Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (52)

Петдесет и втора глава

Една съботна вечер, седмица след завръщането на Ческа, Алекс седеше на терасата до Ел Джи с чаша лимонада в ръка и се наслаждаваше на залеза.

— Къде беше днес, скъпа — попита старата жена.

— Отидохме с влак до Бала и се върнахме. Нямах представа, че наоколо има толкова приятни места. Беше много забавно. — Алекс се засмя. — Единственият проблем беше, че хората навсякъде разпознаваха Ческа и непрекъснато я молеха за автографи. Тя е много търпелива. Аз не бих могла да издържа.

— Какво изпитваш сега, след като започна да я опознаваш?

— Много е приятна за компания и двете непрекъснато се смеем, но все още не мога да я възприема като моя майка. Тя не се държи като такава, за разлика от теб. По-скоро я чувствам като сестра. Понякога изглежда невероятно млада.

— Каза ли ти кога ще си тръгва?

— Не, но предполагам скоро. Има много ангажименти в Холивуд. Честно казано, ще се радвам, когато си отиде. Трябва да свърша хиляди неща. Децата на работниците пристигат идната седмица и трябва да ги разведа из имението. Не мога да си представя Ческа, облечена в дънки, да помага за барбекюто.

— Сигурно. Тя никога не е била провинциалистка.

Час по-късно Ческа дойде при тях с бутилка шампанско и напълни три чаши.

— Трябва да отпразнуваме факта, че отново сме заедно. Наздраве, както казвате вие по тези места.

— Наздраве.

— Мисля си, че в понеделник бихме могли да отскочим до града и да купим някои дрехи за теб, Алекс.

— В интерес на истината, живота си давам за тези дънки — отвърна Алекс, доловила напрегнатия поглед на Ел Джи.

— Е, няма да навреди, ако подновим гардероба ти, нали? Какво ще кажеш и за нови очила? Тези съвсем не са елегантни. Очите ти са прекрасни, точно като моите. Истинско престъпление е да ги криеш зад тези груби рамки.

— Имам контактни лещи, но те не са толкова удобни.

— Смятам, че очилата придават на лицето на Алекс някаква индивидуалност — остро се намеси Ел Джи.

— Сигурно. Както и да е. — Ческа се усмихна. — Трябва да ви кажа нещо. Изминалата седмица беше толкова приятна за мен, че реших да отменя пътуването си с приятели до Южна Франция и да остана с вас цялото лято. Разбира се, ако нямате нищо против.

— Смяташ ли, че е честно да разочароваш приятелите си? Може да ти доскучае — каза бавно Ел Джи. — Марчмънт е толкова уединен.

— Разбира се, че няма да ми доскучае — малко раздразнено възрази Ческа. — След толкова години, прекарани в Лос Анджелис, имам нужда точно от спокойствието, което намерих тук. А и ще бъда сред семейството си. — Тя протегна ръка и стисна пръстите на Алекс. — Съжалявам само, че Тафи го няма.

Аз също, помисли си Ел Джи.

— Ческа, надявам се, че няма да бъдеш разочарована, но другата седмица трябва да свърша някои неща в имението. Няма да мога да излизам с теб всеки ден — вметна Алекс.

— Добре, мила. Достатъчно ми е да се радвам на хубавото време и на гледката. — Ческа се протегна и въздъхна. — Наистина се радвам, че се върнах у дома.

 

 

На следващия ден Ческа заведе дъщеря си на обяд в Портмейрън. Алекс често бе посещавала градчето и го харесваше.

— Значи искаш да станеш ветеринарен лекар, след като завършиш училище? — Ческа потръпна и набоде парче говеждо на вилицата си. — Аз не бих могла. Видът на кръвта ме ужасява.

— Аз също се ужасявам, когато те гледам да ядеш месото на едно бедно животно — отвърна Алекс.

