Нора Робъртс
Фантазии в смъртта (16)

16.

Ив се раздели с Пийбоди и изпрати партньорката си обратно у Сил да поработи с претърсващия екип, а тя се зае с другите два апартамента.

Проблемът, според нея, беше, че онова, което търсеха, навярно бе затрупано с електроника. Това я поставяше в неизгодно положение.

— Има нещо за намиране — увери я Фийни. — И рано или късно ще го намерим.

— По-скоро късно, струва ми се.

— Нямаш голяма вяра в мен и момчетата.

— Фийни, имам пълна вяра в теб и момчетата ти. — С ръце на кръста, Ив се завъртя и огледа домашния офис на Бени. — Тези тримата дишат електронен въздух. Ако става дума за странични интереси, отново се свеждат до същото. И според Рурк са изключително добри.

— Не са хакери.

Тя размаха пръст.

— Защо не? Примамливо е, почти неустоимо да проникваш в чужди системи, когато си толкова добър. Това също е игра. Не ми казвай, че и ти не си топвал пръст в този мед.

Той се усмихна.

— Аз съм пълноправен служител на нюйоркската полиция. Хакерството е престъпление. Хипотетично, ако някога кажеш, че съм го правил, значи или е долна лъжа, или е било експериментално хакерство за поддържане на добре смазани механизми.

— И група компютърни маниаци с изключителни способности, които играят денонощно, несъмнено биха експериментирали. Ако те или един от тях е искал да стигне малко по-далеч, да получава достъп до вътрешна информация за конкуренцията, би било удобно и дори необходимо да има нерегистрирана техника.

— Още една хубава възможност за контрол и подсигуряване — съгласи се той. — Струва доста, но могат да си го позволят. По дяволите, тези момчета биха могли да си я направят сами от резервни части. Всичко тук и в „Ю-Плей“ е изрядно регистрирано.

— Да, вече огледахме всеки апартамент по два пъти. Ако някой от тях има тайна стая, значи е на друго място, не в жилището му. Може би някъде в района. Държат всичко да бъде наблизо.

— Ако те или един от тях има скривалище за нерегистрирана техника, оттам биха прониквали в системите на конкуренцията. Просто е логично.

— И там би съставил плана, сценария за убийство. Оттам би играл на тази игра.

Още една гледна точка, помисли си тя, още една нишка за проследяване. Но първо се върна в „Ю-Плей“ за поклонението на Барт Минък.

Беше пълно с хора. Ив се загледа в екраните, където вървяха клипове от живота на Барт. Чуваше гласа му сред гласовете на онези, които бяха дошли да отдадат почит и да изразят скръбта си. Интервюта за медии, откъси от семинари, почивки, купони. Моменти от живота му, големи и малки, събрани в едно.

Храна и цветя, дотолкова неразделна част от едно поклонение, колкото и мъртвецът, бяха аранжирани внимателно в оригинални съчетания. Скромна храна, скромни цветя, забеляза тя, и бюфет с газирани на самообслужване.

Чу колкото плач, толкова и смях, докато вървеше към родителите на жертвата, за да поднесе съболезнования.

— Господин и госпожа Минък, аз съм лейтенант Далас. Много съжалявам за загубата ви.

— Лейтенант Далас. — Жената, от която синът бе наследил очите и формата на устата си, сграбчи ръката й. — Благодаря ви, че дойдохте. Успяхте ли… Макар че сега не е моментът да питам дали…

— Цялото ми внимание е посветено на сина ви, както и решимостта на нюйоркската полиция час по-скоро да изправи убиеца му пред правосъдието.

— Животът му едва започваше — отрони бащата на Барт.

— Опознах го през последните няколко дни. Струва ми се, че е имал хубав живот.

— Благодаря ви за тези думи. Благодаря, лейтенант.

Тя се отдалечи, навлезе сред тълпата, оглеждайки лица, вслушвайки се в разговори. Потърси партньорите.

Видя семейство Синг, двете прекрасни деца с тъмни костюми, с които зловещо приличаха на малки възрастни. Сюзън Синг бе обвила ръка около раменете на Сиси и петимата представляваха малка сплотена група. Свързани, помисли си тя, от живота на Барт и смъртта му.

