Нора Робъртс
Фантазии в смъртта (7)

7.

По пътя към дома тя се чу с членове на екипа и добави най-новата информация. Изпрати копия от всички доклади на командира и поиска консултация с Майра на следващия ден.

— Два ареста днес — каза Ив, мислейки за Дювон и Дубровски. — И двамата заслужават да бъдат окошарени, но никой от тях не е убиецът. Търсим някого, който е по-близък с жертвата и по-вътре в игрите. — Спомни си за идеята на Пийбоди. — Тези фестивали, където хората се обличат със странни одежди, играят, устройват си състезания, провеждат семинари. Сигурно там човек се запознава с много други геймъри, ако желае.

— Споделени интереси, сродни души. Всеки търси това.

— А оръжията? Фантастични магически мечове. Може би е било подкуп, някаква форма на плащане. „Дай ми да поиграя, позволи ми да я изпробвам — както Барт е позволявал на момчетата на Синг, — и мечът е твой“.

— Повечето търгове и магазини запазват документация за подобни продажби. Мога да се опитам да намеря. — Рурк маневрира, промъквайки се между две високоскоростни таксита, докато вечерният трафик се влачеше, пълзеше или спираше. — Но е доста вероятно да е било лично споразумение и да не съществува никакъв документ.

— Струва си да се провери. Потърси продажба на името на някого от „Ю-Плей“. Някой, с когото се е запознал на търг и може би е наел в компанията или като консултант. Някой, на когото е давал да изпробва други игри.

Ив се загледа навън, където в топлата вечер по тротоарите прииждаха туристи, но тя виждаше добре охраняваната холографска зала, в която жертвата й бе срещнала смъртта си, с маратонки, мокри от веселата разходка в дъжда.

— Познавал е убиеца си — заяви тя. — Или онзи, който е поръчал убийството.

Отново се сети за Дювон, докато минаваха през портала на дома си. Не за връзката му с убийството, а за вкуса и разточителството му. Кутията от стомана и стъкло, толкова студена и неуютна, отчаяният стремеж в нея да има всичко най-модерно. Пред очите й бе вкусът на Рурк, с внушителния изящен силует на техния дом, островърхите кули, които му придаваха приказен облик, потоците и реките от цветя, топлотата и цветовете.

Мъжът, който го бе построил, дълго бе водил тежък живот на студено, като нея. Когато можеше да избира, бе предпочел силата и топлотата.

А после ги бе дал и на нея.

— Трябва да хапнем.

Той се обърна и я погледна, когато спря колата.

— Тъкмо щях да ти кажа същото.

— Можеш да започнеш проучването за оръжието. Аз ще сготвя нещо.

— Сериозно ли?

Скептицизмът му я подразни.

— Няма да програмирам пица.

Рурк слезе от колата, изчака я и хвана ръката й.

— Какъв е поводът?

— Имаш добър вкус за къщи.

— Имам добър вкус за всичко. Особено за съпруги.

Той вдигна ръката й към устните си, докато изкачваха стъпалата към входа.

Замислено огледа Съмърсет от главата до петите, когато го съзря застанал точно където бе очаквала, като злокобен вестител на съдбата във фоайето, с тлъстия котарак в краката си.

— Днес видях твой зъл брат-близнак — каза тя. — По-скоро ти си злият брат. Мисля, че ходите при един и същ шивач.

— Е, това беше умно. — Рурк щипна ръката, която преди малко бе целунал. — Ще вечеряме горе — каза той на Съмърсет.

— Нищо ново. Има доста вкусна риба меч на грил, ако двамата решите да се нахраните като възрастни хора.

— Риба меч. — Ив се замисли. — Е, в такъв случай извади късмет, няма повече да те закачам. Нямаше нужда да ме щипеш — каза тя на Рурк, когато продължиха нагоре и котаракът, очакващ вечерята си с нетърпение, се втурна пред тях. — Наистина днес видях негов зъл двойник. Можеш да попиташ Пийбоди. От андроидския вид, имаше и фалшив, превзет британски акцент, но беше точно копие. Сигурно ще можеш да го купиш евтино, ако решиш да замениш нашата сянка с андроид.

— Просиш си още едно щипване.

