Метаданни
Данни
- Серия
- В смъртта (30)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fantasy in Death, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валентина Атанасова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 29гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Нора Робъртс. Фантазии в смъртта
ИК „Хермес“, София, 2011
Редактор: Тодор Пичуров
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1051-9
История
- —Добавяне
Епилог
Ив погледна през стъклото, където Бени седеше на леглото на Сил и държеше неподвижната й ръка в своята. Видя, че устните му се движат, и предположи, че й чете нещо, защото погледът му се плъзгаше от джобния компютър в другата му ръка към лицето й.
Очите й оставаха затворени, както бяха през цялото време след инцидента.
— Казаха, че е при нея всеки ден — сподели тя на Рурк. — И през повечето нощи, щом успее да убеди персонала да остане.
— Все още няма промяна.
— Няма. Никаква.
Ив влезе. Бени замълча.
— Четем последното издание на „Вихрушка“. — Но остави устройството. — Имаме си компания, Сил.
— Можем да постоим при нея, докато излезеш да си поемеш въздух — предложи Рурк.
— Не, но благодаря.
— Исках да ти съобщя — започна Ив, — че адвокатите на Вар и прокуратурата постигнаха споразумение. Мога да те осведомя за подробностите, ако желаеш, но накратко, ще лежи петдесет години при строг режим в космически затвор.
— Няма значение. Каквото ще да става с него. Само тя е важна. Минаха три дни. Лекарите казват, че всеки ден се подобрява. Че може да се събуди след пет минути. Или след пет години. Или никога.
— Ти вярваш, че ще се събуди.
Рурк сложи ръка на рамото на Бени.
— И мисля, че за нея ще бъде важно Вар да си плати. За онова, което й стори, на нея, на Барт, на всички вас — добави Ив.
— Мислехме, че е един от нас, а не е бил. Една от страните на квадрата, а всичко е било лъжа. Не разбирам. Не мога. Бяхме заедно през всичките тези години, всеки ден. Работехме заедно, учехме, играехме, хранехме се, смеехме се, плачехме. Не знам как е бил способен на това. Никога няма да го проумея, така че ми е все едно. Той вече не означава нищо за мен. — Но колебливо си пое дъх. — Защо е набелязал нея, а не мен? Защо?
— Истината ли искаш или успокоение?
Бени погледна Ив.
— Истината.
— Ти си бил по-полезен, а тя — по-опасна. Сил е естествен лидер, а ти предпочиташ самостоятелната работа, проучванията. Можел е да те използва и когато реши, че вече няма нужда от теб или просто не може да се сдържи, да те елиминира.
— Ако бях влязъл с нея, само ако бях…
— Щеше да бъде мъртва, ако не беше ти — каза Рурк. — Възнамерявал е да я убие, Бени, и ако не беше я намерил, ако не беше останал до нея, той щеше да я довърши. Ти спаси живота й.
Рурк издърпа стол, седна до него.
— Какво ще правите сега с „Ю-Плей“?
— Не ме интересува.
— Нея ще я интересува. Участвала е в изграждането на компанията, както и ти, както и Барт.
— Ако не бяхме я създали, Барт щеше да е жив. А тя нямаше да е тук.
— Не. Виновен е единствено Вар — поправи го Ив. — Нито компанията, нито играта, нито технологията. Той я прати тук.
— Знам това. — Тонът му издаде умора. — Знам, но можеш да я купиш… — каза той на Рурк. — Имаме добри специалисти…
— Мога, но няма да го направя. Барт не би искал това, нито пък тя.
— За нищо на света не би се съгласила. Ала е толкова зле. Дори ако… Дори когато се събуди, ще й трябва толкова много време да се възстанови.
— Но няма да е сама — изтъкна Рурк.
— Не, няма. — Отново с поглед, прикован в лицето на Сил, Бени докосна ръката й. — Седя тук, мисля си колко пъти съм имал възможност да й кажа, че я обичам. Обичам я, откакто бяхме деца, но никога не събрах смелост да й го призная. Страхувах се, че ще разваля това, което имаме. А сега…
— Няма повече да губиш време — довърши Рурк.
— Не разбирате.
— Така ли? — Рурк погледна Ив. — Знам какво е любов и какво прави тя с хората. Знам, че може да разцъфти от едно приятелство или че приятелството може да се роди от любов. И двете са безценни. Когато ги имаш, можеш да постигнеш почти всичко.
— Трябва да спреш да се самосъжаляваш — каза Ив. — И да се заемеш с това, което можеш да постигнеш.
На лицето на Бени проблесна гняв, после изведнъж изчезна.
— Прави сте. Не й помагам, като мисля за това, което не мога да направя, което не искам. Майната му на Вар! Няма да допуснем той да спечели. По дяволите, Сил, не можем да му позволим да спечели. Петдесет години? Помисли си какво ще постигнем ние за петдесет години. Едва сме започнали.
Той повдигна ръката й към бузата си и изведнъж застина.
— Пръстите й помръднаха. — Гласът му затрепери, когато стисна ръката й по-здраво. — Пръстите й помръднаха. — Скочи от стола си и докосна лицето й. — Сил, Сил! Хайде, Сили, моля те.
— Продължавай да й говориш — нареди Ив, когато миглите на Сил трепнаха.
— Събуди се! Моля те, Сили, събуди се и ме погледни! Не можеш ли просто да ме погледнеш? Трябва да се събудиш. Имам нужда от теб, Сил. — Допря устни до бузата й, после нежно ги плъзна по нейните. — Събуди се, Сил.
— Бени. — Гласът й бе слаб и дрезгав, очите — с празен и блуждаещ поглед, но отворени. — Бени.
Рурк стана, кимна на Ив.
— Ще кажа да повикат доктора.
— Здравей, Сил. — Сълзите на Бени закапаха по лицето й. — Здравей.
— Бени. Сънувах ужасен сън. Ще останеш ли при мен?
— Тук съм. — Той побутна страничната преграда на леглото и седна до нея. — Тук съм. Няма да ходя никъде.
Ив бавно излезе от стаята, отдръпна се, когато една от сестрите дотича. Отиде при Рурк.
— Да им дадем малко време. С Пийбоди ще дойдем утре да запишем показанията й. — Погледна назад. — Чака я дълъг и мъчителен път.
— Ще се справи. Двамата ще се справят.
— Да, и аз мисля така.
Приятелство, прераснало в любов… Може би между тях щеше да се получи.
Оставаше другият вариант. Приятелство, родено от любов, помисли си тя, когато се отправиха към асансьора. Тя и Рурк бяха поели по този път.
Струваше й се, че нещата се получават доста добре.