Колийн Маккълоу
Сага за Австралия (8)

От авторката

Това не е краят на сагата за Ричард Морган — тепърва му предстои дълъг живот, изпъстрен с много перипетии, премеждия и съдбовни обрати. Надявам се да продължа разказа за него.

Войната за независимост в Америка хвърля в смут Европа и обърква живота там така, както малцина са очаквали. Оттогава всички сме единодушни, че конституцията на една нация въплъщава нейните закони, дотогава обаче на никого и през ум не му е минавало, че един народ изобщо може да съществува без монарх на върха на социалната пирамида, и се е смятало, че хората от ниските и средните етажи на обществото не могат да имат еднакви права с богатите и високопоставените.

Сред по-неизвестните последици от независимостта на американски те щати е създаването на британската колония Нов Южен Уелс — горе-долу по същото време преселниците се установяват и на остров Норфолк. Съвременните историци далеч не са единодушни в мнението си защо Британската корона е решила да превърне в колония един почти непознат квадрант върху земното кълбо с неизследвани геофизически особености. Според някои специалисти в тази област експедицията до Нов Южен Уелс е замислена и осъществена с една-едничка цел: да се намери място, където да се изселват безпомощните жертви на най-жестоката в Западна Европа наказателна правна система. Други обаче отстояват становището, че за експедицията са натежали и по-възвишени идеали и философия.

Не претендирам, че съм достатъчно начетена, за да внеса яснота в този спор. Твърдя само, че след като става невъзможно престъпниците с влязла в сила присъда да се изселват за принудителен труд в тринайсетте американски колонии, Британската коронарен дава сметка, че трябва да намери място, на което да ги извозва и което да е от отделено от Англия най-малкото с един океан. Точно тогава избухва Френската революция. Не само в Ирландия, но и в Шотландия и Уелс се надига все по-голямо недоволство и това подклажда допълнително желанието експериментът със затворниците на другия край на света да успее. Историята на първите десетилетия от съществуването на Нов Южен Уелс и остров Норфолк не потвърждава заселилите се там да са се радвали на благополучие и дори да са произвеждали достатъчно, за да се изхранват без външна помощ, тя обаче предлага множество доказателства, че дори и Британската корона да се е ръководела от по-възвишени идеали и философия, мястото наистина е било изключително подходящо за заточението на каторжници, размирници, политикани и несретници — там те, общо взето, са могли да преживяват, без да представляват опасност за родината.

Лично за мен най-любопитната страна в това велико преселение е характерът на тези опитни животинчета — каторжниците, и блажената вяра на Британската корона, че единственото, което трябва да направи, е просто да го направи. Успехът на този експеримент се дължи в най-голяма степен именно на характера на тези хора — каторжниците. Затова и предпочетох да напиша роман за зараждането на онова, което след време (през 1901 година) ще се превърне в Австралийски съюз, така, както са го видели каторжниците.

Защо тези хора са били осъдени? Какви престъпления са извършили? Как е работело английското правосъдие? Какви права са имали обвинените в углавно престъпление? От каква среда са произлизали? Разбирали ли са се помежду си? Какво е крепяло духа им, след като са били откарани в едно напълно непознато място, което далеч не е било райско кътче? Защо, след като е изтекъл срокът на присъдите им и те са скътали достатъчно пари, за да се върнат в „родината“, сравнително малко от тях са се прибрали в Англия? Какво им е помагало да не се прекършат духом? Как са понасяли жестокия, бездушен наказателен режим от онова време? И какво толкова са му харесали на това напълно непознато, сиво място?

Втората част на романа е посветена не толкова на Нов Южен Уелс, колкото на остров Норфолк. Тази педя земя насред Тихия океан си има своя богата, многообразна история.

Английската корона прави три последователни опита да я колонизира, първите два от които, известни като Първото и Второто заселване, са неуспешни и островът е обезлюден. Стане ли дума за необяснима жестокост, повечето хора се сещат за ужасното Второ заселване (1825–1855); през Първото (1788–1813) също има изстъпления, но заселниците живеят много по-спокойно.

Третото заселване също представлява опит за масово заточение. През 1856 година потомците на хората, вдигнали бунт на кораба „Дар“, и техните жени — таитянки, са изселени всички вкупом от остров Питкерн и са преместени на по-големия и плодороден остров Норфолк, който да им стане нова родина. След време някои от изселените се завръщат на Питкерн, където техните потомци живеят и до ден-днешен.

Така нареченото Трето заселване се увенчава с успех — според мен, защото питкернци са островитяни в истинския смисъл на думата. Умеят да се оправят и на земя с мъничка площ, изискваща съвсем друг начин на живот и управление, отколкото големите държави. През 1979 година остров Норфолк получава ограничено самоуправление, въпреки това и досега е подчинен на волята на далечната метрополия. До 1914 година влиза в териториите, владение на Британската корона, същата година обаче минава на подчинение на Австралийския съюз; различните австралийски правителства и техните назначавани, а не избирани от народа наместници проявяват същата арогантност и неразбиране към по-особената природа и потребности на остров Норфолк и жителите му, както и техните предходници от Великобритания. Затова и човек се пита какво ли Австралия, самата тя векове наред жертва на колониализма, е научила за това явление: хората, населяващи подчинените й територии в Индийския океан, страдат още повече и от жителите на остров Норфолк.

Източниците, от които бихме могли да черпим сведения, са твърде богати, но често пъти (както в случая с обществения архив в Кю, Лондон) поради непростим недостиг на средства са в окаяно състояние и им липсва систематизация. Както и при написването на римската сага, съм склонна да се осланям в много по-голяма степен на първоизточниците, отколкото на съвременните трактати и научни трудове. Всеки, заел се да изследва и изучава един или друг исторически период, задължително трябва да се върне към първоизточниците, ако иска да си състави мнение и представа.

Не съм включила библиография по простата причина, че тя ще се разпростре върху много страници и ще се състои не само от книги, но и от документи. Но който проявява интерес и иска да получи такава библиография, нека ми пише чрез издателите.

Длъжна съм да благодаря на доста хора за предоставената помощ и сведения.

На първо място сред тях е доведената ми дъщеря Мелинда, която се вдигна и отиде чак в Кю, Бристъл, Глостър, Портсмут и други селища в Англия, а също прерови историческите архиви в Сидни, Канбера и Хобарт. Материалите, с които се върна, се оказаха неоценими.

Трябва да благодаря и на певицата и актрисата Хелън Реди, друга от многото праправнуци на Ричард Морган. Тя хвърли огромни усилия, за да проследи пътя на Ричард Морган, и накрая ми предостави невероятни документи.

И на последно, но не и по значение, място, моите благодарности на господин Лес Браун, който познава както никой друг историята на остров Норфолк, независимо кое точно заселване ви интересува. Лес е един невъзпят герой на историята, но ето че аз го възхвалявам на всеослушание, та да чуят всички.