Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (28)

Двадесет и осма глава

Ческа се върна от двуседмичната си ваканция в Марчмънт отпочинала, освежена и само с три таблетки на ден. Главоболието и кошмарът й бяха изчезнали и въпреки че беше много тиха по време на престоя си в имението, много приличаше на предишното момиче. Грета се обади на лекаря от клиниката на Харли Стрийт и го помоли за нова рецепта за същите лекарства.

Докторът обаче й отказа и я попита защо е пропуснала часа при психиатъра. Грета обясни, че след почивката Ческа се чувства много по-добре и не би искала да я травматизира с още прегледи. После бе затворила телефона. Обади се на личния си лекар и взе час при него. Няколко дни по-късно го посети и му се оплака от главоболие и пренапрежение. Помоли го да й напише рецепта за успокоителните на Ческа, като каза, че са й препоръчани от приятелка. Той изпълни молбата й.

Три седмици по-късно Ческа започна снимките за новия си филм. Грета подсили лечението на дъщеря си до четири хапчета дневно.

Ческа седеше в гримьорната си и четеше в едно списание статия за Боби Крос, най-новата английска поп сензация. Тя определено го предпочиташе пред Клиф Ричард и откакто си бе купила грамофон, непрекъснато въртеше песента му „Живата кукла“.

Докосна замечтано снимката на Боби в списанието и се запита дали ще успее да убеди майка си да отидат на негов концерт.

Тя остави настрани списанието и с въздишка посегна към огромния куп писма от почитатели, които майка й й бе донесла.

„Скъпа мис Хамънд,

Пиша ви, за да ви кажа колко много харесвам филмите ви, особено последния — «Самотното момиче». Той ме накара да плача и да се смея. Вие сте най-талантливата и най-красивата звезда на екрана. Най-много ми хареса това, че филмът завършва щастливо и героинята успява да открие отдавна изчезналия си баща.

Моля, изпратете ми снимка с автограф.“

Ваша Мириам Мейвърли (четиридесет и пет годишна)

Ческа свали писмото и се загледа в отражението си в огледалото. Нещата доста се бяха подобрили, откакто бе започнала да взема лекарството. Кошмарът и гласът, които я преследваха, бяха изчезнали.

Забеляза, че очите й са тъжни. Не изпитваше нищо. Сякаш не беше истинска, а само се преструва, че диша и живее. Празнотата в душата й никога не я напускаше.

Докосна бузата си и усети колко е гореща.

Хиляди почитатели и кариера, които й бяха осигурили онова, за което всички останали мечтаеха! Много хора цял живот се бореха да постигнат това, което тя имаше още от четиригодишна възраст. Би трябвало да бъде най-щастливото момиче на земята. Ала на тринадесет години тя се чувстваше стара и изхабена и всичко й се струваше безсмислено.

Онова, което показваше на публиката, трябваше да изглежда идеално и недокоснато от емоционални конфликти, както се очакваше от една звезда. Затова Ческа не споделяше с никого какво чувства.

Някой почука на вратата.

— Очакват ви, мис Хамънд.

— Идвам.

Тя се изправи и се подготви за поредния час, изпълнен с илюзии, които й изглеждаха много по-реални от собственото й съществуване. Докато прекосяваше коридора, се запита дали нейният собствен живот ще завърши щастливо.