— Наистина това за смяната е лоша идея… Колкото и да ми е неприятно да го призная, мисля, че с андроид ще бъде още по-зле. Съмърсет казвал ли ти е някога да не пиеш твърде много газирани, защото са вредни?

— Възможно е… — промърмори Рурк, докато влизаха в спалнята. — Искам да сваля този костюм.

— И същевременно те е учел да крадеш.

— Вече можех да крада. Той ме научи да го правя с малко повече финес. Относно вечерята — напомни й той, докато тя сваляше сакото си, — ако решиш да бъде риба меч, можеш да отвориш „Лотрек“ от петдесет и седма. Подходящо е.

— Не ми подсказвай какво да правя. — Тя смени ботушите си с кецове. — Иначе няма да спечеля точки.

Ив излезе, все още с кобура, сякаш бе забравила, че оръжието не е неразделна част от нея, подобно на трапчинката на брадичката й.

За лекота и удобство той се преоблече с дънки и тениска, преди да се заеме с разговорите по линк, които предпочиташе да проведе в уединение. Твърде много очи и уши го гледаха и слушаха през деня, помисли си той. Очи и уши на ченгета. Може да бяха приятели на съпругата му, но имаше въпроси, които бяха по-лесни за уреждане насаме. Далеч от закона.

Законът на Ив, помисли си той, понякога ставаше особено тежък. Затова зареди серия справки и търсения от разстояние, преди да продължи към кабинета си, който бе в съседство с нейния.

Чуваше я да говори на котарака, да дава гласови команди на компютъра си за изчисляване на различни вероятности, да се движи из стаята.

А точно сега подрежда материалите си на таблото, заключи по-късно той, докато въвеждаше различни параметри за търсене на меча, който може би съществуваше, а може би не.

„Сравнително обикновена вечер за двама ни“, помисли си Рурк. Нямаше от какво да се оплаче. Щеше да посвети няколко часа от така нареченото си „свободно време“ на своя бизнес заради прекъсването през деня… Така щеше да бъде вероятно и през доста от следващите дни. Но той харесваше работата си, така че това не беше истинска жертва.

Във всеки случай прекъсването бе негов избор, негово решение.

С жаждата си за открития приживе момчето бе събудило нещо у него… Бе докоснало нещо в него и в гибелта си — нелепа и жестока.

Чувствата му бяха толкова дълбоки, защото Барт му се бе доверявал, макар да му беше конкурент, при това притежаващ средствата и опита да смаже млада компания с един замах.

Може би затова се чувстваше длъжен да помогне да открият убиеца. Не помагаше на компанията, а на Барт.

Ив смяташе, че е бил простодушен, спомни си той. Не бе сигурен дали е напълно съгласен с това, но Барт определено не беше сложен характер. Открит, енергичен, честен, гениален и твърдо решен да постигне нещо с работа, която обича, и с хора, които обича.

Животът на всеки трябваше да бъде толкова прост, помисли си Рурк.

Може би всъщност Барт бе събудил нещо у него заради различията помежду им, а не заради приликите. Призна пред себе си, че никой не би го нарекъл честен и открит. И никога, дори като дете, не беше носил у себе си този неподправен ентусиазъм или непринудена гениалност.

Той бе стигнал до върха, а Барт едва бе започнал да разгръща потенциала си.

Остави търсенето на автоматичен режим, прекрачи прага на общата им врата и видя Ив да довършва таблото си.

Както често се случваше, щяха да имат мъртвец за компания на вечеря.

Пухкавият котарак я гледаше, изтегнат върху облегалката на удобното й кресло. Галахад нехайно махна с опашка за поздрав, когато Рурк се приближи. Погали животното по гърба, от главата до мърдащата опашка, и в отговор получи тихо, блажено мъркане.

— Забави се и реших да свърша нещо, докато те чакам. Вече нахраних котарака — добави тя. — Не се връзвай, ако той казва друго.

Рурк взе виното, което бе сложила на масата до прозореца, и наля в двете чаши.

— Заредих справките.

Повдигна един от горещите капаци и забеляза, че е избрала рибата, гарнирана с аспержи и пържени картофи.

— Картофите са компромис, защото ще ям риба. — Ив се обърна с гръб към подреденото табло и взе виното, което той й подаде. — Мислех си дали да не я сервирам с някоя от оризовите гарнитури, които явно обожаваш, незнайно поради каква причина. Но тогава щеше да бъде по-скоро като вечеря в ресторант, отколкото у дома. Така че ще ядеш същото като мен.

