Боян Бойчев
Страст

Когато в нощ бурна, метежна,

Ти ще звъннеш

Без нищо да ми кажеш,

Аз ще дойда

Без нищо да те питам.

И ще се стопи нощта безбрежна

От страст, от обич и нежност,

Когато любовта ни повика

В океана от чувствата безгранични.

Ще пристигна с блясъка

На светкавица,

Ще ме посрещнеш с прегръдката

На дъжда,

Ще лумне океанът

Във пламъци,

Ще бъдем бурята

На нощта.

И ще бъдем най-лудите

В най-лудата нощ,

Слети в страст разтърсваща,

Помитаща, като потоп и огнена,

В едно слети като мелодия.

И ще бъдем най-грешните

В най-грешната нощ…

А сутринта щом се събудим,

Денят от греха ще ни скрие,

Слънчевите лъчи ще се мият

В брега на нашата лудост.

И аз нищо няма да ти казвам,

И ти нищо няма да попиташ,

За да бъдем отново най-лудите,

Най-лудите в нощ метежна.

 

март 1999 г.