Нора Робъртс
Фантазии в смъртта (6)

6.

Ив отстъпи волана на Рурк, за да продължи да преглежда записките си по пътя и да прецени кой от разпитаните си заслужава да бъде посетен отново и на кого да се обади.

— Свързах се с адвокатката му. На почивка е, но ще я прекъсне и утре сутринта ще се срещна с нея. Някога бяхме приятелки — добави тя. — Изглежда склонна да ми даде каквото искам и вече ме осведоми за основните клаузи в договора за партньорство и завещанието му. Почти всичко оставя на родителите си, но дялът му в „Ю-Плей“ ще бъде разпределен между тримата живи съдружници. Доста е солиден.

— Мислиш ли, че някой от тях или заедно са решили да го елиминират, за да получат по-голямо парче от пая?

— Не мога да изключа това. Но парите не са всичко. — Парите, помисли си тя, често бяха най-лесната нишка, но не единствената. — Понякога не играят никаква роля. Все пак не мога да ги изключа. Казваш, че може би ще срещнат някои пречки и пускането на новата игра на пазара ще се забави, но за тях ще се заговори във всички медии, така че когато излезе, ще бъде голям хит. Не мислиш ли?

— Може и ще стане. Въпреки че ние имаме подобна игра, която ще пуснем съвсем скоро, това е значителен скок в развитието на геймърските технологии. Известно време ще бъдат в центъра на вниманието на медиите заради смъртта на Барт… Това ще им даде тласък, но в дългосрочен план загубата му е сериозен удар.

— Да, но някои хора не мислят за бъдещето. От друга страна, от гледна точка на конкуренцията, ако отсечеш главата на компанията, в буквален и преносен смисъл, залагаш на това, че забавянето ще бъде достатъчно дълго, за да ги изпревариш. Може да са партньори и гениални умове, но Барт е бил главата. Такова е впечатлението ми.

— Съгласен съм. Ако е свързано с бизнеса, струва ми се, че е по-скоро конкуренция, отколкото залог за влизане в светлината на прожекторите. Не ми се връзва, Ив.

Може би, помисли си тя, това бе допълнителен мотив.

— Какво знаеш за оръжията от игрите, играчките, които се използват като реквизит във филми, моделите, колекционерските предмети?

— Понякога са доста интересни и могат да достигнат главозамайваща цена, особено на търг.

— Ти си колекционер. — Ив се загледа в лицето му. — Но главно на истински неща.

— Да, основно… Въпреки това, всеки бизнесмен в бранша или страстен геймър проявява интерес. Оръжията от игрите варират от най-обикновени до изключително сложни. Добавят се елементи на осезаемост и реализъм, допир до моделите.

Рурк я погледна изпитателно.

— Ти обичаш оръжия.

— Обичам да зная, че ги имам. Оръжие, което може да свърши работата, за която е създадено, когато се наложи.

— Играла си на компютърни игри. Имаш състезателен дух.

— Какъв е смисълът да играеш, ако целта не е победа?

— По този въпрос сме на едно мнение.

— Но игрите са просто игри — изтъкна тя. — Играчките са си играчки. Не разбирам тази потребност да превръщаш фантазиите в реалност. Да обзаведеш офиса си като команден център на фантастичен космически кораб.

— Е, за забавление или бягство, въпреки че безспорно някои отиват твърде далеч. Трябва да те заведа на някой търг, за да го изживееш. Геймърството и колекционирането на предмети от игрите са интересен свят.

— Обичам играчките. — Ив сви рамене. — Не разбирам само защо някои хора са готови да платят милиони за меч, размахван от воин във филм или интерактивна игра.

— Мнозина биха казали същото за произведенията на изкуството. Въпрос на интереси. Във всеки случай нещата, които привличат вниманието на колекционерите, са създадени по модел на оръжия от филми и игри. В зависимост от достъпността, възрастта, използването и модела, имат различна стойност. Редовно произвеждаме ограничен брой от някои оръжия и аксесоари само за тази цел.

— А какво ще кажеш за електрически меч?

Той спря на червен светофар и й се усмихна.

