Боян Бойчев
Ден без теб

Този ден е толкова тъжен и пуст.

Студен. Дърветата виновно мълчат.

Защо? Не посмях да ги попитам.

В техния свят съм само посетител.

На деня, изглежда, също съм чужд.

Какво да кажем за останалия свят.

Оловното небе безмълвно ме притиска

До стената, в ъгъла или където искате.

Уморен съм, но не мога да седя

На пейката, защото тя е счупена,

Някой като стръкче доброта

В себе си ненужно е пречупил.

Денят е тъп, като сапунен сериал,

Лошото е, че играя в него роля,

Преминавам през парадния портал

От този празен ден прогонен.

Този ден изтрещява като изстрел,

Няма птици, хора, няма нищо.

Няколко листа от студа трептят,

Политат за пръв и за последен път

Към земята. Тя мълчи. Аз мълча.

Денят рухва от пръстите на дърветата.

Защо? Дърветата виновно мълчат.

Нощта погребва този ден навеки.

Тъжен, студен, пуст, нежелан —

Да бъде друг денят е лъжовно,

Затова като мен прибира се сам.

Къде ли те скри, нахално виновен?

Това едва ли е ден, едва ли го има

Или е просто до болка нелеп,

Затова отива си сам и безимен.

Това е просто ден без теб, без теб.

 

4 декември 1998 г.