— Понякога разсъждаваш по странен начин. — Това, което бе направила, прогони част от сенките и той допря чашата си до нейната. — Добре изглежда.

— Надявам се. Потих се пред студената автоматична печка цели пет минути. — Ив седна, усмихна му се. — Защо рибата има меч?

— Това гатанка ли е?

— Не, въпрос. Има ли при тях „ангард“ и „туш“, или просто пробождат беззащитните рибки, когато могат?

— Може би се бият с рибите чук.

— Мечът има по-голям обсег от чука, но чукът може да смаже меча. Сигурно е интересно, но ми се струва глупаво да извадиш чук в битка с мечове, освен ако нямаш нищо друго.

— Използваш всяко оръжие, което имаш подръка.

— Да, ако играта на Барт е била битка с мечове, не би избрал чук.

По-лесно бе човек да се занимава с подробностите около смъртта, осъзна Рурк, отколкото да се потопи във философията й.

— В зависимост от играта, нивото, програмата, може би е трябвало да спечели оръжията си. Освен това, могат да бъдат изгубени или повредени, или просто да им свърши зарядът или мунициите, също в зависимост от програмата и нивото.

— Играл ли си някога с него?

— Няколко пъти. Никога с холограми, защото изискват повече време и специална техника. Но сме играли във виртуална реалност или просто на компютър. Беше много добър, с бързи рефлекси, и въпреки че имаше склонност да поема излишни рискове, компенсираше това с упоритост. Но през повечето време разговаряхме за технологиите, бизнеса, маркетинга. Срещали сме се само няколко пъти през последните две-три години.

— Канил ли си го тук?

— Не. Не съм доверчив, а и никога не е имало причина или повод. Не бяхме точно приятели и нямахме много общи неща, освен бизнес интересите. Той беше твърде млад — в много отношения, и както повечето двайсетгодишни, смяташе хората, прехвърлили трийсетте, за друго поколение.

— Джейми е още по-млад — изтъкна тя, говорейки за кръщелника на Фийни, също компютърен магьосник. — Често е сред нас. Работила съм с него. Ти също.

— Барт беше доста различен от Джейми. Не беше толкова отракан, не познаваше живота на улицата и определено нямаше никакво намерение да преследва кариера в електронния отдел на полицията. Джейми е почти от семейството.

Рурк замълча, отпи вино.

— Този разговор помага ли ти да намериш оправдание за това, че привлече мен, конкурент на жертвата, за консултант при разследването?

— Не е нужно да търся оправдание за участието ти, но не би навредило, като се имат предвид бизнес интересите ти и фактът, че в момента твоя компания разработва подобен проект, всичко да бъде открито.

— Винаги е приятно да не бъдеш заподозрян.

Забеляза гнева, който проблесна в очите й, и наистина не би могъл да каже защо бе докоснал тази чувствителна струна.

— Слушай, от чисто обективна гледна точка, ти би могъл да смажеш „Ю-Плей“ още преди да са надигнали глава, както и във всеки момент оттогава насам. По дяволите, притежаваш и меча, и чука, плюс няколко бластера и куп гранати. Ако искаш да сринеш една компания и особено мозъка й, използваш пари, стратегии и примамки, а не магически меч.

Ив набоде парче риба.

— Познаваш жертвата от друга гледна точка. Не ти е бил партньор, не и точно приятел, не и враг, а конкурент — само в чисто технически план. Така допълваш впечатлението ми за него, като излагаш същността и дълбочината на познанството ви.

— Твърде дълго обяснение — спокойно отбеляза той.

— Може би.

— Тогава, предполагам, трябва да добавя и своето — в името на пълната откровеност и яснота. Направих проучвания на три нива за всеки от хората си, който участва в разработването на проекта за холографска игра, и за всички по периферията. Връзките, финансите, комуникациите им.

— Това не е твоя работа.

— Не съм съгласен. Става дума за моя персонал и бях длъжен да се уверя, че никой от служителите ми не е замесен на което и да е ниво, по какъвто и да е начин.

— Законът за личните данни…

— Майната му! — прекъсна я той. Горещата нишка гняв бе за предпочитане пред тази необяснима тъга. — Всеки, когото назначавам или очаква да бъде назначен, често е подлаган на проверки и подписва декларация за пазене на фирмена тайна.

