Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (44)

Четиридесет и четвърта глава

Алекс Марчмънт вървеше по дългата алея, която водеше към дома й. Това беше разходка, която тя мразеше през зимата, особено щом валеше сняг. Докато стигнеше до вратата, краката й замръзваха и трябваше дълго да ги топли до камината. Но сега зимата беше само далечен спомен.

През пролетта десетте минути, които й бяха необходими да се прибере, я изпълваха със задоволство. Загледа се в настъпилите дървета от двете страни на алеята и във весело подскачащите агънца, на чието раждане беше асистирала. Небето над нея беше яркосиньо и неочаквано я заля вълна от щастие. Хвърли кожената си раница на земята и бавно се изтегна върху тревата. Късното следобедно слънце погали лицето й и тя свали очилата. Светът веднага се превърна в мъглява смесица от зелени, сини и златисти петна. Алекс беше изумена колко бързо всичко се променя, щом махнеше дебелите стъкла, които закриваха тъмносините й очи. Очите на майка й, както твърдеше Ел Джи. Носеше очилата от петгодишна, когато учителят й не можеше да разбере защо малкото жизнерадостно момиченце така зле се справя с четенето и писането. Диагнозата беше хронично късогледство.

Алекс сложи отново очилата, вдигна раницата и продължи пътя си. Срокът беше свършил и през следващите три седмици щеше да почива и да се отдава на любимите си занимания.

Още от най-ранна възраст бе свикнала да помага в отглеждането на животните във фермата. И сега, въпреки че беше пораснала, все още не можеше да свикне да гледа страдащите беззащитни същества. Затова дори когато работниците поклащаха глави пред някое умиращо животно, тя не се отказваше. Имаше цяла колекция от животни, които беше върнала към живота, в „менажерията й“, както усмихнато казваше Ел Джи. Началото й бе поставило едно агънце, което бе хранила с биберон и което сега беше вече престарял овен, но все още неин любимец на име Хенри. После дойдоха тлъстото, розово прасе Фред, множество пилета и две свадливи гъски. Към тях се прибавиха няколко зайчета, които бе спасила от ноктите на котките, като ги бе отнесла в спалнята си в кутии от обувки и бе лекувала раните им въпреки песимизма на Ел Джи, че положението им е безнадеждно. Старата жена твърдеше, че малките същества ще умрат по-скоро от страх, отколкото от раните си и бе изненадана да ги види съвсем здрави след нежните грижи на Алекс. Сега всичките тези животинки се умилкваха около момичето и го гледаха с обожание.

Зад къщата имаше малко гробище. Всяка смърт бе белязана с мраморен кръст, който пълнеше очите на Алекс със сълзи.

Когато порасна, Алекс вече твърдо беше решила с какво иска да се занимава през живота си. Успехът й в училище не беше отличен, тъй като проявяваше слаб интерес към изкуствата и географията, но що се отнася до естествените науки и биологията, там беше блестяща. През изминалите няколко месеца беше работила усилено, за да вземе изпитите си и да кандидатства във ветеринарния колеж. Но през следващите седмици щеше да бъде свободна да прекарва времето си с животните, което щеше да й помогне да научи много повече, отколкото в което и да било училище.

Най-после стигна до мястото, откъдето можеше да види Марчмънт. Докато се взираше в огрения от слънцето покрив, тя си мислеше колко е щастлива, че живее тук. Ел Джи не преставаше да повтаря, че къщата е много грозна, „едно архитектурно недоразумение“, но Алекс не беше съгласна. Постройката си имаше своето очарование и изглеждаше приветлива и уютна. Имаше намерение да се върне тук веднага щом стане ветеринар и започне да практикува професията си. Двете с Ел Джи често говореха на тази тема. Алекс се надяваше, че репутацията й на човек, който е спасил доста животни, ще й помогне да постави успешно начало на кариерата си.

Приближи се до къщата и се зарадва, че колата на шивачката не е отпред. Мисълта за онова, което я очакваше по-късно, я накара да се намръщи. Спомняше си само три случая през живота си, в които беше обличала рокля, а след три месеца щеше да бъде четвъртият. И все пак, помисли си, трябваше да го преглътне. Поводът беше специален. Чичо Тафи щеше да се жени.

Алекс отвори вратата и влезе в кухнята. Управителят на имението Джек Уилямс седеше до масата и пиеше чай, а Мери бъркаше някакъв сладкиш.

— Здравей, Алекс. Как мина днес? — усмихнато запита Мери.

— Чудесно, защото беше последният учебен ден преди триседмичната ваканция.