Ив тръгна към тях, когато Сил я забеляза. Изразът на лицето й издаде спотаена ярост, сякаш едва се сдържаше да не писне. Предвиждайки какво ще последва, Ив застана встрани от множеството хора и принуди Сил да промени посоката, за да дойде при нея.

— Не си добре дошла тук. Нима мислиш, че имаш право да се появиш точно сега, когато си спомняме за Барт? Нима си въобразяваш, че можеш да хапваш пица, да пийваш газирано и да ни шпионираш?

— Тук не е мястото за скандали, Сил.

— Това е нашето място, мястото на Барт, а ти…

— Сил. — Рурк сложи ръка на рамото й. — Гневът ти е неуместен.

— Не ми говори за моя гняв. — Сил отблъсна ръката му. — Барт е мъртъв. Мъртъв е, а ти се опитваш да изкараш, че ние сме го убили. Що за човек би направил това? Сигурно си решила да се възползваш от възможността и да крадеш информация за него.

— Внимавай — тихо я предупреди Ив. — Много внимавай.

Сил вирна нос и очите й предизвикателно засвяткаха.

— Какво ще направиш? Ще ме арестуваш ли?

— Ела да излезем навън — каза Рурк. — Само двамата с теб, за да ми кажеш каквото имаш. Но не тук. Ще разстроиш родителите на Барт, ако продължаваш така.

— Добре. Имам доста за казване.

Рурк я изведе и Ив им даде минута насаме. Бени имаше достатъчно време да си проправи път с лакти до нея.

— Какво става? Какво й казахте?

— Почти нищо. Просто има нужда да изпусне пара. По-добре е да постои навън, отколкото да разстрои още някого.

— Господи! — Той потърка лицето си и се загледа към Сил, която крачеше, сочеше и ръкомахаше, а Рурк стоеше и слушаше. — По-добре да е гневна — бавно заговори Бени. — Предпочитам да я виждам бясна, отколкото толкова тъжна.

— Знае ли, че си влюбен в нея?

— Приятели сме.

Раменете му застинаха.

— Сигурно е трудно да работиш с някого всеки ден, да сте толкова близки и да изпитваш тези чувства. Налага се да таиш твърде много в себе си.

— Приятели сме — повтори той. — И това си е моя лична работа.

— Лейтенант Далас. — Със стиснати устни, Вар дойде при тях. — Не е редно. Не можете да идвате тук сега и да разпитвате нас или когото и да било. Тук сме заради Барт. Родителите му заслужават… Какво прави Сил там с Рурк?

— Мъчи да си овладее емоциите — отвърна Бени. — Не, стига. — Хвана ръката на Вар, когато се обърна към вратата. — Да я оставим. Нека не правим такива неща днес, а?

— Прав си. Добре… — Вар затвори очи, прокара ръце през късо подстриганите си коси. — Слушайте, не можете ли да ни оставите на мира поне днес? — попита той Ив. — Просто да не ни досаждате, докато преживеем това. Няма къде да избягаме.

— Не съм тук, за да ви тормозя. Дойдох да поднеса съболезнования на родителите на Барт, защото аз им съобщих за смъртта му.

— О, по дяволите! — Бени тежко въздъхна. — Съжалявам… Мисля… Да, съжалявам.

— Ние сме тези, които трябва да бъдат до тях сега, а и един до друг. Разбираме, че вършите работата си. Е, поне ние с Бени — поправи се Вар, след като отново погледна през стъклото. — На Сил ще й трябва малко повече време. За нея е лично. За вас е рутина, разбираме това.

— Едно убийство никога не е просто рутина. — Ив погледна назад към екрана, към Барт. — Винаги е лично. Сега и аз държа на него толкова, колкото вие. Уверявам ви, че ще открия кой го уби. С цената на всичко.

Отдалечи се с мисълта, че е посяла семена на страх. Щеше да види колко време ще им бъде нужно да поникнат.

Излезе до колата, облегна се на нея и се загледа в Рурк и Сил. Вече той говореше. Поне през повечето време. Сил поклати глава, завъртя се и заскуба косите си, докато стегнатата й плитка се разхлаби.

Но се успокоява, забеляза Ив. След няколко секунди Сил вече ридаеше на гърдите на Рурк.

