Нора Робъртс
Фантазии в смъртта (18)

18.

Ив подмина асансьора и пое нагоре по стълбите.

— Докладвай — нареди тя на полицая до вратата, докато изваждаше запечатващия спрей от чантата си с принадлежности за оглед.

— По сигнал на деветстотин и единайсет, подаден от Левар Хойт в девет и петдесет и шест от линка му, от това място, изпратиха мен с партньора ми, както и медицински екип. Пристигнахме на местопроизшествието в десет и две, приблизително две минути по-рано от медиците.

Добро време за реагиране, помисли си Ив и го подкани с кимване да продължи.

— Бяхме посрещнати от господин Хойт, който веднага ни заведе в холографската зала в източния край на жилището. Жертвата — госпожица Сила Алън, живееща на този адрес, беше на пода, в безсъзнание и очевидно сериозно ранена. В стаята до нея стоеше Бени Леман, който заяви, че не я е помръдвал от страх да не влоши състоянието й, но проверил пулса и се опитал да прецени сериозността на раните. Беше леко неадекватен в момента. С партньора ми изпратихме двамата мъже в помещение, което, изглежда, представлява стая за наблюдение, а при тях остана полицай Утика. Ставаха все по-нервни и изразиха желание да останат с жертвата, която била тяхна бизнес партньорка. Аз се върнах да разговарям с медицинския екип. Описаха нараняванията й като критични: фрактура на черепа, раздробен лакът, счупен крак, най-малко две счупени ребра, както и много разкъсвания и синини. Откараха я в „Сейнт Игнейшъс“ около десет и петнайсет.

— Добър доклад, полицай Коубъл.

— Старая се да бъда изчерпателен.

— Остани на вратата — нареди Ив.

— Да, лейтенант.

Влязоха направо в холографската зала, където по пода имаше петна, навярно от кръвта на Сил.

— Трябва да вземем проби…

Ив отиде до контролното табло.

— Вътре има диск, сигурно е „Фантастикъл“.

— Същите обстоятелства като при Минък — отбеляза Пийбоди, — но съдейки по описанието на нараняванията й, като че ли убиецът се е опитал да я пребие до смърт.

— Тогава защо не я е довършил? Лежала е изпотрошена, в безсъзнание. Защо я е оставил да диша, след като си е направил толкова труд?

— Може би се е изплашил или е помислил, че е мъртва.

„Не — реши Ив, — не е така“.

— Твърде умен е, за да я остави жива. Наистина голяма грешка.

— Но тя може и да не оживее.

— Обади се на оперативната група и електронния отдел. Да видим дали партньорите й имат защитния код. Може би ще успеем да извадим диска, без да го унищожим. Във всеки случай искам да узная кога е започнала играта, колко дълго е играла.

— Да отведа ли единия в друга стая да даде показания?

— Не. Ще ги разпитаме заедно. Да видим как ще го изиграят. Влез, когато приключиш тук. Ще ме прекъснеш, ще ме повикаш настрана, за да ми съобщиш новини. Говори тихо, но се постарай да те чуят да казваш електронният отдел, пробив, възстановени данни.

— Ако са виновни… Или ако единият от тях е виновен, новините ще бъдат лоши за него.

— Да. Понякога трябва да ги провокираш.

Ив остави Пийбоди и влезе в стаята за наблюдение. И двамата скочиха и заговориха в един глас.

— Престанете! Полицай, вървете при партньора си да охранявате местопрестъплението. Оперативната група и електронният отдел ще бъдат уведомени всеки момент. Никой друг да не влиза. — Обърна се към двамата мъже: — Седнете.

— Не ни позволиха да отидем с нея. Даже не ни дават да се обадим в болницата. Моля ви, лейтенант.

Гласът на Бени затрепери, а очите му се насълзиха.

Тя извади линка си.

— Обажда се лейтенант Далас. — Продиктува номера на значката си. — Искам информация за състоянието на пациентката Сила Алън, която току-що е била докарана при вас. — Повдигна пръст, преди някой от двамата да проговори отново, и отиде в другия край на стаята. Изслуша, тихо отговори и прибра линка в джоба си. — Поели са я. Екипът се опитва да я стабилизира, за да я вкарат в операционната.

