Нора Робъртс
Фантазии в смъртта (15)

15.

Докато Пийбоди свикваше екипите по линк, Ив се свърза с командира, за да докладва.

— Подозираш тримата партньори в заговор?

— Не, сър. Не мисля, че мога да изключа тази версия, но не вярвам, че тримата биха могли да се обърнат срещу Барт и да планират убийството му. Възможно е или това, или двама от тях да са го организирали, защото профилът на Майра сочи голяма вероятност за двама извършители. Но… — Как да го обясня?, помисли си тя. — Не се връзва двама от тях да са влезли в заговор. Изглежда твърде рисковано. Ако половината от стълбовете на компанията се разклатят, как е възможно другата половина да не забележат? Знам, че всичките са били под пара да завършат проекта и това е станало причина за известни търкания помежду им. Но за планиране на такова убийство е нужно време и умисъл, както и по-дълбока причина от разногласията между приятели и партньори. Може би са дали повод, подтикнали са един от тях да действа, но намерението вече е съществувало.

— Кого от тримата?

Ив се поколеба.

— Ще мога да дам отговор едва след като претърсим жилищата им и видим какво ще излезе. Претърсването на личното им пространство също добавя напрежение. Искам да наблюдавам реакциите им.

— Ще ги попържиш на бавен огън, за да видиш дали някой ще се издаде?

— Нещо такова, сър.

Когато завърши доклада си, Ив извърна глава и видя Пийбоди да се взира хладно в нея с присвити очи.

— Какво има?

— Знаеш какво.

— Много неща знам.

— Знаеш кой е.

Ив поклати глава.

— Клоня към единия.

— Кой?

— Ти ми кажи.

— Не е честно. — Тя се намръщи. — Партньорки сме, трябва да ми кажеш.

— Ти си детектив. Досети се.

— Добре… Е, съгласна съм, че не може половината стълбове да са се разклатили. Как двама от тях биха се обърнали срещу стария си приятел? Но трябва да са били двама. Не само заради голямата вероятност в профила на Майра, а защото от логична гледна точка е по-сигурно. Един да се промъкне и да свърши работата, друг да стои надалеч за прикритие.

— Права си. По-сигурно е.

— Все пак мислиш, че е само един?

— Да, те са тесен кръг… Или квадрат. Здрава и сплотена група. Един се отцепва. Този индивид би могъл да прикрие негодуванието си, завистта, омразата, амбициите. Едно от тези неща е било движещата сила или оправданието за престъплението. Лошо настроение, преумора, разконцентрираност. Ако станат тандем, което означава инициаторът да привлече съучастник, трябва да му има доверие.

„Разклатени устои“, отново си помисли тя. Твърде много тежест… Или омраза на едната страна.

— Вече имаш двама души, които се опитват да прикрият жестоките си намерения — продължи Ив, — а обикновено хората не са склонни да разкриват най-дълбоките си чувства. И след извършеното тези двама трябва да се правят на шокирани и скърбящи не само пред нас, а и пред третия жив партньор.

— А ако тримата са били в заговор?

— Тогава значи Барт Минък е бил в пълно неведение за това, което се е случвало в тесния кръг на най-близките му приятели и партньори. Не ми се струва толкова наивен, особено след последния разговор с приятелката му. Имал е усет, познавал е хората си. Най-важното е, че просто няма мотив, няма логика тримата да влязат в заговор за убийството му. Щели са да бъдат мнозинство. Ако са искали нещо в компанията, надявали са се на промяна или просто им е писнало от него, щели са да гласуват против или заедно да го принудят да се оттегли.

Убийството и начинът, по който беше извършено, говореше за нещо повече от бизнес, помисли си Ив. Имало е друг мотив…

— Юридически, споразумението за партньорство е основано върху правило за мнозинство. Той не е имал повече власт от другите. Давали са му я, нещо като негласно споразумение. Позволявали са му да бъде лице на компанията като най-подходящ за това и е било сполучлива тактика.