Ческа раздразнено повдигна вежди и продължи:

— Казваш, че една от пристройките в Марчмънт ще бъде преустроена, така ли? Кой ще плати за това?

— Ел Джи каза, че дядо ми е оставил пари. Смята, че са достатъчно, за да покрият разходите.

— Но дядо ти не ги… — Ческа млъкна навреме. Беше на път да каже, че Мървин беше умрял, преди тя да навърши девет години, така че не би могъл да остави пари на дете, което още не е било родено.

Но Алекс не забеляза металния блясък в очите на майка си. Продължаваше да бъбри за бъдещите си планове.

— Виждам, че животът ти е добре планиран, а, Алекс? — усмихна се Ческа. — За съжаление той невинаги е толкова предсказуем, както бихме желали, но ти имаш още време да научиш това.

Нещо в гласа й накара Алекс да потръпне.

— Сигурно си права, но аз зная какво искам. Ако планирам всичко внимателно, не виждам какво би могло да ми попречи да осъществя плановете си. Мамо! Мамо!

Ческа се бе загледала през прозореца.

— Мамо, добре ли си?

Жената внезапно се стресна, обърна се към дъщеря си и бавно се усмихна.

— Чух те, скъпа. Сигурна съм, че всичко ще се нареди добре.

 

 

Юли отмина и започнаха горещите августовски дни. Алекс прекарваше цялото си време във фермата. Виждаше Ческа само на вечеря, защото майка й ставаше доста по-късно, след като тя беше излязла. Когато от време на време се връщаше в къщата, забелязваше дребната й фигура приведена над паметните плочи в гробището. Предполагаше, че по този начин Ческа засвидетелства почитта си към мъртвите си родители и брата си близнак, умрял още като бебе.

Една сутрин Алекс получи писмо от Кралския ветеринарен колеж, в което я канеха да се яви на изпит през октомври. Побърза да съобщи новината на Ел Джи. Възрастната жена се усмихна радостно и я прегърна, но момичето забеляза тъмни кръгове около очите й.

— Не спа ли добре снощи? Изглеждаш толкова уморена. Защо не остана днес в леглото?

— В никакъв случай — поклати глава Ел Джи. — Единственото време, което съм прекарала на легло в това имение, беше, когато родих сина си.

Алекс въздъхна и изтича до телефона, да се обади на приятелката си Сара и да й каже за изпита. Двете си размениха някои клюки от ваканцията и се уговориха да се чакат на автобусната спирка след седмица, когато започваше новата учебна година. Ваканцията бе изтекла неусетно. Чудеше се кога майка й ще се върне в Холивуд. Вероятно много скоро.

Алекс се прибираше у дома след първия учебен ден и видя, че Мери тича към нея по алеята.

— Какво има, Мери? — запита тя със свито сърце.

— Леля ти, детето ми. Днес следобед падна. Ческа е била там и каза, че се е спънала по стълбите.

— Господи! Сега добре ли е?

— Да, струва ми се. Но е доста понатъртена. Лекарят е при нея.

Алекс се втурна в къщата и тичешком изкачи стъпалата. Задъхана от бързане, отвори вратата на стаята на Ел Джи. Ческа бе застанала до леглото със скръстени ръце и наблюдаваше как младият лекар мери кръвното на леля й.

— О, Ел Джи! — извика момичето и коленичи до леглото. — Какво си направила? Нали ти казах да не тренираш бягане с препятствия, когато ме няма.

Ел Джи се усмихна на шегата, която двете бяха измислили след операцията на бедрото й.

— Как е тя, докторе? — попита Алекс.

— Няма нищо счупено. Само няколко охлузвания.

— Слава богу!

— Страхувам се обаче, че кръвното ви доста се е покачило, мисис Марчмънт. Ще ви изпиша лекарства и искам да ми обещаете, че ще останете в леглото до края на седмицата. — Той се обърна към Алекс и Ческа. — Никакви вълнения, моля ви. Мисис Марчмънт трябва да бъде съвсем спокойна и нека направим всичко възможно, за да понижим кръвното. Ако не се държите добре — размаха пръст той, — няма да имам друг избор, освен да ви настаня в болница.