— Има огнени, заредени от светкавици, електрошокови. Добавени са светлинни ефекти, подходящи звуци, примигване, свистене, вибриране, какво ли не… Но не са опасни.

— Може ли някой да направи такъв меч опасен?

— Може, но не и да го продава законно. Има правила, Ив, правила за безопасност, които са много строги. Нищо, което би могло да се превърне в истинско оръжие, не излиза на пазара. Барт не е бил убит с реквизитен меч.

— А ако е копие на такъв, създадено специално за това? Убийствено острие, носещо достатъчен електрически заряд, за да причини обгаряне.

Рурк не каза нищо, докато шофираше между тревните площи, и спря до бордюра пред кооперацията на Барт.

— Това ли го е убило?

— Това е всичко, което имаме, на този етап. — Ив слезе, след като той паркира. — Нещо ме кара да мисля, че не е било достатъчно да бъде убит. Важно е било да има връзка с компютърните игри. Да бъде вълнуващо и забавно за убиеца. Който го е извършил, е трябвало да бъде част от играта. И е играл за победа. Трябва да открия каква награда е отнесъл.

— Здравейте, лейтенант. — Портиерът се отдръпна от мястото си. — Има ли напредък? Знаете ли кой уби Барт… господин Минък?

— Разследването продължава. Проверяваме всички следи. Опитвал ли се е някой да получи достъп до апартамента?

— Не. Никой не се е качвал, откакто вашите хора си тръгнаха. А той беше приятно момче. Малко по-голям от сина ми.

— Вие сте били дежурен вчера, когато се е прибрал. — Тези въпроси вече бяха зададени, Ив знаеше това, но понякога при повторение изникваха нови подробности. — В какво настроение беше?

— Подсвиркваше си. Беше широко усмихнат. Помня, че отвърнах на усмивката му. Изглеждаше адски щастлив.

— И не е идвал никой, преди или след него, който би могъл да проникне в апартамента?

— Никой. Вчера беше спокойно. Помните ли какво беше времето? Повечето хора си стоят у дома, не им се излиза навън. Почти никой не влезе и не излезе през целия ден и нямаше непознати.

— Имал ли е неприятности с някого в сградата? Някакви оплаквания?

— Беше приветливо момче, спокойно, но малко срамежливо и мълчаливо. Не съм го чувал да се оплаква от никого, нито пък някой от него.

Ив промени насоката на разговора.

— А може би е поддържал приятелски отношения с някого от другите обитатели?

— Е, разбира се, с децата…

Ето, помисли си тя, нова подробност.

— Какви деца?

— На семейство Синг, момчето на Тревър. Няма много малчугани в сградата. Има две тийнейджърки, но те не са запалени по компютърните игри. А по-малките момчета бяха луди по Барт.

— Така ли?

— Да, и той им позволяваше да си играят от време на време. Казваше, че са неговият маркетинг отдел. Даваше им демо версии, за да изпробват нови игри, преди да са излезли на пазара.

— Родителите одобряваха ли това?

— Разбира се. Иначе не би го правил. Всъщност доктор Синг се присъединяваше понякога. Но повече си пада по стратегическите игри, отколкото по екшъните, които харесват малчуганите. Децата приеха новината много, много тежко. Е, децата на Синг. Семейство Тревър са на почивка, така че не знам дали са чули.

— Кой е апартаментът на семейство Синг?

— В петстотин и десети са, ако ви интересува главният вход. Хубав мезонет. Всички са горе, ако искате да разговаряте с тях. Мога да им звънна, за да ги предупредя.

— Направете го, ако обичате. После ще поработим малко у господин Минък.

— Добре че си вършите работата толкова съвестно. Който е наранил момчето… — Той стисна устни и извърна глава. — Е, не мога дори да ви кажа какво мисля за този човек. За подобен език ще ме уволнят.

Рурк натискаше бутоните на джобния си компютър, докато се качиха в асансьора.

— Синг. Доктор Дейвид Синг, невролог. Съпругата му е детски хирург. Сюзън. Две момчета — Стивън и Майкъл, на десет и осем години. Женени са от дванайсет години. И двамата завършили медицина в Харвард, и двамата с акредитирана практика в „Маунт Синай“. Никой от тях няма криминално досие.