— Е, добре, убеди ме — съгласи се Пийбоди. — Един от тях не е искал той да продължава да командва парада, но са били трима срещу един, така че решава да го очисти — и проблемът е решен.

— Това е част от мотива. Трябва да е по-дълбок, но методът издава засегнато самочувствие и искрена омраза. Може би омразата се е насъбирала отдавна. Барт получава по-голямата част от медийното внимание, той е човекът, към когото се обръщат всички в „Ю-Плей“. Казвал е: „Не“ или „Така ще направим“, и обикновено са се съгласявали с него.

— А сега има празнота. Всяко празно място трябва да бъде заето.

— Правилно, детектив.

— Предвид биографиите, уменията и характера им, всеки от тях би могъл да го заеме.

— Не съм убедена за характерите. — Ив зави към паркинга. — Засега да вървим да развалим деня им.

В склада бе по-оживено, отколкото предния ден. Машините пиукаха и бръмчаха, фигури и цветове изпълваха екраните. Хората вършеха работата си с черни лентички, вързани на голите им ръце или върху ръкавите на шарените тениски.

Ив забеляза Сил да се качва един етаж по-високо по ескалатор със стъклени парапети. Дългите й черни коси бяха сплетени на стегната плитка. Беше с черен костюм и черни официални обувки с нисък ток, почти равни.

Почтително, помисли си Ив. Консервативен тоалет и би се обзаложила — нов.

От любопитство потупа един от техниците по рамото.

— Къде да намеря Сил?

— Сигурно е в офиса си. Цяла сутрин е там.

— Благодаря.

Тя погледна Пийбоди и кимна към стълбите.

— Повечето от тези хора живеят в свой свят или в един свят с най-близкия си колега. Не говорят, освен когато им зададат въпрос или имат нужда от нещо. Алибитата няма да издържат.

Не откриха Сил в офиса й, а в стаята за отдих, където седеше сама и потъркваше слепоочията си, вперила поглед в енергийна напитка. Рязко вдигна глава и силно стисна кутията.

— Пак идвате. Да не би…

— Не. Все още не.

Сил се приведе на стола си.

— Не знам защо има толкова голямо значение. И да откриете кой е убил Барт, той ще си остане мъртъв. Не знам какво значение има.

— Не искаш ли да узнаеш кой го е убил?

— Да, да, но… Точно сега това не ме интересува. Извинявайте. — Сил махна с ръка. — Просто съм в депресия, предполагам. Имате ли още въпроси?

— Всъщност сме тук, за да ви уведомим, че получихме заповеди за обиск на твоето жилище и тези на Бени и Вар. Ще бъдат претърсени тази сутрин.

— Не разбирам. Ще претърсите моя апартамент?

— Точно така.

— Но защо? За какво?

Ив видя как лицето й се промени, проницателните зелени очи засвяткаха, страните й поруменяха от ярост.

— Мислите, че аз съм причинила това на Барт? На Барт? Какво ви прихваща, по дяволите? Говори се, че сте едно от най-добрите ченгета, а предполагате, че аз съм убила Барт?

— Никой не те обвинява. Необходимо е да проверим всички следи.

— Това са глупости. Доникъде няма да стигнете, ако започнете да тормозите нас. Губите си времето с това, докато истинският убиец се разхожда на свобода.

За миг в очите й проблеснаха сълзи, но гневът ги пресуши.

— Нали нямаше значение дали ще открием кой уби Барт?

— Дори не изричайте името му пред мен. — Гласът й прозвуча пискливо, ръцете й се свиха в юмруци. — Не искам да ровите в нещата ми.

— Имаме съдебна заповед, която ще бъде изпълнена. Имаш право да присъстваш по време на обиска и да повикаш адвокат или правен консултант.

— Ти си безчувствена кучка. Аз го обичах. Барт беше моето семейство. Ние… Господи, поклонението е днес следобед. Ще дойдат родителите му. Аз съм се заела с всички подробности, а сега идваш при нас с това? Мислиш, че мога просто да си тръгна, за да гледам как тършувате из личните ми вещи?