— Не и на трето ниво, не и без причина. Това е работа на полицията или държавата.

— По моя преценка, едно убийство е достатъчно основателна причина.

Тонът му бе решителен и леден като виното.

— Това е сива зона.

— Твоята сива зона е по-широка и по-тъмна от моята. При подобен проект има допълнителни стимули за участие, премиите са доста примамливи. — Рурк отново замълча, наклони глава. — Вече знаеш това много добре, защото ти също правиш проучване на трето ниво за моите хора.

— Длъжна съм.

— Можеше да ми се довериш и да възложиш на мен да ти намеря тази информация.

— Ти можеше да ми кажеш — възрази тя. — Да ми имаш доверие, че ще свърша работата си. По дяволите! Аз не ти споделих, защото си бил лично свързан с жертвата, и не виждах смисъл да те разстройвам допълнително, като те карам да проучваш хората си. Какво е твоето оправдание?

— Нямам нужда от такова. Тези хора работят за мен. Но факт е, че след като ти дам информацията, какъвто и да е резултатът, ще можеш да съкратиш или удължиш списъка на заподозрените си.

— Трябваше само да ми кажеш.

— Обратното е също толкова вярно, така че няма за какво да се сърдиш.

— Не съм сърдита. Просто съм раздразнена…

— Ти си раздразнена? Представи си, Ив, колко раздразнен ще бъда аз, ако се окаже, че някой, на когото съм имал доверие, на когото плащам, има нещо общо с това.

Той махна с ръка към таблото.

— Не можеш да се чувстваш отговорен за всеки, който получава заплата от „Рурк Индъстрис“ — ядоса се Ив. — Това е половината свят, мамка му!

Той усети прилив на гняв.

— О, мога, по дяволите! Важно е не колко са те, а качествата ми на ръководител. Ти се чувстваш по абсолютно същия начин за всяко ченге в твоя отдел, дори в цялото управление.

Ив понечи да възрази, но се отказа, защото за това бе прав.

— Всяка информация от твоето проучване трябва да съвпада с тази от моето и официално резултатът да излезе от моята справка, независимо дали всички ще се окажат чисти, или ще изникне нещо съмнително.

— Знам как се процедира, лейтенант. Просто ще продължа, за да получиш каквото искаш, и ще ти го прехвърля.

— Това беше подло… — промърмори Ив, докато той се отдалечаваше.

— Може би.

Тя седна и замислено впери поглед във виното си. Не знаеше точно защо се бяха скарали. И двамата имаха една и съща цел.

В общи линии…

Но той трябваше да го остави на нея или да изчака, докато му възложи задачата. А това навярно го дразнеше. Възлагането на задача. Такова бе положението. Тя бе лейтенантът, главният разследващ, тя командваше.

Вече преминаваше границата, ставайки все по-раздразнена и вбесена, осъзна Ив. Беше се опитала да го предпази… донякъде. Нали и това бе част от задълженията й. Част от правилата на брака. Защо трябваше да се карат, когато просто бе свършила работата си?

А сега трябваше да измие и проклетите съдове, които смяташе да остави на него.

Събра ги и намръщено се загледа в затворената врата между кабинетите им и червената лампичка над нея, която означаваше, че никой не бива да го безпокои.

Както винаги, мислено отбеляза Ив, докато отнасяше съдовете в кухнята. Когато бе сериозно ядосан, той се оттегляше и се затваряше, докато му мине. Вероятно така бе най-добре, защото избягваха сериозен скандал. Все пак беше дразнещо…

Запита се защо двама души, които се обичаха до полуда, се вбесяваха взаимно толкова често…

Но не можеше да мисли за това сега, докато стоварваше съдовете в миялната машина.

Програмира кафе и се върна с него в кабинета си.

Докато той бе зает с проучванията, щеше да остави тази част настрана, поне засега. Нямаше смисъл да губи време за същата работа.

Вместо това прегледа резултата от изчисленията на вероятности, които бе заложила преди вечеря.

Спрямо наличната информация компютърът сочеше повече от деветдесет и два процента вероятност Барт Минък да е познавал убиеца си. Даваше малко под шестдесет за предумишлено убийство, над деветдесет и пет — извършителят да работи в геймърския бизнес, и до седемдесет и пет — да е от персонала на „Ю-Плей“.

