Нора Робъртс
Фантазии в смъртта (20)

20.

Партньорите крачеха с мрачни лица в двата края на стаята. Ако съдеше само по това, което вижда, Ив би заключила, че и двамата са крайно изтощени и се държат за последните тънки нишки на отчаяна надежда и вяра.

— Трябва да поседнете — каза Ив. Искаше да седнат един до друг, за да наблюдава и преценява лицата, ръцете, жестовете им. — Седнете — повтори тя достатъчно строго, за да прозвучи като заповед. — Скоро ще разговаряме с лекарския екип. Междувременно трябва да знаете, че имаме известен напредък в разследването, но не мога да ви кажа нищо конкретно. Ала исках да ви съобщя добри новини.

— Точно сега разследването не ме интересува. — Бени седна, с поглед, вперен във вратата. — Не мога да мисля за това. Мисля само за Сил.

— Искаме да останем съсредоточени върху нея. За да… Знам, че звучи наивно, но да й изпращаме енергия. — Вар сви рамене. — Струва ми се, че е нещо, което можем да направим.

— Мисля, че си прав — разбиращо се усмихна Пийбоди. — Вярвам в такива неща.

— Фрийейджърка — каза Ив с тон на леко, но напълно съзнателно пренебрежение. Отмести се да стори път на жена с хирургическа престилка, която влезе.

Беше дребничка, но широкоплещеста. Гарвановочерните й коси бяха подстригани като на римски император. Дръпнатите й очи огледаха непознатите лица в стаята и се спряха на Ив.

— Вие ли сте главният разследващ?

— Да, аз съм лейтенант Далас.

— Доктор Пруит.

— Моля ви. — Вар протегна ръка, но отново я отпусна. — Добре ли е? Добре ли е Сил?

Когато Ив кимна, доктор Пруит седна срещу двамата мъже.

— Излезе от операционната. От семейството ли сте?

— Да — каза Бени, преди Вар да проговори. — Ние сме семейството й.

— Нараняванията са много тежки.

— Но сте я стабилизирали — настоя Бени.

— Свикахме екип от специалисти и извършихме няколко операции. Получила е масивна травма на главата, която изискваше незабавна хирургическа намеса.

Ив изслуша обясненията на Пруит за уврежданията, извършените операции и прогнозите, наблюдавайки лицата. Но вече го бе доловила. Онзи кратък проблясък.

— Не разбирам за какво говорите. — Бени погледна Вар. — Ти разбираш ли? Какво означава това?

— Сил е в кома — обясни Пруит. — Не е неочаквано и може да даде време на тялото й да се възстанови.

— Или изобщо да не се събуди — мрачно добави Вар. — Това искате да кажете.

— Да. Направихме за нея всичко, което можем на този етап, но ще я следим много внимателно. Преживя операцията и това може да ви вдъхне надежда. Но трябва да бъдете подготвени. Остава в критично състояние и ако излезе от комата, съществува опасност от мозъчни увреждания.

— Господи! О, господи…

— Не мисли за това. — Вар стисна ръката на Бени. — Все още.

— Ако желаете, разговаряйте и с другите хирурзи, които я оперираха. Мога да ви кажа най-основното. Вътрешните наранявания също са тежки. Единият бъбрек е засегнат толкова, че не може да бъде спасен. Присадихме й жлъчка и ако се събуди и реши, можем да й присадим и бъбрек. Ще се нуждае от още една операция на крака. Нямаше начин да възстановим и него, без да изложим живота й на опасност.

Вар плахо си пое дъх.

— Нима искате да ни кажете, че няма надежда?

— Винаги има. Щом бъде настанена в интензивното отделение, ще можете да я видите. За съвсем кратко. Имате уверенията ми, че ще продължим да правим за нея каквото можем. Ще получи най-добрите грижи. — Пруит стана. — Ако имате още въпроси, някой да ми звънне. Можете да разпитате и другите хирурзи. Някой ще дойде да ви заведе при нея, когато е готова.

Ив излезе след Пруит.

— Кажете ми какви са шансовете й. Честно.