— Честна дума, докторе, ще се погрижа да не се движи — закани се Алекс. — Ще се освободя от училище за няколко дни, за да мога да я наблюдавам.

— Не, Алекс. Аз мога да се грижа за нея — обади се за първи път Ческа.

Алекс погледна майка си и реши, че тя изглежда доста странно.

— Но аз мислех, че ще се връщаш в Холивуд?

— Не. Ще остана още малко. Не мога да те оставя да се оправяш сама. Ще позвъня на агента си и ще го помоля да предупреди в студиото. Могат да отложат снимките с мен или да ме извадят от сценария за първите серии. В крайна сметка — усмихна се тя, — семейството е по-важно. Не трябва да изпускаш нищо от уроците си. Нали, Ел Джи?

— В никакъв случай.

— Ще ме изпратите ли, Алекс? — попита лекарят.

Тя кимна.

— Връщам се след минута. Опитай се да се държиш прилично поне пет минути — обърна се момичето към Ел Джи.

— Аз ще се погрижа за това — усмихна се Ческа. — Довиждане, докторе. Благодаря ви.

Младият мъж се изчерви и кимна за сбогуване.

— Тя ще се оправи ли, докторе?

— Да, ако си почива. Проблемът с повишеното кръвно е, че то може да доведе до удар. Леля ви е доста здрава за годините си, но тежката операция си е взела своето. Утре ще намина да я видя. Впрочем тази жена не беше ли изпълнителка на ролята на Джиджи в „Петролните барони“?

— Да.

— Ваша роднина ли е?

— Всъщност това е майка ми.

— Не знаех — повдигна изненадано вежди той. — Както и да е, сигурен съм, че тя ще се грижи добре за леля ви. Добре, че е тук, щом като чичо ви го няма. Ще намина утре. Довиждане.

Лекарят си тръгна и Алекс затвори вратата след него. Обърна се и видя Ческа, застанала зад нея.

— Реших да занеса на Ел Джи още една чаша чай — каза.

— Много добре. Аз ще постоя при нея. — Алекс забеляза сълзи в очите на майка си. — Какво има?

— О, Алекс, чувствам се толкова виновна. — Ческа извади от ръкава си носна кърпа. — Бях точно зад нея, когато тя… тя се спъна и падна. — Отпусна се върху стъпалата и се разрида.

Алекс седна до нея и я прегърна през раменете.

— Хайде, нямаш никаква вина.

Ческа стисна силно ръката на дъщеря си.

— Алекс, каквото и да ти говори тя, аз много те обичам. Много. Знаеш това, нали?

— Ааа… дда — заекна Алекс.

Ческа се загледа в далечината.

— Човек прави толкова много неща, които… които…

Алекс забеляза как майка й потръпна, после с усилие се овладя.

— Съжалявам. Просто съм много разстроена.

— Разбирам те. Остани малко в кухнята. Аз ще се оправя горе.

Ческа кимна и тръгна унило по коридора.

Объркана от странното поведение на майка си, Алекс влезе при Ел Джи, която, макар и все още бледа, изглеждаше поободрена.

— Добре ли си?

— Да, струва ми се. Майка ти долу ли е?

— Да.

— Алекс, аз…

— Какво има?

— Виж, зная, че е неприятно, но трябва да поговорим за едно нещо.

— За какво?

— За това, какво ще се случи с теб, ако аз умра.

От очите на Алекс бликнаха сълзи.

— Моля те, Ел Джи! Не говори за това сега!

