Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (20)

Двадесета глава

Понякога Ческа сънуваше все един и същи сън и винаги се събуждаше, разтреперана от ужас. Всичко се случваше в една огромна къща, обградена от множество дървета. В съня имаше и едно малко момченце, което изглеждаше съвсем като нея и с което тя играеше и се забавляваше. Имаше и един възрастен мъж, който винаги прегръщаше момченцето и никога нея.

После всичко се променяше и внезапно настъпваше нощ. Възрастният мъж, чийто дъх миришеше лошо, я караше да погледне в един ковчег, където лежеше момченцето. Малкото лице беше бледо, с посивели устни. Мъжът сваляше дрехите на мъртвото момче, после се обръщаше към нея и в следващия момент тя се виждаше облечена в тях. Те миришеха на плесен, а един огромен паяк се опитваше да изпълзи по предницата на жакета към лицето й. Докато се мъчеше да го отблъсне, нечия ръка докосваше рамото й, тя се извръщаше и се взираше в зачервените очи на мъртвото дете, което се приближаваше към нея с треперещо от студ тяло, протягаше се…

Ческа се събуждаше с вик и посягаше към малката нощна лампа, поставена на шкафчето до леглото й. След като я светнеше, оглеждаше познатата приятна стая и се опитваше да се убеди, че нищо не се е променило, откакто си бе легнала. Вдигаше Поли, паднала обикновено на пода до леглото, прегръщаше я и засмукваше виновно палеца си. Майка й непрекъснато й повтаряше, че този бебешки навик ще доведе до изкривяване на зъбите й, което ще сложи край на кариерата й на филмова звезда.

Постепенно кошмарът избледняваше и тя отново се отпускаше върху възглавницата. Очите й се затваряха и тя потъваше в спокоен сън, докато майка й не я събудеше. Ческа никога не й разказа за съня си. Беше уверена, че майка й ще я укори, че е глупава, и ще й обясни, че мъртвите не могат да се връщат в света на живите. Но Ческа знаеше, че могат.

На крехката възраст от десет години Ческа Хамънд беше едно от най-известните деца във Великобритания. Току-що бе завършила седмия си филм, а по афишите за последните три името й бе изписано над заглавията. Още в началото на кариерата й журналистите я бяха кръстили Ангела и този прякор й бе останал и досега. Новият й филм трябваше да бъде представен след четири седмици и мама й бе обещала да я премени в ново кожено палто за премиерата.

Обикновено Ческа се забавляваше на премиерите, но мисълта за тази я безпокоеше. Пред киносалоните винаги се събираше огромна тълпа, която се втурваше към нея, докато едрият телохранител бързо я превеждаше от колата до залата. Веднъж една дама се бе опитала да смъкне палтото й и бе отведена с полиция.

Майка й непрекъснато повтаряше, че тя е щастливо малко момиченце, защото има парите, от които самата тя винаги се бе нуждаела, красива къща в Мейфеър и хиляди предани почитатели. Ческа допускаше, че е права, но не можеше да направи разлика, понеже не познаваше друг живот, освен този.

По време на снимките на последния си филм „Изгубеното малко момиченце“, чието действие се развиваше в едно сиропиталище, Ческа се бе сприятелила с едно от децата, което също изпълняваше роля на сираче. Мелъди говореше с особен акцент и Ческа винаги слушаше в захлас, докато приятелката й й разказваше за братята и сестрите си. Каза й, че спи в едно легло с една от сестрите си, тъй като в малката им къща няма достатъчно място да се поставят отделни легла за всички. Разказваше й за лудориите на четиримата си братя и за големите и шумни коледни празници, които семейството й устройвало. Ческа слушаше и си мислеше за елегантната самота на собствения си дом и за официалните коледни обеди, на които винаги присъстваха само Леон и чичо Тафи.

Мелъди я представи на няколко от останалите момиченца и Ческа откри, че те ходят в театрално училище и учат заедно. А тя имаше възрастен частен учител, мистър Бени, с когото, седнала във всекидневната, решаваше досадни задачи и учеше стихотворения наизуст.

Мелъди й даде една дъвка и двете си устроиха съревнование за най-голям балон. Ческа веднага реши, че новата й приятелка е най-чудесният човек, когото някога е срещала. Попита майка си дали и тя може да се запише в театралното училище заедно с другите деца, но Грета заяви, че за нея това не е необходимо. Там не би могла да научи нищо друго, освен как да стане филмова звезда, а тя вече била такава.

Веднъж Мелъди я бе поканила на чай у дома си. Ческа беше във възторг, но майка й не й разреши да отиде. Когато я бе попитала защо, Грета бе стиснала упорито устни, както всеки път, когато решението й бе категорично, и бе заявила, че такава филмова знаменитост като нея не би трябвало да общува с обикновени същества като Мелъди.

Ческа нямаше точна представа какво означава думата „обикновен“, но знаеше, че иска да стане точно такава, когато порасне.

Участието на Мелъди във филма приключи, тя се върна отново в училище и Ческа пак остана сама. Размениха си адресите и си обещаха да си пишат. Написа няколко писма, но не получи отговор. Момиченцето много й липсваше, защото беше единствената приятелка, която някога бе имала.

 

 

— Хайде, миличка, време е да ставаш. — Гласът на майка й се прокрадна в съня й. — Днес ни очаква тежък ден: обяд с Леон в дванадесет, а после посещение в „Хародс“, за да ти купим ново палто. Ще бъде много забавно, не мислиш ли?

Ческа кимна без особен ентусиазъм.

— Хайде. — Майка й отиде до огромния гардероб, заемащ цяла една стена от стаята й. — Коя рокля искаш да облечеш за обяда?