— Присъствието ти е право, не задължение.

— Какво става? — Вар се втурна вътре, Бени нахлу след него. — Сили, гласът ти се чува чак на Марс. Какво става?

— Обади се на Фелисити. Трябва да се свържем с нея веднага. Това некадърно ченге мисли, че ние сме убили Барт.

— Какво? Стига! Не може да бъде.

Вар стисна ръката й, Бени се приближи до тях.

Застанаха от двете й страни. Трите върха на триъгълника, помисли си Ив.

— Какво става, лейтенант? — попита Вар.

— Тя ще претърсва апартаментите ни. Тази сутрин.

— За какво?

Бени втренчи поглед в Ив, докато обвиваше ръка около треперещите рамене на Сил.

— Законно ли е? — Вар отмести поглед от Ив към Пийбоди, после обратно. — Искам да кажа, не трябва ли да имате съдебна заповед? Нещо подобно?

— Имаме заповеди. От учтивост дойдох да ви уведомя, че обиските ще бъдат извършени тази сутрин. Никой от вас не е обвинен. Само проверяваме всички следи.

— Можехте просто да ни попитате. — Бени притегли Сил към себе си, издълженото му кльощаво тяло се наведе към нея. — Щяхме да ви кажем всичко, което искате да узнаете. Както сме правили досега. Не е честно да постъпвате така. Не е честно да разстройвате Сил точно днес.

— Днес е поклонението за Барт. — Вар прехапа устни. — Не можахте ли да изчакате един ден? Само един ден. Родителите му ще бъдат тук. Ако чуят за това, ще им бъде още по-тежко. Господи, не е ли достатъчно мъчително? — Той се обърна, подпря се с ръце на плота. — Опитваме се да направим най-доброто за Барт. Всичко, което би искал.

— Да — каза Ив, — аз също.

— Но той не би искал да разстройвате Сил — сопна се Бени. — Не би искал да ни карате да се чувстваме като заподозрени.

— Не нося отговорност за чувствата ти — прекъсна го Ив сурово. — Отговарям за разследването. Имаш право да присъстваш при обиска и да повикаш законен представител.

— Искам Фелисити — настоя Сил.

— Ще се погрижа — успокои я Бени. — Не се тревожи. Не можем всички да присъстваме на всеки обиск. — Погледна към Вар. — Не можем да напуснем компанията, особено днес. Ти иди с тях, Сил, ако ще се почувстваш по-добре.

— Не мога. Има още неща за уреждане около поклонението. Не съм съвсем готова.

— Ще ги уредя.

— Не. — За миг тя потърка брадичка в гърдите на Бени. — Трябва да остана да довърша.

— Ти върви, Бени. — Вар се обърна назад, въздъхна. — Един от нас трябва да отиде. Ние със Сил ще движим нещата тук. Полицията просто си върши работата, предполагам. Изпълняват задълженията си.

— Какво, искаш да кажеш, че няма нищо лично? — сопна се Сил и веднага затвори очи. — Съжалявам. Извинявай, Вар.

— Няма нищо. — На приятното му лице се изписа по-скоро умора, отколкото гняв. — Всички сме разстроени. Нека мине по-скоро. Бени, ако можеш, отиди и на трите места.

— Ще мога. Ще мога, разбира се. Първо ще отида у вас — каза той на Сил. — Ще присъствам, когато започнат. Не се безпокой за това.

— Домът ми е в безпорядък.

Той се усмихна.

— Не е нещо ново.

Посегна към Вар, стисна ръката му и отново бяха едно цяло.

— Просто изпълняват задълженията си — каза Вар. — Но ще звънна на Фелисити. Права си, Сил. Трябва да знае.

— Добре, така решаваме. — Сил вдигна глава. — Ако това е всичко, лейтенант, ще ви помоля да си вървите. Не ви щем тук.

— Адвокатката ви може да се свърже лично с мен, ако иска да види копия от заповедите.

Ив се отправи към вратата, енергично поклащайки глава, за да предупреди Пийбоди да не говори, преди да напуснат сградата.