— Операционна? Нуждае се от операция? — попита Вар, а Бени просто остана с поглед, втренчен в нея.

— Нараняванията й са много сериозни и правят всичко по силите си, за да я спасят. В критично състояние е. Трябва да бъдете подготвени.

— Тя няма да умре. Няма да умре. Няма да умре.

Докато изричаше това отново и отново, Бени се тресеше на стола си, а Вар го прегърна през раменете.

— Стига, Бени. Стегни се. Сили е здрава. Силна е. Трябва да отидем при нея — каза той на Ив.

— Нужни са ми показанията и на двама ви. Ще се постарая да стане бързо и ще уредя да ви откарат в болницата веднага щом приключим. Трябва да узная какво се е случило.

— Не знаем. — Бени поклати глава. — Как бихме могли? Беше… Лежеше там, когато влязохме.

— В колко часа дойдохте?

Той отново поклати глава, после закри лицето си с ръце.

— Беше около десет или малко по-рано. Не знам точно — заговори Вар. — Притеснихме се, защото Сил не дойде на работа и не отговаряше на линка и имейла си. Трябваше да дойдем по-рано. Ако бяхме я открили по-рано, може би…

— Не биваше да я оставям да се прибира сама снощи. — Бени прокара пръсти през яркочервените си коси. — Трябваше да я убедя да пренощува при мен.

— В колко часа си тръгна? — попита Ив.

— Не беше късно. Може би към девет, девет и половина. Обсъдихме дали да не отидем да хапнем нещо, или просто да се насвяткаме. Но никой от нас нямаше настроение.

— Отбелязала ли е, че изнася копие от „Фантастикъл“?

— Да. Тази сутрин открихме, че го е взела. Защо се случва това? — попита Бени. — Някой се е опитал да я убие. Някой уби Барт. Защо се случва това?

— Правим всичко възможно да разберем. — Ив погледна Пийбоди, когато влезе, даде й знак. — Изчакайте малко.

Отиде при нея и си даде вид, че я слуша много внимателно.

— Снощи беше страхотен купон — зашепна Пийбоди, изричайки по-силно и отчетливо ключовите думи. — Днес не чувствам краката си, електронният отдел. Но — пробив — напълно си струваше, така се разгорещихме на дансинга, възстановени данни, че сигурно съм свалила цяло кило от задника си.

— Осъзнаваш ли, че си обсебена от собствения си задник? Сега кимни, като че ли току-що съм ти дала наставления, и извади комуникатора си, докато излизаш. Изчакай няколко минути, влез отново и ще ти кимна да останеш до края на разпита.

— Разбрано. — Пийбоди кимна и добави: — Веднага, лейтенант! — А за по-убедително извади комуникатора си, докато излизаше.

— Нещо за Сил? — попита Бени. — Има ли новини?

— Не. Значи за последно сте видели Сил около девет и половина снощи?

Ив погледна Вар за потвърждение.

— Горе-долу.

— Как се чувстваше?

— Как мислите? — Напиращият гняв бе очевиден, когато Бени стисна юмруци върху коленете си. — Беше съсипана. Всички се усещаме така. Достатъчно трудно беше да организира поклонението, да редактира видеоклиповете, да се погрижи за храната. Но поне това й даваше, а и на нас също, нещо смислено, с което да бъдем заети. А сега…

— Бяхме уморени — въздъхна Вар. — Всички просто се прибрахме по домовете си.

— Повървяхте ли заедно?

— Да. Е, повървяхме до Сил, после аз тръгнах към къщи, а Бени — към своя апартамент.

— Забелязахте ли някого да се мотае наоколо? Близо до нейното жилище?

В този момент влезе Пийбоди. Ив я погледна и й кимна.

— Аз изчаках, докато Сил влезе — каза Бени. — Дори си поговорихме още няколко минути. Нямаше да я оставя сама, ако бях забелязал някого да се навърта наблизо. Видях как влезе вътре и чак тогава си тръгнах. Лампата й светеше, когато се качих и погледнах през прозореца си. Уверих се, че се е прибрала благополучно.

