Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (35)

Тридесет и пета глава

Тафи забеляза Грета на входа на ресторант „Савой“ и й махна с ръка. Изправи се усмихнат и я целуна топло.

— Как си, Грета? Радвам се да те видя.

— Аз също.

— Как стигна до тук? Мъглата вчера предизвика задръстване из цял Лондон.

— Дойдох пеша. Беше невъзможно да хвана такси. Въобще не трябваше да обувам новите си обувки. Едва се движа с тях.

— Казват, че мъглата ще се разсее до утре — отбеляза Тафи.

— Да се надяваме.

— Добре ли си, Грета? Изглеждаш малко уморена.

— О, добре съм. Просто малко неприятности с Ческа.

— Да не би да е болна? — запита Тафи, след като махна на сервитьора и му поръча бутилка вино.

— Не, не е, или поне аз мисля така.

— Желаете ли да поръчате, сър? — любезно се осведоми сервитьорът. — Днес имаме доматена супа с босилек.

— О! — Грета бързо хвърли поглед на менюто. — Ще взема супа и пъстърва, моля.

— Добър избор. И за мен същото — каза Тафи.

— Благодаря ви, сър, мадам. — Сервитьорът кимна и се отдалечи.

— И какъв точно е проблемът с Ческа?

— Л-ю-б-о-в — произнесе буква по буква Грета. — И тъй като е за първи път, е в най-силната й форма.

— Ясно — отвърна Тафи. — Трябва да ти призная, че ми е трудно да мисля за дъщеря ти като за голяма жена. За мен тя все още е дете.

— Е, през последните месеци порасна доста бързо. Откакто завършиха снимките за филма „Моля ви се, сър, обичам ви“, тя се носи из апартамента като призрак. Отказва да направи каквото и да било и по цял ден седи и слуша тъпата нова песен на Боби Крос.

— Имаш предвид „Лудостта на любовта“? Намирам я много добра.

— Едва ли щеше да мислиш така, ако като мен си принуден да я слушаш по петдесет пъти на ден. — Грета повдигна вежди и той се разсмя. В този момент поднесоха супата им.

— А любовта й споделена ли е?

— Не зная — сви рамене тя. — От няколко седмици той не е в страната, на което се дължи и отвратителното настроение на Ческа. Не е точно онова, което се покрива с представите ми за идеалния зет, но не бих могла да я гледам още дълго толкова нещастна.

— Значи картите показват женитба?

— Кой знае? Може би да, защото и тя спомена нещо подобно. Аз лично смятам, че е прекалено възрастен за нея.

— Впрочем кой е този „той“?

— О, извинявай, мислех, че съм ти споменала. Става въпрос за партньора й от последния филм и изпълнител на онази ужасна песен — Боби Крос.

Грета забеляза, че челото на Тафи се смръщи.

— Божичко! — тихо въздъхна той.

— Какво има? Да не би да го познаваш?

— Е, не бих го причислил към приятелите си, но съм се виждал с него. Беше гост в едно мое телевизионно предаване и често присъства на приемите на Леон. Впрочем Леон има грижата за филмовата му кариера. — Тафи погледна открито Грета. — Познавам също и съпругата му.

— Господи! — с усилие преглътна тя. — Та аз не знаех, че е женен! И съм сигурна, че и Ческа не знае.

— Не съм изненадан. Това е добре пазена тайна, както и че Боби има две деца.

Грета се пресегна към чашата със студена вода и забеляза, че ръцете й треперят.

— Съжалявам, скъпа. Сигурно за теб е голям шок, но трябваше да ти кажа. Боби се е оженил много млад, още преди да стане звезда. Когато плочите му започнаха да се продават, звукозаписната компания реши, че заради добрия му имидж не трябва да се споменава нищо за съпругата и децата. Прекалено много разчитаха на младите му почитателки. Той е по-голям от Ческа най-малко с двадесет години. Голямото му дете трябва да е някъде на нейната възраст.

— Но през последните години аз съм виждала стотици негови снимки с различни манекенки и актриси. Нищо не разбирам!

— Ами, Леон ми каза, че двамата със съпругата му са се споразумели. Тя няма нищо против да го вижда с други жени, стига той да не се разведе с нея. Тъй като е католичка, заплашила го е, че ако се опита да я изостави, ще направи истината обществено достояние.

— О, Тафи, ако знаех, бих могла… Значи, Леон знае?

— Разбира се, че знае.

— Негодник!

Сервитьорът се появи с пъстървата. Двамата седяха мълчаливо, докато ги обслужваше.

— Желаете ли нещо друго, сър?

— Не, благодаря ви — отвърна Тафи.

Щом отново останаха сами, Грета продължи.

— Леон знаеше за отношенията между Ческа и Боби още от самото начало. Всъщност той дори ги насърчаваше. Тя ми призна, че го е помолила да ми се обади и да ме излъже, за да може да остане с Боби в Брайтън.

— Но защо Леон би направил това? — меко запита Тафи.

— Не зная. Навярно, за да ме злепостави. Винаги се е дразнил, че Ческа слуша мен, а не него. Може би е търсел начин да се вмъкне помежду ни.

— Не зная какво да мисля, но ако Леон е бил наясно за чувствата на Ческа към Боби, нищо не го оправдава. Ще й кажеш ли?

— Налага се, не смяташ ли? Един продуцент от Лос Анджелис я вика в Америка за пробни снимки колкото може по-скоро. Тя не иска и да чуе за това, докато не се види с Боби. Тафи, тя е на път да провали живота си заради един мъж! И наистина вярва, че той ще се ожени за нея.

— Той е известен с многобройните си връзки, които никога не са стигали докрай.

— Е, радвам се, че тя не е отишла прекалено далеч. Попитах я дали спи с него и тя ме увери, че не.

— И ти й вярваш?

— Тя се закле, че казва истината. Струва ми се, че това е само една хлапашка история.

— Внимавай, Грета. От това, което чух, ми се струва, че тя няма да го понесе леко. Винаги е била емоционално лабилна…

— Какво означава „емоционално лабилна“? — Лицето на Грета се изопна.

— Ами доста уязвима. А ти сама каза, че първата любов е нещо много сериозно.

— Виж, опитах се да накарам Ческа да дойде да обядва с нас днес. Сметнах, че за нея ще бъде добре да се срещне с теб. Тя обаче отказа, защото имала да свърши нещо важно. Довечера обаче двете ще се видим тук за по едно питие, преди да отидем на театър. Смятам да й съобщя новината, но не мисля, че ще ми повярва. Не би ли могъл случайно да се присъединиш към нас? Тя винаги много те е обичала. Може и да чуе, ако ти й кажеш, че Боби е женен.

— Разбира се, щом мислиш, че това ще помогне. Следобед имам среща с продуцента на радиошоуто ми, но тя е съвсем наблизо и ще мога да се върна до към шест без петнадесет.

— Тафи, наистина много ще ми помогнеш. Не вярвам, че ще успея да се справя сама. — Грета му се усмихна през масата и той още веднъж усети силата на очарованието й.