— Ако мислиш, че те очакват дълги свободни дни, значи грешиш, момичето ми — намеси се Джек. — Смятам да те помоля да ми помогнеш за дезинфекцирането на овцете, защото Мики замина за града.

— Добре, ако ми обещаеш да ме заведеш на говеждия пазар идната седмица — отвърна Алекс.

— Сделката е сключена, детето ми. Благодаря ти за чая, Мери. Сега трябва да вървя. Доскоро, Алекс.

Момичето изчака, докато управителят затвори вратата след себе си.

— Напоследък Джек често наминава насам, Мери. Май си имаш обожател.

— Я стига, миличка — отвърна пламнала Мери. — Та с него се знаем от деца. Просто търси компания, след като жена му почина.

— Е, на твое място бих била по-предпазлива — подразни я Алекс. — Ел Джи почива ли си?

— Да — въздъхна Мери. — Наложи се да я заплаша, че ще я заключа в стаята. Старата ти леля, за нейна беда, е прекалено жилава. Някой непрекъснато трябва да й напомня, че е на осемдесет и три години, а и тежката операция, която претърпя, би изсмукала силите дори на момиче на твоята възраст.

— Ще й занеса чаша чай.

— Но не се бави много. Шивачката ще дойде в пет. Иска ми се сватбата вече да е минала. Всички тези знаменити приятели на чичо ти, които ще пристигнат от Лондон! Казах на леля ти, че на нейно място бих сервирала за сватбената закуска добра, здравословна храна. Например уелско агнешко и пресни картофи. Ако гостите са свикнали с разни вносни храни, толкова по-зле за тях.

Алекс се усмихна.

— Стига, Мери. Сигурна съм, че и ти се вълнуваш не по-малко от всички нас!

— Може и да си права, но никога през живота си не съм готвила за сто и петдесет души.

— Ние ще ти помогнем. Стига си се притеснявала. Разполагаме с още три месеца. Ако продължаваш в този дух, ще получиш нервна криза. Какво има за вечеря днес?

— Пържоли и пай.

— Значи пак ще трябва да мина само със зеленчуци — въздъхна Алекс.

— Виж, детето ми, аз нямам никаква вина за глупавите ти идеи. Хората ядат месо от хиляди години, както и твоите котенца си хапват по някоя и друга мишка. Това е съвсем естествено, част от революцията — тросна се Мери.

— Казва се еволюция — усмихна се Алекс.

— Каквото и да е там. Хич и не се чудя, че си толкова бледа. Не е редно за момиче на твоите години да се отказва от парче прясно месце. Аз…

Алекс се измъкна от кухнята и изкачи стълбите към стаята на Ел Джи. Почука на вратата.

— Влез.

— Здравей. Почина ли си добре? — Момичето се усмихна и постави подноса до леглото.

— Предполагам. — Ясните очи на Ел Джи заблестяха при вида на Алекс. — Не мога да свикна със следобедния сън. Кара ме да се чувствам като малко дете.

— Хайде, стига. Само преди месец се наложи да ти наместват бедрото, а и с твоето кръвно лекарят нареди да почиваш повече. — Алекс наля чаша чай и я подаде на леля си.

— Много шум за нищо! Никога през живота си не съм боледувала дори един ден, докато не се изправих пред онази пощуряла крава!

— Всичко е под контрол, честна дума. Мери мърмори и проклина в кухнята, а шивачката ще пристигне в пет часа. Няма за какво да се притесняваш — успокои я Алекс.

— Млада госпожице, да не искаш да кажеш, че вече съм излишна?

— Не. Казвам само, че най-важното в момента е да възстановиш силите си — отвърна момичето и я целуна. — Ще се върна по-късно, за да ти помогна да слезеш долу.

— Искам да ти кажа нещо. Изобщо нямам намерение да се влача до църквата с тази смешна гипсова отливка. Предпочитам да ме носят до там.

— Не, честно казано, ако човек ви слуша двете с Мери, сигурно ще си помисли, че Чарлз и Даяна ще се женят отново! Имаш цели три месеца да се възстановиш, така че не се паникьосвай! Ще се върна след малко. Сега трябва да се поупражнявам да се държа като дама.

След като Алекс напусна стаята, Ел Джи остави чашата си върху подноса и се отпусна на възглавницата. Бяха водили истинска битка, докато накарат момичето да се съгласи да бъде шаферка и да облече рокля. Още от малко то растеше мъжкарана. Беше срамежливо и се отпускаше единствено пред семейството си. Беше толкова различно от майка си. Увереността на Алекс се проявяваше само когато се занимаваше с животните.

