рамене и едва не потръпна. — Впечатления?

Пийбоди й кимна, за да напомни, че ги заснемат.

— Хм. Невероятно чисто. И тихо. Шумът от улицата изобщо не се чува. — Посочи към прозореца. — Сякаш гледаш филм с изключен звук.

— Като че ли сме попаднали в алтернативна вселена, където светът отвъд стъклото е безмълвен. И ужасяващ.

— Е, сега наистина ми се струва ужасяващ. — Пийбоди усети, че настръхва. — Но невероятно чист.

Ив се извърна, когато чу стъпки — на мъж и на жена, както издаваше отчетливото ритмично тракане на токчета.

Първо забеляза дамата и разбра, че тя е била моделът за повечето голи скулптури във фоайето. Сега бе облечена с къса лятна рокля в тон с нежносините й очи и обувките, които бяха последен писък на модата, с отворена горна част. Ноктите на краката й бяха лакирани в различни пастелни тонове. Косите й се спускаха на червени вълни със златисти оттенъци около лице, на което се открояваха плътни, чувствени устни.

Мъжът до нея изглеждаше невзрачен с консервативния си официален костюм. Но имаше решително изражение и златистокафявите му очи бяха в приятно съчетание с цвета на буйните коси.

Леко изкривената му вратовръзка и доволният замечтан израз в очите на жена му не оставиха и следа от съмнение с какво са били заети двамата при пристигането им.

— Лейтенант Далас, значи, и детектив Пийбоди. — Дювон прекоси преддверието и енергично се здрависа и с двете. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Разследваме убийството на Барт Минък.

— Аха. — Той мъдро кимна, с въздишка на съжаление. — Чух за това. Медиите не съобщават подробности.

— Познавахте ли господин Минък?

— Всъщност — не. Знаех за него, разбира се, защото сме в един бизнес.

— За бога, скъпи, трябва да ги поканиш да седнат. Тц-тц-тц…

Наистина бе зацъкала с език и в съчетание с натрапчивия бронкски диалект, въпреки опитите й да имитира превзетото произношение на андроида, Ив намери това за забележително.

— Аз съм Тайджа. Госпожа Дювон. Седнете, ако обичате. — Посочи към диваните с жест на момиче от телевизионно шоу, което показва наградите. — С удоволствие ще ви предложа нещо разхладително.

— Благодаря. — Ив прие поканата да седне. — Няма нужда. Значи никога не сте се срещали с Барт Минък?

— О, мисля, че сме се срещали един-два пъти. — Дювон се настани на сребристочервения диван до съпругата си. — На конвенции и други бизнес мероприятия. Струваше ми се буден и симпатичен младеж.

— Тогава защо някой го е убил? — попита Тайджа.

— Добър въпрос — каза Ив и я накара да засияе като ученичка, похвалена от любимия си учител.

— За да узнае нещо, човек трябва да задава въпроси.

— Това е моята философия. Ще я приложа, като ви попитам, господин Дювон, можете ли да потвърдите къде сте били вчера между три следобед и седем вечерта?

— Аз? Искате да кажете, че съм заподозрян? — Тонът му издаде гняв, вместо озадачение, което според Ив би било по-уместно. — Защо? Почти не го познавах.

— За бога, Лейн не би убил човек. Кротък е като агънце.

— Стандартна процедура. Както казахте, господин Дювон, с жертвата сте били в един бизнес.

— Това едва ли е мотив за убийство! Безброй хора само в този град са в геймърския бизнес, а идвате точно в моя дом и ме подлагате на разпит.

— Стига, стига, скъпи. — Тайджа го погали по ръката. — Не се нервирай. Толкова е учтива с теб. Казваш, че човек трябва да върши работата, за която му се плаща. Особено ако е на държавна служба. Вие сте на държавна служба, нали? — попита тя.

— Точно така — отговори Ив.

— Всъщност, скъпи, ти беше на работа до малко преди четири. Работи толкова упорито — сподели Тайджа. — Когато се прибра у дома, се поизлежавахме, докато стана време да се обличаме за приема у Роб и Саша. Много беше изискан.

— Тайджа, въпросът е принципен.

— Добре, добре — съгласи се тя и продължи да го гали. — Стига.

Дювон бавно и шумно си пое дъх.

— Тайджа, време е за вечерното ми мартини.

— Разбира се, скъпи. Ще кажа на Дерби да ти забърка едно. Шъ извинявате… Искам да кажа, извинете ме за момент.

