Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode(2007)

Издание:

Ран Босилек. Гарван грачи

Весели приказки и разкази

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Библиотека „Ян Бибиян“

Хумор • Приключения • Забавно четиво

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.

Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.

Подписана за печат на 15. X. 1972 година.

Излязла от печат на 25. II. 1973 година.

Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.

Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.

Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

София, 1973

История

  1. —Добавяне

Дана ерещна Патарана. Позасмя се и подхвана:

— Гано, Гано, Патарано! Стая патка ли остана? Тая сутрин пет откара, а сега една докарваш? А тя толкоз, слабокрака, че автомобила ще чака да се върне с тебе в къщи. Татко ти ще се намръщи и ще викне: „Казвай, дъще, патките къде си дяна, че най-слабата остана?“ Що ще кажеш, Патарано? Татка си ти как ще смаеш?

— Ела с мене, да узнаеш! И стигнаха те във къщи.

Татко й се понамръщи. От вратата я подхвана:

— И туй било патарана? С една патка ли остана?

— С една, татко, други няма. И таз щяха да отнемат. Но ти недей ми се кара!

— Тая сутрин пет откара. Казвай, другите де дяна, че най-слабата остана?

Гана патката прегърна и на татка си отвърна:

— Само тази патка върнах. Другите, защо да лъжа, успях всички да омъжа…

Дана на ума си рече:

„Макар да е патарана, ала умна е хитрана. Виж как почва отдалече!“

Но бащата я попита:

— Е, добре ли ги омъжи, моя щерко дяволита?

— Много добре, мили татко. Нареди се всичко гладко. Задомих ги, както трябва. Първата — за мелничар, малко гърбав, малко стар, ала има цял хамбар кукурузени зърна. Друга стана пък жена на Лисанчо от гората. Вечер с него по луната ще излиза на разходка. Третата пък, мила, кротка, задомих за Котарака. Три години как я чака. Той красив е и е умен и за трима сладкодумен. А четвъртата е вече нависоко, надалече, литна със един Орел, много млад и много смел. Петата назад си връщам, да ми е другарка в къщи. Аз нали съм ти едничка — ще ми е като сестричка. Ох, на кака, пати, пати! Радвай ни се и ти, тате!

— Хитроумна патарана! — рече си засмяна Дана. — Как умее да приказва!

А бащата се усмихна, благодушно проговори:

— Харно си ги настанила. Тупаница ти се пада. Ала няма що да сторя. Ти едничка си на татка. И си умна, и си сладка!

Край
Читателите на „Хитроумна Патарана“ са прочели и: