Хари Харисън
Свят на смъртта I (20)

20.

— Почвай сега от самото начало — каза Кърк. — И нищо не пропускай.

— Едва ли мога да добавя нещо повече към неоспоримите факти. Видях животните, разбрах посланието. Дори експериментирах с някои от тях и те реагираха на мислените ми заповеди. Сега задачата ми е да се добера до източника на заповедите, който поддържа тази война. Ще ти кажа нещо, което никога не съм споменавал. В хазарта не само ми върви, но и притежавам достатъчно псионни способности, за да мога да променям случайността в моя полза. Тъй като това е една доста непостоянна дарба, аз съм се постарал да я усъвършенствам по разбираеми причини. През последните десет години успях да премина през всичките центрове, които се занимават с изследване на пси. Смайващо е колко малко се знае за тази сила в сравнение с останалите клонове на науката. Съществуващите качества пси могат да се усъвършенстват чрез практиката, а освен това са конструирани и машини, които действат като псионни усилватели. При правилна употреба една от тях представлява много качествен дирекционен индикатор.

— И ти искаш да конструираш такава машина?

— Точно така. Да я конструирам и да я изнеса с кораба извън града. Един толкова силен сигнал, който от векове поддържа това състояние на война, непременно ще може да се проследи. Аз ще стигна до източника, ще се свържа със съществата, които го изпращат, и ще се помъча да разбера причините. Предполагам, че ще приемете всяко едно разумно предложение, което би сложило край на тази война.

— Стига да е разумно — студено му отвърна Кърк. — Колко време ще ти трябва да построиш тази машина?

— Само няколко дни, ако имате всички части тук.

— Действай тогава. Аз ще отменя насрочения за днес полет и ще задържа кораба тук, готов за старт. Когато свършиш с машината, искам да проследиш сигнала и да ми докладваш.

— Дадено — каза Джейсън и стана. — Веднага, щом огледат дупката на гърба ми, ще направя списък на необходимите неща.

Към Джейсън беше прикачен един навъсен, необщителен човек на име Скоп, който му служеше едновременно и за водач, и за пазач. Той се отнасяше много сериозно към задълженията си и Джейсън съвсем скоро разбра, че е затворник в отпуск. Кърк бе приел хипотезата му, но нямаше никаква гаранция, че й е повярвал. Само една негова дума и пазачът би могъл да се превърне в палач.

Изведнъж го обзе смразяващо предчувствие, че накрая ще стане точно така. Независимо дали Кърк приемаше, или не приемаше хипотезата му, той не можеше да си позволи да рискува. Докато съществуваше и най-слабото подозрение, че Джейсън се е свързал с груберите, нямаше да го оставят да си тръгне жив от тази планета. Горските обитатели се лъжеха, ако си въобразяваха, че един толкова прозрачен замисъл може да бъде осъществен. Или пък просто бяха заложили на нищожната вероятност за успех. Те едва ли имаха какво да губят от цялата работа.

Джейсън се зае със списъка на нещата, които щяха да му трябват за детектора за псионната посока, но през половината от времето умът му бе другаде. Мислите му се въртяха тежко в кръг и търсеха несъществуващ изход. Той бе отишъл твърде далеч, за да може да си тръгне безпрепятствено. Кърк щеше да се погрижи за това. Ако не намереше начин да прекрати войната и да разреши проблема на груберите, той си оставаше на Пиръс за цял живот. Което изобщо нямаше да е толкова дълго.

Щом приготви списъка, той се обади в „Снабдяване“. С изключение на някои неща — а те можеха да бъдат заменени, — всичко останало, от което имаше нужда, бе налице и щеше да му бъде изпратено. Скоп като че потъна в сън на стола си, а Джейсън, подпрял с ръка главата си, за да противодейства на натиска на притеглянето, се зае с работния чертеж на машината.

Изведнъж обаче вдигна поглед, тъй като усети, че наоколо цари тишина. Но нали все пак чуваше машините в сградата и гласове вън в коридора. Тогава каква бе тази тишина…?

Тишина в съзнанието. Откакто се завърна в града, бе толкова претрупан с работа, че не бе забелязал пълното отсъствие на каквото и да било усещане за пси. Липсваше постоянният прилив от реакциите на животните, както и смътно доловимото присъствие на собствените му психо-кинетични способности. Изведнъж му дойде на ум, че в града винаги е било така.

Джейсън се опита да слуша с подсъзнанието си… и се отказа почти преди още да е започнал. В момента, в който се настрои, той почувства около себе си непрекъснат мисловен натиск. Все едно че се намираше в плавателен съд на дъното на океана, положил ръка на вратата, отделяща го от страхотното налягане. Дори и през затворената врата се усещаше натискът, стихията, която напираше, готова да го размаже. Точно така се получаваше и със силата пси в града. Беззвучните, изпълнени с ненавист викове на Пиръс мигновено щяха да унищожат всяко съзнание, което се отвореше за тях. Някаква функция на мозъка обаче му послужи за прекъсвач на псионната верига и я изключи, преди тя да успее да взриви съзнанието му напълно. И краткотрайният допир с нея му стигаше да поддържа спомена за неудържимия й напор… както и да подхранва постоянните му кошмари.

Това състояние имаше едно-единствено предимство. Липсата на мисловен натиск му позволяваше да се съсредоточи по-лесно. Въпреки умората, разработването на чертежите вървеше бързо.

Мета пристигна късно същия следобед и му донесе частите, които бе поръчал. Тя плъзна дългата кутия по работната маса, отвори уста да каже нещо, но се отказа. Джейсън вдигна поглед към нея и се усмихна:

— Объркана ли си?