— Впечатления? — попита тя, когато се качиха в колата.

— Сил е доста темпераментна. Наистина лесно се пали.

— Страстна, брани територията си.

— Да. Бени е закрилник. И той беше ядосан, но сдържан, опита се да успокои Сил.

— Пада си по нея.

— О, да — кимна Пийбоди. — Което го прави… Тъй като няма никакви признаци между тях да има нещо… Сдържан, малко потиснат. Вар отначало изглеждаше готов да размаха юмруци, но се опомни. Също беше доста ядосан. Имаше нужда от минута да се овладее. Всички бяха обидени. Много хора реагират така при заповед за обиск. Всеки пое някаква роля. Никой не излезе напред и не каза: „Ти ще направиш това, ти това, аз това“. Все още никой от тях не се е наложил като лидер.

— Недоловимо е, но е там… — Ив сви рамене. — Отново може би съзнателно го търся, проектирам.

— Има и нещо друго. Наистина бяха обидени и ядосани, но никой не изглеждаше особено притеснен какво може да открием.

— Следите са прикрити. Съобразителни са. Но хората никога не успяват да ги заличат така добре, както си мислят. Няма да влезем и да намерим оръжието на убийството в гардероба или електронен дневник с плана. Но смятам, че ще бъде интересно, каквото и да открием. Ще започнем от Сил.

 

 

Спря пред невзрачната триетажна сграда.

— Както виждаш, всички живеят на няколко минути пеша от работа и един от друг. Барт си е позволявал екстри. Портиер, апартамент на няколко нива. Вътре не е някакъв разкош, но това е достатъчно. Сил е избрала мансарда. Малко по-бохемско. Няма много обитатели.

— Но охранителната система е добра — изтъкна Пийбоди.

— Да. Със сигурност тя има пръст в това. Кой ще води обиска тук?

— Обадих се на Дженкинсън и Рейник… Свободни са след приключването на случая тази сутрин. Включих Макнаб в екипа. Ще се обадя да попитам кога ще пристигнат.

— Направи го — каза Ив, когато нейният линк звънна. Погледна дисплея и повдигна вежди. — Много бързо — отбеляза тя. — Адвокатката е. Далас.

Търпеливо изслуша и обясни и даде знак на Пийбоди да влезе, когато екипът пристигна. Преди да приключи с адвокатката, Бени дотича по тротоара.

Беше се преобул, забеляза Ив. По-рано бе с официални обувки, подхождащи на черния костюм, както партньорите си. Сега пъргаво изкачи стъпалата до входа с черно-бели кецове, които изглеждаха поизносени.

Тя прибра линка обратно в джоба си, докато гледаше как набира кода.

Дори не я забеляза. Толкова бе съсредоточен върху неотложната мисия.

Ив влезе и се качи с асансьора, проектиран да изглежда като старите, подобни на кафези. Но отвътре бе напълно като от 2060-а. Даде команда за мансардата на Сил и компютърът я прие, както и идентификацията й, сканира значката й.

Екипът вече бе започнал работата си, когато влезе в отворената всекидневна. Бени стоеше с ръце в джобовете. Свил е юмруци, забеляза тя. Сериозно е ядосан.

— Много е предпазлива с външни хора — каза той на Ив. — Извадихте я извън релси. Вече страда достатъчно, а сега и това.

— Всички правим каквото трябва. Много е просторно — добави Ив, когато огледа ярките весели цветове наоколо, компютърните графики в рамки, тройните екрани, меките кресла.

— Какъв е проблемът? Не е престъпление човек да обича пространството.

— Не съм казала това. Трябва да се успокоиш, Бени. Ще бъде дълъг ден.

Ив обиколи всекидневната, надникна в кухнята, която май наистина се използваше за готвене. Съдове на плота, в мивката.

Отвори хладилника, забеляза няколко бири, газирани — всичките силни енергийни напитки, вода, мляко, чийто срок на годност бе изтекъл предния ден, някаква маруля, вече започнала да увяхва.

