Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (10)

Десета глава

Грета бързо възстанови силите и равновесието си. Тя участваше активно в грижите около двете бебета и щастлива наблюдаваше как те заякват с всеки изминал ден. Животът й се превърна в един затворен кръг от хранене, повиване и няколко часа откраднат сън. Мери и сестрата й помагаха, но тя се стремеше да върши сама колкото може повече.

Вече нямаше време да помисли за себе си. При всяко изплакване бе до децата си, готова да ги успокоява, да ги милва и да ги закриля. Никога не се бе чувствала по-щастлива. Животът й бе придобил нов, чудесен смисъл. Чувстваше се необходима и незаменима за двете малки човешки същества. Отговорността й доставяше удоволствие и близнаците разцъфтяваха под нежните й грижи.

Всеки следобед в два часа Мървин идваше в детската стая. Рядко поглеждаше Ческа, но вземаше Глин и се занимаваше с него час-два. Понякога Грета го виждаше да седи в библиотеката с момченцето в скута си или да тика тежката бебешка количка по чакълестата алея, придружаван от Морган.

— Той не ти обръща никакво внимание, нали, мъничката ми? — Грета целуваше меката косица на дъщеря си. — Няма нищо. Мама те обича. Наистина те обича.

Месеците се търкаляха и Грета започна все по-често да се замисля над странните взаимоотношения със съпруга си. Сутрин беше прекалено заета с децата, а Мървин бе или във фермата, или в Портмадог по работа. Следобедите си той прекарваше с Глин, така че през деня се виждаха рядко. Вечер се хранеха заедно на голямата полирана маса в трапезарията, но тя забеляза, че разговорите им ставаха все по-вяли. Единствената тема, която ги оживяваше, бяха децата. Очите на Мървин блестяха, докато разказваше как Глин е издърпал опашката на Морган, но веднага след това настъпваше продължително мълчание. Грета се оттегляше в спалнята си, изморена от напрегнатия ден и благодарна, че съпругът й не бе предложил да променят установеното положение за през нощта.

Понякога, късно нощем, докато стоеше в детската стая и се грижеше за сина си, който настиваше почти всяка седмица, тя размишляваше за отношенията със съпруга си. Долавяше, че го познава не повече, отколкото в деня, когато го бе срещнала за пръв път. Той продължаваше да се отнася мило с нея и да се грижи за благополучието й, но имаше моменти, когато тя се чувстваше повече като негова племенница, отколкото като съпруга. Питаше се дали не се бе омъжила за бащата, който толкова й бе липсвал, когато беше дете.

Често мечтаеше да потъне в обятията на млади, силни ръце, но това беше жертвата, която трябваше да принесе. Децата й имаха баща, имаха покрив над главата си и никога нямаше да им липсва нещо. Нейните лични копнежи бяха на заден план.

Така измина година, после се изниза още една. Грета щастливо наблюдаваше как Глин и Ческа произнасят първите си думи и правят първите стъпки. Близнаците се чувстваха много близки и можеха да играят заедно с часове. Изглежда си бяха изградили свой собствен свят. Тя често виждаше Ческа да прегръща покровителствено брат си. Глин се притискаше до нея, докато тя шепнеше нещо в ухото му и след малко двете деца се заливаха от смях. Грета смяташе смеха им за най-прекрасния звук на света. Обичаше да гледа как Ческа се грижи за брат си и как очите й горят от тревога, когато той биваше повалян от поредната си настинка.

Отношенията между Мървин и Глин също се задълбочаваха. Глин даряваше „тати“, както го наричаше, със сияйна усмивка всеки път, когато той влизаше в стаята, и протягаше към него ръчички. Грета често наблюдаваше през прозореца как високият мъж и малкото момченце изчезват между дърветата. Ако някога изпитваше раздразнение от тази привързаност към момчето за сметка на сестра му, не го показваше. Вместо това изграждаше здрава връзка между себе си и златокосата си дъщеря.

Майчинството беше променило Грета. Тя вече не мислеше за бъдещето. Животът в Марчмънт я бе обвил като пашкул и тя живееше ден за ден.

Понякога имаха гости. Мистър Гленуилям идваше на вечеря със съпругата си, а Джек Уилямс — младият управител на фермата — наминаваше в неделя и оставаше за обяд. Веднъж за един уикенд ги навестиха двама приятели на Мървин от армията, но той не се показа много общителен. Единствената женска компания, на която Грета можеше да се радва, бе тази на Мери. Двете се бяха сприятелили, защото въпреки че едната беше господарка, а другата само прислужница, произходът им беше сходен.

Грета не се интересуваше от живота извън имението. Близнаците бяха осигурени, доволни и спокойни.