Лусинда Едмъндс
Не съвсем ангел (1)

Първа глава

Тясната съблекалня в „Уиндмил Тиътър“ миришеше на парфюм и пот. Тъй като нямаше достатъчно огледала, момичетата се блъскаха помежду си, докато си поставяха червило и връзваха къдриците си високо на тила.

— Според мен това, да излизаш гола на сцената, си има и своите предимства. Поне не се притесняваш, че по чорапите ти ще се пуснат бримки — засмя се една привлекателна брюнетка, докато разглеждаше отражението си.

— Да, но от карболовия сапун кожата ти съвсем не става свежа като маргаритка, особено след като дълго си се търкала с него, за да свалиш грима си, нали, Дорис? — обади се друго момиче.

На вратата се почука силно и в стаята надникна млад мъж, без изобщо да се впечатли от изобилието на гола плът, разкрило се пред погледа му.

— Остават пет минути, дами — извика той и затвори вратата.

— Е, добре — въздъхна Дорис и се изправи, — още едно представление, още един шилинг. Слава богу, че поне бомбардировките престанаха. Едва не замръзнах миналата зима, когато се налагаше да тичаме до метрото на „Пикадили“, загърнати само в мушами. Хайде, момичета, да вървим да предложим на публиката нещо, което да я накара да мечтае.

Дорис напусна съблекалнята, следвана от останалите, и вътре остана само едно момиче, което продължаваше да нанася червилото си с малка четка.

Грета Симпсън винаги закъсняваше, но днес, след като не бе успяла да стане от леглото до десет, въпреки че трябваше да бъде в театъра в единадесет, закъсня повече от обикновено. „Но какво от това, струва си да пробягам половин километър до автобусната спирка“ — мислеше си тя замечтано, докато се взираше в огледалото. Всичко си струваше, за да спечели някоя минута в повече, прекарана в обятията на Том.

Бяха изминали четири седмици, откакто се бе запознала с него в един нощен бар. Обикновено Грета беше прекалено изтощена след петте представления, за да направи нещо друго, освен да се прибере вкъщи, но Дорис я бе помолила да отиде с нея, за да отпразнуват рождения й ден. Знаейки, че никое от момичетата не обича Дорис и не би приело поканата й, тя я съжали и се съгласи.

Двете бяха изминали краткото разстояние до Мейфеър с такси. Нощният бар бе претъпкан с демобилизирани британски офицери и елита на лондонското общество, които редовно посещаваха най-известното заведение в града.

Дорис бе запазила маса в един отдалечен ъгъл и бе поръчала джин и за двете. Грета се огледа наоколо и си помисли колко много се бе променила атмосферата в Лондон след края на войната. Новото лейбъристко правителство бе току-що избрано и лозунгът му „Да посрещнем бъдещето!“ бе обединил надеждите на англичаните.

След първата глътка от питието тя внезапно почувства някакво въодушевление. Войната бе свършила след шест дълги години. Усмихна се. Беше млада, красива и изпълнена с надежда за ново начало.

Когато вдигна глава, забеляза един изключително привлекателен млад мъж, застанал с група американски войници до бара. Намери го за много красив и веднага сподели това с Дорис.

— О, да. И разгонен като всички американци — отвърна тя и се усмихна на един от групата.

Грета кимна. За никого в театъра не беше тайна, че Дорис е леко момиче.

Пет минути по-късно келнерът им бе донесъл бутилка шампанско с „комплименти от господата до бара“.

— Лесно е, когато знаеш как да го направиш, скъпа. Тази вечер няма да ни струва дори пени — бе прошепнала Дорис на Грета и бе помолила сервитьора да покани мъжете на тяхната маса, за да могат да им благодарят лично.

Два часа по-късно, замаяна от шампанското, Грета бе танцувала в обятията на Том. Бе открила, че той е американски офицер и работи в Уайтхол.

— Повечето от момчетата са вече на път към дома, което ще направя и аз след няколко седмици. Но първо трябва да свършим още някои неща. Боже, Лондон ще ми липсва. Той е страхотен град!

Том се бе изненадал, когато Грета му бе казала, че работи в шоубизнеса.

— Искаш да кажеш, че излизаш на сцената? Нещо като артистка? — бе я попитал намръщено.

— Да, нещо такова — бе отвърнала тя.

— Извини ме, че го казвам, но не смятам, че тази работа ти подхожда, Грета. Ти си истинска дама.

Припомняйки си предупреждението на Дорис, тя се бе измъкнала от прегръдките на Том с извинението, че трябва да се прибира у дома. Той бе кимнал и я бе изпратил до таксито.