Не бе пазарувала скоро, помисли си тя.

— Нима очаквате да намерите оръжие в хладилника, по дяволите? — попита Бени.

Ив затвори, обърна се и застана с лице срещу него. Долови гняв, който пламтеше като яркочервените му плитки.

— Ще усложниш положението си, ако се заяждаш с мен. Нямам нищо против кавга, но ще загубиш и рискуваш да бъдеш откаран в Централата за възпрепятстване на обиск.

Остави го да беснее и продължи обиколката си из мансардата. Голямо пространство, забеляза тя, много уют. Нищо разкошно, но обзаведено с женски вкус. Претъпкано е с играчки, игрални системи.

На пръв поглед офисът изглеждаше като стая на разпиляна тийнейджърка, но Ив забеляза известна методичност в безпорядъка. Би заложила месечната си заплата, че Сил може да намери всяко нещо, което й потрябва. На стената срещу бюрото имаше екран и няколко игрални системи.

Можеше да работи върху нещо и веднага да го изпробва тук. Да прави своите малки подобрения.

Нямаше стая за гости. Явно не обичаше компания.

В единствената спалня чаршафите на неоправеното легло бяха смачкани, което говореше за неспокойни нощи.

— Току-що си е купила костюма и обувките, с които беше. — Пийбоди се обърна с гръб към гардероба. — Торбичките са тук, с касовите бележки. От вчера са. Изглежда някак тъжно. Няма друг черен костюм и каквито и да е черни дрехи. Решила е, че трябва да си купи нещо подобаващо.

— Доста голям гардероб за жена, която не е притежавала черен костюм довчера.

— Доста козметика, грим за геймърски конвенции и работно облекло, ако си в този бранш. Няколко официални тоалета, няколко вечерни рокли. Но главно дрехи за работа и свободното време.

Ив кимна и дръпна плъзгащата врата на нощното шкафче. Намери неща, които би нарекла елементарни женски сексиграчки, неизползвани купища листове и електронен дневник.

— Водила си е дневник.

— Това е лично. — Бени стоеше на прага, целият треперещ от ярост. — Всичко написано там е лично.

— Вече няма нищо лично. Не ме интересуват личните й мисли, освен ако имат връзка с разследването. А ти ме караш да мисля, че може да открия нещо съмнително.

— Това са пълни глупости. Не я познавате. Никога през живота си не е наранила никого.

— Тогава няма за какво да се притеснява. Детектив, опишете това и се погрижете да бъде изпратено заедно с другата електроника в Централата.

— Да, лейтенант.

Пийбоди взе дневника, излезе от стаята.

— Предизвикваш ли ме, Бени? — тихо каза Ив. — Тренираш бойни изкуства, така че ще бъде интересно кой ще победи. Преди да те арестуваме за нападение на полицейски служител, възпрепятстване на правосъдието и намеса при обиск. Искаш ли да пропуснеш поклонението за Барт и да прекараш деня в килия?

— Никога няма да забравя това. Никога.

Той се извърна и се оттегли.

— Не се и съмнявам — промърмори Ив.

Излезе от спалнята, тръгна по дългия коридор към холографската зала на Сил. На шега опита да се регистрира. Беше й отказан достъп.

Отиде да потърси Макнаб.

— Искам информацията от регистъра на холографската зала час по-скоро. Трябва да узная кога за последен път я е ползвала и за какво.

— Няма проблем. Ама какво място само… — Макнаб тихо подсвирна. — Тези хора знаят как да живеят.

— Да. Докато са живи. Пийбоди — извика тя, — ела с мен.

Реши да повървят пеша и въпреки че Бени живееше само на половин пресечка, избра да изминат трите преки до дома на Вар.

— Кой е отговорникът тук?

— Изпратих Кармайкъл, Фостър и Календър. Казаха, че довечера ще има буря. Мислиш ли, че ще има?

— Откъде да знам? Да ти приличам на синоптик?

