Боян Бойчев
Не се страхувай

Мълчиш, страх те е да се върнеш.

Страхуваш се като котка,

Напуснала случайно дома си.

Страхуваш се живота

Да не обърка реда си.

Мълчиш, страх те е да решиш.

Страхуваш се като цвете,

Цъфтящо във време определено,

Страхуваш се от пътеките —

По непознати да не поемеш,

Своя свят като чаша да не обърнеш

И живееш объркана

В ежедневия скучни,

Страхът да не сбъркаш,

Нищо да не се случи.

Страхуваш се просто да не сгрешиш.

И пиеш вода престояла,

Отдавна наточена,

А си толкова зажадняла

За свежестта на живота.

 

Не се страхувай. Искам да си щастлива.

Не мълчи. Прочети душата ми

В разпилени навсякъде страници,

Събери ги. Прочети ги ревниво.

И допиши върху белите сама

Каквото поискаш — без граници.

Животът ми живян досега,

Неспокоен, забързан и раздвоен,

По маратонки, дънки и яке

Погледни, приеми и без страх

Нарисувай новия ден

И да изсъхнат боите почакай.

Без страх приеми любовта ми:

Егоист съм — само тебе обичам,

И съм нахален — докрая.

Жадна, до препиване пий от водата,

Ще препия и аз — обичай ме,

А Господ нека си хвали рая!

 

Ако искаш, докрай ме прочитай,

Ден по ден ме разнищвай,

Търси ме и ме намирай,

Забравяй ме и преоткривай,

Разкрий ме докрая.

И чак тогава:

Като искаш — остани

Или си тръгни.

 

май 1999 г.