Ив ги изчака, съжалявайки, че няма кафе, и огледа мястото между склада и всеки два от четирите апартамента. Вдигна поглед, когато Рурк тръгна към нея.

— Е, как мина денят ти досега? — попита го тя.

— Горе-долу. Впрочем ти все още си кучка. Но за мен Сил реши, че не съм безсърдечно нищожество, което използва смъртта на Барт за своя изгода.

— Добре че се гордея с това, че съм кучка. Не знам от какво друго се пали толкова, но определено е доста избухлива.

— Да. Слушай, почувствах се длъжен да й кажа за нашия почти готов проект, който много прилича на техния.

— Сигурно страшно се е зарадвала да го чуе.

— Винаги съм те смятал за шампионка по цветисти ругатни, но мисля, че тя може да ти съперничи. — Той също като Ив се загледа в сградата, силуетите и движенията зад стъклото. — Когато най-сетне успях да прекъсна пороя, й разкрих някои подробности. Няма да разбереш — добави Рурк. — Технически са.

— А аз не говоря технически език… Но защо й каза?

— Когато имах, да кажем, навика да крада, нямах нищо против да ме обвиняват в това. Хората ми работиха върху този проект много упорито и не заслужават усилията им да бъдат подценявани. Тя е много умна жена и след като й обясних подробностите, разбра, че сме доста напред в сравнение с тях — не само по време, а и с някои елементи. Това не омаловажава техния проект или труда им. Аз имам повече ресурси, повече хора, и Сил разбира нещата. Знае, че ако имах за цел да погълна „Ю-Плей“, щях да го направя много отдавна.

— И е достатъчно умна, за да помни към кого Барт се е обръщал за съвет понякога и кой им е продал тази сграда.

— Конкуренцията прави играта по-забавна и по-смислена. След няколко години ще ми отправят много предизвикателства. — Той повдигна ръка, плъзна пръст по брадичката й. — А как върви твоят ден?

— Все още претърсват апартаментите. Доста работа. Ще се върна в Централата да проуча друга следа. Но колкото и да бяха ядосани заради обиските, никой не направи опит да ги спре или забави.

— Което те кара да мислиш, че онзи, който е убил Барт, вече е изнесъл всичко уличаващо.

— Или така си въобразява. — Движенията зад стъкло, напомни си Ив, понякога оставаха скрити в сенки. — Но се питам дали няма друго тайно работно помещение, откъдето може да прониква като хакер в чужди системи и да крои планове, без да изпраща никакви сигнали.

— Място за нерегистрирана техника. И на мен ми хрумна. Но все пак някои хора са удивително честни.

— Тук присъстващите са изключение.

Той й се усмихна.

— Убийството е висша форма на безчестие, нали? Така че да, напълно възможно е да има друго място. Е, наслука. — Отново повдигна брадичката й и я целуна по устните. — И аз имам работа. Не забравяй за партито на Надин — добави Рурк, докато вървеше към колата си.

— Мога да помня много неща наведнъж.

Той натисна дистанционното и преди да седне зад волана, й се усмихна.

— Почакай. Мамка му… — досети се изведнъж Ив. — Обещах на Пийбоди, че ще й уредим лимузина, ако престане да говори за обувките си.

— Добре, ще се погрижа за това.

— Ти си виновен — извика тя. — Правиш нещата твърде лесни.

— Скъпа Ив, в живота има достатъчно трудности.

Не можеше да му възрази. Погледна назад към склада, сети се за цветята, храната и сълзите. Понякога трудностите в живота бяха твърде мъчителни.

 

 

Беше погълната от проучването за тайно помещение, играеше си с алтернативни имена, анаграми, скрити значения и търсеше свой подтекст, когато Пийбоди й позвъни.

— Приключихме тук и ще нагледаме другите екипи. Съмнителната електроника е на път за анализ.

— Искам онзи дневник.

— Макнаб работи върху него. Прие като лична мисия да се справи със защитните кодове. Оттук тръгваме към дома, ако всичко е наред. Времето вече напредва.

— Закъде бързаш?