— Петдесет на петдесет е твърде щедро, но когато я вкараха в операционната, й давах далеч по-малко. Има силно тяло. Млада е, здрава. Бяхте изпратили полицай в операционната.

— Точно така, а в стаята й денонощно ще стои наш човек. Не само пред вратата, а и вътре. Вие правите всичко възможно да оцелее. Аз — също.

— Тревожите се за безопасността й, да не я нападнат отново?

— Няма да се тревожа, докато в стаята има полицай.

— Имате право. Ако преживее следващите двайсет и четири часа, ще мога да кажа петдесет на петдесет с по-голяма сигурност. Засега всяка минута е критична.

— Трябва да бъда уведомена при всяка промяна в състоянието й, каквато и да е.

— Ще се погрижа в интензивното да получат инструкции.

— Искам да я погледна, преди онези двамата да влязат при нея.

— Добре, качете се горе, ще съобщя, че идвате.

Ив тръгна нагоре, забелязвайки охраната, действията на персонала, проверките на самоличност. Добре се справят, заключи тя, но винаги имаше начини да се заобиколят.

Показа значката си на администратора и остана доволна, когато той се вгледа в нея внимателно, преди да я пусне.

Както в „Ю-Плей“, стените бяха от стъкло. Никакво право на лично пространство за пациентите, заключи Ив. Това не би се харесало на Сил, но самата тя бе доволна. Във всяка стая всеки пациент се наблюдаваше с камери и уреди. Съмняваше се, че някой от персонала обръща голямо внимание на екраните за стаите, но предполагаше, че биха скочили, ако някой от мониторите даде сигнал за промяна в състоянието на пациента.

Все пак се зарадва да види униформения, седнал на стола до вратата. Той стана, когато я видя да влиза.

— Пет минути почивка — каза Ив.

— Добре, лейтенант.

Ив застана до леглото. Краката бяха обездвижени, ръката, забеляза тя, беше с шини и метални обръчи, които напомняха за андроид в процес на сглобяване. По крайниците между шините се виждаха рани, синини и шевове. Тръбички, виещи се като змии, свързваха Сил към уреди, които бръмчаха и пиукаха в бавен стабилен ритъм. Синините около очите й се открояваха на фона на бледата кожа и мрежестите превръзки.

Бяха обръснали главата й, забеляза Ив, и я бяха наместили върху мека възглавница, която щеше да облекчава напрежението. Онази буйна коса, помисли си тя. Загубата й щеше да бъде също толкова голям шок, колкото стъклените стени и камерите.

Ако се събуди.

— И аз съм изглеждала доста зле няколко пъти, но трябва да призная, че не съм била чак в такова ужасно състояние. Да се върнеш към живота, след като едва са те закърпили, сигурно ще бъде адски трудно. Ще видим колко си силна.

Застана отстрани до леглото, наведе се.

— Не смей да се предаваш, мамка му! Знам кой ти причини това. Знам кой уби Барт. Ще го разкрия и ще спечеля играта. После ще си плати. Помни думите ми и не мисли да се предаваш. Ще го разбием, ти — като оживееш, аз — като го разоблича. — Изправи се. — Никога не ти е бил приятел. Помни и това.

Остана на пост, докато полицаят се върна.

А когато партньорите влязоха да видят Сил, остана още малко, гледайки ги на монитора.

— Мислиш ли, че ще оживее? — попита Пийбоди, когато Ив седна зад волана.

— Не е от хората, които се предават лесно. Това е в нейна полза. Запази конферентна зала и уговори съвещание с електронния отдел. Трийсет минути. Не, дай ми един час.

Ив използва линка на таблото, докато Пийбоди уреждаше подробностите.

— Лейтенант… — започна Рурк.

— Излезе от операционната, засега се държи.

— Радвам се да го чуя. Разговаря ли с хирурга?

— Да. Правят каквото могат. Сега и ние ще направим каквото можем. Ще дойдеш ли в офиса ми след двайсет минути?

— Да, ще бъда там.

— И бъди съсредоточен.

Той леко се усмихна.

— Винаги съм такъв.

— Ще е нужно.

— Уговорено е — каза Пийбоди. — Конферентна зала Б. Има ли нещо ново? — Повдигна пръст срещу Ив.