— Купих си страхотни обувки за партито на Надин, но ако вали и чакаме дълго такси или трябва да вървим пеша до метростанцията, ще станат на нищо. — Пийбоди се загледа в небето, сякаш очакваше отговор оттам. — Ако вали, ще трябва да сложа онези хубави ботуши, но не са нови. А обувките наистина си ги бива.

— Пийбоди, изобщо не ме интересува какви обувки имаш и в момента леко ме дразниш.

— Щом е леко, мога да продължа. Охарчих се и за нов тоалет. Стори ми се добър повод да си купя нещо. Книгата на Надин е голямо събитие. А и случаят Айкоув беше наш. В книгата става дума и за мен, затова искам да изглеждам подобаващо. Ти какво ще облечеш?

— Не знам. Няма значение.

— Трябва да има. — За да я накара да го проумее, Пийбоди я смушка с пръст. — Ти си голямата звезда на книгата.

— Не съм звезда. — Идеята беше ужасяваща. — Книгата е посветена на случая.

— Кой ръководеше разследването?

— Ще видиш с какво съм обута аз в момента, Пийбоди, отблизо, когато ботушът ми срещне носа ти.

— Обикновено е задникът ми, така че това е новост. — Пийбоди се спря, наклони слънчевите си очила надолу, за да огледа сградата на Вар. — Следвоенно строителство. От онези временни блокове, които станаха постоянни. Но е добре запазен. Отново надеждна охрана. Той е на последните два етажа, с достъп до покрива. Сигурно оттам има чудесен изглед.

Качиха се до десетия етаж.

— Сигурно вие ще се возите в лимузина довечера — каза Пийбоди с известна завист.

— Не знам. Не ме интересува.

— Лесно е да не те интересува, когато с едно щракване с пръсти можеш да си уредиш лимузина.

Ив въздъхна. Може би беше така.

— Слушай, ако повикам лимузина за теб и Макнаб, ще престанеш ли да мрънкаш и да бърбориш за проклетите си обувки и каквото и да било за шибаното парти?

Пийбоди издаде писък, неподобаващ на ченге, и я сграбчи в прегръдка, преди Ив да успее да я избегне.

— Да! Да! Леле… Благодаря, Далас. Страшно съм ти благодарна. Ще мога да сложа новите си… Защото се притеснявам за времето.

Ив я побутна назад, опитвайки се да възвърне достойнството си, преди да излязат от асансьора.

Жилището на Вар не заемаше целия етаж, а само западното крило. Падаше си по по-убити цветове, забеляза тя. Мъжки стил, по-улегнал в сравнение с този на другите му двама партньори. По отношение на мебелите се бе спрял на авангардни заоблени форми или остри ъгли.

Ред, помисли си тя, стил и изчистеност до съвършенство. За разлика от Сил, избягваше натурията, но споделяше слабостта й към мегаелектроника с много компютри, системи за игри, екрани, играчки. На витрина бе подредена колекция от оръжия, отново играчки и реквизит, забеляза тя. Но нямаше истински.

Огледа съдържанието на хладилника му — само течности. Вина, бири, газирани и енергийни напитки. За храна разчиташе на автоматична готварска печка и я поддържаше добре заредена. Както Барт, предпочиташе пици, хамбургери, такос, сладкиши. Пържоли, забеляза Ив, доста пържени картофи.

Мъжка храна.

— По-подредено е, отколкото у Сил — изтъкна Пийбоди. — Изглежда по-организиран и стилен.

— Тя има своя представа за стил и организираност, но наистина е по-подредено.

Влязоха в офиса, където Календър вече се бе заела с компютрите.

— Ето ви и вас — каза тя.

— Хубава техника.

— Хубава? Господи, върхът е! Като цял команден център. От главния компютър може да контролира всички системи, екраните, даже в другите стаи. Може да работи върху няколко неща едновременно без проблем и допълва тези възможности с външни устройства. Работният пулт е оборудван с вграден смартскрийн. Ако огладнее, може да програмира печката оттук или от която и да е стая, а някой от андроидите да му сервира.

— Колко андроида има?