— Трябва да се подготвя за партито на Надин. О, отново благодаря за лимузината! — добави Пийбоди, а Ив си помисли: Мамка му, по дяволите, шибана работа! — Съмърсет се обади и ме осведоми за всичко. Е, ще се видим на събитието.

— Да, добре.

Ив затвори, записа цялата текуща информация, копира я на домашния си компютър и побягна навън към колата си. Не бе закъсняла, каза си тя, когато рязко удари спирачки пред дома си. Имаше предостатъчно време, защото не й бяха нужни часове да се гласи пред проклетото огледало. Освен това, никой не беше точен на подобни прояви.

Не проумяваше защо обявяват начален час, когато никой не го спазваше.

Светските събития бяха безсмислени и странни и имаха свои правила, които й се струваха още по-безсмислени и странни.

Нахълта в къщата, понечи да каже нещо на Съмърсет, но застина и впери поглед в него. Голяма изненада… Беше облечен в черно, но не с обичайния си костюм, а с елегантен смокинг и колосана бяла риза, която изглеждаше скована като врата му.

— Можеш да запазиш удивлението си за друг път — започна той. — Използвай малкото време, което имаш, за да се преобразиш.

— Защо си облякъл този маймунски костюм?

— Ще бъде официален прием.

— И ти ли ще ходиш?

Той наклони глава.

— Да, и ще отида навреме, за да обясня на приятелката ти защо, както обикновено, закъсняваш. Хората те чакат.

— Отивам, отивам… — Ив се втурна към стълбите. — Кои хора? — попита тя, но Съмърсет сякаш се бе дематериализирал. — Не може да е човек — промърмори тя и забърза нагоре към спалнята си. — Не съм закъсняла, защото всеки закъснява, и затова… — Замълча и застина от ужас. — Какво прави тя тук?

Трина, с присвити очи и буйни червени коси, повдигна нещо, което адски приличаше на чаша шампанско. Бавно отпи голяма глътка.

— Ако си мислиш, че ще отидеш на онова шикозно място с тази коса, значи някой те е зашеметил със собственото ти оръжие. Разположихме се в онзи палат, който наричате баня.

— Нямам време. Ще закъснеем.

От усмивката на Трина по гърба й пробягнаха бързи тръпки.

— Всеки закъснява — повтори тя първото извинение на Ив. — Двайсет минути са ми достатъчни, защото съм гениална. — Размаха пръст с нокът, лакиран в сребристо, преди Ив да проговори. — Трябва да пазя репутацията си. Имам салон. Правя прическите на Надин за „Сега“ и преди около час приключих с нея. Повечето ни познати знаят, че косата ти е в моите ръце.

— Косата ми си е моя. — Ив леко я дръпна. — Стои на моята глава.

— Ти се измъкна, преди да се погрижа за нея на сватбата на Луиз… Направи го заради убийството… — добави тя. — И сега изглеждаш, сякаш някой те е оскубал. Нима ще отидеш на грандиозното събитие с този зашеметяващ мъжкар, изглеждайки, сякаш си се борила с мечка? И ми кажи честно: по-добре ли изглеждаш, след като поработя с теб, или не?

Ив зяпна, проследи погледа й до Рурк. Пламна от срам.

— Нищо не мога да кажа.

— Зашеметяващ мъжкар, а отгоре на това и умен — одобрително каза Трина. — Ударила си джакпота, Далас. Сега завлечи кльощавия си задник в банята.

Трина уверено закрачи натам на десетсантиметровите си токчета с форма на сърце, каквото Ив не бе сигурна, че има.

— Предател…

Думата прозвуча тихо, с мрачни вибрации.

— Нямам никакъв пръст в това. Можеш да насочиш злобата си към Съмърсет, когото и бездруго си готова да разкъсаш. Той я пусна да влезе.

— Далас, не ме карай да дойда там.

Ив отпусна рамене.

— Ще се заема с теб по-късно — обеща тя и гневно влезе в банята за онова, което я очакваше. — Само действай бързо — каза тя на Трина. — И не…

— Аз уча ли те как да хващаш убийци?

— Мамка му!

Ив се настани на преносимия фризьорски стол, който Трина едва ли бе довлякла тук горе сама. Един от двамата й бе помогнал и щеше да си плати.