— Всичко, което имам, е обезглавен мъж, жена в критично състояние с наранявания, получени при падане отвисоко, открита на пода в холографската си зала. Никакви оръжия, никакви следи или проникване през охранителната система, засечено от асовете на електронния отдел. Логиката е безсилна.

— Оръжията са били отнесени, убиецът е избягал. Жертвите са го познавали и са му имали доверие. Той има компютърни способности, които досега успяват да заблудят електронния ни отдел. Но ще открият пропуски.

— Ако има такива. Допуснал е грешка със Сил. Тя не е трябвало да падне.

— Да падне къде?

— Това е въпрос, на който никога няма да получим пълен отговор, освен ако тя се събуди и ни каже. Междувременно ще поразсъждаваме нестандартно. По дяволите, да изгорим проклетите рамки. — Ив влезе в подземния паркинг на Централата. — Подреди всичко, с което разполагаме, включително снимките от скенера и информацията от болницата.

— Добре, но…

— По-малко приказки, повече действие.

Бързо се придвижи до офиса си и започна подготовката за съвещанието. Намръщи се срещу монитора и съжали, че не притежава по-добри компютърни умения. Искаше й се да изгради поне скелета, преди да дойде Рурк.

— Добре, копеле, да опитаме това.

Седна и използвайки медицинската информация, започна да изгражда възстановка.

Относително доволна, кимна към екрана, когато Рурк влезе.

— Добрата новина ли искаш или лошата? — попита той.

— Кажи ми лошата. Искам да завърша с нещо положително.

— Сканирахме, преровихме, разглобихме и събрахме отново охранителната система на Сил и използвахме всеки тест, идея и метод, познат на човечеството и машините, за да прегледаме отново тази на Барт. Не откриваме никаква аномалия. Бих заложил и своята репутация, и твоята, че никой не е прониквал в апартаментите, след като жертвите са задействали системите.

— Добре.

Гняв помрачи красивото му лице.

— Е, безкрайно се радвам, че си толкова доволна, че изхабихме безброй мозъчни клетки напразно.

— Факт е, че никой не е влизал на местопрестъплението след жертвата. Добре. Каква е другата новина?

— Напредваме с диска от холографската зала на Барт. С много мъка, наночип по наночип, но все пак отбелязваме известен напредък.

— Още по-добре.

— Как можеш да бъдеш толкова весела?

Той отиде до печката, програмира кафе.

— Знам кой го е направил и имам предположение как.

— Добре, да започнем с „кой“.

— Вар.

— Е, вероятността би трябвало да бъде петдесет на петдесет, но щом ти го казваш, значи е по-голяма.

— Хубаво е да знаеш, че е толкова лесно да ти повярват.

Той махна с ръка.

— Няма да го заявиш така дръзко, без да си абсолютно сигурна. Значи е Вар. Защо?

— Той е новият партньор. Другите трима са приятели от детство. Включва се в играта по-късно… Трябва да настигне останалите. Обзалагам се, че му е било адски неприятно да бъде крачка зад тях. Но се свързва с вече сплотената група едва в колежа. Преди това, ако прегледаш биографията му, винаги е бил първенец, далеч пред другите, по електроника, математика, точни науки, компютри, теория… Никой не е можел да му съперничи.

— Свикнал е да бъде звездата, шампионът, както се казва.

Ив кимна:

— Да, точно така. После, в колежа, се събира с другите трима. Не само са добри колкото него, но Барт е по-добър. И е популярен, поне в средите на компютърните маниаци. „Върховен магьосник на геймърския клуб“. Откъде измислят подобни титли? Асистент на преподавателите по два предмета, отговорник в общежитието. Много делово момче, весело. Гениален, способен и харесван.

Рурк седна на стола за посетители с кафето си.

— И според теб това е мотивът?

— Оттук тръгва. Към кого се обърна ти, когато реши да привлечеш групата да работят за теб?

— Към Барт. Да. Де факто той беше лидерът още тогава.

— А той ти е отказал. Искал е да изгради своя компания с изцяло своя концепция, според всички показания. Равноправно партньорство — да, но Барт е бил идеологът, публичното лице.