— Чуй ме! — Ел Джи стисна силно ръката на момичето и заговори шепнешком: — Ако умра, Марчмънт остава на чичо ти, но ти ще можеш да живееш тук до края на живота си. Те с Тор, така или иначе, няма да останат в имението постоянно. След смъртта на Тафи то остава твое. Промених и своето завещание, така че проектът за ветеринарната ти практика може да се осъществи. Налице са и парите, завещани от дядо ти. Те са твои, Алекс, и… и на никой друг.

— Ами майка ми? Марчмънт и парите няма ли да преминат към нея след смъртта на Тафи?

Ел Джи въздъхна тежко.

— О, Алекс, има толкова неща, които не знаеш за миналото и за майка си!

— Тогава ми ги кажи.

— Може би някой ден. Но най-важното в момента е, че ако умра, трябва да се пазиш от майка си.

— Защо?

— Защото Ческа не е това, което изглежда.

— Какво искаш да кажеш?

Ел Джи пусна ръката на Алекс и се облегна на възглавниците.

— Попитай чичо си. Той ще ти обясни.

— Но, Ел Джи, аз…

— Ето ме и мен. Още една чаша пресен чай? — Ческа се появи в стаята с поднос в ръце. — За мен ролята на медицинска сестра е съвсем нова.

Същата нощ Алекс дълго се въртя в леглото, размишлявайки върху думите на Ел Джи. Искаше й се Тафи да е тук, за да й обясни всичко.

 

 

На следващата сутрин след закуска Алекс отиде да види Ел Джи. Пред вратата на стаята срещна майка си. Ческа постави пръст на устните си.

— Шшшт, тя спи.

— О, боже! Сигурно не се чувства добре. Никога не е спала толкова до късно. Може ли да вляза да я целуна?

— Не, може да я събудиш. Докторът каза, че трябва да почива колкото може повече.

— Добре. Предай й, че я обичам.

— Разбира се, миличка — усмихна се Ческа.

— Тогава тръгвам. — Алекс се поколеба. — Сигурна ли си, че не искаш да остана?

— Довери ми се, мила. Обещавам, че ще се грижа за нея.

— Разбира се. До скоро.

Но докато вървеше по алеята, Алекс не можеше да се отърси от обзелото я безпокойство.

 

 

Когато Ел Джи се събуди, видя Ческа, седнала на стол до прозореца.

— Господи, чувствам се много отпаднала. Колко е часът.

— Минава единадесет.

— Единадесет часа? Божичко! Никога не съм спала до това време.

— Ще ти се отрази добре. Как си?

— Ужасно. Чувствам се стара и болна. Никога не остарявай, Ческа. Много е неприятно.

Ческа се изправи, прекоси стаята и седна на леглото.

— Ел Джи, зная, че моментът не е подходящ, но трябва да те попитам нещо. Какво стана с парите, които баща ми ми остави?

— Ами аз… — Ел Джи се намръщи от острата болка, прорязала лявата й ръка.

— Те все още стоят, нали? Питам само, в случай че ми потрябват.

Ел Джи не можеше да повярва, че Ческа седи до нея като красив ангел, докато тя лежи болна и безпомощна. Болката се усилваше и преминаваше към лявата страна на главата й. Направи усилие да отговори на въпроса на Ческа.

— В завещанието на баща ти имаше една клауза, според която ти трябваше да се връщаш в Марчмънт поне веднъж в годината. Но ти не я спази, нали?

Лицето на Ческа се изопна.

— Но ти няма да ми попречиш да получа законното си наследство само заради някакво глупаво условие, нали?

— Аз… Ческа, не можем ли да поговорим за това друг път. Наистина не се чувствам добре.

— Не! — Очите на младата жена блеснаха гневно. — Ти винаги си ме мразила, нали? Но този път няма да се измъкнеш. Тези пари са мои!

— Ще ги дам на Алекс. Не смяташ ли, че тя заслужава? Пък и аз мислех, че имаш много пари. — Ел Джи затаи дъх, почувствала как болката отново се втурва в главата й.