— Не знам какво искаш да кажеш — отвърна му тя. — Не съм объркана. Просто ме е яд. Редовният курс е отменен и графикът на доставките ни ще изостане с месеци. И вместо да пилотирам или да дежуря на периметъра, ми се разрешава единствено да се мотая наоколо и да те чакам. И после да извърша някакъв тъп полет в определена от теб посока. Още ли се чудиш, че ме е яд?

Джейсън внимателно монтира частите на шасито, преди да й отговори:

— Както казах, ти си объркана. И мога да ти обясня в какъв смисъл… което ще те обърка още повече. А, честно казано, много ми е трудно да устоя на такова изкушение.

Тя го погледна през масата, смръщи вежди и несъзнателно взе да навива и да развива с пръст кичурче коса. Джейсън я харесваше такава. Като чистокръвен пириец в стихията си, тя притежаваше индивидуалност, колкото едно винтче в машина. Но излезеше ли от схемата, му напомняше повече за момичето, което бе опознал по време на първия си полет към Пиръс. Чудеше се дали е възможно да я накара действително да вникне в думите му:

— Не искам да те обиждам, когато казвам „объркана“, Мета. Не може да се чувстваш другояче, като се има предвид произходът ти. Имаш островен характер. Пиръс, разбира се, е един необикновен остров с множество високоволтови проблеми, в разрешаването на които си специалист. Ала той все пак си остава само един остров и нищо повече. Щом обаче се изправиш пред някой космополитен проблем, ти се объркваш. И още по-лошо става, когато островните ти проблеми се разглеждат в по-широк смисъл. Все едно че играеш на някаква игра, чийто правила непрекъснато се променят.

— Говориш глупости — отряза го тя. — Пиръс не е остров и борбата за оцеляване определено не е игра.

— Съжалявам. Използвах сравнение, при това не много уместно. Нека разгледаме проблема по-конкретно. Да предположим, кажа ти, че ей там, отсреща на рамката на вратата виси летящо жило…

Мета не го изчака да довърши и светкавично насочи оръжието си натам. Столът на пазача се преобърна с трясък. Той за секунда се отърси от полудрямката си, застана нащрек и също взе вратата на прицел.

— Това беше само пример — каза Джейсън. — Там всъщност няма нищо.

Пистолетът на пазача изчезна, той се навъси, хвърли презрителен поглед към Джейсън, а после изправи стола си и се тръшна на него.

— И двамата доказахте, че сте в състояние да се справите с един пирийски проблем — продължи Джейсън. — Ами какво ще стане, ако кажа, че на рамката на вратата виси нещо, което само прилича на летящо жило, а всъщност е едно голямо насекомо и плете тънка копринена нишка, от която може да се тъкат дрехи.

Пазачът погледна свирепо изпод дебелите си вежди към празната врата, пистолетът му се подаде с вой и светкавично се прибра в кобура. Той изръмжа нещо нечленоразделно по адрес на Джейсън, излезе с решителна крачка във външното помещение и трясна вратата след себе си. Мета бърчеше съсредоточено вежди и гледаше с недоумение.

— Това може да е само летящо жило и нищо друго — каза тя най-сетне. — Не е възможно нищо друго да изглежда по този начин. А дори и да не преде коприна, то ще те ухапе, ако се приближиш, затова ще трябва да го застреляш. — Тя се усмихна със задоволство на желязната логика на отговора си.

— Пак не си права — отвърна й Джейсън. — Току-що направих описание на предача подражател, който живее на планетата Стовър. Той имитира най-убийствените форми на живот там и върши толкова добра работа, че няма нужда от никакви допълнителни предпазни мерки. Иначе си седи кротко на ръката ти и преде безкрайната си нишка. Ако натоваря един кораб с тях и ги пусна тук, на Пиръс, никога няма да си сигурна кога да стреляш, а?

— Но сега нали ги няма тук — настояваше Мета.

— А спокойно можеше да ги има. И ако ги имаше, всички правила на твоята игра щяха да се променят. Сега става ли ти ясно? В галактиката съществуват някои установени закони и правила… но те нямат нищо общо с тези, които спазвате вие. Вашето правило е безкрайна война с местната природа. А аз искам да пристъпя рамките на вашия кодекс и да сложа край на тази война. Ти не би ли искала това? Нима не ти се иска да водиш едно по-пълноценно съществуване, а не непрекъснато да се бориш за оцеляване? Да живееш с надежда за щастие, любов, музика, изкуство — всички тези приятни неща, за които никога си нямала време.

Мета слушаше прехласната, а от лицето й изчезваше цялата пирийска строгост. Докато говореше, Джейсън машинално се бе пресегнал и я бе хванал за ръката. Тя бе топла и при докосването му пулсът й се ускори.

Изведнъж Мета разбра какво става, дръпна рязко ръката си и се изправи. След това тръгна слепешката към вратата, но острият глас на Джейсън я застигна:

— Пазачът Скоп избяга, защото не искаше да се раздели със скъпоценната си двуполюсна логика. Тя е всичко, което той притежава. Но ти, Мета, си виждала и други части на галактиката и знаеш, че животът не се състои единствено от стремежа да убиеш, за да не те убият, както е на Пиръс. Чувстваш, че това е така, дори и да не го признаваш.

Тя се обърна и се втурна навън. Джейсън гледаше след нея и замислено почесваше едва наболата си брада.

— Мета, имам съвсем слаба надежда, че жената надделява над пирийката. Стори ми се, че видях… може би за първи път в историята на този кървав и раздиран от битки град… сълзи в очите на един от обитателите му.