— Вярно, но може да се каже, че Сил и Бени са се състезавали с него още по-отдавна. Бени например винаги е оставал в сянка.

— Да, замислих се за това за момент в апартамента му, по време на претърсването, заради андроида. Връзката с Тъмния рицар.

Рурк остави кафето си, очевидно озадачен.

— Какво общо има тук Батман?

— Откъде знаеш това? — смая се Ив. — Защо, когато кажа Тъмния рицар, веднага се сещаш за Батман? Как може да знаеш такива неща?

— Въпросът е как може ти да не знаеш. Батман е част от популярната култура от повече от век.

— Няма значение. Просто е странно. Мога… — Тя присви очи. — Кой уби шестнайсет мъжки проститутки на възраст между осемнадесет и двадесет и три в разстояние на три години и даде останките им за храна на зверовете си, печелили награди?

— Господи! Нямам представа — ужаси се Рурк. Сетне се засмя. — С радост мога да заявя, че нямам представа.

— Джей Флик Хенсън, 2012-2015-а — самодоволно заяви тя. — И ти не знаеш всичко.

— А твоята област на познания може да те потресе.

— Все пак е ценна. Както и да е, Бени си пада по Сил, което може да е било мотив за Барт, въпреки че вероятността между двамата да е имало креватни взаимоотношения е нулева. А и Бени е доволен от мястото си в компанията. Обича да прави проучвания. Апартаментът на Сил беше в безпорядък… Нещо като организиран хаос. На Бени е уютен и си има Монго и Алфред за компания, когато изпитва нужда. Може би това е здравословно по някакъв странен начин.

— Монго ли?

— Това е папагал. Говорещ. Голям бъбривец, бих казала. Не попита кой е Алфред.

— Щом Бени е Тъмният рицар, значи Алфред е икономът.

Ив можа само да въздъхне.

— Добре. В жилището на Бени имаше признаци на униние и простота… — реши тя. — Апартаментът на Вар беше чист. Сякаш е очаквал посещение. Знаел е, че ще трябва да направим обиск, и е бил подготвен. Зарежда добро вино, хубава храна, харчи повече за дрехи и мебели. Той е отворил вратата на ченгетата у Сил.

— Ако Бени е останал сам при нея, би могъл да я довърши. Просто да я задуши. Не е било нужно много време.

— Влязъл е пръв и е останал до нея. Вар не е могъл да направи нищо. Очаквал е да я намерят мъртва. За него е шок, когато Бени напипва пулс, но започва да мисли в движение… И му остава само да се надява, да вярва, че тя няма да преживее операцията. Изненада се и се ядоса, когато разбра, че е оживяла. Издаде се само за секунда. Добър актьор е, както повечето социопати. А и е успявал да играе ролята си с години.

— Вярваш, че постоянно е играл ролята на приятел и партньор?

— Може дори да е ставал такъв наистина от време на време. Бизнесът е успешен, той печели добри пари, с потенциал за повече. Това го е движело и му е давало търсения повод. И особено фактът, че Барт е бил по-напред от него. Вече се опитва да заеме лидерска позиция в „Ю-Плей“. Отстраняването на Сил просто я затвърждава. Бени не иска да командва парада. Иска да продължава да върши работата си, така че той не е пречка, а актив. Сил може да ръководи и Бени е щял да застане до нея. Отстранява я — и теренът е чист.

— Добре, да кажем, че ме убеди, че си права. Съгласен съм, че лесно би могъл да се промъкне у Барт, но със Сил е по-сложно, щом Бени твърди, че е изчакал, докато я е видял да влиза, а Вар е продължил към дома си. Предполагам, че може да е обиколил отнякъде, да е влязъл от друг вход и да я е настигнал, преди да влезе в апартамента си, но…

— Не е бил нито в единия, нито в другия апартамент, не и по време на убийството или нападението.

— Тогава как е успял? С дистанционно?

— В известен смисъл. Задействай пъргавия си ум, както правиш винаги… Холограмата го е направила.

— Ив, дори при дефект, какъвто не сме намерили, системата не може да обезглави човек.

