Нора Робъртс
Възкръснало минало (26)

26.

Когато се прибра у дома, Ив имаше мъчително главоболие. Бе успяла да посети само три обекта и бе разбрала, че работният ден на строителните бригади приключва доста по-рано от този на полицаите. Не бе попаднала на нищо в сградите, които бе успяла да огледа, но ушите й все още бучаха от тракането на инструменти, гърмящата музика и виковете отекващи в празните или полупразни помещения.

Трябваше да добави към това и досадното убеждаване и умоляване на търговците на едро да й предоставят списъци на клиентите си. Ако никога не й се наложеше отново да посети склад за строителни материали, щеше да умре щастлива.

Искаше да вземе душ, да подремне десет минути и да изпие няколко литра леденостудена вода.

Бе спряла колата си зад тази на Фийни, затова нямаше нужда да проверява кой е в къщата. Навярно двамата с Рурк бяха горе в офиса или компютърната лаборатория, заети с електронните играчки. Предположи, че котаракът е при тях, защото не дойде да я посрещне.

Отказа се от идеята да прекара десет минути със затворени очи. Не би се изтегнала в хоризонтално положение, когато в дома й има друго ченге, особено ако това ченге можеше всеки момент да слезе. Взе компромисно решение да остане под душа десет минути повече, което се оказа добро, защото главоболието понамаля.

Смени некомплектованите дрехи, които бе носила през деня — щеше да запомни, че се наричат така — с тениска и джинси. Хрумна й да походи боса, но в къщата имаше неин колега и би се чувствала като гола, ако не нахлузеше нещо на краката си.

Спря се на обувки за тенис.

Когато се почувства донякъде човешки, Ив се отби в компютърната лаборатория на път за офиса си.

Рурк и Фийни работеха на отделни компютри. Рурк бе запретнал ръкави и вързал косите си отзад, както правеше винаги, когато бе съсредоточен върху сериозен проблем. Ризата с къси ръкави на Фийни изглеждаше сякаш я бе смачкал на топка и запратил към стената няколко пъти, преди да я облече сутринта. Виждаха се костеливите му лакти. Ив се запита защо видът му събужда у нея такава симпатия.

Навярно бе страшно уморена.

Информацията на екрана се сменяше така бързо, че очите й не успяваха да я следят. Мъжете разменяха реплики и въпроси на неразбираем технически език.

— Бихте ли превели на нормален английски?

И двамата хвърлиха погледи през рамо към нея и тя бе изненадана от еднаквите изражения на две лица с толкова различни черти. Компютърни маниаци, сърдити, че бе отвлякла вниманието им.

— Напредваме. — Фийни пъхна ръка в пакетчето захаросани бадеми на бюрото. — Струва си ровенето в миналото.

— Изглеждаш… свежо, лейтенант — отбеляза Рурк.

— Преди малко взех душ. — Ив се приближи и погледна екраните. — Какво е това?

Устните му бавно се разтегнаха в усмивка.

— Ако се опитаме да ти обясним, ще ти се завие свят. Но тук има нещо по-ясно.

Даде й знак да се приближи и на разделения на половини екран се появи снимка на Джудит Крю, а от другата страна — светкавично сменящи се образи.

— Търсиш същото лице?

— Изровихме шофьорска книжка отпреди развода — обясни Фийни. — Сега проверяваме онази, която е използвала, когато я е открил детективът на застрахователната компания. Представяла се е с друго име, имала е различен цвят на косата и е била по-слаба. Компютърът търси евентуални съвпадения. Тръгнали сме от онази година насам.

— На друг компютър сме заредили програмата „Морф“ — продължи Рурк. — Въведохме образа й такъв, какъвто би трябвало да е сега според графичната програма.

— Цивилният тук смята, че ако изображението е близо до реалното, досега трябваше да сме открили съответствие.

— Така е.

Фийни сви рамене и хапна още бадеми.

— На света живеят много хора. Жените от тази възрастова група са доста. Възможно е и да не живее на Земята.

— Както и да е покойница — добави Ив. — Или да е избегнала стандартната процедура за издаване на документи за самоличност. Не е изключено и да се е оттеглила в сламена колиба на някой остров и да плете рогозки.

