Боян Бойчев
Пречистване

Този дъжд падна изведнъж

Да изчисти от калта душата,

Странен дъжд, златен дъжд,

Оцветен от погледите на листата.

 

Душата ми е скитница в дъжда,

Захвърлена, забравена от всички,

Душата ми е бяла под калта,

Ще може ли дъждът да я пречисти?

 

Дъждът навярно е самотник,

Пристига тъжен, за да си отиде,

Следи оставя — по листата мокри

Като перли капките намигат.

 

Към дъжда душата ми протегна

Ръцете си в една молитва,

По листата златни да побегне,

Към облаците бяла да политне.

 

Ако не се превърне в прах,

Дъждът душата ще измие,

Да не я удави ме е страх,

Да не я убие…

 

ноември 1998 г.