— Не системата. Холограмата. Барт се е биел срещу Черния рицар и Черният рицар е победил. Отсякъл е главата му, а в сценария, по който е играела Сил, я е блъснал да падне.

Рурк отпи още една глътка кафе.

— Почакай да те разбера. Твърдиш, че холографско изображение, което представлява съчетание от светлини и сенки, е извършило предумишлено убийство…

— Не е само светлини и сенки. Невро- и нанотехнологиите напредват и изображенията, получавани чрез холопрограми, действат и реагират според програмата. Появяват се триизмерно, изглеждат като от плът и кръв. Сетивата на играча са ангажирани и участват.

— Това е илюзия.

— Добре. Но реалистична. И според някои, има възможност сетивните въздействия да бъдат засилени още, а лъчите да станат по-мощни и в съчетание със сложната виртуална реалност…

— Резултатът е прегряване и срив на системата — довърши той. — Просто не може да се създаде материален обект с холограма, а само визуално копие.

— Не сте си го поставили за цел. Но ако намериш начин да се справиш с опасността от срив на системата и да усилиш тези лъчи, да канализираш увеличението, може да успееш и да направиш потока им по-мощен. Ток, който да се превърне не в материя, а в електронно копие на тази материя. Нещо като лазер.

— Това е… — Рурк остави чашата си, стана и се облегна на бюрото й. — Интересно.

— Пробожданията, които усещаш в играта. Свързани са с илюзия за контакт, както при битката с Черния рицар. Но ако намериш начин да засилиш тези сетивни въздействия, да направиш силен отскок от трамплина на технологиите, мечът ще може наистина, осезаемо, да разрязва, пробожда и разсича. Или токът — под формата на холограма, програмирана за това. В случая на Сил, чрез тези токове… или както и да се наричат, са били възпроизведени удари, които са нанесли същите поражения като предметите, чиито копия представляват.

Рурк не каза нищо, гледаше я като онемял. Ив се раздвижи.

— Слушай, лазерните скалпели режат, лазерните бластери стрелят. Защо да не може светлинен образ, най-общо казано, да бъде манипулиран да разрязва и смазва?

— Температурата би се вдигнала толкова, че буквално би стопила системата. Но…

— Как така гениите от твоя отдел за проучвания и разработки все още не са измислили начин да се справят с това?

— О, правим опити от известно време. Но факт е, че в практически план идеята е непродаваема. Не можеш да произвеждаш игри, при които играчите се избиват и осакатяват. Би довело само до затваряне на компанията и съдебни дела.

Очите й се присвиха.

— Тогава защо си им възложил да опитват?

Рурк леко се усмихна.

— Човек не знае какво може да открие случайно, докато работи върху нещо друго, нали? А и при определени обстоятелства такова приложение би привлякло интереса на военните. Във всеки случай, не е един от приоритетите ни. Досега не беше — поправи се той. — Това би обяснило…

— Много неща. Изключих всяка друга възможност. Остана единствено тази. Когато всичко друго е елиминирано, това, което остава, трябва да е истината.

— Да — промърмори Рурк. — Сигурно си права. Няма нищо за тази технология в който и да е регистър или компютър на „Ю-Плей“ или на личната техника на партньорите. Сигурно онова тайно място, което търсиш, съществува. Той има нужда от него.

— И там ще налапа стръвта. Със сигурност. Ще го намерим и мисля, че ще открием нещо повече от игра. — Ив погледна часовника си. — Мамка му, закъснявам, загубих много време да ти обяснявам. Искам да програмираш възстановка на двата инцидента, като използваш тази теория, за да мога да я изложа на съвещанието.

— Е, добре. Няма проблем. Мога да направя този отскок от трамплина на технологиите през следващите десет минути и да обера овациите.

— Разбирам сарказма ти. Слушай, вече започнах възстановката, само трябва да се доизглади.

— Не е като да доразвиеш капачката на бутилка, след като вече е разхлабена.

— Трудно ли ти се струва? — Ив наклони глава. — Добре, тогава ще повикам Макнаб.

— Това беше подло. Тук ли?

— Да, само трябва да…

— Изчезвай. — Той седна, погледна намръщеното й лице. — Веднага.