— Или да си е направила пластична операция.

— Типични деца на съвременността. — Фийни гневно въздъхна. — Нямат никаква вяра.

— А синът?

— Въведохме в „Морф“ и данните, с които разполагаме за него. Имаме няколко попадения. Добавихме нов критерий за отсяване. Твоят герой търси и парите.

Ив рязко отмести поглед от екраните. При внезапното движение главоболието отново се усили.

— Какви пари?

— Продала е къщата в Охайо — напомни й Рурк. — Трябвало е да се устрои на нов адрес, за да й изпратят парите. Свързали са се с нея от банката или агенцията за недвижими имоти, за да извършат превода на името, което е използвала тогава, освен ако не е упълномощила друго лице да ги получи.

— Можеш да се добереш до такава информация? Отпреди толкова време?

— С малко повече упоритост. Била е внимателна. Уредила е чекът да бъде изпратен по електронен път на адвоката й, а после — на друга адвокатска кантора в Тусон.

— Тусон?

— Аризона, скъпа.

— Зная къде се намира Тусон. — Горе-долу. — Как се добра до това?

— Имам си начини.

Ив присви очи, когато Фийни вдигна поглед към тавана.

— С измама, подкуп и един куп нарушения на законите за личната неприкосновеност.

— Това е благодарността, която получавам. Доколкото успях да разбера, останала е в Тусон по-малко от месец в началото на 2003 г. Достатъчно, за да получи чека си и да го депозира в някоя местна банка. Експертното ми мнение е, че е използвала това място и парите за нова смяна на самоличността, а после се е преместила.

— Стесняваме възможностите. Когато постигнем пълно съвпадение, внимателно ще проучим лицата. — Фийни потърка слепоочието си. — Нуждая се от почивка.

— Защо не поплуваш и не пийнеш една бира? — предложи Рурк. — След половин час отново ще проверим докъде сме стигнали.

— Подкрепям този план. Имаш ли нещо за нас, малката?

Никой, освен Фийни, не я наричаше „малката“.

— Ще ви покажа какво открих аз, след като си починеш — отвърна Ив. — Трябва да свърша малко работа в офиса.

— Тогава ще се видим там.

— И аз бих пийнала една бира — отбеляза тя, когато Фийни излезе.

— Ние също заслужаваме почивка.

Рурк плъзна пръст по ръката й, притегли я към устните си и вдъхна от аромата на парфюма й. Този ход й бе познат.

— Не си и помисляй да ме гъделичкаш с нос.

— Твърде късно е. На какво ухаеш цялата?

— Не знам. — Вяло повдигна рамо, за да усети мириса. Най-обикновен сапун. — Намерих го в банята.

Леко дръпна ръката си, но направи грешката да се огледа, в случай че Фийни е наблизо. Рурк се възползва от мига разсеяност, протегна крак пред нейните и я накара да залитне и да падне право в скута му.

— Престани, за бога! — Гласът й прозвуча като гневен, задъхан шепот. Най-големият срам за нея бе някой от колегите й да я завари сгушена в скута на Рурк. Би било по-ужасно дори, отколкото да я види задрямала или боса. — Няма време за това. Фийни ще дойде всеки момент.

— Не виждам никакъв Фийни. — Вече плъзгаше нос по шията към ухото й. — Като цивилен експерт-консултант, имам право на кратък отдих. Реших, че предпочитам друго занимание пред пийването.

По кожата й затанцуваха малки демони на страст.

— Няма да върша щуротии с теб в компютърната лаборатория. Фийни ще се върне.

— Още по-голяма тръпка. Да, да — засмя се той и всмука кожата й на любимото си място под брадичката. — Щуро и извратено. Въпреки че Фийни сигурно подозира, че понякога правим секс, ще си починем другаде.

— Имам работа, Рурк, и… Хей! Долу ръцете!

— Е, добре, долу. — Засмя се, плъзна длани към ханша й и я вдигна от стола. — И аз искам трийсетте си минути — каза той и я понесе към асансьора.

— Както си тръгнал, ще бъдат само пет.