След като тракането на токчетата й заглъхна, Дювон се обърна към Ив:

— Съпругата ми е наивна в някои отношения.

Може би, помисли си Ив, но очевидно бе и откровена, и абсурдно симпатична.

— Толкова наивна, че да не разбира, че упоритата ви работа включва да плащате на един измамник за поверителна информация за проекти на „Ю-Плей“? Дубровски е при нас в ареста — каза Ив, преди той да проговори. — Издаде ви.

— Нямам представа за кого говорите. Сега ви моля да напуснете дома ми.

— Пийбоди, прочети правата на господин Дювон.

Докато той протестираше, Пийбоди изрецитира обновената версия на правата при арест.

— Разбирате ли правата и задълженията си при тези обстоятелства? — завърши тя.

— Не е за вярване! — Лицето му пребледня. Скочи на крака. — Ще се обадя на адвоката си.

— Добре. Кажете му, че ще се срещнем в Централното управление. — Съвършено хладнокръвна, за разлика от него, Ив се изправи. — Там ще се успокоите и ще го изчакате в ареста, а междувременно ние ще уточним въпросите си с вашия представител във връзка и с двете обвинения: за замесване в корпоративен шпионаж и съучастие в убийството на Барт Минък.

— Почакайте само минута, по дяволите! Не съм бил близо до апартамента на Барт Минък вчера. Никога не съм ходил там.

— Поискахте адвокат, господин Дювон — напомни му Ив. — Длъжни сме да изчакаме, докато пристигне, за да продължим разпита и да запишем показанията ви. Ще ви задържим в Централата и по-късно ще ви бъдат повдигнати обвинения.

— Арестувате ли ме? Вие ме арестувате. Почакайте. Само почакайте. — Не се потеше като Роланд, но ръката му затрепери, когато прокара пръсти през буйните си лъскави коси. — Отказвам се от адвоката, да продължим тук.

— Ваш избор.

— Мартинита! — напевно съобщи Тайджа, когато влезе пред Дерби в стаята. — Нека всички да седнем на по едно хубаво питие. О, скъпи, само да можеше да се видиш! Така си пребледнял… — Приближи се и го погали по бузите. — Дерби, налей питиетата. Господин Дювон има нужда от малко ободрение.

— Дай ми това.

Дювон грабна големия шейкър, изля съдържанието в чаша до ръба и я пресуши на един дъх.

— Опа! Забрави маслините. Дерби, налей питиета на гостенките.

— Не е позволено да пием в работно време, госпожо Дювон, но благодаря.

Тайджа нацупи устни в израз на съчувствие.

— Господи, толкова е нечестно.

— Тайджа, върви горе. Имам важен делови разговор.

— Ох! — След като тъжно погледна към съпруга си, тя се обърна към Ив и Пийбоди: — Беше ми приятно да се запознаем.

— На нас също.

— Дерби, излез. — Дювон седна и потърка очи. — Нямам нищо общо с убийството на Минък. До четири бях в офиса си. Шофьорът ми ме докара у дома. Не съм излизал от къщи до седем. Можете да проверите всичко това.

— Можем и ще го направим. Но когато човек плаща на някого да краде за него, малко остава да плати и за убийство.

Дювон тръсна ръце.

— Не знам какво ви е наговорил онзи чешит Дубровски, но той е крадец и лъжец. Не може да му се вярва.

— Вие сте му повярвали и сте му броили около сто и петдесет хилядарки — изтъкна Ив.

— Това е бизнес, цената на бизнеса… — Дювон направи нехаен жест и отпусна ръце на коленете си. — Той дойде при мен. Каза, че иска да създаде игра и че работи върху някаква нова технология, но се нуждае от спонсориране. Обикновено бих го отпратил, но беше убедителен и идеята ми се стори интересна, така че му дадох няколко хиляди да продължи работата си. Скоро след това още, защото признавам, че се увлякох. Не би трябвало да се хващам на въдицата, но да се подлъже човек не е престъпление. Сетне, когато вече бях вложил доста пари и време, ми каза, че е откраднал информацията от „Ю-Плей“.

Въздишайки тежко, Дювон си наля второ мартини и този път се сети за маслините.

— Бях шокиран, вбесен… Заплаших го, че ще го издам на полицията, но той започна да ме изнудва. Бях му платил и разбира се, щеше да изглежда, сякаш аз съм поискал информацията. Продължих да му плащам. Не знаех какво друго да сторя.

Ив седна за момент.

— Вярваш ли на тези приказки, Пийбоди?

