Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (43)

Четиридесет и трета глава

Ческа знаеше, че времето й е ограничено. Веднага щом Тафи излезе, тя затвори куфара си и напусна апартамента. Махна на едно такси пред входа и каза на шофьора да я откара до „Паладиум“. От един цветарски магазин по пътя купи огромен букет червени рози.

Бе заимствала идеята от един филм и знаеше, че няма да й отнеме много време.

Тя заобиколи ъгъла, стигна до входа за сцената и надзърна вътре. Възрастният портиер пушеше цигара.

— Извинявай, мила, би ли ми отворила вратата?

Ческа се обърна и видя някакъв едър мъж, понесъл голям кашон.

— Разбира се — отзова се веднага тя.

Издебна, когато двамата мъже се наведоха, за да разгледат съдържанието на кутията, и се промъкна вътре незабелязано. Съвсем наясно с пътя, тя бързо прекоси коридора. Преди няколко години бе идвала тук да посети Тафи. Отвори вратата, пое си дълбоко дъх и включи осветлението.

Стаята миришеше на одеколона, който Боби винаги използваше след бръснене.

Ческа бързо приближи до тоалетната масичка. Върху нея стоеше кутийката с крем, с който той сваляше грима си след представление. Отвори капака и видя, че е наполовина пълна. Помириса я, извади от джоба си шишенце от лекарства и изсипа съдържанието му вътре. Вдигна се лека пара и се чу съскаш звук. Разбърка крема с пилата си за нокти. Бързо угаси осветлението и отново се върна по коридора. Двамата мъже все още бяха надвесени над кашона. Преструвайки се, че току-що е влязла, тя се обърна към портиера с усмивка.

— Бихте ли предали това на Боби Крос, моля? — попита и подаде огромния букет.

— Разбира се, мис.

— Благодаря и довиждане. — Ческа изчезна през вратата.

Навън погледна часовника си. Беше почти обяд. Махна на едно такси и се отправи към летище „Хийтрбу“.

Боби Крос влезе в гримьорната си след сутрешното представление и веднага забеляза огромния букет рози върху тоалетната си масичка. Взе картичката, втъкната между цветята.

„Ти така и не разбра нищо за лудостта на любовта, затова никога повече няма да пееш за нея.“

Боби потръпна. Той често получаваше подобни бележки от полудели обожателки, но тази, кой знае защо, го разстрои. Скъса картичката на парчета и ги изхвърли в кошчето за боклук заедно с розите. После се зае с грима си.

Въодушевен както винаги след представление, Боби седна пред тоалетната си масичка и се замисли за онова, което му предстоеше. След вечерното представление имаше среща с Кели, а после… е, после щеше да я откара в хотела, където щеше да получи от нея това, което най-много обичаше. Направи тампон от памук и отвори кутията с крема.

Докато го размазваше върху лицето си, усети как цялата му кожа пламва. Погледна в огледалото и с ужас забеляза как кожата се сбръчква като изгорена, очите му запариха непоносимо и отвътре го проряза страхотна болка.

Боби не откъсваше поглед от отражението си, докато лицето и цялата му кариера си отиваха завинаги.

Ел Джи въздъхна, когато и последният пътник се отдалечи и влакът от Лондон потегли. Отново огледа перона, но никъде не видя Ческа. Може би бе разбрала погрешно сина си, че тя ще пристигне в единадесет. Както и да е, нямаше смисъл да виси повече на перона. Тази вечер нямаше повече влакове.

 

 

Когато се прибра, позвъни на Тафи.

— Здравей, мамо. Ческа пристигна ли? — запита той.

— Не. Не беше във влака.

— Много странно. Може да е решила да остане още една нощ в Лондон. Ще й позвъня в апартамента.

— Добре, миличък. После ми се обади, за да зная, че с нея всичко е наред.

— Ще ти се обадя.

Докато очакваше обаждането на сина си, Ел Джи приспа Алекс.

— Е? — нетърпеливо запита тя, щом чу гласа на Тафи.

— Не отговаря. Може да е излязла.

— О, боже! — въздъхна Ел Джи. — Не би трябвало да обикаля по улиците съвсем сама по това време на нощта. Нали… нали не мислиш, че нещо й се е случило?

— Разбира се, че не. Още сега ще отида до дома й.

— И пак ще ми се обадиш, нали?

— Разбира се.

 

 

Тафи се стресна в съня си от звъна на телефона в апартамента на Грета.

— Някакви новини?

— Здравей, мамо. Колко е часът? Трябва да съм заспал.

— Осем и половина.

— О, боже! Значи, Ческа е била навън цялата нощ.

— Не смяташ ли, че трябва да се обадиш в полицията? — предложи Ел Джи.

— И какво да им кажа? Та тя е достатъчно голяма, за да може да ходи където си иска!

— Така е, но тя излезе от клиниката само преди няколко дни. Въпреки че изглеждаше съвсем спокойна, сигурна съм, че психиатърът не би останал очарован да научи, че сме я оставили да се размотава по улиците съвсем сама. Горкото й дете! То има нужда от майка си! Толкова съм притеснена, Дейвид!