— Добре. Но не си играй цяла вечност. Стига ми да е достатъчно ясна за…

— Разкарай задника си оттук.

— Излишно е да се нервираш — промърмори тя и рязко затвори вратата след себе си.

Беше забравила да си вземе кафе, преди да бъде изритана от собствения си офис, и се озъби срещу автомата. Машините и технологиите, не най-добрите й приятели през повечето време, сега бяха единствените. И тя се замисли върху възможностите.

— Здрасти, Далас. — Макнаб дойде при нея с игривата си походка. — Страхотни умове. — Въведе кода си, избра газирана напитка с мандарина и манго.

Стомахът й се преобърна.

— Вземи ми едно пепси.

— Няма проблем.

— Някакво движение на скенера?

— Все още не. Донесохме портативна техника, за да хвърлям по едно око, докато се съвещаваме. Ако някой се опита да проникне, ще го засека. Заповядай. — Подхвърли й кутията. — Пийбоди казва, че Сил Алън се държи засега. Дано се оправи, но честно казано, не ми се иска да скочи и да каже: „Хей, полковник Мъстард го направи — в библиотеката със свещника“, и да стане прекалено лесно, след като изхабихме толкова много време.

— Кой е полковник Мъстард, по дяволите?

— От онази игра, сигурно я знаеш. „Улики“. Трябва да поиграеш на нея. Ще биеш всички.

— Писна ми от игри, в които хората се бият. — Ив замислено се вгледа в него, докато отваряше кутията. Беше млад и най-страстният геймър сред познатите й. Освен това, насилието бе неизменна част от живота на едно ченге. — Би ли искал да играеш на игра, където залогът е реален?

— Искаш да кажеш, където мога да спечеля куп истински долари? О, да, мамка му!

— Не точно, но да кажем, че има голяма парична награда. — Защото, ако това нещо добиеше популярност, все някой щеше да намери начин да го превърне в хазарт. — Но за да я спечелиш или дори да се доближиш до нея, трябва да се изправиш срещу противници с истински оръжия. Истинска кръв, истинска болка… И опасност от фатален край.

— Значи рискувам да ме пребият, осакатят или очистят заради някакви пари или слава? Това е работата ми. — Макнаб се усмихна, сви рамене. — За какво ми е да го търся в някаква игра? Игрите са бягство от реалния живот от време на време.

— Да. Не си толкова глупав, колкото изглеждаш.

— Благодаря. — Той повдигна газираното си, когато тя се отдалечи, после щракна с пръсти и се загледа след нея.

Ив влезе в конферентната зала и кимна одобрително, когато видя колко старателно Пийбоди е подредила всичко. Посочи към екран с няколко компонента.

— Това ли е мониторът за файловете примамки?

— Да. Ако някой се опита да проникне, да получи достъп до докладите по случая, да ги копира или зарази с вирус, електронният отдел ще го засече. Наглеждам го за минута, докато Макнаб отскочи да си вземе нещо за пиене. Другите идват.

— Рурк може да закъснее. Работи върху нещо за мен.

— И аз не бих имала нищо против да поработи за мен.

— Моля?

— А? Просто говорех на себе си — изчурулика Пийбоди. — Знаеш как е.

Ив се приближи и я перна по тила.

— Ох… — престорено извика Пийбоди.

— Извинявай, просто неволен рефлекс. Знаеш как е. Откачи портретната снимка на Вар от таблото, където бе наред с другите, и я сложи точно в центъра.

— Той ли е?

— Той е.

— Добре. Току-що спечелих бас със себе си за петдесет долара.

— Първо, как можеш да спечелиш бас със себе си?

— Обзаложих се за петдесетачка, че е Вар. Печеля, така че ще пусна петдесет долара в касичката си за инвестиции. Когато събера прилична сума там, ще помоля Рурк да я инвестира от мое име.

— А ако беше загубила?

— Пак щях да ги пусна в касичката, но нямаше да изпитам удоволствието, че съм спечелила.

— Добре. Защо се обзаложи за… срещу… няма значение. Защо Вар?