— Ако не е било предумишлено, как е успял да се измие и да си тръгне с дрехи, целите в кръв? По дяволите!

Дали убиецът бе взел от дрехите на Барт, запита се тя. Риза, панталони… Когато Барт вече не е бил в състояние да протестира. Това увеличаваше вероятността за случаен инцидент.

— Трябва ми оръжието. Самоличността на притежателя му.

Отново отвори справката за финансите на Барт, потърси сведение за голяма покупка от лице или фирма, занимаваща се с търговия с реквизитни оръжия.

Съпостави сведенията за плащания с описа на играчките, реквизитните предмети, открити в апартамента и офиса му.

Лазерен меч. Това беше нещо като електрически, но нямаше острие, а по-скоро тръбичка… Не широко плоско острие, това не бе оръжието.

Прегледа и финансите на „Ю-Плей“. Стабилно състояние, постепенно нарастващо от основаването на компанията, завидни приходи. Това говореше за дълго и плодотворно партньорство.

Четиримата бяха посетили доста конвенции — поотделно и заедно, а понякога изпращаха други служители. Фирмата поемаше разноските и плащаше висока такса за излагане на експонати, често спонсорираше състезания.

Доста пари отиваха за това, забеляза тя. Дали бе нещо нормално, практично и разумно? Погледна към затворената врата. Трябваше само да попита своя експерт-консултант, когато е в по-добро настроение.

Използва изображенията от местопрестъплението, заключенията на Морис и докладите на оперативната група, за да програмира възстановка на убийството. С присвити очи проследи движенията на двете фигури на монитора, застанали една срещу друга, разрязването на ръката на жертвата, замахването назад преди енергичния обезглавяващ удар.

— Адски е боляло. Този първи разрез е бил жесток. Какво прави човек, когато едновременно изживява шок и болка, когато е ранен и кърви? Защо не си го направил, Барт? — попита тя на глас. — Защо не си притиснал раната с другата си ръка? Няма кръв по дланта ти, а би трябвало. Боли, пари, кърви, а ти не се опитваш да я хванеш, да я докоснеш. Та това е инстинктивна реакция. Не си можел, защото си държал нещо в ръка, като дръжката на меч. Не си можел, ако си направил опит да се защитиш, или фаталният удар е дошъл твърде бързо.

Отново изгледа сцената — с променени параметри, и прокара ръка през косите си.

— Каква е била тази игра? Защо си играл с реквизитен меч, когато противникът ти е имал истински? Защото не си знаел. А е трябвало да го предвидиш.

Ив стана, закрачи, но скоро се предаде и почука на затворената врата.

Постоя няколко секунди. Дали той съзнателно я караше да чака?

Най-сетне светна зелено и вратата се отвори.

— Трябва да ползвам холографската зала — каза тя. — Нужна ми е игра, която се доближава до онази, която Барт е играл, когато е бил убит. Нуждая се от помощта ти.

— Добре. Чакай ме там.

— Случайно да ти се намират два меча от безопасните?

— Всичко в колекцията ми от оръжия е автентично, така че ще трябва да се задоволиш с холограми.

— Добре.

Ив се опита да измисли нещо друго, но просто сви рамене и тръгна към холографската зала.

Беше по-голяма от тази в апартамента на Барт, мрачно отбеляза тя. Навярно бе същата или по-усъвършенствана от тези в проектантските отдели на всяка от компаниите на Рурк.

Но размерът нямаше значение.

Холографска възстановка на убийство, станало по време на холографска игра, щеше да й даде по-добра представа за случилото се… или поне така се надяваше.

Обиколи широкото празно помещение, слушайки ехото на собствените си стъпки. Никак не бе запалена по игрите. Но тренировките бяха друго нещо и бе удобно да има холографска зала за тях.

Неведнъж Рурк я бе използвал, за да я заведе на някое фантастично място — дъждовна нощ в Париж, яхта сред открито море. Романтично, изкушаващо — е, холографската техника бе ценна и заради това, въпреки че в момента се съмняваше някой от двамата да е романтично настроен.

Той дойде и донесе диск.

— Все още си въоръжена.

Беше забравила, но сега свали кобура и го остави до вратата.