— Три, не са човешки подобия, а чисто механични. Все още не съм стигнала до тях, но предполагам, че са за чистене, сервиране и охрана.

— Намери ми всичко, което може да се намери.

Календър разкърши рамене.

— Добре че нямам нищо против да остана тук цял ден.

Ив излезе.

— Вижда се защо са приятели. — Пийбоди посочи към гардероба в спалнята. — Много костюми, много дрехи за работа. Има по-добър гардероб от жената, но главно в същия стил. И както в нейната спалня, а и на жертвата, и тази стая е оборудвана за доста игри. Не игри за спалнята, а геймърски. Не от онези, които се играят…

— Разбрах, Пийбоди.

Леглото, разположено върху широк подиум, с тапицирани табли, бе старателно застлано с красив олекотен юрган и няколко пухкави възглавници.

— Никакви сексиграчки — заключи тя. — Купчини листове, неизползвани, няколко джобни игри, законно продавани приспивателни.

— Банята е убиец — възкликна Пийбоди. — Джакузи, многопосочен парен душ, сауна, вградени музикална и видео система, сушилна кабина…

— Провери за лекарства и незаконни вещества.

Ив обиколи останалата част от апартамента, втората спалня, също оборудвана за игри, помещението с уреди за фитнес, както бе очаквала, холографската зала.

Даде на Календър същите указания като на Макнаб, повика Пийбоди и се отправиха към последното жилище за оглед.

— Бакстър, Трухарт и Фийни — каза й Пийбоди, преди тя да я попита. — Фийни пожела да участва.

— Иска да си поиграе с играчките. Впечатления дотук?

— Живеят и работят както им харесва, отдадени са на работата си. Тя е дейна, обича да върши по няколко неща наведнъж и затова около нея е безпорядък, защото невинаги приключва с една задача, преди да се залови със следващата. Понякога готви и щом не е необходимо, сигурно го прави, защото й харесва. Няма андроиди, което е странно предвид това, с което се занимава. Мисля, че е въпрос на лично предпочитание. Когато е в дома си, иска да бъде сама. Той е по-консервативен и обръща повече внимание на стила. Във втората спалня има игрални системи, но и разтегателен фотьойл за всеки случай.

— Добре. Ето я и нашата сянка.

Ив вдигна глава.

От другата страна на улицата Бени стоеше на стъпалата пред входа на сградата и ги гледаше. Когато наближиха, сложи ръце в джобовете си и забърза към дома на Вар.

— Гневен е, но и тъжен. Поне така мисля — добави Пийбоди.

— Можеш да изпаднеш в подобни състояния дори след като си убил.

Бени също живееше в мансарда — в апартамент на две нива, който заемаше задната част на сградата.

Пийбоди зяпна от изненада, когато влязоха.

— Страхотно… Квартирата на командир Блек.

— Кой е този, по дяволите?

— Командир Блек. „Стар Куест“. Това е копие на квартирата му на борда на кораба „Безстрашен“. — Пийбоди прокара ръка по опърлената странична облегалка на кафявия диван. — Има дори следите от изгаряне при престрелката между Блек и Волтар с бластери. Виж! Това е старото бюро, което е било на прадядо му, първия командир на „Безстрашен“.

— Живее сред декори от филм?

— Филм и игра. Наистина е супер. Изпипал е всяка подробност. Има и неща, които там липсват. — Махна с ръка към чифт бели чорапи, отворен пакет соев чипс, две празни бирени бутилки. — Все пак е по-подредено, отколкото при жената.

Ив повтори рутината, оглеждайки стаите една по една, запечатвайки подробности.

Да, помисли тя, очевидно бе защо са приятели. Въпреки че проличаваха индивидуални предпочитания, най-важни за всеки от тях бяха едни и същи неща. Забавленията, игрите и фантазиите…

Както Барт, и той имаше андроид копие. Мъж, забеляза тя.

— Казва се Алфред — осведоми я Фийни. — Икономът на Брус Уейн, довереникът на Тъмния рицар.

Ив рязко се завъртя.

— Какво? Тъмния рицар ли каза?