— Поради две причини. Апартаментът му беше идеален и двата пъти, когато влезе наш екип. Е, много хора са маниаци на тема ред и чистота, но не познавам друг сериозен геймър, който да няма разпилени дискове тук-там или трохи някъде, където е хапнал, докато играе. А каза, че е играл в нощта, когато Сил е била нападната. Може би просто не ми се искаше да е Бени, защото истински я обича, и ако се бях излъгала, щях да се депресирам. Кой би искал да изпадне в депресия?

— Поетите — реши Ив. — Те като че ли искат.

— Е, добре, друг, освен тях. Плюс това, Бени прави впечатление по-скоро на верен последовател. Нужна е самоинициатива, за да извършиш нещо подобно. Така че ако изборът е между двамата, залагам на Вар.

— Трябва ми кърпичка. Ще се просълзя от гордост.

Ив вдигна поглед, когато влезе екипът от електронния отдел.

— Добре. Да започваме. Рурк работи върху нещо, което му възложих, така че не го чакайте. Вече го осведомих.

Извика първите изображения на стенния екран, докато екипът се настаняваше.

— Жертва номер едно — Барт Минък, обезглавен по време на игра на „Фантастикъл“ в холографската зала със система за сигурност в апартамента си, също охраняван. Дотук не сме открили нищо, което да говори за влизане на друго лице, канено или неканено.

— Няма нищо за откриване — заяви Фийни. — Трябва да заключим, че убиецът е влязъл заедно с него и е направил някаква шашма с андроида. Ще я претършуваме отново.

— Може би няма смисъл — отсече Ив, преди да довърши излагането на основните факти. — Жертвата е играла самостоятелно малко повече от трийсет минути, започвайки от четвърто ниво. Заключихме, че играта е била К2ВК, която по пътя на елиминирането се оказа „Узурпаторът“. Ще се върнем на подробностите от този сценарий. Жертва номер две — продължи тя, — Сила Алън, нападната и смъртоносно ранена, докато е играела на същата игра в холографската си зала, при изключена охранителна система на стаята и включена на апартамента. Няма признаци за влизане на друго лице, със или без покана, до идването на партньорите й — Леман и Хойт, тази сутрин, когато са я открили на пода в холографската зала. При разпит партньорите й заявиха, че предпочитаният й сценарий е Яйцето на дракона, търсене на съкровище. Ще разгледаме подробностите накратко.

Погледна часовника си. Крайно време бе Рурк да приключи.

— Втората жертва е започнала от първо ниво и е играла малко повече от два часа. Установихме, че е стигнала почти до края на трето ниво. Според експертно медицинско заключение, основано на нараняванията й и снимките от скенер, тези наранявания са получени при падане от около седем метра височина върху твърда, грапава и неравна повърхност.

— Невъзможно — възрази Фийни. Вяло взе купчината листове, която Макнаб му подаде. — Не пасва с отрязъка от време, влизането и физическите улики на местопрестъплението. Нападението е станало в холографската зала.

— Съгласна съм. — Ив застана встрани от стенния екран, за да не пречи на никого от екипа да вижда кадрите от местопрестъплението. — Тогава как тази жена може да е получила описаните наранявания при падане върху гладкия, равен под на холографската си зала? Как може някой да е обезглавил партньора й, когато всички улики сочат, че е бил сам? Единственото логично обяснение е, че Барт е бил убит, а Сил — нападната от противника си в играта.

— Щом са били сами, Далас, значи не са имали противник.

Ив отмести поглед към Фийни.

— Имали са. Всеки от тях е трябвало да победи или надхитри някого, за да премине на следващото ниво. За Барт е бил Черният рицар, за Сил — другият търсач на съкровища.

— Твърдиш, че някаква холограма е изскочила от играта и е отрязала главата на жертвата? — зяпна от изненада Фийни. — Преуморила си се, малката.

— Твърдя, че убиецът е използвал играта — поправи го Ив. — Твърдя, че е използвал нова технология, която е част от програмата, като оръжие. Засилени магнитни вълни, помощни светлинни лъчи и сетивни въздействия, пренасочване на лазерни ъгли и светлина, пресъздаване на програмираните образи от електрони и светлинни източници — като копие на материя.

Календър наклони глава.

— Ала това е смахнато. Адски смахнато…