— Винаги ли я наглеждаш така?

Бени леко се смути.

— Когато се прибираме по едно и също време, имам навик да поглеждам дали вече си е у дома. Може сама да се грижи за себе си, но така правят хората.

— Видяхте ли се с някого, разговаряхте ли с някого след девет и половина?

— Господи. — Вар потърка очи. — Взех си нещо за ядене, опитах се да погледам телевизия. Не можах да се съсредоточа и влязох в мрежата за няколко часа. В сайтове за игри. Поиграх на „Световно господство“ в турнир. Нали разбирате, с елиминации. Може би до около два часа. Не излязох. Не ми се излизаше.

— А ти, Бени?

— Не съм говорил с никого. Цял ден разговаряхме с хора. Изпратих няколко лични имейла, направих проучвания за два-три проекта. Мисля, че си легнах около полунощ. Нейният прозорец все още светеше. Случайно забелязах. Мислех да й се обадя, да попитам дали иска компания, или просто да си поговорим, но не го направих. Реших, че сигурно предпочита да бъде сама. Трябваше да дойда при нея. — Гласът му отново затрепери. — Просто трябваше да дойда.

— Стига. — Вар сложи ръка на рамото му. — Престани. Не си виновен за нищо. Трябва да бъдем до нея — обърна се той към Ив.

— Почти приключихме. Как влязохте в сградата? В апартамента й?

— Имам чип и кодовете й — обясни Бени. — Аз живея най-близо до нея и когато се наложи да замине някъде за няколко дни, поливам цветята й. Има хубави цветя. Освен това, просто проверявам дали всичко е наред. Сигурността на дома й е важна за Сил.

— И защо, по-точно? — попита Ив. — Защо толкова много държи на сигурността и личното си пространство?

— Не мога…

Бени се спогледа с Вар.

— Давай. Може да помогне.

— Просто майка й и вторият й баща не й даваха да остане сама, непрекъснато я безпокояха. Често претърсваха стаята й, ровеха в нещата й. Даже бяха сложили камера там, за да я шпионират. Сякаш е престъпник. Просто иска личното й пространство да си бъде лично… Това е. Ето защо толкова се разстрои заради обиските. Мисля… — Въздъхна дълбоко. — Мисля, че и аз се разстроих. Знаех как се чувства тя и просто бях бесен.

— Беше ли включена охранителната система, когато дойдохте?

— Да. — Вар потупа Бени по рамото за кураж, после кимна. — Предположихме, че може да е взела приспивателно и просто да спи. Проверихме в спалнята и офиса и накрая надникнахме в холографската зала и я намерихме просната на пода. Веднага се обадих на деветстотин и единайсет.

— И проверихте пулса й?

— Аз го направих. — Бени стисна устни. — Отначало не го усетих, но имаше. Едва се долавяше. Цялата беше в рани и синини. Разкъсана и окървавена. Можете ли да проверите отново как е? За бога…

— Пийбоди, обади се в болницата. Почти сме готови. Охранителната система на холографската зала работеше ли?

Бени се намръщи за миг.

— Не. Не беше заключена. Не мисля, че обикновено я заключва. Аз през повечето време не заключвам своята у дома. Само Барт имаше такъв навик. Супершпионинът Минък — промълви той и стисна очи.

— Добре. В холографското устройство има диск, както ви казах. Можете ли да го извадите?

Бени поклати глава:

— Нямам поредицата кодове.

Погледна Вар.

— И аз ги нямам. Можем да се опитаме да ги отгатнем, но ако сгрешим, ще се самоунищожи.

— Добре. Ще се справим с това.

— В операционната е — съобщи Пийбоди. — Изгледите са, че ще остане там няколко часа.

— Има ли роднини, на които да се обадим? — попита Ив.

— Само майка й. — Вар отегчено прокара ръка по лицето си. — Не са близки, както навярно се досещате, но мисля, че трябва да узнае.

— Ние сме семейството й — разпалено каза Бени. — Ние.