— Не, лейтенант. На нито дума.

Очевидно смаян, той остави чашата.

— По-склонни сте да повярвате, че съм престъпник?

— В този случай, да… — замислено каза Ив. — Не сте наивен, господин Дювон. За разлика от много любезната ви съпруга. И не бихте развързали тлъстата си кесия, за да помогнете на някакъв закъсал програмист да разработи игра. Вие сте наели Дубровски и сте му платили точно за това, което е направил: да придума някой глупак да му „снесе“ информацията, която ви е нужна. А сетне представяте играта и технологията на компанията си, която напоследък рязко върви надолу, и ставате герой. Инвестицията ви се възвръща стократно. И коя е единствената пречка да осъществите плана си? Барт Минък.

— Не съм убиец! — Дювон погълна половината от второто си мартини и стовари чашата с трясък върху масата. — Ако Дубровски е убил този човек, направил го е на своя глава. Нямам нищо общо.

— Плащали сте му само да краде, така ли?

— Това е бизнесът — продължи да упорства той. — Просто бизнес. Компанията ми има затруднения, наистина. Нуждаем се от прилив на свежи идеи, за да дръпнем напред на пазара. Когато ми се разкрие възможност да получа информация, използвам я. Така се прави бизнес. Такова е положението в индустрията. Конкуренцията е жестока.

— Когато плащате на някого да краде и предава поверителна информация, това се нарича кражба. И знаете ли какво? Отивате в затвора. А ако кражбата е свързана и с убийство, получавате допълнителен бонус като съучастник.

— Това е лудост. Аз съм бизнесмен, който си върши работата. Никога не бих навредил на когото и да било или пък да участвам в нещо подобно.

— Кражбата на създаденото от други хора с много усилия причинява вреда и ще видим какво друго ще добавим към това обвинение. Можете да се обадите на адвоката си по пътя към управлението. Лейн Дювон, арестуван сте за подстрекателство към кражба на поверителна информация и като получател на същата, за участие в заговор за корпоративен шпионаж. Сложи му белезници, Пийбоди.

— Не. Моля ви, моля ви… Жена ми. Трябва да обясня на жена си. Оставете ме да й кажа, че идвам с вас, за да… Да ви помогна за разследването. Моля ви, не искам да я разстройвам.

— Повикайте я. Кажете й каквото искате. Но няма начин да не разбере, когато се наложи да плати гаранцията ви… Ако получите право на такава.

 

 

Не го бе направила заради него, помисли си Ив, докато остави на Пийбоди да го регистрира. Беше го направила, за да даде на съпругата му малко време да се приспособи към промените, които щяха да настъпят. Дювон можеше да се свърже с адвоката си, да се опита да се измъкне, но щеше да бъде изслушан за пускане под гаранция едва на следващата сутрин.

Щяха да видят какво има да каже след една нощ в килията.

От офиса си позвъни на Рурк, за да му предаде, че се е върнала, след което написа и изпрати доклада си.

Докато го чакаше, направи нещо, за което през целия ден не й бе останало време. Започна да подрежда материалите за убийството на таблото си.

Когато бе готова, седна, опря крака на бюрото и отпивайки кафе, замислено се загледа в тях.

Барт Минък — приятното му лице с малко срамежлива усмивка бе закачено до разтърсващите кадри от местопрестъплението, снимките от моргата и на хората, с които знаеше, че е бил свързан.

Приятелите и партньорите му, приятелката му, жалкият нещастник Роланд, Дубровски, Дювон. Прегледа списъка на персонала, счетоводните документи, финансовата информация, времевия отрязък — според това, което бе узнала, и според докладите на оперативната група.

Конкуренция, помисли си тя, бизнес, его, пари, пари, пари, страст, наивност, сигурност. Игри.

Игрите означаваха голям бизнес, големи шефове, големи пари, големи страсти и следователно — голяма сигурност.

Някъде по веригата тази сигурност се бе пропукала и един или повече от другите елементи бяха довели до убийството на Барт Минък.

— Чух, че си арестувала някого — каза Рурк зад нея.

— Не за убийството, все още не. Но е възможно да има връзка. Те ще продължат с този проект, с тази игра, без него. Не само защото това е призванието им, а и за да не го разочароват.

— Да, ще им бъде по-трудно, но макар и с известно забавяне, ще я пуснат на пазара.

— Тогава какъв е бил смисълът някой да го убива? — Тя поклати глава и се изправи. — Да се поразходим до местопрестъплението.