— Обзалагаш ли се?

Ив едва сдържа смеха си и в знак на съпротива пъхна ръка между вратите.

— Не мога да се съблека гола, докато Фийни е в къщата. Смущаващо е. Ако се върне горе и…

— Предполагам, че и той се съблича гол пред госпожа Фийни, иначе малките Фийни не биха се появили на бял свят.

— Господи! — Ръката й затрепери, отпусна се и лицето й пребледня. — Това е просто лудост. Не мога да си представя нещо по-неприлично.

За да я накара да загуби равновесие, отмести едната си ръка и натисна бутона за спалнята, вместо да даде гласова команда.

— Говори каквото искаш. По-силен съм от теб и не можеш да ме отблъснеш.

— Не разчитай на това.

— Помниш ли първия път, когато се любихме?

Устните му докоснаха нейните, докато изричаше тези думи, и нежно ги потъркаха.

— Имам смътни спомени.

— Бяхме в асансьора, както сега, и не можехме да се наситим един на друг. Бях луд по теб, желаех те по-силно, отколкото всяка глътка въздух. Все още е така. — Целувката стана по-дълбока, когато вратите на асансьора се отвориха. — Никога няма да се промени.

— И аз не искам да се променя. — Ив зарови пръсти в косите му, свали ластика и меките му черни къдрици се разпиляха върху ръцете й. — Неотразим си. — Притисна устни към врата му. — Но не толкова, че да го направя с теб при отворена врата. Фийни може да влезе, нали разбираш, случайно. Не мога да се съсредоточа.

— Ще се справим с този проблем. — Отнесе я, с крака, увити около кръста му, и ръце, обгърнали врата му, до вратата и докато устните и оставяха горещи следи по кожата му, затвори и заключи. — По-добре ли е?

— Не съм сигурна. Може би трябва да ми припомниш как беше първия път.

— Ако не ми изневерява паметта, горе-долу така.

Завъртя я и я притисна с тялото си към стената. И устните му трескаво се сляха с нейните. Сякаш бе раздвоена. Беше едновременно предишната Ив и онази нейна същност, която той й бе разкрил.

Можеше да бъде себе си и да знае, че я разбира. Можеше да бъде и това, което бе станала, и да чувства колко много означава за него. Влечението им един към друг не отслабваше — въпреки всички промени и всички разкрития.

Позволи му да отприщи страстта си и се предаде на силата му. Желанието напираше у нея, докато притискаше тялото му е треперещи пръсти, устните им жадно се впиваха едни в други и двамата бавно се придвижваха към леглото.

Препънаха се в подиума и избухнаха в смях.

— И тогава бяхме така припрени.

Политнаха към леглото с преплетени ръце и крака, претърколиха се и започнаха да се борят с дрехите, жадни за допира на гола плът. Онзи първи път бе тъмно. Отчаяно бяха плъзгали ръце в мрака, а сега през прозорците нахлуваше светлина, както и през стъкления покрив над леглото, но неутолимата жажда бе същата.

Измъчваше я като незарастваща рана.

И тогава бе така ненаситна. От нея бяха заструили горещи вълни, които го бяха погълнали и накарали да се понесе с нея към миговете на блаженство.

Но бе искал повече. Още тогава бе копнял тези мигове да продължат по-дълго. Сграбчи ръцете й, вдигна ги над главата й и тя се изви, притискайки най-горещата точка на тялото си към него, докато пулсът му започна да отеква като удари на тимпани.

— В мен. — Погледът й се премрежи. — Искам да те почувствам в себе си. Час по-скоро.

— Почакай.

Осъзнал какво ще последва неизбежно, накъде ще поемат заедно, бе на косъм да се предаде на порива. Обхвана китките й с една ръка. Ако го докоснеше сега, този тънък косъм щеше да се скъса.

Но той можеше да я докосва. Копнееше да чувства допира й, да я гледа, да долавя сладостния й трепет. Кожата й бе влажна, когато прокара свободната си ръка по нея. Устните й се помръднаха от сподавен стон, а после от гърлото й се изтръгна дрезгав вик, докато ловките му пръсти навлизаха в плътта й.