— Ще изпратим полицай да ви откара до болницата. С детектив Пийбоди идваме след малко. — Ив даде указания на униформените, заключи вратата. — Ще изпратим цивилни агенти да държат под око тези двамата.

— Лесно е да проверим алибитата им. Електронният отдел ще потвърди или отхвърли онлайн игрите и имейлите. Ако са съучастници, и двамата добре се прикриват, но това се връзва с теорията на Майра за двама затворници.

— Как си представяш, че е станало, ако са го планирали заедно?

— Изпращат я до дома, точно както казаха, но се качват, убеждават я да се поразвлече с холоигра. Не разбирам защо, при толкова добра шумоизолация на цялото жилище, но холографската зала е още по-надеждно изолирана. И там вниманието й е било отвлечено. Нападат я… или единият напада, другият стои на пост. Оставят я, мислейки я за мъртва, прибират се по домовете си. Тази сутрин се правят на разтревожени, за да могат те да я открият.

— И я намират жива. Защо тогава не са я довършили?

— Часът на смъртта не бива да съвпада с тяхното идване. Първо трябва да помислят, да решат дали да съобщят, да стигнат до болницата. Далас, всеки от двамата би могъл да я довърши там. Ако не я поставим под охрана.

— Не е лоша теория. Провери вероятностите.

— Не ти харесва.

— Не е сред първите пет в списъка ми. — Ив посочи към кутията с енергийна напитка. — Това не беше тук вчера, а се е прибрала чак вечерта.

— Добре. И какво от това?

— Ако е имала компания, защо има отворено питие — само едно, което изглежда недокоснато? Ще проверим в хладилника й и в кошчето за рециклиране, но едва ли ще открием, че снощи са били взети още две кутии. Просто застава до прозореца, решава, че всъщност не й се пие. Направи същото онзи ден, когато им съобщихме за Барт. Взе си питие, отвори го и го остави.

— Твърде разстроена е от поклонението — досети се Пийбоди. — Да, връзва се.

Ив посочи към обувките.

— Какво правиш, когато се прибереш у дома и новите обувки ти убиват?

— Свалям ги.

— Но ако имаш гости, едва ли ще ги оставиш по средата на стаята, точно откъдето се минава. — Ив сви рамене. — И двете неща не означават нищо, но са малки подробности, които ме навеждат на друга мисъл.

— Не е включила охранителната система на холографската зала, така че може да са влезли, докато е играела.

— Откъде са знаели, че ще играе?

— Защото… поне единият от тях е знаел, че е взела диска.

Този път Ив кимна:

— Да, оттук ще тръгнем. Единият от двамата й е дал диска, за да го занесе у дома. Всъщност играта е оръжието на убийството. Убиецът харесва това оръжие.

Отиде до вратата да посрещне оперативната група. Докато им показваше холографската зала и даваше наставления, Пийбоди обмисляше теории.

— Дават й време да се качи горе — заговори Дилия, когато Ив се върна. — Да си почине малко, да зареди играта. Тогава влизат. Вниманието й е погълнато от играта. Останалото следва предишната ми теория.

— Също е възможно. Трябва да провериш всички версии.

— Питам се защо. Защо точно Сил, защо сега? След убийството на Барт с абсолютна сигурност подозренията ни падат върху останалите партньори. Може би се е превърнала в заплаха? Открила е нещо? Задавала е неудобни въпроси?

— Възможно е. Вчера Рурк й каза, че неговите хора разработват подобна игра, с подобна технология, от месеци.

— Било е ужасна новина за тях.

— Да. И сигурно я е споделила с другите. Няма как да не им е казала. Може би някой се е вбесил толкова, че е решил да убие вестоносеца. Това да си остане между нас. Не искам да забърквам Рурк.

— Разбрано.

— Има и други причини тази теория да не е на първо място в списъка ми. Във всяка компютърна игра вземаш решения и всяко от тях води до следващо. Срещаш различни препятствия и противници. Добра стратегия е да създадеш непознат проблем на противника си.

— В тази противникът сме ние. Послужила е като предизвикателство? Пребива я почти до смърт и това е предизвикателство за нас?