— Откога можеш да проверяваш криминални досиета по това нещо?

— Откакто съм консултант на прелестната си съпруга.

Рурк прибра компютъра обратно в джоба си.

— В момента имам човек в ареста за източване на поверителна информация.

Рурк само се усмихна и протегна ръце напред.

— Искаш да ме закопчаеш ли, скъпа?

Вратите на асансьора се отвориха и й спестиха отговора.

— Искам само да надникна, да усетя… Може би всичко е било някакъв нещастен случай. Всички играят, забавляват се, докато някой загуби главата си.

— Две момчета умело заличават следите си, включват отново охранителната система и препрограмират много усъвършенстван андроид?

— Не, но имат доста умни родители. Предполагам, че са умни, щом са завършили медицина в Харвард. Малко вероятно е да са те, но…

— Не можеш да ги изключиш — довърши Рурк и сам натисна звънеца на апартамент 510.

— Опитай се да изглеждаш като Пийбоди.

— Моля?

— Сериозен, официален и все пак проявяващ разбиране.

— Забрави „очарователен“.

— Пийбоди не е очарователна.

— А може би е, от моя гледна точка. Всъщност говорех за себе си.

Ив едва сдържа смеха си, преди вратата да се отвори.

Дейвид Синг бе облечен с дънки и безупречно чиста бяла риза. С ботушите си Ив бе с няколко сантиметра по-висока от него, а умореният му поглед се плъзгаше между нея и Рурк. Заговори с отчетливо произношение, което издаваше, че английският не е родният му език, но го е научил идеално.

— Вие сте от полицията? Аз съм Дейвид Синг. Заповядайте.

В интериора имаше елементи от азиатската култура: ярките цветове, колекцията от издялкани дракони, шарките на копринените покривки. Поведе ги към яркосин диван, който изглеждаше стар, но запазен.

— Ще пием чай — каза той. — Детегледачката на синовете ми ще го приготви. Тази вечер остана до късно, защото децата са разстроени от случилото се с приятеля им. Кажете ми с какво мога да ви помогна.

Не бе поискал легитимация, но Ив извади значката си.

— Аз съм лейтенант Далас, главният разследващ по случая с убийството на Барт Минък.

— Да, Джаки обясни, когато се обади. Веднага ви познах. И двамата. Чухме за смъртта на Барт днес следобед и със съпругата ми веднага тръгнахме от болницата. Не искахме синовете ни да чуят, преди да поговорим с тях, да ги подготвим. А, ето го и чая. Мин, това са лейтенант Далас и Рурк.

Жената, която дотътри количката, бе дребничка и отдавна прехвърлила седемдесетте. Леко се поклони и заговори с тих глас на език, който Ив не разбираше. После сложи ръка на рамото на Синг в жест, който издаваше дълга, дълбока връзка.

— Аз ще го налея, Мин. — Той леко стисна ръката й. — Върви да си починеш.

Добави нещо на родния им език.

Жената го целуна по главата и се оттегли.

— Мин беше моя детегледачка, когато бях малък. Сега ни помага за момчетата. — Синг наля бледозлатист чай в чаши без дръжки. — Съпругата ми е горе с децата. Можем да разговаряме спокойно.

— Бихме искали да поговорим и с тях.

— Да, след малко ще слязат. Помислих си, че ако искате да ми кажете подробности… По-добре е да ги спестим на децата. Много са малки и бяха страшно привързани към Барт.

За миг й се прииска Пийбоди да беше с нея. Партньорката й имаше по-добър подход към деца. Всъщност и всеки друг, помисли си тя и погледна Рурк.

— Ще бъдем възможно най-внимателни с тях, господин Синг.

— Разбират смъртта, доколкото може едно дете. Все пак родителите им са лекари. Но за тях, а и за нас е трудно да проумеем как е възможно един ден приятелят им да си е бил тук, горе, а на следващия вече да го няма. Ще ми кажете ли, ако има планове за поклонение? Мисля, че ще бъде добре да отидем.

— Засега нямам такава информация, но ще се погрижим да узнаете.

— Благодаря. Разбирам, че сте много заети. Ще доведа семейството си.