— Беше чудесна вечер, Грета — бе казал, докато й помагаше да се качи в колата. — Ще мога ли да те видя пак?

Тъмните му очи молеха за положителен отговор.

— Да — бе отговорила тя, преди да успее да се въздържи.

— Чудесно — се бе усмихнал той. — Ще се срещнем тук утре вечер.

— Да, но аз работя до десет и половина.

— Добре, тогава ще те чакам в единадесет. Не ме разочаровай. Лека нощ, Грета. — Том се бе усмихнал и й бе помахал, докато таксито тръгваше.

Докато пътуваше към дома, тя бе обзета от противоречиви чувства. Разумът й казваше, че би било глупаво да започва връзка с мъж, който щеше да остане в Лондон само няколко седмици, но й се струваше, че това би могло да бъде много забавно.

Както бяха решили, двамата се бяха срещнали в бара следващата вечер и оттогава се виждаха всеки ден. Въпреки предупрежденията на Дорис за похотливите янки, Том винаги се бе държал като истински джентълмен. През първата й свободна вечер той я бе завел на танци в хотел „Савой“. Докато се настаняваше на масата в огромната бална зала, тя бе решила, че трябва да се научи да се наслаждава на удоволствията, които й осигуряваше нейният красив и богат американски офицер.

По време на разговора им бе открила, че въпреки привидния си светски опит, преди да пристигне в Лондон осем месеца по-рано, Том бе водил доста спокоен и затворен живот. Бе й казал, че е роден на юг, в град с непроизносимо име. След като приключеше работата си в Англия, щеше да се върне у дома, за да се присъедини към семейния бизнес. Баща му притежавал верига от универсални магазини.

От подаръците, цветята и скъпата храна Грета бе разбрала, че Том е доста заможен, така че когато той бе започнал да говори за тяхното бъдеще, бе осъзнала, че най-после е намерила нещо добро.

Седмица по-късно той я бе завел на вечеря и й бе предложил брак.

— О, Том, ние се познаваме съвсем отскоро. Сигурен ли си, че искаш това?

— Съвсем сигурен съм. Мога да разпозная любовта, когато я срещна. За теб животът в Щатите ще бъде нещо съвсем различно, Грета, но ще ти хареса. Никога нищо няма да ти липсва, обещавам. Моля те, кажи „да“ и аз ще прекарам остатъка от живота си в усилия да те направя щастлива.

Грета бе погледнала невинното, честно лице на Том и се бе съгласила. Бе приела и предложението му да отпразнуват годежа си в леглото. В крайна сметка, той беше бъдещият й съпруг. Тя не беше девствена, но щеше да съумее да го убеди, че е. А когато той й призна, че тя е първата за него, вече знаеше със сигурност, че малката й тайна ще остане неразкрита.

По-късно, легнали в леглото, двамата обсъждаха плановете си за бъдещето. Том скоро щеше да отплава от Англия и искаше Грета да го последва колкото може по-скоро.

 

 

Грета постави няколко фиби в косите си. Правилно ли постъпваше, взимайки това решение? Да отплава за Америка и да се омъжи за Том, означаваше да каже сбогом на мечтата си да стане актриса. Но ако това беше нейната съдба, защо никой не я бе забелязал досега? Режисьорите често наминаваха в театъра, за да разгледат момичетата на „Уиндмил“. По време на осемнадесетмесечния й престой тук три нейни приятелки бяха напуснали театъра, за да започнат кариера като филмови звезди. Именно това беше причината, която задържаше момичетата, в това число и нея, на тази работа. Те всички живееха с надеждата, че някой ден на вратата на гримьорната ще се почука и някоя от тях ще получи съобщение, че човек от филмовото студио иска да размени няколко думи с нея.

Грета разглеждаше намръщено лицето си. Тя определено беше красива и имаше великолепна фигура. Въздъхна, размишлявайки дали си струва да пожертва детската си мечта, за да се омъжи за богат красив американец, който със сигурност я обожаваше.

Спомените я върнаха назад към бедното й нерадостно детство и към осемнадесетте месеца, прекарани в Лондон в преследване на славата. Работата в „Уиндмил“ беше тежка. Всеки ден се изнасяха по пет представления, но дори когато не бяха на сцената, момичетата репетираха. Всички знаеха, че мъжете не идваха, за да гледат комедиантите и другите участници във вариететното шоу, а момичетата, които танцуваха голи.

