Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Not Quite an Angel, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Пепа Стоилова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Лусинда Едмъндс. Не съвсем ангел
ИК „Хермес“, Пловдив, 1999
Американска. Първо издание
Редактор: Венера Атанасова
Коректор: Ивелина Йонова
История
- —Добавяне
Осемнадесета глава
Грета установи, че очаква с нетърпение неделния обяд с Тафи. Изпитваше задоволство да мисли за нещо приятно, наред с останалите мрачни мисли. Облече Ческа в най-хубавата й синя рокличка и завърза русите й къдрици с подходяща панделка.
Докато пътуваха с автобуса, й обясни, че ще се срещнат с един от най-добрите приятели на мама.
— Влизайте, влизайте! — приветства ги топло Тафи, докато ги въвеждаше в малкия коридор.
Той се наведе и надникна в очите на момиченцето.
— Здравей, Ческа. Аз съм твоят братовчед Тафи… далечен братовчед — поясни той и намигна на Грета. — Но защо отсега нататък да не ме наричаш чичо Тафи? Куклата ти е много красива. Как се казва?
— Поли — срамежливо отвърна детето.
— Много й подхожда. — Тафи погледна към Грета. — Красива е като майка си.
Ческа вдигна ръце и той я взе в прегръдките си.
— Последвай ме. — Тримата се отправиха към малката, но уютна всекидневна, където възпълен мъж на средна възраст пиеше уиски. — Това са братовчедка ми Ческа и майка й. Грета, запознай се с Леон Броноски, агента ми.
— За мен е удоволствие — отвърна мъжът с лек чуждестранен акцент.
Тафи настани Ческа на дивана и пое палтото на Грета.
— Какво да ти предложа за пиене?
— Джин за мен и ако имаш, плодов сок за Ческа.
— Много добре. — Домакинът тръгна към кухнята, за да приготви питиетата.
Грета седна на един стол.
— Вие ли пръв открихте Тафи в „Уиндмил“, мистър Броноски?
— Моля ви, наричайте ме Леон. Да. Той е много талантлив и ще стигне далече. Спомена ми, че сте работили заедно.
— Да. Преди известно време.
— Това е подходяща почва за млади таланти. Има доста млади дами, които после станаха филмови звезди. Предполагам, че и ти си се надявала на същото.
— Раждането на Ческа ми попречи да следвам този път. Но, разбира се, и аз съм мислила затова. Нима не е така с всяко момиче?
Леон кимна замислено, загледан в Ческа.
— Разбира се.
Тафи се върна с две чаши, подаде едната на Грета, а другата на Ческа.
— За теб, Тафи. Сигурно много се вълнуваш за филма? — каза Грета и вдигна чашата си.
— Така е. Но всичко дължа на Леон. Ако не беше той, сигурно все още щях да работя в „Уиндмил“ и да чакам късмета си.
— Глупости! Трябва да благодариш на таланта си — възрази Леон.
За обяд Тафи им сервира пиле с печени картофи и зеленчуци. Четиримата се нахраниха на масата, поставена в единия ъгъл на всекидневната. Грета изпита гордост, докато наблюдаваше как Ческа седи кротко, без да притеснява разговора на възрастните. Забавляваше се да слуша разказите на Леон за някои от най-известните му клиенти.
— Изглежда, си попаднал в добра компания, Тафи — усмихна се тя.
— Добрият агент се познава по имената на клиентите в бележника му — отбеляза Леон. — Аз откривам сурови таланти и им давам възможност да блеснат. — Той хвърли поглед към Ческа, която беше станала от масата и разглеждаше една детска книжка край камината. — Винаги ли е толкова послушна?
— През повечето време. Тя също има своите лоши моменти като всички деца.
— Много е красива. С тази златиста коса ми прилича на малък ангел. Мислила ли си някога да я пробваш в киното?
— Не, никога. Не е ли прекалено малка за това?
— На колко години е?
— Само на четири.
— Виж, Грета, режисьорът на филма, в който Тафи играе в момента, търси дете за ролята на дъщерята на главната героиня. Всъщност ролята не е голяма. Причината да те попитам е в приликата между Ческа и Джейн Фулър, която участва във филма.
— Надявам се, че Ческа не е чула това. Джейн Фулър е много красива. Съвсем ще й завъртиш главата — усмихна се Грета, загледана в дъщеря си.
— Знаеш ли, че си прав, Леон — съгласи се Тафи. — Тя действително прилича на Джейн.
И тримата погледнаха детето, което им се усмихна сладко.