Загледа се в премрежените й очи, долови учестения пулс в китките й и въздухът затрептя от звука, подобен на ридание, който тя издаде, преди да се отпусне, сякаш бе от восък и започваше да се топи.

„Още — бе единствената му мисъл. Устните му нетърпеливо обхождаха тялото й. — Още, и още, и още“.

След миг ръцете й бяха свободни, бедрата й го притискаха, а той изпълняваше отчаяното й желание да го почувства в себе си.

С онази част от ума, която все още бе в състояние да разсъждава, тя осъзна, че се носи натам, накъдето я бе карал да полети толкова пъти. Някъде отвъд разумния цивилизован свят, където имаше само усещания и несекващи копнежи. Искаше да бъдат заедно там, където нищо не бе подвластно на разума и блаженството изпълваше и тялото, и съзнанието.

Потръпна, готова за онзи последен скок, и затаи дъх, сякаш от болка. Обви крака около него, напълно безпомощна.

— Сега — промълви тя и го накара да полети с нея.

 

 

Протегна се под него и раздвижи пръстите на краката си. Чувстваше се щастлива.

— Е — звучно го шляпна отзад, — почивката свърши.

— Господи! О, господи.

— Вече получи трийсетте си минути.

— Сигурен съм, че грешиш. Полагат ми се още пет-шест. И да не ми ги даваш, ще си ги взема.

— Долу ръцете.

Шляпна го още веднъж, а после леко го ощипа. Но той не помръдна и се наложи грубо да го побутне с коляно.

— Мамка му! — Това го накара да се раздвижи. — Пази ценния атрибут.

— Ти го пази. Аз вече го използвах. — Хитро се отдръпна, за да не му даде възможност да отвърне на закачката. Стъпи на земята, изправи се на пръсти и най-сетне застана стабилно на крака. — Господи, заредена съм с енергия.

Той остана изтегнат по гръб и я огледа от главата до петите. Висока, стройна и гола, със загрята от страстното изживяване кожа.

— Личи си.

— Боже мой. По дяволите! — Ив се втурна към дрехите. — Фийни ще се досети. Ще трябва да избягваме да се гледаме и да се държим, сякаш нищо не е било, въпреки че е очевидно какво сме правили. Проклятие!

Рурк се заливаше от смях, докато тя тичаше с купа дрехи в ръце към банята.

 

 

Фийни бе влязъл в офиса преди нея и когато го видя, Ив потръпна. Забърза към бюрото си да зареди файловете.

— Къде беше?

— А… трябваше да свърша това-онова.

— Мислех, че ще…

Не довърши и издаде познат звук на смущение и изненада. Ив почувства, че страните й поруменяват, и втренчи поглед в компютъра, като че ли очакваше той да скочи от бюрото и да я сграбчи за гърлото.

— Ще… — Гласът му прозвуча леко дрезгаво. Без да се обърне към него, усети как погледът му блуждае из стаята. — Ще донеса кафе.

— Добре. Чудесно.

Докато стъпките му заглъхваха, тя потърка лицето си.

— Имам чувството, че е изписано на челото ми. „Току-що й е излязъл късметът“. — Подреди дисковете си и снимките на таблото и стрелна Рурк с поглед, щом влезе. — Не ме зяпай така — просъска тя.

— Как?

— Знаеш как. Престани!

Спокоен и развеселен, той седна на ръба на бюрото й. Когато се върна в офиса, Фийни забеляза чезнещата й руменина. Шумно прочисти гърлото си и сложи втората чаша кафе, която носеше, пред нея.

— За теб няма — каза той на Рурк.

— Няма проблем. Точно сега не искам. Поплува ли?

— Да, доста. — Приглади все още влажните си прошарени коси. — Хареса ми.

Обърна се и се загледа в таблото.

„И двамата са страхотни“, помисли си Рурк. Две ченгета, които се бяха сблъсквали с психопати и газили в кръв, а когато ставаше дума за секс, бяха срамежливи като девици на оргия.

