Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (27)

Двадесет и седма глава

Изминалият един час се беше сторил цяла вечност на Грета.

— И така, каква е диагнозата ви, докторе? — нервно попита тя, докато се настаняваше на дивана в клиниката на Харли Стрийт.

— Ами добрата новина е, че Ческа е напълно здрава физически.

— Слава богу! — възкликна Грета. Докато бе чакала да свърши прегледът, през ума й бяха минали хиляди ужасни неща.

— За нещастие обаче душевното й състояние не е много добро.

— Какво искате да кажете?

— Попитах я за този неин приятел, за когото ми разказахте. Тя ми отговори, че той непрекъснато й говори, особено нощем. Очевидно той е този, който я кара да прави всички тези… неприятни неща. Каза ми още, че често сънува един и същи кошмар и постоянно страда от главоболие. Мисис Симисън, възможно е въображението й да си прави лоши шеги с нея, защото живее в постоянен стрес. В крайна сметка тя стои пред прожекторите още от четиригодишна възраст. Но като имам предвид разговора с Ческа и онова, което ми разказахте самата вие, не изключвам възможността дъщеря ви да страда от шизофрения.

— Боже мой! Това пък какво значи? Да не искате да ми кажете, че тя може да е… луда?

— Не, мисис Симпсън. Аз не съм специалист в тази област и бих желал да ви препратя към свой колега, който е. Както казах, всичко може да се дължи на стреса, тъй като е прекалено млада за подобна огромна слава. Не забравяйте също, че тя сега е в пубертета, а той е доста трудна възраст за всички деца. Това, което бих могъл да ви посъветвам без никакво колебание, е да й осигурите поне една година почивка. Заведете я на някое спокойно място. Дайте й време да си почине далеч от погледите на публиката. Никакви филми, никакво напрежение.

— Но, докторе, Ческа току-що подписа договор за два нови филма. Не може да си позволи да отсъства толкова дълго.

— Мисис Симпсън, сега говорим за здравето на детето ви. Ако тя продължи да живее при сегашното напрежение, не бих могъл да гарантирам за последствията. Ще се обадя на колегата си и ще ви уредя среща. Той е един от най-добрите психиатри в страната. Междувременно ще ви напиша рецепта за успокоителни. Искам да сте наясно, че трябва да взема хапчетата само когато е много напрегната. Те ще я успокоят.

— Наистина ли смятате, че трябва да я прегледа психиатър? Вие сам казахте, че поведението й може да се дължи и на други причини.

— Така е. Обикновено шизофренията се проявява в пубертета и Ческа може да има нужда от лечение. По-добре да вземем превантивни мерки, отколкото после да съжаляваме. Ето ви рецептата. Искате ли аз да съобщя на Ческа това, което ви казах?

— Не, благодаря ви. Сама ще го направя.

— Добре. Тя ви очаква при регистратурата. И запомнете, мисис Симпсън, докато не я прегледа психиатър, трябва постоянно да си почива. Ще ви се обадя, когато ви уредя час.

— Благодаря ви, докторе. Довиждане.

Грета напусна кабинета и поведе пребледнялата Ческа. Двете излязоха на Харли Стрийт и Грета махна на едно такси.

— Какво каза лекарят, мамо? Какво ми е? — тихо попита момичето на път към дома.

Грета стисна ръката й.

— Абсолютно нищо ти няма, миличка. Каза, че си напълно здрава.

— Ами главоболието ми?

— Каза, че се дължи на пренапрегнатата ти работа. Няма за какво да се тревожим. Предписа ти хапчета, които ще те успокояват и ще ти помагат да заспиваш. Каза още, че една ваканция ще ти се отрази добре. Какво мислиш за една почивка в Марчмънт за около две седмици?

Лицето на Ческа светна.

— О, ще бъде чудесно! Чичо Тафи ще бъде ли там?

— Съмнявам се. Но можем да се видим с леля Ел Джи, а ти ще си починеш и ще се подготвиш за новия си филм.

— Да, мамо.

Грета хвърли поглед към дъщеря си и забеляза, че очите й бяха по-бистри, отколкото през последните няколко дни.

Същата нощ, след като даде на Ческа таблетката и я сложи да си легне, Грета седна във всекидневната с чаша бренди в ръка. Малко преди това бе позвънил лекарят, за да й съобщи датата на прегледа при психиатъра. Грета му бе благодарила и бе обещала да заведе детето. Но вече бе решила да отведе Ческа в Марчмънт и да изчака да види резултата от почивката. Нямаше никаква възможност да си позволят едногодишно прекъсване. За публиката винаги бе важало правилото: „Далеч от очите, далеч от сърцето“. Това би сложило окончателен край на кариерата й.

Колкото до това, че Ческа би могла да бъде… луда, е, то беше просто смешно. Нейната идеална дъщеря, толкова талантлива, красива и вече звезда от такава величина…

Грета тръсна глава. Това беше мисъл, която не би могла да приеме.