— Грета, какво ще кажеш, ако спомена на режисьора, че мисля, че съм намерил момиченце, което подхожда идеално за ролята?
— Наистина не зная. — Грета се обърна към Тафи: — Ти какво мислиш?
Тафи сви рамене:
— Не смятам, че ще й навреди, ако получи ролята. А и чичо Тафи ще бъде постоянно наоколо, за да я наглежда, нали, миличка?
— Помисли за това, Грета. Ако Ческа участва във филма, аз бих могъл да те уредя като нейна придружителка. Заплащането е добро и ще можеш да следиш дали се грижат добре за нея. Правилата по отношение на децата актьори са много строги. Разбира се, всичко зависи от това, дали режисьорът Джеймс Дей ще я намери за подходяща. Освен това той може вече да е намерил друго дете.
— Смятам, че няма да е зле да види и Ческа. Предполагам, че на нея също ще й се плати, нали? Не че това е толкова важно — побърза да допълни Грета.
— Разбира се. В такъв случай ще се обадя на Джеймс Дей утре сутринта. Ако все още не е дал ролята, бих могъл да ти уредя среща с него.
— Добре — съгласи се Грета.
— Ето ти визитната ми картичка. А сега, съжалявам, но трябва да напусна приятната ви компания толкова скоро, поканен съм на парти по случай рождения ден на един от клиентите ми. — Леон се изправи. — Благодаря ти, Тафи. Обядът беше чудесен както винаги. Грета, с теб ще се чуем утре. — Отиде до Ческа и коленичи до нея. — Довиждане, Ческа.
— Довиждане, сър — отвърна детето.
Леон се изправи и се усмихна.
— Мисля, че държиш в ръцете си звезда, Грета. Тя е в състояние да разтопи и най-коравото сърце. Довиждане. — Агентът взе шапката си от закачалката и се отправи към външната врата.
Грета и Тафи отнесоха мръсните съдове в малката кухня. Тафи ги изми, а Грета и Ческа ги подсушиха. Той направи кафе и отново се върнаха във всекидневната. Ческа се качи на коленете му, сложи палец в устата си и скоро заспа.
Седнала на пода пред камината, Грета наблюдаваше Тафи, прегърнал с обич малкото й момиченце. Питаше се колко ли много бе липсвал на детето баща през всичките тези години. В гърлото й заседна буца. Виното и приятният ден я караха да се чувства сънлива и спокойна. Сподави една прозявка и се протегна като котка.
— Домът ти е много приятен, Тафи. Човек не би могъл да допусне, че се намира в центъра на Лондон. — Тя се извърна към него, защото той не отговори.
Тафи долови въпросителния й поглед.
— Извинявай, Грета, бях се зареял някъде. Какво каза?
— Нищо важно, казах, че тук е много спокойно, въпреки че е в центъра на Лондон.
— Да, нали? Но все пак смятам да се преместя. Имам малко спестени пари в банката и искам да си купя по-голямо жилище. Адвокатът ми ме посъветва да инвестирам в недвижими имоти. Може да огледам околностите на града. Преживените години в Марчмънт ме накараха да копнея за повече простор около къщата ми.
— Ако разполагах с пари, бих си купила голям апартамент в Мейфеър със стълбище пред входната врата — каза замечтано Грета, припомняйки си къщата на Джонатан.
Двамата седяха, наслаждавайки се на спокойната тишина. В този момент Ческа се събуди и Грета спомена, че е време да я отведе у дома.
— Позволи ми да те закарам, Грета.
— Ако няма да те притесня, с удоволствие.
Тримата се спуснаха по стълбището. Тафи ги настани в големия лъскав роувър.
— Не искаш ли да влезеш за едно кафе — предложи Грета, когато спряха пред дома й. — Боя се обаче, че обстановката не е от най-луксозните.
— Не, Грета, благодаря ти. Трябва да прегледам сценария за утрешното си шоу. Слушай го, ако можеш.
— Разбира се, че ще го слушам. Хайде, миличка — обърна се тя към Ческа и й помогна да слезе от колата.
— Лека нощ, чичо Тафи. Благодаря ти за прекрасния обяд.
— Винаги на твое разположение, мила. За мен беше удоволствие да ми гостуваш. — Той се обърна към Грета и я целуна по бузата. — Обади ми се, за да ми кажеш дали двамата с нея ще работим заедно.
— Ще ти се обадя, Тафи. Благодаря ти. От много време не съм се забавлявала така.
Тафи сложи ръка на рамото й.
— И запомни: ако имаш проблеми, знаеш къде да ме намериш.
Тя кимна с благодарност и изчезна през вратата.