Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Здравко Попов. Акорди извън клавиатурата
Издателство: „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1974 година
История
- —Добавяне
— Няма нищо страшно — каза приятелят ми, след като прегледа много старателно радиограмофона. — Блокирал е дискът. В неделя ще мина, за да го оправя.
Не зная какво на този свят може да бъде по-скъпоценно от истинския, безкористен приятел. Моят приятел е такъв. Тих, някак замечтан, всякога готов да пренебрегне личните си неща, за да услужи.
— Ти можеш да не ставаш — чух го да шепти над мен към шест без четвърт в уговорената неделя. — Аз малко подраних, за да прегледам всичко както трябва…
Към девет и половина той ме събуди отново.
— Сега можеш да ставаш.
Станах, сложих плоча и поставих мембраната. Тя тутакси отхвръкна встрани, като че плочата бе произведена от някаква антиматерия:
— Разбирам — каза приятелят ми. — Става така, защото дискът се движи обратно. В този случай мембраната може да се насочва от центъра към периферията…
— Ще слушам мелодии отзад-напред, така ли?
— Я виж ти! — трепна приятелят ми. — Всъщност, така излиза! Само че, ти никак не трябва да се безпокоиш, до другата неделя ще помисля как да оправим и това.
Другата неделя се събудих към десет часа.
— Тъкмо приключвам — прошепна приятелят ми. — Дискът се движи правилно. Наложи се да приспособя клавиша за средни вълни…
Станах, натиснах клавиша за средни вълни, дискът се завъртя в редовната си посока, а заедно с мелодията „Хей Джуд“ в ушите ми се завъртя и някаква радио-беседа върху диабета.
— Ще трябва да слушам едновременно с плочата и емисиите на средни вълни, така ли?
— Я виж ти! — трепна някак замечтано приятелят ми. — Всъщност, така излиза! Освен, да помисля до другата неделя как да оправим и това, нали?
Кимнах утвърдително с глава.
— Е? — надигнах се от леглото следващата неделя.
— Работи — отговори някак замечтано приятелят ми.
— В коя посока?
— В която трябва да работи!
— Какво трябва да натискам?
— Клавиша за грамофон, както си е редно.
— Значи, всичко е оправено, слава богу.
— Да. Само че дискът се върти със 165 оборота.
— Че това не е фреза… Такива обороти грамофоните нямат!
— Върху това мисля — каза някак самовглъбено приятелят ми. — Впрочем, другата неделя ще дойда да видя тази работа…
Кимнах утвърдително с глава.