— Да не изпадаме предварително в паника, мамо. Ще се обадя на няколко места, за да проверя дали някой знае къде е отишла. Дочуване.

Тафи затвори телефона и веднага след това набра номера на Леон.

— Леон, Тафи се обажда. Опитах се да се свържа с теб снощи, но не успях.

— Не бях вкъщи. Ходих при Боби в болницата и…

— Боби изобщо не ме интересува. Случайно да си се чул с Ческа?

— Да. Обади ми се преди два дни.

— Не, не! Имам предвид през последните двадесет и четири часа.

— Това би било трудно, Тафи. Самолетът й сигурно току-що се е приземил в Лос Анджелис.

— Мммоля?! Лос Анджелис?

— Да.

От двете страни на линията последва продължително мълчание.

— За бога, Тафи, не ми казвай, че нищо не си знаел! Ческа ме увери, че си се установил в апартамента заедно с нея, че си наясно с плановете й и си във възторг от тях. Дори добави, че майка ти с удоволствие ще се грижи за малката, докато тя се прибере.

— Значи съм бил във възторг от плановете й?

— Да. Имам предвид пробните снимки в Америка.

— Леон, наистина ли допусна, че бих бил във възторг от идеята Ческа да пътува сама до Америка и да изостави бебето си, при това само няколко дни след като е излязла от психиатричната клиника?

— Тафи, кълна се, тя ми каза, че знаеш всичко и…

Тафи затвори слушалката с трясък и веднага набра номера на майка си.

— Мамо, обажда се Дейвид.

— Дейвид, какво не е наред? Ческа не е… не е?…

— Не, мамо, не е. Очевидно в момента се намира в Лос Анджелис. Виж, още сега ще тръгна за Марчмънт. После ще ти обясня всичко.

Тафи напусна апартамента точно когато агентът от недвижими имоти окачи табелката „Продава се“.

— Сигурен ли сте, че трябва да я поставите точно на номер втори?

— Да. Нали това е домът на мис Хамънд?

— Имате ли ключове?

— Да. Госпожицата ми ги даде, когато дойде в агенцията. Обясни, че заминава в чужбина за известно време. Нареди да се заема изцяло с разпродажбата.

Тафи кимна мрачно и тръгна към колата си.

 

 

Ел Джи го посрещна на входната врата на Марчмънт.

— Горкото ми момче. Изглеждаш изтощен. Ела. Ще кажа на Мери да ти направи чай.

— Бих предпочел нещо по-силно, мамо.

Двамата влязоха в библиотеката и Ел Джи наля две чаши уиски.

— Е, скъпи, разкажи ми всичко.

Тафи разказа чутото от Леон и майка му поклати глава невярващо.

— Но защо? Защо Ческа ни излъга?

— Защото е мислила, че няма да й разрешим да замине за Америка.

— А щяхме ли?

— Не… Да… О, не зная!

— Казваш, че Леон твърди, че тя ще се върне след няколко дни?

— Така каза — кимна Тафи.

— Но щом ще отсъства толкова за кратко, защо е казала на агента, че ще прекара зад граница „известно време“?

— Мамо, задаваш ми въпроси, на които не бих могъл да ти отговоря.

— Струва ми се, че Ческа няма намерение да се върне, Дейвид. Тя просто е изоставила детето си.

— Защо не изчакаме малко, мамо? Нямаме никакво основание да я подозираме в подобно нещо, пък и аз съм прекалено уморен, за да мисля трезво.

— Извинявай, миличък.

— Ще си взема душ и ще си легна рано. Би ли помолила Мери да ми направи няколко сандвича?

— Разбира се. Но преди да тръгнеш… — Ел Джи му подаде един вестник. — Прочете ли днешния „Мейл“? Става дума за Боби Крос. Изглежда, е преживял… някаква злополука вчера.

Тафи хвърли поглед върху голямата снимка на Боби на първа страница и прочете статията под нея.

ПОП ЗВЕЗДА — ЖЕРТВА НА ПОКУШЕНИЕ!

„Певецът Боби Крос бе докаран вчера в критично състояние в болницата, след като неизвестно лице е изсипало нещо в крема, който той използва за сваляне на грима си. Инцидентът е станал след сутрешното му представление. Хирурзите предприеха спешна операция за спасяване на лявото му око. Полицията подозира, че това е дело на полудяла почитателка. По-рано същия ден пред вратата на гримьорната на мистър Крос е забелязана млада руса жена с голям букет рози. Полицията я умолява да се яви в полицейското управление, за да даде показания.“

Тафи погледна майка си и веднага прочете мислите й.

— Не, мамо. Ческа може и да има проблеми, но да направи това… Никога! Просто нещастно съвпадение.

— Така ли мислиш?

— Сигурен съм, че е така. Как е Алекс?

— Спи. Тя е такова прекрасно малко създание!

— Е, да се надяваме, че майка й скоро ще се обади. И че ще се върне заради детето си. Лека нощ, мамо.

Ел Джи мълчаливо наблюдаваше как синът й напуска стаята. И за доброто на Алекс отправи гореща молба към Бога Ческа да остане далеч от дъщеря си колкото може по-дълго.