Преди три месеца Грета беше избрана за централна фигура в спектакъла, което означаваше, че трябва да стои съвсем неподвижна, докато другите момичета се въртят около нея. Заплащането беше по-добро, така че тя бе поласкана, но и малко нервна, когато мистър Ван Дам я бе попитал дали е съгласна. Всяка вечер, застанала неподвижно на подиума, тя спореше със съвестта си, но се надяваше, че съвсем скоро, също като приятелките й, някой ще я забележи.

— Не — измърмори тя и поклати глава. Как би могла да си въобразява, че има някакъв избор? Би могла да прекара в „Уиндмил“ още две години, а точно това не й се искаше. Навярно сигурността и удобството са най-доброто, на което би могла да се надява. След като по време на войната бяха загинали толкова много млади мъже, тя осъзнаваше, че е истински късмет да си намери съпруг, който не само я обожава, но е и в състояние да й осигури живота, за който винаги бе мечтала.

Този ден беше последният за Том в Лондон. На следващата сутрин той трябваше да отплава за Америка. Последната нощ щяха да прекарат заедно. Въпреки че щеше да й липсва, за нея бе голямо облекчение да престане да го мами. Всяка вечер я обземаше ужас, че Том може да намине в кабарето с приятели и да види годеницата си, застанала съвсем неподвижна и съвсем гола на сцената.

— Грета! Тръгвай към сцената! Завесата всеки момент ще се вдигне! — Резкият глас на помощник-режисьора я изтръгна от унеса й.

— Добре! Веднага идвам!

Когато тръгна по тесния, слабо осветен коридор, една ръка докосна рамото й.

— Здравей, Грета. Какво ще кажеш да пийнем по нещо след шоуто?

Тя се извърна и погледна гиганта, изправил се зад нея.

— Съжалявам, Тафи. Не мога тази вечер. Може би другата седмица.

— Е, тогава другата седмица — отвърна той съкрушен.

— Грета! — извика помощник-режисьорът.

— Извинявай, Тафи. Трябва да вървя.

Докато заемаше мястото си на сцената, тя се усмихна тайнствено. Скоро всичко това щеше да бъде част от миналото й. Съдбата й даваше шанс да започне всичко отново.

Тафи наблюдаваше как красивото русокосо момиче се отдалечава и въздъхна тежко. Двамата с Грета бяха прекарали няколко чудесни вечери заедно, но точно когато бе помислил, че е готова да отвърне на чувствата му, тя бе започнала да отлага срещите им. Той, както и всички в театъра, знаеше причината. Тя имаше връзка с някакъв американски офицер. А как би могъл един нископлатен уелски комедиант да се мери с красивия, облечен в униформа мъж, който без съмнение я обсипваше с подаръци? Тафи сви рамене. Е, не можеше. Но те скоро щяха да си заминат и тогава… тогава щеше да дойде и неговото време.

 

 

Том Лендърс зае мястото си. Той нямаше желание да идва тук, но момчетата от Уайтхол искаха да отпразнуват последната си вечер в Лондон и вече полупияни, бяха решили, че шоуто в „Уиндмил“ е нещо, което не биха могли да пропуснат.

Том не слушаше нито комедиантите, нито певците, а броеше минутите до момента, в който щеше да се измъкне оттук, за да се срещне със своята любима Грета. На нея сигурно щеше да й бъде тежко, след като той отпътува за Америка, но пръстенът в джоба му, купен вчера за нея, щеше да й напомня, че намеренията му са сериозни. Разбира се, трябваше да поговори с родителите си, които искаха да се ожени за Анна-Мей, негова съученичка. Трябваше да ги убеди, че се е променил. Когато бе заминал, беше момче, ала сега се връщаше мъж, при това влюбен.

Да се люби с Грета преди сватбата им, не беше редно, но той трябваше да я направи своя завинаги, преди неколкоседмичната им раздяла. Не се чувстваше виновен. Онова, което бяха споделили, беше чисто и, дявол да го вземе, тя беше страхотна!

Леко повдигна глава, когато в салона избухнаха аплодисменти и завесата се спусна.

— Хей! — обърна се към него приятелят му Макс и той подскочи. — Трябва да гледаш следващия номер. Това е нещо, което си заслужава да видиш. — Макс изрисува с ръце фигура на жена. — Наистина е разгорещяващо, човече.

— Да, сигурно — кимна Том.

Завесата се вдигна и залата гръмна от оглушителни аплодисменти и подсвирквания. Том се загледа в момичетата на сцената. Що за жени биха могли да направят подобно нещо? Господи, та те не бяха по-добри от уличниците.

— Не е ли страхотно? — попита Макс и го погледна с изпълнени с похот очи.

— Да — сви рамене Том.