— Батман, скъпа. Дори ти трябва да си чувала за Батман.

— Да, да, гражданин с будна съвест и психарски наклонности, който се облича със странен костюм на прилеп. Денем е богат плейбой, нали? — Обърна се, намръщи се срещу андроида и се замисли.

— Тъмният рицар е легенда. — Фийни размаха пръст — и жестът, и тонът му издадоха, че е обиден. — И използва това, което наричаш психарски наклонности, за добро. Впрочем старият Алфред стои изключен от два дни. Основните му програми са да чисти, да сервира храна и да посреща гости. Ще преровя паметта му подробно, но на пръв поглед не откривам нищо съмнително.

Ив отвори хладилника.

— Бирата му е свършила.

— Жадна ли си?

— Изпил е доста. Седи в жилището си, проектирано като квартира на командир от фантастичен филм, и пие бира.

— И аз не бих имал нищо против да прекарвам времето си така. Преди малко беше тук.

— Да, видях го да излиза.

— Опита се да отмъкне нещо.

— Какво?

— Една снимка. Беше в спалнята му, в чекмеджето на нощното шкафче. Трухарт го хвана. У него е. Той е горе.

Ив се качи на горния етаж, където Трухарт продължаваше да работи в главната спалня. Леглото бе небрежно оправено. Върху нощното шкафче имаше още две празни бутилки.

— Лейтенант. — С униформата си младият, сериозен и срамежлив Трухарт изглеждаше свеж като пролетен цвят в претъпканата разхвърляна стая.

Ив се загледа в голям предмет, скрит под пъстро покривало.

— Това е Монго — обясни й Трухарт. — Папагал. Собственикът покри клетката, за да не се вълнува твърде много.

Любопитна, Ив се приближи, повдигна покривалото. Вътре огромната птица с искрящи пера вдигна глава и я огледа.

— Здрасти! Как я караш? Искаш ли да си поиграем? Пусни ме оттук. Искаш ли да си поиграем?

— Господи — промърмори Ив.

— Бениии! — извика Монго.

Ив свали покривалото.

— Проклятие! — каза Монго и прозвуча като истински израз на гняв.

Тя се обърна и видя Трухарт да се хили.

— Доста бърбореше, когато се качих тук. Тръпки ме побиват. Дори ме попита как се казвам. Бени обясни, че е на около трийсет и пет години и… — Трухарт замълча, покашля се. — Съгласих се, че е най-добре да покрием клетката, за да не дразним птицата и да не се отклоняваме от претърсването. Заподозреният помоли да я открием, когато свършим, защото птицата обичала светлина.

— Добре. Къде е снимката, която се е опитал да отмъкне?

— Тук е, лейтенант. — Трухарт отвори чекмеджето и я извади. — Проверих. Стандартно дигитално изображение, стандартна рамка. Беше по-скоро засрамен, отколкото ядосан, когато го хванах.

Сил гледаше навън, обърната в полупрофил, с лице, озарено от смях.

Имаше и други снимки из стаята, в цялото жилище, както и в офиса му в „Ю-Плей“. Но на тях бе цялата четворка или части от нея. На тази бе само Сил и очевидно беше негов личен спомен или фантазия.

— Искате ли да я взема, лейтенант?

— Не. — Ив я прибра обратно. — Остави я.

Довърши обиколката си, нахвърля записки.

За разлика от Сил, Бени не беше самотник. Имаше андроид — копие на филмов герой, и домашен любимец. Говорещ. Това издаваше потребност от компания. Не беше подреден като Вар или Барт. Склонност към мрачни размисли, заключи тя, имайки предвид многото празни бутилки.

Преди да излезе, Ив отиде до прозореца. От този ъгъл се виждаше кооперацията на Сил, прозорците й.

Какво означаваше това, запита се тя. И какво ли бе за един мъж да застава тук, да поглежда навън и да вижда жената, която обича, нощ след нощ?

Гневен, но и тъжен, бе казала Пийбоди и Ив мислеше, че е напълно права.