— И вдига залога. Да, ще подозираме двамата живи. Не е ли вълнуващо? Особено когато се мислиш за адски умен, много по-добър от другите на терена. А сега? Има един човек по-малко, който го познава толкова добре. Знае кътните му зъби… или така си мисли. Пресметнат риск, но добър ход.

— Ако се събуди, тя ще го идентифицира.

— Да, това е уловката. Работя по въпроса.

Ив отново отиде до вратата, този път за Фийни и Макнаб.

— Холографската. Трябва ми всичко, което можете да изровите. Но преди да започнете, искам да поговорим за план, който се върти в главата ми.

 

 

Сил все още беше в операционната, когато Ив пристигна в болницата.

— Върви да нагледаш партньорите. Прави се, че им съчувстваш, и се опитай да ги накараш да говорят.

Тя издири главната сестра на етажа, показа й значката си.

— Разследвам случая със Сила Алън. Трябва да узная всичко, което знаете или можете да разберете.

— Мога да ви кажа само, че едва успяха да я стабилизират в спешното, за малко да я изпуснат. Има късмет, че доктор Пруит е дежурна днес. Тя е неврохирургът. Нараняванията на главата са най-тежки, но има и други сериозни. Ще остане там доста дълго.

— Шансове?

— Не мога да ви кажа.

— Компетентно мнение?

— Има късмет, че изобщо е оживяла. Изглежда, сякаш е била хвърлена от висока скала.

Ив сграбчи ръката на сестрата, преди да се отдръпне.

— Падане? А не пребиване?

— Не мога да ви кажа. Ако оцелее, сама ще ви обясни.

Намръщи се, когато сестрата забързано се отдалечи. И бръчката между веждите й стана по-дълбока, когато видя Рурк да идва към нея.

— Чух за трагедията. Реших, че не е зле да дойда.

— Партньорите тук ли са?

— Да. Пийбоди е при тях.

— А как се чувстват?

— Шокирани са и изплашени… Както може да се очаква, се подкрепят взаимно, така изглежда.

— Някой от двамата попита ли те за играта, която разработва твоята компания?

— Не. Не мисля, че в момента им е до това.

Ив отмести поглед към чакалнята.

— Поне един от тях се интересува.

— Доколкото разбирам, вярваш, че един от тях е смазал момичето от бой?

— Вече няма никакво съмнение. Единственият въпрос е как да го спипаме. Спечелва малко време, кара ни да се съсредоточим в друга посока, докосва струна в сърцата. Сил е слабото звено във веригата, избухлива, импулсивна. Затова е логично да бъде пожертвана в играта. Тя…

— За бога, Ив, момичето е потрошено, ще бъде истинско чудо, ако се възстанови. А ти стоиш тук и говориш за шибани игри?

Тя го изгледа хладно.

— Очевидно твоята струна е засвирила.

— Може би защото я имам — сопна се той. — Защото не съм толкова обсебен от мисълта да спечеля някаква скапана игра, че да виждам в една млада жена логична жертва. Все още е жива, лейтенант. Не е ваш случай.

— Защо не се върнеш в чакалнята? Всички можете да се държите за ръце. Може би да направите молебен. Върви и се занимавай с това, докато онзи, който я прати в операционната, се подсмихва под мустак. Аз имам по-важни неща за вършене.

Ив се отдалечи, преглъщайки обидата, която изгаряше сърцето й. Не само тялото можеше да бъде смазано, помисли си тя. И не само с юмруци, тръбни ключове и бухалки.

Намери свободна тоалетна, облегна се на стената и си даде минута да се успокои. Чу се с Фийни, осведоми Уитни, консултира се с Майра.

Така се действа, напомни си Ив. Така действа тя. Нямаше полза да успокоява и утешава. Така нямаше да изправи убиеца на Барт пред правосъдието, нито да спаси Сил.

Проклета да е, ако започнеше да се извинява за това, че върши работата си както намери за добре.

Вече поуспокоена, намери друга сестра, показа значката си и уреди да отворят стаята за наблюдение. Застана срещу екрана, отпивайки блудкаво кафе, за да гледа как медицинският екип се бори да възстанови парче по парче потрошената жена.