— А я виж онази в средата. Уоу! По нея няма нищо друго, освен една усмивка!

Том вдигна поглед към момичето, застанало неподвижно като статуя. То малко приличаше на… Наведе се напред.

— Исусе Христе! — прошепна той и отново я погледна.

Пулсът му се ускори, докато се взираше в бедрата й. Преглътна с усилие, загледан в корема, който неговите устни бяха галили по-рано същия ден. Разглеждаше лицето й, големите очи, загледани някъде над публиката, сладките устни и гъстата руса коса. Не можеше да понесе вида на тежките гърди с тъмнокафяви зърна, нито на леката издатина, която водеше към най-интимното й място.

Беше Грета. Неговата Грета. Обърна се и видя как Макс жадно гледа тялото на годеницата му.

Том разбра, че трябва да скъса с нея. Изправи се и забързано напусна салона.

 

 

Грета извади трета цигара от сребърната табакера, подарена й от Том, и я запали. После за стотен път погледна часовника си. Той закъсняваше с цял час. Къде, за бога, се беше запилял? Барманът непрекъснато й хвърляше странни погледи, забелязал, че е съвсем сама на масата в коктейлбара.

Допуши цигарата си, угаси я и отново погледна часовника. Е, ако не се появеше до полунощ, щеше да се прибере вкъщи и да го чака там.

Но полунощ дойде и отмина и барът започна да се изпразва. Тя се изправи бавно и излезе.

Когато стигна къщата, където беше наела стая, с разочарование установи, че Том не я очаква отвън. Влезе вътре и сложи чайника върху малкия котлон.

— Не изпадай в паника — повтаряше си непрекъснато, докато сипваше малко от безценното нес кафе в една чаша. — Той скоро ще дойде.

Отпусна се в един фотьойл, без да сваля грима си, в случай че някой позвъни на вратата. В три часа, разтреперана от страха, надигащ се у нея, тя прекоси стаята и се отпусна върху леглото, все още разхвърляно след последната им среща. Извърна глава и усети миризмата на одеколона за бръснене на Том върху възглавницата. Погледът й, вперен в избелелите шарки на тапета, се замъгли от сълзи.

Нищо не разбираше. Какво, за бога, се бе случило през времето, изминало от последната им целувка в тази стая до този момент? Обзе я паника при мисълта, че не знае как да се свърже с него. Корабът му щеше да отплава от Саутхемптън и той трябваше да се яви там в десет часа сутринта. Ами ако не успееше да се свърже с нея дотогава? Тя дори нямаше адреса му в Америка. Бяха се разбрали да уточнят всички подробности по време на вечерята.

Нима я бе мамил през цялото време? Дали не се бе преструвал, че я обича само за да я накара да легне с него? Не, Том я обичаше. Разбира се, че я обичаше.

Нощта си отиваше, прогонена от зората, а с нея и надеждите на Грета за нов живот. В шест часа вече знаеше със сигурност, че Том няма да дойде — по това време той вече трябваше да е на път за Саутхемптън, готов да отплава от живота й завинаги.

— Копеле! Копеле! Копеле! — изстена тя и заудря възглавницата с юмруци. Стана и смъкна чаршафите и калъфката от леглото си, опитвайки се да изчисти стаята от миризмата му.

Докато струпваше бельото в ъгъла, по страните й се затъркаляха горещи сълзи.

 

 

Грета пристигна в „Уиндмил“ съсипана и уморена.

— Какво се е случило, миличка? Твоят американски наемник е отпътувал призори, изоставяйки те съвсем сама? — подразни я Дорис.

— Остави ме на мира! — остро извика Грета. — Той не е наемник, а американски офицер.

— Ооо! Недей да се дразниш. Аз просто попитах — погледна я изпитателно Дорис. — Том хареса ли шоуто снощи?

— Аз… Какво искаш да кажеш?

— Че твоят приятел снощи беше сред публиката. — Дорис се извърна към огледалото и се зае с очната си линия. — Предположих, че ти си го поканила.

Грета преглътна с усилие, разкъсвана от нежеланието Дорис да разбере, че не е знаела за присъствието на Том в салона, и изкушението да се увери, че тя й казва истината.

— Да, аз… Разбира се, че аз го поканих. Но никога не гледам публиката. Къде беше седнал?

— О, в лявата половина на залата. Забелязах го, защото, когато завесата се вдигна за нашето изпълнение, той стана и излезе. — Дорис сви рамене. — Мъжете са странни създания.

По-късно същата вечер Грета се прибра в стаята си, абсолютно уверена, че никога повече няма да види Том Лендърс.