— Ще бъде забележителна вечер — започна Трина, докато загръщаше Ив с пелерина. — Надин изглежда ослепително благодарение на мен. И ти ще изглеждаш така. — Издърпа кичур от косата на Ив между пръстите си. — Хубава и чиста. Добре.

Приглади го, спусна стола по-ниско и го наклони назад.

— Чакай малко — възрази Ив, когато Трина сипа от някаква пяна на дланта си. — Нали щеше да оправяш само косата ми?

— Тя стои на главата ти, ако си спомняш, а лицето ти също е част от главата. Ще получиш светкавична козметична процедура. Само за това имаме време.

— Какво не е наред с лицето ми?

— Хубаво е и ще го запазим такова. Предай се, затвори очи и ще свърша бързо.

Ив колебливо затвори очи. Никога не би могла да обясни колко странно и изнервящо бе някой да разтрива и гали лицето й… Освен ако е Рурк. А той не слагаше разни мазила, когато го правеше.

— Почакай да видиш Мейвис. Леонардо е измислил убийствен тоалет за нея. Погрижих се за тях днес следобед и си поиграх с Бела. Сладураната на сладураните. Почти ме накара да искам бебе. Мейвис ще помогне на Пийбоди с разкрасяването, докато аз съм тук.

Ив оставяше думите да се плъзгат покрай нея, без да ги осъзнава, докато се опитваше да не мисли за мазилата по лицето и косата си.

Столът леко вибрираше под тялото й и масажираше мускулите й, за които чак сега осъзна колко са напрегнати и уморени… Неусетно задряма за миг, после Трина отново вдигна облегалката на стола й.

Започна рязане, подвиване, сресване и приглаждане с гел. Не й се стори твърде дълго, но не можеше да погледне часовника си, скрит под пелерината, а се страхуваше да помръдне, докато острите ножици щракаха около нея.

Трина се отдръпна назад и изпи последната глътка шампанско.

— Добре. Идеално, не твърде екстравагантно, но изискано…

Остави инструментите си и свали пелерината.

— Ставай, че трябва да тръгвам. — Сложи калъфите на стола, който Ив освободи. — Ще се видим там — каза Трина и се отдалечи, бутайки стола.

Ив предпазливо погледна в огледалото.

Косите й бяха пригладени назад и лъщяха. Онова, с което Трина ги бе намазала за блясък, им придаваше леки светли оттенъци, сякаш бяха изрусени на кичури. Прокара ръка по тях и изпита облекчение, когато се убеди, че са нейните.

Очите й изглеждаха по-големи, но Трина не бе сложила много грим. Скулите й изпъкваха, устните й бяха по-ясно очертани.

— Все още си същата — промърмори тя. — Това е просто илюзия. Или маскировка…

— Не смятам, че се е наложило да те повали в безсъзнание, за да оправи косата ти… — Рурк се спря на прага, после се приближи да я огледа по-внимателно. — Трина е много добра в работата си. Изглеждаш различно, но прекрасно и изискано. Напълно подходящо за случая. Заповядай. Предполагам, че имаш нужда от това след мъчението.

Подаде й чаша шампанско.

— Дано сега съм достойна за зашеметяващия мъжкар.

— Чувствам се обективно оценен — усмихна се той, докато Ив отпиваше първата глътка.

— Прие комплимента с огромно задоволство. — Тя отпи още и дълго се взира в него, докато усмивката му изчезна. — Но наистина изглеждаш зашеметяващо. И щом вече си облечен, най-добре е да размърдам кльощавия си задник.

— Обожавам кльощавия ти задник. — Рурк посочи към роклята на леглото, когато излязоха от банята. — Ако не ти харесва, ще намерим друга.

На пръв поглед цветът на плата беше жълт, но по-тъмен, по-наситен от жълто. Не кафяво, не толкова тъмно, а някакво съчетание от двата цвята, подобно на охра. Роклята сякаш излъчваше светлина, помисли си Ив, не бе твърде лъскава, просто светла. Нищо сложно, нищо натруфено, за нейно облекчение, имаше само лек блясък, като косите й, а при повдигане с пръст падаше свободно като водопад.

— Трябва да съм пълна глупачка, за да не ми хареса… Освен това съм достатъчно умна, за да знам каква късметлийка съм, че се сещаш за тези неща и не се налага аз да мисля за тях.