Дори и да оживее, помисли си Ив, парчетата никога вече нямаше да паснат по същия начин.

Все още тя не била неин случай. Мамка му, ядоса се Ив, отговорността за Сил лежеше върху плещите й още от мига, в който бе паднала на пода.

Погледна назад, когато вратата се отвори, видя Рурк да влиза и отново се загледа в екрана.

— Нямам оправдание — започна той. — Нямах никакво право да изрека онези неща за теб. Не мога да ти опиша колко съжалявам, Ив.

— Забрави.

— Не мога… — Приближи се, застана до нея, но не я докосна. — Все пак се надявам да ми простиш.

— Последните няколко дни са твърде дълги и за двама ни.

— Това не е извинение. Дори не е причина.

— Добре. Кажи ми друга.

— Вчера тя плака на рамото ми. Знаех, че я смяташ за заподозряна, и тайно се питах, дори докато плачеше, дали наистина има пръст в случилото се с Барт. Още повече, доколкото разбрах, сигурно е лежала на пода сама, пребита и окървавена, докато ние бяхме на премиерата и пиехме шампанско.

— Близо си до истината.

— Да. Напълно си права за това и не мога да обясня — дори на себе си, защо е така. Но не мога да намеря оправдание, че ти се сопнах и те нараних, защото знаех как ще се почувстваш.

— Наистина ме нарани.

— Господи! Знаех си. — Той хвана ръцете й, ласкаво ги погали. — Познаваш ме. Ще имаш удоволствието да бъдеш напълно сигурна, че се измъчвам.

— Донякъде беше прав.

— Изобщо не бях.

— Не. Каквото и да мисля аз по въпроса — кимна към екрана тя, — трябва да запазя хладнокръвие. За мен не е някаква скапана игра, но за него е. Необходимо е да разбера как разсъждава той, за да го спра.

— Знам как разсъждаваш ти и колко си загрижена. Мога само да ти кажа отново колко съжалявам.

Погледна го в очите, напрежението я напусна.

— И аз съм казвала неща, които знам, че ще те наранят. Ти си ми прощавал.

— Да, и отново бих ти простил. Без съмнение.

— Добре, да забравим за това. Получаваш голяма черна точка в своята колона.

Той се усмихна, притисна устни към челото й.

— Какъв е резултатът досега?

— В това отношение сме наравно.

— Трябва да провериш. Всъщност мисля, че ти водиш.

— Искаш още една черна точка?

— Не. — Притегли я към себе си, въздъхна, когато тя се отпусна в прегръдката му. — Така е по-добре.

Ив се обърна и заедно се загледаха в екрана.

— Защо е била мишена? — попита Рурк.

— Защото извършителят не смята никого за незаменим, освен себе си. Сега той ще командва парада и никой няма да бъде на крачка пред него, както Барт. Може би е било забавно да приема съболезнования за Барт и вълнуващо да привлече вниманието на ченгетата. Това е част от играта и той трупа точки, като предвижда следващите ходове. — Ив погледна към Рурк. — Така стоят нещата за него.

— Да. Знам. Права си.

— Той е геймър и би се вгледал във фигурите на дъската. Играчи, сценарии, възможности. А Сил? Бясна е, разстроена, понася го по-тежко, поне видимо, от всеки друг. Това я прави най-уязвима. Струва ми се, че е най-близка с персонала. И като привлекателна жена, може би е била най-логичният избор за ново лице на компанията. Той иска това за себе си, жадува го. Такава е природата му. — Ив леко се отдръпна назад. — Имам някои технически въпроси, които може би са неуместни, но… — Замълча, когато на екрана медицинският екип се засуети. — Става нещо. Нещо не е наред.

Рурк даде гласова команда за увеличение и приближаване.

— Кръвното й налягане спада. Погледни монитора. Критично ниско е. Изпускат я.

— По дяволите, трябва да се бори! Иска ли да остане жива или не?

Продължиха да гледат мълчаливо, докато Сил се луташе на границата между живота и смъртта.