Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (26)

Двадесет и шеста глава

Промяната в Ческа ставаше толкова бавно, че Грета така и не успя да разбере кога точно бе започнала. През последните две години тя наблюдаваше как малкото момиченце се превръща в затворено дете, което пази усмивката си само за пред камерата.

Дъщеря й се отдалечаваше от нея, не откликваше вече на ласките й и почти не й обръщаше внимание. Понякога през нощта Грета я чуваше да бълнува и да стене. Тя скачаше от леглото, прекосяваше бързо коридора и отваряше вратата на стаята й. Ческа леко се раздвижваше, обръщаше се на другата страна и се умълчаваше. Често я питаше дали всичко е наред и няма ли нещо, за което би желала да поговори с мама. Детето само поклащаше отрицателно глава и отвръщаше, че се чувства прекрасно, че не то, а неговият приятел се чувства нещастен. На въпроса, кой е този приятел, така и не получаваше отговор.

Грета въздъхваше и си припомняше, че в детството си също имаше въображаем другар, с помощта на когото бягаше от самотата. Реши, че трябва да остави Ческа да израсте този период. Иначе тя беше съвсем здрава — хранеше се и спеше добре, но искриците в очите й бяха изчезнали.

Никой друг не бе забелязал промяната. Грета бе доволна, че дъщеря й преставаше да хленчи и да недоволства веднага щом влезеше в студиото.

Ческа се променяше и физически. Първите прояви на зараждащата се женственост силно обезпокоиха Грета. Тя започна да настоява дъщеря й да носи стегнати, плътни камизолки, които да притискат гърдите й. Въпреки че Леон я уверяваше, че няма причина да спират превръщането й от дете-звезда в пораснала знаменитост, Грета смяташе, че колкото по-дълго Ческа може да играе роли на малко, сладко момиченце, толкова по-добре.

 

 

За отпразнуването на тринадесетия рожден ден на дъщеря си Грета бе решила да организира парти в апартамента им. Покани целия снимачен екип от последния й филм, Тафи, Леон и Джеймс Дей, режисьорът на Ческа. Бе предвидила и репортери, които щяха да отразят събитието в „Муви Уик“. Седмица преди празненството бе завела Ческа в „Хародс“, за да й купи красива сатенена рокля, която висеше в гардероба между останалите й дрехи.

Сутринта в деня на празника Грета изненада дъщеря си със закуска в леглото.

— Честит рожден ден, миличка. Донесох ти портокалов сок и една от любимите ти пасти. Но само една! — Грета постави подноса до леглото на Ческа.

— Благодаря ти, мамо — отвърна момичето и седна в постелята.

— Добре ли си, мила? Изглеждаш малко бледа.

— Добре съм. Просто снощи не спах много хубаво.

— Няма значение, това ще те поразвесели. — Грета излезе в коридора и след минута се върна с голяма, увита в хартия кутия. — Хайде, отвори я.

Ческа отвори пакета и извади от него голяма кукла.

— Не е ли красива? Можеш ли да познаеш лицето? Ами дрехите? — възбудено говореше Грета. — Поръчах я специално.

Момичето кимна.

— Това си ти в ролята на Мелиса от първия ти филм. Наложи се да занеса една снимка, за да могат да наподобят чертите ти. Смятам, че са се справили чудесно, не мислиш ли?

Ческа мълчаливо разглеждаше куклата.

— Да, мамо. Много ти благодаря.

— Добре. Сега изяж закуската си. Аз ще трябва да изляза, за да купя още някои неща за партито. Ще се справиш ли сама?

— Да.

— Няма да се бавя. Защо не се изкъпеш след закуска?

Ческа кимна. Щом чу хлопването на външната врата, тя захвърли куклата на пода, скри лице във възглавницата и захлипа.

Толкова бе мечтала за радио, но въпреки че бе намеквала за това многократно, майка й й бе подарила кукла, сякаш беше бебе. Чувстваше се вече пораснала, но майка й очевидно не можеше да разбере това.

Ческа се изправи и се загледа в сатенената рокля, закачена на вратата на гардероба.

Безспорно беше прекрасна рокля — но за малко момиченце.