— Искаше нещо близко до „Фантастикъл“ на „Ю-Плей“. В електронния отдел разучихме това, което беше останало от играта, но нямам информацията и компонентите. Стори ми се нередно да взема част у дома и да продължа да работя тук.

— Съгласна съм.

— Но имам най-актуалната версия на нашата игра. Няма заглавие, защото е важно да го запазим в тайна. Води се „Програма НС84-К“.

— Имаш я у дома? Не е ли рисковано?

— Първо, някой трябва да знае, че е тук, второ, да проникне през охранителната система в личния ми кабинет, да намери пулта, да се справи с паролите и защитите на диска. Ако някой успее, значи е достатъчно добър, за да разработи сам подобна игра.

Докато говореше, сложи диска в устройството. Използва скенера за длан и този за ретина, добави гласова команда.

— Във всеки случай — продължи той, — лично се заех да я доизгладя и предпочитам да работя тук. Така че…

Отдръпна се назад, изгледа я изпитателно.

— Искаш игра с мечове, но не знаеш епохата, обстановката, режима и целта. Не успяхме да измъкнем това от диска на Барт, така че ще трябва ти да избереш.

— Не знам. Битка с мечове. Не със затъпени ръбове — добави тя. — Широко острие. Право, твърдо.

— Рицарски меч.

Рурк наклони глава и леко се усмихна.

— Не ме обличай в костюм на средновековна глупачка. — Ив размаха пръст срещу него. — Сериозно. Нито пък ще се бия полугола, за твое извратено удоволствие.

— Жалко, но щом казваш, да изпробваме няколко образа.

Отново премина на ръчен режим, вероятно за да запази идеята си в тайна, докато я пренесе във виртуалната реалност.

Въздухът затрептя и след миг тя се озова в сенчеста гора, облечена с някакви старинни азиатски одежди. В ръката си стискаше меч, беше с меки ботуши.

— Кога и къде сме…

Замълча, присви очи. Мислите й бяха на английски, но изричаше думите на друг език, навярно японски.

— Как, по дяволите…

— Опция превод. Засилва реализма — отговори той на същия език. — Все още не е доизпипана. Работим върху нея.

— Е, не, твърде странно е… Не искам да говоря на японски.

— Добре, да опитаме друго.

Този път почти без трепване се пренесе на зелен хълм, с дълги коси, вързани отзад. Бе облечена, както и Рурк, с някаква кожена туника, стигаща до средата на бедрото й, и прилепнал панталон, чиито крачоли влизаха в ботушите й.

Поколеба се, но опита отново.

— Това е келтски. Келтски е, нали? Познавам акцента.

— Ирландия, епохата на Тюдорите.

— Усеща се мирис на трева и нещо като пръст и дим…

— Торфени огньове. Всички сетивни усещания са засилени. Реалистичните сценарии, езиците, синтаксисът, дрехите. Всяка подробност е внимателно проучена и пресъздадена. Има голям брой вече програмирани фантастични опции, ала играчите могат да програмират и свои — от менюто или на ръчен режим. Няма ограничения.

— Невероятно е, че те чувам да говориш на келтски, а разбирам всичко и мисля на английски. Дали и „Фантастикъл“ е имала такива опции?

— Не зная, но се съмнявам, предвид информацията, която имам за технологичните им възможности. Ще предлагаме и по-евтина версия, без превода, но предвиждам, че тази опция ще бъде нововъведението, което ще донесе най-много продажби. Добавен е и образователен елемент.

— Добре. Образователен. — Ив наклони глава. — Чувам…

Завъртя се на хълма и затаи дъх. В подножието се разиграваше битка. Стотици воини, коне, огньове. Беше сигурна, че наблюдава превземане на крепост.

— По-реално е от всичко, което съм виждала. Като чудесен филм.

— Ограниченията идват само от твоите способности и въображение. Програмата се пренастройва според изборите и стратегиите ти.

— Как се спира това нещо?

— Просто казваш на програмата да спре — на пауза или стоп, или да се промени. При много играчи това води до загуба на точки или дисквалифициране на играча.

— Така ли? — Обърна се към него. Беше зашеметяващ с тези черни коси, развети от вятъра, издрасканите кожени дрехи и лъскавия меч в ръка. — Няма да поискам таймаут. — Ив повдигна меча си. — Да играем.