Здравко Попов
Лабиринти (5)

Епилог

— Хубаво е станало — усмихна се Глобовски и опипа стола си, с форма на много елегантно ръкописно „Л“ — Кафе ли ще пием?

— Не, разбира се — отвърна Каров. — Предлагам коктейл „Лента“, специалитет по името на заведението. Ще опитате ли?

— Два пъти „Лента“, нали? — поклони се човекът в черен фрак.

— О! Другарю управител! — потупа го по рамото Каров. — Точно така, два пъти „Лента“.

— Как сте с клиентелата? — попита Глобовски.

— Претъпкано е до последния завой — въздъхна човекът във фрак. — Това местенце тук крия за свои хора, като Каров…

— Така и подозирах — засмя се последният. — Благодаря.

— Е, нищо, нали аз пък дължа на вас мястото си тук, в края на краищата!

— Моля, не само на мен. Наполовина го дължите и на другаря професор, запознайте се…

— А как върви хотелът? — попита Глобовски.

— „Зайчето“ ли! Благодаря, премного добре! За половин година е предплатено. Чуждестранни групи, разбира се. Но от друга страна пък са малко и главоболията — по цяла нощ търсят стаите си и заспиват сутринта.

— А някои може би остават и по коридорите, та правите икономии на бельото! — засмя се Каров.

— А, не. То си има електронен указател и максимум за двадесет минути всеки може да бъде пред вратата си, но никой не иска да чуе за такова нещо. Всеки опитва находчивостта си… Всъщност там е къде по-лесно! Тук сме принудени да допускаме за персонала извинено закъснение за работа от четиридесет минути. Поради спецификата на обекта, за ориентиране. Имам черно на бяло заповед за това нещо, с валидност една година! Докато свикнат…

— Джемов идва ли все още насам, да ви безпокои? — някак неестествено попита Каров.

— Професорът ли? Абе, този човек от една седмица насам изчезна, слава богу. Иначе, всеки ден играехме на криеница тук. Като някакъв дявол е, познава лабиринта като антрето си вкъщи, предполагам, и не можеш да го объркаш никога! Последния път ми заповядаше, едва ли не, да му ставам свидетел на някакво дело, пак за този лабиринт…

— Дело за оспорване авторските ми права върху комплекса. Началната идея за лабиринтите, независимо за какво се отнасяла тя, била негова — изговори нервно Каров.

— Ами! — дръпна се човекът във фрак. — Че нали щяха да събарят тези постройки като неоправдани, когато вие предложихте идеята за трансформирането им в туристически комплекс!

— Е, дадох я, но… Джемов си е Джемов.

— Не точно същият — каза тежко Глобовски. — Анамнезата му е подписана от осемчленна комисия.

— Казват, че го изкарали луд! — сниши глас човекът.

— За това говорим. Параноя в маниакална фаза.

— О!…

— Коктейлите, моля? — смигна Каров.

— Пристигат! — поклони се отново човекът във фрак и се изгуби.

— Интересно, че беше световен авторитет тъкмо в тази област — каза след това Каров. — И да не е знаел за себе си…

— Това би било най-невероятното — отвърна мрачно Глобовски.