И гласовете отново се втурнаха в главата й.

Грета взе празничната торта и внимателно я отнесе до очакващото я такси. Докато пътуваше към дома си, мислено прехвърляше всичко, което трябваше да направи, преди гостите да започнат да пристигат.

Отключи входната врата, отиде бързо в кухнята и скри тортата в бюфета.

— Ческа! Прибрах се! — извика тя.

Не последва никакъв отговор. Грета почука на затворената врата на банята. Това беше още една от новите приумици на Ческа. Нямаше нищо, което да мрази повече от появата на майка й в банята, докато беше гола.

— Ческа, може ли да вляза?

След като отново не получи отговор, Грета натисна дръжката и отвори вратата. Вътре нямаше никого.

— Ческа! Мислех, че ще си вземеш душ! — Грета забърза по коридора и влезе в стаята на дъщеря си. — Трябва да направим още много неща, преди…

Гледката, открила се пред очите й, я накара да млъкне по средата на изречението.

Ческа седеше на пода, затрупана от парчета лъскав сатен и коприна. В ръцете си държеше ножица. Докато Грета се оглеждаше, онемяла от смайване, дъщеря й режеше красивата рокля на парчета и се смееше истерично.

— Ческа! Какво правиш, за бога! — Грета се приближи до момичето. — Дай ми ножицата! Веднага!

Ческа вдигна празен поглед към майка си.

— Дай ми ножицата! — Грабна острия предмет от ръцете на детето, което продължаваше да я гледа с безизразно лице.

Грета се отпусна на пода и от очите й бликнаха сълзи. Погледът й попадна върху отворената врата на гардероба и тя забеляза, че той е празен. Красивите дрехи на Ческа бяха нарязани и лежаха наоколо в безформени купчини.

— Защо, Ческа? Защо? — Дъщеря й продължаваше да се взира в нея със същите кухи очи. Грета поклати глава и се протегна да улови ръката й. — Отговори ми, дявол да те вземе!

Физическият допир сякаш извади Ческа от транса. В очите й се мярна страх. После се огледа наоколо и сякаш за първи път осъзна какво бе направила.

— Защо? Защо? — продължаваше да я разтърсва Грета.

Ческа започна да издава сърцераздирателни, ужасяващи писъци. После неочаквано се отпусна в прегръдките на майка си. Ала Грета не я приласка успокоително и момичето избухна в ридания.

— Той го направи! Той! Моят приятел! Съжалявам! Толкова съжалявам! Съжалявам… съжалявам… — повтаряше то отново и отново като в някакъв унес.

— Кой е този приятел?

Ческа поклати глава.

— Не мога да ти кажа. Обещах.

— Но, Ческа, как е възможно да ти е приятел, след като те кара да правиш такива неща?

— Главата ме боли — изстена момичето в отговор.

Грета прегърна дъщеря си и започна да я люлее леко.

— Добре, всичко е наред. Мама вече не ти се сърди. Хайде, хайде. Трябва да се приготвим за празненството ти. Всички тези хора ще дойдат, за да ти честитят рождения ден. Не биха могли да видят Ческа Хамънд в това състояние, нали? Защо не отидеш да вземеш една вана? Аз ще почистя тази неразбория тук и ще ти донеса някакво хапче за глава.

Ческа кимна.

— Съжалявам, мамо. Не исках да направя това.

Тя се изправи и тръгна към банята, а Грета се зае да тъпче унищожените дрехи в найлонови торби. Реши, че трябва да се обади до химическото чистене, за да провери дали не биха могли да донесат една от по-старите рокли на дъщеря й, която да облече за партито.

Вдигна от пода и последния парцал и застина на мястото си. В краката й се въргаляше главата на подарената от нея кукла. Беше изтръгната от тялото, красивите сини очи бяха изчовъркани и на местата им зееха дупки, а русите букли бяха брутално отлепени от скалпа. Забеляза едната ръка, захвърлена под леглото.

Грета се отпусна на пода и по страните й се затъркаляха сълзи. Вече нямаше смисъл да отрича очевидното.

Ческа спешно се нуждаеше от помощ.