— На мен ми харесва, на теб — не. Леонардо върши изключителна работа и познава фигурата, стила и предпочитанията ти.

Не можеше да отрече това, особено след като я облече. Материята просто се плъзгаше по тялото й, ефирна като въздух, оставяше раменете й голи и леко подчертаваше гърдите й, което според нея не бе излишно.

Но тайните джобове отстрани привлякоха вниманието й и я накараха да се зарадва. Лесно можеше да скрие малкия си електрошоков пистолет в един от тях, а значката — в друг.

Какво друго й трябваше на една жена?

— Тези ще ти подхождат. — Рурк й подаде обици, жълти диаманти с форма на капка, обградени с по-малки жълти и бели. Сама добави колието с диамант „Сълзата на великана“, което й бе подарил в деня, когато й се бе обяснил в любов. — Прелестна си.

Бляскава и изтънчена, помисли си тя.

— Всяка жена би изглеждала добре с всичко това — отбеляза скромно Ив. — Какъв е този цвят? — Докосна роклята. — Не мога да го определя.

— Би трябвало да ти е лесно, защото го виждаш всеки ден. — Той застана зад нея и сложи ръце на раменете й. — Това е цветът на очите ти. — Докосна с пръсти лицето й. — Да тръгваме или ще закъснеем повече, отколкото е прието. Според новата мода.

— Защо е модерно да се закъснява?

— Предполагам, защото това създава впечатлението, че имаш толкова много неща за вършене, че просто не можеш да отидеш навреме.

— Ха, кой би предположил? Значи аз винаги съм в крак с модата. — Тя протегна ръка. — Хайде, красавецо. Да смаем всички.

 

 

Музиката отекваше над открития покрив до смрачаващото се небе. Разминаваха се хора с бляскави тоалети, поздравяваха се, бъбреха си приятелски, с чаши пенливо вино в ръце. Пламъчетата на запалените свещи трептяха. Вятърът се усилваше, забеляза Ив.

Доста вероятно бе предвижданата буря да започне преди края на партито.

— Рурк, скоро ще затворят купола — предупреди Ив.

— Да се насладим на нощния въздух, докато можем. Трябва да поздравиш Надин.

— Обсадена е. — Трина се оказа права. Надин изглеждаше великолепно в искрящо червено, с изкусно навити коси, прихванати с бляскави шноли, които отразяваха последните слънчеви лъчи. — Ще почакам, докато я оставят да диша.

— Ти си тук! — Пийбоди задърпа ръката на Макнаб и забърза към нея с прословутите си обувки. Бяха сребристи, с отворени пръсти и показваха лакираните й в бледорозово нокти, с каишки, увити много пъти около глезените и бляскави като шнолите на Надин. — Великолепно е. Върхът. Всички са тук и Надин е толкова щастлива. Музиката е страхотна и Мейвис току-що се съгласи след малко да покаже какво може. Господи — въздъхна тя, след като си пое дъх. — И двамата изглеждате невероятно. Наистина.

— И ти си много красива. — Рурк хвана ръката на Пийбоди и я целуна. — Късметлия си, Иън.

Макнаб се усмихна широко.

— Дяволски си прав и ако нещата се развият по плана ми, по-късно ще извадя още по-голям късмет.

Пийбоди се засмя и го побутна с лакът.

Ив чу писък и се обърна. Никой не можеше да пищи като Мейвис Фрийстоун. Косите й, сламеноруси на бонбоненорозови кичури, заподскачаха по гърба й, когато полетя към нея като куршум. Ужасно високите й токчета, тънки като клечки за зъби, се придържаха към нозете й само от едни тесни кръстосващи се каишки. Розовата й рокля, прихваната на хълбока с огромна брошка със скъпоценни камъни, се спускаше надолу с цепка, която разкриваше целия й строен крак.

— Знаех си, че тази рокля ще ти стои толкова шик! — С танцова стъпка се придвижи до Ив и се хвърли в прегръдката й, после се отдръпна. — Това е най-вълнуващото парти, а виж, ние сме черешката на тортата. Сладкишче! — погледна встрани тя. — Ела да видиш Далас с твоята рокля.

