Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Not Quite an Angel, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лусинда Едмъндс. Не съвсем ангел
ИК „Хермес“, Пловдив, 1999
Американска. Първо издание
Редактор: Венера Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
История
- —Добавяне
Тридесет и девета глава
— Леон вътре ли е? — обърна се Тафи към секретарката и тръгна към затворената врата на кабинета.
— Да, но…
— Добре.
Когато влезе, Леон точно затваряше телефона.
— Здравей, Тафи. Как е Ческа?
Тафи приближи и стовари тежката си ръка върху бюрото. Наведе се напред, използвайки цялата си внушителна тежест и сила.
— Малко по-добре, но това не е твоя заслуга. Искам да ми кажеш дали ти е било известно, че Ческа има връзка с Боби Крос. И ако ти е било известно, защо не си я предупредил за неговото положение.
Леон потъна в креслото си. Тафи, обикновено толкова тих и добродушен, сега изглеждаше застрашителен.
— Аз… Аз…
— Значи си знаел?
— Аз… Да, знаех, че става нещо.
— О, я стига! Грета ми каза, че си й позвънил да й съобщиш, че дъщеря й ще остане в Брайтън за уикенда. Ческа е признала на майка си, че по това време е нямало снимки. Ти си я прикривал, Леон. Но защо, за бога! Ти, който по-добре от всички хора на земята знаеш какво представлява Боби!
— Добре, добре! Моля те, седни. Така изглеждаш много страшен!
Но Тафи не седна, а само скръсти ръце пред гърдите си.
— Искам да зная защо — повтори той.
— Кълна се, че не съм насърчавал връзката им, макар че Джеймс Дей я смяташе много полезна за филма. Ческа имаше проблем с прехода от детските роли към възрастните героини. Джеймс реши, че един малък флирт с партньора няма да навреди, а само ще помогне. И точно така стана. Трябва да видиш резултата. Ческа беше фантастична!
— Значи се опитваш да ми кажеш, че заради някакъв глупав филм си помогнал на Джеймс да насърчава едно невинно и неопитно момиче да скочи в леглото на женен мъж, който цял живот се е изявявал като Казанова? За бога, Леон! Знаех, че си бизнесмен, но нямах представа, че си толкова безсърдечен!
Леон махна с ръце към Тафи.
— Е, хайде! Това беше само малък флирт. Какво можех да направя? Да забраня на Ческа да се среща с Боби? Всичко е започнало още преди да пристигна в Брайтън. Всъщност нищо лошо не се е случило, нали?
— Нищо лошо? — Тафи отчаяно поклати глава. — Ческа се е влюбила в Боби.
— Ще го преживее. Всички ние сме се влюбвали за първи път, нали? — сви рамене Леон.
— Не е толкова просто. Тя се надява, че той ще се ожени за нея.
Леон се наведе напред.
— Знаеш, че именно това е проблемът на Ческа. Ти и майка й постоянно кръжахте около нея и й пречехте да погледне истината в очите. Тя никога не е вземала решения сама и…
— Не смей да говориш така за Грета! — Тафи отново стовари ръце върху бюрото.
— Извинявай, Тафи. Казах голяма глупост. Опитвам се да ти обясня, че Ческа вече е голяма. Тя трябва да се сблъска с проблемите и да се научи да ги разрешава сама. Както всички други впрочем. Последните няколко седмици бяха трудни за нея. Тя ще забрави Боби. Сигурен съм.
— Би могла, разбира се, ако не беше бременна от него.
— Исусе! — Леон закри очите си с ръка.
Тафи най-после седна.
— Съжалявам, Тафи. Аз просто… По дяволите! Смята ли да задържи детето?
— В момента тя не е в състояние да вземе решение. Едва започна да се съвзема. Но смятам, че ще го задържи. Единственият път, когато реагира, беше, щом споменах за него. След два дни ще я преместя в клиниката в Херефордшър, където ще се погрижат за нея както трябва.
— Разбирам. Ще поговоря с Джеймс Дей, за да проверя дали студиото няма да поеме разходите. При създалите се обстоятелства това е най-малкото, което биха могли да направят за нея.
— Добре, но не споменавай нищо за бебето. Искам също да се свържеш с оня идиот и да му съобщиш новината. Впрочем, къде е той?
— Някъде в чужбина. Прекарва отпуската си с… жена си и двете си деца. Обикновено не казва къде заминава.