Ческа въздъхна. Обедите с Леон винаги бяха продължителни и досадни. Всеки път се срещаха в „Савой“, където се налагаше да седи мълчаливо, докато майка й и Леон обсъждаха делови въпроси.

Наблюдаваше майка си, която ровеше из десетките официални рокли, обвити прилежно в найлон.

— Какво ще кажеш за тази? Все още не си я обличала, а е толкова красива!

Ческа погледна елегантната розова дреха. Мразеше всички тези рокли.

— Имаш и чифт чудесни розови пантофки от сатен, които много ще й подхождат — продължаваше Грета, докато разстилаше тоалета върху леглото, преди да се върне за обувките.

Ческа затвори очи и се запита какво ли е да имаш на разположение цял ден само за игра. В стаята й имаше красива и скъпа куклена къща, но тя никога не разполагаше дори с една свободна минута, за да поиграе с нея. Когато се снимаше във филм, сутрините й преминаваха в учене, след което я откарваха с кола до студиото. Рядко се прибираха преди шест и половина, след което идваше времето за чай и за гореща вана. После репетираше репликите си с майка си, за да бъде готова за следващия ден. Майка й твърдеше, че няма по-голям грях от това да забравиш ролята си и Ческа никога „не се провали“, както някои от по-възрастните актьори.

— Хей, млада госпожице! Кашата ти ще изстине.

Грета издърпа завивката й и Ческа стъпи на пода, наметна халата си и я последва. Седна на обичайното си място край огромната полирана маса във всекидневната и погледна чинията.

— Трябва ли да ям това, мамо? Знаеш, че не го обичам. Мелъди каза, че майка й никога не я кара да закусва и…

— Наистина, Ческа — Грета седна срещу дъщеря си, — единственото, което чувам, е: „Мелъди това… Мелъди онова…“. Да, трябва да си изядеш кашата! При твоя напрегнат ден е много важно да го започнеш с пълен стомах.

— Но тя е отвратителна! — Ческа разбърка гъстата смес, загреба една лъжица и ядно я изтръска. Кашата се залепи на повърхността на масата.

— Престани да капризничиш! Все още не си чак такава звезда, че да не мога да те обърна на коляното си и да те напляскам. Яж!

Грета наблюдаваше как дъщеря й с неохота гълта кашата лъжица след лъжица.

— Свърших. Сега мога ли да сляза долу?

— Добре. Иди да се облечеш, а аз ще дойда след малко да те среша.

— Добре, мамо.

Грета се усмихна, след като дъщеря й излезе от стаята. Като се изключат малките капризи, които бяха нещо обикновено за едно подрастващо момиченце, Ческа се държеше като истински ангел. Беше уверена, че любезността и добрите й маниери ще й помогнат да се справи със славата, на която се радваше сега.

Ческа бе станала звезда заради красотата и фотогеничността си наред с вродения си актьорски талант, но и защото Грета не преставаше да й внушава, че трябва да подхожда към работата си напълно професионално. Вярно, че именно парите, спечелени от Ческа, им бяха осигурили голямото, красиво обзаведено жилище в Мейфеър, а и гардеробите, пълни с дрехи, но именно тя, Грета, бе поставила началото на блестящата кариера на дъщеря си. Именно тя избираше сценариите и ролите, които най-много ще й подхождат дори когато Леон не беше съгласен с нея. И изборът й винаги се оказваше правилен. Сега Леон не предприемаше нищо, без предварително да се допита до нея.

Още от първия тригодишен договор на Ческа Грета бе решила да направи изгодна финансова сделка. Тя бе изпратила Леон обратно в студиото с искането сумата да бъде увеличена, заявявайки, че няма да подпише договора от името на дъщеря си, ако условието й не бъде прието. Последваха няколко напрегнати дни, но от студиото все пак отстъпиха. Ческа беше голям залог и Грета беше наясно с това.

Благодарение на упорството си бе направила дъщеря си много богата. Живееха много добре и бяха в състояние да си купят всичко, което им хрумне, въпреки че никога не харчеха всичко, което Ческа печелеше. Грета грижливо инвестираше остатъка от парите за бъдещето, защото не искаше детето й да познае недоимъка на собствената й младост.

Миналото беше далечен спомен. Бе посветила живота си на кариерата на дъщеря си. Хората вече отдавна бяха престанали да я пренебрегват. Сега тя бе сила, с която трябваше да се съобразяват. Тя контролираше едно от най-ценните притежания на британската киноиндустрия. Беше майката на Ангела.

Веднъж, когато Тафи я бе запитал дали според нея Ческа е щастлива, тя бе нападната от угризения. Бе заела отбранителна позиция и категорично бе заявила, че не се съмнява в това. Кое малко момиченце не би било щастливо при това непресекващо внимание и възхищение? В края на краищата, нали и самият Тафи беше звезда? Нима той не се радваше, че бе постигнал мечтата си? Тафи бе кимнал бавно, леко засрамен, че бе подложил на съмнение преценката й.

Грета взе едно филмово списание и разлисти страниците, докато стигна до голямата реклама на „Изгубеното малко момиченце“. Усмихна се на снимката, на която Ческа, облечена в дрипи и с невинно, уязвимо лице, стискаше изпокъсано плюшено мече. Да, това щеше да предизвика нова вълна от възхищение. Тази мисъл й напомни, че по-късно има среща с мисис Стивънс, която ръководеше клуба на почитателите на Ческа. Двете трябваше да решат кои снимки от най-новия филм ще изберат за огромната й армия от фенове.

Грета затвори списанието. Нямаше нищо чудно в това, че от много време насам около нея не се завърташе нито един мъж. Дори ако искаше нещата да стоят по друг начин, което не беше така, организацията на живота на една филмова звезда беше занимание, което ангажираше всичкото й време.

Нейният живот беше Ческа и тя го харесваше такъв, какъвто е.