Сладкишчето, или Леонардо, дойде при тях със своята версия на смокинг. Дългото сако в тъмносиво и сребристо подхождаше на матовата му кожа и внушителния му ръст. Същото сребристо се мяркаше тук-там сред огненочервените къдрици, които се виеха около широкото му приятно лице.

— Страхотна е. Благодаря за джобовете.

Той й се усмихна, целуна я по бузата.

— Реших, че ще ги харесаш. Ще донеса на всички ви по питие.

— Аз ще ти помогна — предложи Рурк, а след още едно смушкване от Пийбоди Макнаб също тръгна с тях.

— Хей, ето я и Трина. Връщам се веднага — каза Пийбоди. — Трябва да я попитам нещо за косата си.

— Ти ми натресе Трина, нали?

Мейвис невинно завъртя теменуженосините си очи.

— Ще ми прочетеш ли правата, преди да ме подложиш на разпит?

— Стига остроумия. Като заговорихме за прочитане на права, да си припомним миналото.

— Да, когато ме арестува за първи път за измама. Виж ме сега. Вече съм омъжена жена и майка и имам кариера. Не беше нужно да крада, за да получа някое от тези неща. Животът е пълен със странни обрати.

— Най-малкото. С теб сме приятелки от по-дълго време, отколкото съм била приятелка с когото и да било.

— За мен двойно по-дълго.

— Значи сме близки и се познаваме толкова добре, колкото е възможно. Може да се каже, че се обичаме, но не в лесбийския смисъл.

— Можехме да станем и лесбийки, ако бяхме прекарали твърде дълго време без мъже. Ако бяхме останали само двете на самотен остров за месеци…

— Да, ти щеше да бъдеш първата, на която бих налетяла — каза Ив и накара Мейвис да се изкиска. — Но се питам какво е нужно, какво бих могла да направя, за да те накарам да ме убиеш. Буквално да ме убиеш, не да си помислиш: „Ще убия Далас заради това“.

— О, лесно е. Ако някога те хвана на калъп в леглото с моя сладък Мечо, ще те намушкам в сърцето с първия остър инструмент, който ми попадне, а него — в топките. Може би после ще съжалявам, но ще бъде късно.

— Това ли е? Секс с Леонардо е единствената причина, която би те накарала да пожелаеш смъртта ми? Помисли си — настоя Ив. — А ако крада от теб, ако те обиждам и често ти се подигравам?

— Добре. — Мейвис бавно завъртя глава, сякаш бе в режим размисъл. — Ако откраднеш от мен, ще си кажа, че си изпитвала отчаяна нужда от онова, което имам. Ако ме обидиш, ще се ядосам и ще отвърна със същото. Ако се подиграваш с мен и нараняваш чувствата ми, ще ти кажа да вървиш на майната си.

— Тогава значи единствената причина да ме намушкаш с нож може да бъде…

— Или много остра пила за нокти. Може би шиш за печене. Последното е доста оригинално. Представи си, двамата с моя сладур сте се разгорещили в кухнята и аз просто грабвам първото, което ми е подръка. Убийство с шиш за печене… Така ще се отърва като временно невменяема.

Мейвис си придаде изражение на ярост и демонстративно насочи юмрук към сърцето на Ив.

— Добре го изигра. Както и да е, единствената възможна причина да ме намушкаш с шиш за печене е моментно заслепение от страст?

— Да, затова помни, че ако някога ти хрумнат подобни мисли за моя бебчо, ще опека задника ти на шиш.

— Ще го имам предвид.

Мейвис се захили.

— Като стана дума за бебчовци, трябва да изгледаш онова клипче на Беламия.

Мейвис отвори малка чантичка с форма на лале и със същия розов цвят като кичурите й.

Ив сложи ръце върху нейните.

— Даже тогава не би го направила. Може да поискаш, дори да си го представиш и да ме намразиш, но не би ме убила.

— Ще изгарям от желание, но не… Ала ти никога няма да започнеш да сваляш мъжлето ми, защото не си способна да ме нараниш така, още по-малко да изневериш на Рурк. Истинските приятелки, хората, които се обичат, не си причиняват подобни дивотии.

— Именно. Напълно си права. Добре. Да изгледаме клипчето.