Когато излезе от стаята, Ив се приближи към Рурк.

— Мисля, че ти трябва да поговориш с децата.

— Странно. И защо?

— Момчета са все пак. Може би ще бъдат по-откровени с теб.

Със спокойно изражение и движения той опита чая.

— Страхливка.

— Да, но това не означава, че не съм права. А и аз съм главният разследващ. Аз вземам решенията.

Рурк й се усмихна.

— А аз съм просто цивилен гражданин.

— Откога? — сопна се тя.

— Опитай чая. Много е хубав.

— Ще ти покажа какво можеш да направиш с него.

Но тя отложи демонстрацията, защото видя семейство Синг да влизат.

Жената бе тъмнокожа, с изразени скули и царствена осанка на африканска принцеса. Беше висока поне метър и осемдесет и имаше пищни, впечатляващи форми. Със съпруга й застанаха от двете страни на синовете си, всеки сложил ръка на нечие рамо, което бе знак, че са сплотени и готови да посрещнат всичко заедно.

Ив не разбираше много от деца, но несъмнено пред нея стояха двама от най-красивите екземпляри от вида. Имаха черните дръпнати очи на баща си, скулите на майка си и кожа, чийто цвят можеше да бъде описан като тези на родителите им, съчетани в сияйно златисто съвършенство.

Момчетата се хванаха за ръце — жест, който накара сърцето й да се преобърне. Чу Рурк да въздиша до нея и разбра.

Такава младост, такава красота никога не биваше да се сблъсква с безчувствената жестокост на убийство.

— Съпругата ми — Сюзън, и децата ни, Стивън и Майкъл.

Сюзън ласкаво прокара ръка по гърба на Стивън.

— Да, благодаря, че ни отделяте време. — Ив се напрегна, погледна децата. — Съжалявам за загубата на приятеля ви.

— Полицаите ще открият лошите — каза по-малкото момче, Майкъл. — Ще ги арестуват и те ще отидат в затвора.

Явно някой бе запознал децата с желателния развой на събитията в общи линии.

— Точно така.

— Но понякога не успяват. — Стивън стисна зъби. — Не могат да ги открият и арестуват. Тогава не отиват в затвора.

— И това е вярно.

— Лейтенант Далас винаги хваща лошите — каза Рурк на момчето, — защото не престава да ги търси. Няма да престане, защото, въпреки че не е познавала Барт, сега той е и неин приятел.

— Как може да й е приятел, щом не го е познавала?

— Защото, след като е умрял, е отишла при него и е обещала, че ще му помогне. Затова са приятелите. Да помагат.

— Той ми помагаше за часовете по компютърни науки в училище — зачурулика Майкъл. — Позволяваше ни да играем на игрите му и да пием газирано…

Смутено погледна майка си. Тя се усмихна.

— Спокойно.

— Не бива да пием много газирани — обясни Майкъл. — Не са полезни. Как хващате лошите? Нали те се крият и бягат?

Е, с това Ив можеше да се справи.

— Опитват се. Може би ти ще ми помогнеш да ги намеря.

— Нужни са ви доказателства.

— Разбира се. Понякога ги получаваме, като разговаряме с хора. И така, ще ми кажете ли кога за последно видяхте Барт?

— Не беше вчера или онзи ден, а предния ден. — Майкъл погледна брат си за потвърждение. — Валеше много силно и не можехме да отидем в парка след урока по музика. Качихме се при Барт да изпробваме една игра.

— Какво тествахте?

— Най-новия бейзбол — отговори Стивън. — Версия, която още не е излязла. Супер е, почти като да играеш в парка наистина.

— Имаше ли още някого?

— Не, бяхме само ние, докато Мин дойде да ни прибере. Барт я придума да поиграем на „Скрабъл“, преди да си тръгнем. Тя спечели. Винаги побеждава на „Скрабъл“.

— Може би е разговарял с някого по линка.

— Не, госпожо, с никого. А, Лея беше там. Забравих.

— Андроидът.

— Приготви ни следобедна закуска. Здравословна — добави Майкъл и отново хвърли поглед към майка си. — Донякъде.

— Показа ли ви други нови игри? Някои, които все още не са излезли?

