Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Боян Бойчев. Остров Баунти
Българска. Първо издание
Редактор: Лъчезар Еленков
Художник: Олга Паскалева
Издателство „Български писател“, София, 1999
ISBN: 954-443-354-6
История
- —Добавяне
Там далеч, далеч сред морето,
Където ветровете млъкват в захлас,
Има загадъчно скрит от небето
Малък, незнаен остров за нас.
До острова друг не може да стегне,
Риби-стражи ще го отклонят,
Късче земя, толкова свидно,
Нашият остров един на света.
Там небето е тюркоазеносиньо,
Слънцето гали със златни лъчи,
Гонят се и се настигат сапфирени
И на брега уморени заспиват вълни.
Чайките бели, безметежни и волни,
Стремително порят небесната вис,
А под тях, облечени в сребърни брони,
Рибки се стрелват в порив лъчист.
Неземен е сякаш малкия остров,
Навлякъл риза на пъстри цветя,
Палмите две по две се докосват
И се целуват смарагдовите листа.
Ние с теб вървим ръка в ръка,
Прегърнати под погледите на кипариси
И оставяме следа до следа по брега,
Сляли в едно и чувства, и мисли.
Ако поискаш за миг да останеш сама,
Ще приседна наблизо и ще те гледам,
В очите ти как се отразява деня,
В очите ти слънчеви и ненагледни.
Вятърът укротен се е скрил в косите,
Слънцето е посипало раменете със злато,
Хиляди перли оставят вълните
И покорени лягат в краката ти.
Аз те гледам — най-красивата и желана,
В хамака как се люлееш насреща,
Мълчаливо ще взема твоите длани
И ще ги скрия с устните си горещи.
Птиците от дървета-естради ни пеят,
В хор им пригласят тихо листата,
Само скалите се припичат и немеят,
Свикнали с вечния рай на земята.
А вечер седим на брега и ни викат
Звезди из просторите необятни,
Но ние им махаме само, усмихнати,
Нали си имаме острова наш на земята!
Нас ни гали закачливия зефир,
А бризът ту пристига, ту се скита,
И разнася неуморен по всемира
Двете думички: Обичам те!
До острова ще стигнем дори през урагани,
Път да не открием — ще направим път,
Ако трябва — ще летим над океани,
Там, където само птиците летят.
Умориш ли се — на ръце аз ще те нося,
Ако нямаш сили — сили ще ти дам,
Ако ожаднееш — с дъжда ще те докосна,
Но двама острова ще стигнем, знам.
Защото далеч, далеч сред морето,
Където ветровете млъкват в захлас,
Има загадъчно скрит от небето
Остров, Баунти наречен от нас.
8–10 януари 1999 г.