— Ще ви осведомя какво ново открих днес — започна Ив. — После ще поработя върху своите изходни точки, докато вие довършите това, с което сте се заловили. Виждате ли тази, скица на таблото и екрана? — Взе лазерната показалка и я насочи към екрана на стената. — Детектив Янси направи опит за приблизително точен портрет по описание, но не смята, че е достатъчно ясен, за да го разпространим чрез медиите. Все пак в общи линии дава представа. Поне за цвета на кожата и основните черти.

— На колко години е? — попита Фийни. — Около трийсетте?

— Да. Дори ако синът на Крю е похарчил цяло състояние за пластични операции, не мисля, че шейсетгодишен мъж би изглеждал толкова млад. Свидетелката нито веднъж не е предположила, че може да е над четирийсет. Предлагам да потърсим роднина, млад приятел или протеже. Трябва да проследим връзката. Това е най-логичната версия, като се има предвид начинът на действие и профилът.

— Да, но разширява кръга, вместо да го стеснява — изтъкна Фийни.

Ив му съобщи за откритието, направено в лабораторията, и резултата от огледите, които бе направила, опитвайки се да намери мястото, където бе убита Тина Коб.

— Тази следа е единствената, която е оставил. Когато разберем откъде е, ще бъдем по-близо до идентифицирането на това нищожество. Избрал е място, което познава. Знаел е, че може да проникне безпрепятствено, да действа необезпокояван и да разчисти така, че никой да не заподозре, че там е извършено престъпление.

— Да — кимна Фийни в знак на съгласие. — Пролял е доста кръв и после я е почистил, иначе не би останала незабелязана. Строителната бригада нямаше да продължи работата си при толкова кръв на обекта.

— Това означава, че е разполагал с достатъчно време. Отново необезпокояван. Със сигурност е карал „Транспо“, знаел е къде има удобно място да захвърли трупа и е имал достъп до запалителни вещества.

— Може би там не е бил опакован — предположи Фийни. — Защо да си прави труда?

— Излишна загуба на време — съгласи се Ив. — Канел се е да изгори тялото и да заличи всички следи от себе си. Поне така се е надявал. Защо да се старае да не оставя улики? Достатъчно е било да почисти добре. Особено ако е посещавал мястото и друг път — по законни поводи.

— Възможно е да е собственик на имота, да работи или живее там.

— Може би е строителен предприемач или инспектор — намеси се Рурк. — Въпреки че, ако е такъв, не би бил толкова глупав да забрави за огнеустойчивия материал.

— Намери ли цялата информация, която поисках от теб, за имотите в строеж или ремонт в района? Онова, което ми изпрати, пълният списък ли е?

— Да. Но не включва онези, за които е платено под масата. Дребни ремонти — обясни той. — На частни къщи и апартаменти, където собственикът решава да поработи сам или наема майстор, съгласен да заобиколи разрешителните и таксите и да получи пари на ръка.

Ив си представи картата на разследването си, набраздена от пътища, водещи до задънена улица или въртене в кръг.

— Ще премина към незаконните сделки, когато изчерпим законните. В тази връзка, нали понякога на строежите се използва бензин?

— За транспорта и някои от машините — кимна Рурк. — Тъй като е неудобно да се превозва от бензиностанции извън града, някои го складират на самия строеж или някъде наблизо. За това също се плаща такса.

— Ето още една нишка за проследяване.

— Бюрократите от Службата за разрешителни и лицензи ще стъжнят живота ти — предупреди я Фийни.

— Ще се справя.

— За да ги накараш да съдействат, ще ти трябва заповед и куп други документи. Ако имаш късмет да откриеш съответствие, ще си струва — замислено отбеляза Фийни и потърка носа си. — Но ще нагазиш в голямо блато, без да знаеш какъв ще бъде изходът. Мога да отложа отпуската си с няколко дни, докато свършим с това.

— Отпуска? — Ив смръщи вежди срещу него, когато си спомни, че се готви да замине на почивка. — Мамка му! Забравих. Кога тръгваш?

— Ще бъда на работа още два дни, но мога да направя малка промяна.

Изкуши се да го помоли, но размисли и тежко въздъхна.

— Да, направи я — и жена ти ще изяде черните дробове и на двама ни за закуска. Сурови.