— Не и онзи ден.

— А „Фантастикъл“?

И двете момчета наклониха глави.

— Какво е това? — попита Стивън. — Звучи като магическа игра. Линк страшно обича такива.

— Линк Тревър — обясни Синг. — Приятел е на момчетата и живее в тази сграда. Със семейството му са на почивка.

— Няма ги цяла вечност — промърмори Майкъл.

— По-малко от две седмици. — Сюзън погледна Ив. — Ще останат около месец.

— Когато той се върне и преди да започнем училище, ще има купон. Ако всичко е наред — добави Стивън. — Барт каза, че ще се съберем всички, с Линк и приятелите на Барт от работата, и ще има съвсем нова игра. Най-добрата на всички времена. Всички ще можем да поиграем… Но сега няма да можем. Защото Барт е мъртъв. Забравих. Барт е мъртъв.

— Ти ми помагаш да намерим убиеца — напомни му Ив, когато очите на момчето се насълзиха.

— Как?

— Като разговаряш с мен. Той обясни ли ти нещо за новата игра? Най-добрата?

— Каза, че можеш да бъдеш който си поискаш. Да си представиш своя реалност и да се пренесеш в нея. Така каза. Помня, защото ме накара да се засмея. Звучи забавно.

 

 

— Дори самият Барт не се е сдържал да говори за проекта. — Ив спря пред входната врата на местопрестъплението, преди да отстрани запечатващата лента. — Само пред две момченца, които не биха могли да разберат почти нищо, освен „купон“ и „нова игра“. Но щом се е разприказвал пред тях, може би е споделил и с някого, който би разбрал далеч повече.

— Като го убие, не би могъл да се добере до играта — изтъкна Рурк.

— Не можем да сме сигурни. Не знаем какво е казал на убиеца си и какво — не. Дубровски е използвал секс, за да получава информация. Може би убиецът е прибягнал до същата или друга примамка. Похвала, интерес, финансова облага. Отново нещо, свързано с игрите — предположи тя, когато затвори и заключи вратата. — Трябва да е свързано.

Спря се за миг, огледа хола и се опита да го види през очите на жертвата.

— Колкото и да е умен, той е простодушно момче. Виж цветовете тук, в цялото жилище. Вдъхновяващо, разбира се, но простовато. Основни цветове, рекламни плакати за игри и филми по стените, които разкриват вкуса му. Какво харесва, какво му доставя радост… Всяка стая е проектирана така, че да става за игри. Лоялен е, но това също е простота. Сприятеляваш се с някого и трябва да бъдеш лоялен. Партньорите в игрите стават партньори в бизнеса, които познаваш и разбираш, и можеш да бъдеш спокоен с тях. Със сегашната му приятелка също е имал спокойна връзка. Никакви драми, никакви спънки. Просто приятно момиче излиза с приятно момче. А за относително новите му приятели, момчетата на съседите? И с тях е просто. Едно дете ще играе, докато му позволяваш. Няма да поиска някакво завързано ястие, щом в менюто има пица. Сближава се с деца, защото до голяма степен самият той все още е дете.

— Дотук нищо, с което да не съм съгласен.

Рурк се загледа в нея, докато крачеше из стаята.

— Децата, с изключение на теб и мен, обикновено са много доверчиви. Той има добра охранителна система. Не е глупак. Но донася вкъщи диск с разработка на най-големия им проект, без да отрази това. Наистина охранителната му система е надеждна, но е можело да бъде нападнат на улицата, блъснат от бус или ограбен. Не е помислил за това, защото е наивен и защото иска да играе. В своя дом. На своята игра. И така… — Ив се върна до вратата. — Прибира се от работа малко по-рано от обикновено. Няма търпение. Портиерът не лъже, значи се е прибрал сам. От електронния отдел докладваха, че андроидът е бил програмиран да му донесе газирано, когато се прибере, да му напомни за някаква уговорка. Паметта потвърждава изпълнението и след това — програмираното изключване. Той изпива газираното си, а часовете на изключването и на влизането в системата в холографската зала сочат, че почти веднага е отишъл там. В паметта на андроида е записано предложение да смени маратонките си. Били са мокри, защото е вървял пеш в дъжда. Но не ги е сменил. На записите от камерите на входната врата е с тях…

— Млад мъж — отбеляза Рурк, — нетърпелив да играе. Не се е замислил много за мокрите си маратонки.