Цели седемнадесет години Ел Джи се бе грижила за нея. След като неколкоседмичното изчакване се бе оказало безрезултатно и Ческа изобщо не се бе появила, тя реши, че няма смисъл да поставя емоционална граница между себе си и малкото същество. И така, докато повечето жени на нейната възраст пиеха чай и гледаха телевизия, завити с одеяла, Ел Джи бе сменяла пелени, бе пълзяла по пода след лазещото дете и бе бъбрила с младите майки, които биха могли да й бъдат внучки, за проблемите при отглеждането на децата.

Но това бе придало нов смисъл на живота й. Алекс бе станала дъщерята, която тя никога не бе имала. По някаква случайност и двете обичаха природата и животните. Разликата във възрастта им беше огромна, но никога не бе имала значение. Алекс винаги приемаше нещата такива, каквито са, и им се радваше.

Ел Джи често се чудеше как момиче като Ческа бе родило толкова разумно и уравновесено дете.

Единствените контакти на Ческа с дъщеря й бяха колетите, пълни с бонбони и кукли със силно гримирани лица. Бележката, която ги съпровождаше, гласеше винаги едно и също:

„Кажете на Алекс, че я обичам и веднага щом се установя, ще изпратя някой да я доведе.“

Когато детето порасна достатъчно, за да разбира, Ел Джи му предаде един колет и му обясни, че е от майка му. Няколко седмици след това Алекс непрекъснато питаше кога ще си дойде мама. Но друга пратка така и не пристигна и тя спря да задава въпроси. Въпреки това Ел Джи продължаваше да споменава Ческа, защото искаше детето да е наясно, в случай че (тази мисъл беше твърде неприятна за Ел Джи) майка му решеше… да го прибере.

Тафи й бе казал, че Ческа е преуспяла в Лос Анджелис. Беше се снимала в няколко филма, а преди седем години бе започнало участието й в една многосерийна сапунена опера, която я бе превърнала в телевизионна звезда.

Въпреки че не одобряваше телевизията, Ел Джи сметна, че няма да бъде честно да лиши Алекс от нещо, което беше разрешено на съученичките й. Една вечер тя влезе в стаята на момичето и видя лицето на Ческа на екрана. Тогава Алекс беше само тринадесетгодишна и Ел Джи притеснена седна до нея на леглото.

— Знаеш ли коя е тя? — запита тихо.

— Разбира се — кимна Алекс. — Това е майка ми, Ческа Хамънд. — Отново съсредоточи вниманието си върху екрана. — Сериалът се казва „Петролните барони“. Страхотен е! Момичетата в училище са луди по него.

— О! А ти каза ли им, че Ческа Хамънд е твоя майка?

Алекс погледна леля си изненадано.

— Не, разбира се! Те ще помислят, че си измислям!

— Да, сигурно — усмихна се Ел Джи.

Тя остана до края на епизода, загледана в лицето на младата жена, която познаваше от малко момиче и която изживяваше живота си сред купища красиви дрехи в луксозни апартаменти и както подозираше, минавайки през леглата на множество мъже.

След като епизодът свърши, тя се обърна към Алекс:

— Мислиш ли, че е подходящ за теб? Не е ли малко вулгарен?

— О, Ел Джи, не бъди толкова старомодна. Зная всичко за секса. Изучаваме го още откакто навършихме единадесет. Дори ни показаха видеофилм в училище.

— Наистина ли? — повдигна вежди Ел Джи. После улови ръката на Алекс. — Когато гледаш майка си, не искаш ли да си при нея в Холивуд?

— Господи, не! — разсмя се момичето. — Зная, че Ческа е биологичната ми майка, но тъй като никога не съм я виждала, не изпитвам нищо към нея. Ти си истинската ми майка и Марчмънт е моят дом. И аз те обичам много.

Ел Джи осъзнаваше, че Алекс е нейният живот, неразривна част от съществуването й. Майчиният й инстинкт към нея беше толкова силен, колкото и към Тафи. Понякога се упрекваше, че живее чрез Алекс, точно както и Грета бе живяла чрез Ческа, но нищо не можеше да направи.

Ел Джи чу бързите стъпки на Алекс по стълбите и рязко захлопна вратата на спомените. Може би се дължеше на неотдавнашната операция или на напрежението около предстоящата сватба на Тафи, но тя бе обхваната от някакво мрачно предчувствие. Беше се осланяла на инстинкта си в продължение на цели осемдесет години и той никога не я беше подвеждал.

Когато свежото лице на момичето се появи на вратата, разбра, че притесненията й са свързани с него.

Имаше чувството, че някой или нещо скоро ще наранят Алекс.

Много скоро.