— Нямам! Имам нужда от тези пари и смятам да се добера до тях. Аз…

Тя млъкна внезапно, защото Ел Джи изстена тихо и рязко се отпусна върху възглавниците. Лицето й беше мъртвешки бледо.

— Ел Джи! — Ческа я разтърси леко. — Събуди се и ме чуй! Зная, че само се преструваш, за да сложиш край на разговора. Ел Джи! Ел Джи!

Но леля й продължаваше да лежи неподвижно и гневът на Ческа се замени с ужас.

— Ел Джи! За бога, събуди се! Събуди се! Не исках да те разстройвам. Моля те! Моля те! Съжалявам! Съжалявам! — Обви ръце около отпуснатите рамене на старата жена и се разрида истерично.

Точно така ги свари Мери. Тя повика линейка и ги придружи до болницата. Оттам се обади в училището на Алекс и помоли да й предадат за случилото се.

Алекс пристигна в интензивното отделение с пепеляво лице. В чакалнята видя Мери.

— Тя е все още… Тя…

— Да, детето ми, леля ти е още жива, слава богу. О, Алекс, когато я видях в леглото, наистина си помислих, че…

— Мис Марчмънт?

Алекс се обърна и видя лекаря, който се беше грижил за Ел Джи след операцията.

— Здравейте. Как е тя?

— Защо не дойдете в кабинета ми да си поговорим?

— Благодаря ви.

Лекарят затвори вратата и й предложи стол.

— Може ли да ви наричам Алекс?

— Разбира се.

— Леля ви е получила тежък удар.

— Ще се оправи ли?

— За момента се държи, но е трудно да се каже.

Алекс повече не можеше да преглъща сълзите си.

— Господи, знаех си, че трябва да остана при нея днес. Знаех.

— Не бива да се самообвинявате. Едва ли бихте могли да направите нещо. Смятам, че в последно време нещата са вървели именно към това. Все още е рано да се каже какви са пораженията. Ще й направим някои изследвания и тогава ще мога да ви кажа повече. Искате ли да я видите?

— Да, моля ви!

— Предупреждавам ви, че в момента не представлява приятна гледка. Майка ви е вече при нея.

Лекарят поведе Алекс по дългия коридор. Ческа седеше на стол до леглото, но не вдигна поглед, когато влязоха.

Алекс не откъсваше очи от неподвижната фигура. Приближи се и хвана едната ръка на Ел Джи.

— Моля те, не ме оставяй! Имам нужда от теб.

Ческа и Алекс седяха от двете страни на леглото, без да разговарят. След малко влезе сестрата, за да ги уведоми, че докторът иска да направи няколко изследвания, но биха могли да се върнат след това.

Двете отидоха в чакалнята.

— Как е тя? — попита Мери.

— Все така.

Ческа сложи ръка на челото си и изстена. Залитна леко и Мери я прихвана, за да я задържи.

— Мисля, че трябва да се прибера и да легна. Сигурно е от шока. Мразя болниците. — Тя потрепери.

— Да позвъня ли за такси? — попита Мери.

— О, да, моля те.

Мери тръгна да търси телефон.

— Аз ще остана при Ел Джи — твърдо каза Алекс.

— Както искаш, мила.

— О, боже, иска ми се да се свържа с Тафи, но двамата с Тор сега са някъде из Тибет. Той каза, че ще се обади при първа възможност, но дотогава може да минат седмици. Ами ако… Тафи никога няма да си прости, че не е бил тук.

— Да не изпадаме в паника, Алекс. Ел Джи още се държи. Тя е доста силна. — Ческа прегърна дъщеря си през раменете. — Искам да помниш, че дори да се случи най-лошото, сега си имаш мен. — Усмихна се и остави Алекс сама в чакалнята.

Внезапно Алекс си припомни думите на Ел Джи: „Ческа не е това, което изглежда…“.

Момичето въздъхна и отново се замоли Ел Джи да оживее. Казаното от майка й съвсем не я беше успокоило.