— Да. — Тя поклати глава, когато тръгнаха нагоре. — Може би някой вече го е чакал тук. Може би го е пуснал вътре, когато се е качил и е изключил охранителната система.

— Познат, на когото е имал доверие — заключи Рурк.

— Няма следи от борба, няма рани, освен разреза на ръката, никакви химически вещества в организма, никакви отпечатъци от въже или белезници. Или са го хипнотизирали, дявол да го вземе, или се е качил заедно с убиеца си.

— С другарче за игра.

— Но никое от двете момчета на Синг не може да има нещо общо с това.

— Значи ги изключваш.

— Ако са били тук и е станал инцидент, не биха го премълчали. — Ив си спомни за онези насълзени тъмни очи. Искреността, невинността в тях… — По-малкият се разприказва за газираните. Господи, толкова е сладък и безкрайно честен. Но може да е било инцидент с не толкова невинен и честен човек, колкото тях.

— Те са прекрасно семейство.

Погледът й се плъзна наоколо, когато продължиха, сякаш търсеше нещо съмнително, което може да й е убягнало първия път.

— Не знам защо винаги се изненадвам, когато видя подобни семейства. Може би защото не се случва често да разпитвам такива стабилни хора. Впечатлението ми е, че и Барт е отраснал в такава среда. Може би и това си има недостатъци.

— Какви например?

— Има опасност да станеш твърде наивен и доверчив. — Тя го изгледа внимателно. — Ние определено нямаме подобен проблем.

— Ченге и престъпник? — Той плъзна ръка по гърба й. — Бих се обзаложил, че има и хора като нас, които са от добри семейства. Това ли те безпокои, Ив, затова ли се страхуваш да създадеш свое дете? Все още не е време — добави той и не можа да скрие насмешката си, когато в проницателните й очи на ченге се прокрадна паника. — Но когато стане, това ли е тревогата ти? Че ще отгледаме или ченгета, или престъпници, или наивници?

— Нямам представа. Но представи си, кой би се сетил да каже: „Стига толкова газирани“ или „Никаква пица за вечеря“, когато… Защо не, по дяволите? Има безкраен списък от правила, които човек трябва да научи. Все още не съм свикнала с правилата на брака.

— Но все пак сме заедно. — Той се наведе и леко я целуна. — Мисля, че много неща се научават с практика при професията родител.

— Не е толкова трудно да утешиш възрастен, но сигурно са нужни доста повече усилия за някое от онези малки ритащи създания, като Бела на Мейвис. Както и да е…

Беше се отплеснала, а Барт заслужаваше повече внимание.

— Той влиза сам или с партньор за играта. Джобният му линк все още е у него и той го изключва. Часът на изключване съвпада с този на влизането в холографската зала. Влязъл е, изключил е всички комуникации, за да не го безпокоят, или някой ги е изключил вместо него. Но ако е бил сам, значи някой е влязъл след него, което означава, че този човек или хора са проникнали през охранителната система не само на сградата, а и на апартамента и тази стая.

Тя въздъхна дълбоко и поклати глава.

— Това изисква твърде много усилия. Ако убиецът не е особено добър в тези неща, ограничава риска.

— Като влиза с него ли?

— Трябва да е имал компания тук. Може би така го е планирал, въпреки че на линка или компютрите му няма нищо, което да издава, че е възнамерявал да се срещне с някого. Някой от подчинените, от съседите или случайно срещнат на път за дома… И все пак външно лице е трябвало да се обади на портиера, освен ако е дошло по-рано или проникнало в сградата от другаде. През портала за доставки, през покрива, през празен апартамент… Знаем, че поне един от апартаментите е необитаем, щом семейство Тревър са на почивка. Може би има и други или такива, които през деня остават пусти.

— Трябва да са знаели, че Барт ще се прибере рано, за да го причакат.