— Кога ще се върне?
— По някое време другия месец — отвърна Леон. — Трябва да започне репетициите за новия си сезон в „Паладиум“ до шест седмици.
— Не ме лъжеш, нали?
— Мили боже, Тафи! Спомни си, че Ческа е също моя клиентка и струва милион пъти повече от Боби. Ще ти се обадя веднага щом той се върне. Но недей да храниш големи надежди. Според мен дори и бременна, Ческа ще се оправи много по-добре без него. Тя би могла да направи аборт, нали?
— Пак ли мислиш за бизнеса си, Леон? — презрително запита Тафи.
— Не, разбира се. Виж, ще помогна с каквото мога.
— Добре — кимна Тафи. — Сега е най-добре да се върна в болницата и да видя как се чувства тя.
— Прати й много поздрави. Нали няма да забравиш, че съм готов да помогна?
Тафи се обърна и излезе, без да отговори.
Два дни по-късно Ческа беше преместена с линейка в психиатрична клиника „Медлин“ в Херефордшър. Тафи следваше линейката с колата си. През последните дни Ческа се бе променила. Докато я настаняваха на носилката, го бе попитала дали я отвеждат у дома.
— Не, миличка. Ще те заведем на едно много приятно място. Нещо като хотел, където ще можеш да си починеш и да възвърнеш силите си.
Клиниката наистина би могла да мине за хотел. Тя беше в джорджиански стил, обградена отвсякъде с ливади, фоайето и общите помещения напомняха провинциална къща. Стаите за пациентите бяха малки, но добре обзаведени и уютни.
Тафи настани Ческа и последва сестрата в кабинета на главния психиатър.
— Добър ден. Аз съм Джон Кокс. — Мъжът с прошарена коса се усмихна топло и разтърси ръката му. — Седнете. Получих картона на Ческа от болницата, но бих желал да получа някои сведения от роднините й. Имате ли нещо против?
— Съвсем не.
— Добре. Бих желал да започнете от самото начало. Къде е родена?
Тафи отговори на всички въпроси колкото може по-пълно и изпита болка, припомняйки си миналото.
— Значи, тя е започнала да се снима във филми на четиригодишна възраст?
— Точно така.
Психиатърът въздъхна.
— Твърде голямо напрежение за толкова малко дете. Кажете, имала ли е подобни проблеми преди?
— Не, поне доколкото ми е известно.
— От записките, които получих от болницата, излиза, че Ческа е станала свидетел на смъртта на майка си.
— Да, така мислим.
— Има ли още нещо да допълните?
— Вие очевидно вече знаете, че тя е бременна. При това много обича бащата на детето си. Но за съжаление няма никаква вероятност той да отговори на тези чувства.
— Горката Ческа. Нищо чудно, че има проблеми. Е, много ви благодаря, мистър Марчмънт. Ежедневно ще провеждаме с нея едночасова терапия и аз ще следя доколко се връща в нормалния живот. Мислите ли, че тя знае, че е бременна?
— Определено да — кимна Тафи.
— Е, това е стъпка в правилната посока. Оставете всичко на мен, мистър Марчмънт. Ние ще решим какво да предприемем.
— Къде отиваш? Нали няма да ме изоставиш сега? — Лицето на Ческа се изкриви от ужас и Тафи я целуна.
— Докторите искат да останеш за малко тук, за да държат под око теб и бебето — меко отвърна той. — Ще бъде за кратко, обещавам ти.
— Но аз искам да се върна у дома с теб. — Очите на Ческа се напълниха със сълзи. — Моля те, не ме изоставяй.
Джон Кокс застана зад Тафи.
— Чичо ти ще се върне много скоро.
— Довиждане, миличка. — Тафи напусна стаята, преди момичето да забележи сълзите му. Психиатърът го последва.
— Всъщност, мистър Марчмънт, тази сцена, макар и толкова разстройваща, е доста окуражителна. Това вече са положителни емоции.
Тафи изтри очите си.
— Но е ужасно, че я оставям тук.
— Моля ви, не се притеснявайте. Сигурен съм, че бързо ще свикне. Повярвайте, тя е в добри ръце. Трябва да ни се доверите.
Джон Кокс го изпрати до вратата.
