Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (30)

Тридесета глава

Гримьорката махна кърпата от врата на Ческа.

— Ето, готова си. След около петнадесет минути ще те повикат. Искаш ли кафе?

Ческа поклати глава и се загледа в отражението си в огледалото. Не можеше да повярва на промяната във външността си.

Лицето й бе покрито с фондьотен, а очите й — очертани с черна линия. Дълги изкуствени мигли засенчваха големите й сини очи. Върху устните й имаше червило, което подчертаваше перлената белота на зъбите й. Докосна с ръка косата си. Тя се придържаше стегната с голямо количество лак, което пречеше на естествените къдри да развалят ефекта.

Изправи се, за да се порадва на костюма. Ученическо палто, риза и вратовръзка, и възможно най-късата пола, която бе виждала през живота си.

Тя се изкикоти. Майка й сигурно щеше да получи удар, но това не я интересуваше. Чувстваше се прекрасно.

Една от асистентките дойде да я повика.

— Изглеждаш чудесно, Ческа — усмихна се момичето. — Не мога да повярвам, че си ти. Момчетата ще се влюбят в теб. Особено Боби. Знаеш ли кои епизоди ще се снимат първи?

— Да. — Ческа обходи с поглед помещението, търсейки Боби Крос. — Груповата сцена, в която новият учител по музика е представен на учениците.

— Точно така. Седни тук. Ще те повикаме, когато сме готови.

Стаята беше пълна с бъбрещи момичета, облечени като нея. Всички внезапно млъкнаха, когато вратата се отвори и Боби Крос се появи, следван от Джеймс Дей.

Ческа затаи дъх.

В действителност той беше много по-красив, отколкото на снимките. Тъмнорусата му коса се къдреше на челото, а кафявите му очи бяха засенчени от дълги, извити ресници. Издълженото му стройно тяло се очертаваше под скромния сив костюм.

— Здравейте, момичета! Как сте? — Боби се усмихна със знаменитата си усмивка, откривайки блестящите си бели зъби.

В отговор аудиторията въздъхна шумно.

— Ела да се запознаеш с партньорката си, Ческа Хамънд — каза Джеймс.

— Веднага.

Ческа се изправи сковано, когато Боби тръгна към нея.

— Здрасти, миличка. Ще се позабавляваме с този филм, нали?

Тя успя да кимне и да измърмори някакво подобие на „да“.

Боби се обърна към Джеймс:

— Ей, май мечтите ми се сбъднаха. Малка блондинка в ученическа униформа. И тези дълги крачета!

Ческа почувства как лицето й пламва, когато погледът на Боби се спря върху бедрата й.

— Извинете, аз съм майката на Ческа, Грета Симпсън. Приятно ми е да се запознаем. — Грета мина покрай Ческа и подаде ръка на Боби.

— Здрасти! — отвърна певецът, пренебрегвайки протегнатата й ръка.

— Ще се видим по време на снимките. — Той намигна на Ческа. — Този дракон през цялото време ли ще придружава най-голямата сладурана, която съм виждал от месеци насам? Това ще ми развали целия кеф — подвикна той към Джеймс достатъчно високо, за да бъде чут и от двете. Лицето на Грета остана съвсем безизразно. На Ческа й се стори, че ще умре от срам или поне, че ще припадне.

— Хайде — плесна с ръце Джеймс Дей, — всички на работа!

 

 

— Мамо, отсега нататък искам да ходя в студиото сама. — Освежена и отпочинала след банята, Ческа влезе при Грета във всекидневната.

Грета вдигна глава от списанието, което четеше, и погледна обидено дъщеря си.

— И защо?

— Защото вече съм на шестнадесет години и нямам нужда от придружител.

— Но, Ческа, аз винаги съм идвала с теб не като придружител, а като компания по време на продължителните паузи.

Ческа седна на дивана до майка си и улови ръката й.

— Мамо, не мисли, че искам да се отърва от теб. Вече не съм бебе и хората ми се присмиват.

— Не е вярно, Ческа.

— Но ти прекара последните шестнадесет години единствено в грижи за мен. Не искаш ли да разполагаш и с малко лично време? Впрочем аз също трябва да се науча да се справям сама.

— Много мило от твоя страна да мислиш за мен, но аз обичам да ходя в студиото. Моят живот е свързан с него точно колкото и твоят.

— Е, ще имаш ли нещо против, ако опитаме поне за няколко дни, за да видим как ще се справя?

— Ами, когато започнат снимките на открито? Нали ще имаш нужда някой да се грижи за теб?

— Може би. Моля те, мамо, позволи ми да опитам сама. За мен това е много важно.

Грета се загледа в умоляващите очи на дъщеря си.

— Добре, щом така искаш. Но само за няколко дни.

— Благодаря ти, мамо. Сега отивам да си легна. Утре ще имам тежък ден. Лека нощ. — Ческа потупа майка си по бузата и напусна стаята.

На следващата сутрин Грета наблюдаваше как дъщеря й се качва в колата, изпратена от студиото, и заминава с нея. След това си взе една продължителна вана и се зае да оправя леглата и да разчиства кухнята. Направи си кафе и установи, че е едва десет и половина. Докато отпиваше горчивата течност, се зачуди какво да прави, за да убие дългите часове до завръщането на Ческа. Би могла да отиде по магазините, но без дъщеря й това й се струваше досадно. Реши да се обади на Тафи и да го попита дали е свободен на обяд.

Въпреки че се бе надявала отношенията им да не се променят след предложението му, тя установи, че промяна все пак има. През последните шест години не бяха преустановили контактите си, но не се виждаха толкова често, както преди. Сега Тафи имаше свое вечерно телевизионно шоу по Канал Ай Ти Ей. Името му бе станало много популярно. Грета често усещаше, че той й липсва, но го разбираше. Тафи трябваше да мисли за своето бъдеще, да открие друга жена.

Но днес той й беше много необходим. Вдигна слушалката и набра номера му.

Той отговори почти веднага.

— Ало?

— Тафи, Грета е.

— Грета! — В гласа му прозвуча топлота. — Как си?

— Благодаря, добре.

— А Ческа?

— И тя е добре. Преди няколко дни започна снимките на нов филм.

— Така ли? А ти не си ли с нея?

— Ъъъ… днес не. Имах да свърша някои неща и тя ми даде един свободен ден. Чудех се дали ще можем да се видим на обяд? Налага се да отида в града и да направя някои покупки. Бихме могли да отидем в „Савой“. Ще бъде чудесно.

— О, Грета, много бих искал, но се боя, че имам неотложен ангажимент.

— Не се притеснявай. Може би другата седмица?

— Миличка, страхувам се, че съм много зает с шоуто си в момента, но ще се радвам да те видя, щом нещата се поуспокоят. Може ли да ти позвъня?

— Добре — отвърна Грета.

— Е, извинявай, че толкова бързам, но колата от студиото току-що пристигна. Дочуване, Грета.

— Дочуване, Тафи.

Тя затвори телефона, отиде до прозореца и се загледа в улицата. Отново погледна часовника си. Единадесет без пет. По лицето й започнаха да се стичат сълзи.

Без Ческа не й оставаше нищо.

А Грета вече знаеше, че е на път да я загуби.