— Точно така — съгласи се тя. — Което отново сочи някого от „Ю-Плей“. Достатъчно е само едно съобщение. Той тръгва. Наминаваш да го видиш, уж случайно. Почукваш на вратата няколко минути след като той е влязъл. Даваш му време да изключи андроида, да подготви всичко за играта. „Здрасти, как я караш? Бях наблизо и реших да се отбия“. Барт е в настроение, подсвирква си, вълнува се. Почти е готов да пусне „бебчето“ си на пазара, само иска преди това да си поиграе с него, да го доизглади. Изведнъж се появява някой, когото познава. Друг играч. Разбира се, че ще играе, иначе защо да го кани вътре?

Ив закрачи из стаята, но спря и се замисли.

— Не ми харесва тази версия. Има твърде много променливи. — Затвори очи за миг, опита се да изгради друга хипотеза. — Взема диска с играта, но не отразява изнасянето му. Или го е направил, а някой е заличил това от регистъра. И в двата случая — нещо е станало във фирмата. Някой от персонала, свързан с проекта, може би привлечен, за да помогне с нещо конкретно. Но на ниско ниво. Не са влезли заедно, значи може би убиецът е уредил да се срещнат. „Идвам малко след теб“, казал му е нещо подобно. Така печели време да се промъкне от другаде, преди или след като Барт си тръгне. По-добре преди. „Трябва да свърша това-онова и ще дойда“. Промъкваш се тайно, никой не знае, че си там. Изнасянето на диска не е регистрирано и жилището на Барт е на няколко преки от склада. Оживено място. Дали забелязват, когато някой изчезне за час?

Ив отново се замисли.

— Възможно е, но е много сложно — продължи да разсъждава на глас тя. — Ала не е непостижимо. А и нали геймърите предпочитат сложното? Влизаш и единственият човек, който знае, че си вътре, скоро ще бъде мъртъв.

— А оръжието? — попита Рурк.

— Голяма лъскава играчка. „Виж какво имам. Исках да ти го покажа“. Играта е вътре и това става част от нея. Състезанието, играта… Не е било злощастен инцидент. Било е предумишлено. Иначе не би си направил труда да проникне през охранителните системи. Нито пък да избере точния момент. Някаква фантазия за война. Битка, спорт, нещо, което би обяснило леките наранявания. Битка. С мечове? Рицари в бляскави доспехи, воини или на каквото си играят момчетата.

Обиколи стаята, опитвайки се да го види, да изгради някаква картина в съзнанието си.

— Може би Барт повежда, трупа точки. Това просто те вбесява, помага ти да събереш достатъчно гняв за убийството. Първо му даваш да вкуси малко от това, което го очаква, или просто не улучваш. Първи капки кръв, с тази рана на ръката. Виждаш ужаса на лицето му, подушваш кръвта, усещаш я като метален вкус. После един безмилостен замах — и готово. Край на играта. Кръвта вече е реална и е толкова много… Разчистваш, преобличаш се, събираш окървавените дрехи в торба. Излизаш по същия начин, по който си влязъл.

— И оставяш диска с играта?

— Щом е познавал Барт достатъчно добре, за да влезе, значи е знаел за защитата. Ако някой се опита да извади диска без всички кодове, той се самоунищожава. Това е само едно от копията. Не е заради диска, а за всичко: играта, компанията, човека… Но за да извършиш това, което си извършил тук, трябва да си бил много, много ядосан. Страст — промърмори тя. — Страстта, егото, те са по-силни от парите. И парите играят роля, както почти винаги, но не са водещият мотив.

Протегна ръка напред, когато й хрумна друга мисъл.

— Донесъл е диска у дома. На пет минути пеша от компанията. Със сигурност не е било за първи път. Прегледахте ли целия регистър с електронния отдел?

— Съдържа информация от началото на годината досега. По-ранната е архивирана. Само бегло огледах, докато преравяхме компютрите му и се опитвахме да съберем каквото можем от диска. Не се надявай да постигнем много. Почти е станал на прах и пепел.

— Но в регистъра можем да открием модел. Това, дисковете от охранителните камери на сградата плюс тези от „Ю-Плей“ и регистъра.

— Ще бъде дълга нощ — предрече Рурк.