— Позвънете ми довечера, за да ви кажа как се е настанила. Предпочитам да не я посещавате поне една седмица. Това ще ми даде възможност да добия по-ясна представа за състоянието й.
— Миличък, каква приятна изненада! — Ел Джи прегърна сина си, после отстъпи крачка назад, за да го погледне. — Изглеждаш ужасно! Ела да пийнем по нещо силно.
Той седна и изчака майка му да му налее чаша уиски.
— Ето — каза Ел Джи и разбута огъня.
— Наздраве! А ти изглеждаш добре както винаги, мамо.
— Мисля, че това място ме поддържа млада. Имам толкова работа, че нямам време да остарея. Е, психиатричната клиника наистина ли се оказа ужасно място?
— Не. Всъщност за такова място изглежда много добре.
— А как е бедната Ческа?
— Малко по-добре. Разплака се, когато си тръгвах. Лекарят смята, че това е добър знак. О, мамо, не исках да я оставям там!
— Дейвид, тя е в добри ръце!
— Зная, зная. — Тафи разсеяно прокара ръка през косата си. — Но много се притеснявам за нея. Смяташ ли, че е достатъчно зряла, за да роди? И да се грижи за едно създание, което изцяло ще зависи от нея? Та тя не е в състояние да се погрижи сама за себе си, камо ли за дете.
— Да, и аз се тревожа за това. Но какво бихме могли да направим? Можем само да се молим да се възстанови.
— О, мамо, само да можеше да я видиш. Тя изглежда като привидение. Толкова е бледа, а и този стъклен поглед. Много е уязвима. И нито веднъж не спомена Грета. Сякаш изобщо не си я спомня. Лекарят твърди, че в нейното състояние е най-добре да забрави причината, довела до емоционалната травма.
— Знаеш ли, веднъж, когато Грета дойде за първи път тук с нея, аз я заварих в детската стая да разкъсва едно плюшено мече. При следващото си идване тя не произнесе повече от две думи. Питам се дали това не е психически проблем, много по-дълбок от шока от смъртта на Грета — бавно каза Ел Джи.
Тафи поклати глава.
— Не, не мисля, мамо. Ческа винаги е била силна. Тя успя да се справи години наред със светлината на прожекторите, от което доста възрастни изпадат в депресия.
— Е, може би — намръщи се Ел Джи. — Но не мислиш ли, че това може да е част от проблема й? Имам предвид — какво представлява действителността за нея? И цялата тази слава на нейната крехка възраст? Знаеш, че никога не съм одобрявала участието й във всичките тези филми. Мисля, че й липсва детството.
— Да. Психиатърът спомена, че това може да е причината за сегашното й състояние. Но според мен шокът се дължи на загубата на майка й при такива ужасни обстоятелства. Двете бяха много близки. А Грета искаше само най-доброто за дъщеря си.
— Разбира се, миличък. А какво можеш да ми кажеш за бащата на детето? За онзи Боби Крос? Ческа знае ли, че е женен?
— Вечерта, когато загина, Грета имаше намерение да й каже. Само Господ знае дали е успяла да го стори. Леон ще се свърже с Боби веднага щом той се върне в страната. Но не разчитам на някакъв успех. Съмнявам се, че той ще поеме отговорността. Както и да е, аз уведомих Джон Кокс за подробностите. Той ще разговаря с нея по един час на ден. Сигурно ще обсъдят и този въпрос. Може би ще науча повече, когато отида в клиниката другата седмица.
— Какви са плановете ти за следващите дни?
— Смятам да се върна в Лондон колкото може по-скоро. Трябва да напиша няколко нови материала за телевизионното си шоу и да прегледам няколко проекта. Но честно казано, не ми се иска да се занимавам със смешки в този момент.
— Защо не останеш няколко дни, миличък? Напрежението ти дойде много. Имаш нужда от малко почивка, а и ще ми бъде приятно да си около мен. Толкова рядко те виждам.
— Да, мамо. Може би ще остана. — Тафи леко се оживи. — Знаеш ли, всичко това с Грета… Все още не мога да повярвам, че нея вече я няма… О, мамо, толкова много я обичах! Толкова много!
Гласът на Тафи заглъхна и той се разплака. Ел Джи стана, отиде до, него и го прегърна.
— Хайде, хайде — зашепна тя, припомняйки си как го бе утешавала, когато беше дете. — Мама е тук. Мама е тук.