— Омъжена е за ченге. Свикнала е.

Но не изглеждаше напълно убеден в думите си.

— Сигурно вече е опаковала багажа.

Усмивката му издаде раздразнение.

— Опаковала го е още преди седмица.

— Е, не искам да си навлека гнева й. Освен това, вече ти отнех доста време. Ще се справим и без теб по-нататък.

Фийни отново застана срещу таблото, както и тя.

— Не обичам да оставям недовършена работа.

— Мога да разчитам на Макнаб и на този тук. — Ив посочи към Рурк. — Ако не успеем да разнищим случая, преди да тръгнеш, ще те държим в течение, макар и от разстояние. Ще ми отделиш ли още два часа тази вечер?

— Няма проблем. Слушай, какво ще кажеш отново да се опитам да направя някаква магия?

— Давай. Дано успея да измоля заповед. Утрешното съвещание ще бъде тук, в осем. Устройва ли те?

— Да, стига да предвиждаш и закуска.

— И аз ще участвам при същото условие — каза Рурк и изчака да остане насаме с Ив. — Мога да ти спестя разправиите с бюрокрацията. С няколко машинации на нерегистрирания компютър ще ти набавя всички разрешителни.

Тя пъхна ръце в джобовете си, плъзна поглед по материалите на таблото и го задържа върху лицата на жертвите. Нерегистрираната техника на Рурк би засенчила дори „Компю-Гард“. Никой нямаше да разбере, че е проникнал с ловките си пръсти в секретни сфери и е извлякъл информация.

— Не бих прибягнала до това само за да си спестя малко време и доста усложнения. Ганън е на сигурно място. Доколкото знам, тя е единствената пряко застрашена от убиеца. Ще се придържам към законните средства.

Рурк застана зад нея и обхвана раменете й, докато и двамата се взираха в образите на Джейкъбс и Коб, преди и след смъртта им.

— Дори и да нарушиш правилата, Ив, няма да го направиш заради себе си.

— Не бива да работя за себе си. Или за собствено удовлетворение.

— Ако не го правеше и заради себе си, поне донякъде, нямаше да можеш да се сблъскваш с това ден след ден и да не си безразлична. А ако не беше ти, кой би се борил за хора като Андреа Джейкъбс и Тина Коб?

— Някое друго ченге — отвърна тя.

— Няма друг като теб. — Рурк докосна темето й с устни. — Никой не разбира жертвите и онези, които са ги превърнали в жертви, така, както ти. Прозрях това, опознах те и станах честен човек, нали?

Ив се обърна и го погледна право в очите.

— Дължиш го единствено на себе си.

Знаеше, че той мисли за майка си, за това, което бе узнал съвсем наскоро, и страда. Не можеше да се застъпи за мъртвите близки на Рурк така, както за непознати. Не можеше да му помогне да получи справедливо възмездие за жената, за чието съществуване доскоро не бе и подозирал. Беше го обичала и бе загинала от ръката на собствения му баща.

— Ако можех да върна времето назад — бавно каза тя, — с цената на всичко бих го накарала да си плати за стореното. Иска ми се да можех да се боря за нея. За теб.

— Не можем да променим миналото, нали? Нито за майка ми, нито за нас. Ако можехме, единственият човек на света, на когото бих се доверил, си ти. Само ти би успяла да ме накараш да си трая и да оставя всичко в ръцете на правосъдието. — Проследи волевата й брадичка с пръст. — Затова, лейтенант, ако направиш малко отклонение, трябва да знаеш, че на онези, които разчитат на теб, не им пука за правилата.

— Може би. Но на мен ми пука. Върви да помогнеш на Фийни. Намерете ми нещо, което ще допринесе онзи злодей да си получи заслуженото.

Когато Рурк излезе и я остави сама, забравила за кафето си, Ив втренчи поглед в таблото със снимките. Видя себе си във всяка от жертвите. В Андреа Джейкъбс, посечена и изоставена. В Тина Коб, лишена от собствената си самоличност и захвърлена.

Тя беше преодоляла всичко това. То бе изградило характера й. „Не, човек не може да промени миналото — помисли си тя. — Но може да извлече полза от него“.